Р Е Ш
Е Н И Е
№ …
гр. С., 18.01.2024
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен
съд, гражданско отделение, 5-ти първоинстанционен състав, в открито съдебно
заседание на 20.01.2023г. в състав:
Председател: И. Г.
с участието на секретаря Цветанка Павлова
разгледа докладваното от съдия Г. гражданско дело № 704 по описа на съда за
2011 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искове на държавата – Република България, чрез Министъра
на земеделието и храните, срещу С.Б.С., М.Б.Х., Ф.ф.В., О. ф.В., А.ф.В., С.Е.М.,
М.Л. дьо Ш., „А.“ ООД, „Б.“ АД и „Х.“ ЕООД.
Ищецът твърди, че е собственик на следните
недвижими имоти:
1.1. Поземлен имот с идентификатор 03441.4.191 по
кадастралната карта на с. Б.И., община С., одобрена със Заповед
РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ 7035 кв.м., находящ се
в землището на с. Б.И., местност С., община С., област С., трайно предназначение:
горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, при
съседи: 03441.1.1166; 03441.4.268; 03441.4.601; 03441.4.213, стар
идентификатор: 023001 по КВС, съгласно скица на поземлен имот № 2654/24.06.2009
г., издадена от СГКК - С.област.
1.2. Поземлен имот с идентификатор 03441.4.304 по кадастралната карта на с. Б.И., община
С., одобрена със Заповед РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, с
площ 4326 кв.м., находящ се в землището на с. Б.И., местност С., община С.,
област С., трайно предназначение: горска, начин
на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, при съседи:
03441.1.1166; 03441.4.332; 03441.4.305; 03441.4.591; 03441.4.270; 03441.4.600;
03441.4.213; 03441.4.601; 03441.4.268 стар идентификатор: 023004 по КВС,
съгласно скица на поземлен имот № 2656/24.06.2009 г., издадена от СГКК - С.област.
1.3. Поземлен имот с идентификатор 65231.920.444 по кадастралната карта на гр. С.,
община С., одобрена със Заповед РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК,
с площ 12012 кв.м., находящ се в землището на гр. С., местност Ш., община С.,
област С., трайно предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид
дървопроизводителна гора, при съседи: 65231.920.446; 65231.920.447;
65231.920.448; 65231.920.443; 65231.920.442; 65231.920.441; 65231.920.440;
65231.920.445 стар идентификатор: 510002 по КВС, съгласно скица на поземлен
имот № 4325/26.10.2009 г., издадена от СГКК - С.област.
1.4. Поземлен имот с идентификатор 65231.920.445
по кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 2032588 кв.м., находящ
се в землището на гр. С., местност Ш., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, при съседи: 03441.4.481; 03441.4.483; 65231.920.291; 65231.920.446;
65231.920.447; 65231.920.444; 65231.920.440; 5231.920.441; 03441.1.1325;
65231.920.327; 03441.1.1324; 65231.920.328; 65231.920.332;65231.920.329;
03441.1.1323; 65231.920.330; 65231.920.331; 03441.1.1166; 03441.4.470;
03441.4.479 стар идентификатор: 510002 по КВС, съгласно скица на поземлен имот
№ 4326/26.10.2009 г., издадена от СГКК - С.област.
1.5. Поземлен имот с идентификатор 65231.920.443
по кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 99397 кв.м., находящ се
в землището на гр. С., местност Ш., община С., област С., трайно предназначение:
горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, при
съседи: 65231.920.444, 65231.920.447, 65231.920.448, 65231.920.442,
65231.920.441, стар идентификатор: 510002 по КВС, съгласно скица на поземлен
имот № 4327/26.10.2009 г., издадена от СГКК - С.област.
1.6. Поземлен имот с идентификатор 65231.920.261 по кадастралната карта на гр. С.,
община С., одобрена със Заповед РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК,
с площ 121 кв.м., находящ се в землището на гр.С., местност Ш., община С.,
област С., трайно предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид
дървопроизводителна гора, при съседи: 03441.1.1323, 65231.920.328,
03441.1.1324, 03441.1.1303, стар идентификатор: 510002 по КВС, съгласно скица
на поземлен имот № 4333/26.10.2009 г., издадена от СГКК - С.област.
1.7. Поземлен имот с идентификатор 65231.920.262 по кадастралната карта на гр. С.,
община С., одобрена със Заповед РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК,
с площ 1181 кв.м., находящ се в землището на гр. С., местност Ш., община С.,
област С., трайно предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид
дървопроизводителна гора, при съседи: 65231.920.331, 03441.1.1323,
03441.1.1315; 03441.1.1389; 03441.1.1166, стар идентификатор: 510002 по КВС,
съгласно скица на поземлен имот № 4334/26.10.2009 г., издадена от СГКК - С.област.
1.8. Поземлен имот с идентификатор 65231.920.332 по кадастралната карта на гр. С.,
община С., одобрена със Заповед РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК,
с площ 16736 кв.м., находящ се в землището на гр. С., местност С., община С.,
област С., трайно предназначение: горска, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.), при съседи: 65231.920.445, стар идентификатор: 510002
по КВС, съгласно скица на поземлен имот № 17/06.01.2011 г., издадена от СГКК - С.област.
1.9. Поземлен имот с идентификатор 65231.920.448 по кадастралната карта на гр. С.,
община С., одобрена със Заповед РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК,
с площ 898472 кв.м., находящ се в землището на гр. С., местност Ш., община С.,
област С., трайно предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид
дървопроизводителна гора, при съседи: 65231.920.447; 65231.920.303;
65231.920.467; 65231.920.1; 65231.920.306; 65231.920.48; 65231.920.442;
65231.920.443; 65231.920.444 стар идентификатор: 510025 по КВС, съгласно скица
на поземлен имот № 244/26.01.2010 г., издадена от СГКК - С.област.
1.10.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.466 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 11549 кв.м., находящ се
в землището на гр. С., местност Ш., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, при съседи: 65231.920.1;
65231.920.306, стар
идентификатор: 510025 по КВС, съгласно скица на поземлен имот № 4329/26.10.2009
г., издадена от СГКК - С.област.
1.11.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.446 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 127443 кв.м., находящ се
в землището на гр. С., местност Ш., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, при съседи: 03441.4.486; 65231.920.28; 03441.4.484; 65231.920.303;
65231.920.447; 65231.920.444; 65231.920.445; 65231.920.291, стар идентификатор:
510025 по КВС, съгласно скица на поземлен имот № 242/26.01.2010 г., издадена от
СГКК - С.област.
1.12.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.447 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 30456 кв.м., находящ се
в землището на гр. С., местност Ш., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, при съседи: 65231.920.446; 65231.920.303; 65231.920.448; 65231.920.443;
65231.920.444; 65231.920.445, стар идентификатор: 510025 по КВС, съгласно скица
на поземлен имот № 243/26.01.2010 г., издадена от СГКК - С.област.
1.13.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.255 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 18003 кв.м., находящ се
в землището на гр. С., местност Ш., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, при съседи: 65231.920.256; 65231.920.52; 65231.920.115; 65231.920.260;
65231.920.206, стар идентификатор: 510027 по КВС, съгласно скица на поземлен
имот № 4379/27.10.2009 г., издадена от СГКК - С.област.
1.14.
Поземлен имот с идентификатор 03441.3.435 по
кадастралната карта на с. Б.И., община С., одобрена със Заповед
РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ 32815 кв.м., находящ се
в землището на с. Б.И., местност М. в., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: иглолистна гора, при съседи:
03441.3.436; 03441.3.442; 03441.3.437; 03441.3.252, стар идентификатор: 000459
по КВС, съгласно скица на поземлен имот № 2650/24.06.2009 г., издадена от СГКК
- С.област.
1.15.
Поземлен имот с идентификатор 03441.1.963 по
кадастралната карта на с. Б.И., община С., одобрена със Заповед
РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ 19520 кв.м., находящ се
в землището на с. Б.И., местност Б.к., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, при съседи: 03441.1.996; 03441.1.1031; 03441.1.998; 03441.1.997;
03441.1.1064; 65231.919.26; 03441.1.657, стар идентификатор: 020004 по КВС,
съгласно скица на поземлен имот № 2648/24.06.2009 г., издадена от СГКК - С.област.
1.16.
Поземлен имот с идентификатор 03441.4.478 по
кадастралната карта на с. Б.И., община С., одобрена със Заповед
РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ 1183254 кв.м., находящ
се в землището на с. Б.И., местност А., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, при съседи: 03441.4.483; 03441.4.481; 03441.4.480; 03441.4.476;
03441.4.475; 03441.4.474; 03441.4.473; 03441.4.467; 03441.4.459; 03441.4.468;
03441.4.460; 03441.4.447; 03441.4.421; 03441.4.418; 03441.4.419; 03441.4.446;
03441.4.397; 03441.4.396; 03441.4.395; 03441.4.395; 03441.4.394; 03441.4.445;
03441.4.420; 03441.4.393; 03441.4.275; 03441.4.276; 03441.4.368; 03441.4.325;
03441.4.341; 03441.4.367; 03441.4.313; 03441.4.366; 03441.4.324; 03441.4.573; 03441.4.342;
03441.4.323; 03441.4.322; 03441.4.364; 03441.4.365; 03441.4.316; 03441.4.254;
03441.4.440, стар идентификатор: 026001 по КВС, съгласно скица на поземлен имот
№ 2659/24.06.2009 г., издадена от СГКК -С.област.
1.17.
Поземлен имот с идентификатор 03441.4.335 по кадастралната карта на с. Б.И., община
С., одобрена със Заповед РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, с
площ 9320 кв.м., находящ се в землището на с. Б.И., местност С., община С.,
област С., трайно предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид
дървопроизводителна гора, при съседи: 03441.4.580; 03441.4.359; 03441.4.381;
03441.4.358; 03441.4.334; 03441.4.305; 03441.1.1166, стар идентификатор: 023005
по КВС, съгласно скица на поземлен имот № 2657/24.06.2009 г., издадена от СГКК
- С.област.
1.18.
Поземлен имот с идентификатор 03441.4.381 по
кадастралната карта на с. Б.И., община С., одобрена със Заповед
РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ 12679 кв.м., находящ се
в землището на с. Б.И., местност С., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: иглолистна гора, при съседи:
03441.4.383; 03441.4.382; 03441.4.405; 03441.4.407; 03441.4.470; 03441.4.596;
03441.4.595; 03441.4.358; 03441.4.335; 03441.4.359; 03441.4.380, стар
идентификатор: 023006 по КВС, съгласно скица на поземлен имот № 2658/24.06.2009
г., издадена от СГКК - С.област.
1.19.
Поземлен имот с идентификатор 03441.1.51 по
кадастралната карта на с. Б.И., община С., одобрена със Заповед
РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ 1985208 кв.м., находящ
се в землището на с. Б.И., местност С., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: иглолистна гора, при съседи:
03441.3.1; 03441.1.114; 03441.1.71; 03441.1.135; 03441.1.148; 03441.1.157;
03441.1.158; 03441.1.159; 03441.1.248; 03441.1.268; 03441.1.269; 03441.1.267;
03441.1.1342; 03441.1.305; 03441.1.306; 03441.1.393; 03441.1.1340; 03441.1.344;
03441.1.376; 03441.1.408; 03441.1.407; 03441.1.406; 03441.1.448; 03441.1.449;
03441.1.453; 03441.1.497; 03441.1.498; 03441.1.362; 03441.1.185; 03441.1.186;
03441.1.126; 03441.1.98; 03441.1.97; 03441.1.84; 03441.1.85; 03441.1.86;
03441.1.83; 03441.1.82; 03441.1.70; 03441.1.63; 03441.1.61; 03441.1.57;
03441.1.56; 03441.1.52; 03441.1.54; 03441.1.55; 03441.1.33; 65231.913.366;
03441.1.1; 03441.1.2; 03441.1.3; 03441.1.5; 03441.1.7; 03441.1.10; 03441.1.11;
03441.1.13; 23039.7.403; 03441.1.18, 03441.1.14; 03441.1.21 стар идентификатор:
000025 по КВС, съгласно скица на поземлен имот № 2645/24.06.2009 г., издадена
от СГКК - С.област.
1.20.
Поземлен имот с идентификатор 03441.3.45 по
кадастралната карта на с. Б.И., община С., одобрена със Заповед
РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ 716398 кв.м., находящ
се в землището на с. Б.И., местност Б., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: иглолистна гора, при съседи:
46276.1.8; 46276.2.8; 46276.2.347; 46276.2.185; 03441.3.215; 03441.3.208;
03441.3.170; 03441.3.164; 03441.3.157; 03441.3.113; 03441.3.156; 03441.3.29;
03441.2.45; 03441.2.44; 03441.2.600; 03441.2.39; 03441.2.38; 03441.2.37;
03441.2.36; 03441.2.35; 03441.2.34; 03441.2.587; 03441.2.33; 03441.2.32;
03441.3.8; 03441.2.588; 03441.3.3; 03441.3.37; 03441.3.53 стар идентификатор:
000035 по КВС, съгласно скица на поземлен имот № 2653/24.06.2009 г., издадена
от СГКК - С.област.
1.21.
Поземлен имот с идентификатор 03441.1.362 по
кадастралната карта на с. Б.И., община С., одобрена със Заповед
РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ 149169 кв.м., находящ
се в землището на с. Б.И., местност Г.Д., община С., област С., трайно предназначение:
горска, начин на трайно ползване: иглолистна гора, при съседи: 03441.1.498;
03441.1.691; 03441.1.577; 03441.1.375; 03441.1.304; 03441.1.266; 03441.1.249;
03441.1.212; 03441.1.211; 03441.1.187; 03441.1.186; 03441.1.185; 03441.1.51,
стар идентификатор: 000058 по КВС, съгласно скица на поземлен имот №
2644/24.06.2009 г., издадена от СГКК - С.област.
1.22.
Поземлен имот с идентификатор 03441.1.691 по
кадастралната карта на с. Б.И., община С., одобрена със Заповед
РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ 90223 кв.м., находящ се
в землището на с. Б.И., местност Г.Д., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, при съседи: 03441.1.730; 03441.1.812; 03441.1.821; 03441.1.820;
03441.1.861; 03441.1.919; 03441.1.853; 03441.1.813; 03441.1.854; 03441.1.814;
03441.1.1364; 03441.1.699; 03441.1.775; 03441.1.855; 03441.1.698; 03441.1.1363;
03441.1.577; 03441.1.622; 03441.1.662; 03441.1.609; 03441.1.362; 03441.1.653;
03441.1.498; 03441.1.542; 03441.1.663; 03441.1.623, стар идентификатор: 019019
по КВС, съгласно скица на поземлен имот № 2647/24.06.2009 г., издадена от СГКК
- С.област.
1.23.
Поземлен имот с идентификатор 03441.3.374 по кадастралната
карта на с. Б.И., община С., одобрена със Заповед РД-18-55/01.04.2008 г. на
изп. директор на АГКК, с площ 86688 кв.м., находящ се в землището на с. Б.И.,
местност М. в., община С., област С., трайно предназначение: горска, начин на
трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, при съседи: 46276.4.213;
03441.3.442; 03441.3.434; 03441.3.352; 03441.3.354; 03441.3.328; 46276.4.170,
стар идентификатор: 027003 по КВС, съгласно скица на поземлен имот №
4315/26.10.2009 г., издадена от СГКК - С.област.
1.24.
Поземлен имот с идентификатор 03441.3.442 по
кадастралната карта на с. Б.И., община С., одобрена със Заповед
РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ 1328783 кв.м., находящ
се в землището на с. Б.И., местност М. в., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, при съседи: 03441.3.439; 46276.8.411; 03441.3.443; 03441.3.444;
03441.3.437; 03441.3.252; 03441.3.435; 03441.3.436; 03441.3.433; 03441.3.434;
03441.3.374; 46276.4.213; 46276.4.172; 46276.4.426; 46276.4.516; 46276.4.548;
46276.4.589 стар идентификатор: 027007 по КВС, съгласно скица на поземлен имот
№ 2652/24.06.2009 г., издадена от СГКК - С.област.
1.25.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.439 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 7202 кв.м., находящ се в
землището на гр. С., местност Б., община С., област С., трайно предназначение:
горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, при
съседи: 65231.920.440; 65231.920.441, 65231.920.442; 65231.919.14 стар
идентификатор: 510001 по КВС, съгласно скица на поземлен имот № 238/26.01.2010
г., издадена от СГКК - С.област.
1.26.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.440 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 88078 кв.м., находящ се
в землището на гр. С., местност Б., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, при съседи: 65231.920.445; 65231.920.444; 65231.920.441; 65231.919.14;
65231.920.439; 03441.1.1325, стар идентификатор: 510001 по КВС, съгласно скица
на поземлен имот № 239/26.01.2010 г., издадена от СГКК - С.област.
1.27.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.441 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 17487 кв.м., находящ се
в землището на гр. С., местност Б., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, при съседи: 65231.920.445; 65231.920.440; 65231.920.444; 65231.920.443;
65231.920.442; 65231.920.439, стар идентификатор: 510001 по КВС, съгласно скица
на поземлен имот № 240/26.01.2010 г., издадена от СГКК - С.област.
1.28.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.442 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 484200 кв.м., находящ се
в землището на гр. С., местност Б., община С., област С., трайно предназначение:
горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, при
съседи: 65231.920.444; 65231.920.443; 65231.920.448; 65231.920.48;
65231.920.308; 65231.920.309; 65231.919.14; 65231.920.439; 65231.920.441, стар
идентификатор: 510001 по КВС, съгласно скица на поземлен имот № 241/26.01.2010
г., издадена от СГКК - С.област.
1.29.
Поземлен имот с идентификатор 65231.919.31 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 251733 кв.м., находящ се
в землището на гр. С., местност Б., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, при съседи: 65231.919.13; 65231.919.157; 65231.919.356; 65231.919.63;
65231.919.65; 65231.919.11; 65231.919.19; 65231.919.48; 65231.919.24;
65231.919.158, стар идентификатор: 510003 по КВС, съгласно скица на поземлен
имот № 227/26.01.2010 г., издадена от СГКК -С.област.
1.30.
Поземлен имот с идентификатор 65231.919.32 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 33297 кв.м., находящ се
в землището на гр. С., местност Б., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, при съседи: 65231.919.14; 65231.919.11; 65231.919.19; 65231.919.65;
65231.919.63, стар идентификатор: 510004 по КВС, съгласно скица на поземлен
имот № 228/26.01.2010 г., издадена от СГКК - С.област.
1.31.
Поземлен имот с идентификатор 65231.919.34 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 11286 кв.м., находящ се
в землището на гр. С., местност Б., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, при съседи: 65231.919.14; 65231.919.64; 65231.919.63, стар идентификатор:
510006 по КВС, съгласно скица на поземлен имот № 229/26.01.2010 г., издадена от
СГКК - С.област.
1.32.
Поземлен имот с идентификатор 65231.919.404 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 11619 кв.м., находящ се
в землището на гр. С., местност Б., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, при съседи: 65231.919.134; 65231.919.39; 65231.919.38; 65231.919.13;
65231.919.400, стар идентификатор: 510007 по КВС, съгласно скица на поземлен
имот № 4341/26.10.2009 г., издадена от СГКК -С.област.
1.33.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.237 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 54607 кв.м., находящ се
в землището на гр. С., местност Б., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, при съседи: 65231.920.306; 65231.920.1; 65231.920.281; 65231.920.232;
65231.919.21; 65231.919.19, стар идентификатор: 510009 по КВС, съгласно скица
на поземлен имот № 4342/26.10.2009 г., издадена от СГКК - С.област.
1.34.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.238 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 267306 кв.м., находящ се
в землището на гр. С., местност Б., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, при съседи: 65231.920.48; 65231.920.306; 65231.919.19, стар идентификатор:
510010 по КВС, съгласно скица на поземлен имот № 4343/26.10.2009 г., издадена
от СГКК - С.област.
1.35.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.239 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед РД-18-3/27.01.2005
г. на изп. директор на АГКК, с площ 369400 кв.м., находящ се в землището на гр.
С., местност Б., община С., област С., трайно предназначение: горска, начин на
трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, при съседи: 65231.920.1;
65231.920.254; 65231.920.294; 65231.920.471; 65231.920.272; 65231.920.282, стар
идентификатор: 510011 по КВС, съгласно скица на поземлен имот № 4344/26.10.2009
г., издадена от СГКК - С.област.
1.36.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.240 по кадастралната
карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед РД-18-3/27.01.2005 г. на изп.
директор на АГКК, с площ 346238 кв.м., находящ се в землището на гр. С.,
местност Б., община С., област С., трайно предназначение: горска, начин на
трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, при съседи: 65231.920.306;
65231.920.1; 65231.920.270; 65231.920.281, стар идентификатор: 510012 по КВС,
съгласно скица на поземлен имот № 4345/26.10.2009 г., издадена от СГКК – С.област.
1.37.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.241 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 43053 кв.м., находящ се
в землището на гр. С., община С., област С., трайно предназначение: горска,
начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, при съседи:
65231.920.307; 65231.920.1, стар идентификатор: 510013 по КВС, съгласно скица
на поземлен имот № 4346/26.10.2009 г., издадена от СГКК - С.област.
1.38.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.242 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 424257 кв.м., находящ се
в землището на гр. С., местност Б., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, при съседи: 65231.920.308; 65231.920.48; 65231.919.19; 65231.920.333;
65231.919.14, стар идентификатор: 510014 по КВС, съгласно скица на поземлен
имот № 4347/26.10.2009 г., издадена от СГКК -С.област.
1.39.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.333 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 596 кв.м., находящ се в
землището на гр. С., община С., област С., трайно предназначение: територия на
транспорта, начин на трайно ползване: местен път, при съседи: 65231.920.242;
65231.919.14, стар идентификатор: 510014 по КВС, съгласно скица на поземлен
имот № 18/06.01.2011 г., издадена от СГКК - С.област.
1.40.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.243 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 167194 кв.м., находящ се
в землището на гр. С., местност Б., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, при съседи: 65231.920.309; 65231.920.308; 65231.919.14, стар
идентификатор: 510015 по КВС, съгласно скица на поземлен имот № 4348/26.10.2009
г., издадена от СГКК - С.област.
1.41.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.244 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 100777 кв.м., находящ се
в землището на гр. С., местност Б., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на
трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, при съседи: 65231.920.468;
65231.920.1, стар идентификатор: 510016 по КВС, съгласно скица на поземлен имот
№ 4349/26.10.2009 г., издадена от СГКК - С.област.
1.42.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.245 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 76898 кв.м., находящ се
в землището на гр. С., местност Ш., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, при съседи: 65231.920.406; 65231.920.451, стар идентификатор: 510017 по
КВС, съгласно скица на поземлен имот № 4350/26.10.2009 г., издадена от СГКК - С.област.
1.43.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.246 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед РД-18-3/27.01.2005
г. на изп. директор на АГКК, с площ 117388 кв.м., находящ се в землището на гр.
С., местност Ш., община С., област С., трайно предназначение: горска, начин на
трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, при съседи: 65231.920.312;
65231.920.406, стар идентификатор: 510018 по КВС, съгласно скица на поземлен
имот № 4351/26.10.2009 г., издадена от СГКК - С.област.
1.44.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.247 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 133755 кв.м., находящ се
в землището на гр. С., местност Ш., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, при съседи: 65231.920.310; 65231.920.312, стар идентификатор: 510019 по
КВС, съгласно скица на поземлен имот № 4352/26.10.2009 г., издадена от СГКК - С.област.
1.45.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.248 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 220930 кв.м., находящ се
в землището на гр. С., местност Ш., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, при съседи: 65231.920.310; 65231.920.263, стар идентификатор: 510020 по
КВС, съгласно скица на поземлен имот № 4353/26.10.2009 г., издадена от СГКК - С.област.
1.46.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.249 по кадастралната
карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед РД-18-3/27.01.2005 г. на изп.
директор на АГКК, с площ 73525 кв.м., находящ се в землището на гр. С.,
местност Ш., община С., област С., трайно предназначение: горска, начин на
трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, при съседи: 03441.4.490;
65231.920.295; 65231.920.310; 03441.4.486, стар идентификатор: 510021 по КВС,
съгласно скица на поземлен имот № 4354/26.10.2009 г., издадена от СГКК - С.област.
1.47.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.250 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 136612 кв.м., находящ се
в землището на гр. С., местност Ш., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, при съседи: 03441.4.486; 65231.920.436; 65231.920.310; 65231.920.312;
65231.920.406; 65231.920.451; 65231.920.435; 65231.920.454; 65231.920.434;
03441.4.484, стар идентификатор: 510022 по КВС, съгласно скица на поземлен имот
№ 4355/26.10.2009 г., издадена от СГКК -С.област.
1.48.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.251 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 431996 кв.м., находящ се
в землището на гр. С., местност Ш., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, при съседи: 65231.920.436; 65231.920.451; 65231.920.406; 65231.920.312;
65231.920.310; 65231.920.295; 65231.920.453; 65231.920.435, стар идентификатор:
510023 по КВС, съгласно скица на поземлен имот № 4356/26.10.2009 г., издадена
от СГКК - С.област.
1.49.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.453 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 1588912 кв.м., находящ
се в землището на гр. С., местност Ш., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, при съседи: 65231.920.467; 65231.920.303; 65231.920.450; 65231.920.452;
65231.920.410; 65231.920.434, 65231.920.435, 65231.920.251, 65231.920.295,
65231.920.254, 65231.920.1, 65231.920.305, 65231.920.468 стар идентификатор:
510024 по КВС, съгласно скица на поземлен имот № 4357/26.10.2009 г., издадена
от СГКК - С.област.
1.50.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.452 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 547 кв.м., находящ се в
землището на гр. С., местност Ш., община С., област С., трайно предназначение:
горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, при
съседи: 65231.920.410; 65231.920.434; 65231.920.453; 65231.920.303;
65231.920.450; 65231.920.449, стар идентификатор: 510024 по КВС, съгласно скица
на поземлен имот № 4358/26.10.2009 г., издадена от СГКК - С.област.
1.51.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.450 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 1347 кв.м., находящ се в
землището на гр. С., местност Ш., община С., област С., трайно предназначение:
горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, при
съседи: 65231.920.449; 65231.920.452; 65231.920.453; 65231.920.303, стар
идентификатор: 510024 по КВС, съгласно скица на поземлен имот № 4359/26.10.2009
г., издадена от СГКК - С.област.
1.52.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.449 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 1371 кв.м., находящ се в
землището на гр. С., местност Ш., община С., област С., трайно предназначение:
горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, при
съседи: 65231.920.452; 65231.920.450; 65231.920.303, стар идентификатор: 510024
по КВС, съгласно скица на поземлен имот № 4360/26.10.2009 г., издадена от СГКК
- С.област.
1.53.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.254 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед РД-18-3/27.01.2005
г. на изп. директор на АГКК, с площ 1451254 кв.м., находящ се в землището на
гр. С., местност Ш., община С., област С., трайно предназначение: горска, начин
на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, при съседи: 65231.920.1;
65231.920.307; 65231.920.305; 65231.920.453; 65231.920.295; 65231.920.294;
65231.920.239; 65231.920.271, стар идентификатор: 510026 по КВС, съгласно скица
на поземлен имот № 4365/26.10.2009 г., издадена от СГКК - С.област.
1.54.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.257 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 69001 кв.м., находящ се
в землището на гр. С., община С., област С., трайно предназначение: горска,
начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, при съседи:
65231.920.203; 65231.920.54; 65231.920.185; 65231.920.209; 65231.920.256;
65231.920.206; 61604.15.451; 65231.920.202, стар идентификатор: 5100029 по КВС,
съгласно скица на поземлен имот № 4361/26.10.2009 г., издадена от СГКК - С.област.
1.55.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.259 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 69094 кв.м., находящ се
в землището на гр. С., община С., област С., трайно предназначение: горска,
начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, при съседи:
65231.920.191; 65231.920.205; 65231.920.185; 65231.920.202, стар идентификатор:
510031 по КВС, съгласно скица на поземлен имот № 4362/26.10.2009 г., издадена
от СГКК - С.област.
1.56.
Поземлен имот с идентификатор 65231.920.260 по
кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със Заповед
РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 77334 кв.м., находящ се
в землището на гр. С., община С., област С., трайно предназначение: горска,
начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, при съседи:
65231.920.206; 65231.920.255; 61604.41.115; 65231.920.207; 65231.920.53;
61604.15.451, стар идентификатор: 510032 по КВС, съгласно скица на поземлен
имот № 4363/26.10.2009 г., издадена от СГКК - С.област.
1.57.
Поземлен имот с идентификатор 03441.1.577 по
кадастралната карта на с. Б.И., община С., одобрена със Заповед
РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ 95155 кв.м., находящ се
в землището на с. Б.И., община С., област С., местност „Г.Д.", трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: иглолистна гора, при съседи:
03441.1.622, 03441.1.691, 03441.1.855, 03441.1.692, 03441.1.1373, 03441.1.697,
03441.1.660, 03441.1.661, 03441.1.654, 03441.1.375, 03441.1.362 стар
идентификатор: 000059 по КВС, съгласно скица на поземлен имот № 2646/24.06.2009
г., издадена от СГКК - С.област.
1.58.
Поземлен имот с идентификатор 03441.3.438 по
кадастралната карта на с. Б.И., община С., одобрена със Заповед
РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ 177274 кв.м., находящ
се в землището на с.Б.И., община С., област С., местност „М. в.", трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: иглолистна гора, при съседи:
03441.3.443, 03441.3.444, 03441.3.441, 03441.3.440, 03441.3.366, 03441.3.382,
03441.3.383, 03441.3.339, 03441.3.367, 03441.3.393, 03441.3.415, 03441.3.384,
03441.3.416, 03441.3.343, 03441.3.431, 03441.3.381, 03441.3.421, 03441.3.414,
03441.3.400, 03441.3.401, 03441.3.432, 03441.3.604, 03441.3.303, 03441.3.252
идентификатор: 027006 по КВС, съгласно скица на поземлен имот № 1500/05.05.2011
г., издадена от СГКК - С.област.
1.59.
Поземлен имот с идентификатор 03441.4.254 по
кадастралната карта на с. Б.И., община С., одобрена със Заповед
РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ 84015 кв.м., находящ се
в землището на с. Б.И., община С., област С., местност „П.", трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: иглолистна гора, при съседи:
03441.4.317, 03441.4.348, 03441.4.347, 03441.3.440, 03441.4.478, 03441.4.318,
03441.4.346; 03441.4.345; 03441.4.319; 03441.4.320; 03441.4.365; 03441.4.349;
03441.4.344; 03441.4.364; 03441.4.256; 03441.4.316; 03441.4.285; 03441.4.255;
03441.4.286; 03441.4.572; 03441.4.284; 03441.4.283; 03441.4.232; 03441.4.231;
03441.4.206; 03441.4.203; 03441.4.183; 03441.4.178; 03441.4.204; 03441.4.205;
03441.4.181; 03441.4.180; 03441.4.179; 03441.4.162; 03441.4.161. 03441.4.148;
03441.4.149; 03441.4.128; 03441.4.126; 03441.4.124; 03441.4.100; 03441.4.123;
03441.4.104; 03441.4.89 стар
идентификатор: 000186 по КВС, съгласно скица на поземлен имот № 884/15.03.2010
г., издадена от СГКК - С.област.
1.60.
Поземлен имот с идентификатор 03441.4.470 по
кадастралната карта на с. Б.И., община С., одобрена със Заповед
РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ 202110 кв.м., находящ
се в землището на с. Б.И., община С., област С., местност „С.", трайно предназначение:
горска, начин на трайно ползване: иглолистна гора, при съседи: 03441.4.471,
03441.4.476, 03441.4.480, 03441.3.479, 65231.920.445, 03441.4.453, 03441.4.454,
03441.4.455, 03441.4.589, 03441.4.456, 03441.4.597, 03441.4.596, 03441.4.381,
03441.4.407, 03441.4.429, 03441.1.1166, 03441.4.435, 03441.4.580, 03441.4.428,
03441.4.464, 03441.4.463, 03441.4.465, 03441.4.466, стар идентификатор: 024004
по КВС, съгласно скица на поземлен имот № 885/15.03.2010 г., издадена от СГКК -
С.област.
1.61.
Поземлен имот с идентификатор 03441.4.591 по кадастралната карта на с. Б.И., община
С., одобрена със Заповед РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, с
площ 587 кв.м., находящ се в землището на с. Б.И., община С., област С., местност
„С.", трайно предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид
дървопроизводителна гора, при съседи: 03441.601, 03441.4.270, 03441.4.304,
03441.4.213, стар идентификатор: 023003 по КВС, съгласно скица на поземлен имот
№ 886/15.03.2010 г., издадена от СГКК - С.област.
1.62.
Поземлен имот с идентификатор 03441.4.600 по
кадастралната карта на с. Б.И., община С., одобрена със Заповед
РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ 1440 кв.м., находящ се
в землището на с. Б.И., община С., област С., местност „С.", трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, при съседи: 03441.4.304, 03441.4.270, 03441.4.601, стар идентификатор:
023003 по КВС, съгласно скица на поземлен имот № 887/15.03.2010 г., издадена от
СГКК - С.област. Данъчната оценка на имота е 120 526,90 лева съгласно
Удостоверение изх. №1100-465/09.05.2011, издадено от Община С..
1.63.
Поземлен имот с идентификатор 03441.4.601 по
кадастралната карта на с. Б.И., община С., одобрена със Заповед
РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ 8209 кв.м., находящ се
в землището на с. Б.И., община С., област С., местност „М. в.", трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, при съседи: 03441.4.268, 03441.4.269, 03441.4.304, 03441.4.600,
03441.4.270, 03441.4.591, 03441.4.213, 03441.4.191 стар идентификатор: 023003
по КВС, съгласно скица на поземлен имот № 888/15.03.2010 г., издадена от СГКК -
С.област.
1.64.
Поземлен имот с идентификатор
65231.919.400 по кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със
Заповед РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 44927 кв.м.,
находящ се в землището на гр. С., местност Б., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, при съседи: 65231.919.402; 65231.919.133; 65231.919.134; 65231.919.404;
65231.919.13; 65231.919.50; 65231.919.26, стар идентификатор: 510007 по КВС,
съгласно скица на поземлен имот № 230/26.01.2010 г., издадена от СГКК - С.област.
1.65.
Поземлен имот с идентификатор
65231.919.401 по кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със
Заповед РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 497 кв.м.,
находящ се в землището на гр. С., местност Б., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, при съседи: 65231.919.14; 65231.919.402; 65231.919.26, стар
идентификатор: 510007 по КВС, съгласно скица на поземлен имот № 231/26.01.2010
г., издадена от СГКК - С.област.
1.66.
Поземлен имот с идентификатор
65231.919.402 по кадастралната карта на гр. С., община С., одобрена със
Заповед РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АГКК, с площ 835 кв.м.,
находящ се в землището на гр. С., местност Б., община С., област С., трайно
предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, при съседи: 65231.919.401; 65231.919.133; 65231.919.14; 65231.919.400;
65231.919.26, стар идентификатор: 510007 по КВС, съгласно скица на поземлен
имот № 232/26.01.2010 г., издадена от СГКК - С.област.
Ищецът счита, че е собственик на всички описани по-
горе имоти по силата на закона, като се позовава на разпоредбите на чл. 1 от
Закона за горите (Обн. ДВ, бр. 92 от 1897 г.), чл. 1 от Закона за горите от
1904 г. (Обн. ДВ, бр. 68 от 01.04.1904 г.), чл. 3 от Закона за горите (Обн. ДВ,
бр. 24 от 03.05.1922 г.), както и на Закона за обявяване на държавна
собственост имотите на семействата на бившите царе Ф. и Б. и на техните
наследници (обн. ДВ бр. 305 от 01.01.1947 г., обявен за противоконституционен с
Решение № 12 на КС на РБ от 4.06.1998 г. - ДВ, бр. 66 от 10.06.1998 г.).
Поддържа, че съгласно цитираните разпоредби от първите три закона, държавни са
всички гори, които не принадлежат на частни лица или на общини. Във връзка с
последния от горните закони поддържа, че същият има еднократно, конфискационно
действие, което се е проявило с влизането му в сила, и с него всички имоти на
бившите царе Ф. I и Б. III са обявени за държавна собственост. В съдебно
заседание на 03.02.2014г. заявява, че изтъква този закон като основание за
претендираното право на собственост върху процесните имоти при условията на
евентуалност, т.е. в случай на неуважаване на исковете с правна квалификация
чл. 108 от ЗС на някое от останалите три изтъкнати основания (по силата на
законите за горите от 1897г., 1904г., 1922г., пР.бивна давност и правна
сделка).
При условията на
евентуалност, ищецът твърди, че е
собственик на всички гореописани имоти на основание упражнявано давностно
владение в продължение на повече от 30 години чрез Интендантството на цивилната
листа на Негово Величество Царя, което счита за държавна институция. Сочи, че
на това основание правото му на собственост върху процесните имоти е било
признато с нотариален акт № 144/17.09.1930г. и нотариален акт №
145/17.09.1930г.
При условията на
евентуалност, ищецът изтъква трето
основание за претендираното от него право на собственост върху всички
гореописани имоти, а именно – правна сделка, обективирана в нотариален акт №
182/17.10.1932г.
Ищецът поддържа, че всички процесни имоти са били
възстановени по реда на чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ, респ. § 8 от ДР на ЗВСГЗГФ на
наследниците на бившите царе Ф. І и Б. ІІІ, и твърди че:
·
имотите под номера от 1.1 до 1.16 и с идентификатори
съответно № 03441.4.191 № 03441.4.304 № 65231.920.444 № 65231.920.445 №
65231.920.443 № 65231.920.261 № 65231.920.262 № 65231.920.332 № 65231.920.448 №
65231.920.466 № 65231.920.446 № 65231.920.447 № 65231.920.255 № 03441.3.435 №
03441.1.963 и № 03441.4.478, по кадастралната карта на с. Б.И., община С.,
одобрена със Заповед РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, се
владеят от ответниците А.ф.В., Ф.ф.В., О. ф.В., С.Е. М.Л., М. Л.Б.дьо Ш., М.Б.Х.
