Решение по дело №377/2023 на Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

 

№ 353

24.10.2023 г., гр. Стара Загора

 

    В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският административен съд – VIII състав, в публично съдебно заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                         

                                                           Председател: Златко Мазников 

                                                                

При секретаря Николина Николова разгледа докладваното от съдията Златко Мазников административно дело № 377 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:                                                           

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 3 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 117, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на И.П.К., ЕГН **********,***, против решение № 2153-23-17 от 02.06.2023 г., издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Стара Загора (ТП на НОИ Стара Загора), с което по жалбата й с вх. № 1012-23-53 от 19.05.2023 г. се отменя изцяло разпореждане № РНП-2-4-23-01348445 от 09.05.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ (ПО) при ТП на НОИ Стара Загора и вместо се него постановява И.П.К. да възстанови неоснователно получената сума за пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода от 14.02.2022 г. до 09.09.2022 г. в размер на 2404,24 лв. без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на оспореното решение в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че наследствената пенсия на жалбоподателката е била изплатена до м. септември 2022 г., а студентските й права са били прекъснати след 10.10.2022 г., респективно – че преди това е била студент и е имала право да получава полагащата й се наследствена пенсия, поради което не следва да възстановява сумата, посочена в решението. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно. Претендират се разноски.

Ответникът – директор на ТП на НОИ Стара Загора, чрез процесуалния си представител съгласно приложено пълномощно (л. 4а) – главен юрисконсулт Т. И., представя писмени бележки (л. 52 – 53), с които оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че обжалваното решение е законосъобразно, и моли същото да бъде потвърдено. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

C разпореждане № ********** от 18.05.2017 г. на ръководителя на ПO при TП на НОИ Стара Загора на основание чл. 82, ал. 1 от КСО на  И.П.К. е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 23.04.2017 г. (л. 43), прекратена от 10.06.2021 г. на основание чл. 98, ал. 1 от КСО с разпореждане № ********** от 03.08.2021 г. (л. 44) и възобновена от 13.09.2021 г. на основание чл. 97 от КСО с разпореждане № ********** от 28.09.2021 г. (л. 26).

C разпореждане № ********** от 13.01.2023 г. на ръководител ПO при TП на НОИ Стара Загора (л. 21) на основание чл. 98, ал. 1 от КСО получаваната от И.П.К. наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване е прекратена от 14.02.2022 г., като е прието, че са налице материалноправните предпоставки за това по чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО и чл. 34, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС)  във връзка с чл. 82, ал. 1 от КСО. От фактическа страна прекратяването на пенсията е обосновано с уверения изх. № 1260 oт 23.12.2023 г. и изх. № 24 от 10.01.2023 г. на Тракийски университет Стара Загора (л. 32 – 35), според които И.П.К. е прекъснала обучението си в университета през летния семестър на учебната 2021/2022 г., считано от 14.02.2022 г. (съгласно цитираните в уверенията заповед на ректора № 3255 от 10.10.2022 г., постъпила впоследствие в TП на НОИ Стара Загора с вх. № 3006-23-260 от 01.03.2023 г. – л. 36 – 38).

Разпореждане № ********** от 13.01.2023 г. на ръководител ПO при TП на НОИ Стара Загора е съобщено на И.П.К. на 15.02.2023 г. (л. 22) и е обжалвано от нея по административен ред (л. 23 – 24), но жалбата й е оставена без уважение с решение № 2153-23-11 от 11.04.2023 г. на директора на TП на НОИ Стара Загора (л. 17 – 18). Последното е получено от И.П.К. на 20.04.2023 г. (л. 20), но не е обжалвано по съдебен ред и е влязло в сила, както и потвърденото с него (жалбата против което е оставена без уважение) разпореждане № ********** от 13.01.2023 г. на ръководител ПO при TП на НОИ Стара Загора.

След влизането в сила на разпореждането за прекратяване на пенсията и установяването на наличие на надвзета пенсия – И.П.К. е получавала наследствената си пенсия до 09.09.2022 г. включително  (л. 40 – 42), с разпореждане № РНП-2-4-23-01348445 от 09.05.2023 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Стара Загора на основание чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено И.П.К. да възстанови неоснователно получената сума за пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода от 14.02.2022 г. до 09.09.2022 г. в размер на 2404,24 лв. главница и законна лихва в размер на 248,24 лева лихва, начислена на основание чл. 113 от КСО до 09.05.2023 г., като е посочено, че лихвата продължава да се начислява до окончателното погасяване на задължението. От фактическата страна упражненото административно правомощие е обосновано с цитираните по-горе разпореждане № ********** от 13.01.2023 г. на ръководител ПO при TП на НОИ Стара Загора, решение № 2153-23-11 от 11.04.2023 г. на директора на TП на НОИ Стара Загора, уверения изх. № 1260 oт 23.12.2023 г. и изх. № 24 от 10.01.2023 г. на Тракийски университет Стара Загора и заповед на ректора на университета № 3255 от 10.10.2022 г., въз основа на които е прието е, че за периода от 14.02.2022 г. до 09.09.2022 г., през който И.П.К. е прекъснала обучението си в Тракийски университет Стара Загора и съгласно чл. 34, ал. 5 от НПОС е нямала качеството на учащ, съответно – право на наследствена пенсия, е получавала пенсията си недобросъвестно, тъй като не е изпълнила задължението си по чл. 14, ал. 1 от НПОС да уведоми органите по пенсионно осигуряване за обстоятелството, довело до прекратяване на пенсията, в едномесечен срок от узнаването му.  

