Решение по дело №647/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 252
Дата: 25 май 2021 г.
Съдия: Борислава Илиева Якимова
Дело: 20214430200647
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. Плевен , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Борислава И. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава И. Якимова Административно
наказателно дело № 20214430200647 по описа за 2021 година
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №2020 - 1772-33-875 от
05.10.2020 година на *** ОД на МВР Плевен, с което на Г. Г. И. от с.***,
обл.Плевен, на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на
чл.209а ал.1 от ЗЗ.
С жалбата си И. моли да бъде отменено НП, като незаконосъобразно.
Представител на ответника ОД на МВР Плевен не се явява, като в
представеното писмено становище по жалбата е посочил,че жалбата е
неоснователна и необоснована.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 10.04.2020г в около 15:40ч в гр.Плевен, И. е посетил парк „**“ в
нарушение на т.І подточка1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на
Министъра на Здравеопазването "Преустановяват се посещенията на паркове,
градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и
закрити места“ и е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 209а, ал. 1 Закона за здравето.
Административно наказателната отговорност на Г.И. е ангажирана за
нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Съгласно първоначалната
редакция на текста /Нов - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г./,
действаща към датата на извършване на нарушението, отговорност се
1
предвижда за субект, който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или *** на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието
съставлява престъпление, като се наказва с глоба в размер на 5000лв. С
изменение ДВ бр.44 от 2020г в сила от 14.05.2020г нормата гласи: Който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от
*** на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63,
ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно
нарушение - от 1000 до 2000 лв.
Посочената в процесното НП Заповед № РД-01-143/ 20.03.2020г, която
е издадена от Министъра на здравеопазването като компетентен орган за
въвеждане на противоепидемични мерки за територията на страната и която
задължава правните субекти да спазват предписаното поведение, е отменена с
издаването на Заповед № РД-01-119/ 06.04.2020г. от същия орган, а не със
Заповед № РД-01-263 /14.05.2020г на Министъра на здравеопазването. От
съществено значение в случая е, че с разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ се
санкционира неизпълнението на съответната противоепидемична мярка, а не
неизпълнението на заповедта, с която тази мярка е въведена.
Освен посоченото, независимо от формалното осъществяване на
административно нарушение по Закона за здравето, извършеното от
жалбоподателя деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл.28
ЗАНН. Преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол.
В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на
преценката по чл.2 ЗАНН. Когато съдът констатира,че предпоставките на
чл.28 ЗАНН са налице,но наказващият орган не ги е отчел и не е приложил
нормата на чл.28,б.„а ЗАНН да предупреди нарушителя,то това е основание
за отмяна на наказателното постановление,поради противоречие със закона.
За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на
препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва да се приложи
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно константната съдебна практика
при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и
начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и
подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др.,
т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират
деянието и дееца във всеки един конкретен случай.
При отчитане налице ли е маловажен случай, съд следва да извърши
съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства, а именно, че се касае за
младеж,ученик, нарушението е извършено за първи път, а извърителят не е
бил запозтнат със забраната е и изразил съжаление. Санкцията е непосилна за
него. Преценката е строго индивидуална, като Съд намираа, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и деянието за което е
2
ангажирана отговорността на И. представлява „маловажен случай“. Ето защо
и на основание чл.28 от ЗАНН, административнонаказващият орган не е
следвало да налага наказание, а само да предупреди нарушителя, че при друго
такова нарушение ще бъде ангажирана отговорността му посредством
издаване на наказателно постановление. Действително обществените
отношения, които регулира ЗЗ, са от особена важност, но това не означава, че
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е изобщо неприложима за този вид
нарушения и може да бъде основание административнонаказващия орган да
игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен
случай.
По изложените съображения, съдът,

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №2020 - 1772-33-875 от
05.10.2020 година на *** ОД на МВР Плевен, с което на Г. Г. И. от с.***,
обл.Плевен, на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на
чл.209а ал.1 от ЗЗ , като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните през Административен съд – Плевен.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3

Съдържание на мотивите

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №2020 - 1772-33-875 от
05.10.2020 година на *** ОД на МВР Плевен, с което на Г. Г. И. от с.***,
обл.Плевен, на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на
чл.209а ал.1 от ЗЗ.
С жалбата си И. моли да бъде отменено НП, като незаконосъобразно.
Представител на ответника ОД на МВР Плевен не се явява, като в
представеното писмено становище по жалбата е посочил,че жалбата е
неоснователна и необоснована.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 10.04.2020г в около 15:40ч в гр.Плевен, И. е посетил парк „**“ в
нарушение на т.І подточка1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на
Министъра на Здравеопазването "Преустановяват се посещенията на паркове,
градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и
закрити места“ и е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 209а, ал. 1 Закона за здравето.
Административно наказателната отговорност на Г.И. е ангажирана за
нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Съгласно първоначалната
редакция на текста /Нов - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г./,
действаща към датата на извършване на нарушението, отговорност се
предвижда за субект, който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или *** на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието
съставлява престъпление, като се наказва с глоба в размер на 5000лв. С
изменение ДВ бр.44 от 2020г в сила от 14.05.2020г нормата гласи: Който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от
*** на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63,
ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно
нарушение - от 1000 до 2000 лв.
Посочената в процесното НП Заповед № РД-01-143/ 20.03.2020г, която
е издадена от Министъра на здравеопазването като компетентен орган за
въвеждане на противоепидемични мерки за територията на страната и която
задължава правните субекти да спазват предписаното поведение, е отменена с
издаването на Заповед № РД-01-119/ 06.04.2020г. от същия орган, а не със
Заповед № РД-01-263 /14.05.2020г на Министъра на здравеопазването. От
съществено значение в случая е, че с разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ се
санкционира неизпълнението на съответната противоепидемична мярка, а не
неизпълнението на заповедта, с която тази мярка е въведена.
1
Освен посоченото, независимо от формалното осъществяване на
административно нарушение по Закона за здравето, извършеното от
жалбоподателя деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл.28
ЗАНН. Преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол.
В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на
преценката по чл.2 ЗАНН. Когато съдът констатира,че предпоставките на
чл.28 ЗАНН са налице,но наказващият орган не ги е отчел и не е приложил
нормата на чл.28,б.„а ЗАНН да предупреди нарушителя,то това е основание
за отмяна на наказателното постановление,поради противоречие със закона.
За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на
препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва да се приложи
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно константната съдебна практика
при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и
начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и
подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др.,
т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират
деянието и дееца във всеки един конкретен случай.
При отчитане налице ли е маловажен случай, съд следва да извърши
съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства, а именно, че се касае за
младеж,ученик, нарушението е извършено за първи път, а извърителят не е
бил запозтнат със забраната е и изразил съжаление. Санкцията е непосилна за
него. Преценката е строго индивидуална, като Съд намираа, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и деянието за което е
ангажирана отговорността на И. представлява „маловажен случай“. Ето защо
и на основание чл.28 от ЗАНН, административнонаказващият орган не е
следвало да налага наказание, а само да предупреди нарушителя, че при друго
такова нарушение ще бъде ангажирана отговорността му посредством
издаване на наказателно постановление. Действително обществените
отношения, които регулира ЗЗ, са от особена важност, но това не означава, че
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е изобщо неприложима за този вид
нарушения и може да бъде основание административнонаказващия орган да
игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен
случай.
2