и С.Б.С.;
·
имотите под номера от 1.17 до 1.60 и с идентификатори №
03441.4.335, № 03441.4.381, № 03441.1.51, № 03441.3.45, № 03441.1.362, №
03441.1.691, № 03441.3.374, № 03441.3.442, № 65231.920.439, № 65231.920.440, №
65231.920.441, № 65231.920.442, № 65231.919.31, № 65231.919.32, № 65231.919.34,
№ 65231.919.404, № 65231.920.237, № 65231.920.238, № 65231.920.239, №
65231.920.240, № 65231.920.241, № 65231.920.242, № 65231.920.333, №
65231.920.243, № 65231.920.244, № 65231.920.245, № 65231.920.246, №
65231.920.247, № 65231.920.248, № 65231.920.249, № 65231.920.250, №
65231.920.251, № 65231.920.453, № 65231.920.452, № 65231.920.450, №
65231.920.449, № 65231.920.254, № 65231.920.257, № 65231.920.259, №
65231.920.260, № 03441.1.577, № 03441.3.438, № 03441.4.254, № 03441.4.470, по
кадастралната карта на с. Б.И., община С., одобрена със Заповед
РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, се владеят от ответниците М.Б.Х.
и С.Б.С.;
·
имотите под номера 1.9, 1.11, 1.12, 1.25, 1.26, 1.27,
1.28, 1.29, 1.30, 1.31, 1.34, 1.36, 1.38, 1.40, 1.47, 1.49, 1.51, а именно –
имоти с идентификатори № 65231.920.448, № 65231.920.446, № 65231.920.447, №
65231.920.439, № 65231.920.440, № 65231.920.441, № 65231.920.442, №
65231.919.31, № 65231.919.32, № 65231.919.34, № 65231.920.238, № 65231.920.240,
№ 65231.920.242, № 65231.920.243, № 65231.920.250, № 65231.920.453, №
65231.920.450, по кадастралната карта на с. Б.И., община С., одобрена със
Заповед РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, се владеят, освен от
съответните посочени по- горе ответници, също и от ответника „Б.” АД;
·
Имотите под номера от 1.61 до 1.63 и с идентификатори №
03441.4.591, № 03441.4.600 и № 03441.4.601
по кадастралната карта на с. Б.И., община С., одобрена със Заповед
РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, се владеят от ответника „А.”
ООД;
·
Имотите под номера от 1.64 до 1.66 и с идентификатори №
65231.919.400, № 65231.919.401 и № 65231.919.402 по
кадастралната карта на с. Б.И., община С., одобрена със Заповед
РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, се владеят от ответника „Х.”
ЕООД;
Въз основа на гореизложеното, ищецът моли съда:
·
да признае за установено по отношение на ответниците А.ф.В.,
Ф.ф.В., О. ф.В., С.Е. М.Л., М. Л.Б.дьо Ш., М.Б.Х. и С.Б.С., че е собственик на
имотите под номера от 1.1 до 1.16 и с идентификатори съответно № 03441.4.191 №
03441.4.304 № 65231.920.444 № 65231.920.445 № 65231.920.443 № 65231.920.261 №
65231.920.262 № 65231.920.332 № 65231.920.448 № 65231.920.466 № 65231.920.446 №
65231.920.447 № 65231.920.255 № 03441.3.435 № 03441.1.963 и № 03441.4.478 по
кадастралната карта на с. Б.И., община С., одобрена със Заповед
РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, и да осъди тези ответници да
му ги предадат;
·
да признае за установено по отношение на ответниците М.Б.Х.
и С.Б.С., че е собственик на имотите под номера от 1.17 до 1.60 и с
идентификатори № 03441.4.335, № 03441.4.381, № 03441.1.51, № 03441.3.45, №
03441.1.362, № 03441.1.691, № 03441.3.374, № 03441.3.442, № 65231.920.439, №
65231.920.440, № 65231.920.441, № 65231.920.442, № 65231.919.31, №
65231.919.32, № 65231.919.34, № 65231.919.404, № 65231.920.237, №
65231.920.238, № 65231.920.239, № 65231.920.240, № 65231.920.241, №
65231.920.242, № 65231.920.333, № 65231.920.243, № 65231.920.244, №
65231.920.245, № 65231.920.246, № 65231.920.247, № 65231.920.248, №
65231.920.249, № 65231.920.250, № 65231.920.251, № 65231.920.453, №
65231.920.452, № 65231.920.450, № 65231.920.449, № 65231.920.254, № 65231.920.257,
№ 65231.920.259, № 65231.920.260, № 03441.1.577, № 03441.3.438, № 03441.4.254,
№ 03441.4.470 по кадастралната карта на с. Б.И., община С., одобрена със
Заповед РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК и да осъди тези
ответници да му ги предадат;
·
да признае за установено по отношение на ответника „Б.”
АД, че е собственик на имотите под номера 1.9, 1.11, 1.12, 1.25, 1.26, 1.27,
1.28, 1.29, 1.30, 1.31, 1.34, 1.36, 1.38, 1.40, 1.47, 1.49, 1.51, а именно –
имоти с идентификатори № 65231.920.448, № 65231.920.446, № 65231.920.447, №
65231.920.439, № 65231.920.440, № 65231.920.441, № 65231.920.442, №
65231.919.31, № 65231.919.32, № 65231.919.34, № 65231.920.238, № 65231.920.240,
№ 65231.920.242, № 65231.920.243, № 65231.920.250, № 65231.920.453, №
65231.920.450, по кадастралната карта на с. Б.И., община С., одобрена със
Заповед РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, и да осъди този
ответник да му ги предаде;
·
да признае за установено по отношение на ответника „А.”
ООД, че е собственик на имотите под номера от 1.61 до 1.63 и с идентификатори №
03441.4.591, № 03441.4.600 и №
03441.4.601 по кадастралната карта на с. Б.И., община С., одобрена със Заповед
РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, и да осъди този ответник да му
ги предаде;
·
да признае за установено по отношение на ответника „Х.”
ЕООД, че е собственик на имотите под номера от 1.64 до 1.66 и с идентификатори
№ 65231.919.400, № 65231.919.401 и № 65231.919.402 по
кадастралната карта на с. Б.И., община С., одобрена със Заповед
РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, и да осъди този ответник да му
ги предаде;
Освен това, ищецът счита, че ответниците С. и Х. са
недобросъвестни владелци на процесните имоти и са получавали добиви от тях през
периода от 21.05.2003 г. до 06.10.2009 г., поради което претендира от тях
равностойността на получените добиви в размер на по 1890 лв. от всеки от тези
ответници за всеки от горните имоти, с изключение на имоти № 1.4 и № 1.19
(съставляващи имоти с идентификатори 65231.920.445 и 03441.1.51 по
кадастралната карта на с. Б.И., община С., одобрена със Заповед РД-18-55/01.04.2008
г. на изп. директор на АГКК), за всеки от които претендираната равностойност на
добивите е в размер на по 2020 лв. от всеки от двамата ответници С. и Х.. С
молба от 21.12.2013г. уточнява, че така претендираните обезщетения са заявени
като частични от пълните им размери от по 1900 лв. за всеки от двамата
ответници за всеки от горните имоти, с изключение на:
·
имот с идентификатор 03441.1.51, за който пълните размери
на обезщетенията са по 5000 лв. от всеки от двамата ответници С. и Х.;
·
имот с
идентификатор 65231.920.445, за който пълните размери на обезщетенията са по
100000 лв. от всеки от двамата ответници С. и Х.;
·
имот с идентификатор 03441.1.577, за който пълните
размери на обезщетенията са по 4000 лв. от всеки от двамата ответници С. и Х.;
·
имот с идентификатор 65231.920.443, за който пълните
размери на обезщетенията са по 5000 лв. от всеки от двамата ответници С. и Х.;
·
имот с идентификатор 03441.1.691, за който пълните
размери на обезщетенията са по 5000 лв. от всеки от двамата ответници С. и Х.;
·
имот с идентификатор 65231.920.442, за който пълните
размери на обезщетенията са по 5000 лв. от всеки от двамата ответници С. и Х.;
·
имот с идентификатор 65231.919.400, за който пълните
размери на обезщетенията са по 5000 лв. от всеки от двамата ответници С. и Х.;
·
имот с идентификатор 03441.3.442, за който пълните
размери на обезщетенията са по 12500 лв. от всеки от двамата ответници С. и Х.;
·
имот с идентификатор 65231.920.242, за който пълните
размери на обезщетенията са по 15000 лв. от всеки от двамата ответници С. и Х.;
·
имот с идентификатор 65231.920.237, за който пълните
размери на обезщетенията са по 25000 лв. от всеки от двамата ответници С. и Х.;
·
имот с идентификатор 03441.1.362, за който пълните
размери на обезщетенията са по 27500 лв. от всеки от двамата ответници С. и Х.;
·
имот с идентификатор 65231.920.243, за който пълните
размери на обезщетенията са по 60000 лв. от всеки от двамата ответници С. и Х.;
·
имот с идентификатор 65231.919.31, за който пълните
размери на обезщетенията са по 82500 лв. от всеки от двамата ответници С. и Х.;
·
имот с идентификатор 65231.920.238, за който пълните
размери на обезщетенията са по 82500 лв. от всеки от двамата ответници С. и Х.;
·
имот с идентификатор 65231.920.240, за който пълните
размери на обезщетенията са по 85000 лв. от всеки от двамата ответници С. и Х.;
·
имот с идентификатор 65231.920.254, за който пълните
размери на обезщетенията са по 110000 лв. от всеки от двамата ответници С. и Х.;
·
имот с идентификатор 65231.920.239, за който пълните
размери на обезщетенията са по 130000 лв. от всеки от двамата ответници С. и Х.;
·
имот с идентификатор 03441.4.478, за който пълните
размери на обезщетенията са по 279241,61 лв. от всеки от двамата ответници С. и
Х.;
Със становище от
03.12.2013г. ищецът оспорва
качеството добросъвестен владелец на ответника С. и счита за недоказано
направеното от него възражение за прихващане със сумата 119091,05 лв. Твърди,
че стойността на претендираните от този ответник разходи е завишена, а част от
тях не са необходими такива. Поддържа, че не може да се извършва прихващане с
разноски за реализиране на добивите, а само с тези за запазване и поддържане на
имота.
Съгласно изявление на
ищеца от последното открито съдебно заседание по делото, исковете с предмет
имоти с идентификатори 65231.919.400, 62531.919.401 и 62531.919.402 следва да
се считат за предявени по отношение на имоти с актуални идентификатори
65231.919.423, 62531.919.421, 62531.919422, съгласно възприетите в заключението
на в.л. Д. означения, което не съставлява изменение на иска, а единствено
актуализиране на индивидуализацията на част от процесните имоти.
Ответникът С.Б.С., чрез адв. Х., е депозирал отговор на
исковата молба от 23.09.2010г. (л. 63 – 69 от т. VІ от делото), с който оспорва
предявените срещу него вещни искове като твърди, че е собственик на процесните
имоти по силата на наследствено правоприемство от Цар Ф. І М.К.Л.М.С. (Цар Ф. І) и Негово Величество Б. III Цар на Българите
(Цар Б. ІІІ), които са ги притежавали на основание посочени в отговора
крепостни актове № 83/14.08.1900г., 121/18.12.1900г., 122/18.12.1900г.,
123/18.12.1900г., 124/18.12.1900г., 126/29.12.1900г. и 108/23.07.1901г., и
нотариални актове № 144/17.09.1930г. и № 145/17.09.1930г. за право на
собственост върху недвижим имот, добит чрез обстоятелствена проверка, както и
въз основа на давностно владение от баща му през периода от 1900г. (вкл. и чрез
присъединено владение от Цар Ф. І) до 28.08.1943г. чрез трети лица (служители
към Интендантството на Цивилната листа на Негово Величество Царя), като след
смъртта на последния владението е било продължено от неговите наследници –
Царица Д.лично и като законен представител на Цар С. ІІ и Княгиня М. за период
до 16.09.1946г. Посочва, че собствеността върху имотите, притежавани от Цар Ф.
І, е била възстановена на
наследниците му с решение № 030029/30.06.2000г., № 3030/30.06.2000г., №
01012/09.07.2003г., № 03012/31.08.2000г. на ПК-С. и владението върху тях му е
било предадено от датите, посочени в съответните протоколи за въвод. Имотите,
принадлежали на Цар Б. III, са
били възстановени на наследниците му с решение № 030029/30.0.2000г., №
01011/09.07.2003г., № 01011/31.08.2000г. и № 01011/29.12.2003г. Позовава се на
решение № 12/1998г. на Конституционния съд на Република България. Твърди, че е
добросъвестен владелец на имоти, които не са били държавна собственост, поради
което ги е пР.бил по давност. Оспорва исковете срещу ответниците – юридически
лица. Оспорва претенциите по чл. 73 от ЗС. Твърди, че е направил разходи в
размер на 323700лв. и прави възражение за прихващане с тази сума. Навежда довод
за погасяване по давност на исковете за заплащане на обезщетения. Прави
доказателствени искания за допълване на задачите към ССЕ със задача да определи
размера на приходите от дървесина и разходите, направени във връзка с
поддържането на имотите и добива на дървесина. Прави искане за допълване на
задачите към СТЕ с въпрос за идентичност на имотите, предмет на заявления пред
ПК-С. с № 01011 и № 01012 от 23.11.1998г., с имотите, предмет на нотариални
актове № 144/17.09.1930г. и № 145/17.09.1930г., крепостни актове № 83/14.08.1900г.,
121/18.12.1900г., 122/18.12.1900г., 123/18.12.1900г., 124/18.12.1900г.,
126/29.12.1900г. и 108/23.07.1901г., както и постановление № 13955/02.08.1930г.
на МЗДИ, Дефинитивен стопански план на С.ските общински гори „Чам-кория” и „С.”,
стопански план на ДГСЕ „Б.”. Моли да му бъдат допуснати двама свидетели при
режим на довеждане за установяване владението върху процесните имоти и двама –
за видовете и количества дейности за опазване и възстановяване на горите.
След уточнения на
исковата молба, ответникът С. е
подал допълнително становище на 24.04.2012г. (л. 286 – 294 от т. VІ от делото).
С него поддържа изразеното вече отношение към исковите претенции, оспорва
фактическите твърдения и правните изводи на ищеца, и посочва нов размер на
своето насрещно вземане срещу него - 119091,05лв. Представя писмени доказателства.
С молба от
04.11.2013г. ответникът С., чрез
адв. Х. и адв. Г., оспорва ищцовата претенция за заплащане на обезщетение за добивите
от процесните имоти с аргумента, че е добросъвестен, а не недобросъвестен техен
владелец. Уточнява собствените си разноски във връзка с тези имоти в размер на
119091,05 лв., като счита, че същите са както необходими такива, така и
извършени за получаване на добиви, но условно претендира ½ от тях
(59545,53лв.) като необходими и 1/2 от тях (59545,53лв.) – като разноски за
получаване на добиви. Съответно, уточнява възражението си за прихващане с
вземане в размер на 59545,53 лв. по чл. 73, ал. 1 от ЗС и с вземане в размер на
59545,53 лв. по чл. 73, ал. 2 от ЗС, но при условията на евентуалност
претендира всички разноски като необходими (т.е. по чл. 73, ал. 2 от ЗС). В
табличен вид посочва разходите така, както се водят в синтетичните сметки на
ДЗЗД „К.” – по видове дейности. Уточнява оспорването на справка №
2550/04.11.2009г. на АГКК като касаещо верността на фактическите констатации в
нея. Конкретизира, че забележките в нея по отношение на имоти с номера 1, 3, 4,
5, 7, 8, 9, 10, 12, 16, 17, 21 и 22 не отговарят на действителното фактическо
положение. Сочи, че за доказване на това оспорване е направил искане за
поставяне на допълнителна задача към СТЕ, касаеща идентичността на имотите.
Посочва обстоятелствата, за доказване на които представя договори за добив на
дървесина.
С молба от
04.12.2013г. ответникът С., чрез
адв. Х. и адв. Г., поддържа вече изложените становища и излага съображения,
идентични с изложените от отв. Х. в молбата й от 27.11.2013г. Изтъква, че
имотите, послужили като основание за възстановяване на процесните имоти, са
били отнети без законно основание на 11.08.1946 г. – преди приемането на Закона
за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Ф. и Б. и на техните наследници от
31.12.1947 г., и поради това са били възстановени по силата на чл. 2, ал. 2 от
ЗВСОНИ в редакцията му от 22.11.1997 г. Като евентуални основания за
възстановяване на имотите изтъква решение № 12/1998 г. на Конституционния съд и
предпоставките по ЗВСГЗГФ. Оспорва доводите на ищеца за нищожност на договора
от 18.04.2008г. Оспорва основателността на претенциите по чл. 73 от ЗС, като
твърди, че ищецът не е собственик на процесните имоти. Освен това, изтъква, че
имоти с идентификатори 03441.4.591, 03441.4.600 и 03441.4.601 по кадастралната
карта на с. Б.И., община С., одобрена със Заповед РД-18-55/01.04.2008 г. на
изп. директор на АГКК, се владеят от ответника „А.” ООД още от 2007г. Сочи, че
процесният период предшества предявяването на исковете за собственост, поради
което претенцията била неосновтелна. Поддържа възражението за погасяването й по
давност. Поддържа направеното възражение за прихващане. В т. ІІІ от молбата
поддържа вече изложените от него правоизключващи възражения на правото на
собственост на ищеца. Представя писмени доказателства.
С
молба-становище от 27.01.2014г. ответникът
С., чрез адв. Х. и адв. Г., уточнява размерите на своите вземания, с които
извършва прихващане на претендираните от ищеца вземания, както следва:
|
№ по ред |
За
имот с идентификатор |
Претендирано обезщетение |
Вземане, с което се извършва прихващане |
|
1 |
03441.4.191 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
2 |
03441.4.304 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
3 |
65231.920.444 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
4 |
65231.920.443 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
5 |
65231.920.261 |
1
890,00 лв. |
|
|
6 |
65231.920.262 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
7 |
65231.920.332 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
8 |
65231.920.448 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
9 |
65231.920.466 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
10 |
65231.920.446 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
11 |
65231.920.447 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
12 |
65231.920.255 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
13 |
03441.3.435 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
14 |
03441.1.963 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
15 |
03441.4.478 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
16 |
03441.4.335 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
17 |
03441.4.381 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
18 |
03441.3.45 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
19 |
03441.1.362 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
20 |
03441.1.691 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
21 |
03441.3.374 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
22 |
03441.3.442 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
23 |
65231.920.439 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
24 |
65231.920.440 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
25 |
65231.920.441 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
26 |
65231.920.442 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
27 |
65231.919.31 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
28 |
65231.919.32 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
29 |
65231.919.34 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
30 |
65231.919.400 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
31 |
65231.919.401 |
1
890,00 лв. |
825,53
лв. |
|
32 |
65231.919.402 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
33 |
65231.919.404 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
34 |
65231.920.237 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
35 |
65231.920.238 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
36 |
65231.920.239 |
1
890,00 лв. |
1
890,00 лв. |
|
37 |
65231.920.240 |
1 890,00 лв. |
1 890,00 лв. |
|
38 |
65231.920.241 |
1 890,00 лв. |
1 890,00 лв. |
|
39 |
65231.920.242 |
1 890,00 лв. |
1 890,00 лв. |
|
40 |
65231.920.333 |
1 890,00 лв. |
|
|
41 |
65231.920.243 |
1 890,00 лв. |
1 890,00 лв. |
|
42 |
65231.920.244 |
1 890,00 лв. |
1 890,00 лв. |
|
43 |
65231.920.245 |
1 890,00 лв. |
1 890,00 лв. |
|
44 |
65231.920.246 |
1 890,00 лв. |
1 890,00 лв. |
|
45 |
65231.920.247 |
1 890,00 лв. |
1 890,00 лв. |
|
46 |
65231.920.248 |
1 890,00 лв. |
1 890,00 лв. |
|
47 |
65231.920.249 |
1 890,00 лв. |
1 890,00 лв. |
|
48 |
65231.920.250 |
1 890,00 лв. |
1 890,00 лв. |
|
49 |
65231.920.251 |
1 890,00 лв. |
1 890,00 лв. |
|
50 |
65231.920.453 |
1 890,00 лв. |
1 890,00 лв. |
|
51 |
65231.920.452 |
1 890,00 лв. |
825,53 лв. |
|
52 |
65231.920.450 |
1 890,00 лв. |
1 890,00 лв. |
|
53 |
65231.920.449 |
1 890,00 лв. |
1 890,00 лв. |
|
54 |
65231.920.254 |
1 890,00 лв. |
1 890,00 лв. |
|
55 |
65231.920.257 |
1 890,00 лв. |
1 890,00 лв. |
|
56 |
65231.920.259 |
1 890,00 лв. |
1 890,00 лв. |
|
57 |
65231.920.260 |
1 890,00 лв. |
1 890,00 лв. |
|
58 |
03441.1.577 |
1 890,00 лв. |
1 890,00 лв. |
|
59 |
03441.4.254 |
1 890,00 лв. |
1 890,00 лв. |
|
60 |
03441.4.470 |
1 890,00 лв. |
1 890,00 лв. |
|
61 |
03441.4.591 |
1 890,00 лв. |
1 890,00 лв. |
|
62 |
03441.4.600 |
1 890,00 лв. |
1 890,00 лв. |
|
63 |
03441.4.601 |
1 890,00 лв. |
1 890,00 лв. |
|
64 |
03441.3.438 |
1 890,00 лв. |
1 890,00 лв. |
|
65 |
65231.920.445 |
2 020,00 лв. |
2 020,00 лв. |
|
66 |
03441.1.51 |
2 020,00 лв. |
2 020,00 лв. |
|
|
ОБЩО: |
125 000,00 лв. |
119 091,06 лв. |
Заявява, че желае да погаси претендираните от
ищеца обезщетения във връзка с всеки процесен имот (при условие, че те се
окажат основателни) на първо място с претендираните от самия него вземания за
разноски, които са направени за получаване на
добиви от съответния имот и за неговата поддръжка. В случай, че за някой
от имотите искът за обезщетение бъде отхвърлен, заявява, че желае с вземането
му за разноски във връзка с този имот да се погаси признато на ищеца
обезщетение за следващия имот, по- следващия имот и т.н. съгласно поредността,
в която ищецът е описал процесните имоти и е заявил претенциите си във връзка с
тях – до изчерпване на общия размер от 119091,06 лв. на претендираните от него
вземания срещу ищеца.
Ответницата М.Б.Х. е депозирала отговор (л. 359 – 379 от т. VІ
на делото), с който се навежда довод за недопустимост на предявените срещу нея
собственически искове поради това, че същите предполагат провеждане на косвен
съдебен контрол върху влезли в сила стабилни административни актове по
възстановяване на гори и земи от горския фонд. Заявява, че не оспорва
извършените реституционни процедури и предаването на имотите в нейно владение,
но оспорва, че част от останалите ответници ги владеят. Оспорва твърдението на
ищеца, че упражнявано от нея владение е било недобросъвестно. Оспорва
получаването на добиви под формата на дървен материал от процесните имоти.
Оспорва претенциите на ищеца и доводите, на които се основават те, а именно:
·
че въстановяването на собствеността на ответниците –
физически лица е било неправомерно;
·
че актовете на ПК (респ. ОСЗГ) - С. са нищожни поради
некомпетентност на този орган;
·
че представените от ответниците – физически лица актове
за собственост в процедурите пред поземлените комисии, не легитимират
наследодателите им като собственици;
·
че правото на собственост на държавата върху имотите,
одържавени на основание Закона за обявяване държавна собственост на имотите на
бившите царе Ф. и Б. и техните наследници, не е изгубено и понастоящем, и
·
че процесните имоти имат характер на публична държавна
собственост.
Ответницата Х. претендира, че притежава
права, изключващи претендираното право на собственост на ищеца върху процесните
имоти, като твърди, че, заедно с останалите ответници – физически лица, е
собственик на тези имоти на основание наследствено правоприемство и пряко
реституционно действие на решение № 12/1998 г. на Конституционния съд. Не прави
самостоятелни доказателствени искания, но заявява, че подкрепя
доказателствените искания на ответника С.С. и ще се ползва от тях.
Със становище от
27.11.2013г. ответницата Х. заявява,
че процесните имоти не са имали качеството „гори” по смисъла на Закона за
горите (Обн. ДВ, бр. 92 от 1897 г.), чл. 1 от Закона за горите от 1904 г. (Обн.
БВ, бр. 68 от 01.04.1904 г.), както и че към датите на влизане в сила на тези
закони имотите са принадлежали на Светата Рилска Обител (Р.я манастир).
Поддържа, че имотите са пР.бити на търг от наследодателя на първите седем
ответници Цар Ф. І през 1904 г. Оспорва претенциите на ищеца, че е пР.бил
процесните имоти по давност (тъй като не бил налице обективният елемент на
фактическия състав на пР.бивната давност и тъй като Интендантството на
Цивилната листа на Негово Величество Царя не било държавна институция, т.е. пР.битите
от него имоти принадлежат не на държавата, а на монарха) и твърди, че
нотариални актове № 144/17.09.1930г. и № 145/17.09.1930г. не легитимират ищеца
като техен собственик. Изтъква че процесните имоти не са били вписани в
регистъра на държавните имоти. Позовава се на т. ІV от Решение на МС от
24.02.1923г. Оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца по
нотариален акт № 182/17.10.1932г. Счита, че ЗОДСИСБЦФБТН също не е основание за
пР.биване на право на собственост от страна на ищеца, тъй като той го е изгубил
след възстановяване на собствеността на ответниците върху процесните имоти.
Поддържа, че възстановяването по на имотите по реда на ЗВСГЗГФ е
законосъобразно. Като алтернативни доводи (л. 2151 от делото) изтъква, че
имотите, послужили като основание за възстановяване на процесните имоти, са
били отнети по неустановен в закона ред на 11.08.1946 г. (преди приемането на
Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Ф. и Б. и на техните наследници от
31.12.1947 г.) и се позовава на решение № 12/1998 г. на Конституционния съд по
к.д. № 13/1998г., като оспорва наведените от ищеца доводи във връзка с неговата
правна същност и последици. Твърди, че частните царски гори са били включени в
държавния горски фонд с Постановление № 4598/21.06.1949г. на Министерството на
горите, издадено на основание чл. 20 от Закона за стопанисване и ползване на
горите (отм.), което е основание за възстановяването им по ЗВСВГЗГФ. Твърди, че
е добросъвестен владелец на имотите и че е установила владение върху тях от
момента на предаването им по предвидения в закона ред. Оспорва ищцовите
претенции за обезщетение по чл. 73 от ЗС, като се позовава на разпоредбата на
чл. 79, ал. 2 от ЗС. Навежда довод за изтекла погасителна давност за
претендираните от ищеца вземания. Предявява възражение за прихващане, като
твърди, че заедно с ответника С.С. са направили разходи за поддържане и
опазване на имотите, както и за извличане на добиви от тях, които възлизат общо
на 238182,11 лв., от които нейният дял е 119091,06 лв. Счита, че в рамките на
тази сума разноските за запазване и поддържане на имота са в общ размер на
59545,53 лв., като в същия размер са и разноските, направени във връзка с
добивите на дървесина. В табличен вид конкретизира разходите като такива за
поддръжка на автомобили, административни такси, разходи за почистване на
терените, за прокарване на временни пътища, за работно облекло, за разработване
на лесоустройствен план и др. Оспорва твърденията на ищеца за размера на
реализираните добиви от имотите. Прави доказателствено искане за допускане на
свидетелски показания за доказване на упражнявано владение от страна на С.С. и М.Х.
върху процесните имоти от момента на предаването им. Моли да бъде назначена
ССЕ, която, след запознаване със счетоводната документация на дружеството по
ЗЗД „К.”, да даде заключение за заплатените за сметка на тези двама ответници
разноски за поддържане и запазване на процесните имоти и за добив на дървесина
от тях. Заявява, че ако тези разходи са от категорията на необходимите, моли
възражението й за прихващане да бъде уважена за такава част, каквато е
стойността на необходимите разноски.
Със молба от
21.01.2013г. ответницата Х. поддържа
направеното възражение за погасяване на ищцовите претенции по давност. Посочва,
че възражението й за прихващане е направено при условията на евентуалност и че
със своето вземане от 119091 лв. прихваща претендираните от ищеца вземания,
които бъдат приети за основателни, в последователността, в която са заявени от
ищеца в неговата молба- уточнение – до пълното погасяване на по- малкото
измежду нейното вземане и сбора от уважените претенции на ищеца.
Ответниците А.ф.В., Ф.ф.В., О. ф.В., С.Е. М.Л. и М. Л.Б.дьо
Ш.,
чрез процесуалния си представител адв. В., са депозирали отговор в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК (л. 380 – 386 от т. VІ на делото), с който оспорват
предявените срещу тях искове, като заявяват, че не са упражнявали и не
упражняват фактическата власт върху имотите с идентификатори № 03441.4.191, №
03441.4.304, № 65231.920.444, № 65231.920.445, № 65231.920.443, № 65231.920.261,
№ 65231.920.262, № 65231.920.332, № 65231.920.448, № 65231.920.466, №
65231.920.446, № 65231.920.447, № 65231.920.255, № 03441.3.435, № 03441.1.963,
№ 03441.4.478 - нито лично, нито чрез трето лице, и оспорват твърденията на
ищеца в този смисъл. Поддържат, че владението върху процесните имоти е било
предадено на пълномощник на други ответници, а именно - С. С. и М.Х.. Не се
противопоставят на направените от тези ответници доказателствени искания, като
заявяват, че ще се ползват от представените от тях писмени доказателства.
Твърдят, че не са дали повод за завеждане на делото.
Ответникът „А.” ООД е подал отговор, с
който счита предявените срещу него искове за неоснователни. Твърди, че с
нотариален акт № 118/13.12.2007г. е закупил имота от собственик. Основава това
си убеждение на Решение № 12/1998г. на КС по к.д. № 13/1998г., както и на
решение № 3030/30.06.2000г. на ПК – С., а също и на изтекла в полза на
праводателите му пР.бивна давност. Твърди, че са били налице всички законови
предпоставки за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСВГЗГФ.
С молба
от 29.11.2013г. ответникът „А.” ООД
обосновава доказателственото си искане за представяне на Доклада на временната
анкетна парламентарна комисия от 40-то Обикновено Народно Събрание по повод
възстановяване на земите бивша собственост на бившите български царе Ф. и Б., изготвен
през 2006г., с това, че в него се изследва личността на монарха на българското
царство. Ответникът счита, че направените в този доклад изводи „биха могли да
помогнат за очертаване на точната фактическа обстановка по делото”.
Ответникът „Б.” АД е подал отговори на
исковата молба на 30.07.2010г. и 25.04.2012г. (л. 389 – 391 и л. 392 – 398 от
т. VІ от делото), в които твърди, че, по силата на договор от 18.04.2008г. е
изградил в част от процесните имоти подземни проводи, които са важни за функционирането
на инсталацията за изкуствен сняг и не пречат на ползването на имотите. Изтъква
обществената значимост на така прокараните инсталации и проводи. Сочи, че
аналогично сервитутно право му е било учредено и от ищеца. Твърди, че не владее
имотите. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договора от 18.04.2008г.,
като поддържа, че не са налице изтъкнатите от ищеца основания в тази насока.
В
съдебно заседание на 16.12.2013г. заявява, че предявените срещу него искове са
недопустими поради липса на правен интерес у ищеца и представя доказателства в
подкрепа на твърдението си (л. 2201 – 2210 от делото).
С молба
от 29.01.2014г. представя допълнителни доказателства в подкрепа на тезата си за
недопустимост на заявените срещу него искови претенции – договор от
18.04.2008г., Нотариален акт № 4, т. ІІІ, рег. № 3048, дело № 392/2008г. на
нотариус № 411 в регистъра на НК, извлечение от Протокол обр. 16 за подобект
„техническа сграда с трафопомещения” и скици № 15-11191/27.01.2014г. и №
15-11192/27.01.2014г.
Ответникът „Х.” ЕООД е подал отговор на
03.08.2010 г. (л. 431-433 от т. VІ от делото), в който твърди, че е закупил
имоти с идентификатори 65231.919.400, 65231.919.401 и 65231.919.402 от
собственици. Сочи, че дори и да не са били налице други основания за пР.биване
на правото на собственост от страна на праводателите му, в тяхна полза е
изтекла 5- годишна пР.бивна давност.
На 02.05.2012г. ответникът „Х.” ЕООД е депозирал
становище (л. 437 и следващи от т. VІ от делото), което е идентично със становището на ответника С. от 24.04.2012г.
С молба
от 25.11.2013г. се присъединява към становището, изразено в молбата на адв. Х.
и адв. Г. от 04.11.2013г. Оспорва уточняващата молба на ищеца, тъй като, според
него, със същата се прави недопустимо изменение на иска под формата на
уточнения и заявления за поддържане или неподдържане на искания.
На 30.12.2013г. ответникът „Х.” ЕООД е депозирал становище, с което оспорва молбата
– уточнение на исковата молба, подадена от ищеца на 04.11.2013г. Присъединява
се към становищата, изразени в молба- уточнение от 05.11.2013г., подадена от
ответника С.. Поддържа вече направеното възражение за пР.биване на имотите по
давност чрез добросъвестно владение, осъществявано от ответниците С., Х. и „Х.”
ЕООД. Моли за допускане на двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на осъществявано от него и от праводателите му владение върху
процесните имоти.
В открито съдебно заседание ищецът се
представлява от адв. П., която
моли съда да уважи предявените искове, като счита същите за доказани на
всички посочени основания. Подчертава, че всички процесни имоти са били част от
горския фонд, поради което са еx lege държавна собственост. При условията на
евентуалност поддържа, че правните последици от конфискацията им не са
преодолени. Поддържа и довода си за изтекла пР.бивна давност в полза на
Интендантството. Прави извод, че не е имало законови основания за реституиране
на имотите в реални граници и за обезщетяване в нови реални граници с други
имоти, с което обосновава довода си за нищожност на решенията на ПК - С. в този
смисъл. Оспорва възраженията на ответниците. Черпи аргументи от факта, че в
хода на процеса част от ответниците били признали правата на държавата и с тях
била сключена спогодба. По отношение на ответниците – юридически лица („А.“
ООД, „Б.“ АД и „Х.“ ЕООД) поддържа, че са пР.били права от несобственици,
поради което те самите не са могли да станат собственици. Конкретно по
отношение на част от имотите, за които са предявени искове срещу „Б.“ АД,
заявява, че договорът е нищожен поради липса на форма. Намира за доказани и
претенциите за приходи от имотите, които ответниците дължат на действителния
собственик. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ответника „Б.“
АД.
В
открито съдебно заседание ответникът С.Б.С. не се явява. Представлява се от
адв. Г. и адв. Х., които молят съда да отхвърли всички предявени искове.
Процесуалните
представители на този ответник оспорват осъществяването на фактическия състав
на първия релевиран от ищеца пР.бивен способ (по Закона за горите), тъй като
имотите са имали друг собственик - цар Ф. I.
Считат, че това обстоятелство се установява, от представените по делото
крепостни актове, като сочат, че за имотите, за които е нямало крепостен акт,
собственикът е притежавал продавателен запис от Рилската света обител.
Намират
за нереализиран и втория пР.бивен способ (пР.биване по давност), тъй като не
било доказано, държавата да е владяла в който и да било период процесните гори.
Позовават се на доказателства за обратното, съгласно които тези гори били
третирани от самата държава като имоти - собственост на бившия цар и неговото
семейство, откъдето правят извод, че държавата не е имала намерение да ги свои.
По въпроса за статута на Интендантството на цивилната листа, препращат към
решение № 76/12.10.2020 г. по дело № 1475/2016г. на ВКС и към произнасянето на
Конституционния съд относно характера на конфискационния закон от 1947 г.,
където се застъпва становище, че интендантството е гражданскоправен институт за
защита интересите на царския двор, откъдето правят извод, че то не може да пР.бие
имотите по давност.
По
отношение на третия пР.бивен способ – по силата на Закона за обявяване държавна
собственост имотите на семействата на бившите царе Ф. и Б. и на техните
наследници (отм.) – изтъкват неговото еднократно действие, както и обявяването
му за противоконституционен, което, с оглед тълкуването, дадено от
Конституционния съд, води до отпадане на всички породени от него правни
последици, и то – още с влизане в сила на Конституцията от 1991 г. Считат, че закони,
обявени за противоконституционни, не могат да бъдат основание за каквито и да
било права. Правят извод, че, независимо че държавата е станала собственик на
имотите по силата на този закон, именно заради отпадналото му действие, нейната
легитимация като собственик е отпаднала.
Анализират
и довода на ищеца, че имотите били отнети по силата на закон, като изразяват
становище, че, с обявяването на закона за противокоституционен, те били
възстановени еx lege. Подчертават, че тези земи са били възстановени, но са
били предадени въз основа на решение на Поземлената комисия. Считат, че са
възстановени същите имоти, които някога са били притежавани, и те са в същите
реални граници по стопанската карта на Царската гора Б. от 1950 г. Намират, че
е налице идентичност между претендираните в настоящото производство имоти,
притежаваните в миналото имоти, отнетите със закон имоти, както и тези, които
са включени във фонда на държавата. Оттук правят извод, че дори решенията на
Поземлената комисия да нямат реституционен ефект, те конкретизират
възстановеното по силата на закона. Обобщават, че държавата не може да е
собственик на тези имоти нито към момента на предявяване на иска, нито след
1991 г., тъй като не е изпълнен фактическият състав на нито едно от релевираните
в настоящото производство пР.бивни основания. Поради същата причина намират за
неоснователни и исковете за заплащане на обезщетения за получените добиви и за
неоснователно ползване на имотите, доколкото те се дължат и следва да се
заплатят само на действителния собственик, какъвто ищецът не е. Молят съда да
отхвърли всички искове. Претендират разноски. Отбелязват, че н.а. № 182/1932 г.
няма никакво отношение към тези земи.
Представят
отделни писмени бележки, в които доразвиват вече изложените съображения, както
следва.
В
писмените си бележки адв. Г. поддържа, че имотите, предмет на делото, са
идентични с имотите, за които има издадени документи за собственост или има
съставени описи преди одържавяването им, както и с имотите, които са
възстановени на наследниците на Цар Б. III, е изключение на поземлени имоти с
идентификатори 03441.4.254 (стар идентификатор 000186 по КВС) и 03441.4.470
(стар идентификатор: 024004 но КВС), които са собственост на Община С.. По
въпроса за идентичността между процесните имоти и имотите, за които ищецът
твърди, че са възстановени неправомерно на ответниците и се владеят от
последните без основание, се позовава на заключенията по основната и повторната
СТЕ, както и на допълнителните заключения към тях, изготвени от в.л. инж. Р.Г.
и в.л. доц. д-р Х.Д.. Анализира изтъкнатите от ищеца основания за претендираното от него право на
собственост върху имотите, като намира за недоказан нито един от твърдените пР.бивни
способи. Във връзка с първия от тях сочи, че за целта е било необходимо да се
установи, че процесните имоти са имали характер на гора по смисъла на чл. 1 от
Закона за горите от 1897г. (отм), както и че са станали държавна собственост,
тъй като не са имали друг собственик. Прави извод за недоказаност на нито една
от горните предпоставки. Прави историческа ретроспекция от 1878г. на пР.бивния
способ по чл. 1, ал. 7 от ЗГ (отм.), като се позовава на актуална съдебна
практика в този смисъл. Подчертава, че за установяване на държавните земи е
било създадено специално административно производство, в рамките на което те са
били установявани по местонахождение, граници и площ, като актът за
установяване е бил публично оповестяван (обнародван в Държавен вестник) и е
предоставяна възможност на засегнатите лица да защитят правата си по съдебен
ред в определен срок от оповестяването, т.е. пР.биването от държавата на гори
по реда на чл. 1, ал. 7 от ЗГ от 1897 г. не било пР.биваме ех lege (по силата
на закона), а в резултат на осъществена административна процедура. Поддържа, че
този ред е бил възпроизведен и в останалите закони за горите (от 1883г.,
1904г., 1922г. и 1925г.), действали през различни периоди от време. В подкрепа
на виждането си цитира правна теория и съдебна практика. Изрично сочи, че в
настоящия процес ищецът не е доказал провеждането на процедурата по чл. 2 от
Закона за горите от 1897г., по която държавата е установявала, удостоверявала и
доказвала правото си на собственост върху гори, които нямат друг собственик.
Намира за доказано правоизключващото възражение на нейния доверител, че
неговите наследодатели са били собственици на процесните имоти, за което са
представени надлежни доказателства – крепостни актове и протоколи. Развива
съображения, че планината „М.” (както били индивидуализирани част от процесиите
имоти по-късно по нотариален акт № 145/1930 г.) е принадлежала не на държавата,
а на Рилската света обител, и е била продадена на търг, проведен в гр. С., през
1904 г. Сочи, че Рилската света обител не е могла да издаде крепостен акт за
извършената продажба, поради което на купувача е бил издаден продавателен запис
от 04.06.1904 г., откъдето прави извод, че въпросната гора е била владяна от
Рилската света обител и не е била безстопанствена, което е изключвало възможността
да бъде пР.бивана от държавата като имот, който не се владее от другиго и няма
друг собственик. Прави извод, че, макар тези доказателства (Протоколи от
заседания на Светия Синод от 1904 г., Постановление и Протоколи от Манастирския
събор на Рилската Света Обител) да не представляват самостоятелно и пълно
доказателство за правото на собственост на Рилската света обител върху
планината М., те установяват по несъмнен начин, че при действието на Закона за
горите от 1897 г. този имот не е бил безстопанствен и не е могъл да бъде пР.бит
от държавата като такъв по реда на чл. 1, ал. 7 от ЗГ от 1897 г. Сочи, че във
всички последващи актове за процесиите имоти (Нотариален акт № 144/17.09.1930,
Нотариален акт № 145/17.09.1930г., Постановление № 13955/02.08.1938г. на
Министерство на земеделието и държавните имоти, Опис на личните имоти,
притежание на бившия цар от 1946 г., картата на Държавна гора „Б.“ от 1949г.,
Постановление № 4598/21.06.1949г. на Министерство на горите) те са отразени
като собственост на царя, а не като собственост на държавата.
Във
връзка с втория изтъкнат пР.бивен способ (давност, изтекла в периода 1900 г. до
1930 г, в полза на Интендантството), оспорва доводите на ищеца, че владението
върху имота било упражнявано от Интендантството на цивилната листа като
държавна институция, чиято функция била да управлява средства, които са част от
държавния бюджет и са предназначени за издръжка на монархическата институция,
както и че Интендантството притежавало собствена правосубектност като
разпоредител е бюджетни средства и представлявало държавен орган, който
самостоятелно може да пР.бива нрава и да поема задължения от свое име. Излага
съображения във връзка с характера на цивилната листа и на Интендантството на
цивилната листа, уредбата му и неговия статут. Сочи, че българското
законодателство не е съдържало легална дефиниция на понятието „цивилна листа“,
но, въз основа на анализ на отделни нормативни текстове и сравнителноправен
анализ на уредбата на този институт в чужди законодателства, прави изводи за
неговото съдържание. Счита, че със сумата на цивилната листа, т.е. със
заплатата си, монархът се разпорежда свободно, а пР.битото от него със средства
от цивилната му листа не става собственост на държавата, независимо че
държавата му предоставя чрез бюджета си тези средства, тъй като, след
предоставянето им, те стават негови лични средства. Провежда разграничение
между различните пера в рамките на цивилната листа, както и между приходната и
разходната й част, като прави изводи от представените по делото закони за
бюджета (без приложенията). Обобщава, че през периода на пР.биване на
процесните имоти (а и в целия период от 1885 г. до 1944 г.) в бюджета на
Върховното правителство, вън от перото „цивилна листа“ не бил предвиден изричен
разход за пР.биване на процесните имоти, тъй като разходите за частните имоти
на Царя са били негова лична грижа са се покривали със средства от цивилната му
листа (заплатата му), т.е. единствените средства, с конто процесиите имоти са
могли да бъдат пР.бити, са личните средства на монарха (с каквито той е
разполагал в достатъчен размер), част от които е получаваната от него заплата,
означавана като разходно перо в бюджета с наименование „цивилна листа“, и
личните му средства, включително предоставени и наследени от майка му (по около
600 000 - 700 000 франка годишно, получавани за всяка година след смъртта й
през 1907 г. до 1913 г.) и средствата, получени в заем от руското правителство
(3 000 000 франка).
По
отношение на Интендантството – оспорва твърдението на ищеца, че то било нарочен
държавен орган (държавна институция), представляващо самостоятелно юридическо
лице. Сочи, че Интендантството не било уредено нито в Конституцията от 1879 г„
нито законодателно в периода от 1879 г. до 1944 г., като единственият
нормативен източник във връзка с него е Правилникът да управлението на
цивилната листа на Негово Величество Царя. За изясняване на статута на
Интендантството, анализира прерогативите на монарха, като акцентира върху
разграничаването им на управителни права и лични права. Обосновава причините,
поради което монархът не може да бъде страна в съдебни и нотариални
производства, а като такава от негово име действа именно Интендантството. Прави
извод, че то действа като представител (пълномощник) на Царя, т.е. имотите, за
които са издадени нотариални актове на името на интендантството (Нотариален акт
№ 144 и № 145 от 17.09.1930 г.), всъщност са имоти на царя, а не на държавата.
Намира подкрепа на този извод и във факта, че имотите, пР.бити на името на княз
Ф. с представените по делото крепостни актове, са включени в имотите, описани в
Нотариален акт № 144/1930 г., съставен на името на Интендантството (съгласно
заключенията по двете съдебно-технически експертизи и Протокола от 11.08.1946
г., с който е описан Дворец „Царска Б.“). Счита, че няма нито правна, нито
житейска логика, ако Интендатството е било държавна структура, която пР.бива за
държавата, а не за царя, частните имоти на цар Ф. по крепостните актове да
бъдат включени в нотариалните актове, издадени на името на Интендантството.
Точно обратното - Интендантството на цивилната лиша било „другото аз“ (alter
ego) на монарха, което го замества и чрез което той участва в гражданския
оборот, в съдебните и нотариални производства. Прави извод, че от процесуална
гледна точка Интендантството на цивилната листа действало като своеобразен
„процесуален субституент” на Царя, поради невъзможността на последния, лично да
участва в гражданския оборот и да бъде страна в съдебни и нотариални производства,
т.е. имуществата, пР.бивани от Интендантството, били имущества на Царя. Оспорва
довода на ищеца, че Интендантството на цивилната листа винаги действало като
представител на държавата, като счита, че той не намира нормативна опора,
подчертавайки, че в законодателството до 1946 г. няма правна норма, която да
урежда Интендантството като държавно юридическо лице. В тази насока черпи
аргументи от представения по делото Нотариален акт за недвижим имот, купен на
публична продан № 53, регистър 1863, т. 21, нотариално дело 1782 от 25.06.1912
г. Провежда и граматическо тълкуване на Описа на имотите на Царя от 1 януари
1933 г., в който Интендантството било посочено в скоби след упоменаването на
монарха. Позовава се и на описа от 24.09.1946г. на личните имоти, притежание на
бившия цар, в който като лична собственост на Царя са посочени всички сгради,
които са пР.бити с правни актове както на името на Царя, така и на името на
Интендантството. Подчертава, че описът е съставен по искане на Министерство на
земеделието и държавните имоти, видно от Писмо вх. № 27275/24.09.1946 г., в
което изрично е отбелязано, че „за държавните имоти, които бяха дадени за
ползване па бившия държавен глава, списъкът е при Вас”. Въз основа на горното,
провежда разграничение между честните и държавните имоти, ползвани от царската
фамилия. Заявява, че Интендантството на цивилната листа е стопанисвало и
управлявало както личните имоти на Царя, така и предоставените му за ползване
от държавата държавни имоти, като между двата вида имоти (личните имоти на
монарха и държавните имота) се е правило ясно разграничение както по отношение
собствеността, така и по отношение на начина, по който тези имоти са били
издържани (§ 94, т. 12 и т. 13 от Правилника за цивилната листа). Позовава се
на актове и документи от периода 1921г. – 1946г. Изключва възможността,
Интендантството да е владяло процесните имоти за себе си, тъй като управлението
им му е било възложено по силата на § 94, т. 12 и 3 от цитирания правилник, а
това би било в противоречие с чл. 303 от ЗИСС (отм.) и Тълкувателно решение №
1/2012г. от 06.08.2012г. на ВКС, ОСГК. В резюме отбелязва, че:
- Съгласно чл. 35 от Конституцията,
цивилна листа има Царя и Двора;
- „Цивилната листа“ като бюджетно перо по
законите за бюджета включва единствено възнаграждението
на монарха за неговото управление, с които средства той може да се разпорежда
свободно;
- Другите разходи за двора -
административни, лични и веществени разходи, се включват като самостоятелно
бюджетно перо;
- Когато се предвиждат разходи за
строителство и ремонт на недвижими имота, разходите за държавните имоти,
предоставени за стопанисване на Царя, се включват в перото „лични и веществени
разходи на двора“ а не в перото „цивилна листа“. За частните имоти на Царя не
са предвиждани средства в бюджета и разходите за тях са покривани единствено е
личните средства на царя.
- Интендантството е създадено като
самостоятелен граждански институт, за да осигури участието на царя в
гражданския оборот - поради невъзможността, Царят лично да участва в оборота и
да бъде страна в съдебни и нотариални производства;
- Частни имущества на Царя представляват както
тези, пР.бита от него чрез представител, така и имуществата, пР.бити на името
на Интендантството;
- Интендантството е управлявало и
стопанисвало както частните имоти да Царя, така и тези държавни имоти, които са
му били предоставени от държавата за ползване в качеството му на държавен
глава, но за тези два вида имоти е съществувал различен режим на регистрация,
отчетност и издръжка.
- Интендантството не е могло да завладее
частните имоти на царя, за които е било задължено по силата на § 94, т. 12 от
Правилника за управлението на цивилната листа да Н.В.Царя да държи подробен
инвентар и да се грижи, тъй като по отношение на тези имоти фактическата власт
е установена за Царя (чл. 15 от Закона за давността).
В
заключение прави извод, че имотите, описани в н.а. № 144 и № 145 от 1930г.,
съставени на името на Интендантството, са имоти на Царя, а не на държавата.
Същевременно,
в писмената защита се навежда и правоизключващо възражение, че процесните имоти
са пР.бити от ответника С. по давност и по наследство към 1946г. В подкрепа на
това възражение се изтъква, че пР.бивната давност е започнала да тече за цар Ф.
І от пР.биването им през 1900г., 1901г. и 1904г. и е изтекла за правоприемника
му цар Б. ІІІ в хипотезата на присъединено владение през 1920г., 1921г. и
1924г., респ. 1927г., 1928г. и 1931г., ако се вземе предвид спирането на
давностните срокове през периода от 25.07.1914г. до 12.05.1921г. Поддържа, че
владението върху тези имоти е упражнявано първоначално от цар Ф. І, след
абдикацията му – от неговия правоприемник в престола цар Б. ІІІ, а през периода
1943г. – 1946г. – от съпругата и децата на последния. Позовава се на
свидетелските показания, като подчертава, че свидетелите са възприели
съответните обстоятелства от свои близки родственици, а допустимостта на такива
показания била приета в съдебната практика. Твърди, че те съответстват на
събраните по делото писмени доказателства, но сочи само такива, касаещи двореца
„Царска Б.“. Тълкува протокола от 11.08.1946 г. и описа от 24.09.1946 г. като
отказ на държавата от изтекла давност по смисъла на чл. 7 от Закона за
давността (отм.), тъй като те изразявали субективното отношение на държавата
към процесните имоти и оборвали презумпцията на чл. 303, ал. 1 от ЗИСС (отм.),
че Интендантството било владяло за себе си. Твърди, че установеното от
монарсите Ф. и Б. владение било недобросъвестно по смисъла на чл. 34 от Закона
за давността (отм.), но във всички случаи давностният срок е изтекъл приживе на
цар Б. ІІІ. Прави извод за недоказаност на претендираното от ищеца право на
собственост върху имотите на основание втория изтъкнат пР.бивен способ.
Оспорва
реализирането и на третия пР.бивен способ, релевиран от ищеца, а именно – по
силата на ЗОДСИСБЦФБТН. Твърди, че той предполага, процесните имоти да са били
собственост на семействата на бившите царе Ф. и Б. и на техните наследници към
момента на влизане на закона в сила, както и този закон да има пряк
отчуждителен ефект. Не оспорва наличието и на двете горни предпоставки, но
поддържа, че те не легитимират ищеца като собственик на процесните имоти към
настоящия момент. Застъпва становище, че пР.биването по този ред е не
оригинерно, а деривативно, като решаваща предпоставка за неговото осъществяване
е, имотите да са принадлежали на семействата на бившите царе и техните
наследници към момента на влизането му в сила. От
факта, че е приет нарочен закон, но силата на който имотите на бившите царе Ф.
и Б. и техните семейства, са обявени за държавна собственост, прави извод, че,
до влизаме в сила на ЗОДСИСБЦФБТН, държавата не е притежавала имотите на друго
основание. Изрично разграничава пР.биването на собственост по този закон от
конфискацията. Анализира правната същност на закона и прави извод, че той е
„закон във формален смисъл“, тъй като по правните си последици наподобява
индивидуален административен акт, а не нормативен такъв. Намира за безспорно,
че от влизането в сила на този закон до обявяването му за противоконституционен
държавата е била собственик на процесните имоти, но тя е загубила това право на
основание чл. 99 от ЗС, тъй като то е било пР.бито от ответниците С. и Х. на
основание чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ. Обосновава, че е бил
налице фактическият състав по този нормативен текст, тъй като имотите били
отнети от собствениците им без законово основание за това още през 1946г. При
условията на евентуалност поддържа, че собствеността на ответниците С. и Х. е
било възстановена с влизане в сила на Решение № 12/04.06.1998г. по
конституционно дело № 13/1998г. За обосноваване на правните последици от това
решение се позовава на Решение № 3/28.04.2020г. по к.д. № 5/2019г. Прави извод,
че правните последици от ЗОДСИСБЦФБТН са отпаднали с влизане в сила на сега
действащата Конституция (13.07.1991г.), като от този момент той не легитимира
държавата като собственик на посочените в него имоти. Обосновава,
че Решение № 12/04.06.1998г. на КС има пряк реституционен ефект, като това не
противоречи на Решение № 15/09.06.1998г. по к.д. № 12/1998г. Оспорва тезата
на ищеца, че ЗОДСИСБЦФБТН имал еднократно действие, след пораждане на което той
преставал да действа. Анализира характера и правната същност на ЗОДСИСБЦФБТН в
светлината на цитираните решения на КС и съдебната практика (Решение №
76/12.10.2020г. по гр.д. № 475/2020г. на ВКС). Прави изводи за последиците от
неговото приемане и обявяването му за противоконституционен, като счита, че той
вече не легитимира държавата като собственик на процесните имоти. Оспорва
виждането на ищеца, че е бил необходим специален реституционен закон за
възстановяване на собствеността на правоимащите лица. Намира, че въпреки
неуредеността на обществените отношения (празнота в закона), съдът не може да
откаже да разреши правния спор, нито да откаже да зачете решенията на
Конституционния съд, а следва да приложи чл. 5 от ГПК. При условията на
евентуалност намира, че такъв закон е налице и той е разпоредбата на чл. 2, ал.
2 от ЗВСОНИ, която имала универсален реституционен характер. Развива
съображения във връзка с института на реституцията. Обяснява причината за
подаване на заявленията за възстановяване на собствеността от страна на доверителя
й. Поддържа, че издадените решения на Поземлената комисия са административни
актове с вещнопрехвърлителен ефект, т.е. ако държавата не е загубила по- рано
правото си на собственост, то с тяхното издаване сама е прехвърлила
собствеността в полза на ответниците по настоящото дело. Сочи, че процесните
имоти са били включени в държавния горски фонд за първи път през 1949г. с
Постановление № 4598/21.06.1949 г. Прави извод, че поземлените имоти са
представлявали „гори" към този момент, бил са включени в Държавния горски
фонд при действието на Закона за стопанисване и ползване на горите (ДВ бр.
71/1948 г.) и поради това са подлежали на възстановяване по реда на чл. 2, ал.
1 от ЗВСВГЗГФ, ако се приеме, че не са били възстановени пряко с обявяването на
ЗОДСИСБЦФБТН за противоконституционен, т.е. и в този случай държавата е
загубила правото си на собственост върху процесните имоти.
При
условията на евентуалност поддържа, че държавата била загубила собствеността си
върху процесните имоти, тъй като ответниците С. и Х. я били пР.били въз основа
на изтекла в тяхна полза пР.бивна давност при условията на чл. 79, ал, 2 от ЗС,
започнала да тече от 22.11.1997 г. (когато е влязла в сила разпоредбата на чл.
2, ал. 2 от ЗВСОНИ) или най- късно - от 14.06.1998г. (датата на влизане в сила
на решението на КС за обявяване противоконституционността на ЗОДСИСБЦФБТН), от
който момент държавата е престанала да владее за себе си и е започнала да
упражнява фактическата власт за възстановения собственик. Счита, че ответниците
са добросъвестни владелци на процесиите имоти, считано от 14.06.1998 г. (датата
на влизане в сяла на Решение № 12/04.06.21998г. на КС по конст. дело № 13/1998
г.), а при условията на евентуалност – от въвода им във владение, и са пР.били
имотите въз основа на изтекла в тяхна полза прцдобивна давност по чл. 79, ал, 2
от ЗС (упражнявано непрекъсната добросъвестно владение в продължение на 5
години). Подчертава, че възражението за пР.биване на процесните имоти по
давност било направено с отговора на
исковата молба при условията на евентуалност спрямо останалите възражения за пР.биване
на процесиите имоти на други основания. Прави извод, че най късно през 2005 –
2006г. и през 2008 - 2009г. е изтекъл необходимият петгодишен срок за пР.биване
на имотите по давност в резултат от добросъвестно владение. Анализира
предпоставките за пР.биване на право на собственост по този начин, и намира, че
в случая те са били налице. Подчертава, че доверителят
й не е знаел към момента на възстановяване на собствеността за наличието на
пороци в пР.бивното му основание, което обуславяло неговата добросъвестност.
Оспорва
и четвъртия релевиран от ищеца пР.бивен способ – по силата на правна сделка,
обективирана в н.а. № 182/17.10.1932г. – с аргументи за същността на
интендантството, идентични с вече изложените такива.
Обобщава,
че ищецът не бил доказан нито едно от основанията на предявените собственически
искове. Счита, че тяхната неоснователност обуславя неоснователност и на
обусловените искове. Навежда и алтернативни доводи за неоснователност на
последните, свързани с добросъвестността на доверителя й и погасяване на
вземанията на ищеца по давност. Позовава се на заключениетопо комплексната
съдебно- оценителна и счетоводна експертиза. При условията на евентуалност
намира, че следва да бъде уважено направеното възражение за прихващане.
Моли съда да отхвърли всички предявени срещу
доверителя й искове, а при условията на евентуалност – да уважи направеното от
него възражение за прихващане.
В
писмените бележки на адв. Х. се изразява становище, че ищецът не бил доказал да
е собственик на имотите, предмет на иска, на нито едно от заявените основания.
По
отношение на заявеното право на собственост въз основа на ЗОДСИСБЦФБТН от
31.12.1947 г., адв. Х. резюмира доводите на ищеца и възраженията на доверителя
й. Обстойно анализира Решение № 3 от 28.04.2020 г. на Конституционния съд по
к.д. № 5/2019 г. Позовава се и на решението по гр.д. № 1475/2016 г. на ВКС,
първо ГО. Счита, че тази практика следва да се приложи по аналогичен начин и
при преценка на изтъкнатото от ищеца основание за претендираната от него
собственост върху процесните имоти, а именно – по силата на ЗОДСИСБЦФБТН. Прави
извод, че, след като ЗОДСИСБЦФБТН е загубил валидността си с приемането на Конституцията
от 1991 г., вече не е необходимо изричното му посочване сред нормативните
актове, изброени в ЗВСОНИ и ЗВСГЗГФ, за да настъпи реституцията за правоимашите
лица, от които собствеността е била отнета. Подчертава разликата между този
закон и останалите национализационни закони. Поддържа, че, независимо от
неприемането на акт, който да урежда изрично последиците от обявяването му за
противоконституционен, в мотивите на решението по к.д. № 5/2019 г. е прието, че
„при наличие на правен спор, съдилищата го решават като прилагат пряко
Конституцията и принципите на правото. Последното е приложимо и за нормативните
закони с еднократно действие, което вече е изчерпано преди влизането в сила на
решението на Конституционния съд“. Позовава се на решението по гр.д. №
1475/2016г. на ВКС, в което е прието, че с влизане в сила на ЗОДСИСБЦФБТН
собствеността върху имотите е станала държавна, но държавата не се легитимира
като собственик нито към момента на предявяване на иска, нито към момента на
приключване на съдебното дирене по делото, а правните последици на закона са
отпаднали от момента на влизане в сила на Конституцията на Република България
от 1991 г., след който държавата не може да се легитимира като собственик на
имотите, поради настъпилата невалидност на акта, послужил като пР.бивно
основание. Изтъква, че фактическата обстановка по настоящия правен спор е
напълно идентична, което дава основание да се приеме, че като собственици на
имотите към момента на предявяване на иска и към приключване на устните състезания
по делото се легитимират наследниците по закон на лицето, което е притежавало
правото на собственост при влизане в сила на ЗОДСИСБЦФБТН. Прави извод, че,
след като е загубила правото на собственост с обявяването на този закон за
противоконституционен, държавата не е пР.била процесните имоти на друго правно
основание, т.е. исковете са неоснователни.
Счита,
че не е осъществено и второто релевирано от ищеца основание, на което той
претендира да е собственик на имотите, а именно - пР.бито по давност от
Интендантството на Цивилната листа на Н.В. Царя от името и за сметка на
държавата. Отново се позовава на решението по гр.д. № 1475/2016 г. на ВКС, I-во ГО, съгласно което интендантството
не е упражнявало фактическа власт върху имотите с намерение да пР.бие
собствеността било за себе си, било за държавата, тъй като му е било възложено
тяхното запазване и управление. В подкрепа на същия довод цитира и § 94, т. 12
от Правилника за управлението на Цивилната листа на Н.В.Царя. Черпи аргументи и
от разпоредбата на § 3 от същия правилник, откъдето прави извод, че
интендантството е управлявало и стопанисвало имотите за царя, а не за
държавата. Акцентира, че до 1949г. тези имоти не са били вписвани в държавен
регистър, а и актовете за собственост не са били издавани на името на
държавата. Сочи, че в редица документи държавата е считала процесните гори за
частни, и не е считала себе си за техен собственик. Позовава се на записаното в
Дефинитивния стопански план на С.ските общински гори „Ч. К." и „С."
(ДВ бр. 150 от 08.07.1936 г.), и Дефинитивния стопански план на общинската гора
на с. Б. И.(ДВ бр. 32 от 14.02.1939 г.), в които като непосредствени съседи на
тези гори са посочени [частни] гори на Негово Величество Царя. В същия смисъл
цитира и Постановление № 4598/21.06.1949г. на министъра на горите, съгласно
което за предмет на горското стопанство в землището на гр. С. занапред ще служи
гора, бивша царска собственост, както и на протокола от 11.08.1946г., от
заключителната част на който се установява, че крепостните актове, с които княз
Ф. е купил недвижими имоти в планината Рила, се отнасят до поземлени имоти,
описани в нотариалните актове № 144/1930 г. и № 145/1930 г. По отношение на
тези два нотариални акта сочи, че при съставянето им интендантството е
действало като представител на царя, видно от отбелязването, че не са били събрани
държавни такси на основание чл. 70 от Конституцията, а именно - освобождаването
на царя и наследника на престола от всякакви даждия, държавни берии и тегоби.
Провежда изрично разграничение спрямо нормата на чл. 34а и чл. 126 от Закона за
нотариусите и мировите съдии, които извършват нотариални дела (ДВ, бр. 15 от
14.02.1885 г.). Цитира и писмо от 12/25 ноември 1911 г., касаещо т. нар. „руски
заем“, както и Опис на личните имоти, притежание на бившия цар, от 26.09.1946
г. Свързва продавателния акт от 04.06.1904 г. за ниви с ливади и гора в м. „М.а“
с Постановление №25/04.05.1904 г. на манастирския събор на Рилската света
обител, протокол № 28/19.05.1904 г. и протокол №30/10.06.1904 г. Подчертава, че
интендантството не е упражнявало самостоятелна фактическа власт срещу цар Ф. и
неговото семейство до абдикацията му, нито е установило такава самостоятелна
фактическа власт след този момент, като от свидетелските показания се
установявала, че фактическата власт върху имотите след 1918г. е била упражнявана
от цар Б. III, а след смъртта му - от наследниците му
по закон. Сочи, че тези писмени доказателства, макар сами по себе си да не
представляват титул за собственост, следва да се зачете тяхната доказателствена
стойност за установяване на други релевантни обстоятелства – напр. субективното
отношение на държавата, респ. на интендантството, към осъществяваното владение
върху процесиите имоти; дали тези имоти са третирани като лична собственост на
царя; дали става въпрос за действия, несъвместими с желание за ползване от
изтекла давност по смисъла на чл. 7 от Закона за давността (отм.); дали се
оборва презумпцията на чл. 303, ал. 1 от ЗИСС (отм.). Въз основа на тях прави
извод, че в нито един момент преди влизане в сила на ЗОДСИСБЦФБТН нито
интендантството, нито държавата чрез него, не се е легитимирала като собственик
на процесните недвижими имоти, нито се е считала за такъв. Същевременно, намира
за доказано от свидетелските показания владението върху имотите на цар Ф. I, а след абдикацията
му - на цар Б. III и наследниците му. Извършва детайлен анализ на показанията
на всеки свидетел поотделно (св. П., св. Г., св. Ш., св. Г., св. Я.и св. П.).
Прави извод, че държавата не е пР.била собствеността върху имотите и на второто
посочено от нея основание. Развива съображене във връзка с идентичността на
имотите, като се позовава на заключенията по основната и по повторната СТЕ,
изготвени съответно от в.л. Р.Г. и в.л. Д., както и на допълнителното заключение
на в.л. Р.Г.. Оспорва извода на в.л. Д., че описаният в н.а. № 144 имот е
напълно или частично идентичен с имота ливада от 22,6 дка в м. „Р." в
землището на с. Б.И., описан в нот. акт № 182/1932 г., като твърди, че има
данни, имотът да е бил подарен на училището преди одържавяването му и не е бил
заявяван за възстановяване. Изрично подчертава, че, съгласно изготвеното
от в.л. С.Г. заключение
от 25.10.2016 г., прието в о.с.з. на 14.11.2016 г., имотите, включително тези
послужили за възстановяване, са били гора през целия изследван период,
притежавали са фактическите характеристики на гора и постоянно са били
стопанисвани като гори и горски територии.
Счита,
че държавата не е пР.била собствеността върху имотите и на първото изтъкнато пР.бивно
основание, а именно - по
силата на чл. 1 от Закона за горите от 1897 г., чл. 1 от Закона за горите от
1904 г., чл. 3 от Закона за горите от 1922 г. или на следващи нормативни
актове, уреждащи статута на горите и земите от горския фонд. Във връзка с това
цитира принципни постановки от решението по гр.д. № 1475/2016 г. ВКС. Счита, че
събраните по делото писмени доказателства установяват по категоричен начин вида
на собствеността върху процесиите имоти към релевантния момент като частна.
Черпи аргументи от протоколите от заседанията на Светия Синод. Подчертава, че
не е било доказано провеждане на производство по чл. 2 от Закона за горите от
1897г. и съставяне на акт, удостоверяващ, че процесиите имоти са държавна
собственост, а същевременно, във всички следващи актове по определяне на
територията на горското стопанство и карти на общинската гора „Ч. К." и на
общинската гора „Бел И.“, имотите, идентични с описаните в крепостните актове
от 1900г. и 1901г., както и в продавателен запис от 04.06.1904г., са посочени
като „частна гора на Н.В.Царя“. Счита, че не е имало възможност за държавата да
пР.бие собствеността ех lege и по силата на Закона за горите от 1922 г., тъй
като при влизането му в сила горите вече са били пР.бити от цар Ф. чрез
покупко-продажби, а цар Б. III като негов правоприемник в престола е установил
владение върху тях. Прави извод, че не е осъществено и това основание за пР.биване
на собствеността от страна на държавата. Счита, че не са налице предпоставките
за извършване на косвен съдебен контрол върху решенията на ПК- С. (респ. ОСЗГ- С.),
тъй като с обявяването на ЗОДСИСБЦФБТН за противоконституционен било
възстановено предишното правно положение – най- малкото по отношение на
имотите, които попадат в границите на документите са собственост, съставени
преди приемането на този закон, а също и по отношение на имотите по чл. 4, ал.
2 от ЗВСГЗГФ. Отделно от това поддържа, че владението, упражнявано от ответника С.
след въвода му съобразно решенията на ПК- С., се явява добросъвестно, откъдето
прави извод, че, ако не са налице други основания за негово право на
собственост върху процесните имоти, то е прибито от него с изтичането на
петгодишен период от установяването на това владение, каквото възражение е
направено в отговора на исковата молба. Уточнява началните моменти на владението върху отделните
имоти, съвпадащи с датите, на която е осъществен въвода във владение,
удостоверен в съответни протоколи, както следва:
-
По
Решение № 03029/30.06.2000 г. - протокол за въвод във владение № 1/27.12.2000 г.
-
По
Решение № 3030/30.06.2000 г. - протокол за въвод във владение № 2/27.12.2000г.
-
По
Решение № 01012/09.07.2003 г. - протокол за въвод във владение № 02-Б/25.03.2003 г.
-
По
Решение № 01012/31.08.2000 г. - протокол за въвод във владение № 2/15.05.2001 г.
-
По
Решение № 01011/09.07,2003 г. - протокол за въвод във владение № 01- Б/25.03.2003
г.
-
По
Решение № 01011/31.08.2000 г. - протокол за въвод във владение № 1/15.05.2001 г.
-
По
Решение № 01011/29.12.2003 г. - протокол за въвод във владение № 8/15.04.2004 г.
Твърди, че ответниците С. и Х., лично или чрез трети лица - служители в
дружество „К.“, са осъществявали добросъвестно владение върху тези имоти,
считано от съответните дати, което е продължило повече от пет години преди
предявяване на исковата молба. Развива съображения, че държавата била признала
добросъвестността на ответника С. още с приемане на РКС № 12/1998 г. чрез
конституирането му като заинтересована страна по конституционното дело, както и
чрез решението на Народното събрание от 18.12.2009 г. за спиране на
разпореждането с поземлени имоти, земеделски земи, гори, сгради и движими вещи,
за които има постановени решения за признаване и възстановяване правото на
собственост или са дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе Ф. I
и Б. III и за спиране на експлоатационната и строителната дейност в посочените
имоти. Същевременно застъпва становище, че това решение на Народното събрание
не е смутило владението, а и към момента на приемането му вече е бил изтекъл
петгодишния давностен срок по чл. 79, ал. 2 от ЗС, като ищецът не бил
опровергал презумпцията за добросъвестност.
С оглед претендираната неоснователност
на собственическите искове, прави извод за неоснователност и за исковете за
обезщетение за добиви от имотите. При условията на евентуалност, навежда довод,
че, с оглед добросъвестността на ответника С., на основание чл. 71 от ЗС той не
дължи добивите от процесните имоти до предявяване на иска за връщането им, а
ако владението не е било добросъвестно - задължението е погасено по давност.
В случай, че исковете по чл. 108
и чл. 73 от ЗС се окажат изцяло или частично основателни, моли съда да уважи
направеното възражение за прихващане и възражението за погасяването на иска по
чл. 73 ЗС по давност предвид разпоредбата на чл. 110 ЗС.
Моли
съда да отхвърли всички предявени искове срещу ответника С.С. като
неоснователни и недоказани, и да му присъди направените разноски по водене на
делото.
В
открито съдебно заседание ответницата М.Б.Х. не се явява. Представлява се от
адв. Ч., която поддържа изцяло изложеното от процесуалните представители на
ответника С.. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни,
ведно със законните последици, както и да уважи насрещните претенции на
доверителката й за прихващане. Претендира разноски в размер на адвокатския
хонорар по представен договор.
В
открито съдебно заседание ответникът „А.” ООД не се представлява и не изразява
становище по спора.
В открито съдебно заседание ответникът
„Б.” АД се представлява от адв. Б., който счита, че ищецът не е доказал нито
едно от въведените в исковата молба основания за претендираното от него право
на собственост. Изразява становище, че събраните по делото доказателства и
установената съдебна и конституционна практика сочат за пълна липса на
основателност на всички искови претенции. Намира за ирелевантно признанието на
исковите претенции от страна на бивши ответници в процеса. Оспорва твърдението
на ищцовата страна за нищожност на договора за прокарване и преминаване.
Позовава се на доказателствата, приложени с молба от 29.01.2014 г. Изтъква, че
така учредените права касаели имот № 33, за който исковата претенция в хода на
делото била оттеглена. Прави възражение за прекомерност на разноските,
претендирани от ищеца, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Претендира разноски. Представя писмена защита, с която моли съда да отхвърли
предявените искове и да му присъди разноски. Анализира предмета на делото и
разпределението на доказателствената тежест. Изтъква сходството в
предоставените му сервитути както от страна на ответниците С. и Хроок, както и
от самия ищец. Прави извод за липса на правен интерес от предявяване на искове
срещу него. Поддържа, че ищецът не бил доказал претендираното от него право на
собственост върху процесните имоти на нито едно от изтъкнатите три основания.
Изрично заявява, че сключената в хода на процеса спогодба между ищеца и част от
ответниците не обвързва останалите ответници. Също така поддържа, че ищецът не бил доказал, че Интендантството на Негово
Величество Царя е било държавна институция, която е придобивала и/или владяла в своя полза (за
себе си) процесиите имоти. Счита за недоказано, че сочените от ищеца имоти са
били държавни гори и че не са били общински или частни, а същевременно имало
доказателства, че горите са частна собственост на ответниците. Анализира
възможността за придобиване на собствеността върху процесните имоти по силата
на ЗОДСИСБЦФБТН, като изтъква, че самият факт на съществуване на такъв закон
свидетелства, че държавата не е считала имотите за нейна собственост на друго основание
до момента на приемането му. Подчертава, че този закон е било обявен за
противоконституционен, а последиците от обявяването му за такъв са разяснени с
Решение № 3 от 28.04.2020г. на КС по к.д. № 5/ 2019г. По отношение на
претенцията на ищеца за пР.биване на процесните имоти по давност изразява
становище, че след като Интендантството е стопанисвало частните имоти на Царя,
то не е можело да ги пР.бие за себе си или за другиго по давност. Счита, че
Интендантството и Цивилната листа не са публично правни институции, а са
действали от името и за личността на царя (респ. княза). Черпи аргументи от
начина на тяхното възникване и конституиране. Намира, че посочването на
интендантството като титуляр на правото на собственост в съответните нотариални
актове се дължи на особеностите на статута на монарха в гражданския оборот.
Прави извод, че то не е било нито държавна институция, нито юридическо лице и
няма самостоятелна правосубектност. Нямало акт за неговото учредяване, нито за
вписването му в съдебните регистри. Извършва сравнителен анализ на перата от
държавния бюджет. Намира, че свидетелските показания сочат, че процесиите гори
са били собственост на царското семейство и че последните трима в историята ни
български монарси са упражнявали непрекъснато и за себе си фактическата власт
върху тях. Изразява становище и по доводите на ищеца във връзка с договора, по
силата на който ответниците С. и Х. са му учредили сервитут. В заключение прави
извод за недоказаност на претенциите на ищеца. Счита за неоснователно
възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено
от Б.“ АД. Моли съда да отхвърли исковете срещу този ответник. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание ответникът
„Х.” ЕООД се представлява от адв. Д., моли съда да отхвърли предявените искове
и се присъединява към становището на адв. Г.. Прави възражение за прекомерност
на хонорара на ищеца. Представя писмени бележки, в които оспорва исковете.
Анализира правните последици от ЗОДСИСБЦФБТН и обявяването му за
противоконституционен. Позовава се на съдебна практика. Прави изводи въз основа
на мотивите към решения на Конституционния съд, имащи отношение към настоящия
казус. Счита за недоказано, държавата да е пР.била право на собственост върху
процесните имоти по някой от изрично посочените в чл. 3 от ЗДС пР.бивни
способи. Съответно, намира, че правната сделка, посредством която е пР.бил
правото на собственост върху процесните имоти е правно валидна и годна да го
направи техен собственик. Във връзка с довода на ищеца за пР.биване на имотите
по давност чрез Интендантството на цивилната листа, счита, че Интендантството
не е упражнявало фактическа власт върху имотите с намерение да пР.бие
собствеността за себе си или за държавата, тъй като му е било възложено тяхното
запазване, управление и ползване. Въз основа на доказателствата намира, че
Интендантството не е пР.било правото на собственост чрез давностно владение
върху процесните имоти, не е установявало свое владение върху тях, нито е имало
анимус за това, а е признавало за техен собственик царя. Позовава се на §3 от
Правилника за управлението на Цивилната листа на Н.В.Царя, съгласно който
Интендантството представлява царя в гражданското му качество. Подчертава, че
преди 1949 г. процесните имоти не са били вписвани в някакъв държавен регистър.