Разпореждане № РНП-2-4-23-01348445 от 09.05.2023 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Стара Загора е съобщено на И.П.К. на 16.05.2023 г. (л. 13), обжалвано от нея по административен  ред (л. 14 – 15) и с оспореното по настоящото дело решение № 2153-23-17 от 02.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ (л. 6 – 9) е отменено, като вместо него е постановено И.П.К. да възстанови неоснователно получената сума за пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода от 14.02.2022 г. до 09.09.2022 г. в размер на 2404,24 лв. без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Прието е, че за периода от 14.02.2022 г. до 09.09.2022 г. И.П.К. е получавала пенсията си добросъвестно, тъй като заповедта на ректора на Тракийски университет Стара Загора, с която е наредено да прекъсне обучението си поради слаб успех за учебната 2021/2022 г. е постановена на 10.10.2022 г., т.е. след 09.09.2022 г. и следователно няма как да е узнала, съответно укрила обстоятелството, довело до прекратяване на пенсията за този период, преди 10.10.2022 г., предвид което и с оглед на постановеното след тази дата (на 13.01.2023 г.), необжалвано и влязло в сила разпореждане за прекратяване на пенсията й са налице материалноправните предпоставки на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за връщане на получените през посочения период суми без лихва.

Решение № 2153-23-17 от 02.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ е съобщено на И.П.К. на 08.06.2023 г. (л. 5 и 10), а жалбата й против него е подадена на 21.06.2023 г. (л. 1).

При тези фактически установявания, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът намира за установено от правна страна следното:

Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, на което с последния се вменява задължение, против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, в законоустановения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, поради което е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение директорът на ТП на НОИ Стара Загора се е произнесъл на основание чл. 117, ал. 3 от КСО по жалба, подадена от лице с правен интерес (адресат на оспорения по административен ред акт, на когото с последния се вменява задължение) в писмена форма съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от КСО и в срока, посочен в същата, против подлежащо на обжалване по административен ред разпореждане на ръководител ПО при ТП на НОИ Стара Загора по чл. 117, ал. 1, т. 1, б. „а“ от КСО, поради което е постановено от компетентен орган по смисъла на цитираните разпоредби, уреждащи упражненото административно правомощие.

Оспореният административен акт е постановен в писмена  форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. В обстоятелствената му част изложени възприетите от органа фактически данни и относимите към тях правни норми, обосноваващи постановеното решение, като предмета и адресата на разпореденото с него задължение са индивидуализирани в необходимата и достатъчна степен.

Оспорващият не заявява оплакване за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а и съдът при извършване на проверката си по чл. 168, ал. 1 от АПК не констатира подобен порок на процедурата по издаване на обжалваното решение.

Оспореният акт е материално законосъобразен и съответства на целта на закона. В случая с влязъл в сила и стабилизиран административен акт – разпореждане № ********** от 13.01.2023 г. на ръководител ПO при TП на НОИ Стара Загора, получаваната от И.К. до 09.09.2022 г. включително наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване е прекратена от 14.02.2022 г., поради прекъсване на обучението й като студентка през летния семестър на учебната 2021/2022 г. с продължителност от 14.02.2022 г. до 09.09.2022 г., предвид което това обстоятелство (прекратяването на пенсията) и провопораждащият го документ се явяват нови и от значение за правото на И.К. да получава наследствената си пенсия през този период, тъй като с оглед на изложеното последната се явява получена без правно основание. Възражението на жалбоподателката, че е имала качеството на учащ до 10.10.2022 г., когато е била издадена заповедта на ректора на Тракийския университет за прекъсване на обучението й, т.е. че за процесния период не е била налице хипотезата на чл. 34, ал. 5 от НПОС, не следва да бъде обсъждано, тъй като има отношение към законосъобразността на разпореждането за прекратяване на пенсията й, а същото, както бе посочено, не е било обжалвано и е влязло в сила. Същевременно обаче фактът, че въпросната заповед на ректора на Тракийския университет е постановена на 10.10.2022 г., ако и с нея обучението на жалбоподателката да е прекъсното от 14.02.2022 г., обуславя извод, че обстоятелството, поради което пенсията й е била прекратена с разпореждането на ръководителя ПO при TП на НОИ Стара Загора от 13.01.2023 г., не би могло да бъде узнато от нея и съответно укрито преди 10.10.2022 г., респективно не може да й се вмени недобросъвестност на получената преди тази дата пенсия, поради неизпълнение на задължението й по чл. 14, ал. 1 от НПОС. С оглед на това директорът на ТП на НОИ Стара Загора правилно е приел, че не е налице хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО, както е прието в обжалваното пред него разпореждане на ръководителя ПO при TП на НОИ Стара Загора, а е налице хипотезата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО и жалбоподателката дължи връщане на сумата, получена от нея добросъвестно, но без основание, като наследствена за пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода от 14.02.2022 г. до 09.09.2022 г. в размер, съответстващ на приложената справка  (л. 40 – 42) – 2404,24 лв., без да й се начислява лихва по чл. 113 от КСО, в съответствие с което се е произнесъл в този смисъл с оспореното пред съда решение.

По тези съображения съдът намира, че обжалваното решение е законосъобразно и жалбата против него следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Предвид изхода от делото, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на на ТП на НОИ Стара Загора юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лева.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК

           

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.П.К., ЕГН **********,***, против решение № 2153-23-17 от 02.06.2023 г., издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Стара Загора, с което по жалба с вх. № 1012-23-53 от 19.05.2023 г. се отменя изцяло разпореждане № РНП-2-4-23-01348445 от 09.05.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Стара Загора и вместо се него постановява И.П.К. да възстанови неоснователно получената сума за пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода от 14.02.2022 г. до 09.09.2022 г. в размер на 2404,24 лв. без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение.

 

ОСЪЖДА И.П.К., ЕГН **********,***, против решение № 2153-23-17 от 02.06.2023 г., да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100 (сто) лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него, пред Върховния административен съд. 

 

 

                                                             СЪДИЯ: