Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 20.07.2023
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди двадесет и трета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА
РАДЕВА
при
секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Цветомир Папурков, като
разгледа докладваното от съдия Христов к.а.н.д. № 69/2023 г. по описа на Административен
съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение
№ 21 от 31.03.2023 г., постановено по а.н.д.№ 32/2023 г. по описа на Тетевенски
районен съд, трети състав е потвърдил като законосъобразно Наказателно
постановление № 22-0356-000176/08.09.2022 г. на Началника на РУ Тетевен към ОДМВР
Ловеч, в частите, с които на М.У.И. ***, ЕГН : **********, са наложени на
основание чл.179, ал.2, във връзка с чл.175, ал.1, т. от ЗДвП административно
наказание – глоба в размер на 200 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП административно
наказание – глоба в размер на 10 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП
административно наказание – глоба в размер на 10 лева и също на основание чл.183,
ал.1, т.1 от ЗДвП административно наказание – глоба в размер на 10 лева.
Изменил е наказателното постановление в частта, с която на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП на И. е наложено административно наказание – глоба в размер
на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за
нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗДвП, като е преквалифицирал
нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и потвърдил наложените на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице, което е страна по а.н.д.№ 32/2023 г. по описа на РС
Тетевен – М.У.И..
В
касационната жалба изрично е посочено, че се оспорва решението на РС Тетевен в
частта, с която въззивният съд е изменил
НП № 22-0356-000176/08.09.2022 г. на Началника на РУ Тетевен към ОДМВР Ловеч, в
частта относно наложеното му наказание на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП –
глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
/три/ месеца, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗДвП, като е
преквалифицирал нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и потвърдил наложените
на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП административни наказания - глоба в
размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/
месеца. Изтъква в жалбата, че в тази му част решението е неправилно и
несправедливо. Сочи, че въз основа на доказателствата районният съд правилно е
приел твърдяното и от самия него, че не се е установило да е било извършено
нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗДвП, тъй като при
станалото произшествие е нямало пострадали лица, съответно законът не му е
вменил задължението да не напуска местопроизшествието. Счита, че неправилно
районният съд е преквалифицирал деянието по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като
нито в АУАН, нито в НП не е описано подобно изпълнително деяние. Изтъква, че в
АУАН и НП е отразено, че е напуснал
местопроизшествието, но това не е действие от състава на нарушението по чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП. Сочи, че по този начин, преквалифицирайки нарушението
районният съд е приложил неправилно материалния закон.
Алтернативно,
в касационната жалба са развити доводи за това, че въззивният съд не е преценил
в цялост смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и е наложил
глоба към минималния предвиден в закона размер, а лишаването от право да
управлява МПС към средния предвиден размер. Счита, че лишаването от правото да
управлява МПС е следвало да бъде наложено към предвидения от закона минимум.
Моли касационната
инстанция да отмени решението на районния съд, в частта, с която е изменено
наказателно постановление № 22-0356-000176/08.09.2022 г. на Началника на РУ
Тетевен към ОДМВР Ловеч и е преквалифицирано нарушението по чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП и са му наложени санкциите по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и се отмени
НП № 22-0356-000176/08.09.2022 г. в
частта, с която за нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗДвП са му наложени
на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изразява становище.
Ответната
страна, редовно призована, не се представляват в съдебно заседание и не ангажират
становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Ловеч пледира да не бъде уважавана касационната жалба
и се потвърди решението на РС Тетевен.
Административен
съд гр.Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и
провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие
за установено следното :
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна.
Съгласно
чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК и на
основанията предвидени в НПК. Разпоредбата на чл.218 от АПК по принцип свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Същевременно,
съгласно разпоредбата на чл.348, ал.1 от НПК, касационните основания, при
наличието на които решението подлежи на отмяна или изменение са когато е
нарушен законът, когато е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила и когато наложеното наказание е явно несправедливо.
Въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд
приел за установено, че на 15.08.2022 г., в 01:25 часа, на територията на
община Тетевен, по път 358 М.У.И. управлявал собствения си лек автомобил „БМВ
Х5 3.0 ДИ“ с рег.№ ******, с посока на движение с.Гложене, като след лява
хоризонтална крива не осигурил достатъчно странично разстояние и блъснал
странично насрещно движещия се лек автомобил „Ауди С8“ с рег.№ ******,
собственост на „Порше Лизинг БГ“ ЕООД, който бил управляван от Н. И. Н. от
гр.Тетевен. В следствие на тези действия на М.И. при управлението на автомобила
настъпило ПТП с материални щети. И. не спрял и напуснал местопроизшествието,
като се отправил в посока гр.Ябланица. Малко по-късно, след сигнал подаден от
другия участник в произшествието, И. бил спрян от полицейски патрул в
гр.Ябланица, на ул.„Георги Бенковски“, пред бившия склад на „Зърнени храни“. От
свидетелските показания по делото районният съд е приел, че преди да бъде
установен и проверен в гр.Ябланица, И. е отказал да се подчини на подадения със
стоп-палка сигнал за спиране, като полицейските служители са го проверили едва
като е спрял в двора на собствената си къща. Пак от свидетелските показания
въззивният съд е приел за категорично установено, че от шофьорската врата на
лекия автомобил (джип) „БМВ“ слязъл жалбоподателят М.И., като е бил сам, други
лица не са пътували с него. На мястото пристигнали и полицейски служители от
гр.Тетевен. Тъй като И. отказал да даде за проверка личните си документи и тези
на автомобила, държал се арогантно и лъхал на алкохол, като междувременно
отказал да даде проба с техническо средство, то бил отведен в сградата на РУ на
МВР Тетевен. Там свидетелят Георги Вътев му съставил АУАН № 626072 от
15.08.2022 г. за нарушения на разпоредбите на чл.44, ал.1, чл.174, ал.3,
чл.100, ал.1, т.1, отново по чл.100, ал.1, т.1, чл.100, ал.1, т.2 и на чл.123,
ал.1, т.2, б.„а“ от ЗДвП. Жалбоподателят (касатор в настоящето производство)
отказал да подпише акта, който отказ бил удостоверен с подписа на един
свидетел. Бил му издаден талон за медицинско изследване и И. ***.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН И. е подал писмено възражение срещу така съставения му акт
/л.7 от делото на РС/.
Въз
основа на цитирания АУАН, на 08.09.2022 г. Началника на РУ Тетевен издал обжалваното
НП № 22-0356-000176. Освен наложените санкции, наказващият орган изрично
посочил, че в едната си част административнонаказателното производство се
прекратява на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН, тъй като е изпратено на
прокуратурата по компетентност, с оглед наличните данни за извършено
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
При така
установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от формална страна
АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, като съставени от
компетентни лица, в законоустановените срокове, както и че съдържат изискуемите
по ЗАНН реквизити, а също и че са издадени при спазване на процесуалните
правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая.
Следва да
бъде уточнено, че наказателното постановление е било обжалвано пред районния
съд само в частите по т.1 и т.5 от същото, с които на основание чл.179, ал.2,
във връзка с ал.1, т.5, предл.5-то от ЗДвП на М.И. е била наложена глоба в
размер на 200 лева и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложена глоба
в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Въззивният съд, обаче се е произнесъл по законосъобразността на НП №
22-0356-000176/08.09.2022 г. по всичките му 5 пункта, като от 1 до 4 ги е
потвърдил, а по пункт 5-ти е изменил постановлението по отношение правната
квалификация на нарушението, преквалифицирайки го от такова по чл.123, ал.1,
т.2, б.„а“ от ЗДвП в нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е потвърдил
наложените в тази част от НП наказания „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Настоящият
касационен състав счита, че това не е процесуално нарушение (произнасянето от
съда по необжалваните части от НП), тъй като пределите на въззивната проверка
позволяват това – аргумент от разпоредбата на чл.314 от НПК, във връзка с чл.84
от ЗАНН. В този смисъл следва да се имат предвид и дадените тълкувателни
разяснения по т.4 от ТР № 5 от 21.05.2018 г. по т.д. № 582017 г. на ОСНК на
ВКС, съгласно които, въззивната инстанция извършва цялостна проверка на
съдебния акт (в случая НП) – „по отношение на всички основания, включително и
непосочени от страните, по отношение на целия акт, включително и в
необжалваната му част, и спрямо всички лица……“. Ограниченията са свързани
единствено със забраната за reformatio in pejus. Това ограничение не
означава забрана за въззивната инстанция да провери акта и в необжалваната
част, а само препятства намесата ѝ, когато тя би довела до влошаване
положението на подсъдимия, в случая на наказаното лице.
По
настоящето дело касационният състав следва да се произнесе само по основанията
посочени в касационната жалба и по оспорените част от първоинстанционното
решение.
По
отношение на оспорената с касационната жалба част от решението, съставът на
районния съд е приел за безспорно доказано вмененото на жалбоподателя
административно нарушение на разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗДвП. За това
нарушение наказващият орган е наложил на М.И. на основание чл.179, ал.2, във връзка с чл.179, ал.1, т.5, предл.5-то от ЗДвП наказание глоба в размер на 200 лева. Това нарушение предхожда нарушението
по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като елемент от последното е нарушителят да е
участник в ПТП. Поради това, следва да се отбележи, макар и решението на
районния съд да не е обжалвано в тази му част, че описаното в АУАН и НП административно нарушение на чл.44, ал.1
от ЗДвП е било
правилно правно квалифицирано. Изложеното по отношение това нарушение се
потвърждава от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетели - очевидци и от
установеното при извършването на проверка от контролните органи. Всичките те недвусмислено сочат
жалбоподателя М.И. като автор на деянието, тъй като е управлявал автомобила
марка „БМВ“ с рег.№ ******, бил е сам, за да съществуват каквито и да било
съмнения, че друго лице е било водач в момента на настъпване на произшествието
с лекия автомобил „Ауди“. Неспазването
на правилото на посочената разпоредба относно разминаването с насрещно движещо
се ППС, се явявава в причинна връзка с настъпилия резултат, а
именно причинено ПТП с материални щети. В оспореното пред районния съд
наказателно постановление е налице
необходимото фактическо съдържание на това нарушение, изчерпателно са описани фактите, обосновали като
релевантна именно предложената квалификация по чл.179, ал.2, във връзка с чл.179, ал.1, т.5,
предл.5-то от ЗДвП, а по същество от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства се е установило по категоричен начин наличието на деяние,
съставомерния резултат и авторството, доколкото водач на превозното средство
при извършване на разминаването в отклонение от правилата за движение, бил
именно касаторът И.. Последното обосновавало и извода, до който достигнал и районният
съд, че същият е субект на нарушение, чиято отговорност била
законосъобразно реализирана. Необходимо било водачът на автомобила да прояви
дължимата грижа в това му качество при управлението на МПС, като същият могъл и
бил длъжен да предвиди, настъпването на ПТП. Вместо това по непредпазливост
реализирал състава на коментираното административното нарушение. Затова
обосновано, в съответствие с доказателствата по делото
и приложимия материалния закон, касаторът е бил санкциониран с процесното НП, за описаното в него нарушение по пункт 1, а глобата
била определена съобразно предвиденото в наказващата норма наказание. Предвид реализираното ПТП с
негово участие, задължение на касатора И., съгласно нормата на чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП е било да спре и да установи какви са последиците от
произшествието. Той не е изпълнил това си задължение на водач и участник в ПТП,
като е продължил движението с управлявания от него автомобил и едва след
попадения сигнал от другия участник в произшествието е бил установен и проверен
от органите на полицията в гр.Ябланица. В тази връзка, въззивният съд подробно е
обсъдил ангажираните по делото писмени доказателства и свидетелски показания,
като е достигнал до извод, че същите са непротиворечиви, кореспондират помежду
си и обективно отразяват и потвърждават описаната в обжалваното НП фактическа
обстановка, в частност и тази относно нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на така установената и приета фактическа обстановка по случая,
първоинстанционният съд е приел, че описаното в НП деяние съдържа всички
съставомерни признаци от обективна и субективна страна на нарушението по чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП, като не е налице спор относно неговия автор и вината му.
Решаващият
състав обсъдил възраженията на жалбоподателя относно описанието на нарушението,
правната му квалификация и приложимата санкционна норма, като ги е приел за
неоснователни, подробно обосновавайки изводите до които е достигнал в този
смисъл. Приел е обаче, че с оглед установените фактически положения, неправилно
наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗДвП и ползвайки правомощията си по чл.63, ал.2, т.4, във връзка с ал.7, т.1 от ЗАНН е изменил наказателното постановление в тази му част, прилагайки закон за
еднакво нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата, при които е
било извършено нарушението.
Касационната инстанция намира постановеното
решение в така
обжалваната му част за
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на И. факти са установени в пълнота и правилно от районния
съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за липса на
съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и НП.
Настоящият касационен състав споделя както
установената от районния съд фактическа обстановка, така и направените въз
основа на нея правни изводи. Не се констатира въззивната инстанция да е игнорирала или превратно оценила
доказателства при решаване на делото и постановяване на съдебния си акт. Данните
от доказателствените източници са правилно оценени от въззивната инстанция, при
спазване на всички процесуални изисквания.
Съобразявайки описаното нарушение в акта,
пренесено и в НП, правилно
районния съд е приел, че действията на касатора И. навеждат на извод за
осъществен състав на нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, а не както го е квалифицирал наказващият орган по чл.123,
ал.1, т.2, б.„а“ от ЗДвП. Действително, както се твърди и в
касационната жалба, не се е доказало извършването на нарушение по този текст от
закона, тъй като липсва съществен съставомерен признак – пострадали при
произшествието хора. Подобни обстоятелства не са отразени и в оспореното НП. В
него е посочено, че в следствие на случилото се по вина на касатора И.
произшествие са настъпили материални щети. Но за да установи дали са пострадали
хора или при произшествието са причинени само материални щети, задължение на
участника в ПТП е да спре и да установи какви са последиците от произшествието
и едва тогава да съобрази поведението си съобразно предписанията дадени в
чл.123, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДвП. Като не е сторил това М.И. е нарушил
разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, каквато правилна правна квалификация
е дал и въззивния съд. В тази връзка, настоящата инстанция не споделя
наведените в касационната жалба доводи, че в НП не е посочено изпълнителното
деяние на нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, а е отразено, че И. е напуснал местопроизшествието. Нормата
на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП задължава участника в ПТП да спре, като целта за това е да установи последиците от
произшествието. Напускането на местопроизшествието е пречка да бъдат установени
тези последици и в този смисъл неспирането е част от деянието напуснал.
Граматическото използване на причастието „напуснал“, вместо използваното от закона
„да спре“, в случая по никакъв начин не променя обстоятелствата при извършване
на нарушението, нито пък е пречка наказаното лице да разбере какво нарушение му
се вменява, че е извършил. Ето защо, касационният състав счита, че описаните в
наказателното постановление обстоятелства при извършване на нарушението изцяло
покриват състава по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, а и от събраните по
първоинстанционното дело доказателства категорично се установява факта, че
касаторът И. въобще не спрял след страничното сблъскване с насрещния автомобил,
а е продължил движението с управлявания от него автомобил в посока гр.Ябланица.
При така установеното в хода на
съдебното следствие,
решаващият съд правилно
е изменил квалификацията на описаното в обжалваното НП нарушение, тъй като
събраните и ценени писмени и гласни доказателства не променят обстоятелствата
при извършването му. Правилно е
приложил закон за
еднакво нарушение, тъй като, както дадената от наказващия орган квалификация,
така и променената от районния съд се отнасят до задължения на водачите на МПС,
когато са участници в ПТП. Еднаква е и санкционната норма, с която неизпълнението
на някое от задълженията визирани в разпоредбата на чл.123 от ЗДвП се
санкционират – тази по чл.175, ал.1, т.5, във връзка с ал.1 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав не
кредитира и наведените с жалбата доводи за това, че районния съд не е преценил
в цялост смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. За
извършеното нарушение разпоредбата на чл.175, ал.1, т.5, във връзка с ал.1 от ЗДвП предвижда налагането на кумулативни наказания „глоба“ в размер от 50 до
200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца. В
случая, на касатора И. наложената глоба по този текст от закона е в размер на
100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, т.е. и двете
са около средния предвиден размер, доколкото средния размер на глобата се явява
такъв от 125 лева, а лишаването от право да се управлява МПС средния размер се
явява 2,5 месеца. Правилно въззивният съд е потвърдил наказанията в тези им
размери, тъй като не е имал основания да ги намали към предвидения от закона
минимум. От внимателният преглед на материалите по първоинстанционното дело не
се установява наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства и то в превес
над отегчаващите такива, че да са основание за намаляване размера на наложените
санкции. Нещо повече, настоящият състав намира, че наказващият орган дори е
подходил снизходително при определяне размера на определените по този текст от
ЗДвП наказания, тъй като са налице значителни на брой и сериозни отегчаващи
отговорността обстоятелства. От справката за нарушител/водач /л.14-18 от делото
на РС Тетевен/ е видно, че касаторът И. е многократен, системен нарушител по
ЗДвП. В периода от 2002 г. до 2022 г. срещу него са били издадени 25 влезли в
сила наказателни постановления за нарушения по ЗДвП, а в периода от 2010 г. до
27.01.2023 г. са му издадени 53 (!!!) фиша. Като сериозни и отегчаващи
отговорността обстоятелства е следвало да се ценят и цялостното му поведение и
държане по време на извършената му проверка, както обстоятелството, че е
управлявал автомобила след употребата на значително количество алкохол,
независимо, че за това му деяние е било образувано досъдебно производство за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. В самото наказателно постановление, в
обстоятелствената му част е отразено, че дадената от И. *** е дала резултат от
2,22 промила алкохол в кръвта. При това положение и с оглед на тази отегчаващи
отговорността обстоятелства, кумулативно предвидените наказания глоба и
лишаване от право да управлява МПС е следвало да бъдат определени от наказващия
орган към/или в максималните предвидени от закона размери. Явно въззивният съд
е отчел тези обстоятелства, но той няма право да влошава положението на
наказаното лице, поради което правилно е потвърдил санкциите в определения им с
наказателното постановление размер.
С оглед тези съображения съдът счита, че
липсват основания, които да налагат отмяна на обжалвания съдебен акт и намира,
че като правилен и обоснован, следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Ловеч, втори касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 21 от 31.03.2023 г., постановено по а.н.д. № 32/2023 г. по описа на Районен съд гр.Тетевен.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.