Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 11.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно
заседание , проведено на тридесети октомври , през две хиляди и деветнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря Р. Димитрова…..………….…………………
и в присъствието на прокурора……………………………….…….. като разгледа докладваното от
районен съдия Н. Попова гражданско дело
№ 4706 по описа
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правна квалификация чл.422 от ГПК, във връзка с чл. 240 ал.1 и
ал.2, чл. 74 ЗЗД ,
връзка с чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В подадената
искова молба от адвокат Т.Т.Д., ЕГН ********** ***, като процесуален
представител на „Марж Трейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **** представлявано от управителя Жак Йосиф
Бенароя срещу М.И.Д., ЕГН **********,*** се излагат обстоятелства, че Договор
за кредит № 1896/01.08.2017 е бил сключен на 01.08.2017г. между кредитора „Рива
Кредит"ООД, ЕИК *********, и кредитополучателя М.И.Д., по силата на който
кредиторът е предоставил в заем сумата от 400,00 лева на кредитополучателя с краен срок за погасяване -
01.03.2018, при годишен лихвен процент 41%. Обща стойност на задължението
(главница и лихва) - 456.47 лв. Кредитът е
следвало да бъде върнат на 7 равни месечни вноски, всяка от които в
размер на 65.21 лв. Сумата по кредита била предадена на кредитополучателя в
брой срещу разписка в деня на сключване на цитирания договор за кредит.
Кредитополучателят е платил в срок само първите две вноски, в забава е от
третата вноска, която е с падеж 01.11.2017 г.
Сочи се, че съгласно чл.16.2.от
цитирания договор за кредит при забава в плащането на една вноска по кредита
или част от нея, считано от падежната дата на непогасенатз вноска или частично
погасената, а именно - от 3-та вноска по погасителен план, кредитът става
предсрочно изискуем в пълния му размер. Или от 01.11.2017 кредитът е предсрочно
изискуем. Твърди се , че към настоящия момент остават за плащане
от главницата: 3-а вноска-55,13 лв., 4-а вноска-57,01 лв., 5-а вноска-58,96
лв., 6-а вноска-60,98 лв, 7-а вноска-63,06 лв., от лихвата: 3-а вноска-10,08
лв., 4-а вноска-8,20 лв., 5-а вноска-6,25 лв., 6-а вноска-4,23 лв, 7-а
вноска-2,15 лв.
Тъй като кредитополучателят е допуснал
неизпълнение, на основание чл.16.1. от цитирания договор за кредит дължи
законна лихва в размер на 20,62 лв. върху просрочената главница за периода
01.11.2017 (датата на предсрочната изискуемост) - 09.07.2018 (датата, на която
кредитора „Рива Кредит"ООД предприема действия по ангажиране отговорността
на дружеството гарант, както е описано по-долу).
Сочи се, че на 07.06.2018 кредиторът
„Рива кредит"ООД е изпратил на длъжника покана за плащане, но плащания не
са постъпили. Сочи се още, че Договор № ДГ
1833/01.08.2017г. бил сключен на 01.08.2017 г. между „Рива Кредит"ООД“ в качеството на кредитор, М.И.Д. в качеството си на
кредитополучател и „Марж Трейд"ООД в качеството си на дружество гарант, по
силата на който договор, дружеството гарант се задължава да
обезпечи пред кредитора точното изпълнение на задълженията на кредитополучателя
по договор за кредит № 1896/01.08.2017г, както и при неизпълнение от страна на
кредитополучателя да заплати на кредитора всички задължения на
кредитополучателя.
Срещу това си
задължение дружеството гарант имало право да получи от кредитополучателя пълния
размер на договореното възнаграждение, а именно 250,53 лв., от което
кредитополучателят е изплатил сумата от 71,58 лв, остават за плащане 178,95 лв.
Твърди се , че същото се дължи изцяло от страна на
кредитополучателя, независимо дали кредитополучателят е плащал редовно
задълженията си по договора за кредит, или е изпаднал в забава. Възнаграждението
се дължи с оглед поемане на риск от страна на дружеството гарант относно
ефективното събиране на вземането, както и с оглед насрещно задължение на
дружеството гарант да разполага с достатъчно парични средства, така че да има
възможност да заплати във всеки един момент стойността на дълга на
кредитополучателя към кредитора по договора за кредит. Възнаграждението е
предсрочно изискуемо, щом стане предсрочно изискуем кредитът. След като
дружеството гарант изплати на кредитора всички задължения на кредитополучателя,
на основание чл.8 същото встъпва в правата на кредитора по договора за кредит.
На 10.07.2018г.кредиторът „Рива кредит"ООД уведомява дружеството гарант за
неизпълнение по договор за кредит № 1896/01.08.2017, на същата дата дружество
гарант изплаща изцяло задължението на кредитополучателя към кредитора „Рива
кредит"ООД и на основание чл.8 от същия договор встъпва в правата на
кредитора, което обуславя и правния му интерес от завеждане на настоящото
производство. Дружеството гарант „Марж Трейд"ООД е уведомило
кредитополучателя за извършеното плащане и за встъпване в правата на кредитора,
като е изпратило уведомление на 11.07.2018. Възнаграждението на дружеството
гарант по договор № ДГ 1833/01.08.2017 не е изплатено изцяло към настоящия
момент, поради което за дружеството гарант се поражда правото на неустойка в
размер на 22,46 лв., изчислена на основание чл.12 от
договор № ДГ 1833/01.08.2017 - 0,05% за всеки ден забава върху дължимата сума
178,95 лв. за периода от 01.11.2017г. (датата, до която е плащано задължението)
до 09.07.2018г.(датата, на която кредитора „Рива Кредит"ООД предприема
действия по ангажиране отговорността на дружеството гарант), общо 251 дни
забава.
Въпреки уведомяването плащания в
патримониума на „Марж Трейд"ООД не са постъпили до настоящия момент. Във връзка с изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на М.И.Д., ЕГН
**********,***, съществуването на вземането на "МАРЖ ТРЕЙД" ООД за: сумата
от 295,14 лв. - дължима
главница по договор за кредит № 1896/01.08.2017,
сумата от 30,91 лв. - дължима договорна лихва по договор за кредит №
1896/01.08.2017 за периода 01.11.2017-01.03.2018, сумата
от 20,62 лв.
- дължима законна лихва по договор за
кредит № 1896/01.08.2017 за периода 01.11.2017-09.07.2018, сумата
от 178,95 лв. - дължимо
възнаграждение по договор № ДГ 1833/01.08.2017, сумата
от 22,46 лв.
представляваща неустойка по договор № ДГ 1833/01.08.2017 за периода
01.11.2017-09.07.2018, общо 251 дни забава, както и разноски по настоящото и по
заповедното производство.Представени са писмени
доказателства.Формулирани са доказателствени
искания.
От адвокат П.Г. като особен
представител на ответницата М.Д. в срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор в който
излага следното становище: Сочи, че предявеният иск срещу М.Д. е
неоснователен.В тази връзка оспорва иска по основание и по размер. Сочи, че ищцовото дружество не било
изложило цялата фактическа обстановка по
твърдяното правоотношение. По този договор за кредит ответницата
била погасявала сумите при условията и
сроковете в договора. В тази връзка ако имало непогасен остатък, той не бил в
претендирания размер.
Сочи още, че ответницата не била получила приложените с исковата омлба уведомления за
предсрочна изискуемост на кредита. Поддържа се , че в Решение № 92/16.06.2009г.
по т.д.№ 467/2008г., ІІ т.о. и Решение №58/15.04.2009г. по т.д.№ 584/2008г. ІІ
т.о.ВКС приема, че уговорената в договор
за кредит предсрочна изискуемост на задължението не настъпва автоматично с
факта на неплащане на вноски с настъпил
падеж, а с упражнявяне на правомощието
на кредитора да направи кредита
предсрочно изискуем, ката началният момент на 6-месечния срок по чл.147 ал.1 ЗЗД съвпада с момента в който кредитора
е реализирал правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем, което можело да стане и с молбата за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника по реда
на чл. 237 б.“в“ ГПК(отм.). Позовава се и на тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по
тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в
т.18 от което било прието, че вземането,
произтичащо от договор за банков кредит
с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определесн брой вноски или при други
обстоятелства и кредиторът може да събере вземането сибез да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след
като банката била упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Във връзка с изложеното, моли съда да остави
исковата молба без уважение като неоснователна.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява
се от приетия по делото договор, че на 01.08.2017 г. между
„РИВА КРЕДИТ“ООД, от една страна като кредитор и ответника М.И.Д., като кредитополучател,
е сключен договор за потребителски кредит. Уговорено е кредиторът да предостави
на ответника кредит в общ размер 400, 00 лв., които да се преведат по банкова сметка
. ***дем месечни погасителни
вноски, всяка в размер 65,21 лв., в това число
главница и ***ъзнаградителна лихва, определена при годишен лихвен процент 41 %.
Уговорен е годишен процент на разходите 49,37 %. Общата стойност на плащанията е 456,47 лв. Според приетия по делото погасителен план,
падежната дата на всяка погасителна вноска е 01- во число
на текущия месец. Крайният срок за връщане на кредита – 01.03.2018 г. В т.6.1 е уговорено
плащане на погасителните вноски в брой в касата на кредитора или по конкретно
посочена банкова сметка в „БАНКА ДСК“ЕАД. Уговорено
е в раздел VІ от договора обезпечение, като кредитополучателят се задължава да
осигури двама поръчители или да представи сключен договор за гарантиране на
задължението с дружество-гарант. Уговорено е в чл.16.2 от договора, че при
забава в плащането на една вноска или на част от нея, кредитът става
автоматично предсрочно изискуем в пълния му размер, считано от падежната дата
на непогасената вноска, без да е необходимо допълнително уведомяване на
кредитополучателя. Уговорено е в чл.16.1, че при забава в плащането на която и
да е вноска по кредита или на част от нея кредитополучателят дължи, освен
просрочената главница и лихвата върху нея съгласно т.ІІ.10 от общите условия до
окончателното изплащане на задължението, така и неустойка върху просрочената главница
съгласно т.ІІ.13 от общите условия, считано от деня, следващ деня на падежа по
погасителен план, до окончателното плащане на задължението. Съответно в т.ІІ.10
ОУ, приложени по делото, лихвата е определена като възнаграждение, което
кредитополучателят заплаща на кредитора за ползване на предоставената под
формата на кредит сума. В т.ІІ.13 ОУ е предвидено, че неустойката при просрочие
е равна на законната лихва за времето на забавата. Общите условия на кредитора
са връчени на кредитополучателя на 01.08.2017 г., което се установява от вписването в края
на договора за кредит.
Установява
се от приетата по делото разписка , че на 01.08.2017 г. ответницата
е получила чрез посредник сумата в
размер на 400,00 лв.
Установява
се от приетия по делото договор, че на 01.08.2017 г. между „РИВА КРЕДИТ“ООД, като кредитор,
ответника , като кредитополучател, и ищцовото дружество „МАРЖ ТРЕЙД“ООД, като
гарант, е сключен договор, с който гарантът се задължава да обезпечи пред
кредитора точното изпълнение на задълженията на кредитополучателя по
горепосочения договор за кредит, срещу което кредитополучателят се задължава да
заплати на гаранта възнаграждение в размер 250,53 лв. Според чл.4 от този договор
възнаграждението на гаранта се заплаща от кредитополучателя на седем равни месечни премии, всяка в размер 35,79 лв., с падеж 01 – во число на всеки месец.
Предвиден е начин за плащане на възнаграждението – по банкова сметка – ***. Уговорено е, че
възнаграждението се дължи, независимо дали кредитополучателят е плащал редовно
задълженията си по договора за кредит или е изпаднал в забава, а в случай, че
кредитът по договора за кредит стане предсрочно изискуем, възнаграждението се
счита автоматично за предсрочно изискуемо в пълен размер. В чл.7 и чл.8 е
уговорено задължение за гаранта в 7-дневен срок от получаване на уведомление от
кредитора за това, че е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя, да
заплати на кредитора всички суми, дължими от последния по договора за кредит,
след което гарантът встъпва в правата на кредитора спрямо кредитополучателя. В
чл.12 от договора за гаранция е уговорена неустойка в размер 0,05% за всеки ден
забава, изчислена върху неплатената сума при забавено изпълнение на
задълженията по този договор.
Установява
се, че на 10.07.2018 г. ищецът е получил уведомление от „РИВА
КРЕДИТ“ООД, с което последното дружество го уведомява, че ответникът не
изпълнява задълженията си по договора за кредит, поради което са налице
основания за плащане на неплатените задължения в общ размер 346,67 лв., в т.ч. главница,
договорна лихва и законна лихва за забава, от страна на гаранта на основание
чл.7 от договора за гаранция. Установява се от приетото авизо за нареден
кредитен превод, че на 10.7.2018
г. ищецът е заплатил по сметка на „РИВА КРЕДИТ“ООД
сумата 346,67 лв.
По
делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се
установява, че ответницата
е извършила плащания в брой по двата договора. Плащанията
не са достатъчни да погасят всички задължения, като неплатеният от кредитополучателя
остатък по договора за кредит е в размер 295,14 лв. главница Остатъкът от договорната лихва по договора за
кредит за периода 01.11.2017
г. до 01.03.2018 г. е в размер на 30,91
лв. Дължимата законна лихва, изчислена върху
главницата за периода от 01.11.2017
г. до 09.07.2018 г. е в размер на 20,58
лв. Остатъкът от непогасеното
възнаграждение по договора за гаранция възлиза на 178,95 лв. , а дължимата неустойка
за забава в плащането на това задължение за периода от 01.11.2017 г. до
09.07.2018 г. е в размер на 22,46 лв.
Видно
от приложеното ч.гр.д.
3393/2018 г. по описа на ПРС, на
ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за исковите суми. В
срока по чл.414 ГПК ответницата не е отркита на постоянния й адрес, поради
което на основание чл. 47 ал.5 ГПК , на заявителя е указано , че следва да
предяви установителен иск. В предоставения на ищеца
от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното: Установителните искове по
реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от приложението на нормата
на чл. 47 ал.5 ГПК.
Между ответницата и трето за спора лице
„РИВА КРЕДИТ“ООД са възникнали правоотношения по договор за потребителски
кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и
всяка страница се подписва от страните по договора. В конкретния случай
посочените законови изисквания за форма и съдържание са спазени.
Установява се , че кредиторът по горния
договор за кредит е изпълнил задълженията си по договора, като е предоставил на
ответницата уговорената заемна сума в
размер 400,00 лв. От неоспореното
заключение на вещото лице по делото , безспорно се установява, че към датата на
плащането от страна на гаранта , към
датата на подаване на заявлението в съда и към датата на изготвяне на
заключението ответницата има непогасени
следните задължения по договора за кредит : 295,14 лв. главница, 30,91 лв.
договорна лихва за периода и 20,58 лв.
законна лихва за забава считано от 01.11.2017 г. до 09.07.2018 г.
Безспорно по делото се установява, че представените
две уведомителни писма до ответницата , в качаството и на длъжник за
предсрочно изискуемост по отношение на
вноските,за които не е настъпил падеж – не са достигнали до нея .Този извод се
налага,тъй като ищецът не представя доказателства в насока на получаването им. При
това положение приложение следва да намери
т.18 от ТР №4/2013г./ 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС,при
което за тези претенции искът би
следвало да се отхвърли.
В тази връзка
обаче,съдът намира,че в конкретния
случай следва да се съобрази с ТР № 8/2017 на ОСГТК на ВКС,според което е
допустимо предявения иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимост
на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен
само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
присъдено нещо,ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение. По настоящото дело освен това безспорно се установява, че всички вноски по процесния
договор за кредит са били падежирали, както към датата на подаване на исковата
молба, така и към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК , тъй
като е бил изтекъл самия срок на договора.
Ищецът следва да установи в настоящоот производство
, че договорът е сключен на основата на добросъвестността при спазване на
добрите търговски практики като със същия се запазва равнопоставеността на
страните по сделката; да установи спазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и
договаряне на клаузите съобразно
изменената законова разпоредба и добрите нрави/ решение №
23/07.07.2016г. по т.д.№ 3686/14г. на ВКС, І т.о./ Ищецът не е
ангажирал доказателства за установяване индивидуално уговоряне на клаузите на
договора за кредит. Видно от съдържанието на
договора за предоставяне на паричен заем , същият е изготвен въз основа на
типизиран модел , но без данни за разясняване конкретните разпоредби в
отклонение от изрично вписания ГПР и ФГЛП в раздел ІІ от договора. В
разпоредбата на чл.146, ал.2 ЗЗП са посочени критериите, според които клаузи от
договора не са индивидуално уговорени. Това са тези клаузи, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. От
дефиницията на законодателя следва по аргумент за противното, че индивидуално
уговорени са клаузи, които не са били изготвени предварително или дори и да са
били изготвени предварително, потребителят е могъл да изрази становище по
тяхното съдържание и съответно, при достатъчно информиран избор, ги е приел.
Доколкото ищецът не са ангажирани други доказателства извън самия договор с
предложението към него, съдът намира, че не е налице установяване от ищеца
индивидуално договаряне, поради което са налице предпоставки за преценка неравноправността
на посочените клаузи от договора.
Дори и съдът да приеме, че е налице индивидуално
уговаряне поради декларираното от потребителя съгласие , то отново съдът би
следвало да подложи клаузата от договора на преценка служебно за съответствието
и с добрите нрави и закона по арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД.
По смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД „ накърняване на добрите нрави „ е налице,
когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно
изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други
разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедаивостта,
на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за
сметка на другата.
В конкретния случай се установява липса па еквивалентност на насрещните
престации, или вземането на едната страна е в размер, който чувствително
надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не
само възмездяване.
Съдебната практика за нищожност на договор поради накърняване па добрите
нрави приема, че "добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. "1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ.
търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези
правоотношения, понятие, свързано с относително определени правми норми, при
приложението на конто съдът прави конкретна преценка па обстоятелствата. Във
вески отделен случай, въз основа на доводите па страните и събраните доказателства по конкретного
дело, съдът може да прецени дали
поведението на конкретния правен субект съетавлява действие, което накърнява
"добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане па
собствена изгода.
Видно от приетите по делото
доказателства се установява, че в процесния Договор за потребителски
кредит за сумата от 400,00 лева, със срок за издължаване седем месеца , е договорена възнаградителна
лихва в полза на кредитора в размер на от 41,00 % от стойността на заема.
Лихвата по договора е възнаградителна - за ползване на дадената парична
сума. Към датата на сключване на порцесния договор обективен критерий за
преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен принципът на
справедливост и са създаденн условия за неоснователно обогатяване на ответника,
следва да се съобрази размера на законната лихва към този момент, без обаче тя
да се приеме като максимален размер и за възнаградителната лихва, като съгласно
установената съдебна практика по сходни казуси за договори, се приема, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не
надвишава с повече от три пъти законната такава (в този смисъл решение № 378 от
18.05.2006 г на ВКС по гр. д. № 315/2005 г.. II г о, и др). В случая това
съотношение не е налице. Договорената между страните годншна лихва в размер 41,00 % надхвърля значително размера на
законната такава, при определения от БНБ основен лихвен процент за 2017 г. и 10 пункта надбавка , поради
което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна. Съотнесени тези критерии и към
клаузата с уговорения ГПР от 49,37%, също обосновават нейната иищожност. Още повече, че не става ясно дали в
този размер на ГПК са включени разходите за възнаграждение на гаранта и
неустойки , които биха завишили още ГПК и оскъпили допълнително кредита.Посочените
клаузи от процесния договор нарушават принципа на справедливост и създават
условия за неоснователно обогатяване на ответника.
Налице е явна нееквивалентност между двете престации, като данните по
делото не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и
на ГПР по процесния договор в такъв висок размер, довел до нееквивалентност на
насрещните престацни при установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или
риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдават
договорянето на такива високи проценти.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
иищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила
на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези
-нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента
възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на
закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не
са включени двете клаузи, като се изходи и от характера на този договор, който
е възмезден и включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита
и ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК.
Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и
нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя
недействителността на целия договор. Следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма
изрично посочва, че когато не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от
закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като
между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК -
за определяне на възнаградителна лихва и на ГПР. Предвид на това и след като калузите в
процесния договор, като нищожни не пораждат правно действие, то договора на
основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 във вр. с чл.26, ал.1,
пр.З ЗЗД следва да се прогласи за недействителен.
А
щом договорът е недействителен по силата на императива на чл. 23 ЗПК на връщане
подлежи само чистата стойност на кредита, без да се дължат лихви или други
разходи по него.
Затова в настоящия случай следва да се съобрази , заключението на вещото лице
според което неиздължената част от главницата по договора възлиза на 295,14 лв.,
като в тази част претенцията следва да бъде уважена. За останалите акцесорни
претенции съдът приема , че същите са неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
При този изход
на спора , ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в заповедното
производство в размер на 175,01 лв. , както и разноски в исковото производство в размер на 455,03 лв.
Водим от изложеното, Пазарджишкият районен съд :
Р
Е Ш И
:
По иска предявен от адвокат Т.Т.Д., ЕГН ********** ***, като процесуален представител на
„Марж Трейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от управителя Жак Йосиф Бенароя срещу М.И.Д., ЕГН **********,*** -с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл. 415 ал.1 ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.Д. ЕГН **********,*** ,че съществува паричното вземане на „Марж Трейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Жак Йосиф Бенароя , удостоверено в издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 3393/2018 г. по описа на ПзРС , включващо следните суми : 295,14 лв. главница,
ведно със законната лихва въргу главницата считано от датата на подаване
на заявлнието – 14.08.2018 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за установяване
съществуването на вземане за договорна
лихва в размер на 30,91 лв., законна лихва забава от 20,62 лв. , възнаграждение по договор за
гарант – 178,95 лв. и неустойка по този договор за гарант от 22,46 лв. – като
неоснователни.
ОСЪЖДА
М.И.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „Марж Трейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от управителя Жак
Йосиф Бенароя сторените съдебно-
деловодни разноски в заповедното
производство в размер на 175,01 лв. , както и разноски в исковото
производство в размер на 455,03 лв.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
ПзОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: