Р Е Ш Е Н И Е
№ 10
гр. Разград, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – РАЗГРАД в открито
съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИН
МАРИНОВ ЮЛИЯНА ЦОНЕВА
при
секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора СЕВЕРИНА МОНЕВА
разгледа докладваното от съдия Юлияна Цонева КАНД № 1 по описа за 2023г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.
чл.63в от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от В. П. Й.,
ЕГН-**********, от гр. Р., действащ чрез упълномощен адв. К. К., АК-гр.Разград, съдебен адрес:***, офис 1, против
Решение № 222 от 16.11.2022г., постановено по АНД № 423/2022г. по описа на
Районен съд-Разград в производство по чл.59 и сл. ЗАНН, с което е изменено НП №
38-0001046/17.05.2022г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“-гр.Русе
към ИА „Автомобилна администрация“-гр.София, като наложеното на жалбоподателя, на основание чл.177, ал.3,
т.1, предл.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.2 от същия
закон във
вр. с чл.6, ал.1, т.3,
б."а" от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ, административно
наказание "Глоба" от 1 500.00 лева е намалено на 500.00 лева. В жалбата се
твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано,
постановено при неправилна преценка и анализ на събраните доказателства. Моли обжалваното решение да бъде
отменено изцяло, ведно с произтичащите от това законни последици, съответно и
да бъде отменено Наказателното постановление. Претендира за направените
деловодни разноски.
За ответника по касационната жалба не се
явява представител и не ангажира становище.
Представителят на
Окръжна прокуратура-Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна,
липсват сочените в нея отменителни основания
и предлага обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила, като
правилно и законосъобразно.
Административен съд-Разград, като обсъди посочените в жалбата
касационни основания, доводите и становищата на страните, и доказателствата по
делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебно
решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.63в от ЗАНН въззивното решение
подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК (чл.348), като касационният съд обсъжда
само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно (чл.218, ал.1 и
ал.2 АПК), въз основа на фактите, установени в обжалваното решение (чл.220 АПК).
Установените от
въззивния съд факти са следните:
На 22.02.2022г.,
около 12:06 часа в гр. Разград, на пътя гр.Разград – гр. Кубрат, до разклона за с. Стражец, инспектори при РД "АА" – Русе, а
именно свидетелите К. И. Ц. и Д. Н. Д., спрели за проверка товарен автомобил "Мерцедес
Актрос" от категория № 3, с рег.№ ********, с прикачено полуремарке от категория 04, с рег. № ********, с водач – жалбоподателят В. П. Й. от гр. Р. В хода на
проверката е установено, че водачът извършва обществен автомобилен превоз на
товар от „Каолин“ ЕАД-с.Сеново за „Тракия Глас България“ ЕАД-гр.Търговище със
съответния пътен лист № 1027787 от 22.02.2022г. От представената от водача
товарителница № 1044235 от 22.02.2022г. и кантарна бележка № 419168 от същата
дата, за измереното тегло на товара, контролните органи установили, че ППС е
претоварено с 1020 кг. над максимално допустимата обща маса от 40000 кг. за ППС
с две оси с прикачено полуремарке с три оси, съгласно чл.6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба № 11
/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като в същото време водачът
не представил Разрешение за претоварване, издадено от Агенция "Пътна
инфраструктура".
За констатираното
нарушение на водача (жалбоподателя) е съставен АУАН № 317061 от 22.02.2022г. за
нарушение по чл.139, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП във вр. с чл.6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ. Актът бил
подписан от нарушителя без възражения.
Наказващият орган е
възприел фактическите констатации и правната квалификация по АУАН, въз основа
на който е издал обжалваното пред районния съд Наказателно постановление, с
което на виновния нарушител е наложено, на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), административно
наказание "Глоба" от 1 500.00 лева.
С оспореното по касационен ред решение
Районен съд-Разград е изменил Наказателното постановление в частта на
наложеното административно наказание, което намалил по размер от наложения
такъв 1500.00 лева в минималния размер, предвиден от закона, а именно 500.00
лева. В мотивите си
РС-Разгард е приел, че вмененото нарушение е установено по надлежен ред, при
спазване на предвидените за това правила и норми, при съответно приложение на
материалния закон, като правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на водача, но необосновано е определено по-високо по размер
наказание, без да са отчетени смекчаващите отговорността на нарушителя
обстоятелства и липсата на отегчаващи такива. Това решение е предмет на
инстанционен контрол в настоящето производство.
Касационната инстанция приема, че решението на Районния
съд е валидно и допустимо, постановено при спазване на процесуалните правила и
норми и в съответствие с материалния закон.
Въззивният съд правилно
е установил фактите по делото, като е събрал относимите към правния спор
писмени и гласни доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната
съвкупност. Не е допуснал процесуални нарушения при събирането на
доказателствата или при тяхната оценка. Те установяват по категоричен и
безспорен начин възприетата от наказващия орган и районния съд фактическа
обстановка.
Правилна е преценката, че при съставяне
на АУАН и на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
като административното производство е проведено в съответствие с
изискванията в ЗАНН.
НП е издадено от оправомощен орган, в кръга на неговата материална и
териториална компетентност, при спазване на предвидените за това срокове. В
него ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени
предпоставките, основанията и всички необходими елементи, които определят и
индивидуализират вмененото административно нарушение, позволяващи наказаното
лице да разбере какво деяние му е вменено във вина и за какво е наказан. В решението са формирани
изводи за правилното приложение на относимите
за случая и
действали към момента на извършване на нарушението разпоредби от ЗДвП и
Наредба № 11/03.07.2001г.,
респ. за неоснователност на възражението, че са допуснати неточности при
определяне на правната квалификация. Приложени са съответните законови
разпоредби, които обуславят отговорността на жалбоподателя.
Въззивният съд
правилно е приложил и материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, предлл.2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва
да бъдат с маса, която не надвишава нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Тези норми са определени в Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, която регламентира в
чл.6, ал.1, т.3, б."а", предл.2, че за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, допустимата максимална маса на ППС за движение
по пътищата, отворени за обществено ползване, за моторно превозно средство с
две оси с полуремарке с три и повече оси, каквото е процесното, е 40 тона.
В случая е
установено въз основа на документи – пътен лист, товарителница и кантарна
бележка, представени от самия водач В. П. Й., че масата на
управляваното от него ППС е 41020 кг., като се е задължил да предаде именно
това количество товар на посочения в документите получател. Доколкото това обстоятелство е било
установено по несъмнен начин от превозните документи, отделна проверка на
теглото не е била необходима. Възражението на жалбоподателя, поддържано и в
касационното производство, че контролните органи не са извършили измерване на
мястото на проверката чрез използване на съответните технически средства, за
установяване на масата на ППС, е неоснователно. Следва да се отбележи, че
такова задължение те не са имали.
Съгласно
разпоредбата на чл.166, ал.2, т.8 от ЗДвП "При изпълнение на функциите си по този закон
определените от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията служби имат право да ползват технически средства за измерване на
размерите, масата или натоварването на ос, както и за проверка на техническата
изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за
превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на
обезопасяването на превозваните товари". Действително, контролните органи
са оправомощени да извършват собствено измерване по реда на чл.35, ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ с електронна везна, отговаряща на
изискванията на Закона за измерванията, но цитираната норма въвежда подобно задължение за
контролните органи само в случаите, в които се извършва проверка за
съответствието между масата и габаритните размери на извънгабаритно и/или тежко
ППС със записаните данни в разрешителното по чл.8, ал.2 и ал.3 от Наредбата и в
документа за платена такса по чл.14, ал.3 от Наредбата. Цитираната разпоредба
на чл.35, ал.3 от Наредбата, е неприложима в конкретния случай, тъй като касае
случаите, в които се извършва проверка от администрацията, издала
разрешителното или документа за платена такса, каквито в настоящия случай не са
били издавани. В тази връзка съвсем относимо към предмета на проверката е
установено и констатирано в АУАН и НП, че жалбоподателят, като водач на
процесното ППС не е разполагал с разрешително от Агенция "Пътна
инфраструктура" за претоварването, респ. нарушението е било констатирано,
съобразно така установените факти.
Районният съд
правилно е приел, че касаторът като е управлявал ППС, което надвишава нормите
за допустима маса, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройство,
е извършил нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП, във връзка с чл.6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ, поради
което законосъобразно с НП е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност.
Приложена е и съответната санкционна норма
на чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП. Съгласно цитираната
разпоредба водач, който без да спазва установения за това ред, управлява пътно
превозно средство с маса, която надвишава нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, се наказва с глоба в размер от 500
лв. до 3000 лв.
Касационният състав изцяло споделя като
правилни и законосъобразни мотивите в Решението на районния съд за липсата на
основание за отмяна на НП, за наличие на основание за изменението му в частта
на наложената Глоба и определянето й в минималния размер от 500 (петстотин)
лева, предвиден в чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП, които не следва да
преповтаря (чл.221, ал.2, изр.2 от АПК). В допълнение може да се отбележи, че наказващият
орган е определил размера на глобата към средния размер предвиден от закона,
без да са изложени мотиви за това, без да са посочени факти, които да
съставляват отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, нито са представени
доказателства в този смисъл. Установеното превишение от 1020 кг. е по-малко от
10 % от максимално допустимата маса, поради което не може да се квалифицира
като "много тежко нарушение" по смисъла на т.4 "Групи нарушения
на Директива 96/53/ЕО на Съвета" от Приложение І на Регламент (ЕС)
2016/403 на Комисията от 18 март 2016 година за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския
парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на
правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на
автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към Директива
2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.
Обжалваното решение
следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице посочените в жалбата
касационни основания, предполагащи отмяната му.
С оглед изхода на
делото не се следват претендираните от касатора разноски (арг. от чл.63д, ал.1
от ЗАНН във вр. с чл. 143 във вр. с чл.228 от АПК).
По изложените съображения и на основание чл. 63в ЗАНН
във вр. с чл.221, ал.2 АПК Разградският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 222 от 16.11.2022г.,
постановено по АНД № 423/2022г. по описа на Районен съд-Разград
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/