Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
Гр. Варна, ……… .2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГР.ВАРНА, Първо отделение, Първи състав, в публично съдебно заседание на
втори февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА
при секретаря С.В. и с участието на прокурор…,
разгледа докладваното от съдия Йорданова административно дело № 2529 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.156 и следващи от ДОПК.
Образувано е по жалба от
П.М.С., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес: ***, срещу РА № *********/ 04.03.2014г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.Варна, потвърден
с Решение № 318/03.07.2014г. на и.д. директор
на Дирекция на „ОДОП” – гр.Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателката са определени допълнително задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за д.п. 2010г. в размер на
1949.50 лв. главница и лихви за забава
в размер на 569.04 лв. и за д.п. 2011г. в размер на 3825.00 лв. главница и
лихви за забава в размер на 720.15 лв.
Жалбоподателката в жалбата
си и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, излага подробни
съображения за незаконосъобразност на ревизионния акт. Сочи, че задълженията по
РА са определени при неправилно прилагане на материалния закон и при съществено
нарушение на административнопроцесуалните правила. Възразява, че не са били налице
предпоставките на чл.122 от ДОПК като органа по приходите не е обсъдил
събраните в хода на ревизията доказателства.Оспорва изцяло определената от
органа по приходите данъчна основа за облагане. Посочва, че неправилно органът
по приходите е приел, че преведените от Ц.С. по сметката й парични средства са лични доходи на жалбоподателката, тъй като
тези суми после са били прехвърляни по
сметките на лицето, което ги е предоставило
и са предавани на И. Ц. – майка на С., както и на И.Д, с който жалбоподателката
живее в общо домакинство. Моли оспорваният РА да бъде отменен изцяло. Претендира
разноски по делото. Представя писмени бележки.
Ответникът по жалбата –
Директора на Дирекция „ ОДОП” – гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата. Моли обжалваният РА да бъде оставен в сила като
правилен и законосъобразен.Моли съда, при отхвърляне на жалбата да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза
на Дирекция „ ОДОП” – гр. Варна.Представя писмени бележки.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Производството
по издаване на обжалвания РА е започнало въз основа на ЗВР № 1303448/
19.08.2013г. / л. 1 от адм. п-ка/, издадена от компетентен орган, съгласно
Заповед № Д- 1597/ 01.11.2012г. / л. 7-8 от адм.п-ка/ и Заповед № 1587/ 01.11.2012г. / л.4-5 от адм.
п-ка/ на и.д. директор на ТД на НАП- гр.Варна, съгласно Заповед №
ЗЦУ-534/04.05.2010г. на изп. директор на НАП / л.50 от делото/, за установяване
на задължения по чл.48 от ЗДДФЛ за д.п.01.01.2010г.
– 31.12.2011г., като срока за завършване на ревизията е 3 месеца от датата на
връчване на заповедта. Същата е връчена на задълженото лице на 02.09.2013г. Заповедта
е изменена със ЗВР № 1305151/
02.12.2013г. /л. 2-3 от адм. п-ка/, с
която срока за завършване на ревизията е определен до 02.01.2014г. Съгласно
разпоредбите на чл.117 от ДОПК Ревизионният доклад / РД/ се съставя не по-
късно от 14 дни след изтичане на срока на ревизията, който срок е спазен. РД е
издаден с № 1305151/16.01.2014г. и е връчен на лицето по реда на чл.30, ал.6 от ДОПК на 05.02.2014г. Изготвено е
Уведомление за съставен ревизионен доклад № 1305151/20.01.2014г./ л.330 от
адм.п-ка/. В законоустановения
срок е постъпило възражение срещу РД. В
срока по чл.119, ал.3 ДОПК е издаден РА № *********/ 04.03.2014г. от органите
по приходите по чл.119, ал.2 от ДОПК, който определя данъчни задължения за
периода, за който е възложена ревизията.
В хода на ревизионното
производство било установено, че ревизираното лице е местно лице по смисъла на
ЗДДФЛ, като през ревизирания период е било със семеен статус – неомъжена, с две
непълнолетни деца. Лицето не е било регистрирано като ЕТ, няма участие и
съдружие в юридически лица. Ревизираното лице не е регистрирано по ЗДДС.
С цел събиране на
доказателства за изясняване на факти и обстоятелства, за установяване приходите и разходите на ревизираното лице за
д.п. 2010 г. – 2011г., на основание чл.37, ал.1-3 от ДОПК в хода на ревизионното
производство е връчено ИПДПОЗЛ с изх. № 6925/29.08.2013г. /л.26 от адм. п-ка/,
с което са изискани документи и писмени обяснения и други писмени
доказателства за получените при
ревизираният период доходи, придобито имущество, притежавани парични средства,
движими ценности, вземания от трети лица, получени заемни средства, пътувания в
чужбина, други доказателства за извършени разходи през д.периоди. В отговор на
връченото искане от ревизираното лице били представени документи и писмени
обяснения с писма вх. № 6925-2/
17.09.2013г. / л.21 от адм. п-ка/ и № 6925-3/01.10.2013г. / л.13 от адм. п-ка/.
В хода на ревизията по реда на чл.50 от ДОПК с Протокол №
1303448/19.11.2013 г. /л.293 от адм. п-ка/ са приобщени Протоколи за извършени
проверки №1315239/13.06.2013 г. / л.186 от адм. п-ка/ и № 1317567/01.07.2013 г.
/ л.292 от адм. п-ка/ за установяване на факти и обстоятелства, касаещи
доходите и разходите на ревизираното лице за периода 01.01.2006 г.
-31.12.2010г. и 01.01.2011г. -31.12.2011 г., ведно с събраните доказателства /
л.27-292 от адм. п-ка/.
От представените
документи органът по приходите установили, че ревизираното лице за периода м.11.2008
г. до 11.09.2012 г. е било в трудови правоотношения със „Е.” ЕООД като за този период е получавало
възнаграждение, удържани са лични
осигурителни вноски и са венесни данъци за съответните години, както следва:
2010 г. – брутно трудово възнаграждение -8787.75 лв., осигурителни
вноски-1063.32 лв., ГДО- 7724.43 лв., удържан
и внесен данък -772.45лв.; 2011г. - брутно трудово възнаграждение –
9674.69 лв., осигурителни вноски-1242.23 лв., ГДО- 8432.46 лв., удържан и внесен данък – 843.27 лв. Констатирано е,
че за лицето не са декларирани доходи, извън трудовите правоотношения. Лицето
няма подадени ГДД по ЗДДФЛ за ревизираните периоди.Същото не е извършвало
разпоредителни сделки с недвижими имоти, няма доходи от наем през ревизираните
периоди.През 2011 г. С. е закупила лек автомобил за сумата от 500.00 лв. Няма
констатирани задгранични пътувания. На лицето бил изготвен паричен поток на
касовата наличност за 2010 г. и 2011 г. като в приходната част били включени
получените суми от трудовите правоотношения, изтеглени суми от банковите сметки
на лицето. В разходната част били включени сумите внесени в банкови
сметки,разходи за жИ**т, съгласно справка на НСИ, разход за закупуване на
МПС.Не било констатирано превишение на разходите над приходите.
Отделно от паричния
поток на касовата наличност органът обаче констатирал, че по банкова сметка ***
„ОББ“ АД през м.09.2010 г. / л.138 от адм. п-ка/ са получени суми от лицето Ц.С.
без посочено основание за превода – общо 19495.00 лв. В представеното писмено
обяснение от ревизираното лице / л.53 от адм. п-ка/ било посочено, че тези суми
то получило от С. за да направи вноски по кредитните и карти в „ПИБ” АД .
Ревизираното лице посочило още, че такива преводи били направени през м. 09, 10
и 11.2010 г. като остатъка от сумата в размер на 9388.17 лв. предало на И. Ц. – майка на С..Тези твърдения били
подкрепени и от писмените обяснения на Ц.С./л.44 от адм. п-ка/, но в подкрепа
на същите не били представени писмени доказателства.От представените извлечения
от сметката на С. в ПИБ за този период не били установени внесени парични суми
от ревизираното лице.
За 2011 г. било установено, че по банкова
сметка *** С. в ОББ / л.224 от адм. п-ка/ са получени суми от Ц.С. без посочено
основание за превода – общо 38250.00 лв. В писмено обяснение / л.255 от адм.
п-ка/ ревизираното лице посочило, че от преведената сума 1720 лв. са използвани
за покупка на пост-терминално устройство, а останалата сума била предадена на
лицето И.Д / с когото ревизираното лице живее на семейни начала/, съгласно
дадени указания от С..В подкрепа на това твърдение не били представени писмени
доказателства.Посочено било още, че С. и С. нямат търговски или финансови взаимоотношения, като тази
получена сума била във връзка с инвестиционни намерения на С. в България, които
не се осъществили.Аналогични били обясненията и на Ц.С. и на И.Д / л.243 и 236
от адм. п-ка/.
След анализ на събарните
в хода на ревизията доказателства органите по приходите заключили, че паричните
средства, получени от ревизираното лице през 2010 – 19495 лв. и през 2011 г.-
38250 лв. са с неустановен произход, т.е установено било обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи
или доходи.
На ревизираното лице е
връчено Уведомление № 6925-4/21.11.2013г.
по чл.124 от ДОПК / л. 307 от адм. п-ка/, в което било посочено, че
основата за облагане с данък върху доходите на физ. лица за периода 01.01.2010
г. – 31.12.2011 г. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. Връчено било
ИПДПОЗЛ № 6925-6/21.11.2013г. за
представяне на декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за имущественото състояние на
лицето/ л.304 от адм. п-ка/. В отговор от РЛ са представени декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за
ревизираните периоди / л.294-300 от адм. п-ка/.
На ревизираното лице е
определена данъчна основа за облагане по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК за 2010
г. в размер на 19495.00 лв. Дължим данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 1949.50
лв. За 2011 г. по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК е определена данъчна основа в
размер на 38250.00 лв. и дължим данък в размер на 3825.00 лв.
В срока по чл.152 от ДОПК данъчно задълженото лице е обжалвало
РА № *********/ 04.03.2014г. пред
директора на Дирекция „ОДОП” гр.Варна,
който с Решение №
318/03.07.2014г. потвърдил същия
изцяло.
В хода на съдебното
производство за опровергаване на констатациите в РА е изслушана и приета ССЕ /
л.61-71 от делото/, неоспорена от
страните. Вещото лице след
запознаване с доказателствата по делото е изготвило в различни варианти на паричен поток на жалбоподателката, като в
заключителната част на ССЕ е посочило дължимия данък по чл.48 от ЗДДФЛ за
д.п.2010 г. и 2011 г.
От жалбоподателката за
опровергаване на констатациите в РА не са представени дапълнително писмени доказателства. Ангажирани
са гласни доказателства. По делото е разпитана свидетелката Ц.Т.С. В
показанията си същата е заявила, че от много години живее в чужбина като от
1996 г. живее в Гърция тъй като от 1998 г. била омъжена там. Разведена е от
2011 г. и има едно дете на 7 г. Свидетелката категорично заявява, че познава П.С.
и И.Д от 1999 г. Запознанството с тях било по повод на използваните от
свидетелката таксиметрови услуги при завръщането й в България по различни
поводи.В продължение на няколко години взаимоотношенията между свидетелката и С.
и Д. станали изключително приятелски и се основавали на вазимно доверие, поради
което С. молила тези лица за услуги. Тези услуги били свързани с
инвестиционните намерения, които имала в България, както и заплащането на
различни суми за битови сметки на майка й и баба й , които били единствените й
роднини в страната.
На С. и Д. свидетелката превеждала парични суми в
нарочно открити банкови сметки като по устни указания тези средства били
изтегляни от лицата и внасяни в други нейни сметки, били плащани разходи на
семейството й, както и суми към трети лица. С. заявява още, че за тези услуги
не са сключвали договори и не са подписвани никакви документи, като
разпореждането с тях било от нейно име и за нейна сметка. Тъй като свидетелката
имала тежък развод със съпруга си се
наложило да направи реорганизация на средствата си като превеждала сумите по
сметките на С. и Д. с цел тези суми да не и бъдат взети при развода, както и да
се спестят пари от банкови такси и време за извършване на преводите. За
произхода на тези средства свидетелката е посочила, че същите са семейни пари
от брака й в Гърция- тя не работила там, но участвала в бизнеса на съпруга
си.По отношение на сумите които е превела на С. свидетелката посочва, че те
били по-малко от тези, които превеждала на Д. като за 2010 г. били около 33000
лв., а предната година още около 20000.00 лв. С. посочва също, че от 2012 г.
вече не превежда парични средства по тези сметки.
С оглед установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежната страна, в срока по чл.156 от ДОПК, след изчерпване възможността за
обжалване по административен ред и в
частта потвърдена с Решение №
318/03.07.2014г. на и.п. директор
на Дирекция „ОУИ” – гр.Варна при ЦУ на НАП,поради което същата се явява
ДОПУСТИМА за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
По валидността на акта:
При извършване на
служебната проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът констатира, че настоящата
ревизия е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него
срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи, съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК и определя данъчни
задължения за периода, за който е възложена ревизията.Същият е издаден в
изискуемата форма и има съдържание, в което са изложени фактическите и правните
основания за постановяването му. При извършването на ревизията не са били
допуснати нарушения на процесуалните разпоредби, визирани в ДОПК, поради което
обжалваният РА № *********/04.03.2014г. не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност.
По процесуалната и материалната законосъобразност на
акта:
Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично
изброени от закона в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1 - 7 ДОПК. В
конкретният
случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по
приходите са приели, че за периода 2010г. и 2011г. вкл., по отношение на ревизираното лице са налице са
данни за укрити приходи или доходи / чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК/.
На ревизираното лице е
връчено Уведомление № 6925-4/21.11.2013г.
по чл.124 от ДОПК / л. 307 от адм. п-ка/, в което било посочено, че
основата за облагане с данък върху доходите на физ. лица за периода 01.01.2010
г. – 31.12.2011 г. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. Връчено било
ИПДПОЗЛ № 6925-6/21.11.2013г. за
представяне на декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за имущественото състояние на
лицето/ л.304 от адм. п-ка/. В отговор от РЛ са представени декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за
ревизираните периоди / л.294-300 от адм. п-ка/. С оглед на което процедурата по чл. 124, вр. чл.
122 от ДОПК за преминаване
към облагане по аналог формално се явява спазена.
Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по
обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в
него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на
основанията по чл. 122, ал. 1
е подкрепено от събраните в хода на ревизията доказателства.Така установената презумпция за вярност на
фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи
жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА
издаден по реда на чл. 122 ДОПК,
в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на
ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред
за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и
насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи обаче
презумпцията по чл. 124, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите
по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен
случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания
субект.
Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от
данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които
са необлагаеми по силата на закон.
Съдът счита, че правилно органът по приходите е приел, че са налице обстоятелствата по чл.122,
ал.1, т.2 от ДОПК, с оглед на което е установил задължения на
лицето за данък върху доходите по
особения ред за д.п. 2010 и 2011 г. Безспорно
е установено, че по банковите сметки на жалбоподателката в „ОББ“ АД са били
преведени парични суми през м.09.2010 г.
общо в размер на 19495.00 лв. и за 2011 г. общо в размер на 38250.00 лв. от лицето Ц.С..
Спорно между страните е обстоятелството относно основанията за извършените
преводи на тези средства и дали същите представляват доход за жалбоподателката.
Твърденията на
жалбоподателката, че преведните суми по банковите й сметки от лицето Ц.С. не са приходи/доходи, които подлежат
на облагане, тъй като те са били прехвърлени по сметките на лицето, което ги е
превело, както и за плащане на битови разходи на сеймейството му, не се подкрепят
от събраните в хода както на ревизионното производство, така и в хода на
настоящото съдебно производство. Видно от приложените извлечения от банковите
сметки на Ц.С. в „ ПИБ“ АД, както и извлеченията от банковите сметки на
жалбоподателката в „ОББ“ АД / л.35, 36 от адм. п-ка/ не се установява, преведените
средства на жалбоподателката да са съответно внесени по сметката на С.. Липсват
каквито и да е писмени доказателства, тези средства да са предавани както на
самата С., така и на нейното семейство / майка и баба/, а също така на лицето И.Д.
Липсват
и доказателства относно произхода
на тези средства, както и основанието за внасянето им по сметката на
жалбоподателката.
В тази връзка съдът не
кредитира свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка Ц.С., тъй
като същите са протИ**речиви и не се подкрепят от събраните в хода на делото
доказателства. Налице е протИ**речие в представените писмени обяснения в хода на ревизията относно основанието за
превеждането на тези суми, и заявеното от С. при разпита и в съдебно
заседание. Нито от писмените обяснения,
нито от показанията на свителката става ясно каква е конкретно причината и
основанието за превеждането на тези суми - инвестиционни намерения, захранване
на собствени нейни сметки, управление на
многото търговски дружества, в които участва свидетелката или плащане на лични
сметки на майката и бата на свидетелката. Следва да се отбележи, че логически и
житейски необосновано е да се превеждат
такива големи по размер суми на трети лица / макар и добри приятели/, при
наличието на пълнолетни и дееспособни роднини в България, още повече че С. е
имала възможност сама да превежда по банков път тези средства по сметките си в
България и от чужбина.
Изводите на органът по
приходите не се опровергава и от приетата по делото ССЕ. В същото вещото лице е
изготвило паричен поток на жалбоподателката в няколко варианта, но в конкретният
случай при формирането на данъчната основа за облагане не участва резултата от
паричния баланс. В хода на съдебното
производство не бяха представени и доказателства, че получените по сметката на
жалбоподателката средства са необлагаеми такива по смисъла на чл.13 от ЗДДФЛ.
С оглед на горното съдът
счита, че данъчната основа за облагане с данък върху доходите, както и размера
на данъка за 2010 г. и 2011г. са правилно определени от органа по приходите,
като в тази част РА е законосъобразен.Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото
и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК на
ответника следва да се присъди юрисконсулстко възнаграждение в размер на 683.18
лв., определено по реда на чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с
оглед материалния интерес по делото.
Така мотивиран и на
основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд – гр. Варна, Първо
отделение, Първи състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.М.С., ЕГН **********,***, срещу РА №
*********/ 04.03.2014г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.Варна,
потвърден с Решение № 318/03.07.2014г.
на и.д. директор на Дирекция на „ОДОП” – гр.Варна при ЦУ на НАП, с който
на лицето са определени допълнително задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за д.п. 2010г. в размер на
1949.50 лв. главница и лихви за забава
в размер на 569.04 лв. и за д.п. 2011г. в размер на 3825.00 лв. главница и
лихви за забава в размер на 720.15 лв.
ОСЪЖДА П.М.С., ЕГН **********,***, да заплати по сметката
на Дирекция „ОДОП” – гр. Варна сумата в
размер на 683.18 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния
административен съд по реда на АПК в 14 – дневен срок от деня на съобщението,
че решението е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: