№ 555
гр. Разград, 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20243330100046 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.200 от КТ.
Депозирана е искова молба от И. С. И., с която са предявени обективно
съединени искове срещу „Уейст Солюшънс България“ЕООД за заплащане на
сумата 50 000 лв.обезщетение за неимуществени вреди и 3 000 лв.
имуществени вреди, причинени от трудова злополука, която се е осъществила
на 25.03.2022 г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното
изплащане на сумата. Претендира и за заплащане на направените по делото
разноски. С допълнителна молба /л.163 от делото/ ищецът е поискал и с
нарочно определение /л.172/ съдът е допуснал увеличение на иска за
заплащане на имуществени вреди от 3000 лв. на 4 505,33 лв. ведно със
законната лихва от датата на злополуката.
Сочи, че ищецът е работил в предприятието на ответника по трудово
правоотношение като „**************** “, че на 25.03.2022 г. е претърпял
трудова злополука при извършване на сметосъбираща дейност. Конкретно
сочи, че при изпразването на контейнерите един от контейнерите за отпадъци
се заклинил в зоната на повдигащия механизъм, който се намирал в задната
част на автомобила; че той, заедно с останалите работници и шофьора на
автомобила се прибрали в базата на дружеството в
*************************; след което той и колегите му предприели
изваждане на контейнера с метална арматура, при което контейнерът се усукал
на една страна, паднал заедно с арматурата и ударил ищеца в областта на
лицето, при което той паднал на земята и изгубил съзнание; след което бил
настанен в МБАЛ „Св.И. Рилски - Разград” АД; че в резултат на травмата
получил: Травматично счупване на зъб 25/горен ляв втори премолар/-
неизбежна екстракция; Разкъсно-контузна рана по долния кант на
брадичковата област от дясната страна, хирургично обработена и с подлежащо
разлято кръвонасядане; Кръвонасядания и охлузвания по страничната
повърхност на лява теменна област и в долновътрешния квадрант на дясна
1
лицева половина;Спонтанна и палпаторна болка в областта на ляво рамо и във
външната половина на лява седалищна област;Кличинични данни за
сътресения на мозъка. Също така твърди, че злополуката е приета за трудова с
разпореждане №31536 от 12.04.2022 г. на НОИ; че вследствие на същата е бил
хоспитализиран в периода 01.12.2022 г. – 05.12.2022 г. и 09.11.2023 г. –
13.11.2023 г. ; че бил продължително време във временна нетрудоспособност,
че му е определен процент нетрудоспособност от 50% с водеща диагноза
„световъртеж от централен произход“, че му е отпусната пенсия за
инвалидност, че в претърпял множество болки и страдания, в т.ч. и
неблагоприятни изживявания във връзка с провежданите множество
последващи лечения. Сочи, че претендираните имуществени вреди са
пропуснати ползи – нереализиран доход в размер на разликата между
трудовото възнаграждение, което би реализирал в периода 25.03.2022 г. до
08.01.2024 г. и полученото от него обезщетение в размер на пенсия за
инвалидност.
Ответникът счита иска за неоснователен и недоказан. Признава настъпването
на трудовата злополука от 25.03.2022 г. Твърди, че свалянето на контейнера от
пресата на камиона се извършва по занятие от монтьор и/или заварчик,
какъвто има назначен на работа в дружеството; че ищецът самоволно се е
опитал да извършва тази дейност; че за случилото се е било проведено
разследване от РУ на МВР – Разград, което е приключило с отказ на РП –
Разград да бъде образувано досъдебно производство, т.к. „увреждането е било
причинено само и единствено от действията на самия пострадал“. Счита, че
прекратяването на трудовото правоотношение между страните е по
инициатива и желание на ищеца. Прави възражение за проявена от страна на
ищеца груба небрежност, т.к. е действал в нарушение на установените от
работодателя правила за безопасност на труда, като е липсвало и елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност, с които е бил запознат и инструктиран по съответния
ред.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи
следните фактически обстоятелства: Ищецът е работил в ответното
дружество по трудово правоотношение, считано от 04.06.2021 г. като е
изпълнявал длъжността „****************“. При сключването на трудовия
договор на 03.06.2023 г. ищецът е бил запознат с длъжностната
характеристика за длъжността, което е удостоверено с подпис /л.156/.
Видно от разпореждане №31536/12.04.2022 г. /л.12/ на ТП на НОИ - Разград е
приета за трудова злополука, станала със И. С. И. на 25.03.2022 г. , като е
посочено, че злополуката е станала през време и по повод на извършената
работа – сметосъбиране; че при опит да помогне за изваждане на заклинил се
контейнер, същият удря пострадалият по главата, вследствие на което
получава мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма.
В декларацията за трудова злополука, /л.13 и сл./ е посочено, че работното
време е започнало в 6,30 ч., а злополуката е станала в 9,30 ч. в базата на
ответното дружество в ****************************, на обичайното
стационарно работно място, че ваденето на контейнера е извършено с
помощта на монтьорите и багер чрез връзване със стоманени въжета на
единия край на контейнера; че при това вадене от повдигащия механизъм
ищецът се е наранил в областта на лицето; според показанията на
присъствалите ищецът не е губил съзнание. Във вр. с начина на увреждането е
записано, че контейнерът се е усукал на една страна и тогава е ударил ищеца.
2
В същия документ е посочено ,че ищецът е получил нараняване на областта на
лицето около устата и при падането удар на задната част на главата; че е
обърнато внимание работата да се извършва правилно, съобразно спазване
изискванията за безопасна работа и че е проведен инструктаж на работниците.
Видно от производствената характеристика /л.16/ на заеманата от ищеца
длъжност - **************** в неговата работа има умерен риск /2 степен/;
предвижда се провеждане на инструктажи и ползване на работно облекло. В
допълнителната информация е посочено, че се налага комуникация с другите
работници и шофьора, което налага необходимост от точно разбиране на
подадените сигнали и бързи действия за избягване на инциденти.
На 18.04.2023 г. ищецът е депозирал молба до ръководителя на ответното
дружество за прекратяване на трудовото правоотношение между тях по
взаимно съгласие, като е заявил, че при липса на такова съгласие, молбата му
следва да се счита за предизвестие по чл.326, ал.1 от КТ /л.161/. Трудовото
правоотношение е прекратено по взаимно съгласие /на осн. чл.325, т.1 от КТ/,
считано от 18.04.2023 г. /със Заповед №51 Р/18.04.2023 г. – л.162//
За нанесената на ищеца телесна повреда е образувана преписка №1873р-
7285/2022 г. по описа на РУ на МВР – Разград, която е приключила с
постановление на РП- Разград /л.10/ отказ да се образува наказателно
производство на осн. чл.24, ал.1 т.1 от НПК /поради това, че няма данни за
извършено престъпление/ и по-конкретно, че причина за настъпилата телесна
повреда не е въздействие от трето лице.
В книгите за начален и периодичен инструктаж /копия, приложени на стр.180
и сл./ има поставен подпис на ищеца. Предвид оспорването на същите е
назначена съдебна графологическа експертиза, в.л. по която е депозирало
заключение /л.208 и сл./, според което саморъчния подпис в книгата за начален
инструктаж е изпълнен от ищеца, но в тази за периодичен инструктаж не е
изпълнен от него.
За механизма на трудовата злополука и във връзка с възражението на
ответника за груба небрежност на ищеца, са изслушани свидетелите Г.Х., Т.Г.
и В. С., служители при ответното дружество. Според техните показания /л.173
и сл./ първият свидетел е посетил филиала на дружеството в гр.Разград в
момента, в който камионът се е прибрал със заседналия контейнер. Същият
съобщава, че по този повод се обадил на механика Рашков, който вече не е
техен служител и на фадромиста, за да освободят контейнера посредством
въжета. Впоследствие същият свидетел научил от друг служител, че ищецът
решил да вземе един лост и сам да извади заседналия тежък контейнер от
камиона. Според същия свидетел има написани правила за вадене на
контейнери и практиката в предприятието е да се върже на място контейнера с
колани, след което се закача за фадрома или багер и се откача с помощта на
машината. Свид. Г. също съобщава, че в такива случаи се вика механика и с
помощта на челен товарач се издърпва контейнера, но понякога работниците
на своя глава откачат контейнерите с лостове. Този свидетел не е бил в базата
по време на инцидента и е пристигнал след като ищецът е бил пострадал.
Според свид.С. е честа практика да засядат контейнери в машината за
сметоизвозване и винаги ги вадят с помощта на лост. Именно при завъртането
на тръбата ищецът бил ударен и паднал на земята. Всичко това се случило в
присъствието на началниците, които решавали кога да се вади контейнера с
лост и кога с помощта на багера. След инцидента с ищеца обаче, винаги с
багер изкарвали контейнерите.
С решение №9111/26.05.2023 г. /л.22/ на ищеца е определена 50%трайно
3
намалена работоспособност с водеща диагноза световъртеж от централен
произход.
Според показанията на свидетелката С.С. /л.172/, фактическа съжителница на
ищеца от 2003 г., последният престоял в МБАЛ Разград в продължение на
четири дни след злополуката, след това в продължение на месец приемал
лекарства, но въпреки това изпитвал болки в главата, по цяла нощ не спял и
виел от болките. Според свидетелката съществено подобрение не настъпило и
след няколкократното лечение на ищеца в болнично заведение в гр.Русе и вече
две години редовно приема болкоуспокояващи. Според свидетелката ищецът
не е в състояние да работи, а при извършване на ЯМР-изследване, лекарят им
казал, че ищецът ще остане с тези болки цял живот. Преди инцидента ищецът
бил здрав и нямал оплаквания.
Според заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза /л.127 и сл./, изготвена след запознаване на в.л. с цялата приложена
по делото медицинска документация и след преглед на ищеца, при
претърпяната трудова злополука на 25.03.2022г. пострадалият И. И. е
получил:
Преки травматични увреждания: Травматично счупване на зъб 25 /горен ляв
втори премолар -предкътник/ - с прогноза за неизбежна екстракция; Разкъсно-
контузна рана по долния кант на брадичкова област от дясната страна,
хирургично обработена и с подлежащо разлято кръвонасядане;
Кръвонасядания и охлузвания по странична повърхност на лява теменна
област и в долновътрешният квадрант на дясна лицеваполовина; Спонтанна и
палпаторна болка в областта на ляво рамо и във външната половина на лява
седалищна област; като има и клинични данни за сътресение на мозъка.
Като последица от преживяната закрита черепно-мозъчна травма се е появил
световъртеж от централен произход
Видно от Епикриза на История на заболяване №1872/2022г. на ОХ при МБЛЛ-
Разград, И. И. е претърпял оперативна интервенция - хирургична обработка
на разкъсно-контузна рана по долния кант на брадичкова област от дясната
страна /Оперативен протокол №190/25.03.22/, получена при инцидента от
25.03.2022г. Няма данни за екстракция на травматично увредения 2-ри
предкътник на горната редица от лявата страна, която манипулация по своята
същност е вид оперативна интервенция. Няма приложена медицинска
документация за извършена през м.09.2022г. /ЕР №91111/26.05.23, ТЕЛК общи
заболявания МБАЛ-Разград/ , операция на езика /хемангиом на езика/ С оглед
преценката на причинно-следствена връзка с трудовата злополука според
заключението при получените на 25.03.2022г. видими травматични
увреждания с характер на: Травматично счупване на зъб 25 /горен ляв втори
премолар -предкътник/; Разкъсно-контузна рана в дясна брадичкова област е
подлежащо разлято кръвонасядане; Кръвонасядания и охлузвания по
странична повърхност на лява теменна област и в долновътрешният квадрант
на дясна лицева половина; Спонтанна и палпаторна болка в областта на ляво
рамо и във външната половина на лява седалищна област търпят обратно
развитие за срок около 2седмици такава има.Загубата на горен втори ляв
предкътник според заключението е завинаги, но с възможност за
възстановяване с подходяща протезна конструкция. Развилият се
Световъртеж от централен произход е резултат от преживяната ЧМТ -
сътресение на мозъка при инцидента. Проведено амбулаторно и двукратно - в
стационарни условия, лечение с последна хоспитализация м. 1Х.2023г.
Поради персистиращата /продължаваща/ неврологична симптоматика И. И. е
4
бил освидетелстван от ТЕЛК общи заболявания, за които му е определена 50%
ТНР за срок 2години - до 01.05.2025г. От медицинска гледна точка не се
изключва Световъртежа от централен произход да остане за винаги.
В отговор на зададените в о.с.з. въпроси в.л. /л.170/ подробно обосновава
извода за причинно-следствена връзка между травмата и световъртежа с това,
че се е появил около два месеца след травмата, че този вид травми могат да
имат такава последица, която се появява известно време след самата травма,
както и че такава е преценката на участвалия в ТЕЛК лекар невролог. При
терапия с постоянно наблюдение от специалист тези болки биха могли да
бъдат намалени с медикаментозно лечение, но не и да изчезнат напълно.
Категорична е, че обратно развитие не може да настъпи в период от две
години.
Според заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-
счетоводна експертиза /л.138 и сл. от делото/ размерът на дължимото трудово
възнаграждение за длъжността „****************“ на ищеца за периода
18.04.2023 г. – 08.01.2024 г., съобразен с изменението на трудовото
възнаграждение при ответното дружество за същата длъжност и
допълнителното възнаграждение за придобит стаж е 8 478,70 лв. Съответно
размерът на изплатените на ищеца пенсии от НОИ за периода 26.05.2023 г. -
08.01.2024 г. е в размер на 3 256,62 лв. В рамките на този период от време и по
–специално за месеците април и май 2023 г. размерът на обезщетението от
НОИ за безработица на ищеца е съответно 258,03 лв. и 458,72 лв. или общо
716,75 лв.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи:
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи: Искът за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди е частично основателен и доказан. В случая са налице и
трите предпоставки на чл.200 за възникване на имуществената отговорност на
работодателя - трудова злополука, настъпили травматични увреждания,
довели до болки и страдания за пострадалия и причинна връзка между тях.
На 25.03.2022 г. ищецът е претърпял трудова злополука, тъй като през време
на работа - през работно време при изпълнение на служебните си задължения
и именно в резултат на това изпълнение е получил внезапно травматично
увреждане на здравето. В резултат на това травматично увреждане, той е
изпитвал болки дълго след инцидента, а към настоящия момент като трайна
последица е останал световъртежа от централен произход, като между
болките и световъртежа е и злополуката съществува пряка причинно-
следствена връзка. Следователно на осн. чл.200 от КТ ответникът дължи
обезщетение на ищеца за неимуществени вреди, тъй като основно
задължение на работодателя е да осигури безопасни и опазващи здравето на
работниците /служителите условия на труда с цел предотвратяване на
вредните и опасни въздействия на производствения процес.
Твърдението на ответника, че ищецът е действал с груба небрежност и така е
причинил инцидента, поради което на основание чл.201, ал.2 от КТ
отговорността на работодателя следва да се намали, съдът намира за
неоснователно. Ищецът действително със своите действия е причинил
падането в резултат на което е получил травматичното увреждане, но в случая
не се касае за груба небрежност. Основание за този извод дава фактът, че
твърдението на ответника в писмения отговор на исковата молба, че
ответникът е бил запознат и инструктиран по съответния ред с основните
5
технологични правила и правила за безопасност, беше опровергано от
събраните по делото доказателства. След проведения първоначален
инструктаж /в средата на 2021 г./ в следващите месеци ищецът не е бил
инструктиран за това какви правила за безопасност трябва да спазва.
Същевременно показанията на В.С., който единствен от разпитаните
свидетели е очевидец, показват, че поведение като това на ответника / вадене
на контейнера чрез използване на лост/ е било допускано в дружеството и чак
след случилото се с ищеца тази практика е изоставена.
Преценявайки причинените на ищеца неимуществени вреди по време на
инцидента, непосредствено след него и трайните увреждания, съдът счита, че
обезщетението, което ответникът следва да му заплати е в размер на 50 000 лв.
При определяне на това обезщетение съдът взе предвид това, че
възможностите на ищеца, който към датата на трудовата злополука е на
възраст 42 г., за пълноценен трудов, личен и социален живот са значително
намалени в резултат на инцидента, поради което счита, че претендираната
сума е справедлива.
Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на
трудовата злополука – 25.03.2022 г.
На осн. чл.200 от КТ ответникът дължи на ищеца и обезщетение за
причинените му имуществени вреди, вкл. и пропуснати ползи.
В настоящия казус обаче, следва да се приеме, че претенцията е основателна
само за периода от 25.03.2022 г., както се претендира, до 18.04.2023 г., и
неоснователна за периода от 18.04.2023 г г. до 08.01.2024 г. Този извод се
налага, като се има предвид, че трудовото правоотношение между страните е
прекратено на 18.04.2023 г. Прекратяването на трудовото правоотношение
като юридически факт не е пречка за реализиране на правото на обезщетение,
когато трудовото правоотношение е прекратено по инициатива на
работодателя и не е продиктувано от виновното поведение на работника. В
случая обаче трудовото правоотношение, видно от заповед № 51Р/18.04.2023
г. е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ-т.е. по взаимно съгласие
на страните. Съответно с молба вх.№46/18.04.2023 г. ищецът сам е поискал
прекратяването на трудовото правоотношение. При това положение според
настоящия съдебен състав не следва извод, че работодателят дължи и за в
бъдеще обезщетение на ищеца, след както трудовото правоотношение е
прекратено по негова инициатива и не работодателят го е поставил в
състояние да разчита единствено на получаваната пенсия за инвалидност, а в
случая работникът е този, който е сезирал работодателя си с искане, което е
било прието от последния, като е издадена цитираната заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. /В този
смисъл е Решение № 1668 от 28.12.2016 г. на ОС - Варна по в. гр. д. №
1797/2016 г., което не е допуснато до касационно обжалване с Определение №
91 от 6.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1938/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Зоя Атанасова/.
За да прецени размера на обезщетението за пропуснати ползи вследствие на
процесната трудова злополука за периода 25.03.2022 г. - 18.04.2023 г., Съдът
следва да вземе предвид разпоредбата на чл.200, ал.3 от КТ която сочи, че
работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда -
неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Смисълът на
тази разпоредба е, че когато се претендира пропусната полза, т.е. липсващото
трудово възнаграждение, от нея следва да се извадят тези вземания, които я
6
заместват – обезщетението за временна нетрудоспособност и пенсията. Това е
така, защото тези два вида вземания всъщност целят да заместят липсващото
трудово възнаграждение, а не да обезщетят неимуществените вреди, респ.
имуществените вреди, пряко свързани с трудовата злополука /лекарства,
медицински консумативи и др./. По настоящото дело обаче не са представени
никакви доказателства за пропуснати ползи за ищеца в периода 25.03.2022 г. -
18.04.2023 г. , а само за периода след тази дата. Това може да се обясни с
обстоятелството, че до 18.04.2023 г. ищецът е получавал обезщетение за
временна нетрудоспособност, което вероятно е компенсирало невъзможността
да реализира трудово възнаграждение.
Така претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 4 505,33 лв. следва да бъде отхвърлена за част от периода като
неоснователна, а за другата част – като недоказана.
Направеното от процесуалния представител на ищеца искане за присъждане
на възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, е
основателно, тъй като същият е представлявал ищеца безплатно. Това
възнаграждение следва да бъде в размера, посочен в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 4 650
лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
РС - Разград и всички дължащи се такси и разноски по делото. Държавната
такса следва да бъде определена върху размера на уважената част от иска в
съответствие с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК. В настоящия случай дължимата държавна такса е 2
000лв., а направените разноски от бюджета на съда са 650 лв.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Уейст Солюшънс България“ЕООД,ЕИК ********* със седалище
гр.София и адрес на управление район Изгрев, ул.“Незабравка“, №25, ет.5,
ДА ЗАПЛАТИ на И. С. И., ЕГН ********** с адрес
********************************* сумата 50 000 лв. /петдесет хиляди
лева / обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие
на претърпяна трудова злополука на 25.03.2022 г. , ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 25.03.2022 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от И. С. И., ЕГН ********** с адрес
********************************* срещу Уейст Солюшънс
България“ЕООД,ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на
управление район Изгрев, ул.“Незабравка“, №25, ет.5 за заплащане на сумата 4
505,33 лв. имуществени вреди - пропуснати ползи – нереализиран доход в
размер на разликата между трудовото възнаграждение, което би реализирал в
периода 25.03.2022 г. до 08.01.2024 г. и полученото от него обезщетение в
размер на пенсия за инвалидност, ведно със законната лихва от датата на
злополуката като НЕДОКАЗАН в периода до 18.04.2023 г. и като
НЕОСНОВАТЕЛЕН за периода след тази дата.
ОСЪЖДА „Уейст Солюшънс България“ЕООД,ЕИК ********* със седалище
гр.София и адрес на управление район Изгрев, ул.“Незабравка“, №25, ет.5,
ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. Р. М. от АК – Разград с адрес
****************************** сумата 4 650 лв. /четири хиляди
7
шестстотин и петдесет лева/ адвокатско възнаграждение, определено по реда
на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Уейст Солюшънс България“ЕООД,ЕИК ********* със седалище
гр.София и адрес на управление район Изгрев, ул.“Незабравка“, №25, ет.5 ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС - Разград, сумата 2000 лв. /две хиляди лева /
държавна такса върху уважената част от иска и сумата 650 лв. /шестстотин и
петдесет лева/ за направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
8