Решение по дело №415/2019 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1,ал.1 от ЗОДОВ.

Предявен е иск с пр. основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ от „БНС ПРОДАКШЪН“ ЕООД-гр.Видин, против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“-гр.София, за обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 лв, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по обжалване на НП № 05-0000532/28.03.2017г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“-гр.Видин, осъществена адвокатска защита по АНД № 550/2017г. на РС-Видин и КАНД № 223/2017г. на АС-Видин, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване. Претендират се и разноските за настоящето производство.

В исковата молба се посочва, че с решение № 312/16.06.2017г., постановено по АНД № 550/2017г. по описа на Районен съд Видин, е потвърдено Наказателно постановление № 05-0000532/28.03.2017г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“-гр.Видин,, но същото е обжалвано и с Решение № 285/13.10.2017г., постановено по КАНД № 223/2017г., Административен съд Видин е отменил решението на районен съд-Видин и е отменил наказателното постановление. Сочи се, че в образуваното производство пред Районен съд-Видин е представляван от процесуален представител-адвокат, за което е заплатил възнаграждение в размер на 100 лв, което възнаграждение е уговорено за представителство до приключване на делото във всички инстанции .

Иска се от Съда да осъди ответника да му заплати сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв в резултат на отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 05-0000532/28.03.2017г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“-гр.Видин, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноските за настоящето производство.

Ответникът по иска е взел становище за неоснователностна исковата молба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Видин дава заключение за доказаност и основателност на предявения иск.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С Наказателно постановление № 05-0000532/28.03.2017г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“-гр.Видин, на ищеца „БНС ПРОДАКШЪН“ЕООД-гр.Видин, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв за нарушение на чл.415,ал.1 от КТ.

С решение № 312/16.06.2016г., постановено по АНД № 550/2017г., ВРС е потвърдил наказателното постановление, а с решение № 285/13.10.2017г., постановено по АНД № 223/2017г., Административен съд Видин е отменил решението на ВРС и е изменил наказателното постановление като е намалил размера на наложената имуществена санкция от 1500лв. на 150лв. Решението на АС-Видин е окончателно и е влязло в сила на 13.10.2017г.

Видно от приложените по делото дела, пред ВРС ищецът като жалбоподател в производството пред ВРС е представляван от процесуален представител-адвокат-пълномощник . Видно от договор за правна защита и съдействие, съдържащ се в АНД № 550/2017г. по описа на ВРС, за защита по делото е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв, с договорен начин на плащане в брой, с отбелязване и че същите са изплатени в брой. Именно въз основа на съдържащото се към същия пълномощно е осъществено процесуалното представителство на дружеството пред ВРС и Административен съд Видин при проведеното касационно обжалване.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

На основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ЮЛ, към което е органът, издал незаконосъобразния административен акт или извършил незаконосъобразното действие, следва да са налице кумулативно следните предпоставки-отменен по съответния ред административен акт, респ. незаконосъобразно действие, което следва да се установи от съда, вреда, настъпила в патримониума на лицето, причинна връзка между незаконосъобразния акт или действие и настъпилата вреда. На основание чл.4 от Закона държавата дължи обезщетение за всички вреди-имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането . Отговорността на държавата е обективна-същата дължи обезщетение независимо от обстоятелството дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице .

Предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди съдът намира за допустим и основателен.

Осъществен е фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, визиращ отговорността на Държавата за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни административни актове, поради което причинените на ищеца имуществени вреди следва да бъдат репарирани с парично обезщетение .

Съобразно ТР №2/2015г., независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което попада в обхвата на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ.

Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. В конкретния случай Наказателно постановление № 05-0000532/28.03.2017г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“-гр.Видин е изменено по съдебен ред, поради което е налице условието по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на исковата претенция. В процесния случай при изменено наказателно постановление по съдебен ред, е налице условието по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на исковата претенция. Разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК не сочи изрично частично отменените и изменени административни актове и наказателни постановения, но безспорно тези актове в една част са признати по съответния ред за незаконосъобразни и отменени в съответната част или изменени,какъвто е конкретния случай.Разпоредбата на чл. 204, ал.1 от АПК не следва да се тълкува ограничително, а следва да се приеме, че наличието на изменено наказателно постановление по съответния ред представлява по своята същност частична отмяна, поради което осъществява условието за допустимост на искова претенция за вреди от незаконосъобразно наказателно постановление.

С оглед на горното е налице и първата предпоставка на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ-отменен акт на администрацията.

Видно от установените обстоятелства е, че в резултат на това наказателно постановление, на ищеца са причинени вреди, представляващи претърпяна от същия загуба-заплатеното адвокатско възнаграждение за защита по делото.

С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, поради което с оглед посоченото ТР следва да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между така претърпяната загуба-изплатеното от ищеца възнаграждение на адвокат-пълномощника му, и незаконосъобразния административен акт – отмененото наказателно постановление.

Налице са всички предпоставки за уважаване на предявения иск, като следва да бъдат репарирани всички претърпени от ищеца вреди, тъй като от представения по делото договор за правна помощ се установява, че възнаграждението е реално заплатено и не е прекомерно.

С оглед гореизложеното предявеният иск за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 100 лв, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по отмяна на Наказателно постановление № 05-0000532/28.03.2017г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“-гр.Видин, следва да бъде уважен частично. По отношение на размера на дължимото обезщетение съдът намира, че вредата, причинена на ищеца, следва да бъде съизмерена с отменителната и потвърдителна част на наказателното постановление и да отговаря на изискването за справедливост. Съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди-претърпяната от него загуба, в размер на 90 лв., част от заплатеното адвокатско възнаграждение, с оглед намаляване на размера на глобата десет пъти. С оглед на това, искът е основателен за сумата от 90лв. и следва да бъде отхвърлен като неоснователен в останалата част.

Обезщетението се дължи ведно със законната лихва от датата на пораждане на основанието му, т.е от влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление до окончателното издължаване на сумата, поради което същото следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -31.12.2019г., тъй като от този момент се претендира от ищеца в исковата молба.

На основание чл.10,ал.3 ЗОДОВ на ищеца се дължат разноските за настоящето производството също редуцирани и изчислени въз основа на уважена и отхвърлена част и направените разноски общо в размер на 175.00 лв. или в размер на 157,50 лв, съобразно уважената част от иска.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Съдът

 

                                              РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“-гр.София да заплати на „БНС ПРОДАКШЪН“ЕООД-гр.Видин, представлявано от К.Х., обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 90 /деветдесет/ лева в резултат на отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение Наказателно постановление № 05-0000532/28.03.2017г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“-гр.Видин, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.12.2019г. до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“-гр.София, да заплати на „БНС ПРОДАКШЪН“ЕООД-гр.Видин, представлявано от К.Х., направените по настоящето дело разноски в размер на 157,50 /сто петдесет и седем лева и петдесет стотинки/.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 Административен съдия: