РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. Бургас, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20242100500194 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по чл. 258 и следващите от ГПК, по въззивната
жалба на „Гринато“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ПК
1618, район Витоша, ул.“ Вихрен“ № 10, представлявано от управител Стефан Георгиев Плачков,
подадена чрез адвокат Стоян Кацаров от БАК, със съдебен адрес за призоваване: гр.Бургас, ул.“
Васил Левски“ No 16, ет. 1, офис 114, срещу Решение № 2431/03.11. 22 г. по гр.д.4629/21г. по
описа на БРС, с което е отхвърлен искът, предявен от дружеството срещу Община Созопол,
представлявана от кмет Тихомир Янакиев, за приемане за установено по отношение на ответника,
че ищецът е собственик на поземлен имот(ПИ) с идентификатор 81 178.8. 170 по кадастралната
карта и кадастралните регистри(КККР) на гр.Черноморец.
Жалбата е висяща за втори път пред БОС.
Производството по предходното разглеждане на въззивната жалба(образувано като в.гр.д.
№2225/22г. по описа на БОС) е било прекратено и по молба на ищцовата страна е върнато на
първа инстанция за произнасяне с допълнително решение по евентуално заявената от ищеца
отрицателна установителна претенция за собственост, но с определение от 18.12.23г. на БРС
делото е прекратено в тази част, като евентуалният иск е счетен за недопустим поради липсата на
правен интерес от предявяването му.
Така постановеното определение на БРС е влязло в сила на 18.01.24г. като необжалвано от
страните по делото.
Жалбата срещу решението на РС съдържа оплаквания по същество, касателно
1
неговата неправилност.
На първо място, въззивната жалба изразява несъгласие с мотивите на първата инстанция,
че оспорваните от ищеца две административни заповеди №8-Z-1053 от 21.10.11г. и Заповед № Z-
286 от 04.02.10г. са валидни, а също и с направения от съда анализ на приетата по делото
експертиза, вследствие на което е достигнат неправилният извод, че е недоказано фактическото
твърдение за невъзможност в имота да се разположи общинска инфраструктура.
Собственият на страната анализ на заключението обосновава извод, че както към 2011г.,
така и понастоящем, имотът е пуст, в него няма разположена общинска инфраструктура, а това
било и изначално невъзможно, с оглед подробно изложени в жалбата съображения, касаещи
досегашните предвиждания по ПУП.
Въззивникът обосновава теоретично твърдението си за нищожност на горепосочените две
заповеди и същевременно възразява срещу извода на съда за недоказаност на твърдението, че на
страната не е бил определен равностоен имот. Поддържа се, че за да постигне този неправилен
извод, съдът е разместил доказателствената тежест за отрицателния факт, че такъв имот не е бил
предоставен на собственика, освен това не е дал указания в такава насока(по чл.146 от ГПК).
Възразява се също срещу извода на БРС за липсата на правоприемство в полза на
дружеството. Твърди се, че именно последното има правен интерес да установи, че е придобило
повече площ от отразената в нотариалния му акт, както и да обори законовата презумпция по
чл.2,ал.5 от ЗКИР, че данните от кадастъра са меродавни до доказване на противното, след като
твърди, че е получило по-голяма по обем площ от вписаната в документа му за собственост
такава. Страната счита, че с обявяването за нищожна на заповедта, с която е отчужден имот
81178.8.170, ефектът на отчуждаването не е настъпил и този имот не е напуснал патримониума на
праводателя на ищеца, респективно е преминал в патримониума на последния с разпоредителната
сделка.
Като довод за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални
нарушения, е изтъкнато непроизнасянето на РС по евентуалния отрицателен установителен иск за
собственост, но възражението не подлежи на разглеждане, т.к. пропускът е вече преодолян.
В обобщение се е молило за отмяна на атакуваното съдебно решение и за произнасянето на
друго, с което претенцията на ищеца за собственост да бъде уважена.
В отговора на жалбата, подаден от въззиваем Община Созопол с ЕИК *********, със
седалище: гр.Созопол, ул.“Хан Крум“№2, чрез адв. Л.Ангелова от БАК, се изразява становище за
неоснователност на изнесените оплаквания.
