РЕШЕНИЕ
Номер 146418.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 04.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20203100502302 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 29640/21.05.2020 г., депозирана от „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от П.С., Я.Д. и Г.К., чрез адв. В.М.,
срещу Решение № 1863 от 28.04.2020 г., постановено по гр.д. № 14055 по описа на РС-
Варна за 2019г., ГО, 14 съдебен състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя
иск срещу Л. К. Л. с ЕГН **********, с адрес гр.В., ул. „Н.Б.“ № .., вх. ., ет. ., ап. . ., за
установяване на вземането на кредитора по заповед за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч.гр.д. № 10274/2019 г. на РС Варна, с която длъжникът е осъден за следните
суми: 3 025.14 лв. /три хиляди двадесет и пет лева и 14 стотинки/, представляваща
главница за незаплатена ел.енергия по клиентски № **********, абонатен № **********, с
адрес на потребление гр. Варна, ул. „Неофит Бозвели“ № 76, вх. 1, ет. 2, ап. 5 Б, начислена
по фактура № **********/05.04.2019г. с падеж 05.04.2019г., дължима за периода
08.12.2016г. до 07.12.2017г. и сумата от 56.30 лв. /петдесет и шест лева и 30 стотинки/,
представляваща мораторна лихва за периода от падежа - 05.04.2019г. до 21.06.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
02.07.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 422 от ГПК.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е
неправилен и необоснован, както и че е в разрез със събрания и приобщен по делото
доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебно-
1
деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. Сочи се, че е налице правно
основание за съществуването на вземането на ищеца–въззивник, а именно чл. 50 от ПИКЕЕ,
вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че е осъществен правопораждащият юридически състав
за начисляване на реално потребено от абоната количество електрическа енергия, тъй като:
безспорно между страните е налице облигационно правоотношение по договор за достъп и
пренос на електрическа енергия; дружеството е изпълнявало добросъвестно и точно
задълженията си по договора, а именно е пренасяло електроенергия и е снабдявало с нея
обект, собственост на ответника; на 07.12.2017г. е извършена проверка на СТИ, находящо се
в процесния имот; при самата проверка е извършено замерване с еталонен калибриран уред,
чрез който е установена потребена енергия, отчетена в невизуализиран регистър 1.8.3. на
СТИ; изготвена е експертиза от БИМ, в която е установено, че е извършена външна намеса в
тарифната схема на електромера и съответно наличие на преминала електроенергия по
тарифа 1.8.3. в размер на 018284 кВТч; на 04.04.2019г. е изготвено становище за
начисляване на електроенергия, в което е посочено точното количество неотчетена ел.
енергия; на 05.04.2019г. е издадена фактура № ********** на стойност от 3 025.14 лв.
Твърди, че показанията от регистър 1.8.3. е нямало как да бъдат визуализирани на дисплея
на електромера и съответно видими за абоната, тъй като за процесния обект на потребление
се отчитат само две тарифи – 1.8.1. и 1.8.2., като намира това за аргумент, че този тип
вмешателство има за цел част от консумираната енергия да се отклонява в регистър, който
не се визуализира, а при ежемесечното отчитане на показанията на СТИ няма как да се
установи натрупване на електрическа енергия в невизуализирания регистър, доколкото това
става само с помощта на специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагат.
Сочи, че електроенергията е родово определена движима вещ, като собствеността върху нея
се прехвърля след индивидуализацията . В този смисъл, ако енергията е преминала през
уредите на потребителя без да е отчетена, то той е усвоил чужда движима вещ без правно
основание, като е увредил имуществените интереси на дружеството, за което е възникнало
правото на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на пренесеното до обекта
количество електроенергия.
В отговора на въззивната жалба се твърди, след анализ на събраните по делото
доказателства, по никакъв начин не се е установило съдържащата се в регистър 1.8.3.
електроенергия да е реално доставена и потребена от абоната, като не се е установил и
периода, в който евентуално е била доставена. Въззиваемият сочи, че конкретният случай не
попада в хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ, доколкото не се е установило СТИ да е било
параметризирано да отчита по три тарифи. Сочи, че съгласно чл. 24, ал. 2 от ПИКЕЕ,
отчитането на ел. енергия за битови абонати следва да се осъществява само по две тарифи –
дневна и нощна, а в случая се е установило, че СТИ отчита по три тарифи, за което липсва
изрично и индивидуално уговорени условия, респективно потребителят не е обвързан от
този тип отчитане. Сочи, че не са приложими и разпоредбите на чл. 48 и 49 от ПИКЕЕ,
доколкото в случая не става въпрос за механични повреди или специфична неизправност на
2
електромера. Сочи, че по делото не са ангажирани никакви доказателства от които да е
видно, в кой часови диапазон са действително консумирани натрупаните в скрития регистър
показания. Твърди, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл. 52 от ПИКЕЕ са отменени с решение на
ВАС, влязло в сила от 14.02.2017г., а проверката на СТИ е извършена на 07.12.2017г., т.е.
след тяхната отмяна, а в ОУ на дружеството липсват норми, регламентиращи процедура по
извършване на проверка на СТИ и нейното документиране.
Въззиваемият счита атакуваното съдебно решение за законосъобразно и правилно, а
въззивната жалба за неоснователна. Предвид това, моли атакуваният съдебен акт да бъде
потвърден изцяло. Претендира и сторените разноски пред въззивната инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован чрез адв. Николай
Банков, поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и присъждане на сторените
разноски в хода на производството, като прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, уговорено в полза на процесуалния представител на въззиваемата страна.
Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител адвокат К., поддържа отговора на жалбата, като моли съда да я отхвърли и да
потвърди обжалваното решение. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства към него, като прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивната страна.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр. д. № 14055 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, е образувано по
предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на вземането на кредитора
против длъжника по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. 10274/2019 г. на РС Варна, с която е разпоредено длъжникът Л. К. Л. с ЕГН
********** да заплати на кредитор „Енерго-По Продажби“ АД, ЕИК ......., следните суми: 3
025.14 лева /три хиляди двадесет и пет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща
главница за незаплатена ел. енергия, начислена по фактура № **********/05.04.2019г. с
падеж 05.04.2019г., дължима за периода 08.12.2016г. до 07.12.2017г. и сумата от 56.30 лв.
/петдесет и шест лева и тридесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от
падежа - 05.04.2019г. до 21.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението - 02.07.2019г. до окончателното й изплащане.
Ищцовото дружество твърди, че вземането му от ответника произтича от задължения за
незаплатена ел. енергия за обект с горепосочения абонатен номер и адрес на потребление гр.
Варна, ул. "Неофит Бозвели" № 76, вх. 1, ап. Б5, като задължението е възникнало по договор
за продажба на ел. енергия на "Енерго - Про Продажби" АД, на осн. чл. 107 от Закона за
енергетиката за което е издадена фактура № **********/05.04.2019 г. с падеж 05.04.2019 г.,
издадена за периода от 08.12.2016 г. до 07.12.2017 г., подробно посочени в т. 9в) от
заявлението. На осн. чл. 410 ГПК във вр. чл. 107 от Закона за енергетиката ищецът е подал
пред РС Варна заявление по чл. 410 ГПК и същото е било уважено от заповедния съд като е
3
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10274/19 г. Длъжникът е подал
възражение по чл. 414 ГПК и заповедният съд е дал указания за подаване на иск за
установяване на вземането на кредитора по заповедта за изпълнение, поради което за ищеца
е налице правен интерес от подаване на исковата молба.
Сочи, че на 07.12.2017 г. е извършена техническа проверка на измервателната система в
обекта на ответника от служители на "Енерго-Про Мрежи" АД в присъствието на двама
свидетели. За извършената проверка е съставен КП № 1104170/07.12.2017 г. и е установено,
че в скрития регистър 1.8.3 има показания, които не се виждат на дисплея, поради което не
се отчитат от инкасатора и не се заплащат от абоната. СТИ е демонтирано, подменено е с
ново и е поставено в индивидуална опаковка с пломба. Предаден е за експертиза в БИМ. В
КП № 857/28.03.2019 г. на БИМ е вписано, че след прочитане на скрития регистър 1.8.3 е
установено точното количество неотчетена ел. енергия. На 04.04.2019 г.
"Електроразпределение Север" АД е съставило становище за начисляване на ел. енергия в
което е посочено точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър
1.8.3. Абоната е уведомен както за извършената проверка, така и за издадената фактура.
Процесната сума се дължи от абоната на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В случай, че съдът установи неприложимост на чл. 50 ПИКЕЕ, ищецът
моли предявеният иск да се уважи на осн. чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за
установено точно количество реално потребена ел. енергия, чието заплащане се дължи от
абоната по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба, в който
смисъл е и решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр. д. № 4160/2018 г. по опис на
ВКС, трето г. о.
Ищецът претендира на осн. чл. 84 от ЗЗД да се уважи и акцесорният иск за обезщетение за
забава, считано от деня на забавата до окончателното погасяване на задължението.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан по размер. Не
оспорва, че с ищцовото дружество има сключен договор за доставка и продажба на ел.
енергия и тя като потребител редовно заплаща сметките си по кл. номер за обекта на
потребление, посочен във фактурата. Оспорва констатациите в КП, съставен от
"Електроразпределение Север" АД. Оспорва констатациите в КП, съставен от БИМ №
857/23.03.2019 г. Оспорва становището от 04.04.2019 г. за начисляване на ел. енергия и че
корекцията е извършена на осн. чл. 50 ПИКЕЕ и софтуерен прочит на паметта на
електромера. Сочи, че ищецът не може да претендира плащане на осн. чл. 50 ПИКЕЕ, тъй
като преизчисляването е направено въз основа на данни, които не се визуализират при
редовен отчет, изведени от ищеца по скрит и недостъпен за потребителя начин без да е
установено реалното преминало количество ел. енергия за времето от допускане на грешката
до установяването й. Твърди, че към датата на проверката пипсват правила и ред за
извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ
във връзка с които да бъдат приложени корекционните процедури по неотменените
4
разпоредби на ПИКЕЕ /чл. 48- чл. 51/. Липсата на основание за извършване от страна на
ищцовото дружество на корекция на сметката на абоната за минал период води до
неоснователност на предявения главен иск, от което следва, че и акцесорния иск е
неоснователен.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по
делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са страни в
правоотношение, по силата на което ищецът продава на ответника електрическа енергия
срещу определена цена. На 07.12.2017 г. служители на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД са
извършили проверка на СТИ фабр. № 1115031500739744 на обект на ответника, находящ се
в гр. Варна, ул. „Неофит Бозвели“ № 76, вх. 1, ет. 2, ап. 5 Б. Електромерът е демонтиран,
пломбиран с пломба № 285072 и е изпратен за проверка в БИМ при показания 004437 кВТч
– нощна тарифа /Т1/ и 005138 – дневна тарифа /Т2/. Тези обстоятелства са обективирани в
Констативен протокол № 1104170, който е подписан от служителите в присъствието на
двама свидетели – Т.Д.Т. и Е.Х.Г.
От Констативен протокол № 857/28.03.2019г. на Българския институт по метрология се
установява, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера,
която за типа електромер Carat Digitron M02 трябва да се състои от две тарифи нощна /Т1/ и
дневна /Т2/, като действително потребената енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа: Т3 – 018284.9 кWh. Констатирано е още, че не е осъществяван
достъп до вътрешността на електромера, който съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. На
основание извършената проверка “Електроразпределение Север” АД е изготвило становище
за начисляване на електрическа енергия от 04.04.2019 г., от което се установява, че е
начислена общо 18284 кВТч енергия за периода 08.12.2016 г. – 07.12.2017 г. Стойността на
така посочената електроенергия е изчислена и посочена във Фактура №
**********/05.04.2019 г., и възлиза на 3 025.4 лева.
От заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, което
съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че
СТИ е в метрологична годност. Извършеното неправомерно претарифиране по отделните
регистри е довело до неотчитане в пълен обем по двата видими такива на електромера –
1.8.1 – нощна енергия и 1.8.2 – дневна енергия. Натрупаното количество ел. енергия в
регистър 1.8.3. е отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в
паметта на електромера. Вмешателството е извършено чрез софтуерно претарифиране по
отделните регистри, като е въздействано през инфрачервения порт на електромера. Вещото
лице сочи, че сумата по процесната фактура е правилно изчислена. Тъй като СТИ не е от
5
типа „смарт“, то същото не е включено в системата за дистанционно отчитане, поради което
и не е възможно да се установи началната дата на въздействието.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и допълва, че процесният
електромер е инсталиран с нулеви показатели по основните регистри – нощна и дневна,
което обуславя крайния извод за това, че електромерът е нов, неупотребяван и не е бил
включван към ел. мрежа, поради което и останалите невизуализирани регистри, които не са
записани в протокола за монтаж също са били с нулеви показания.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни
изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част. В този смисъл е
спазен и срокът по чл. 415, ал. 2 от ГПК, което е допълнително изискване за допустимост на
производството.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от
ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни
норми.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи процесната сума,
представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена корекция
на сметка при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия.
Съобразно правилата за разпределяне на доказателствена тежест в процеса, ищецът е
следвало да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че е
извършил проверка на електромера на ответника, при която е установено, че същият не
отчита точно потребената електрическа енергия, че проверката е извършена
законосъобразно и в съответствие с Общите условия, че е извършил корекция на сметката
6
на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.
С приетата с § 83, т. 1, б. „г” от Закона за изменение и допълнение на Закона за
енергетиката, обнародван в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., разпоредба на чл. 98а,
ал. 2, т. 6 от ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при които крайният снабдител
продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция по сметка, съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С оглед горната правна
уредба се налага извода, че със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката,
обнародван в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, ако е изпълнено задължението по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. Съдебната практика
постановена преди изменението на разпоредбата, която отричаше възможността да бъде
извършвана корекция на сметка поради липсата на законово основание, не намира
приложение за извършените след изменението проверки, каквато е и процесната.
В редица решения на ВКС /Например Решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр.д. № 4907/2014
г. на ГК, ІV г.о.; Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г. на ТК, І т.о.; Решение
№ 173 от 16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 203/15.01.2016
г. по т.д.№ 2605/2014 г. I т.о. на ВКС/ е прието, че със ЗИД на Закона за енергетиката (ДВ бр.
54/2012 г.- в сила от 17.07.2012 г.) е въведено законово основание крайният снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако
е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само при
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има
основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/. Законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да създаде посочените ПИКЕЕ със съответното
съдържание на новата законова уредба, въведена с изменението на Закона за енергетиката
(ДВ бр.54/2012 г. - в сила от 17.07.2012 г.), както съответно и общи условия на договорите с
крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при
наличие на основание за корекция.
В чл. 25, ал. 2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД /Одобрени с Решение ОУ-06/21.07.2014 г. на ДКЕВР и влезли в сила на
07.09.2014 г./ е предвидена възможността при корекция на фактурата в седемдневен срок да
бъде изпратено уведомление до клиента, която разпоредба отговаря на изискванията на чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Същевременно, с Решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС окончателно е
отменено Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени тези ОУ,
7
поради което същите не следва да се прилагат. На интернет страницата на ответното
дружество е публикувана информация, че до одобряването на нови ОУ в отношенията си с
клиентите ЕНЕРГО-ПРО ще прилага действалите преди 07.09.2014 г. ОУ, а именно тези
одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР. В чл. 24 и чл. 25 от сега
действащите ОУ също е предвиден ред за уведомяване на клиента, поради което
изпратеното уведомление е в съответствие със законовото изискване.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /в редакцията и след
́
измененията в ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г./, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или
за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Преди това изменение на Закона за енергетиката в разпоредбата на чл. 83 не е фигурирала
възможност в ПИКЕЕ да бъдат уредени хипотези за измерване на показания в
невизуализиран регистър на СТИ. С измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ с ДВ, бр. 41 от
21.05.2019 г. в разпоредбата отново фигурира възможността за корекция при измерени
показания в невизуализиран регистър на СТИ.
Тъй като към процесния период са действали разпоредбите на Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. /ДВ,
бр. 98 от 12.11.2013 г./., които са отменени изцяло с Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС
по адм.д. № 2385/2016 г. – в сила от 14.02.2017 г. и Решение № 2315/2018 г. на ВАС – в сила
от 23.11.2018 г., то настоящият състав приема, че изменението на разпоредбата на чл. 83, ал.
1, т. 6 от ЗЕ касае издадените от КЕВР нови ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в
които вече фигурира ред за преизчисляване на количеството електрическа енергия, за която
има измерени показания в невизуализиран регистър /чл. 1, ал. 1, т. 7, чл. 47, ал. 1, чл. 55/.
Съответствието им с нормативната уредба тепърва ще подлежи на проверка от
компетентните органи.
В отменените ПИКЕЕ не се съдържат разпоредби, които да уреждат реда и начините на
преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за която има
измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване. Да се
приеме обратното би означавало, че законодателят с новата редакция на разпоредбата на чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ урежда нещо, което вече е уредено, което би било израз на лоша
законодателна техника при нарушаване на принципите за необходимост и стабилност,
уредени в чл. 26 от Закона за нормативните актове.
8
Все още действащият към датата на проверката /07.12.2017 г./ чл. 50 от ПИКЕЕ предвижда,
че при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната
мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното
количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за
времето от допускане на грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една
година.
Съдът приема, че този текст е неприложим по отношение на отчетените показания в
скритите регистри, а касае други хипотези на несъответствие на данните. В Решение № 21
от 01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС е прието, че и преди измененията в
чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ бр. 54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013
г. е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената
електрическа енергия за минал период, когато действително доставената електрическа
енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени в
информационната база данни за техническите параметри на средството за търговско
измерване. В мотивите към решението се изследва въпросът, че разпоредбата на чл. 50 от
ПИКЕЕ се прилага в хипотези на грешно отчитане на действителното потребление на
електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в измервателното устройство.
ВКС приема, че хипотезата на неправомерна намеса в СТИ, когато доставчикът е доказал
реалното количество на доставката и разликата между заплатеното и действително
дължимото, е сходна, но в този случай не се прилага чл. 50 ПИКЕЕ, а корекцията се
извършва по реда на някоя от другите разпоредби.
В настоящия казус не се установява дефект в измервателното устройство, а точно обратното.
Според протокола от БИМ и становището на вещото лице СТИ е било технически изправно,
поради което правилно е отчитало преминалата през него електрическа енергия. Не беше
доказано и наличието на грешно въведени в информационната база данни технически
параметри на електромера.
Дори да се приеме, че чл. 50 от ПИКЕЕ може да служи за основание за служебно коригиране
на сметката на потребителя, то същият не може да се приложи, защото останалите
действащи разпоредби на ПИКЕЕ към датата на проверката не могат сами по себе си да
покрият всички изисквания за надлежно извършване на процедурата за корекция. На
основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен
от деня на обнародване на съдебното решение, което в случая за ПИКЕЕ е сторено в ДВ, бр.
15 от 14.02.2017 г. Следователно разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са
неприложими към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на
потребление е извършена на 07.12.2017 г. В отменените разпоредби се съдържат процедурни
правила за надлежно извършване на проверката, която служи като основание за коригиране
на сметката. След отмяната на чл. 41-44 и чл. 47 от ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за
9
извършване на проверка за метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ,
както специални изисквания за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия. Извършените от ответника в тази връзка действия
към този момент не са изрично регламентирани, поради което и не са основани на закона.
Дори да не е отменен законовият текст, който предвижда коригирането на сметката по
определена методика, то след отмяната на текстовете, които уреждат процедурата за
констатиране на отклоненията в нормалното отчитане, е изключена възможността за
прилагането му. Доколкото законодателят не е предвидил друг ред, освен този по ПИКЕЕ,
по който да се извърши проверката и коригирането на сметката, то доставчикът няма
правомощия да извършва такива действия и извършването им няма юридическа стойност.
Този извод се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния
сектор с цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите.
Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен
акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от
компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното
решение. В случая компетентен орган по смисъла на цитираната разпоредба се явява
Комисията по енергийно и водно регулиране /КЕВР/, която съобразно разпоредбата на чл.
83, ал. 2 вр. ал. 1, т. 6 вр. чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ има правомощия да приема правилата за
измерване на количеството електрическа енергия. След изтичането на срока по чл. 195, ал. 2
от АПК Комисията издаде нови ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./, като в § 2 от ПЗР
предвиди, че процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия,
уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са
започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези
правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол,
като в случаите на съставените след 01.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и
действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на
технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Предвид изложеното следва да се приеме, че в настоящия
случай, доколкото процесният констативен протокол е съставен след частичната отмяна на
приложимите разпоредби от ПИКЕЕ /отм./, то липсва приложим материален закон, в
съответствие с който да бъдат установени случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, тъй като с решението на ВАС е отменена
включително разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, която определя редът, по който се извършват
проверките на СТИ.
Липсващата нормативна уредба не може да бъде заместена по аналогия с правни норми
съществуващи в други източници на правото, тъй като съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните
обществени отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното на
практика означава както субектите, за които Правилата са създавали права и задължения,
така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят последиците на решението на
административния съд за преустановяване занапред действието на съответните правни
10
норми поради отричане на юридическата им сила.
Предвид изложеното, съдът приема, че към датата на проверката и коригирането на сметката
на ищеца за ответника не е съществувало законово основание за това.
Липсата на законово основание за начисляване на процесната сума по извършената
корекционна процедура обуславя и неоснователността на претенцията на ищеца за
заплащане на мораторна лихва за забава.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира предявения установителен иск за
неоснователен и като такъв същият не следва да бъде уважен.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на 500 лева, представляваща
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК
и договор за правна помощ и съдействие от 29.09.2020г., имащ характер на разписка – арг.
от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела, при интерес от 3025.14 лева минималният размер на уговореното адвокатско
възнаграждение е 441,76 лева. С оглед на действителната фактическа и правна сложност на
делото, въззивният съд счита, че уговореният хонорар в размер на 500 лева, надвишаващ
едва с 58,24 лева минималния нормативноустановен размер, не е прекомерен, което
обуславя неоснователността на искането на въззивника по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1863 от 28.04.2020 г., постановено по гр.д. № 14055
по описа на РС-Варна за 2019г., ГО, 14 съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, „Варна Тауърс – Г“, бул.
„Владислав Варненчик” 258, ДА ЗАПЛАТИ на Л. К. Л. с ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ул. „Н.Б.“ № .., вх. ., ет. ., ап. .., сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща
сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско
11
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12