Въззиваемата страна изцяло се солидаризира с обективираните в съдебното решение
фактически и правни съображения на първата инстанция, подкрепящи крайния й правен извод по
спора за неоснователност на заявената вещна претенция.Решението се сочи за законосъобразно и
правилно, поради което се моли за неговото потвърждаване.
Дирят се съдебно- деловодни разноски и не се ангажират нови доказателства.
Проверката по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за редовна и допустима, а
служебната такава по чл.269 от ГПК, определя обжалваното решение като валидно и допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените от жалбоподателя съображения за
неправилност на първоинстанционния акт, при съвкупна преценка на събраните доказателства и в
приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Производството пред БРС е било образувано по исковата молба на „Гринато“ ЕООД ЕИК
*********, против Община Созопол по положителен установителен иск за собственост, на
основание чл.124, ал.1 от ГПК, за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик на поземлен имот с идентификатор 81178.8.170 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Черноморец.
В исковата молба горното се обосновава така: С нотариален акт от 10.06.08г. на Нотариус
Огнян Желев, лицето С.Х. е придобило правото на собственост върху ПИ с идентификатор
81178.8.83 по КК на гр.Черноморец, община Созопол, област Бургас, попадащ в м. „Аклади“на
населеното място, с площ от 2564кв.м. с трайно предназначение на територията– земеделска и
начин на трайно ползване- друг вид нива.
Съгласно ПУП ПРЗ за м. „Аклади“, землището на град Черноморец, одобрен със Заповед
№ Z – 286/04.02.2010 година на Кмета на Община Созопол, за имот с идентификатор 81178.8.83 по
КККР за населеното място е отреден имот УПИ I – 8083 в посочената местност.
Със Заповед № 8 – Z – 399 от 05.04.2011 година на Кмета на Община Созопол е назначена
комисия по чл.210 от ЗУТ, която с протокол № 29/2011 година е определила пазарна стойност на
имота преди и след урегулирането му.
Със Заповед № 8-7 -1053 от 21.10.2011 година на Кмета на Община Созопол, на основание
чл.16 от ЗУТ и Заповед № Z – 286 от 04.02.2010 година, тогавашния собственик на имота (С.Х.) е
определен за собственик на УПИ І-8083, идентичен с ПИ с идентификатор 81178.8.83.
Със същата заповед Община Созопол е придобила отстъпените 23 % /609 кв.м. идеални
части/ от неурегулиран имот с идентификатор № 81178.8.83 по КК – за изграждане на обекти на
техническата инфраструктура, за които е определен нов идентификатор 81178.8.170.
Посочената заповед е връчена на собственика на имота ( тогава С.Х.) и не е обжалвана от
него.
С.Х. е прехвърлил имота си на Т.А., а той го е продал с нотариален акт от 19.12.12г. на
„Гринато“ЕООД.
Понастоящем от ПИ с горния идентификатор са образувани ПИ с идентификатор
81178.8.222 и ПИ с идентификатор 81178.8.223- двата собственост на посоченото дружество.
Като се сочи за трето лице, невзело участие в административната процедура по
урегулирането на имота, респективно по издаването и обжалването на Заповед №8-7-1053 от
21.10.11г., ищецът е молил съда да се произнесе по валидността й и за инцидентен контрол за
нейната законосъобразност на основание чл.17 ал.2 от ГПК.
Ищецът счита заповедта за нищожна, защото не отговаря на изискванията на ЗУТ, като от
нея не е видно на собственика на имота да е определен равностоен урегулиран имот, както
предвижда чл.16 от ЗУТ. В нея е определена само стойността на имота като урегулиран и като
неурегулиран и лицето С.Х. се сочи за собственик на урегулирания имот. В тази си част заповедта
не произвеждала вещен ефект, т.к.Х. и преди това е бил собственик на имота по силата на
нотариална сделка.За това следвало да му се определи друг равностоен имот, което не било
сторено.
На следващо място се твърди, че отделената за изграждане на техническа инфраструктура
на общината част, представляваща процесния по делото ПИ 81178.8.170, е пустееща, в нея не е
изградено такова мероприятие(крайбрежна алея) и не може да бъде изградено, поради
3
спецификата на имота, т.е. горепосочената заповед страда от изначална липса на предмет, т.к. в
съдържанието й няма никакви елементи, които да оправдаят прилагането на чл.16, ал.4 от ЗУТ,
въпреки формалното позоваване на тази разпоредба. Страната приема, че поради това заповедта
няма нито предмет, нито законова опора, което я определя като нищожна съобразно цитирана в
изложението административно правна монография.
На същото основание се твърди и незаконосъобразност на посочената заповед.
Поради недействителността на последната, страната приема, че не са настъпили присъщите
й правно действие и последици, т.е. не е настъпило директното отчуждително действие на плана, с
който Община Созопол е придобила правото на собственост върху ПИ с идентификатор
81178.8.170 и той следва да се счита за част от ПИ с идентификатор 81178.8.83, респективно от
двата нови ПИ, образувани от последния, които са собственост на ищеца.
След указания за поправка на исковата молба, ищецът е идентифицирал процесния имот по
граници, посочил е неговата площта (609 кв.м.) и оценката му(3776,60лв.), освен това с молба от
20.09.22г. е заявил, че оспорва като нищожна, респективно незаконосъобразна и Заповед № Z –
286 от 04.02.2010 година, одобряваща ПУП –ПРЗ за населеното място, по силата на който
процесният имот е урегулиран, на същите основания, които са въведени за заповедта, с която на
собственик Х. се възлага парцел І-8083.
С второ уточнение,след последващо оставяне на исковата молба без движение се въвежда
при условие на евентуалност и отрицателната установителна претенция на ищеца, че ответникът
не е собственик на процесния имот, но тя не е предмет на въззивното производство.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника , с който се въвеждат
конкретни доводи за неоснователност на заявената претенция за установяване на собственост.
Посочва се, че със Заповед № Z – 286 от 04.02.2010 година е одобрен ПУП-ПРЗ с цел промяната
на предназначението на земеделската земя и за неурегулирания ПИ с идентификатор №
81178.8.83, находящ се в м. "Аклади" в землището на гр.Черноморец, за да бъде урегулиран и в
него да се изградят сгради за отдих и курорт.С внесения проект на ПУП е обособен нов УПИ І-
8083 с площ от 1975кв.м. в същата местност при плътност на застрояване от 20% и на озеленяване
от 70 %, като с уличната регулация се предвижда тротоар от 1,50м., който се отнема от
неурегулирания имот.
Тази заповед била обявена и е влязла в сила с Констативен акт от 25.02.10г.
Сочи се, че с плана по чл.16 от ЗУТ, собствеността върху неурегулираните поземлени
имоти се трансформира в собственост на урегулирани поземлени имоти и вещно правният ефект
на разместването на собствеността настъпвал по силата на самия ПУП.Т.е . преценката за
пропорционалност и съразмерност при прехвърлянето на собствеността следвало да бъде
извършена на етапа на одобряването на ПУП, а след влизането му в сила, за собственика на
новоурегулирания имот оставал само правният интерес от издаването на заповед, с която УПИ да
се индивидуализира съобразно характеристиките на имота според влезлия в сила ПУП.
Оспорва се като неоснователно оплакването, че не е спазена процедурата по чл.16 от ЗУТ,
т.к. за неурегулирани територии, каквато е процесната – тя е земеделска- или за такива с
неприложена първа регулация, се отнема до 25% от площта на имота за изграждане на обектите на
социалната и техническата инфраструктури за населеното място,като отнетата част се превръща в
публична собственост на общината- за озеленяване и изграждане на общи мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура.Сочи се, че заповедта по чл.16, ал.5 от ЗУТ само отразява
4
регулационния режим на имота на собственика в резултат от влезлия в сила ПУП, но тя не е
правопораждаща, правоизменяща или правопогасяваща за лицето, чийто имот е засегнат от
влезлия в сила ПУП.Развити са съображения, че процесният имот не може да бъде придобит по
давност и са проследени претърпените във времето последващи регулационни промени,които е
претърпял.
Възразява се и срещу довода, че на праводателя на ищеца не е бил предоставен равностоен
урегулиран имот.Прехвърлянето на част в размер до 25% от площта на имота, конкретно
определена от ПУП-а, не е безвъзмездно, т.к. на всеки собственик на недвижим имот общината
определя равностоен УПИ, което се установява с решение на комисията по чл.210 от ЗУТ.
В обобщение страната твърди, че са спазени всички изисквания на ЗУТ за провеждането на
конкретната процедура по чл.16 от закона и няма основание издадената в тази връзка заповед да
бъде счетена за нищожна или незаконосъобразна.Молила е за отхвърлянето на заявената
претенция.
С обжалваното решение БРС е отхвърлил заявения по чл.124, ал.1 от ГПК иск за
собственост като неоснователен, приемайки, че поради липсата на преписката, съдържаща взетото
от общинския съвет на Община Созопол решение за урегулирането на земеделския имот и за
промяната на ПУП-а ,както и поради липсата на самата заповед №8- Z-1053 от 04.02.10г.,
твърдението за нейната нищожност остава недоказано, че не е доказано твърдението за
невъзможност в отчуждения имот да бъде осъществена обществена и техническа инфраструктура,
както недоказано е останало това, че ищецът не е получил в обезщетение равностоен имот, но дори
това да се докажело, то имало отношение към материалната незаконосъобразност, а не към
нищожността на атакуваната заповед.Сочи се също, че спорният имот е излязъл от патримониума
на прехвърлителя и не е бил придобит от ищеца в качеството на негов частен правоприемник чрез
сделката.
Въззивният съд споделя крайния правен извод на БРС по спора, като в тази връзка
излага следните съображения:
Фактическата обстановка по делото е безспорна за страните и е установена от първата
инстанция в съответствие с изложеното в исковата молба твърдение за обстоятелствата,
очертаващи казуса.Затова тя се възприема от настоящата инстанция, така, както е описана в
първоинстанционното решение.
Спорът по делото е изцяло правен.
Според БОС твърдяното вещно право не е възникнало в полза на ищеца, на първо място
защото сделката, въз основа на която е придобил правата си от Т.А. е осъществена след като
земеделският имот с идентификатор 81178.8.83 е бил урегулиран. Първоначално той е бил
земеделска земя с площ от 2564кв.м., а след включването му посредством ПУП-ПРЗ през 2010г. в
строителните и регулационни граници на населеното място, е бил намален с 23%, т.е. с 609 кв.м.,
от които е бил образуван и спорният по делото ПИ81178.8.170.
Видно от самия нотариален акт, с който собственикът С.Х.(поискал включването на
земеделския поземлен имот 81178.8.83 в чертите на населеното място) го е продал на Т.А.(на
03.04.12г.),предмет на сделката не е нива, а вече УПИІ-8083 с площ 1975кв.м., находящ се в
урбанизирана територия, предназначен за задоволяване на курортни нужди, като процесният по
делото имот 81178.8.170 е посочен само за граница на прехвърления парцел.
Именно в този обем, конфигурация, начин на трайно ползване и предназначение, се намира
5
имотът и когато е прехвърлен на 19.12.12г. от Т.А. на „Гринато“ЕООД.
От горното явства, че независимо дали при включването на продадения на ищеца имот в
чертите на града е било извършено законосъобразно и правилно отнемане на 23% от площта му
като бивш земеделски с цел осъществяване на техническа и социална инфраструктура за
населеното място по силата на чл.16 от ЗУТ, предмет на сделката,респективно на придобиване от
ищеца, е един конкретен УПИ с идентификационни характеристики, а не два съседни такива, ако и
преди това да са представлявали част от една нива.
Законът допуска продажба на имот, осъществена при грешка в площта му, която грешка в
зависимост от естеството и размера си има за последица разваляне на договора,респективно
запазване на прехвърления имот при намаляване или доплащане на цена, обаче не намира опора в
действащото право допускането, че продажбата на един ясно обозначен имот с вярно посочени
характеристики може да включва в предмета си освен него и други самостоятелни имоти, които
фигурират в описанието на сделката само като граници на продаденото.
Волята на Х. и А. по продажбата от 03.04.12г. относно предмета й (УПИ І-8083)е ясна и не
може да бъде тълкувана разширително.Ясна е относно обема на прехвърлените права( за същия
УПИ) и волята на продавача А. по сделката му с "Гринато" ЕООД от 19.12.12г.Няма основание да
се изведе, че продажбата е имала предвид земеделския имот 81178.8.83 в първоначалния му
размер.
На следващо място съдът намира за неоснователни всички правни съображения на
жалбоподателя, оспорващи правилността на извършената първа регулация на земеделския имот,
част от който е и процесният.
Съгласно разпоредбата на чл. 16 ал 1 от ЗУТ, с подробен устройствен план за територии с
неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по
предходен устройство план, се определят необходимите площи за изграждането на обектите на
зелената система, на социалната и техническа инфраструктура публична собственост.
За осъществяването на тези предвиждания, с влизането в сила на плана собствениците на
недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта им, конкретно
определена със самия план, но не повече от 25%. Според чл.16 ал. 6 изречения първо от ЗУТ,
собствениците, чиито имоти са урегулирани, придобиват собствеността върху новообразуваните с
плана урегулирани поземлени имоти, а общината придобива собствеността върху отстъпените й
части от старите имоти за изграждане на инфраструктура, считано от датата на влизане в сила на
плана. Според закона, вещно правният ефект на първия ПУП е директен.
Действително, както е възприела съдебната практика, а е посочено и в чл.16 от ЗУТ,
прехвърлянето на вещни права в полза на общината не е безвъзмездно, като еквивалентността на
даденото и полученото не се нарушава, а се спазва и изискването на чл.16, ал.4 и 6 от ЗУТ,след
влизането в сила на плана, на собственика да се предостави с нарочна заповед на кмета на
съответната община равностоен на бившия земеделски имот урегулиран имот (имоти), при което
местоположението му/им се съобразява с местността на старите, но не и с точните им кадастрални
граници. Горното е възможно, т.к.площта на новия имот е намалена с отдаденото на общината, но
след включването му в строителните граници на населеното място неговата стойност е много по-
висока от тази на стария. По този начин се изпълнява изискването на чл.16 от ЗУТ, регулираните
имоти да са с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането
им, което се доказва с решение на комисията по чл. 210. Това решение на комисията се съобщава
6
на заинтересованите лица заедно с проекта за подробен устройствен план и може да се обжалва в
производството по обжалване на акта за одобряване на подробния устройствен план по ал. 1.
В конкретния случай няма данни собственикът на урегулирания имот(тогава Ст.Х.) да е
обжалвал първия ПУП ПРЗ за имот 81178.8.83 , одобрен със Заповед № Z – 286 от 04.02.2010
година, влязла в сила на 25.02.10г., да е обжалвал решението на комисията по чл.210 от ЗУТ,
определяща оценка на земеделската земя в размер от 30 000лв. и оценка на новия урегулиран имот
от 253 412,25лв., с което е изразил съгласието си както за отнемането на частта от 23% от имота му,
така и с възлагането в негова собственост на УПИ І-8083.
ПоС.на е съдебната практика и в насока, че заповедта за възлагане на урегулирания имот е
само за индивидуализирането му, за посочване на новата му характеристика според ПУП и за
вписване на имота в службата по вписвания- в имотния регистър и в АГКК- за нанасяне в
кадастралната карта.Тази заповед няма друг ефект, включително и конститутивен, следователно
дори да е нищожна или незаконосъобразна, това не би рефлектирало върху отчуждителния ефект
на първия ПУП-ПРЗ и директното му вещно действие, при влизането в сила.
Освен това:
Нищожни според правната теория и практика са онези административни актове,които
поради тежки недостатъци, засягащи компетентността на автора,формата или съдържанието, се
дисквалифицират като административни актове и се третират от правото като несъществуващи-
никой не е правно обвързан да се подчинява на същите, т.к. те не пораждат правни последици.
Както е заявено от ВАС в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ N 5 от 20.07.2010 г., нарушението
на законовите изисквания за валидност на административния акт трябва да е съществено,
изразяващо се в обективно несъответствие между него от една страна и изискванията и
предписанията на закона от друга.
Чл.17, ал.2, изр.1 от ГПК дава възможност на страните за безсрочно позоваване на
нищожността на административен акт, по която съдът инцидентно се произнася в рамките на
повдигнат правен спор, когато разрешаването му е в зависимост от съществуването на оспорения
акт.
В случая заповедта от 2010г., одобряваща първия ПУП-ПРЗ за имота на ищеца не може да
се обяви за нищожна, т.к. не се атакува откъм форма или съдържание, а само като заповед без
предмет и основание, каквито тя безспорно има. Тази заповед е издадена именно за одобрение на
първия ПУП, целящ включването на земеделски имот 81178.8.83 в строителните граници на
населеното място и издаването й принципно е предвидено в ЗУТ. Страните не са спорили нито за
съществуването на тази заповед, нито за съществуването на посочения ПУП, а той е констатиран и
в заключението на експерта по делото, изслушан в първа инстанция.
Втората заповед (от 2011г.), атакувана също поради липса на предмет и основание, също не
е нищожна, защото има предмет- тя възлага имот-УПИ в регулация на собственика Ст.Х. и
издаването й също е предвидено в чл.16 от ЗУТ. Отделен въпрос е този, че самата заповед не
поражда права за посоченото лице и недействителността й не засяга нито факта на съществуването
на възложения имот, нито придобитите върху него вещни права. В същност тя не засяга и
придобитите по повод регулацията права на общината върху новообразувания и спорен по
настоящото дело имот 81178.9.170. Иначе казано, собственикът на УПИІ-8083 ще си остане такъв
дори заповедта, възлагаща му след урегулиране този имот да е недействителна, защото правата му
произтичат не от нея, а директно от влезлия в сила ПУП-ПРЗ.Същото се отнася и до правата на
7
Община Созопол върху образувания при регулирането на нивата процесен по делото имот.
Що се отнася до приложимостта на чл.17, ал.2, изр.2 от ГПК, БОС е на становище, че
ищецът няма правен интерес да иска осъществяването на косвен съдебен контрол за
законосъобразност (унищожаемост) на двете посочени по-горе административни заповеди, защото
не е трето за административното производство по издаването им лице, останало без възможност
да защити правата си поради неучастие в административната процедура.
Ищецът се явява частен правоприемник на предприелия урегулирането на имота
собственик Ст.Х., поради което е обвързан от обема на прехвърлените му права върху процесния
имот. При това той не твърди придобиването на такива извън правоприемството, т.е. на друго
собствено правно основание, включително оригинерно. Ето защо законът не му дава
възможността да защитава интересите си допълнително чрез диренето в исковия процес на косвен
съдебен контрол на административни актове, които намира за засягащи правната му сфера, но
които праводателят му е счел за благоприятни за себе си.
Според БОС е ирелевантно за спора, че общината не била осъществила мероприятието,
което планирала за процесния имот(фактът установен от експертното заключение) и че то не
можело да бъде осъществено(за което няма данни).Нормата на чл.16 от ЗУТ е императивна и
отделянето на идеални части за изграждане на инфраструктура за населеното място, в което се
включват нови неурегулирани имоти, е задължително.
Неправилно и несъобразено с действителния разум на закона е според БОС разбирането, че
ако заповедта, възлагаща регулирания имот в собственост на притежателя на неурегулирания имот
е нищожна, тя няма да породи последицата – отделяне на 609 км.м. от имота в полза на общината.
Вярно и изводимо от правилата на ЗУТ е обратното, че вещният ефект - разместването на
собствеността- ще настъпи за общината и собственика на урегулирания имот едновременно, с
влизането в сила на първия ПУП-ПРЗ и независимо от валидността на тази възлагателна заповед.
В обобщение на изложеното дотук БОС заключава, че твърдените от ищеца пороци на
административните актове, касаещи урегулирането на процесния имот не се установяват от
данните по делото, нито пък процесният имот е част от сделката от 19.12.12г., с която ищецът е
придобил правата си върху УПИ І-8083, поради което дружеството не е доказало твърденията си за
собственост върху новообразуван ПИ 81178.8.170.
Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен,в какъвто смисъл се е произнесла и
първата инстанция.
Поради съвпадението на крайните правни изводи на двете съдилища, обжалваното решение
на БРС следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваем Община Созопол има
право да си възстанови всички сторени в настоящото производство разноски за адвокатски
хонорар, възлизащи на 1200лв. с ДДС.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2431/03.11.22г. по гр.д.№20212120104629 по описа на
Районен съд-Бургас за 2021г.
8
ОСЪЖДА „Гринато“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, п.к. 11618, р-н Витоша, ул. „Вихрен“ №10, с управител Стефан Георгиев Плачков,
представлявано в производството по делото от адвокат С. К., Бургаска адвокатска колегия, да
плати на Община Созопол, представлявана от кмета Тихомир Йорданов Янакиев, сумата 1200 лева
/хиляда и двеста лева с ДДС/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, направени
за процесуалната защита и представителство на страната по в.гр.д.№194/24г. по описа на БОС.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните, с
касационна жалба пред ВКС на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9