Прави извод от факта, че при съставяне на нотариалните актове не са били
събирани държавни такси. Намира за доказано, че фактическата власт върху
процесиите имоти е упражнявана от цар Ф. и неговото семейство, а след
абдикацията му - от цар Б. III, а след смъртта на последния - от
наследниците му по закон. Сочи съдебна практика по въпроса, как следва да се
ценят писмените доказателства, които сами по себе си не представляват титул за
собственост. Моли съда да има предвид и направеното възражение за пР.бивна
давност, към което е присъединено и владението на праводателя на този ответник
и събраните в тази насока писмени и гласни доказателства. Подчертава, че
изявление за пР.биване на процесиите имоти на основание пР.бивна давност е
направено още в отговора на исковата молба. Присъединява се към становищата на
процесуалните представители на ответниците С.С. и М.Х., и ги поддържа. Моли
съда да отхвърли предявените срещу него искове със законните последици от
това.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка.
Съгласно
удостоверение за наследници на Цар Б. III от 12.11.1999г. (л.
55 от делото), негови наследници са С.Б. К.готски, М.Б.Х. и Д.С. С.К.-Г.-Р..
Съгласно
удостоверение за наследници на Д.С.С. от 16.05.2000г. (л. 57 от делото), нейни
наследници са С.Б. К.готски и М.Б.Х..
Съгласно
удостоверение за наследници на Цар Ф. I М. Л. С. от
26.11.1888г. (л. 56 от делото), негови наследници са Цар Б. III С. (починал на 28.08.1943г. и оставил за свои наследници С.Б.
К..и, М.Б.Х. и Д.С. С.К.-Гота-Р.) и Н. Б.ф.В.. Без да са посочени данни за
нейната смърт (съдът счита за ноторен исторически факт, че е починала на
15.02.1958г.), в удостоверението са посочени нейните наследници - Ф.ф.В., О. ф.В.,
А.ф.В., С. дьо В. и М. дьо Ш..
Със заявления вх. №
01011/23.11.1998г. и 01012/23.11.1998г. до ПК- С. (л. 50 и л. 88 от делото) С.Б.С.
е поискал възстановяване на собствеността върху земи и гори от горския фонд,
принадлежали на Н.Ц.В Б. III – Цар на българите
(по заявление вх. № 01011/23.11.1998г.) и на Н.Ц.В Ф. I
– Цар на българите (по заявление вх. № 01012/23.11.1998г.). Като документи,
легитимиращи наследодателите на заявителя като собственици на заявените за
възстановяване имоти, са посочени:
-
В заявление вх. № 01011/23.11.1998г.:
o нотариален акт № 144,
т. I, рег. № 1671, нот.дело 161/1930г. за земи в
землището на с. Б.И., м. С., с площ 22 дка.,
o нотариален акт № 145,
т. I, рег. № 1672, нот.дело 162/1930г. за земи в
землището на гр. С., м. Б., с площ 21480 дка. (респ. ръкописно отбелязани 12000
дка.). Допълнително, като документ за собственост за земи в това землище е
посочено и Постановление № 13955/1938г. на МЗДИ, но без обвързването му с
конкретна площ или конкретен имот, заявени за възстановяване.
-
В заявление вх. № 01012/23.11.1998г.:
o Крепостен акт № 83,
нот. дело № 232/1900г. за земи в землището на с. Б.И., м. С., с площ 14 дка.
o Крепостен акт № 121,
нот. дело № 475/1900г. за земи в землището на с. Б.И., м. С., с площ 2,5 дка.
o Крепостен акт № 122,
нот. дело № 476/1900г. за земи в землището на с. Б.И., м. С., с площ 2,5 дка.
o Крепостен акт № 123,
нот. дело № 477/1900г. за земи в землището на с. Б.И., м. С., с площ 1,5 дка.
o Крепостен акт № 124,
нот. дело № 478/1900г. за земи в землището на с. Б.И., м. С., с площ 1 дка.
o Крепостен акт № 126,
нот. дело № 504/1900г. за земи в землището на гр. С., м. М., с площ 1500 дка.
o Крепостен акт № 108,
нот. дело № 243/1900г. за земи в землището на с. Б.И., м. Ш., с площ 3000 дка.
От представеното с
исковата молба заверено копие на н.а. № 144/17.09.1930г. (л. 52-53 от делото)
се установява, че с него Интендантството на цивилната листа на Негово
Величество Царя е било признато за собственик по давностно владение в
продължение на повече от 30 години на една гора с ливада от 22 дка. при съседи:
шосе Ч. К. – Б.И., наследници на И. З., гора на с. Б.И., С. А., и гора на с. Б.И.
край пътя Ч. К. – Б.И..
Съответно, с н.а. №
145/17.09.1930г. (л. 51-54 от делото) Интендантството на цивилната листа на
Негово Величество Царя е било признато за собственик по давностно владение на
една планина от 12000 дка, при граници: Червеният път, граничещ с гората Ч. К.
на С.ската община, същия път до река Голяма Б., същата река до шосето Ч. К. – Б.И.,
същата река нагоре до резервоара, от същия нагоре по хребета водораздела между
Солената вода и Голяма Б., същия хребет по М.а до местността Д., от същата
местност по хребета – вододел между Марица и Голяма Б. до връх Мусала,
включително същия връх, балкан на С.ската община, балкан на с. Б.И., по хребета
до извора на Гръчка река, по Гръчка река от извора й до моста на шосето Ч. К. –
Б.И., до моста на река Малка Б., оттам на север по Радуилския път до варниците,
а оттам – по стария Радуилски път до Червения път.
На л. 110 от том VI
от делото се открива заверено копие от Постановление № 13955/02.08.1938г. на
министъра на земеделието и държавните имоти, съгласно което за предмет на
горското стопанство в землището на гр. С., С.ска околия, занапред ще служи
гората на Н.В. Цар Б. III, под название „Б.“ с площ 21480,00 дка и детайлно
описани в постановлението граници.
На л. 89 - 95 от
делото, както и л. 103 - 109 от том VI от делото са
представени заверени копия от крепостните актове за имотите, чието
възстановяване е поискано със заявление 01012/23.11.1998г. както следва:
-
С договор за продажба от 23.06.1901г., обективиран в
кр.а. № 108 по н.д. № 243/1901г. С.ски мирови съдия, Княз Ф. I пР.бива един
дапан /пазбище/ с една част гора в него, находяща се в землището на село Б.И. в
местността, називаема „Ш.“, състояща се от 3,000 /три/ хиляди декара между
съседи: Бели- И.ска планина, Гръчка река, Рилско-манастирска планина, Мала Б. и
пътя, който води за Ч.- К..
-
С договор за продажба от 19.12.1900г., обективиран в
кр.а. № 126 по нот. дело № 507 на С.ски мирови съдия, Княз Ф. I пР.бива една
земя планина /айлък/ находяща се в землището на град С. в Рила планина
(називаема „М.“) на пространство цялата от около /1500/ хиляда и петстотин
декара със съседи: пасбището „Манастирски М.“, каменистото дере, по пътеката до
пресеката от път на подобитият Гъоир и Мусала, над билото до гробището на Ч. –
К..
-
С договор за продажба от 18.12.1900г., обективиран в
кр.а. № 124 по нот. дело № 478 на С.ски мирови съдия, Княз Ф. I пР.бива една
ливада находяща се в землището на село Б.И., в местността ,,С.“ от /1/ един
декара при съседи: Братя Г.и с нива, път, гора на село Б.И. и самия Притежател.
-
С договор за продажба от 18.12.1900г., обективиран в
кр.а. № 123 по нот. дело № 477 на С.ски мирови съдия, Княз Ф. I пР.бива една ливада с гора, находяща се в землището
на село Б.И. в местността „С.“ от /1/ един декар при съседи: братя Д. с ливада
и гора, Бело И.ска гора, Братя Г.и от ливада, гора, нива и ливада на Н.Ц.Височество
-
С договор за продажба от 18.12.1900г., обективиран в
кр.а. № 122 по нот. дело № 476 на С.ския нотариус, Княз Ф. I пР.бива една нива
с ливада и гора находяща се в землището на село Б. И.в местността „С.“ от /2/
два декара и /5/ пет ара при съседи: от една страна братя Д., от втора И. Б.,
от трета брег и от четвърта Братя Д.и бряг над пътя слизащ от Балкана Широки
валог.
-
С договор за продажба от 18.12.1900г., обективиран в
кр.а. № 121 по нот. дело № 475 на С.ския нотариус, Княз Ф. I пР.бива една нива
с ливада и гора находяща се в землището на село Б.И., в местността ,,С.“ от /2/
два декара и /5/ пет ара при съседи: от една страна братя Д., от втора И. Б.,
от трета брег и орман селски и после право по брега, и от четвърта Братя Д.и
бряг над пътя, слизащ от Балкана Широки валог.
-
С договор за продажба от 14.08.1900г., обективиран в
кр.а. № 83 по нот. дело № 232 на С.ския нотариус, Княз Ф. I пР.бива една ливада
с гора находяща се в землището на село Б.И., в местността „Д.“ от /14/
четиринадесет декара, при съседи: И. Б., селска гора називаема Равни рид, вада
и път.
По така подаденото
заявление № 01011/23.11.1998г. и въз основа на посочените в него документи за
собственост, е било постановено Решение № 03029/30.06.2000г. на ПК- С. (л. 58 –
60 от делото), с което е признато правото на собственост за възстановяване на
целия имот от 22 дка, заявен с н.а. № 144/01.01.1930г. (погрешно посочен като №
2 от заявлението), в нови реални граници по чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ. Със същото
решение е признато правото на собственост за обезщетяване по § 8 от ЗВСГЗГФ за
[част от] имота, заявен с н.а. № 145/01.01.1930г. (погрешно посочен като № 3 от
заявлението), с площ 4638 дка. Конкретно определените възстановени имоти по чл.
4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ с това решение са № 023005 по КВС с площ 9,320 дка и №
023006 по КВС с площ 12,679 дка, като и двата се намират в м. С..
Решение със същия
номер и от същата дата, но с различно съдържание, се открива и на л. 85 - 87 от
делото, като с него на наследниците на Цар Б. III
са възстановени поне дванадесет имота (съгласно използваната номерация), но,
тъй като представеното копие е непълно, по делото има данни единствено за имот
№ № 000186 с площ 31,622 дка, имот № 023005 с площ 9,320 дка, имот № 023006 с
площ 10,412 дка и имот № 024004 с площ 202,100 дка;
Правоимащите лица са
били въведени във владение на имотите, посочени в това решение, с протокол за
въвод от 27.12.2000г. (72 – 73 от делото), като в него са описани скици на поне
22 имота, без индивидуализация на самите имоти.
По същото заявление е
постановено и Решение № 01011/31.08.2000г. по чл. 13, ал. 5 от ЗВСГЗГФ с което
въз основа на протоколно решение от 10.03.2000г. по чл. 17, ал. 7, от
ППЗВСГЗГФ, Поземлената комисия се е произнесла само по имот № 1 от заявлението
(в действителност – № 2) с площ 21480 дка, като е признала правото на
възстановяване в нови реални граници по чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ върху част от
името с площ 4976,500 дка, и е признала правото на обезщетяване върху част от
имота с площ 2385,500 дка. поради това, че става въпрос за гори в защитените
територии, определени със закон. Със същото решение е отказано да се признае
правото на собственост върху част от имота с площ 14118 дка, като са изложени
мотиви, че няма документ за собственост за 9480 дка, а 4638 дка са гори от НП
Рила и подлежат на обезщетяване в друго землище. Конкретните имоти,
възстановени с това решение са съответно със следните площи и номера по КВС: №
510001 с площ 594,019 дка; № 510003 с площ 255,166 дка; № 510004 с площ 32,204
дка; № 510005 с площ 5,121 дка; № 510006 с площ 11,019 дка; № 510007 с площ
61,216 дка; № 510009 с площ 55,017 дка; № 510010 с площ 258,594 дка; № 510011 с
площ 366,894 дка; № 510012 с площ 361,407 дка; № 510013 с площ 36,170 дка; №
510014 с площ 432,547 дка; № 510015 с площ 167,241 дка; № 510016 с площ 98,549
дка; № 510017 с площ 76,898 дка; № 510018 с площ 117,387 дка; № 510019 с площ
133,754 дка; № 510020 с площ 220,930 дка; № 510021 с площ 73,519 дка; № 510022
с площ 136,613 дка; № 510023 с площ 432,002 дка; № 510024 с площ 1574,6079 дка;
№ 510026 с площ 1446,129 дка; № 510029 с площ 69,003 дка; № 510031 с площ
59,594 дка; № 510032 с площ 77,467 дка;
Представител на
правоимащите лица е бил въведен в тези имоти съгласно Протокол №
01/15.05.2001г. (л. 83-84 от делото).
Следващо решение,
постановено по същото заявление, е с номер 01011 и е от дата 09.07.2003г. (л.
115 – 120 от делото). С него се преповтарят дословно мотивите към първото от
горните решения от 30.06.2000г., но конкретните възстановени имоти по чл. 4,
ал. 2 от ЗВСГЗГФ са различни, както следва: № 000025 с площ 1995,131 дка; №
000035 с площ 715,915 дка; № 000058 с площ 149,169 дка; № 000059 с площ 95,155
дка; № 019019 с площ 90,223 дка; № 027003 с площ 86,669 дка; № 027006 с площ
177,274 дка; и № 027007 с площ 1328,783
дка. (В имотите по това заявление на 25.08.2003г. е бил въведен във владение
лесничеят на дружество „К.“ – Тодор Г., съгласно протокол за въвод на л. 121 от
делото.)
Последно (коригиращо)
решение по това заявление е постановено от ОСЗ- С. под № 01011/29.12.2003г. (л.
129 – 131 от делото), като:
-
вместо имот № 510001 с площ 594,019 дка възстановява в
нови реални граници по чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ имот № 510001 с площ 593,652
дка;
-
вместо имот № 510003 с площ 255,166 дка възстановява в
нови реални граници по чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ имот № 510003 с площ 254,003
дка;
-
вместо имот № 510007 с площ 61,216 дка възстановява в
нови реални граници по чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ имот № 510007 с площ 58,266 дка;
-
вместо имот № 510031 с площ 69,094 дка възстановява в
нови реални граници по чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ имот № 510031 с площ 63,672 дка.
В тези имоти е бил
въведен във владение К.Г. – лесовъд в ГД „К.“, съгласно Протокол №
8/15.04.2004г. (л. 132 от делото).
По подаденото
заявление № 01012/23.11.1998г. е било постановено Решение № 3030/30.06.2000г.
(л. 96 – 99 от делото), с което е признато правото на собственост за
възстановяване по реда на чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ за имотите, описани в
посочените в заявлението крепостни актове (с изключение на Крепостен акт №
108), като на наследниците на Н.В. Цар Ф. I
са били възстановени следните имоти в землището на с. Б.И.: № 023001 с площ
7,035 дка; № 023003 с площ 10,139 дка; № 023004 с площ 4,326 дка. Въз основа на
това решение, в тези имоти е бил въведен представител на правоимащите лица,
съгласно Протокол № 02/27.12.2000г., но посочените в последния скици съответстват
на осем, а не на три, имота (л. 100 от делото).
По същото заявление е
било постановено Решение № 01012/31.08.2000г. (л. 101 – 103 от делото), с което
ПК- С. е признала правото на собственост за възстановяване по чл. 4, ал.2 от ЗВСГЗГФ по отношение на част от имота,
описан в кр.а. № 126, с площ 264,500 дка, и е отказала да признае правото на
собственост върху останалата част от имота с площ 1235,500 дка. По отношение на
имота, описан в кр.а. № 108, комисията е признала правото на собственост за
възстановяване в нови реални граници по чл. 4, ал. 2 от ЗВГЗГФ за пълната му
площ от 3000 дка. С това решение на правоимащите лица са възстановени следните
конкретни имоти: № 510002 с площ 2164,209 дка; № 510025 с площ 1082,309 дка и №
510027 с площ 18,000 дка. Представител на правоимащите е бил въведен във
владение на тези имоти с Протокол № 02/15.05.2001г. (л. 105 от делото).
С Решение №
01012/09.07.2003г. (л. 122 – 125 от
делото), постановено по същото заявление, е възпроизведена мотивната част на Решение
№ 3030/30.06.2000г., но с него се възстановяват следните три имота: № 000459 с
площ 32,815 дка, № 020004 с площ 19,531 дка и № 026001 с площ 1183,254 дка;
С Протоколно решение
№ 01012/09.07.2003г. (л. 126 – 127 от делото) е възпроизведена единствено
мотивната част на горното решение и на Решение № 3030/30.06.2000г.
В тези имоти е бил
въведен във владение инж. Тодор Г. – лесничей на дружество „К.“, съгласно
Протокол № 02-Б/25.08.2003г. (л. 128 от делото).
Описаните по- горе
заявления и решения, както и пълните преписки по възстановяването на имотите,
вкл. скици на имотите и документи за собственост, въз основа на които е
претендира възстановяването, се намират на л. 1880 – 2009 от делото.
Така възстановените
имоти са били предмет на последващи правни сделки, като от приложените на л.
322 – 331 от делото нотариални актове се установява, че:
-
С договор за покупко- продажба на недвижим имот,
обективиран в н.а. № 118/13.12.2007г., С.Б.С., М.Б.Х., херцог Ф.ф.В., херцог А.ф.В.,
херцог О. ф.В., С.Е. М.Л., херцогиня дьо В. и М.Л. дьо Ш., херцогиня дьо В., са
продали на „А.“ ООД имот № 023003 по КВС с
площ 10138 кв.м.;
-
С договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в
н.а. № 136/22.12.2008г., С.Б.С. и М.- Л.Б.Х. са продали на „Х.“ ЕООД поземлени имоти с идентификатори № 65231.919.400, № 65231.919.401
и № 65231.919.402;
-
С нотариален акт № 4/18.04.2008г. С.Б.С. и М.- Л.Б.Х. са
учредили на „Б.“ АД право на строеж върху имот № 65231.919.33 по КККР за срок
от четиридесет години за изграждане на хидротехническо съоръжение. Към договора,
обективиран в този нотариален акт, е приложен договор за предоставяне на право
на преминаване, изграждане и използване в недвижими имоти на система от
подземни проводи за изграждането на снежна инсталация (инсталация за изкуствен
сняг) в к.к. „Б.“, общ. С.. По силата на този договор, С.Б.С. и М.- Л.Б.Х.
предоставят на „Б.“ АД правото от свое име и за своя сметка да проектира,
изгради и ползва система от подземни проводи и съоръжения, представляваща
електрическа, водопреносна и комуникационна мрежа, необходима за изграждането и
функционирането на инсталацията за изкуствен сняг в единадесет имота, описани в
т. 4 от договора, както следва: № 65231.919.31, № 65231.919.32, № 65231.919.34,
№ 65231.920.235, № 65231.920.238, № 65231.920.240, № 65231.920.242, №
65231.920.243, № 65231.920.250, № 65231.920.252 и № 65231.920.253.
С молба от
19.12.2009г. ищецът е уточнил и индивидуализирал процесните имоти (л. 278 – 287
от делото).
На следващите
страници от делото се открива писмо за несъответствия от Изпълнителната агенция
по горите, както и нова справка за съответствия на имоти и корекция.
Поредно уточнение е
извършено с молба от 08.02.2010г. (л. 309 – 318).
На л. 133 – 245 и л.
332 – 351 от делото са приложени скици на процесните имоти. След извършена
допълнителна индивидуализация на част от имотите по кадастрална карта (л. 387 –
388 от делото) и уточнение на разпределението им по площ и положение (л. 367 –
372 от делото), са били представени нови скици на пет от имотите (л. 373 – 377
от делото), както и техни данъчни оценки (л. 384 – 385). Такива се откриват и
на л. 561 – 574 и л. 579 – 580, както и
л. 598 – 659, л. 749 – 754 и л. 802 – 808. Последна група данъчни оценки на част
от процесните имоти са приложени на л. 1175 – 1182, като писмото, с което са
представени, е описано като приложение към молбата от 08.06.2011г., намираща се
на л. 1195 – 1210 от делото.
В хода на
производството са били представени нови (актуални) скици на имотите – предмет
на исковете по чл. 108 от ЗС.
На л. 671 – 726 се
открива молба с приложени към нея удостоверения за идентичност на имоти, които
съдът не коментира, с оглед обстоятелството, че тези документи са били взети
предвид от вещите лица, изготвили основното и повторното заключение по СТЕ, във
връзка с отговори на въпросите за идентичност между отделни имоти.
На 20.05.2011г.
ищецът е депозирал молба, с която излага съображения във връзка със статута на
Интендантството на цивилната листа и се позовава на Закона за горите от 1897г.
и на Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите
царе Ф. и Б. и на техните наследници (ЗОДСИБЦФБТН). Към молбата са приложени
копия от документи съгласно списък на стр. 818 – 819. Същите са напълно
идентични с документите под № 9 – 88 съгласно списъка (л. 1208 – 1209) към
молбата от л. 1195 – 1210 и намиращи се на л. 1223 – 1486 от делото, както
следва: Правилник за Управлението на Цивилната листа на Негово Величество Царя;
Протокол от 05.09.1946 г. за опис на
движимото и недвижимото имущество на електрическата централа при двореца С.;
Застрахователна полица № 148129 за застраховане в полза на Интендантството на
цивилната листа на Н.В.Царя – С. на сгради на ул. „М.“ и ул. „Ш.С.“ в гр. С.,
както и Ентомологическата станция, Автомобилния парк и Щала (т.е. обора,
конюшнята); Две пълномощни от Княз Ф. от 29.10.1896г. и 27.08.1902г. в полза на
управителя на интендантството на цивилната му листа и управител на частните му
имения да подписва за упълномощителя актове за покупка, продажба и размяна на
частни имения на упълномощителя; Положение за управлението на Маршалството на
Двора на Негово Величество Царя; Положение за управление на домакинството на дворците;
Инструкция за охранителната служба; Положение за чиновниците и служителите при
Двора на Негово Величество Царя; Писмо от 26.02.1923г. от Министерския съвет до
Интендантството на Цивилната листа на Негово Величество Царя, с което адресатът
се уведомява за взетото от МС решение, че, с оглед поставянето на имотите на
бившия Цар Ф. в България под възбрана, и до окончателно разрешаване на спора
между държавата и него, Интендантството е натоварено да се грижи за
запазването, управлението, ползването и уреждането на частичните регулации на
тези имоти за сметка на бившия Цар Ф.; Бюджет за приходите и разходите на
Царство България за 1918 г.; Бюджет за приходите и разходите на Царство
България за 1910 г.; Бюджет за приходите и разходите за 1904 г. Бюджет на
разходите на Княжеството за 1883 г.; Бюджет на разходите Княжеството от 1
януари 1882 до 1 януари 1883 г.; Платежна заповед от 22.02.1945г.; Пълномощно
от интенданта за получаване вместо него на парична сума от БНБ по платежна
заповед от 01.03.1945г.; Платежно нареждане от 01.03.1945г.; Разписка;
Пълномощно; Платежна заповед от 17.03.1945г.; Разписка; Платежна заповед; Писмо
от 20.04.1945 г.; Пълномощно; Разписка; Платежна заповед от м. май 1945г.;
Пълномощно; Разписка; Платежна заповед от 16.05.1945г.; Пълномощно; Писмо от
03.05.1945г.; Вносен лист от 03.05.1945 г.; Писмо от 7 юли 1945г.; Молба до
Тодор Павлов - Регент на България; Раздавателен списък за възнаграждението на
работниците при имота Евксиноград; Ведомост за заплати на държавни служители
при Маршалството на Двора на Н.В. Царя за месец януари 1944г.; Ведомост за
заплати на държавните служители при царския автомобилен парк за месец януари
1944г.; Ведомост за заплати на държавните служители при царските конюшни за
месец януари 1944г.; Ведомост за заплати на държавните служители при Научния
институт на Н.В. Царя за месец януари 1944 г.; Заповед № 18 от 24.01.1944г.;
Ведомост за заплати на държавните служители при Природонаучния музей в гр. С.
за месец януари 1944г.; Ведомост за заплати на Дьржавните служители при
Зоологическата градина на Н.В. Царя за месец януари 1944г.; Ведомост за заплати
на държавните служители при царската ботаническа градина за месец януари
1944г.; Вносен лист № 127 от 25.02.1944г.; Вносен лист № 128 от 25.02.1944 г.;
Вносен лист по бюджета на фонд „Пътища“; Списък от приходи/разходи от наеми и
ремонти; Писмо от м. октомври и Проекто-бюджет на двореца Врана за Финансовата
1938г.; Сведение за предстоящите ремонти в Двореца Врана през 1938 г.; Проекто-
бюджет за приходите на двореца и стопанството на Врана за финансовата 1938г.;
Бюджет на върховното правителство на царския двор за 1939г.; Бюджет на
интендантството на цивилната листа на Н.В. Царя за 1939г.; Бюджето-проект на
интендантството на цивилната листа на Н.В. Царя за 1937г.; Годишно приключване за 1941 бюджетна година на
Интендантството на цивилната листа на Н.В. Царя; Писмо от 07.02.1938 г. и
пояснителна бележка; Заповед №145 от18.02.1938 г.; Писмо от 03.09.1938г.; Писмо
от 02.05.1938г.; Бюджет на върховното правителство на царския двор за 1939 г.;
Писмо от 05.01.1938 г. до сметната палата; Писмо от 20.06.1938 г. до министъра на благоустройството;
Платежна заповед от 26.02.1938 г.; Пълномощно; Писмо от 29.12.1938 г.; Платежна
заповед от м. декември 1938 г.; Пълномощно; Писмо от 07.09.1938 г. до
министерството на благоустройството; Бележка от 04.03.1938 г. за разрешени
кредити по бюджета и издадени платежни заповеди; Ведомост на персонала при
Маршалството на Двора на Н.В. Царя за м. януари 1944 г.; Ведомост за заплати на
държавните служители при Царското интендантство за месец януари 1944 г.;
Ведомост на служителите от Царското интендантство; Ведомост за заплати на
държавните служители при Капитанството на Двореца на Н. В. Царя за м. януари
1944 г.; Ведомост за заплати на държавните служители при Двореца С. за м.
януари 1944 г.; Ведомост за заплати на държавните служители при Двореца Врана
за м .януари 1944 г.; Ведомост за заплати на държавните служители при Двореца
Кричим за м. януари 1944 г.; Ведомост за заплати на държавните служители при
двореца Ч. К. за м. януари 1944 г.; Нотариален акт № 323 за продажба на
недвижим имот от 30.08.1911 г.; Нотариален акт № 36 за продажба на недвижим
имот от 05.02.1914 г.; Нотариален акт № 48 за продажба на недвижим имот от 30.01.1914
г.
С отговора на
исковата молба, депозиран от адв. Х., в качеството й на процесуален
представител на ответника С.С., са представени и приети от съда писмени
доказателства в подкрепа на твърденията и възраженията на този ответник, сред
които:
-
Н.а. № 144/17.09.1930г., н.а. № 145/17.09.1930г., както и
крепостни актове №83/14.08.1900г., №121/18.12.1900г., №122/18.12.1900г.,
№123/18.12.1900г., №124/18.12.1900г., №126/29.12.1900г. и №108/23.07.1901г.,
идентични с описаните по- горе.
-
Постановление № 13955/02.08.1938г. на министъра на
земеделието и държавните имоти, обсъдено по- горе.
-
Стопански планове - л. 111 – 124 от делото.
-
Документи по реституционни преписки.
-
ПМС № 72/13.02.1954г. - 227 – 229 от делото
-
Дневник от заседание на Учредителното събрание, проведено
на 22.03.1879г. - 230 – 235 от делото
-
Правилник за управление на цивилната листа на НЕгово
Величество Царя - л. 236 – 250
-
Дружествен договор на гражданско дружество - л. 280 – 285
На л. 329 – 339 от
делото се открива кореспонденция на руски език, с превод на български език (л.
324 – 328 от делото) във връзка с отпускане през 1912г. на заем от 3000000
златни франка от руското правителство на цар Ф. за срок от двадесет и пет
години и седем месеца, при годишна лихва от 5%.
На л. 340 – 357 от т.
VI от делото са представени документи във
връзка с трудовоправните отношения на работници и служители в ДЗЗД „К.“.
Към отговора са
приложени документи, идентични с тези на л. 51- 57 и 95 98 – 109 от делото, като с протоколно определение от 13.05.2014г.
част от тях, са били изключени от кръга на доказателствата.
В хода на
производството са представени и приети като доказателства по делото пълните
реституционни преписки по Заявление № 01011 от 23.11.1998г. и Заявление № 01012
от 23.11.1998г.
Разпитани са
свидетели за упражнявано владение върху имотите за периода до 1946г., респ. за
оборване на това обстоятелство, както следва:
Свидетелят А.П.
заявява, че познава горите и е чувал за тях от членове на семейството си. Като
ученик прекарвал летата на вилата на дядо си на Б.. Впоследствие в качеството
си на зоолог е посещавал често района. Знае, че царските гори са разположени от
двореца „Царска Б.” нагоре към планината, по долината на р. Царска Б.
(Мусаленска Б.), съседния рид Големия М. и по линията на малките рекички Малка Б.,
Катеричка и Гръчка. Според свидетеля, долната граница на горите е шосето от Б.
към Б.И., като под него е само дворецът с неговия двор, а горите са нагоре
(т.е. над шосето в посока към планината). Горната граница на основната част от
царските гори преди Втората световна война е била по основното било на Рила
(Мусаленското било), вододела между Б. и Марица, а след връщането на земите
достига до границата на Национален парк Рила. Освен това свидетелят сочи гори с
по- малка площ в м. „С.”, край кантон „Марица” и край Б.И.. Твърди, че частта
от възстановената гора, която е извън националния парк, е идентична в по-
голямата си площ с бившата царска гора и възлиза на около 7000 – 8000 дка.
Съответно, приблизително такава площ имало и около Б.И. - като компенсация за земите, които попадат на
територията на националния парк. Заявява, че в частта над Б. гората е била
възстановена там, където е била (с изключение на най-високата част, която е
национален парк, като вместо нея са възстановени земи около с. Б.И.).
Конкретизира, че имотът в „С.“ (няколко десетки декара и е от двете страни на
шосето Б. – Б.И.) е бил част от бившата царската гора и се намира много близо
до другата площ, но не граничи с нея. Чия собственост са били горите,
свидетелят знае от майка си и от дядо си - акад. И. Буреш, близък на царското
семейство, който участвал във всички научни екскурзии и експедиции на Цар Ф. и
Цар Б.. Изрично заявява, че знае от дядо си и от местни хора от времето на
детството му, че горите са царски, тъй като хората ги наричали така. Основната
част били закупени със средства от Цивилната листа и с помощта на княгиня К.,
като по- голямата част от масива над Б. и Царска Б. бил купен от Р.я манастир,
защото манастирът имал финансови затруднения. Свидетелят бил чувал също така,
че са купувани и малки частни парцели, за да се уедри и оформи площта. По данни
от дядо му, цар Ф. е искал да опази планината и да има статут на защитена
местност. Поради това, в тези частни земи било забранено да се добива дървен
материал и да се ловува, като за спазване на забраната е бил назначен нарочен
служител. От царя били използвани за дърва за огрев в малки количества, но
изразява убеждение, че гората „не е сечена“. Същевременно, горите не са били
заградени и достъпът до тях е бил свободен. Според свидетеля, след абдикацията
на цар Ф., горите, заедно с всички други царски имоти, преминават към цар Б.,
който се възкачва на престола. Изразява принципно убеждение, че при монархиите
е прието, престолонаследникът да получи всички имоти, за да не се раздробяват.
В случая така били ползвани и от цар Б. III,
който е ходил на екскурзии в тях, карал е ски и е ловувал. Сочи, че дворецът
„Царска Б.” е построен на площта на тези собствени гори, а до шосето между Б. и
Б.И. имало дивечов развъдник - също на територията на царските гори, както и
царската хижа Ястребец (понастоящем - на горната станция на лифта). Свидетелят
описва, как след смъртта на Б. имотите били наследени от царица Й.и децата. За
последен път тя и децата са посетили горите заедно с дядото и майката на
свидетеля през лятото на 1945 г., като се е качила на връх Мусала. Свидетелят
не е чувал, някой да е оспорвал правото на собственост върху земите, нито да е
твърдял, че са държавни или общински. Убеден е, че горите са възстановени с
решение на Конституционния съд от 1998 г., с което е обявен за
противоконституционен законът за отнемането им, а встъпването във владение е от
2002-2003 г., което знае от ответниците С.С. и М.Х.. Счита това за общоизвестен
факт. Твърди, че никой не им пречи да посещават горите и да извършват
дърводобив в малки и ниски части от тях, както и в района на Б.И.. Изрично
заявява, че дядо му не е присъствал на сделки, нито на разговори за предаване
на средства, а информация по въпроса е черпил вероятно от монарха, тъй като
казвал на свидетеля, че знае за това от разговорите по време на екскурзиите.
Нито той лично, нито дядо му, бил виждал документи за прехвърляне на гората
между монарсите Ф. и Б., но счита за уредено при монархиите, че собствеността
отива при престолонаследника. Не бил чувал за завещание след смъртта на цар Б.
ІІІ, но прави извод, че собствеността отива при наследниците - съпругата и
децата му. Заявява, че впечатленията му са от период след 1946 г. Твърди, че
горите никога не са били оградени, нито обозначени. Според него, преди 1946 г.
в този район е имало и държавни и общински гори, но те също не са били оградени
и обозначени. Както преди национализацията, така и понастоящем, достъпът до тях
не е ограничен. Свидетелят не бил присъствал на възстановяването на горите, а
научил лично от отв. С., че горите му били върнати.
Свидетелката М. Г. е
историк с изследвания и интереси към периода на Третот о българско царство, монархическия институт и отношенията му с
държавата. Сочи, че царските гори влизат в състава на землищата на С. и Б.И.,
като основната част от тях (около 9000 дка.) са в землището на С.ската община и
обхващат територия приблизително от входа на двореца „Царска Б.” в южна посока
към връх Мусала, по поречието на р. Царска Б., която минава през двореца.
Описва границата на горите като посочва, че тя съвпада с билото, спуска се по
р. Гречка, м. И. к. (под кабинковия лифт), покрай хотелите „Ястребец” и „Б.
хилс”, а преди това пресича пътя Б. – Б.И. и продължава надолу през м. „В.” и
се връща към двореца „Царска Б.”. Уточнява, че това са границите на големия масив, наречен „М.а”. Според
свидетелката, по- малкият горски масив (около 44 дка.) в м. „С.” е в близост до
пътя Б. – Б.И., където преди е имало пионерски лагер. В качеството си на
историк се е срещала с хора, живели преди 09.09.1944 г., от които основно знае
за царските гори. Твърди, че неин близък е свещеник К.П. от Р., който й
преразказал чутото от русенския митрополит Михаил относно среща през 1897 г. в
гр. Русе на Княз Ф. с двама членове на Светия синод, на която присъствал и И.
Вазов. На нея митрополитите споделили за финансовите проблеми на Р.я манастир
и, заедно с И. Вазов, помолили княза за съдействие, за да се запазят и съхранят
горите и природата, като там княжеското семейство си построи дом и пР.бие
горите, които да бъдат съхранени за поколенията. Уточнява, че този спомен е от
митрополит Василий. След това Р.ят манастир обявил на търг голяма част от
горите си, като манастирската планина „М.“ била закупена от княз Ф. за около 12
хиляди златни лева. Свидетелката е убедена, че това фигурира в протокол на
синодално заседание, където е записан номерът на квитанцията, с която е
закупена тази гора. Позовава се и на сведения от възрастни местни хора от с. Б.И.,
че горите били купувани лично от Ф., вкл. под м. „С.”, където впоследствие е
направена ботаническа градина и развъдник за животни, която площ е била дарена
от жителите на с. Б.И.. Информация по този въпрос свидетелката получила от сина
на един от адютантите на цар Б. - Н.С.С., който от своя страна бил научил от
баща си, че горите в Рила са купувани от цар Ф. с негови лични средства. Като
друг свой източник сочи д-р Спелър – американски изследовател теолог, който
получил информация по въпроса от неговия ментор, генерал Р., който се познавал
с Ф. и му разказвал за срещите си с цар последния, вкл. на последната среща
през 1947 г. в К., когато царят заявил, че е купувал лично всичко това, което е
в България. Освен това, свидетелката сочи, че Ф. бил ползвал тези гори за лов и
за своите ботанически занимания, като всички хора са знаели, че това са
царските гори, в които само царят е можел да осъществява сеч и да ловува.
Твърди, че, след абдикацията на Фердинанад, само Б. е останал във владение на
имотите, а впоследствие - царица Й., но във всички периоди от време гората се е
ползвала по същия начин. Свидетелката е убедена, че горите са били отнети още
през лятото на 1946 г. - преди да влезе в сила закона за конфискация през
1947г., като от този момент членовете на царското семейство не са имали достъп
до тях. Отново заявява, че всичко е купувано с лични средства, част от които
княгиня К. е предоставяла на цар Ф., а друга част са от неговата заплата, от
така наречената Цивилна листа. Свидетелката не е виждала лично документ за
плащане за гори в Рила. Запозната е с документ, касаещ ползване на лични
средства – писмо (лична кореспонденция) от замъка Шанти, в което княгиня К.
пише, че ще изпрати на сина си 1 млн. златни франка за неговите нужди по
устройването му в България (но без да се сочат конкретни цели и конкретни
имоти). Според свидетелката, земите били закупувани от Р.я манастир и от местни
хора. Твърди, че горите са възстановени по силата на решение на Конституционния
съд от 1998 г., а ответниците С. и Х. влезли във владение през 2002-2003г.
Свидетелката сочи, че няма лични впечатления за тези имоти до 1946 г. Данните й
са от нейни близки хора, на които има доверие. Не е виждала документ, въз
основа на който са възстановявани имотите. Доколкото знае, има нотариални
актове и продавателен запис, но не ги е виждала. Убедена е, че собствеността е
възстановена само на С.С. и на М.Х..
Свидетелят И. Ш. е
доцент в Софийския университет, като преподава теология, църковна дипломация и
протокол. Счита себе си за един от
задълбочените изследователи на историята на българското царско семейство.
Подчертава, че докторската му дисертация била посветена на личността на цар Ф.
и отношенията му с Българската Екзархия. Твърди, че е събирал сведения от живи
служители на царското семейство, от потомци на такива, както и бившия игумен на
Р.я манастир – драговитийският епископ Й.. Изразява мнение, че основният масив
на царските гори се намира южно от двореца „Царска Б.”, като още от началото на
ХХ век е бил наричан „царската гора”. Свързва местоположението й с поречието на
р. Б., подножието на вр. Мусала и Б.И.. Счита, че в миналото е била по- голяма,
но поради създаването на парк Рила и невъзможност за възстановяване,
понастоящем е по- малка, като част от имотите съвпадат като територия с тези от
преди 09.09.1944 г. Твърди, че значителна част от средствата, които влага в
закупуването на своите имоти, Цар Ф. е получил от княгиня К.. При предаване на
личния архив на цар Ф. на Българската държава и архива на Цар С. II се запознал
с брачния договор между Княз Ф. и дон Р.П.
от 1892 г., с който последният дава като зестра на своята дъщеря, Княгиня М.,
сумата от 150000 златни френски франка. Счита, че царят е използвал и средства
по линията на Цивилната листа. За това, че Рилската света обител му продава
своята гора през 1904 г., свидетелят знае от драговитийския епископ Й. и от Л.Р.-
дъщеря на последния интендант на двореца А.Р.. Твърди, че закупените гори са
били ползвани предимно за лов и научни изследвания. Не са били оградени и не е
имало ограничение на достъпа до тях, а сечта била ограничена само за
задоволяване на дворцовите потребности. Изразява становище, че след абдикацията
и смъртта на Цар Ф. негов наследник на престола и в лично качество е Цар Б.
III, който ползвал горите по същия начин. Убеден е, че за никого не е имало
съмнение, коя е царската гора и границите й, като не му е известно да е имало
спорове за нея. Сочи, че цар Ф. е провеждал научни експедиции из цяла България,
за което има десетки разкази, но е притежавал гори основно в Рила. Заявява, че
черпи сведенията си от съвременници или от наследници на съвременници на този
период. Не е виждал документ за забраняване на определени дейности в царската
гора.
Свидетелят Г. Г.сочи,
че е работил в Държавно горско стопанство – Б. от 08.01.2002г. до 31.12.2009
г., а преди това е работил в Б. и е бил кмет на Община С. от 1995 г. до 1999 г.
Твърди, че е запознат с всички гори в района, които винаги са били в много
добро състояние. Където е било необходимо, са правени залесявания, като след
1998 г. залесяването е значително по- малко. Основните пътища са били прокарани
преди предаването на новия собственик. След това единствено са правени временни
пътища за добив и извоз на материалите. Преди реституцията гората била
държавна. За нея сега има наличен лесоустройствен проект, но не знае, кой го е
платил. След предаване на имотите фактическа власт върху тях упражнява ДЗЗД „К.”,
но не знае, чие е дружеството. Спомня си за проверка за незаконна сеч през
2009г., но не знае подробности.
Свидетелят М.И.е
работил в Държавно лесничейство „Б.” от 2000 г. до 2003 г. на длъжности
помощник- лесничей, лесничей, старши лесничей и заместник- директор. Участвал е
в предаването на гори с протоколи за въвод във владение. Към момента на
предаване горите били в отлично състояние, като до този момент за тях се
грижело Държавно лесничейство – гр. Б. в продължение на сто години. След
предаване на владението на имотите собственикът полага грижи за горите, а
лесничейството се грижи само за охраната и контрола. Ползването на дървесина е
от собствениците. Преди предаването на горите са съществували горски пътища и
те са отразени на картите. Нови пътища не са прокарвани. След предаване на
новите собственици, в имотите главно се е извършвала планирана сеч, като тя се
контролира от лесничейството. През 2009 г. сечта била спряна със заповед.
Впоследствие имало мораториум върху царските гори, с който се спряло всякакво
ползване. От 2001 г. до 2011 г. горите били в отлично състояние. След въвода
във владение за сметка на лесничейството и държавата са охраната и контролът, а
останалите работи са за сметка на собственика – сеч, добив, противопожарни
дейности, маркиране и прокарване на пътища.
Свидетелят К.Г. сочи,
че е работил в Държавно лесничейство - Б. от 1994 г., а от 2003 г. работи в
гражданско дружество „К.”. Познава процесните гори и твърди, че още при
започване на работа в лесничейството, а и от дете, знаел, че тези гори са
царски гори. През 1998 г. започнал процесът по възстановяване на гори и тогава
с постановление било забранено провеждане на мероприятия в гори - частна
собственост. След като от 2003 г. бил назначен в ДЗЗД „К.”, което стопанисва и
управлява царските гори, му били предоставени всички документи. Сочи, че горите
са възстановени в две землища - землището на гр. С. и на с. Б.И.. В землището
на С. са два масива. Първият е голям масив с площ около 10 400 дка, а другият е
по- малък - около 200 дка., който се намира по пътя от Б. за х. Марица. От
едната страна е ограден от парк Рила /южна страна/, а от северната страна
граничи с Държавното лесничейство. По-големият масив започва от входа на
двореца „Царска Б.”, на пътя Б. – Б.И., по посока югозапад, стига се до р. Б.,
след това по река Б. границата продължава в посока юг до М.-3, оттам свива
вдясно и стига до парк Рила от южна страна, като стига до билото на Ястребец,
оттам по билото в посока север по р. Малка Б. - това са все естествени граници
и граници с парк Рила. След това има една изкуствена граница под „ И.К.”, стига
до р. Гръчка и след това пак по естествена граница стига до пътя Б. - Б.И..
След това обратно по този път в посока двореца „Царска Б.” до река Малка Б. и
след това между хотелите „Б. Хилс” и „Ястребец”, минава по „Червения път” до
писта „Ястребец”, от там по оградата на двореца стига до изходната точка.
Останалата част от имотите се намират в землището на с. Б.И. и са два на брой.
По-малкият имот е с площ 44 дка и се намира в местността „С.“, като е
разположен по пътя Б. - Б.И., след това по черен път, който го пресича, и по
него се стига до пионерски лагер. По-големият имот е с размер около 5 900 дка,
като той обхваща почти цялото село Б.И. отвсякъде. Описва границите му от „Ч.П.”
по р. И., пресича пътя С. – Б.И. (мост), след това по пътя за Говедарци се
стига до „Гюргева чешма”, след което границата е изкуствена до билото, което е
землищна граница между с. Б.И. и с. Мала Църква, по тази граница - на юг до
границата с парк Рила, а от там по едно дере се слиза на пътя с. Б.И. – яз. Б.И.,
оттам се връща малко по реката Б.И. към селото. След това следват изкуствени
граници с други площи и отново започва парк Рила (южна граница), стига се до
едно било по което границата се връща в посока север, но не слиза чак до пътя,
защото граничи с частни имоти. Намира се точно под Орлови скали. Реката Б.И.
разделя масива почти 50:50. Твърди, че възстановяването на царските гори
започнало през 2000 г. Първите възстановени гори били в землището на С. и Б.И.,
като въводите във владение за С. са правени през м. май 2001 г. и били за тези
гори, които попадат в границите на бившите гори от преди 1948 г. (големият
масив „Б.“ в землището на гр. С.). По същото време били възстановени и 44 дка в
местността „С.“. Свидетелят е убеден, че това са имоти, възстановени в стари
граници. Останалите гори не били възстановявани в старите си граници. След
предаването на владението на имотите те са владеят от ответниците С.С. и М.Х.,
които го назначили и с които съгласува мероприятия в имотите. Сочи, че законът
не разрешава ограждането на частните гори, а техните граници са обозначени с
две бели линии. Съответно, границите на общинските гори - с две жълти, а на
парка - с две червени. Лесоустройственият проект бил изготвен през 2004г., през
2005 г. бил одобрен от Министерството на земеделието, и има 10 г. срок. Закупило
се оборудване и се назначили хора, за обслужването за гората. Всички дейности
се плащали от царя и от М. - не лично от тях, а от човек от С.. От 2003 г. до
започването на делата никой оспорвал собствеността им върху гората. В обществото било известно, че
тези гори са собственост именно на С.Б.С. и М.Б.Х., които създали дружество „К.”,
за да се грижи за имотите. Описва мероприятията в горите и разходите за тях.
Потвърждава, че през 2003 г. участвал във въвод във владение в качеството на
пълномощник на ДЗЗД „К.”. Освен С.Б.С. и М.Б.Х. не бил чувал, някой друг да се
счита за собственик.
Свидетелят А.Я.е
лесотехник и знае от местни хора и от стари горски служители за царските гори
от 1969 г., когато работел в Държавното лесничейство. Описва границите на
възстановените имоти на ответниците. Твърди, че в землището на С. са около
10 000 дка. а други имоти се намират в Б.И., с площ около 5 900 дка.
на последно място сочи имот, намиращ се от лесничейството по пътя за река
Марица с площ около 200 дка. Счита, че имотите в Б.И. и тези по пътя за Марица
са дадени като компенсация и не са „старите гори“. Сходно становище изразява и
за имота в м. С. с площ около 40 дка., където имало пионерски лагер. Свидетелят
работил от 2003 г. до 2008 г. като лесничей на царските гори, а преди това
работил в Държавно лесничейство – Б., където бил началник на технически участък
и началник отдел „ТРЗ”. Спомня си, че възстановяването на горите започнало през
2000 г. и завършило през 2003 г. Старите царски гори били възстановени през
1999 г. – 2000 г. Описва извършваните в тях мероприятия, като сочи, че всички
документи били издавани от дружество „К.” и се заплащали от него. Наемани били
и други хора да помагат, на които също плащало дружество „К.”. Свидетелят не
знае, някой да е оспорвал, че бившата царска гора в С. е на царя. Дори когато
горите били държавни, хората знаели, че това е царската гора. Описва начина на
маркиране на границите.
Свидетелят И. П.
твърди, че работи в двореца „Царска Б.” от 1998 г. като управител, като останал
на тази длъжност (по- скоро като иконом) и след 2002 г., когато била
възстановена собствеността. Заявява, че сега този обект се стопанисва от
дружество К.. Доколкото знае, царските гори са възстановени през 2001г. и се
намират най-вече на юг от „Царска Б.” по посока на лифта на Ястребец, като
граница е р. Б., по- точно - погледнато на юг отдясно на реката, срещу
течението й, като нагоре стигат до под х. Мусала (до Трети М.), а оттам
границата върви на югозапад до билото, след което се връща на север до връх
Ястребец, откъдето слиза надолу по една писта, след това по една малка река
(Малка Б.), след това по Гръчка река и стига до пътя Б. - Б.И.. Убеден е, че
това е бившата царска гора и сочи, че такова е и общественото мнение. Предаване
на владението било извършено на представителите на фирма „К.”, която е
създадена, за да стопанисва имотите, които са върнати по наследство на царете Ф.
и Б.. Твърди, че представител на фирмата бил А.О., а собственици на тези имоти
са наследниците на царете Ф. и Б.. Не знае, някой да им е пречил да ползват
имотите и да ги стопанисват до 2009 г., когато бил наложен мораториум от
парламента. Твърди, че за горите се грижи дружеството К., което е и негов
работодател. Знае, че горите са около 16 500 дка. Не е присъствал на
предаване на владението върху тях.
Свидетелят Б. Б.понастоящем
е служител на „Х.“ ЕООД. През пролетта на 2009 г. бил изпратен в хотел
„Ястребец” и присъствал на оглед на гора до хотела, за която било заявено, че
тя ще е бъдещ парк, който ще се охранява. Спомня си, че приел имота от лица,
които се представили за представители на царя, но които не познава лично.
Свидетелят присъствал на обиколките в качеството на охранител. Ситуира имота в
непосредствена близост до хотел „Ястребец”, а като негови граници сочи на юг пътя
Б. - Б.И., на запад - отклонението от този път за съседния хотел „Б. хилс”, от
север - стар изоставен път до хотел „Ястребец“. Определя площта му на около 47
дка. Твърди, че предаването било през пролетта на 2009г. след стопяването на снеговете.
Към момента свидетелят е ангажиран с поддържането на парка като част от
имуществото на хотела. Не знае да е имало претенции към имота от трети лица,
нито някой да е оспорвал правата на фирма „Х.”. Предназначението на имота е
гора, която е направена на парк, т.е. в нея не се сече и не се прокарват
пътища. Не знае, дали има разрешение за ограждането й.
Свидетелката Й.П.а
сочи, че работи в ОС „Земеделие” – гр. С. от м. октомври 2002 г. Не е
присъствала на първоначалното възстановяване на горите от 2000 г. Заявява, че
през 2003 г. се възстановявали обезщетения за други гори, които били признати с
решения от 2000 г., а процедурата била довършена през 2003-2004 г. Уточнява, че
гори, които са признати в националния парк, били обезщетявани на друго място от
държавния горски фонд. По отношение на процесните имоти контактувала с г-н О.,
който се легитимирал с пълномощно. Убедена е, че има две преписки, като едната
е за наследници на Цар Б. ІІІ, а другата – за наследници на Цар Ф.. Обезщетения
имало и по двете преписки, които са с №№ 01011 и 01012. Възстановяването било
по карти. Не знае за разходи за имотите. Не знае, дали в тези гори са
извършвани дейности по опазване на горския фонд.
Свидетелят И. З.е
работил в държавно лесничейство „С.” и след това - в държавно лесничейство „Б.”
в различни периоди от време, като конкретно споменава периода между 2000 г. и
2004 г. Участвал е като представител на горското стопанство в поземлената
комисия при връщането на горите на С.С. и сестра му М. и на всички други
собственици и наследници на гори. Твърди, че всяко предаване е било фиктивно -
в канцеларията на поземлената комисия, без да се ходи на терен. Само се
предавали документи. Познава горите от преди предаването им. Към този момент
горите били в много добро състояние. За опазването на горите отговаряла
държавата и тя плащала за поддръжката. След това царят си назначил негови хора.
След въвода във владение (2000-2004г.) не знае да са изграждани пътища. След
този период лесничейството няма контролни функции, защото частниците започнали
да имат собствена охрана и да провеждат собствени мероприятия. Затова не знае,
какви мероприятия са извършвани след предаването на имотите. За процесните гори
твърди, че са възстановени на царското семейство, като мероприятията извършва
г-н Г..
Съгласно заключението
по основната съдебно- техническа експертиза, изготвено от в.л. Р.Г. и прието в
открито съдебно заседание на 01.07.2016г., имотите, послужили като основание за
възстановяване на процесните имоти по реда на чл. 4, ал. 2 и § 8 от ЗВСГЗГФ, с
недвижимите имоти, за които е издаден Нотариален акт за право на собственост
върху недвижим имот пР.бит чрез обстоятелствена проверка № 144 от 17.09.1930
г., са идентични с възстановените имоти, а имотите, послужили като основание за
възстановяване на процесиите имоти по реда на чл. 4, ал. 2 и § 8 от ЗВСГЗГФ, с
недвижимите имоти, за които е издаден Нотариален акт за право на собственост
върху недвижим имот пР.бит чрез обстоятелствена проверка № 145 от 1930 г. са
идентични с част от възстановените на площ от 6957,523 дка, в т.ч. имотите на „Х.“
ЕООД. По отношение на имота, описан в нот. акт № 182, вещото лице е заявило, че
този имот е с характеристики на селскостопанска площ и по него не са правени
искания и заявления за възстановяване по ЗВСГЗГФ. В табличен вид е отразено
съответствието между заявените и възстановените имоти с посочване на техните
идентификатори, номера по КВС и площи. Направен е обобщен извод, че за имоти на
наследниците на Цар Б. III по нот.акт № 144 е
заявена площ за възстановяване 22,000 дка, а действително е възстановена площ
по КВС 21,999 дка, респ. по КК - 21,998 дка. Съответно, по нот. акт № 145 е
заявена площ за възстановяване 12000,000 дка, като по КВС е действително
възстановена площ от 11575,798 дка. При това, в контура на съществуващата
територия са възстановени 6957,523 дка, а за обезщетение са предвидени 4843,989
дка. Що се отнася до площите по КК, допълнително е пояснено, че действително
възстановената площ е 11586,097 дка, от които в контура на съществуващата
територия - 6937,479дка, а за обезщетение - 4854,336 дка. Изрично е подчертано,
че в обобщената площ на имота по нот. акт № 145 не е включена площта на двореца
„Царска Б.“ от 209.316 дка.
Също така вещото лице
е посочило, че имотите на Цар Ф. е заявена площ за възстановяване от 3021,500
дка в землището на с. Б.И. и 1500,00 дка в землището на гр. С., като
действително възстановената площ по КВС е 4521,546 дка, а по КК - 4488,119 дка.
В отговор на втория
поставен въпрос за идентичност между процесните имоти и възстановените на
ответниците имоти, вещото лице е заявило, че
изработването на кадастралната карта и кадастралните регистри на
землищата на с. Б.И. и С. е довело до малки изменения по контурите и размера на
площта поради различните методи за измерване и отразяване в картният материал.
При това един имот по КBC съответства на повече от един идентификационен номер
по КККР поради последвали разпоредителни мероприятия. Конкретните съответствия
са отразени в табличен вид.
По третия поставен
въпрос, касаещ идентичност между имотите по документи за собственост на
ответниците от една страна и имотите, заявени за възстановяване със заявления №
01011/21.11.1998г. и 01012/23.11.1998г., вещото лице е заявило, че с първото от
тези заявления е поискано възстановяване на правото на собственост върху гори и
земи от горският фонд въз основа на нот.акт № 144, т. I, per. № 1671 по нот.
дело № 161 от 17.09.1930г. и нот акт № 145, том I, рег. № 1672 по нот. дело №
162/17.09.1930г., като е налице идентичност между имотите, описани в
заявлението, и тези, описани в нотариалните актове.
Също така, вещото
лице е посочило, че с второто от горните заявления (а именно - вх. № 01012 от
23.11.1998г.) е поискано възстановяване на право на собственост върху гори и
земи от горският фонд на наследниците на Цар Ф. I въз основа на крепостни
актове № 83, 121, 122, 123, 124, 126 и 108, като е налице идентичност между
имотите, описани в заявлението, и тези, описани в крепостните актове, а общата
площ на заявените имоти по заявление № 01012/23.11.1998г. е 4521,500 дка.
В заключението са
описани детайлно имотите, предмет на горните крепостни и нотариални актове.
Вещото лице е
коментирало и Постановление № 13955/02.08.1938г. на Министерство на земеделието
и държавните имоти (МЗДИ), съгласно което за предмет на горското стопанство в
землището на гр. С., С.ска околия, занапред ще служи гората на Н.В. Цар Б. III
под название „Б.“ с площ 21480,00 дка и детайлно посочени граници. Направен е
извод, че посоченият в постановлението имот съвпада с описаните граници на
гората по заявление № 01011/23.11.1998г. в частта на територията, описана като
граници по нот. акт № 145/17.09.1930г. Уточнено е, че понастоящем голяма част
от територията попада в границите на парк „Рила“.
Въз основа на анализ
на дефинитивния стопански план на общинската гора на Б.И. и картата към него,
утвърден с Указ № 7 от 06.02.1939г. (ДВ бр. 32 от 11.03.1939г.) вещото лице е
дало заключение, че границите на гората в двете й части са описани подробно,
като от значение за настоящото дело е констатацията, че от изток тя граничи с
частните гори на с. Б. И.и с гората на Негово Величество Царя.
Сходна констатация е
направена и от Постановление № 13892/01.08.1938г. на Министерството на
Земеделието и Държавните Имоти (ДВ бр. 222 от 06.10.1938г.), като вещото лице е
посочило, че гората на Н.В. Царя граничи от юг и югоизток, с частните и
общинските гори на с. Б.И., а границата на гората по Постановление №
13892/01.08.1938г. на МЗДИ със заявената за възстановяване граница на гората по
заявление № 01011/23.11.1998г. т.е. включва територия описана по нотариален акт
№ 145/17.09.1930г.
В дефинитивен
стопански план на С.ските общински гори „Ч.-к.“ и „С.“ и карта към него,
утвърден с Указ № 26 от 19.06.1936г. (ДВ бр. 150 от 08.07.1936г.) е посочено,
че С.ската общинска гора граници на запад с частната гора на Н.В.Царя. Въз
основа на това отбелязване, както и на приложената карта на С.ските общински
гори „Ч.-к.“ и „С.“ от 1934г., изготвена в мащаб 1:10000, вещото лице е
направило извод, че от запад и югозапад частните и общинските гори на гр. С.
граничат с горите на Н.В.Царя и тази граница съвпада с границата на гората,
описана по заявление № 01011/23.11.1998г., т.е. в частта, описана в нот. акт
№145/17.09.1930г.
В отговор на третия
поставен въпрос към експертизата, вещото лице е анализирало и Постановление №
4598/21.06.1949г. на Министерството на горите, съгласно което за предмет на
горско стопанство в землището на гр. С. занапред ще служат следните гори и
горски пасища: гора - особен имот при Министерски съвет „Б.“ /бивша царска
собственост/ в м.м. „Г. Б.“, „М.“, „И.“, „Г.“, хижа Мусала, „Х.“, „ И.К.“, „К.“,
„К.“, река Малка Б., „С.“, Гръчка река и др. с площ 1992,9ха, както и гора –
особен имот при Министерски съвет /бивша царска собственост/ в м. С. с площ
3,2ха. Вещото лице е направило извод, че границите на гората съвпадат с
описанието на територията, включена в нот. акт № 145/17.09.1930г.
На последно място по
този въпрос, в заключението е анализиран стопанският план на ДГСЕ „Б.” и карта
към него, утвърден с Указ № 251 от 30.05.1950г., като е посочено, че в
протокола по приемане на разработката е записано държавната горско стопанска единица включва в себе си двете бивши
царски гори: „Б.“ с площ 1492,9ха /заедно с високо-планинското пасище/ и
„Соколовец“ с площ 3,2ха. Общата площ на така организираната територия е именно
1996,1ха. Констатирано е съвпадение с описанието на гората по заявление №
01011/23.11.1998г. в частта, описана в нот. акт № 144 и нот. акт № 145 и
описанието на гората по заявление 01012/23.11.1998г. в частта, описана по
крепостен акт № 126 и крепостен акт № 108. Вещото лице е заявило, че на всички
разгледани и описани карти са отразени точките на съвпадане като топографски
елементи, които се проследяват от 1930г.
В открито съдебно
заседание вещото лице е пояснило, че представената от него комбинирана карта е
изготвена въз основа на картата на възстановената собственост (КВС),
кадастралната карта, лесоустройствения проект на „Б.“ и организацията на
територията от 1950 г. в частта, която обособява имота по нот. акт № 145.
Уточнило е местонахождението на имота по крепостен акт № 83 на изток от с. Б.И.,
а имотите по крепостни актове № 121, № 122, № 123, № 124 са посочени като обща
територия, без разграничаване, но изразява становище, че имотите по кр. акт
№121 и № 122 са различни. Счита, че имотите по крепостни актове № 121, № 122, №
123 и № 124 не попадат в обхвата на територията по нотариален акт № 144 (независимо
че се намират в близост) като всички те попадат в разработката в „С.“ от 1950г.
По отношение на териториите, описани в кр.а. № 108 и в кр.а. № 126 заявява, че
попадат в описаната територия на нот. акт № 145 и в описаната територия на
постановление № 13955, като части от тях попадат на територията на парк „Рила“.
Същевременно сочи, че никой имот, описан в крепостни актове, не попада в
територията, описана в нот. акт № 182. Не е запозната с продавателен протокол
от 1904 г., но, по описание на последния от 1946г., прави извод, че описаната в
него територия попада в територията на нот. акт № 145. Имотите, описани в
заявление № 01012 по крепостен акт № 108 и № 126, са заявени и в заявление №
01011 въз основа на нот. акт № 145. При това частта от двореца „Царска Б.“,
намираща се на запад от р. Б. и „червения път“ до дъгата на пътя между Б. и Б.И.,
е включена графично в имота по н.а. № 145. Изрично сочи, че с нот. акт № 118 е
продаден недвижим имот № 023003 по КВС на „А.” ООД с площ 10,139 кв.м., като
този имот съответства на имоти с кадастрални идентификатори 03441.4.600,
03441.4.601 и 03441.4.591. Пояснява заключението си за идентичност на имотите и
значението на изготвената таблица. Заявява, че в нея идентичността е по
местоположение, като отбелязването „неидентично” означава, че съответните имоти
са били отстъпени като обезщетение и те физически се намират на място, което не
съвпада с местоположението на имотите, послужили като основание за
възстановяване и описани в нот. акт № 144 и № 145. Същевременно твърди, че
липсващите два имота в таблицата с идентификатори по КК № 03441.4.470 и №
03441.4.254 са общински - собственост на Община С., като те са описани на карта
№ 2 на л. 4527 от делото. На въпрос на адв. Г., вещото лице отговаря, че
държавната гора „Б.“ в С.ското землище към 1950г. е с идентични граници на
имотите по нот. акт № 145 и Постановление № 13955 от 1938 г., както и
стопанския план на ДГ „Б.“ от 1950 г. и описа от 1946 г. Действително, има голяма разлика в площите, но, според
вещото лице, това се дължи на неточни измервания през годините. По отношение на
границите на нот. акт. № 144 заявява, че са идентични като описание с тези,
които са в организацията от 1950 г., но в последната е включена по- голяма площ
– вероятно поради комасиране. Също така допуска, че разликата между площите от
19961 дка. и 21480 дка. се дължи на
грешка от измерване през 1938г., като по- късното измерване не по- конкретно
и прецизно, тъй като са правени геодезични заснемания.
Допусната е
допълнителна задача към съдебно-техническата експертиза, която да даде отговор
на въпроса за съвпадане и идентичност на процесните имоти, включително и с
тези, които са заявени по заявление № 01012 от 23.11.1998г. В изготвеното по
нея допълнително заключение в.л. Р.Г. е посочила, че по заявление №
01012/23.11.1998г. в позиции 6 и 7 са заявени 1500,00 дка по кр.а. № 126/1900г.
в гр. С., м. „М.“, и 3000,00 дка по
кр.а. № 108/1900г. в с. Б.И., м. „Ш.“. Съответно, с Решение №
01012/31.08.2000г. са възстановени 264,500 дка по кр.а. № 126 и 3000,000 дка по
кр.а. № 108, като за обезщетение по кр.а. № 126 са предвидени 1235,500 дка.
От друга страна, със
същото заявление № 01012/23.11.1998г. в позиции 1, 2, 3, 4 и 5 са заявени в
землището на с. Б.И., м. С., 14,0 дка по кр. акт № 83/1900г., 2,5 дка по кр.
акт № 121/1900г., 2,5 дка по кр. акт № 122/1900г., 1,5 дка по кр. акт №
123/1900г. и 1,0 дка по кр. акт № 124/1900г. За тези позиции, с решение №
3030/30.06.2000г. са възстановени общо три площи от 7,035 дка, 10,139 дка и
4,326 дка в м. „С.“ по кр.а. №№ 83, 121, 122, 123, 124, като е потвърдено
предвиждането на обезщетение за 1235,50 дка по кр. акт № 126/1900г. В
съответствие с това, по решение № 01012/09.07.2003г., в качеството на обезщетение за тази площ по кр.
акт № 126/1900г. са възстановени 19,531 дка в м. „Б.к.“, 32,815 дка в м. „М. в.“
и 1183,254 дка в м. „А.“. В обобщение вещото лице е за имотите на цар Ф. е
заявена площ за възстановяване в землището на с. Б.И. от 3021,500 дка и в
землището на гр. С. от 1500,00 дка, т.е. общо 4521,500 дка. Същевременно,
действително възстановената площ по КВС е 4504,863 дка, а по КККР - 4488,116
дка. Изрично е уточнено, че при изготвяне на заключението е взето предвид
състоянието на имот 65231.920.332 с площ 16,735 дка, който е военен обект.
В открито съдебно
заседание вещото лице е заявило, че имотите по крепостни актове №№ 108 и 126
попадат изцяло в имота по нотариален акт № 145/1930г., като те съответстват на
пет процесни имота и на два имота по КВС с номера № 510002 и № 510025 (от който
са образувани четири от процесните имоти). При това сочи, че тези имоти са били
възстановени с решение № 01012 от 31.08.2000 г. само за имота по крепостен акт
№ 108 и описан в заявлението. Освен това, тъй като част от площта на имота по
крепостен акт № 108 попада в Национален парк „Рила“, за този имот допълнително
са възстановени и други имоти под формата на обезщетение. (Северната част на
имота, очертана със зелен контур, била възстановена в стари реални граници, а
южната му част с приблизително триъгълна форма попада в национален парк Рила,
поради което не е възстановена на място.) Под същата форма са били възстановявани
и имоти в замяна на имота по имота по крепостен акт № 126. Конкретизира, че
част с площ 264,500 дка от имота, описан в крепостен акт № 126, е възстановена
в стари реални граници, а срещу останалата са отстъпени като обезщетение имоти
с обща площ 1235,500 дка. За имота по крепостен акт № 108 обезщетяването е в
размер на 18 дка. и се намира в имот № 510027, респ. имот по КККР № 255, а
цялата останала част е възстановена в стари реални граници. (По- долу сочи, че
обезщетяването с този имот е общо и за имота по кр.а. № 126.) По отношение на
реално възстановените 264,5 дка. за имота по кр.а. № 126, вещото лице заявява,
че се намират в рамките на нотариален акт № 145, като са възстановени само
веднъж - по нотариален акт № 145, като попадат в имот по КВС № 510002. Не може
да отговори, кои са имотите, които - събрани заедно – са предоставени като
обезщетение за имотите по крепостен акт № 108 и № 126. Сочи единствено, че са
възстановили на едно и също място в границите на Б.И. - както по крепостен акт
№ 108, така и по крепостен акт № 126. В следващото си изложение все пак
уточнява, че имоти по КВС № 020004, № 000459 и № 026001 са дадени като
обезщетение за имота по крепостен акт № 126 с решението от 09.07.2003 г.
Твърди, че за имотите
по петте крепостни акта № 83, № 121, № 122, № 123 и № 124 с решение от
30.06.2000 г. са възстановени имоти №№ 023001, 023003 и 023004 по КВС, но по-
точна конкретизация е невъзможна. Намират се на същите места и са в същия
размер, но не са със същите граници, описани в крепостните актове.
По отношение на имот
по КВС № 510008 заявява, че, макар и да попада в двореца „Б.”, той е
възстановен като част от имота, описан в нотариален акт № 145, но вещото лице
не го включва в изчисляването на възстановената площ, защото е застроен към
момента и не е гора (респ. е общинска гора). Не е взела предвид площта от 209
дка, която попада в двореца „Б.“. Именно с това обяснява несъответствието между
сбора на възстановените и обезщетените имоти от една страна, и общата им площ
от друга страна. Заявява, че коректната площ е 11575,798 дка, тъй като в нея не
се включва площта на двореца.
Също така, в.л. Г.
сочи, че два от имотите с номера по кадастрална карта 03441.4.470 и 03441.4.254
са общински имоти на Община С., затова не ги е изследвала и не ги е включила в
таблиците към заключението.
По искане на ищеца е
била допусната повторна експертиза по същите въпроси. Заключение по нея е
изготвено от в.л. доц. д-р Х.Д., който, по първия поставен въпрос, изразява
становище, че заявените имоти, послужили за възстановяване, са идентични по
площ с описаните в актовете за собственост, посочени в заявленията. Посочените
местности и землища за имотите, заявени в заявление № 01012 отговарят и на тези
в посочените актове за собственост. Местността в заявеният имот под № 2 в
заявление № 01011 не отговаря на описанието в предоставените актове, като по
това заявление са заявени две площи 12000 дка и 21480 дка, които съответстват
на посочените в двата акта площи. Налице е, обаче, припокриване на някои от
имотите, описани в посочените в заявленията актове. Вещото лице допуска
възможността, описаният в нотариален акт № 144 имот (ливада от 22 дка в м. „С.“)
да е напълно или частично идентичен с имота ливада от 22,6 дка в местността „Р.“
в землището на с. Б.И., описан в нотариален акт № 182, том I, регистър 1434,
дело 220 от 1932 г. Същевременно, със сигурност заявява, че описаният в
нотариален акт № 145 имот от 12 000 дка се съдържа в описания имот „гора на
Н.В. Цар Б. III“ от 21 480 дка. Също така площта, определена в картата на
Държавната гора „Б.“ от 1949 г. е много близка (съвпада с грешка от около 200
дка) с изчислената, и е близка до площта, определена в постановление № 13955 от
02.08.1938 г. на МЗДИ. Въз основа на установена идентичност на границите и от
трите източника (нотариален акт № 145, постановление № 13955 и карта на
Държавната гора „Б.“ от 1949 г.) може да се твърди, че описаният в нотариален
акт № 145 имот попада изцяло в имота „гора на Н.В. Цар Б. III“ от постановление
№ 13955.
По втория въпрос,
касаещ идентичност между имотите, възстановени по реда на чл. 4, ал. 2 и § 8 от
ЗВСГЗГФ с решения на ПК и ОСЗГ, и процесиите имоти, индивидуализирани с техните
актуални идентификатори по одобрената кадастрална карта, вещото лице е дало
заключение в табличен вид и със словесни пояснения.
В отговор на третия
поставен въпрос, в.л. Д. е посочил, че имотите, заявени в заявления № 01011 и №
01012, отговарят и са идентични по площ и местоположение на имотите описани в
представените пред ПК- С. актове за собственост, като единствена разлика се
открива в посочената местност „Б.“ в заявения под № 2 имот в заявление № 01011.
По- конкретно, вещото лице е посочило, че:
-
Описаният в нотариален акт № 145, дело № 162/1930 г. имот
от 12 000 дка попада по местоположение в обхвата на имота, описан в
Постановление № 13955/02.08.1930 г. на МЗДИ, като границите на двата имота
съвпадат, а се различават само площите, описани в двата акта;
-
Не може да се определят точно границите на имота, описан
в нотариален акт № 144, дело № 161/1930 г., като определената територия върху
картата е около 32 дка.;
-
Описаният в крепостен акт № 83/14.08.1900г. имот с площ
14 декара ливада, в землището на с. Б.И., попада в имота, описан в Постановление
№ 13955/02.08.1930 г. на МЗДИ;
-
Имотите, описани в крепостен акт № 121/18.12.1900г.,
крепостен акт № 122/18.12.1900г., крепостен акт № 123/18.12.1900г. и крепостен
акт № 124/18.12.1900г., са съседни. С оглед посочените граници, вероятно
местоположението на тези имоти е идентично с това на имота от 22,5 дка от
нотариален акт № 144;
-
Не може да се определи със сигурност местоположението на
имота от 1500 дка., описан в крепостен акт № 126/29.12.1900г. Ако се намира от
източната страна на билото „М.“, той не се припокрива с никой от останалите
заявени имоти. Ако е от западната страна на билото „М.“ или от двете страни на
това било, част от територията на имота ще се припокрие с тази на имота, описан
в постановление № 13955 от 02.08.1938 г. на МЗДИ.
-
Имотът от 3000 дка. по крепостен акт № 108/23.07.1901г.
изцяло попада в обхвата на имота от постановление № 13955 от 02.08.1938 г. на
МЗДИ;
-
Територията по Постановление № 13955/02.08.1930 г. на
МЗДИ, обозначена като „Гората на Н.В. Цар Б. III“ обхваща имотите, описани в
крепостен акт № 108/23.07.1901г. и нотариален акт № 145, като е възможно и
частичното й припокриване и с имота, описан в крепостен акт № 126/29.12.1900г.,
както и изцяло попадане на имота от крепостен акт № 83/14.08.1900г. в нея.
В заключението си по
четвъртия въпрос от експертизата в.л. Д. е възпроизвел части от описа на
двореца „Царска Б.“, изготвен по силата на заповед № 57/03.08.1946г. на
министър- председателя К. Г., като е посочил, че под № 1 в групата „недвижими
имущества, собственост - цивилна листа на Н.В. Царят“ е отразен Продавателен
акт от 04.06.1904г. заверен от С.ския мирови съдия за имот, представляващ ниви,
ливади и гора в м. „М.а" от 7560 дка. при съседи: Ш.Д., Р. п., Г.Б. и Го. К.“.
Въз основа на така посочените граници, вещото лице изразява предположение, че
този имот е част от „Гората на Н.Б.Цар Б. III“, описана в Постановление №
13955/02.08.1930 г. на МЗДИ. Също така е направил извод, че имотите по
представените крепостни актове се включват в обхвата на имотите по двата
нотариални акта (№ 144 и № 145).
Още по- категорично
заключение в същия смисъл е направено в отговора на въпрос № 5, като вещото
лице е заявило, че:
-
В обхвата на имота по нотариален
акт № 145, дело № 162/1930 г. на С.ски мирови съдия, се включват:
o
имотът с площ 3000 дка от
крепостен акт № 108/23.07.1901г.
o
вероятно - и имотът с площ 1500
дка от крепостен акт № 126/29.12.1900г. или поне част от него;
o
имотът с площ 14 дка, описан в
крепостен акт № 83/14.08.1900 г.
o
целият или поне част от имота с
площ 7560 дка, описан в Продавателен акт от 04.06.1904 г.
-
В обхвата на имота по нотариален
акт № 144, дело № 161/1930 г. на С.ски мирови съдия, е възможно да се включват:
o
Имотът
по крепостен акт № 121/18.12.1900г. с площ от 2,5 дка в
землището на е. Б.И.;
o
Имотът
по крепостен акт № 122/18.12.1900г. с площ от 2,5 дка в
землището на с. Б.И.;
o
Имотът
по крепостен акт № 123/18.12.1900г. с площ от 1,5 дка в
землището на с. Б.И.;
o
Имотът по крепостен акт №
124/18.12.1900г. с площ от 1 дка
Крайното заключение е изведено с
известна степен на условност, като вещото лице е посочило, че, въз основа на
изследване на картни източници и топографски обекти, е възможно, със заявление
№ 01012 да са заявени имотите, които са заявени със заявление № 01011, но в
открито съдебно заседание е направило категоричен извод в тази насока.
Независимо че шестият
поставен въпрос към експертизата не е бил предмет на повторното заключение на
в.л. Д., на него също е отговорено в смисъл, че не всички имоти, посочени в
актовете по заявления № 010011 и № 01012 представляват гора съгласно
определенията от законите за горите от 1897г., 1922г., 1925г. и 1958г., както и
сега действащия закон за горите. По- конкретно, това качество е отречено на
имотите по кр.а. № 124/18.12.1900г. и н.а. № 144/17.09.1930г. По отношение на
имотите, описани в н.а. № 145/17.09.1930г. и кр.а. №№ 121, 122 и 123, е
заявено, че е възможно да бъдат със смесено предназначение, т.е. да имат поне
частично характер на гора.
В открито съдебно
заседание вещото лице е посочило, че изчислените площи в колона 4 на таблиците
по Приложение 2а и 2б са на имоти по КК, а не по КВС, като в таблиците въобще
няма площи по КВС. А в колона 5 е площта на частта от съответния имот от КВС,
която попада в [имота по] кадастралната карта, т.е. това е изчислената площ на
сечението. Заявява, че КВС е съществувала към момента на издаване на решенията
за възстановяване, но към този момент в нея е фигурирал само един имот
(държавен горски фонд), от който са обособявани имоти. Уточнява, че в таблица № 2 на стр. 15 от
заключението на първия ред са посочени площите по КВС, а на втория ред – по
кадастрална карта. В отговор на въпрос на адв. П. пояснява, че площта от 16 580
дка в най- долния ред на таблицата е сечението, т.е. площта, която е попада
както в имоти по кадастрална карта, така и в имоти по КВС, т.е. съвпадението
между възстановените имоти по КВС и по кадастрална карта към днешна дата.
Заявява, че не може да отговори на въпроса, колко е площта на имотите, които са
заявени едновременно в двете заявления – № 01011 и № 01012. Коригира общата
редуцирана площ на стр. 17 в таблицата, последен ред, до размер от 9,892 дка
(без цифрата „3“). Съответно, в частта, призната за възстановяване след
редукцията по решения 01011 и 01012, да се чете площ 16533,870 дка., а в т.
2.4.8 на стр. 16 от заключението, след текста „като възстановената площ се
намалява с общо“, вместо 39,892 дка да се чете 9,892 дка. Сочи, че на стр. 18 в
т. 3.1 е имал предвид м. „Б.“ по нотариален акт № 145/1930г. Пояснява, че
предполагаемото местоположение на имота по крепостен акт 83/1900г. е на
границата между землището на с. Б.И. и това на гр. С.. Заявява, че имоти №№
510027, 510029, 510031, 510032 са при изворите по поречието на р. Марица и попадат
извън обхвата на Постановлението от 1930 г.
Предмет на шестия
въпрос към СТЕ е дали процесните имоти, както и имотите, послужили като
основание за възстановяване на процесните имоти на ответниците, са притежавали
фактическите характеристики да представляват гора през периода от 1897г. до
постановяване на процесиите решения № 030029/30.06.2000г., №3030/30.06.2000г.,
№01012/09.07.2003г„ №03012/31.08.2000г., №01011/09.07.2003г., №
01011/31.08.2000г. и № 01011/29.12.2003 г. на ПК С., като се имат предвид
легалните определения на понятието „гора“ по смисъла на действалите през този
период закони за горите. Поставена е и допълнителна задача, касаеща
съответствието между имотите по кадастрална карта от една страна и отдели и
подотдели по лесоустройствен проект, респ. по КВС. Изготвянето на заключение по
тези въпроси е бил възложено на експерт със съответната квалификация, а именно
- д-р инж. С.Е.Г., която е констатирала, че думата „гора“ е част от описанията
на имотите в н.а. № 144/1930 г. и кр.а. №83/1900г., №121/1900г., №122/1900 г.,
№123/1900 г. и №124/1900 г. Същевременно, имотът, посочен в кр.а. № 126/1900г.,
е една планина „яйлък“ (с която дума са наричали планинските гори и пасбища), а
имотът по н.а. № 145/1930г. е „планина“ от 12 000 декара, чиито граници
съвпадат с границите на гората „Б.” - бивша царска собственост, по
Постановление № 4598/1949 г. и Стопанския план на ДГСЕ „Б.” и картата към него,
утвърден с Указ № 251/1950г. От отбелязването в Стопанския план на ДГСЕ „Б.”,
че средна възраст на гората е 80 години, вещото лице прави извод, че към 1930г.
имотът, описан в нотариален акт № 145/1930г., е бил гора. Прави аналогичен
извод от съдържанието на Постановление № 13955/02.08.1938г., на Дефинитивен
стопански план на общинската гора на Б.И., на Постановление № 4598/21.06.1949г.
на Министерството на горите, както и на Стопанския план на ДГСЕ „Б.” и карта
към него утвърден с Указ № 251 от 30.05.1950г. Освен това, в.л. Г. подчертава,
че във всички последващи лесоустройствени проекти процесните имоти също са
описвани и устройвани като гори, откъдето прави извод, че имат характера на
гора. Допълнително сочи, че е извършвала огледи и посещения на място, при които
е констатирала, че гората е със средна възраст на дърветата между 80-120
години. При това, след съпоставка на дефинициите на „гора“ със съдържанието на
приложените документи към заявленията за възстановяване на гори и земи от
горският фонд, вещото лице достига до заключение, че процесните имоти са
притежавали фактическите характеристики на гора през периода 1897г. – 2011г.,
тъй като са със площ не по-малка от един декар, заети с горска растителност
(дървета и храсти), и през целия изследван период са били постоянно
стопанисвани като гори и горски територии.
Отговор на втория
въпрос, касаещ съответствието между отдели и подотдели по лесоустройствен
проект с процесните имоти по КК и КВС, е даден в табличен вид като приложение №
1 към заключението, като имотите са индивидуализирани по номера от КВС и КК, а
срещу всеки имот са посочени отдели и подотдели съгласно последния
лесоустройствен проект. Към заключението е приложена комбинирана скица, която
онагледява съответствието.
В открито съдебно
заседание вещото лице е поддържало и защитило заключението, като е уточнило, че
то е валидно и за частите от имота по нотариален акт № 145/1930г., покрити с
ниска високопланинска горска растителност - клекови насаждения и пасища, които
също са гора. Прави същото уточнение за частите от терена, обозначени като „скали”,
„грохот”, „нелесопригодна площ” и „сипеи”, тъй като те са включени в
лесоустройствената част.
Допусната е и
комплексна съдебно- оценителна и счетоводна експертиза със задачи да даде
заключение за вида на извършените през исковия период от 21.05.2003 г. до
06.10.2009 г. дейности по запазване и поддържане на процесните имоти, както и
за техния обхват по имоти и за стойността на направените във връзка с тях
разходи, а също и за видовете заплатени за сметка на ответниците С.Б.С. и М.Б.Х.
разноски и за размера на реалните добиви на дървесина и реалните приходи от
добив на дървесина от процесните имоти, които всеки един от двамата ответници С.Б.С.
и М.Б.Х. е получил през исковия период от 21.05.2003 г. до 06.10.2009 г. - с
посочване на моментите на реализиране на отделните добиви от процесните имоти и
моментите на извършване на отделните дейности по опазване и поддържане на
горите. Също така, към експертизата е поставен въпрос да отговори, дали
представените от ответника С.С. документи по т. 4.1 – 4.7 от молбата му от
17.03.2014г. (л. 2455 – л. 3213 от делото) са включени в дневниците за
покупко-продажби и дали са включени в подадените до данъчните служби
справки-декларации по ЗДДС, по които е платен ДДС за съответния месец.
Заключението по тази
експертиза е изготвено от в.л. инж. д-р С.Г. и в.л. Р.С., които, в отговор на
първия поставен въпрос, са заявили, че външният счетоводител, обслужващ ГД „К.”,
е водил разходите общо за дружеството, а не по дейности, като за периода от
2007 до 2009 г. осчетоводените разходи
по икономически елементи са разпределени на следните подразделения: С., Царска Б.,
С., Лесничейство, Кафене С. - офис - заплати, поради което вещите лица не са в
състояние да разпределят разходите по дейности въз основа на счетоводните
данни. Алтернативно е посочено, че изчислените преки разходи по опазване на
горите, вкл. санитарна сеч и транспорт, за периода 2003 г. - 2009 г. са в общ
размер на 52603,03 лв., като разпределението им по години е представено в
табличен вид. Уточнено е, че разходите по опазване на горите за имоти, в конто
не е извършвана санитарна сеч и добив, са изчислени като относителен дял спрямо
общата на площ на имотите, в които не е провеждана сеч (Приложение № 2 към
заключението). Направен е извод, че изчислените обши разходи по опазване и
възпроизводство на горите за периода 2003г. - 2009г. са в общ размер на
114833,32 лв. Същевременно, изчисленият общ разход за заплати и осигурителни
вноски на тримата служители на ДЗЗД „К.“ за периода 2003г. - 2009г. възлиза на
123468,11лв., относимата част от който (в размер на 98,72%), касаеща само
процесните имоти, е 121887,72 лв. Разходите за работно облекло на лесничеи и
услуги по трудова медицина за процесния период 2003г. - 2009г. са изчислени на
4149,00 лв. с ДДС (респ. 3457,50 лв. без ДДС), а относимата част от разхода
98,72%, касаеща само процесните имоти, е 3413,25 лв. На последно място по този
въпрос вещите лица са обособили разходите за такси към ДЛ Б. за издаване на
документи във връзка с добива на дървесина през процесния период в размер на
9547,18 лв. с ДДС, респ. 7955,98 лв. без ДДС. Съответно, относимата част от
разхода в размер на 98,72%, касаеща само процесните имоти, е 7854,15 лв.
Във връзка с втория
поставен въпрос вещите лица са констатирали, че външният счетоводител,
обслужващ ДЗЗД „К.“ не съхранява хронологични записи за разходите през
процесния период. Поради това заключението по този въпрос е изготвено на база
наличните по делото документи и описи на фактури за периода 2003г. – 2009г.,
както и предоставените данни за 2007г., 2008г. и 2009г., като в резултат е
изготвена таблица на общите разходи по икономически елементи.
По третата задача
вещите лица са дали отговор, че сумата на реализираните приходи от добив и
продажба на дървесина общо за процесния период 2003 г. до 2009 г. възлиза на 1
228 738 лв. без ДДС, като в отделно приложение е представена детайлна
информация за добива на дървесина но видове, количества и приходи по отделни
години за периода 2003 г. - 2009 г. В същото приложение са посочени датите
(периода) на реализация на съответните добиви, което съставлява отговор на
четвъртия поставен въпрос.
На петия въпрос
експертизата практически не е отговорила, тъй като на база представената
информация не е в състояние да конкретизира моментите на извършване на
дейностите по опазване и поддържане на горите. Посочено е, че разходите са
отчитани общо за дружеството, като не са конкретизирани по обекти. Независимо
от това, вещите лица са посочили, че дейностите по опазване, поддържане и
възпроизводство на горите са задължителни и се извършват постоянно.
Във връзка с шестата
задача, експертите са заявили, че дневниците за покупки и продажби на ДЗЗД „К.“
за началото на периода са предадени за унищожаване, а за периода 2007 – 2009г.
включените в дневника на покупките фактури, приложени по делото, са на обща
стойност 70334,06 лв. От извършената допълнителна проверка за 2005г. – 2009г. е
установено, че недекларираните пред НАП фактури за разходи (покупки) са на обща
стойност 29043,03 лв. с ДДС. Направен е окончателен извод, че за процесния
период от 2003г. до 2009г. ДЗЗД „К.“ няма неплатени задължения по ЗДДС, а
всички документи са водени съгласно приложимите нормативни актове, като тези
документи се съхраняват в дружеството.
На л. 2432 – 3213 от
делото са приложени документи, свързани с дейността на ДЗЗД „ К.“ (Извлечение
от лесоустройствен проект на частна горско стопанска единица „Царска Б.“, карти
на проектираните сечи и трудови договори на К.Г., А.Я.и И. Т.), както и такива,
удостоверяващи извършени разходи във връзка с процесните имоти.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
С молба, постъпила в
съда на 17.03.2011г. (л. 764 – 765 от делото) ищецът Република България е
оттеглил исковете си за имот 65231.919.36 с площ 210104 кв.м. Исковата молба в
тази част е върната с разпореждане от 06.07.2011г. (л. 1509 от делото). По
делото няма данни, това разпореждане да е обжалвано, поради което съдът намира,
че същото е влязло в сила. Това обстоятелство е отразено и в доклада на делото,
срещу който страните не са възразили. Поради това имот 65231.919.36 не е
предмет на делото и на разглежданите в него искове.
В хода на
производството, в открито заседание на 11.03.2019г., е сключена спогодба между
ищеца и ответниците Ф.ф.В., О. ф.В., А.ф.В., С.Е.М., П.Ф.А. дьо ла Л. М. и Ф.Ж.М.Л.
(последните двама – в качеството си на наследници на починалата в хода на
процеса М. Л.- Б. дьо Ш.), по силата на която тези ответници признават, че ищецът
Република България е собственик на поземлените имоти с идентификатори
03441.4.191, 03441.4.304, 65231.920.444, 65231.920.445, 65231.920.443,
65231.920.261, 65231.920.262, 65231.920.332, 65231.920.448, 65231.920.466,
65231.920.446, 65231.920.447, 65231.920.255 03441.3.435, 03441.1.963,
03441.4.478, като са заявили, че не упражняват и не са упражнявали фактическа
власт върху тези имоти и никога не са имали воля да се разпореждат с тях, да ги
управляват или плодоползват. Тъй като страните са заявили, че по този начин
окончателно уреждат отношенията си по повод предявените искове за собственост
на всички заявени основания относно тези имоти и нямат претенции във връзка с
предмета на спора по гр.д. № 704/2011г. на ОС- С., вкл. разноски, съдът е
одобрил постигната спогодба и е прекратил производството по гр.д. № 704/2011 по
описа на Софийския окръжен съд в частта за предявените искове с правна
квалификация чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на
ответниците херцог А.ф.В., херцог О. ф.В., херцог Ф.ф.В., херцогиня С.Е.М., херцогиня М. Л.- Б.
дьо Ш. (починала в хода на процеса и заместена от наследниците си по закон Ф.Ж.М.Л.
и П.Ф.А. дьо ла Л.М.), че ищецът Република България е собственик по силата на
закона, а при условията на евентуалност - на основание пР.бивна давност, респ.
по силата на договор за покупко- продажба, обективиран в н.а. № 182/17.10.1932
г., на имоти с идентификатори № 03441.4.191, № 03441.4.304, № 65231.920.444, №
65231.920.445, № 65231.920.443, № 65231.920.261, № 65231.920.262, №
65231.920.332, № 65231.920.448, № 65231.920.466, № 65231.920.446, №
65231.920.447, 65231.920.255, № 03441.3.435, № 03441.1.963, № 03441.4.478 по
кадастралната карта на с. Б.И., община С., одобрена със заповед № РД-18-55 от
01.04.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, и по кадастралната карта на
гр. С., община С., одобрена със заповед № РД-18-3 от 27.01.2005 г. на
изпълнителния директор на АГКК, и за осъждане на тези ответници да му ги
предадат. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. Поради това исковете
срещу ответниците херцог А.ф.В., херцог О. ф.В., херцог Ф.ф.В., херцогиня С.Е.М.,
херцогиня М. Л.- Б. дьо Ш. (починала в хода на процеса и заместена от
наследниците си по закон Ф.Ж.М.Л. и П.Ф.А. дьо ла Л. М.) и с предмет горните имоти,
са престанали да бъдат предмет на делото.
По отношение на
останалите имоти и срещу останалите ответници са предявени следните искове:
I.
Искове за признаване
за установено по отношение на ответниците М.Б.Х. и С.Б.С., че ищецът е
собственик ПО ЗАКОН на имоти с идентификатори № 03441.4.335, № 03441.4.381, №
03441.1.51, № 03441.3.45, № 03441.1.362, № 03441.1.691, № 03441.3.374, №
03441.3.442, № 65231.920.439, № 65231.920.440, № 65231.920.441, №
65231.920.442, № 65231.919.31, № 65231.919.32, № 65231.919.34, № 65231.919.404,
№ 65231.920.237, № 65231.920.238, № 65231.920.239, № 65231.920.240, №
65231.920.241, № 65231.920.242, № 65231.920.333, № 65231.920.243, №
65231.920.244, № 65231.920.245, № 65231.920.246, № 65231.920.247, №
65231.920.248, № 65231.920.249, № 65231.920.250, № 65231.920.251, №
65231.920.453, № 65231.920.452, № 65231.920.450, № 65231.920.449, №
65231.920.254, № 65231.920.257, № 65231.920.259, № 65231.920.260, №
03441.1.577, № 03441.3.438, № 03441.4.254 и № 03441.3.470, и за осъждане на
тези ответници да ги предадат на ищеца.
От представените по
делото преписки за възстановяване на имоти по ЗВСГЗГФ, във връзка със
заключенията по основната и повторната СТЕ, се установява, че имотите – предмет
на тези искове – са предоставени на ответниците М.Б.Х. и С.Б.С., в качеството
им на наследници на Цар Б. III, по реда на чл. 4,
ал. 2 и § 8 от ПЗР на ЗВСГЗГФ с решения на ПК- С. (респ. ОСЗ- С.) по Заявление
№ 01011 от 23.11.1998г. в замяна на посочените в това заявление имоти, описани
в нотариални актове № 144/17.09.1930г. и № 145/17.09.1930г.
Въз основа на тези
доказателства, в долната таблица са отразени съответствията между процесните
имоти (т.е. които са предмет на исковете), първоначално възстановените имоти по
КВС, решенията за възстановяването им и заявените за възстановяване имоти (т.е
послужилите като основание за възстановяване на процесните имоти), като
процесните имоти са отразени в последната колона с получерен шрифт.
|
Имоти по заявления |
Заявени за възстановяване имоти |
Имоти по КВС |
Процесни имоти по КККР |
|
|
Заявление
№ 01011, т. 1 - общо 22
дка. |
Имот
с площ 22 дка., описан в н.а. № 144 от 17.09.1930г. |
Решение № 03029 от
30.06.2000г., т. 1 Възстановява
по чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ |
023005
023006 |
03441.4.335 03441.4.381 |
|
Заявление
№ 01011, т. 2 - общо 21480
дка. |
Имот
с площ 12000 дка., описан в н.а. № 145 от 17.09.1930г. Имот,
описан в Постановление № 13955 от 1938г. |
Решение № 03029 от
30.06.2000г., т. 2 Определя
за обезщетяване от ДГФ на 4638 дка. |
--- |
--- |
|
Решение № 03029 от
30.06.2000г., но с различно съдържание! Признава имоти за
възстановяване / обезщетяване. |
000186
024004 |
03441.4.254 03441.4.470 |
||
|
Решение № 1011 от
31.08.2000г. Отказва
да признае правото на собственост върху част от имота с площ 14118 дка. Признава
за обезщетяване площ от 2385,5 дка. Признава
за възстановяване по чл. 4, ал. 2 имоти с обща площ от 4976,5 дка. |
510001 |
65231.920.440 65231.920.441 65231.920.442 65231.920.439 |
||
|
510003 |
65231.919.31 |
|||
|
510004
|
65231.919.32 |
|||
|
510005
|
65231.919.33 |
|||
|
510006
|
65231.919.34 |
|||
|
510007
|
65231.919.400 |
|||
|
510009
|
65231.920.237 |
|||
|
510010
|
65231.920.238 |
|||
|
510011
|
65231.920.239 |
|||
|
510012
|
65231.920.240 |
|||
|
510013
|
65231.920.241 |
|||
|
510014
|
65231.920.333 65231.920.242 |
|||
|
510015
|
65231.920.243 |
|||
|
510016 |
65231.920.244 |
|||
|
510017
|
65231.920.245 |
|||
|
510018
|
65231.920.246 |
|||
|
510019
|
65231.920.247 |
|||
|
510020
|
65231.920.248 |
|||
|
510021
|
65231.920.249 |
|||
|
510022
|
65231.920.250 |
|||
|
510023
|
65231.920.251 |
|||
|
510024 |
65231.920.449 65231.920.450 65231.920.452 65231.920.453 |
|||
|
510026
|
65231.920.254 |
|||
|
510029
|
65231.920.257 |
|||
|
510031 |
65231.920.259 |
|||
|
510032 |
65231.920.260 |
|||
|
Решение № 01011 от
09.07.2003г. Възстановява
по чл. 4, ал. 2 имоти: |
000025 |
03441.1.51 |
||
|
000035 |
03441.3.45 |
|||
|
000058 |
03441.1.362 |
|||
|
000059 |
03441.1.577 |
|||
|
019019 |
03441.1.691 |
|||
|
027003 |
03441.3.374 |
|||
|
027006 |
03441.3.438 |
|||
|
027007 |
03441.3.442 |
|||
|
|
|
Решение № 1011 от
29.12.2003г. Изменя
площите на имоти 510001, 510003, 510007 и 510031 |
--- |
--- |
Предмет на иска с
правна квалификация чл. 108 от ЗС е правото на собственост на ищеца и
твърдяното от него нарушение на последното от страна на ответника.
Следователно, за уважаване на ревандикационен иск е кумулативно необходимо да
се установи, че ищецът е (съ)собственик на процесната вещ, както и че
ответникът я владее или държи. В случай, че ищецът докаже наличието на тези две
предпоставки, искът му би бил основателен, ако ответникът не докаже годно
правно основание за упражняваното от него владение или държане, респ. би бил
неоснователен – ако ответникът докаже такова основание.
Спецификата на
първото заявено от ищеца правно основание за претендираната от него собственост
върху процесните имоти („по закон“), обаче, не позволява пряко доказване на
първата от горните предпоставки, тъй като във всички закони за горите,
действали в България от 1897г. до сега действащия закон от 2011г.,
собствеността на държавата е уредена не чрез обективно доказуеми позитивни
предпоставки, а по негативен способ - чрез изключване на собствеността на други
лица.
Налице още една
особеност, която, съвместно с горната, обуславя специфично разпределяне на
докателствената тежест. От една страна, ответниците претендират да са
собственици на процесните имоти на основание възстановяването им по силата на
чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ (в редакцията му от 22.11.1997г.) или по силата на
Решение № 12/1998г. на Конституционния съд, а при условията на евентуалност -
по реда на чл. 4, ал. 2 и § 8 от ЗВСГЗГФ. От друга страна, ищецът оспорва претендираното
от ответниците право на собственост на техните наследодатели върху заявените за
възстановяване имоти, което е материалноправна предпоставка за тяхното
възстановяване.
В такава хипотеза, по аргумент от съдебната практика
(Решение № 900 от 12.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1881/2008 г., III г. о., ГК), в тежест на позоваващите се на реституцията лица е да докажат, че
собствеността им е била пР.бита законосъобразно чрез признат от закона пР.бивен способ и при наличие на предпоставките
за прилагането му.
Следователно, правото
на собственост към настоящия момент върху сега съществуващите процесни имоти е
преюдициално обусловено от установяване принадлежността на право на собственост
към минал момент върху същите или други имоти, послужили като основание за
възстановяване (предоставяне) на процесните имоти (арг. от Определение № 144 от
29.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4042/2008 г., III г. о., ГК, Решение № 264 от
27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 825/2010 г., I г. о., ГК).
Поради това, за да се
приеме за доказано правото на собственост на ищеца върху процесните имоти,
следва да се установи, че имотите, послужили като основание за тяхното
възстановяване на ответниците, не са принадлежали на последните, на техните
наследодатели, или на трети лица. Това, обаче, е отрицателен факт, който не
подлежи на пряко доказване. Затова извод за неговото наличие или липса може и
следва да се прави въз основа на комплементарния му положителен факт, а именно
– че ответниците или трети лица са били собственици на имотите, послужили като
основание за възстановяване на процесните имоти. Този факт е изгоден за
ответниците и се твърди от тях, поради което и на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказването му е в тяхна тежест, а не на ищеца.
В съответствие с
горното, т. 5.1.2.1, т. 5.1.2.2, във връзка с т. 2.2 от доклада на делото,
разпределят в тежест на ищеца не пряко доказване на правото му на собственост
върху процесните имоти на така посоченото основание („по закон“), а доказване
единствено на обстоятелствата, че:
-
ответниците владеят или държат процесните имоти (тъй като
това е положителна предпоставка за уважаване на иск по чл. 108 от ЗС), и
-
имотите, послужили като основание за възстановяване на
процесните имоти, са попадали в предметния обхват на посочените от ищеца
нормативни разпоредби, т.е. че са имали качеството „гора” по смисъла на чл. 1
от Закона за горите от 1897 г., чл. 1 от Закона за горите от 1904 г. и чл. 3 от
Закона за горите от 03.05.1922 г. (тъй като това е положителна предпоставка по
тези закони за прилагане на привилегията на държавата да се счита за собственик
на всяка гора, на която не е установен друг собственик).
Първото от горните
обстоятелства е обявено за ненуждаещо се от доказване със самия доклад на
делото, поради което следва да се счита за установено, без да е необходимо да
се обсъжда по- подробно и да се анализират доказателствата, ангажирани в негова
подкрепа, каквито са напр. приетите по делото протоколи за въвод във владение и
свидетелските показания.
Второто от горните
обстоятелства съдът намира за доказано със заключението по т. 6 от повторната
СТЕ, изготвено от в.л. д-р инж. С.Г.. Според него, имотите, посочени в
документите за собственост, послужили като основание за възстановяване, са
имали фактическите характеристики на гора съгласно действалото законодателство
в периода 1897 - 2011г. и са отговаряли на изискванията да бъдат гора през целия
период между 1897г. и 2011г., тъй като са с площ не по- малка от един декар,
заети са с горска растителност (дървета и храсти), и през целия изследван
период са били постоянно стопанисвани именно като гори и горски територии. Това
заключение е задълбочено обосновано с резултатите от огледи и посещения на
място, както и с изследване на документите по делото. В допълнение, вещото лице
е подкрепило извода си по отношение на имотите, описани в н.а. №
144/17.09.1930г., и с формално езиково тълкуване, тъй като същият касае имоти,
описани с думата „гора“. По отношение на имотите, описани в н.а. №
145/17.09.1930г. аналогичен извод се подкрепя от заключението по повторната СТЕ
за идентичност между тези имоти и имотите по Стопанския план на ДГСЕ „Б.”, във
връзка със заключението на д-р инж. С.Е.Г., съгласно което средната възраст на
гората, отразена в Стопанския план на ДГСЕ „ Б. ” и картата към него, Утвърден
с Указ № 251/1950 г., е 80 години, а това означава, че тя е съществувала на тази
територия поне 80 години преди изготвянето на този план, т.е. от 1870г.
Заключението е
защитено в открито съдебно заседание, като вещото лице изрично е подчертало, че
то се отнася и за частите от имота по нотариален акт № 145/17.09.1930г.,
обозначени като клекови насаждения, пасища, скали, грохот, нелесопригодна площ
и сипеи, тъй като те са включени в лесоустройствената част, поради което също
са гора по смисъла на закона.
В същия смисъл, макар
и не толкова обосновано, е и заключението по т. 6 от първоначалната СТЕ,
изготвено от в.л. инж. Р.Г..
Освен това, страните
не спорят по въпроса за характера на имотите, а имат съвпадащи изявления по
него, тъй като още с исковата си молба ищецът пряко твърди, че процесните имоти
съставляват гора, а ответниците поддържат, че стопанисват и ползват процесните
имоти именно като гора и при спазване на специфичните нормативни изисквания за
това (стр. 28 от отговора на исковата молба, подаден от отв. С.С.).
Също така, от
приетите по делото заверени копия от реституционни преписки се установява, че
процесните имоти са били предоставени на ответниците по реда на чл. 4, ал. 2 и
§ 8 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, а, съгласно тези нормативни текстове, на правоимащите
лица се предоставят „гори и земи от държавния горски фонд“, което също е
доказателство в тази насока.
На последно място по
въпроса за характера на имотите, съдът не обсъжда и не цени заключението на
в.л. Д. в съответната му част, тъй като такава задача не е била възлагана на
тази експертиза, и вещото лице не е следвало да дава заключение по нея. (Видно
от определението, постановено в открито съдебно заседание на 01.07.2016г.,
съдът е допуснал повторна съдебно- техническа експертиза със същите задачи като
първоначалната, като изрично е указал, че вещото лице - геодезист следва да
даде отговор само по въпросите от 1 до 5 включително, а вещото лице - лесовъд
следва да даде отговор на въпрос 6 (т.е. на въпроса за горския характер на
имотите) и на допълнителната задача, касаеща съответствието между имоти по
кадастрална карта от една страна и отдели и подотдели по лесоустройствен проект
от друга страна.)
С оглед
гореизложеното, съдът намира за доказано, че както процесните имоти, така и
имотите, послужили като основание за тяхното възстановяване, имат (респ. са
имали) характера на „гора“ по смисъла на всички закони за горите от 1897г. до
2011г., а също и че ответниците С.С. и М.Х. са упражнявали и упражняват
фактическа власт върху процесните имоти от
момента на въвода им в тяхно владение до настоящия момент.
При така направените
изводи за доказаност на първите две предпоставки (чието доказване е било в
тежест на ищеца), за да се приеме за доказано правото му на собственост върху
процесните имоти по закон, е необходимо още, ответниците да не са успели да
докажат правоизключващото си
възражение, че са собственици на тези имоти на някое от посочените от тях
правни основания – възстановяване по чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, възстановяване с
Решение № 12 от 04.06.1998 г. на Конституционния съд на Република България по
к.д. № 13/98 г., възстановяване по реда на чл. 4, ал. 2 и § 8 от ЗВСГЗГФ, или пР.биване
по давност. Това са именно обстоятелствата по т. 5.2.1.1, т. 5.2.1.2, т. 5.3.2.1 и
т. 5.3.2.2 от доклада на делото и неговите изменения, извършени с определения в
открити съдебни заседания на 03.02.2014г. и 30.04.2014г., чието доказване е
разпределено в тежест на ответниците по предявените на това основание искове.
Наистина, съдът е дал указанията по т. 5.2.1.1 и т. 5.3.2.1 само във връзка с
претендираното от ответниците възстановяване
по реда на чл. 4, ал. 2 и § 8 от ЗВСГЗГФ, като не е разпределил изрично
доказателствената тежест по допълнително включените в доклада основания (чл. 2,
ал. 2 от ЗВСОНИ и Решение № 12 от 04.06.1998г. на КС), но това не е било
необходимо, тъй като последните се доказват с част от същите обстоятелства, за
доказването на които вече са били дадени надлежни указания, а именно –
притежавано от ответниците или от техните наследодатели право на собственост
върху имотите, послужили като основание за възстановяване на процесните имоти.
Така, в обобщение, в
тежест на ответниците е било доказването на следните обстоятелства:
-
във
връзка с първите три заявени от тях правни основания - наличие на материалните
предпоставки за пР.биване на право на
собственост върху процесните имоти, както следва:
·
качеството им на
наследници на Цар Ф. І и Цар Б. ІІІ;
·
притежавано от
наследодателите им Цар Ф. І и Цар Б. ІІІ право на собственост върху имотите,
послужили като основание за възстановяване на процесните имоти по реда на чл.
4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ и § 8 от ДР на ЗВСГЗГФ, на посочените от тях основания:
o
пР.биване на
имотите, послужили като основание за възстановяване на процесните имоти, на
търг от наследодателя им Цар Ф. І от Светата Рилска Обител (Р.я манастир) през
1904г.;
o
пР.биване на
имотите, послужили като основание за възстановяване на процесните имоти, от
наследодателя им Цар Ф. І с крепостни актове № 83/14.08.1900г.,
121/18.12.1900г., 122/18.12.1900г., 123/18.12.1900г., 124/18.12.1900г.,
126/29.12.1900г. и 108/23.07.1901г.;
o
пР.биване на
имотите, послужили като основание за възстановяване на процесните имоти, по
давност, като владението е започнато от наследодателите им Цар Ф. І и Цар Б.
ІІІ, и продължено от Царица Д.лично и като законен представител на Цар С. ІІ и
Княгиня М. за период до 16.09.1946г., за което са издадени нотариални актове №
144/17.09.1930г. и № 145/17.09.1930г., като във връзка с това докажат и
твърдението си, че Интендантството е осъществявало владение от името и в полза
на монарха.
-
във връзка с
четвъртото заявено от ответниците правно основание - упражнявано давностно
владение лично от тях или от трети лица в тяхна полза в продължение на пет
години след въвода им във владение на процесните имоти (т. 5.2.1.2 и т. 5.3.2.2 от доклада на
делото).
1.
По първата група
основания – възстановяване по силата на ЗВСОНИ, по силата на Решение №
12/1998г. на КС, или по ЗВСГЗГФ
Както се посочи по- горе,
независимо че ответниците претендират да са собственици на процесните имоти на
тези три различни основания, общи за всички тях са следните две
материалноправни предпоставки, а именно, че:
-
ответниците са наследници на Цар Ф. I
и Цар Б. III, и
-
Цар Ф. I или Цар Б. III
са притежавали право на собственост върху имотите, послужили като основание за
възстановяване на процесните имоти.
Първата предпоставка е налице, доколкото
по делото не се спори, а и от удостоверенията за наследници на л. 55 – 57 от
делото се установява, че наследници по закон на Цар Ф. I
Максимилиан Леополд С. са Цар Б. III С. (починал на
28.08.1943г. и оставил за свои наследници С.Б. К., М.Б.Х. и Д.С. С.К.-Г.-Р.,
наследници на която са първите две лица) и Надежда Б.ф.В. (с наследници - Ф.ф.В.,
О. ф.В., А.ф.В., С. дьо В. и М. дьо Ш.). Поради това, ответниците по настоящите
искове – С.С. и М.Х. – биха били изключителни собственици на имотите, възстановени им въз основа на притежавани от Цар Б. III
имоти, респ. съсобственици заедно с трети лица на имотите, възстановени въз основа на притежавани от Цар Ф. I
имоти.
Не се установява,
обаче, наличието на претендираната от ответниците втора материалноправна
предпоставка за възстановяване на процесните имоти в тяхна полза, а именно -
наследодателите им Цар Ф. І и Цар Б. ІІІ да са притежавали право на собственост
върху имотите, послужили като основание за възстановяване на процесните имоти, на
някое от посочените три основания, както следва:
1.1
ПР.биване на имотите,
послужили като основание за възстановяване на процесните имоти, на търг от
наследодателя на ответниците Цар (а към момента на пР.биването – Княз) Ф. І от
Светата Рилска Обител (Р.я манастир) през 1904г.
На първо място, не се доказва пР.биване
на имотите от наследодателя на ответниците Цар Ф. I
по посочения от тях начин – чрез правна сделка (търг). Условие за
действителност и пряко доказателство за нея би бил нотариален акт или частен
писмен акт (съгласно действалата към този момент редакция на чл. 219, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите (отм.)), издаден въз основа на резултатите
от претендирания от ответниците търг, но такива не са представени по делото. Не
се открива нито оригинал нито заверено копие от конкретния продавателен запис
от 04.06.1904г., на който ответниците Х. и С. основават тази своя претенция, и
за който твърдят, че бил съставен вместо нотариален акт. Независимо от
направените доказателствени искания в тази насока и опитите за изискването на
документа от различни институции (л. 3441, л. 3484, л. 3485, л. 3505, л. 3529 и
л. 3555 от делото), не бяха доказани нито самото му съществуване, нито неговото
съдържание. Поради това съдът намира, че липсва пряко доказателство за
релевираното от ответниците пР.бивно основание в полза на техния наследодател.
Следователно, правни
изводи за последното може да се правят само въз основа на наличните по делото
косвени данни за неговото съществуване. Това е допустимо, доколкото съдебната
практика (Решение № 226 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 921/2010 г., IV г.
о., ГК, Решение № 50254 от 13.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3408/2021 г., IV г.
о., ГК и др.) допуска пълно доказване и
въз основа на съвкупност от косвени доказателства, стига те да са несъмнено
установени и достоверни, и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да
установяват без съмнение главния факт.
В настоящия случай, в
подкрепа на така твърдяното пР.бивно основание е представен протокол от описа
на движимите и непокрити имущества, принадлежащи на царския двор, съставен в
двореца „Царска Б.“ на 11.08.1946г. (л. 295 – 323 от т. VI
от делото), в който са описани недвижими имущества, собственост на цивилната
листа на Н.В.Царя, като в този списък на първо място фигурира продавателен акт
от 04.06.1904г., заверен от С.ския мирови съдия, за ниви, ливади и гора м. „М.а“
от 7560 дка. при съседи Ш. дере, Радуилски път, Голяма Б. и Големия кладенец.
На л. 2232 – 2238 от
делото се откриват заверени копия от протоколи от заседания на Св. Синод от
24.02.1904г., 27.05.1904г. и 22.06.1904г. В първия от тях, под т. 18 е обсъждан
въпросът, защо е произведен в С. публичен търг за продаване на манастирската
планина „М.“, когато за това не е имало надлежно разрешение от страна на Св. Синод.
Във втория протокол под § 12 е обсъдено писмо на игумена на Рилската Света
Обител, с което съобщава, че снабдяването на Интендантството с крепостен акт за
гората „М.“ било възпрепятствано от това, че манастирът не разполагал с
български крепостен акт. В третия протокол под § 12 се коментира писмо на
игумена на Рилската Света Обител, с което съобщава, че продажбата на планината
„М.“ била извършена, но, поради невъзможност да се издаде крепостен акт на
купувача, „…продажбата засега станала с продавателен запис“.
Представени са и
Постановление № 25/04.05.1904г. и протоколи от заседания на Манастирския събор
на Рилската света обител (Р.я манастир) от 19.05.1904г. и 10.06.1904г. (л. 3506
– л. 3517 и л. 3534 – л. 3545 от делото), от които се установява, че на
04.05.1904г. Съборът е разгледал предписанието на Св. Синод от 02.04.1904г., с
което разрешава да се продаде манастирската гора „М.“ в С.ска околия, и е взел
решение за продажба на гората за 12000 лева на Интендантството при Двореца на
Негово Царско Височество Ф. I, Български Княз,
като за целта се упълномощава игумена на манастира да извърши продажбата и се
командирова в гр. С..
Видно от протокола от
19.05.1904г., заседанието на тази дата е било проведено в отсъствието на
игумена, който „… се намира в гр. С. по служебни работи“. С последната точка от
този протокол е било одобрено пребиваването на игумена в същия град „… до
идването на съдия за окончателното уреждане на въпроса по „М.а“.
В последния представен
протокол от 10.06.1904г. е отразен докладът на игумена във връзка с продажбата
на „М.а“, като е посочено, че продажбата „е вече станала“. Отбелязано е също
така, че, понеже манастирът не е разполагал с крепостен акт за гората,
продажбата е била извършена с „домашен продавателен запис“.
На последно място,
съгласно заключението по повторната СТЕ, може да се предполага, че посочените в
продавателния акт 7560 дка. са част от „Гората на Н.Б.Цар Б. III“, описана в
Постановление № 13955/02.08.1930 г. на МЗДИ, както и че целият или поне част от
имота, описан в Продавателен акт от 04.06.1904 г., попада в територията на
имота, определена с граници по нотариален акт № 145, дело № 162/1930 г. на С.ски
мирови съдия. Не особено ясен извод в подобен смисъл се съдържа и на стр. 56 от
заключението по първоначалната СТЕ.
Ангажирани са и
гласни доказателства, които съдът намира за допустими на основание чл. 165, ал.
1 от ГПК (доколкото продавателният запис е „загубен“ по смисъла на тази
разпоредба) и съдебната практика (Решение № 190 от 25.01.2021 г. на ВКС по гр.
д. № 4079/2019 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 206 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 824/2011 г., IV г. о., ГК), според която „изгубването или
унищожаването на документа без вина или поради небрежност на страната не я
лишава от възможността да установи факта, за които се изисква документът, със
свидетелски показания“, които следва да докажат „… съществуването на документа към определен момент, както и
обстоятелствата, свързани с неговото изгубване или унищожаване, липсата на вина
на съответната страна за това, както и неговото най- общо или по- точно
съдържание или удостоверените с него обстоятелства“. При това, съгласно
Решение № 125 от 1.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5734/2013 г., III г. о., ГК „изключението по чл. 165, ал.
1 ГПК се отнася за всички хипотези на чл. 164, ал.
1 ГПК, в които законът изисква писмен документ“, т.е. включително и за случаите, когато писмената
форма е условие за действителност (арг. от Решение № 548 от 8.07.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 1128/2009 г., IV г. о., ГК).
В случая такива
гласни доказателства са показанията на св. А.П., който споменава, че по-
голямата част от масива над Б. и Царска Б. бил закупен от Р.я манастир в
началото на ХХ век, защото манастирът е имал финансови затруднения, но не
конкретизира подробности по предмета на сделката. Твърди, че знае за това от
дядо си – акад. И. Б., който е бил близък на царското семейство. При това,
обаче, свидетелят заявява, че дядо му не е присъствал на сделки, нито на
разговори за предаване на средства, а черпи информацията си „най-вероятно от Ф.
… от разговорите по време на екскурзиите“.
Св. М. Г. твърди, че
свещеник К.П. й бил преразказал чутото от русенския митрополит Михаил относно
среща през 1897 г. в гр. Русе на Княз Ф. с двама членове на Светия синод и
бъдещия русенски митрополит Василий, на която били обсъждани финансовите
проблеми на Р.я манастир и възможността за съдействие от страна на княза, който
да пР.бие горите. Сочи, че манастирската планина „М.а“ била обявена на търг за
продан в С., както и че Княз Ф. закупил тази планина за около 12 хиляди златни
лева. Позовава се на д-р Спелър – американски изследовател - теолог, който
споделил разказ на генерал Р. от последната му среща с Цар Ф., който бил
заявил, че е купувал лично всичко, което е в България, като и че най- високият
връх на Балканския полуостров се оказал негова собственост, когато е купил
големите гори. Свидетелката знае, че има продавателен запис и нотариални актове
от едно време.
Св. И. Ш. сочи, че
Рилската света обител продала своята гора през 1904 г. на Княз Ф., като се
позовава на информация от драговитийския епископ Й. (бивш игумен на Р.я
манастир) и от Л.Р.– дъщеря на последния интендант на двореца А.Р.. Не сочи
подробности за сделката.
Според настоящия
съдебен състав, съвкупността от горните доказателства не установява с
необходимата пълнота и достоверност нито сключването (т.е. постигане на
съгласие между страните), нито същественото съдържане на така претендираната
сделка. Повечето от тях представляват само преразказани едностранни изявления
във връзка с нейния предмет (имот и цена). При това, някои са обективирани в
частни документи (протоколи от заседание на Манастирския събор и на Светия
Синод), които нямат материална доказателствена сила по отношение на релевантния
за настоящото производство въпрос. Друга
група доказателства (свидетелските показания) се основава на недостатъчно
конкретни твърдения на трети лица за възприети дори не лично от тях
обстоятелства, поради което достоверността им не може да бъде проверена, а
доказателствената им стойност е недостатъчна за формиране на фактически и
правни изводи (виж. и по- долу т. 1.3). Още повече, че първоизточник на част от информацията на свидетелите
е наследодателят на ответниците Цар Ф. І, който е страна по твърдяната сделка,
поради което в тази си част показанията са недопустими. В такъв смисъл са Решение № 789/22.03.77 г., по гр. д. №
17/77г., на ВС, II г.о., Решение от 6.12.2013 г. на СРС по гр. д. № 45531/2011
г. и Решение от 13.05.2009 г. на СГС по гр. д. № 815/2007 г., БО, 1-ви възз.
с-в, които са приложими и в настоящия случай, тъй като когато страна по делото
доказва договор, сключен от нейния праводател, ограниченията по чл. 164, ал. 1
от ГПК важат и за нея. Основание за това е обстоятелството, че по силата на
правоприемството тя е пР.била качеството на страна по договора, поради което в
материалноправно отношение има същото положение, както праводателя си, а не е
трето лице за сключените от последния съглашения, в които го е заместила.
(Изключение от горното съставлява разпоредбата на чл. 165, ал. 2, изр. 2 от ГПК, но, именно в качеството си на изключение, тя не може да се тълкува
разширително.)
Също така, горните
доказателства са противоречиви относно момента на сделката (през 1897г., през
м. февруари 1904г. или през м. май 1904г.) и начина на нейното сключване (чрез
публичен търг или чрез пряко договаряне с конкретно лице), което също е пречка
пред формиране на еднозначни изводи по този въпрос.
На последно място, нито едно от доказателствата не индивидуализира ясно и
несъмнено имота, за който се твърди да е бил неин предмет, нито връзката му със
заявения за възстановяване имот по н.а. № 145 от 17.09.1930г. Негови
индивидуализиращи белези не са посочени нито в свидетелските показания, нито в
обсъдените по- горе протоколи. Единствено заключенията по двете съдебно-
технически експертизи съдържат предположения, че имотът по продавателния акт от
04.06.1904 г., или част от него, попада в територията на имота по н.а. № 145 от
17.09.1930г. Те, обаче, не сочат нито точното местоположение, нито границите,
нито площта на този имот (респ. на съответна част от него), поради което са
недостатъчни за неговата индивидуализация и за формиране на достатъчно
обосновани изводи по този въпрос. Освен това, на основание чл. 202 от ГПК,
съдът не споделя тези предположения, поради следните съображения:
-
След като продавателният запис от 04.06.1904г. не е
представен и приет като доказателство по делото, не става ясно, въз основа на
какъв източник са направени предположенията на вещите лица.
-
Ако се предположи, че такъв източник е протоколът от
описа на движимите и непокрити имущества, принадлежащи на царския двор,
съставен в двореца „Царска Б.“ на 11.08.1946г., и съдържащото се в него
описание на имота (единствено по настоящото дело), следва да се има предвид, че
то сочи само четири граници на последния - Ш. дере, Р. път, Голяма Б. и Големия
кладенец. Същевременно, имотът по н.а. № 145 от 17.09.1930г. е индивидуализиран
с много повече граници, които предполагат значително по- сложна негова форма –
Червеният път, граничещ с гората Ч. К. на С.ска община, същия път до река
Голяма Б., същата река до шосето Ч. К. - Б.И., същата река нагоре до
резервоара, от същия нагоре по хребета вододел между Солената вода и Голяма Б.,
същия хребет по М.а до местността Дено, от същата местност по хребета вододел
между Марица и Голяма Б. до връх Мусала, включително същия връх, балкан на С.ска
община, балкан на с. Б.И., по хребета до извора на Гречка река, по Гречка река
от извора й до моста на същата по шосето Ч. К. - Б.И., по същото шосе до моста
на река Малка Б., от там на север по Радуилски път до Червения път. От тези две
групи граници съвпадат частично само две (р. Голяма Б. и Радуилски път), което
е недостатъчно да обоснове извод за идентичност между имотите, описани в тези
два документа. Още повече, че част от самите граници не са безспорно
идентифицирани, доколкото в.л. Д. е заявил, че не може със сигурност да се
определи местоположението на „Шахиснко дере“, а според в.л. Г. *** не се
открива в нито един от старите картни материали.
-
Съгласно протокола от 11.08.1946г., границите на имота по
продавателния акт са топографски обекти, чието естество (дере, път, река,
кладенец) предполага разполагането им в ниската част на планината. А голяма
част от границите на имота по н.а. № 145 от 17.09.1930г. (напр. хребет,
вододел, връх Мусала) го позиционират в най- високата част от планината. При
това вр. Мусала е толкова уникален, значим и непренебрежим топографски обект,
че неспоменаването му като граница на имота по продавателния запис води до
почти сигурен извод, че той не е бил такава, а това изключва и възможността за
съвпадането на този имот с имота по н.а. № 145 от 17.09.1930г. поне в южната му
част.
С оглед
гореизложеното, дори въз основа на наличната по делото съвкупност от косвени
доказателства, няма основание да се приемат за доказани нито предметът на
сделката, нито самата сделка, обективирана в релевирания от ответниците
продавателен запис от 04.06.1904г. (непредставен по делото), която би
легитимирала Княз/Цар Ф. I като собственик на
някой от имотите, послужили като основание за възстановяване на процесните
имоти.
На второ място, обсъдените по- горе
протоколи от заседания на Св. Синод и на Манастирския събор, както и протоколът
от описа на движими и непокрити имущества от 11.08.1946г., сочат, че
приобретател (собственик) на имота по сделката от 1904г. е цивилната листа,
респ. Интендантството при Двореца на Княз Ф. I,
а не самият монарх. Поради това тази сделка – дори ако се приеме за доказана –
не би легитимирала последния като собственик на имота. (Виж. по- долу т. 1.3 относно
статута на Интендатнството.)
На трето място, ако се даде вяра на
показанията на св. Г. и на протокола от заседанието на Св. Синод от
24.02.1904г., сделката за планината „М.“ е била сключена преди тази дата, а на
04.06.1904г. е извършено само писменото й оформяне, като закъснението се дължи
на липса на разрешение от страна на Св. Синод и липса на титул за собственост
на продавача. При това предположение, към момента на сключването й е действал
Законът за горите от 1897г., съгласно чл. 1, ал. 3 от който „училищните и
принадлежащите на Богоугодни заведения гори са неучождаеми“. От текста на ал.
4, изр. второ, се налага извод, че под „отчуждаване“ се разбират всякакви
разпоредителни действия с горите, като примерно са изброени продажба, делба и
промяна на статута им. В закона не се съдържа легално определение на термина
„богоугодни заведения“, но лексикалното тълкуване на последния откроява
съществените признаци на тази група обекти, като дава основание да се приеме,
че той обхваща религиозните институции, които са имали възможност да притежават
право на собственост, независимо от принадлежността им към конкретно
вероизповедание. Следователно, ако предполагаемата сделка е сключена преди
24.02.1904г. (както следва от протокола от заседанието на Св. Синод от тази
дата), то към момента на сключването й законът изрично е забранявал
разпореждане под каквато и да е форма с манастирски гори.
От съвременна гледна
точка, прякото противоречие на закона, както и невъзможният предмет на
договора, обуславят нищожност на последния, но към предполагаемия момент на
сключване на разглежданата сделка, българското обективно право не е съдържало
единна правна уредба на нищожността, поради което тук не би било коректно да се
прави пряк извод в тази насока.
Материята за
нищожните юридически действия и правните последици тях, обаче, е била
разработена теоретично, което дава възможност за формиране на правни изводи по
този въпрос за разрешаване на настоящия правен спор. Така, съгласно Ганев В.
„Учебникъ по обща теория на правото“, С., печатница „Родина“, 1932г., стр. 257,
„основната особеност, която характеризира несъществуващи, недействителни,
нищожни и унищожаеми юридически действия и съставя тяхната правна същност, е
несъобразността на тези тия действия с правната норма“, както и „нищожни са
ония привидни юридически действия, фактическият състав на които въпреки
привидността си не обхваща такива елементи, без които, макар замисленото желано
и проявено юридическо действие да е правно мислимо и фактически възможно, все
пак е лишено от съществени части на своето материално правно и формално
съдържание. (стр. 271).
В случая, според
настоящия съдебен състав, такъв елемент е изискването, имотът – предмет на
процесната сделка – да не е изваден от граждански оборот, а неговото неспазване
обуславя нищожност на последната.
Независимо от извършеното в така цитирания източник
разграничение между несъществуващи, недействителни, нищожни и унищожаеми
юридически действия, в него изрично се подчертава, че всички те не пораждат правни
последици (стр. 255), както и че „..субективните цели, преследвани с тяхното
извършване, не достигат до обективното си осъществяване“ (стр. 251), а също и
че „…тия последици нямат никакво правно битие и се смятат непородени още от
самото им начало“ (стр. 262). По- конкретно, за нищожните юридически действия
се сочи, че „правната ирелевантност на нищожни юридически действия настъпва по
начало веднага с тяхното извършване, въз основа само на извършеното, на
осъществения дефектен фактически състав. Нищожното юридическо действие е от
самото начало и по силата на собствения си фактически състав ирелевантен факт
за правото“ (стр. 283 - 284). Коментирани са и изключения от това принципно
положение, но те са неотносими към процесния казус, доколкото касаят публичноправните
юридически действия (в смисъла, който влага авторът в това понятие), а от
частноправните такива – само брак, осиновяване и учредяване на акционерно
дружество.
По така изложените
съображения, дори да се приеме за доказана сделката, обективирана в
продавателен запис от 04.06.1904г. (непредставен по делото), тя е нищожна и не
е породила целените с нея правни последици още от момента на сключването си.
Независимо че доводи за нейната нищожност не са били релевирани от страните по
делото, извод в този смисъл е допустим, тъй като нищожността произтича от
оскъдните косвени данни за самата сделка (ако съществуването й се приеме за
доказано) и от действалия към момента на сключването й закон, а съгласно
задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от
27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, „съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността
на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване
на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само
ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства“. Правната теория (Марков М. „Гражданско право. Обща част.
Помагало.“, изд. Сиби, 2017г., стр. 244, и Павлова М. „Гражданско право. Обща
част“, т. ІІ, изд. С.-Р, 1996г., стр. 179) също категорично приема, че в
гражданския процес съдът е длъжен служебно да следи за пороци на сделката,
които водят до нейната нищожност, като (ако нищожността не е релевирана чрез
иск), съдът се произнася по този въпрос само в мотивите на съдебния акт. Това
означава, че, ако констатира нищожност, съдът не постановява изричен диспозитив,
с който обявява сделката за нищожна, но не зачита правните й последици.
С оглед
гореизложеното, в хипотеза, че въпросната сделка е била сключена преди влизане
в сила на Закона за горите от 01.04.1904г. (който вече не съдържа ограничение
за разпореждане с гори на богоугодни заведения), съдът намира, че така
изтъкнатото пР.бивно основание (дори ако се приеме за доказано) е нищожно, и
поради това не легитимира наследодателя на ответниците Цар Ф. I
като собственик на имота по продавателен запис от 04.06.1904г.
На четвърто място,
въпреки че довод за пР.биване на имота от продавателния запис от страна на Цар Ф.
I по давност е релевиран несвоевременно от
ответниците едва в писмените им бележки, съдът го разглежда по същество и намира същия
за неоснователен, поради следните съображения.
Както се обоснова по-
горе, по делото не е доказана сделката, обективирана в сочения от ответниците
продавателния запис от 04.06.1904г., а, дори да се приеме за доказана, тя е с
недостатъчно индивидуализиран предмет, а и би била нищожна, ако е сключена
преди 01.04.1904г. Поради това, ако се докаже упражнявано от Цар Ф. I
владение върху имота, описан в продавателния запис, то би било недобросъвестно,
доколкото не се основава на „юридическо основание“ по смисъла на чл. 29 и чл.
32 от Закона за давността (отм.).
Извод за
недобросъвестност се налага и от разпоредбата на чл. 30 от Закона за давността
(отм.), тъй като според него „добросъвестността на владелеца се състои в
увереността, че лицето, от което е получил вещта, е само неин собственик и е
могло да прехвърли правото си“. Според настоящия съдебен състав, по силата на
принципа „Ignorantia legis neminem excusat“, визираната в този нормативен тест
увереност се отнася единствено до фактически, но не и до правни обстоятелства,
т.е. добросъвестно би било владението, основано на незнание на фактите, но не и
на незнание на законите. В хипотеза на сключване на сделката при действието на
Закона за горите от 1897г., имотът – неин предмет – е бил изваден от гражданския
оборот по силата на изрична нормативна разпоредба, което означава, че
невъзможността за продажбата му произтича пряко от закона, а това изключва
увереността на приобретателя в обратното, изключвайки по този начин и неговата
добросъвестност като владелец.
Поради това и
съгласно разпоредбата на чл. 34 от Закона за давността (отм.), наследодателят
на ответниците е можел да пР.бие правото на собственост върху имота по
продавателния запис (стига да се индивидуализира точно с местоположение и
граници) с непрекъснато владение, продължило не по- малко от двадесет години.
Така предвиденият в
закона 20- годишен давностен срок не е изтекъл от 1904г. до абдикацията на Цар Ф.
І на 03.10.1918г., а след нея е било обективно невъзможно, той да
упражнява фактическа власт върху имота поради напускането му на страната.
Същевременно, по делото не се твърди и не се доказва, след този момент други
лица да са държали имота за него, т.е. той да го е владял чрез тях след
абдикацията си и напускането на страната. Точно обратното: ответниците
поддържат, че Цар Б. ІІІ бил присъединил владението на Цар Ф. І към своето
собствено владение (виж. по- долу т. 1.3). Поради това няма възможност,
давностното владение на Цар Ф. І върху този имот (ако се докаже такова) да е
продължило двадесет години.
На последно място,
дори в хипотезата на добросъвестно владение на Цар Ф. I,
той не би могъл да пР.бие този имот по давност, тъй като от 1904г. до
абдикацията му на 03.10.1918г. изискуемият по закон десетгодишен срок
(чл. 29 от Закона за давността – отм.) не е бил изтекъл. Причина за това е
обстоятелството, че пР.бивната давност е била спирана за следните периоди:
-
от 17.09.1912 г. до 16.12.1912 г., съгласно Временната
наредба от 20.09.1912 г., във връзка със забележката към Закона за допълнение
временната наредба за отсрочката (Moratorium);
-
от 17.12.1912 г. до 13.09.1913 г., съгласно забележката
към Закона за допълнение временната наредба за отсрочката (Moratorium), ДВ бр. 286 от 17.12.1912 г.;
-
от 25.07.1914 г. до 24.10.1914 г., съгласно чл. 3 от
Закона за мораториума, ДВ бр.168 от 28.07.1914 г.;
-
от 25.10.1914 г.
до 24.01.1914 г., съгласно чл. 3 от Закона за допълнение на Закона за
мораториума от 28.07.1914 г., ДВ бр. 241 от 24.10.1914 г.;
-
от 25.01.1915 г. до 12.08.1921 г., съгласно Закона за
продължение Закона за мораториума от 24.10.1914 г. (ДВ бр.19 от 24.01.1915 г.),
вр. § 3 от Временната наредба за изменение и допълнение на някои членове от
закона за допълнение на закона за мораториума от 24 октомври 1914г. (ДВ бр. 218
от 26.09.1915г.), вр. чл. 4 от Закона за отменяване закона за мораториума (ДВ
бр. 51 от 12.05.1921г.)
Поради това съдът
намира, че Цар Ф. І не би могъл да е пР.бил имота, описан в продавателен запис
от 04.06.1904г., и по давност – било то чрез добросъвестно или чрез
недобросъвестно владение, което обезсмисля обсъждането на събраните
доказателства за такова владение.
С оглед
гореизложеното, по делото не се доказва, наследодателят на ответниците Цар Ф. І
да е пР.бил имот, описан в продавателен запис от 04.06.1904г. – нито чрез
правна сделка, нито по давност.
1.2
ПР.биване на имотите,
послужили като основание за възстановяване на процесните имоти, от
наследодателя на ответниците Цар Ф. І с крепостни актове № 83/14.08.1900г.,
121/18.12.1900г., 122/18.12.1900г., 123/18.12.1900г., 124/18.12.1900г.,
126/29.12.1900г. и 108/23.07.1901г.
Процесните имоти са
предоставени на ответниците М.Б.Х. и С.Б.С. по реда на чл. 4, ал. 2 и § 8 от
ПЗР на ЗВСГЗГФ, в качеството им на наследници на Цар Б. III,
с решения на ПК- С. (респ. ОСЗ- С.) по заявление вх. № 01011/23.11.1998г., в
което като притежавани от наследодателя на заявителите имоти са посочени само
тези, за които са издадени нотариални актове № 144/17.09.1930г. и №
145/17.09.1930г. Видно от текста на това заявление, с него ответникът С. не е
заявявал възстановяване на имоти, които да са били притежавани от неговия
наследодател Цар Ф. І по силата на крепостни актове, вкл. посочените по- горе.
Същевременно, обаче,
в друго заявление на същия ответник (вх. № 01012/23.11.1998г.) като основание
на реституционната му претенция са били изтъкнати именно имотите по крепостни
актове № 83/14.08.1900г., 121/18.12.1900г., 122/18.12.1900г., 123/18.12.1900г.,
124/18.12.1900г., 126/29.12.1900г. и 108/23.07.1901г. По това друго заявление,
в замяна на имотите по тези крепостни актове са били възстановени други
различни имоти по чл. 4, ал. 2 и § 8 от ЗВСГЗГФ, които не са предмет на
настоящите искове, а именно – имоти с идентификатори по КККР № 65231.920.448, №
65231.920.447, № 65231.920.446, № 65231.920.466, № 65231.920.255, №
65231.920.261, № № 65231.920.262, № 65231.920.332, № 65231.920.443, №
65231.920.444, № 65231.920.445, № 03441.1.963, № 03441.3.435, № 03441.4.478, №
03441.4.191, № 03441.4.600, № 03441.4.601, № 03441.4.591 и № 03441.4.304 (виж.
таблицата на стр. 48 от заключението на в.л. Р.Г.).
При тези данни,
застъпваната от ответниците теза, че имотите, притежавани от наследодателя им
Цар Ф. І по силата на крепостни актове № 83/14.08.1900г., 121/18.12.1900г.,
122/18.12.1900г., 123/18.12.1900г., 124/18.12.1900г., 126/29.12.1900г. и
108/23.07.1901г., са послужили като основание за възстановяване и на процесните
имоти, би довела до недопустимо двукратно възстановяване (или предоставяне по
ЗВСГЗГФ) на имоти в замяна на едни и същи притежавани в миналото имоти, описани
в горните крепостни актове: веднъж по заявление вх. № 01012 от 23.11.1998 г., и
втори път – на някое от основанията, изтъкнати във връзка с настоящите искове
(по чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, по силата на Решение № 12/1998г. на КС, или – при
условията на евентуалност – по заявление вх. № 01011 от 23.11.1998г.).
С оглед
гореизложеното, от една страна съдът намира за доказано претендираното от
ответниците С.С. и М.Х. право на собственост на техния наследодател Цар Ф. I
върху имотите, описани в крепостни актове № 83/14.08.1900г., 121/18.12.1900г.,
122/18.12.1900г., 123/18.12.1900г., 124/18.12.1900г., 126/29.12.1900г. и
108/23.07.1901г.
От друга страна,
обаче, тези имоти не може да са послужили като основание за възстановяване на
процесните имоти, тъй като те вече са били използвани като основание за пР.биване
на други имоти, различни от процесните, а и самите имоти по крепостни актове са
с обща площ 4521,5дка., т.е. много по- малка от площта на процесните имоти.
1.3
ПР.биване на имотите,
послужили като основание за възстановяване на процесните имоти, по давностно
владение, започнато от наследодателите Цар Ф. І и Цар Б. ІІІ, и продължено от
Царица Д.лично и като законен представител на Цар С. ІІ и Княгиня М. за период
до 16.09.1946г., за което са издадени нотариални актове № 144/17.09.1930г. и №
145/17.09.1930г., като Интендантството е осъществявало владение от името и в
полза на монарха.
Както се посочи по-
горе, имотите, послужили като основание за възстановяване на процесните имоти,
са посочените в заявление вх. № 01011 от 23.11.1998г., и това са само имотите
по н.а. № 144/17.09.1930г. и н.а. № 145/17.09.1930г. (Допълнително посоченото в
това заявление Постановление № 13955/1938г. на МЗДИ не е титул за собственост,
а и описаният в него имот съвпада напълно с имота по н.а. № 145/17.09.1930г.,
съгласно повторното заключение по СТЕ, поради което съдът не го обсъжда
отделно.)
В тези два нотариални
акта, обаче, като собственик на имотите по давност е посочено Интендантството
на цивилната листа на Негово Величество Царя, а не наследодателят на
ответниците Цар Б. ІІІ.
Съгласно съдебната
практика за статута на Интендантството, обективирана в Решение № 209 от 8.06.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 673/2011 г., I г. о., ГК, „Интендантството
на Цивилната листа на Негово Величество Царя е държавно юридическо лице -
учреждение, създадено по разпоредителната система, което пР.бива собственост и
извършва дейност със средства от държавния бюджет и осигурява с дейността си
издръжката и грижите за царя, като държавен глава, а не е частна структура,
призвана да управлява единствено средствата отпуснати от бюджета като Цивилна
листа на царя и апанажи на членовете от неговото семейство.“ Впоследствие
това разрешение е възприето и в Решение № 1418 от 2.07.2015 г. на САС по в. гр.
д. № 1108/2015 г., а ВКС не е допуснал касационното му обжалване по този въпрос
с Определение № 449 от 29.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 318/2016 г., I г. о.,
ГК, като е приел, че вече е формирана задължителна практика по него.
В съответствие с
горното, настоящият съдебен състав приема, че Интендантството е самостоятелен
правен субект, различен от монарха, който не осъществява владение от името и в
полза на последния, поради което и не пР.бива права за него. Следователно,
посочването на Интендантството като титуляр на правото на собственост върху
имотите по н.а. № 144/17.09.1930г. и н.а. № 145/17.09.1930г. изключва
възможността, тези нотариални актове да легитимират като собственик посоченият
от ответниците техен баща и наследодател – Цар Б. III.
Дори да се сподели
тезата на ответниците, че Интендантството е „второто аз“ на монарха, владеещо и
пР.биващо имоти за него, вместо него и от негово име, съдът намира, че техните
наследодатели Цар Ф. I и Цар Б. III,
респ. самите те след смъртта на последния, не са пР.били по давност описаните в
тези два нотариални акта имоти, вкл. в хипотезата на присъединено владение, тъй
като по делото не се доказа нито обективна възможност за пР.биването им по
давност, нито осъществено владение от страна на Цар Б. III,
както следва.
На първо място, по
делото не се доказва, претендираното от ответниците владение върху тези имоти
да е било упражнявано на „юридическо основание“ по смисъла на чл. 29 от Закона
за давността (отм.). Поради това то би било недобросъвестно и, като такова, е можело
да доведе до пР.биване на имотите по давност в резултат от упражняването му в
продължение на не по- малко от двадесет години (арг. от чл. 34 от Закова за
давността - отм.).
В случая ответниците
са поддържали, че началният момент на претендираното от тях давностно владение,
започнато от техния наследодател Цар Ф. I,
е 1900г.
Това обстоятелство не
е било отразено в проекта за доклад на делото, но е включено в окончателния
доклад с определение от открито съдебно заседание, проведено на
03.02.2014г.
Съдът намира, че от
този начален момент до абдикацията на Цар Ф. І на 03.10.1918г., изискуемият по чл. 34 от Закона за давността (отм.) двадесетгодишен
срок не е изтекъл, тъй като (както вече се посочи по- горе), пР.бивната давност
е била спирана за периодите от 17.09.1912 г. до 16.12.1912 г., от 17.12.1912 г. до 13.09.1913 г., от 25.07.1914 г. до 24.10.1914 г., от
25.10.1914 г. до 24.01.1914г. и от 25.01.1915 г. до 12.08.1921 г., а след
абдикацията е било обективно невъзможно, той да упражнява фактическа власт
върху имотите поради напускането му на страната. Затова той не ги е пР.бил по
давност в резултат от собствено владение.
При това, ако след 03.10.1918г. Цар Б. III е установил само
собствено владение върху тези имоти, давността за него би започнала да тече от
13.08.1921г. (поради спирането й до тази дата) и също не е изтекла до издаване
на посочените по- горе н.а. № 144/17.09.1930г. и н.а. № 145/17.09.1930г. В
такава хипотеза правната теория (Сталев Ж., Мингова А., П.
В., Стамболиев О., И. Р., „Българско гражданско процесуално право”, изд.
„Сиела”, десето преработено и допълнено издание, 2020г., стр. 1388) приема, че доказателствената сила на нотариалния акт може да бъде
оборена като се опровергае посоченото в него пР.бивно основание, или като се
разкрие, че според закона то не е в състояние да породи признатото право в
полза на титуляра на акта, вкл. че „…в
полза на титуляра на НА не се е осъществила признатата с НА пР.бивна давност“.
По същество, успешното оспорване би довело до незачитане на правните изводи на
нотариуса, което е допустимо, тъй като обвързващата доказателствена сила на
официалните документи се отнася само до изрично определените в закона факти (изявленията
пред длъжностното лице, както и извършените от него и пред него действия), но не ограничава съда при преценка на тяхната правна
значимост и техните последици. Доказателствената сила на нотариалния акт
по обстоятелствена проверка относно съществуването на правото на собственост
(за разлика от обвързващата му доказателствена сила като официален документ) не
е абсолютна и не задължава съда да приеме безусловно за собственик ползващото
се от акта лице. При наличие на доказателства, обуславящи извод в противен
смисъл, както и при преценка, че констатацията на нотариуса относно пР.биването
на правото на собственост противоречи на закона, съдът има право да не зачете
нотариалния акт като титул за собственост. В случая такива предпоставки са
налице, тъй като в двата обсъждани нотариални акта мировият съдия е
констатирал, че владението е упражнявано повече от 30 години, което противоречи
на началното допускане в този абзац, че Цар Б. III е установил само
собствено владение върху тези имоти след 03.10.1918г. Поради това, в хипотезата на това
допускане, съдът:
-
намира за неправилен правния извод на мировия съдия за пР.биване
по давност на правото на собственост върху имотите по н.а. № 144/17.09.1930г. и
н.а. № 145/17.09.1930г. в полза на Цар Б. III
чрез Интендантството на цивилната листа (ако се приеме, че то е пР.било имотите
за монарха),
-
счита, че не е имало основание за признаване по давност
на право на собственост на Цар Б. III чрез Интендантството
на цивилната листа (ако се приеме, че то е пР.било имотите за монарха), и
-
не цени н.а. № 144/17.09.1930г. и н.а. № 145/17.09.1930г.
като титули за собственост в полза на наследодателя на ответниците Цар Б. III.
От друга страна,
неоснователно ответниците поддържат, че след 03.10.1918г. Цар Б. III бил присъединил към своето владение и това на Цар Ф. I.
Аналогичен въпрос е
бил поставен за разглеждане по гр.д. № 6043/2015г. на ВКС, II
г.о., като по него е постановено Решение № 68/14.07.2016г., в което е прието,
че „абдикацията не е основание за
присъединяване на владението на абдикиралия монарх към владението на монарха, в
чиято полза е абдикацията“. Изложени са мотиви, които настоящият съдебен състав споделя, че „ …абдикацията,
като основание за престолонаследие, съставляващо институт на публичното право,
не може да бъде основание за преминаване на субективни имуществени права и
задължения /към които се числи и фактическото състояние владение/ от
патримониума на едно лице към патримониума на друго лице, а съответно – не може
да бъде и юридическо основание за преминаване на владение, поради което не може
да бъде и основание за присъединяване на владението на предходен владелец“.
Така формираната съдебна
практика е в съответствие с правната теория от периода на Третото българско
царство (Владикин Л. „Българското престолонаследие. Сравнително историко-
догматично изследване“, 1930г.), съгласно която „престолонаследното право
може да се приеме като субективно право, но от чисто публичен ред. Модерната
наука решително отхвърля каквато и да била аналогия с частното наследствено
право. …. Макар да се касае за наследяване, престолонаследието няма юридически
нищо общо с частноправното наследяване“.
Следователно няма
основание, с публичноправен институт, какъвто е абдикацията, да се свързват
последици от прилагане на частноправни институти, каквито са присъединяването
на владение, или – в по- общ смисъл – наследяването. Това означава, че възкачващият
се на трона монарх не пР.бива имуществото, което абдикиралият монарх притежава
в лично качество. Евентуалното възприемане на обратната теза би довело до
абсурдния извод, че политическата абдикация на монарха го лишава от гражданска
правосубектност и от способността му да бъде титуляр на всякакви права и
задължения, поради което съдът не я споделя.
Макар и не особено
убедително, все пак косвено доказателство в тази насока е протоколът от
заседанието на Министерския съвет от 24.02.1923г., в който се обсъждат „имотите
на бившия цар Ф.“, поставянето им под възбрана и възлагането на Интендантството
„… да се грижи за запазването, управлението, ползването ….. на тия имоти за
сметка на бившия цар Ф.“. Видно е, че държавата не е отричала правото на
собственост на абдикиралия монарх върху имоти, намиращи се нейна територия,
нито те са били считани за такива на престолонаследника, който вече е бил
пълноправен монарх към момента на провеждане на това заседание.
Друга индиция в подкрепа на
горното (макар и с известна условност) е Законът за обявяване държавна
собственост имотите на семействата на бившите царе Ф. и Б. и на техните
наследници, чието наименование и съдържание също сочи, че държавата е зачитала
собствеността на Цар Ф. I до края на 1947г., без да
счита имуществото му за пР.бито от неговия наследник в престола Цар Б. III по
какъвто и да било начин.
По тези съображения
съдът намира, че абдикацията
на Цар Ф. I не е основание за правоприемство в частноправен
смисъл между Цар Ф. I и Цар Б. III.
Същевременно по
делото не се твърди и не се доказва частно правоприемство на Цар Б. III от Цар Ф. I (напр. в резултат на правна сделка), а и не е осъществено универсално
правоприемство на Цар
Б. III от Цар Ф. I по наследство (доколкото първият е починал преди втория).
Следователно, имуществата,
притежавани от Цар Ф. I в лично качество, са
останали негова собственост и след абдикацията му, а упражняваното от него
владение не може да бъде присъединено след абдикацията му към ничие чуждо
владение поради липса на правно основание за това.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че Цар Б. III не е присъединил владение на Цар Ф.
I върху имотите, описани в н.а. № 144/17.09.1930г. и н.а. № 145/17.09.1930г., а
собственото му владение върху тях (ако се докаже такова) би било с недостатъчна
продължителност, за да обуслови пР.биването им по давност към момента на
издаването на тези два нотариални акта - 17.09.1930г. Поради това и в тази
хипотеза съдът не цени н.а. № 144/17.09.1930г. и н.а. № 145/17.09.1930г. като
титули за собственост в полза на наследодателя на ответниците Цар Б. III.
Наистина, ответниците
твърдят, че владението на Цар Б. III върху тези два имота е продължило и след
издаването на нотариалните актове на 17.09.1930г., като след неговата смърт
през 1943г. е било продължено от самите тях и от Царица Д.в лично качество и в
качеството й на техен законен представител.
За да се прецени,
обаче, дали такова владение е можело да доведе до пР.биване по давност, първо
следва да се изяснят характера и юридическия статус на имотите, за които се
твърди, че са били владени.
Видно от заключението
по повторната съдебно- техническа експертиза,
- в територията на имота, описан в нотариален
акт № 145, дело № 162/1930г. на С.ски мирови съдия, се включват имотът от
крепостен акт № 108/23.07.1901г. с площ от 3000 дка, и имотът, описан в
крепостен акт № 83/14.08.1900г. с площ 14 декара, като има вероятност, и имотът
от крепостен акт № 126/29.12.1900г. с площ 1500 дка., или поне част от него, да
попада в същата територия. (В аналогичен смисъл е и заключението на в.л. Р.Г.
по отношение на имотите, описани в крепостен акт № 108/23.07.1901г. и крепостен
акт № 126/29.12.1900г.)
- в територията, определена с граници по
нотариален акт № 144, дело № 161/1930 г. на С.ски мирови съдия, е възможно да
попадат имотите, описани в крепостен акт № 121/18.12.1900г., крепостен акт №
122/18.12.1900г., крепостен акт № 123/18.12.1900г., и крепостен акт №
124/18.12.1900г.
На стр. 20 от
заключението е направен и обобщен извод, че всички тези имоти са включени в
н.а. № 144 и н.а. № 145. В открито съдебно заседание на 20.05.2022г. вещото
лице потвърдило този извод, като е заявило, че това е негова констатация.
Констатации в същия
смисъл се съдържат и в протокола от описа на движимите и непокрити имущества,
принадлежащи на царския двор, съставен в двореца „Царска Б.“ на 11.08.1946г.,
като допълнително в обхвата на имотите по двата нотариални акта е включен и
имотът, описан в продавателен акт от 04.06.1904г.
Въз основа на горните
доказателства съдът намира, че е налице съвпадане (припокриване) между имотите,
описани в тези крепостни актове от една страна, и част от имотите, описани в
н.а. № 144/17.09.1930г. и н.а. № 145/17.09.1930г. от друга страна, т.е. едни и
същи територии са отразени двукратно в различни групи титули за собственост,
като териториите на имотите, за които са
издадени крепостни актове №83/14.08.1900г., №121/18.12.1900г.,
№122/18.12.1900г., №123/18.12.1900г., №124/18.12.1900г., №126/29.12.1900г. и
№108/23.07.1901г., с обща площ 3000+1500+14+2,5+2,5+1,5+1=4521,5дка.
са включени изцяло в имотите по н.а. № 144/17.09.1930г. и н.а. № 145/17.09.1930г. с обща площ
12000+22=12022дка.
Наследодателят на
ответниците Цар Ф. І е пР.бил в лично качество имотите по тези крепостни актове
и – безспорно – е техен собственик.
Поради това,
релевираното от ответниците владение на техния наследодател Цар Б. III
върху тази част от имотите по нотариални актове, която съвпада с имотите по
крепостни актове, би било упражнявано върху частна собственост на Цар Ф. I,
и е можело да доведе до пР.биването им по давност от страна на Цар Б. III.
При това, правна релевантност би имало владението след 12.08.1921г., поради
което изискуемият по чл. 34 от Закона за давността (отм.) двадесетгодишен срок
би изтекъл на 12.08.1941г., а това владение (ако се докаже по делото) би
легитимирало Цар Б. III като собственик по давност на
притежаваните от Цар Ф. I имоти по крепостни актове №83/14.08.1900г., №121/18.12.1900г.,
№122/18.12.1900г., №123/18.12.1900г., №124/18.12.1900г., №126/29.12.1900г. и
№108/23.07.1901г.
За целта
следва да бъде доказано владение с двата му основни елемента – субективен и
обективен – от страна на Цар Б. III
и неговите наследници върху частта от имотите по н.а. №
144/17.09.1930г. и н.а. № 145/17.09.1930г., която съвпада с имотите на Цар Ф.
І, описани в посочените по- горе крепостни актове.
За доказване на
твърдяното владение са ангажирани гласни доказателства, но нито един от
разпитаните свидетели не е възприел лично обстоятелствата, за които
свидетелства. Поради това техните показания следва да се преценяват въз основа
на критериите и насоките, изведени в Решение № 76 от 12.10.2020 г. на ВКС по
гр. д. № 1475/2016 г., I г. о., ГК, съгласно което „съдът може да основе фактическите си констатации относно извършено
строителство и осъществено владение и на свидетелски показания, които не
почиват на преките впечатления на свидетеля в хипотеза, при която
строителството е извършено, а владението - осъществено в отдалечен период от
време спрямо момента на разглеждане на правния спор, ако източникът, от който
свидетелят е получил информацията е известен и достоверен, доколкото
процесуалният закон не установява забрана за това. Когато свидетелските
показания не са основани на преки и непосредствени впечатления поради
отдалечеността във времето на събитията, за които се отнасят, но се основават
на информация, възприета от очевидци на тези събития, тези показания следва да
бъдат кредитирани. Сам по себе си фактът, че свидетелските показания не почиват
на преки и непосредствени възприятия, не може да обоснове извод за тяхната
недостоверност, а оттам и констатация, че твърдените от свидетелите факти не са
се осъществили.“.
В съответствие с така
цитираното принципно разрешение, събраните в настоящото производство
свидетелски показания по въпроса за владението не са априори дисквалифицирани
като доказателства. Много малка част от тях, обаче, отговарят на горните
критерии и изисквания за кредитирането им. Така например, св. Г. заявява, че се
е знаело, „че това са горите на царя; местните хора така и го коментират“,
както и че няма лични впечатления за тези имоти, но има впечатления от нейни
близки хора, на които има доверие, а св. Ш. сочи, че източникът на неговите
сведения са „служители на царското семейство и потомци на такива“, както и
„съвременници или наследници на съвременници на този период“. Нито един от тези
двама свидетели, обаче, не твърди, че лицата, на чиито впечатления се позовава,
са били очевидци, нито ги индивидуализира. Поради това не може да се приеме, че
тези лица са (или биха могли да станат) известни на съда, а това препятства
преценката за достоверност на сведенията, които тези лица са предали на
свидетелите. Следователно, тези показания не отговарят на изискванията за
известност и достоверност, посочени в Решение № 76 от 12.10.2020 г. на ВКС по
гр. д. № 1475/2016 г., I г. о., ГК, поради което не следва да се ценят.
(Наистина, и двамата свидетели сочат конкретни лица, от които са пР.били
информация за закупуването на имот от Р.я манастир. Тази част от показанията им
беше обсъдена по- горе в т. 1.1, но тя не е свързана със сега разглеждания
въпрос за упражнявано владение върху имотите по н.а. № 144/17.09.1930г. и н.а.
№ 145/17.09.1930г. от страна на Цар Б. III,
поради което не може да се приеме, че така посочените конкретни източници са
такива и за него.)
Освен това, по
същество, в по- голямата си част, показанията на св. П., св. Г. и св. Ш. са
неотносими към релевантните обстоятелства за пР.биването на имотите по давност
от Цар Б. III, тъй като са фокусирани предимно
върху закупуването им от страна на Цар Ф. I
и начина, по който той ги е ползвал. Същевременно, показанията не носят почти
никаква информация за осъществявана от Цар Б. III
фактическа власт (corpus) върху тази група
имоти, тъй като повечето от описаните от свидетелите действия, чрез които тя се
е манифестирала (напр. преминаване, ходене на екскурзии, каране на ски,
събиране на гъби и плодове) са напълно неразличими от действията, които всяко
трето лице е можело да извършва в тези имоти – още повече, че, според
свидетелите, горите не са били оградени, и достъпът до тях е бил свободен.
Поради това извършването на такъв вид действия не може обоснове извод за
упражняване на фактическа власт върху имотите от страна на конкретно лице, вкл.
наследодателя на ответниците.
Друга, по- малка,
група фактически действия, които, според настоящия съдебен състав, биха могли
да се тълкуват като проява на такава власт, са ловуването и добивът на дървен
материал, които (съгласно показанията) са били забранени за трети лица и
разрешени само за монарсите, като за спазването на забраната са се грижили
специално назначени от тях служители. Но дори в тези си части свидетелските
показания са неконкретни и са формулирани по такъв начин, че не може да се
разграничи, дали визират действия на Цар Ф. I
или действия на Цар Б. III. Единствените
относително по- конкретни изявления, които със сигурност се отнасят за Цар Б. III,
са соченото от св. Ш., че Цар Б. III „…ползва горите по същия начин като баща си; традицията,
която старият монарх оставя у наследника си като ред в дворцовите среди, е бил
абсолютно запазен“, соченото от св. Г., че „след абдикацията на Фердинанад само
Б. е останал във владение на имотите; след него царица Й.; но и преди и след
това по същия начин се е ползвала гората.“, както и от св. П., че след
абдикацията „Б. по същия начин е ползвал имотите“.
Нито един от
свидетелите, обаче, не сочи (нито пряко, нито косвено) действия, които
изразяват намерение за своене, поради което субективният елемент на владението
(animus) е останал недоказан. Събраните гласни доказателства са крайно недостатъчни
за формиране на извод по този въпрос, тъй като от тях не става ясно, дали Цар Б. III
е извършвал горните действия с намерение да установи фактическа власт върху
имотите и да ги свои, или ги е ползвал (респ. извършвал търпими действия в тях)
зачитайки правата на действителния им собственик (Цар Ф. I)
и с изричното или мълчаливото съгласие на последния. Още повече, че, според св.
Ш., за хората не било съществено, кой е
собственик, след като е било ясно, че се намират в царската гора.
По този въпрос не
следва да се ценят показанията на св. П., че „след абдикацията на Ф. горите, заедно с всички други царски имоти,
преминават към Цар Б., който се възкачва на престола“, тъй като те не касаят
обективно възпринимаеми факти по въпроса за владението, а са правен извод, и то
– такъв, който беше опроверган по- горе.
Извън горното, показанията на тези трима свидетели
касаят не толкова факти (вкл. възприети от трети лица), колкото субективни
мнения, изводи, заключения и убеждения, както и възпроизвеждат общественото
мнение, което също обуславя невъзможност да бъдат ценени в съответните им части
(арг. от Решение № 623/13.06.56 г., по гр. д. № 2885/56 г., на II г.о.).
Показанията на останалите разпитани по делото
свидетели не съдържат информация за твърдяното владение на Цар Б. III, поради което съдът не ги обсъжда в този аспект.
С оглед
гореизложеното, съдът намира за недоказано, че, след абдикацията на Цар Ф. I,
правоприемникът му в престола Цар Б. III е установил
собствено владение върху описаните в крепостни актове имоти с намерение да ги
завладее за себе си. Поради това не може да се приеме, че той е пР.бил по
давност частта от имотите, описани в н.а. № 144/17.09.1930г. и н.а. №
145/17.09.1930г., която съвпада с имотите, за които са били издадени крепостни актове №83/14.08.1900г., №121/18.12.1900г.,
№122/18.12.1900г., №123/18.12.1900г., №124/18.12.1900г., №126/29.12.1900г. и №108/23.07.1901г.
Аналогични
съображения за недоказаност на владение на Цар Б. III
може да се изложат и по отношение на останалата част от имотите по н.а. №
144/17.09.1930г. и н.а. № 145/17.09.1930г., за която няма данни да е била
притежавана от конкретно лице. Освен това, както се обоснова в началото на
изложението, имотите в тяхната цялост са имали характеристиките на гора. Поради
това и на основание чл. 1, ал. 6 от Закона за горите от 1897г. (отм.), чл. 1,
ал. 4 от Закона за горите от 1904г. (отм.), чл. 3, ал. 1 от Закона за горите от
1922г. (отм.) и чл. 1, ал. 3 от Закона за горите от 1925г. (отм.) следва да се
приеме, че тази част от тях е била държавна собственост. Съответно, владението
върху нея (ако се докаже такова) би могло да доведе до пР.биването й по давност
само до 01.09.1925г., тъй като разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Закона за горите
от 1925г. (отм.) обявява държавните гори за неприобретаеми по давност.
Впоследствие, с чл. 222 от Закона за бюджета, отчетността и предприятията (обн.
ДВ, бр. 7 от 12.04.1934г.) е изключена възможността за пР.биване по давност на
всякакви държавни имоти, като тази забрана е възпроизведена и изрично
регламентирана в чл. 15 от по- късно приетия Закон за държавните имоти (обн.
ДВ, бр. 66 от 25.03.1941г.) и е действала до неговата отмяна в края на 1948г.
Същевременно, както се посочи по- горе, владението на Цар Б. III
върху тази част от имотите по н.а. № 144/17.09.1930г. и н.а. № 145/17.09.1930г.
би имало правно значение за пР.биването й по давност само за период след
12.08.1921г. От този момент до влизането в сила на забранителните разпоредби на
чл. 8, ал. 1 от ЗГ от 1925г. (отм.), чл. 222 от ЗБОП (отм.) и чл. 15 от ЗДИ
(отм.), не е изтекъл двадесетгодишният срок по чл. 34 от Закона за давността.
Поради това, дори върху тази част от имотите да е било упражнявано владение от
страна на Цар Б. III, то не е довело до пР.биването й по
давност до 01.09.1925г., а след този момент възможността за такова пР.биване е
изключена. Следователно, Цар Б. III и неговите
наследници не биха могли да се легитимират като нейни собственици по давност.
В обобщение на съображенията по т. 1.1, 1.2 и 1.3, съдът намира, че:
-
по делото не се доказа, ответниците или техните
наследодатели да са притежавали имотите,
описани в продавателен запис от 04.06.1904г., в н.а. № 144/17.09.1930г. и в н.а. № 145/17.09.1930г.
-
по делото се доказа, че наследодателят на ответниците Цар
Ф. І е притежавал имотите, описани в крепостни
актове №83/14.08.1900г., №121/18.12.1900г., №122/18.12.1900г.,
№123/18.12.1900г., №124/18.12.1900г., №126/29.12.1900г. и №108/23.07.1901г., но
те не може да са основание за възстановяване на всички процесни имоти, тъй като
площта им е значително по- малка от тази на последните, а и в замяна на тях
вече са били възстановени други имоти, което прави недопустимо всяко следващо
възстановяване на основание същите
имоти.
Този извод има решаващо значение за опровергаване на тезата на
ответниците, че са собственици на процесните имоти на което и да е от трите
изтъкнати от тях основания - по силата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, по силата на
Решение № 12/1998г. на Конституционния съд, или на основание чл. 4, ал. 2 и § 8
от ЗВСГЗГФ.
Независимо от обстоятелството, че тези три основания са взаимно
изключващи се, а първите две от тях са несъвместими с доказаното по делото
възстановяване на процесните имоти именно по реда на чл. 4, ал. 2 и § 8 от
ЗВСГЗГФ и въз основа единствено на посочените от самите ответници имоти по н.а.
№ 144/17.09.1930г. и н.а. № 145/17.09.1930г., всички те са въведени като част
от предмета на делото по волята на ответниците, поради което се анализират по-
долу в заявената от тях последователност, както следва:
·
По силата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
17.05.1995 г. по гр. д. № 3/1994 г., ОСГК, собствеността върху недвижимите
имоти, отчуждени по изброените в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ закони, се
възстановява при наличието на следните три кумулативни предпоставки, формулирани
в чл. 1, ал. 1 респ. чл. 2, ал. 2 и в чл. 4, ал. 1 ЗВСВОНИ:
-
към момента на
влизане в сила на закона имотите да са собственост на държавата, общините,
обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл.
61 ТЗ;
-
имотите да съществуват
реално до размерите, в които са отчуждени;
-
собствениците да не
са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг
равностоен недвижим имот.
Освен това, без да е посочено изрично,
самата идея за реституция имплицитно изисква, ответниците или техните
наследодатели да са били собственици на посочените от тях имоти преди
одържавяването им, а позоваването на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ предполага наличие
и на пета предпоставка – тези имоти да са им били отнети без законово основание
или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от
народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г.
Съдът намира, че в случая не са налице
четвъртата, петата и втората от горните предпоставки, както следва:
-
Както се обоснова по- горе, ответниците или техните
наследодатели не са притежавали посочените от тях имоти, описани в продавателен запис от 04.06.1904г., в н.а. № 144/17.09.1930г. и в н.а. №
145/17.09.1930г., а в замяна на притежаваните от Цар Ф. І имоти, описани в крепостни
актове №83/14.08.1900г., №121/18.12.1900г., №122/18.12.1900г.,
№123/18.12.1900г., №124/18.12.1900г., №126/29.12.1900г. и №108/23.07.1901г., са
били възстановени други имоти. Това изключва възможността, ответниците да са
получили процесните имоти в резултат от възстановяване на някои от горните
имоти.
-
Дори имотите да са били притежавани от ответниците или
техните наследодатели, и да не са били възстановени по друг начин, те не може
да бъдат възстановени по чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, тъй като не са налице
предпоставките, визирани в хипотезата на тази правна норма. Противно на
поддържаното от ответниците, тези имоти (ако са били притежавани от тях) не са
им били отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов
ред на 11.08.1946г. (датата на описа на
двореца „Царска Б.”). Годни доказателства за това обстоятелство не са
ангажирани, доколкото показанията на св. П. и св. Г. по този въпрос касаят не
факти, а техни мнения и убеждения, поради което съдът не ги цени. Освен това,
тези свидетели нямат преки лични впечатления от събитието за което
свидетелстват, а и не сочат източниците си на информация за него. Поради това
техните показания не отговарят на изискването на съдебната практика (Решение № 76 от 12.10.2020 г. на ВКС
по гр. д. № 1475/2016 г., I г. о., ГК) за тяхното ценене, а именно -
източникът, от който свидетелят е получил информацията, да е известен и
достоверен. Отделно от това, показанията на св. П. са вътрешно противоречиви в
частта си, в която той от една страна заявява, че земите остават формално във
владение на Царица Д.до референдума (т.е. до 08.09.1946г.), а от друга - че още
през лятото на 1946г. се прави опис на горите и на другите имоти и от тогава са
държавни. На последно място, и двамата свидетели говорят общо за „горите“, без
да ги индивидуализират, както и без да уточняват, дали става въпрос за гори,
притежавани според тях от Цар Ф. I
или от Цар Б. III.
Не следва да се сподели и доводът от писмените бележки, че, държавата
била считала горите за „завзети“, щом в писмо на Дирекцията за държавите имоти
от 04.10.1946 г. се говори за „бившите царски дворци в Чамкория" а с
постановление на Министерския съвет от 05.02.1947 г. се урежда управлението на
„всички имущества, които са се намирали в разпореждане на бившия царски двор“.
Видно е, че първият от тези два документа касае само дворците в Чамкория (но не
и гори), а вторият съдържа обобщената, но неясна формулировка „имущества … в
разпореждане на бившия царски двор“, поради което връзката им с процесните
имоти е спорна. При това не е изключено, в тези документи думата „бивши“ да е
използвана не поради претендираното от ответниците завземане на имотите от
страна на държавата, а с оглед резултатите от допитването до народа от 08.09.1946г.,
проведено на основание чл. 2 от Закона за допитване до народа за премахване на
Монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико
Народно събрание.
Наистина, на 16.09.1946г.
(един ден след обявяване на резултатите от допитването) ответниците и майка им
са напуснали България, след което е било обективно невъзможно да владеят
имотите. Този факт, обаче, както и предходното описване на имотите на
11.08.1946г., не е нито „отнемане“, нито „отчуждаване“ по смисъла на ЗВСОНИ,
тъй като тези правни институти са свързани с юридическа промяна на
собствеността, а не с промяна на фактическо състояние. Аргумент в тази насока е
точната редакция на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, която има предвид възстановяване
именно на собственост (а не на владение), отнета по някой от посочените в тази
разпоредба начини. Друг аргумент в подкрепа на същия извод са мотивите към т. 1
от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС по т. гр. д. № 6/2005 г.,
ОСГК, тъй като те дори допускат възможността, отнемането без законово основание
или отчуждаването не по установения законов ред да „… не води до реално пР.биване на собствеността от държавата, като
юридически тя се запазва от носителя на това право“, независимо че тази възможност се обсъжда в различен контекст.
Горните изводи не противоречат
на друга част от мотивите към т. 1 от същото тълкувателно решение (цитирани в
писмените бележки на адв. Г.), тъй като в съответната си част те имат предвид
завземане на имоти от държавата без надлежно одържавяване или отчуждаване,
докато в случая е налице правно основание за надлежно одържавяване. Това е
Законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите
царе Ф. и Б. и на техните наследници (ДВ, бр. 305 от 31.12.1947 г.), вр. чл. 7
от Конституцията на Народна република България (ДВ, бр. 284 от 6.12.1947 г.).
Наистина, с Решение № 12 от 4.06.1998 г. на КС на РБ по конст. д. № 13/98 г.,
този закон е обявен за противоконституционен, но, съгласно Решение № 3 от
28.04.2020 г. на КС по к. д. № 5/2019 г., щом той е приет преди Конституцията
от 1991г., невалидността му настъпва едва от момента на нейното влизане в сила,
т.е. от 13.07.1991г. Следователно, на 31.12.1947г. този закон е породил
еднократно целените с него правни последици и е бил валидно законово основание
за одържавяване (т.е. за отнемане от досегашните собственици) на имуществата,
попадащи в неговия предметен обхват, а това изключва прилагането на чл. 2, ал.
2 от ЗВСОНИ. В същия смисъл са мотивите към Решение № 3 от 28.04.2020 г. на КС
по к. д. № 5/2019 г., в които се приема, че „правните последици от ненормативните правни актове се пораждат веднъж в
правния мир към момент, който предшества във времето влизането в сила на
решението на Конституционния съд“,
-
Дори ако е бил притежаван от ответниците или техните
наследодатели, понастоящем имотът по н.а. № 145/17.09.1930г. не съществува в
размерите, в които би бил отчужден по силата на ЗОДСИСБЦФБТН, и не може да бъде
върнат реално, защото отчасти е станал публична държавна собственост. Видно от
Решение № 03029 от 30.06.2000г. на ПК- С., Решение № 1011 от 31.08.2000г. на
ПК- С. и Решение № 1011 от 09.07.2003г. на ОСЗГ- С. (л. 58, 74, 85 и 115 от
делото), част от този имот с площ 4638 дка. попада в Национален парк „Рила“.
Това е пречка пред възстановяването на имота във вида, в който е съществувал и
– евентуално – е бил одържавен (арг. от чл. 18, ал. 1 от Конституцията на
Република България и чл. 6, т. 1 от ЗВСГЗГФ).
Сходни съображения може да се изложат
и по отношение на имота, описан в кр. а. № 126/29.12.1900г. (който безспорно е
бил собственост на Цар Ф. I), тъй като, видно от
Решение № 3030/30.06.2000г. (л. 96 от делото), той попада в територия по чл. 6,
т. 4 от ЗВСГЗГФ, което е пречка пред възстановяването му в стари реални
граници.
Поради това тези два имота не може да
бъдат непосредствено възстановени по силата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ.
-
Освен това, възприетият в ЗВСОНИ принцип е за
възстановяване на съществували в миналото имоти в стари реални граници. При
невъзможност за такова възстановяване, чл. 3, ал. 3 от закона предвижда като
алтернативи единствено предоставяне на права по чл. 2, ал. 1, вр ал. 4 от
ЗОСОИ. Тези алтернативи се изчерпват с притежаване на имоти в съсобственост или
получаване на акции, дялове и компенсаторни записи, но не включват предоставяне
на други имоти вместо одържавените такива, вкл. чрез обезщетяване с гори и земи
от ДГФ в друго землище. Така ЗВСОНИ и ЗОСОИ, за разлика от ЗВСГЗГФ, не
регламентират правен механизъм за трансформиране на право на собственост върху
едни имоти в право на собственост върху други имоти при невъзможност за
непосредствено възстановяване на първите. Поради това и доколкото процесните
имоти са юридически различни обекти на правото на собственост спрямо всички
имоти, посочени от ответниците като основание за тяхното възстановяване
(независимо от частичното им физическо припокриване), те не може да са били
възстановени на ответниците по ЗВСОНИ през 1997г., т.е. преди доказаното по
делото тяхно възстановяване по чл. 4, ал. 2 и § 8 от ПЗР на ЗВСГЗГФ през 2000 –
2003г.
По тези съображения – поотделно и в
съвкупност – съдът намира, че процесните имоти не са били възстановени на
ответниците С. и Х. по силата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ.
·
По силата на Решение № 12/1998 г. на Конституционния съд
по к.д. № 13/1998г.
Тъй като с това
решение на КС се обявява за противоконституционен ЗОДСИСБЦФБТН, предпоставка за
възстановяване на процесните имоти по този ред е те да са били притежавани от семействата
на бившите царе Ф. и Б. и на техните наследници и да са били одържавени по
силата на този закон.
В случая, както се обоснова по- горе,
ответниците или техните наследодатели не са притежавали посочените от тях
имоти, описани в продавателен запис от 04.06.1904г., в н.а. № 144/17.09.1930г.
и в н.а. № 145/17.09.1930г. Това изключва възможността, така посочените имоти
да са били одържавени по реда на ЗОДСИСБЦФБТН. Съответно, обявяването на този
закон за противоконституционен по силата на Решение № 12 от 4.06.1998 г. на КС
на РБ по конст. д. № 13/98 г. не може да превърне ответниците в собственици на
имоти, които нито те, нито техните наследодатели са притежавали.
От друга страна, имотите, описани в
крепостни актове №83/14.08.1900г., №121/18.12.1900г., №122/18.12.1900г.,
№123/18.12.1900г., №124/18.12.1900г., №126/29.12.1900г. и №108/23.07.1901г., са
били притежавани от Цар Ф. І, и поради това попадат в предметния обхват на
ЗОДСИСБЦФБТН. По аргумент от Решение № 76 от 12.10.2020 г. на ВКС по гр. д. №
1475/2016 г., I г. о., ГК, вр. Решение № 3 от 28.4.2020г. на Конституционния
съд по к.д. № 5/2019г., обявяването на този закон за противоконституционен с
Решение № 12/1998г. на Конституционния съд по к.д. № 13/1998г. води до „…възстановяване на предишното правно
положение“ (restitutio ad integrum). Това означава, че към настоящия момент
ответниците и останалите наследници на Цар Ф. І се легитимират като собственици
на имотите по тези крепостни актове. Решението на Конституционния съд, обаче
(също както ЗВСОНИ), не урежда правен механизъм за трансформиране на правото на
собственост върху тези имоти в право на собственост върху други имоти, вкл.
процесните такива. Поради това и доколкото имотите по крепостни актове са
юридически различни обекти на правото на собственост спрямо процесните имоти
(независимо от частичното им физическо припокриване), последните не може да са
преминали в собственост на ответниците само по силата на Решение № 12 от
4.06.1998 г. на КС на РБ по конст. д. № 13/98 г.
Отделно от това, както вече
многократно се изтъкна, въз основа на имотите по крепостни актове са били
възстановени други имоти, различни от процесните, поради което имотите по
крепостни актове не може да се използват като основание за възстановяване и на
процесните имоти.
Също така, по- горе беше посочено, че
имотите, описани в тези крепостни актове не може да са основание за
възстановяване на всички процесни имоти, тъй като площта им е значително по-
малка от тази на процесните.
По тези съображения съдът намира, че
процесните имоти не са били възстановени на ответниците С. и Х. по силата на
Решение № 12/1998 г. на Конституционния съд по к.д. № 13/1998г.
·
По реда на чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ и § 8 от ПЗР на
ЗВСГЗГФ
Въз
основа на реституционните преписки и заключенията по първоначалната и
повторната СТЕ, съдът намира за доказано, че процесните имоти са били
възстановени на ответниците С. и Х. именно по реда на чл. 4, ал. 2 и § 8 от ПЗР
на ЗВСГЗГФ с Решение № 03029 от 30.06.2000г. (2 бр. с различни съдържания),
Решение № 01011 от 09.07.2003г. и Решение № 1011 от 29.12.2003г.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011
г., ОСГК, „при спор за собственост
държавата не е обвързана от постановен административен акт за възстановяване
право на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.
Върху такъв акт е допустимо упражняването на косвен съдебен контрол по чл. 17,
ал. 2 ГПК“. В мотивите към тълкувателното решение е посочено изразено, че
държавата не е страна и участник в административното производство по
възстановяване на гори или земеделски земи, независимо че то се развива пред
общинската служба по земеделие (респ. поземлена комисия, респ. общинска служба
по земеделие и гори), тъй като последната е орган по реституция, а не
представител на държавата. Оттук следва, че, при спор за собственост с
участието на държавата по повод реституирани гори и земеделски земи по ЗВСГЗГФ
и ЗСПЗЗ, е допустима проверка както на валидността на съответния
административен акт, така и на неговата законосъобразност, т.е. и двете
хипотези по изречения първо и второ от чл. 17, ал. 2 от ГПК.
Наистина,
съгласно т. 2 от същото тълкувателно решение, проверката по чл. 17, ал. 2 от ГПК е недопустима, ако съответният административен акт вече е бил обект на
съдебен контрол и по въпроса има влязло в сила съдебно решение, но настоящия
случай не такъв, поради което косвеният съдебен контрол върху решенията за
възстановяване на процесните имоти не е изключен – нито по отношение на тяхната
валидност, нито по отношение на тяхната законосъобразност.
По
тези съображения съдът не споделя довода, изложен в отговорите на исковата
молба, депозирани от ответниците С. и Х., че административните актове по
възстановяване на гори и земи от горския фонд били стабилни и влезли в сила,
което не предполагало провеждане на косвен съдебен контрол върху тях.
С
оглед гореизложеното и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, респ. чл. 41, ал. 3
от Закона за административното производство (отм.), действал към момента на
издаване на оспорените в настоящия процес административни актове (решения на
Поземлена комисия, респ. на Общинска служба по земеделие и гори), косвеният
съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 от ГПК за тяхната валидност и
законосъобразност следва да се извърши на всички основания по чл. 146 от АПК
(респ. чл. 41, ал. 3 от ЗАП – отм.). Тъй като, обаче, ищецът оспорва единствено
компетентността на административния орган и част от материалните предпоставки
за възстановяването на процесните имоти в полза на ответниците, следващото
изложение акцентира върху тези две спорни между страните обстоятелства.
Останалите предпоставки за законосъобразност на административните актове (а
именно – спазването на установената форма и на административнопроизводствените
правила, както и съответствието с целта на закона) се разглеждат служебно, като
във връзка с тях съдът намира, че по делото не са събрани доказателства за
нарушаването им.
Относно компетентността:
За да
се произнесе относно компетентността на административния орган, издал
оспорените административни актове, съдът взе предвид утвърдената съдебна
практика (Решение № 670 от 17.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1883/2008 г., I г.
о., ГК, Решение № 560 от 19.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 368/2009 г., I г. о.,
ГК, Решение № 198 от 3.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 18/2011 г., I г. о., ГК),
съгласно която възстановяването по ЗВСГЗГФ се обуславя от предпоставката,
отнемането да е извършено по някой от законите или начините, изчерпателно
посочени в чл. 2 от този закон. Нещо повече: съгласно Определение № 139 от
25.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3625/2008 г., II г. о., ГК, „Разпоредбата на чл. 2 ЗВСГЗГФ е ясна и не
се нуждае от тълкуване. Същата изчерпателно сочи одържавените по реда на кои
закони гори подлежат на възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ, като няма основание
така очертаното приложно поле на закона да подлежи на разширително тълкуване.“
Следователно, органите по чл. 11 от ЗВСГЗГФ не са оправомощени да се произнасят
по възстановяването на гори, одържавени по други закони, освен изчерпателно
изброените в чл. 2 от ЗВСГЗГФ.
По
този въпрос съдът не споделя изложеното на стр. 78 от писмените бележки на адв.
Г., че разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗВСГЗГФ не посочвала законите, въз
основа на които горите са станали държавна собственост, а само тези, въз основа
на които са били включени в държавния горски фонд. Тази теза противоречи на
цитираната по- горе съдебна практика и се опровергава напр. от разпоредбите на
чл. 1 от Закона за собствеността и стопанисването на частните гори (ДВ, бр. 292
от 1947 г.) и чл. 1 и чл. 8 от Закона за стопанисване и ползуване на горите
(ДВ, бр. 71 от 1948 г.), от които е видно, че тези закони не само регламентират
включването на отчуждените гори в държавния горски фонд, но имат и пряко
отчуждително действие в полза на държавата.
В
случая не се твърди и не се доказва, наследодателите на ответниците да са
притежавали имоти, които да са били одържавени по закон или начин, посочен в чл.
2 от ЗВСГЗГФ, поради което съдът намира, че те не са подлежали на
възстановяване по реда на този закон. Пряка последица от това обстоятелство е,
че ПК- С. (респ. ОСЗГ- С.) не е била материално компетентна да издаде
оспорените в настоящото производство административни актове (реституционни
решения). Поради това и с оглед утвърденото в правната доктрина (Пенчев К.,
Тодоров И., Ангелов Г., Йорданов Б., „Административно-процесуален кодекс.
Коментар.“, изд. „Сиела“, 2006г., стр. 300) и трайната съдебна практика
(Тълкувателно решение № 2 от 14.V.1991 г. по гр. д. № 2/91 г., ОСГК, Решение №
12216 от 8.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5289/2023 г., III о., Решение № 5856
от 5.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2794/2023 г., IV о. и мн. др.) разбиране,
че всяка некомпетентност води до нищожност, съдът намира, че процесните
реституционни решения са нищожни поради липса на компетентност на издалия ги
административен орган.
Относно материалната законосъобразност:
По-
горе се обоснова, че не са налице оспорените от ищеца материалноправни
предпоставки за реално извършената реституция по чл. 4, ал. 2 и § 8 от ПЗР на
ЗВСГЗГФ, тъй като не се доказа, ответниците или техните наследодатели да са
притежавали посочените в заявление № 01011 от 23.11.1998г. имоти по н.а. № 144/17.09.1930г.
и н.а. № 145/17.09.1930г., изтъкнати като основание за възстановяване на
процесните имоти.
По
делото не се твърди и не се доказва, процесните имоти да са били възстановени
на ответниците по реда на ЗВСГЗГФ нито в замяна на имота, описан в продавателен
запис от 04.06.1904г., нито в замяна на имотите, описани крепостни актове
№83/14.08.1900г., №121/18.12.1900г., №122/18.12.1900г., №123/18.12.1900г.,
№124/18.12.1900г., №126/29.12.1900г. и №108/23.07.1901г. За такова хипотетично
възстановяване също не биха били налице материалноправни предпоставки, тъй като
не се установи, първият от горните имоти да е бил притежаван от ответниците или
от техните наследодатели, а останалите имоти вече са били използвани като
основание за възстановяване на други имоти, което изключва възможността да се
използва повторно за възстановяване и на процесните имоти.
Същевременно, съгласно правната теория (Лазаров К. „Административно
право и административен процес“, ИК „Фенея, 2003г., стр. 208), „когато сме
изправени пред пълна липса на условията (предпоставките), визирани в хипотезата
на приложимата материалноправна норма; когато актът е изцяло лишен от законово
основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа
на никакъв закон, от нито един орган, е налице нищожност“.
Поради това съдът намира процесните реституционни решения за нищожни и
на това основание.
С оглед гореизложеното, налице са две независими основания за нищожност
на реституционните решения за процесните имоти – липса на компетентност на ПК- С.
(респ. ОСЗГ – С.) и пълна липса на материалните предпоставки за реституция.
Поради това решенията на ПК- С. и ОСЗГ- С., постановени по заявление вх.
№ 01011 от 23.11.1998г., са нищожни и не легитимират ответниците С.С. и М.Б.Х.
като собственици на процесните имоти, предоставени им с тези решения по реда на
чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ и § 8 от ПЗР на
ЗВСГЗГФ.
2.
По четвъртото
основание – пР.биване по давност
В началото на
изложението по този въпрос следва изрично да се подчертае, че тук (за разлика
от изложеното по- горе в т. 1, където изводът за право на собственост върху
процесните имоти е преюдициално обусловен от извод за правото на собственост
върху имотите, послужили като основание за тяхното възстановяване) предмет на
изследване е упражняваното давностно владение пряко върху процесните имоти, а
не върху притежавани в миналото имоти, послужили като основание за тяхното
възстановяване. В същия смисъл са указанията, съдържащи се в т. 5.2.1.2 и т.
5.3.2.2 от доклада на делото.
Самите процесни имоти
(както се посочи още в началото на изложението по т. І) са именно
предоставените на ответниците М.Б.Х. и С.Б.С., в качеството им на наследници на
Цар Б. III, по реда на чл. 4, ал. 2 и § 8 от ПЗР на
ЗВСГЗГФ с решения на ПК- С. (респ. ОСЗГ- С.) по Заявление № 01011 от
23.11.1998г.
ПР.биването по
давност предполага упражнявано владение върху несобствен имот. В случая тази
предпоставка е налице, тъй като, както се обоснова по- горе в т. 1,
предоставените на ответниците С. и Х. процесни имоти не са станали тяхна
собственост нито по силата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, нито по силата на Решение
№ 12/1998 г. на Конституционния съд по к.д. № 13/1998г., нито в резултат от
възстановяване и обезщетяване по реда на чл. 4, ал. 2 и § 8 от ЗВСГЗГФ.
Същевременно, видно от решенията на ПК- С. и ОСЗГ- С. по Заявление № 01011 от
23.11.1998г., във връзка с чл. 4, ал. 2 и § 8 от ЗВСГЗГФ, така предоставените
имоти са принадлежали (преди предоставянето им) към държавния горски фонд, т.е.
са били държавни и горски. Следователно, те са останали такива и след
предоставянето им на ответниците.
За пР.биване на тези
имоти по давност е било необходимо, такова пР.биване да е било допустимо по
закон, както и ответниците да са ги владели в продължение на предвидения в
закона срок.
Съдът намира, че в
случая не е изпълнена нито една от горните предпоставки, поради следните
съображения.
Съгласно Решение № 17
от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4335/2015 г., II г. о., ГК, „ако държавата предаде имота на лице, на
което имотът не е реституиран, установеното владение е без правно основание.
Такова лице е недобросъвестен владелец, доколкото не може да се позовава на
незнание, че то или наследодателят му не е бил собственик към момента на
одържавяването или отнемането без основание. … Следователно владение, основано
на реституция по ЗВСОНИ без да е налице фактическия състав, водещ до
възстановяване правото на собственост по силата на закона, е недобросъвестно.“
Тази съдебна практика е формирана във връзка с възстановяване на имот по
ЗВСОНИ, но, според настоящия съдебен състав, принципните съображения, довели до
постановяване на този съдебен акт, са приложими и към настоящия казус.
Правоприлагане по аналогия е допустимо, тъй като случаите са напълно идентични
в съществените си характеристики: по силата на реституционен закон държавата е
предала имот на лице, без да са били налице предпоставките за възстановяване на
правото на собственост. Следователно, и при предоставяне на имот по ЗВСГЗГФ без
наличие на материалноправните предпоставки за това, получилото имота лице е
негов недобросъвестен владелец.
Допълнителни
аргументи в подкрепа на този извод може да се извлекат чрез анализ на
разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗС, която сочи предпоставките за
добросъвестност на владението: установяването му на правно основание, годно
да направи владелеца собственик,
съчетано с порок на формата или с незнание на владелеца, че праводателят му не
е бил собственик. В случая основанието за получаване на имотите от ответниците
е реституция по ЗВСГЗГФ, и то, безспорно, е годно да ги превърне в собственици.
Не се установява, обаче, порок във формата на процесните реституционни решения,
а, както се посочи по- горе, процесните имоти (преди предоставянето им) са били
част от държавния горски фонд, т.е. са били действително притежавани от
праводателя на ответниците. Това означава, че в случая не e
била налице нито една от алтернативно предвидените в закона предпоставки за
добросъвестност на владението.
Въз основа на горните
две групи съображения съдът намира, че упражняваното от ответниците С. и Х.
владение върху процесните имоти е недобросъвестно.
Следователно, то е
трябвало да продължи не по- малко от десет години, за да доведе до пР.биване на
процесните имоти по давност (арг. от чл. 79, ал. 1 от ЗС).
В случая, ответниците
са поддържали, че владеят процесните имоти от момента на въвода им в тяхно
владение, а от протоколите л. 72-73, л. 83-84 и л. 121 и 132 от делото се
установява, че въводите във владение на имотите по заявление вх. № 01011 от
23.11.1998г. са извършени през 2000г., 2001г., 2003г. и 2004г.
От друга страна, с
протоколно определение от открито съдебно заседание на 03.02.2014г. е обявено
за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответниците С.С. и М.Х. са
упражнявали фактическа власт върху процесните имоти от момента на въводите в
тяхно владение до настоящия момент, респ. до момента на отчуждаването им в
полза на трети лица.
Следва да се има
предвид, обаче, че, след влизане в сила на 27.02.2009г. на разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от Закона за горите от 1997г. (отм.), възможността за пР.биване по
давност на гори – държавна собственост – е била изключена по силата на закона.
Освен това, дори да се приеме, че давност е текла и след този момент, тя е била
прекъсната на 09.11.2009г. с предявяване на настоящите искове (арг. от чл. 116,
т. „б“ от ЗЗД) и не тече докато настоящото дело е висящо (арг. от чл. 115, ал.
1, т. „ж“ от ЗЗД).
Следователно, от
моментите на въводите във владение в процесните имоти до настъпване на горните
обстоятелства, които правят последващо владение върху тях ирелевантно, не е
изтекъл изискуемият по закон десетгодишен срок.
Поради това
ответниците С. и Х. не са пР.били процесните имоти по давност в резултат от
владеенето им след въводите във владение.
Също така
неоснователно ответниците поддържат, че са пР.били по давност процесните имоти
в резултат от упражнявано върху тях владение от 22.11.1997г. (датата на влизане
в сила на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от
ЗВСОНИ) или от 04.06.1998г. (датата на постановяване на Решение № 12/1998 г. на Конституционния съд по к.д.
№ 13/1998г.), поради следните съображения.
На първо място, довод
за владение, започнало в някой от тези моменти, e
наведен едва в писмените бележки, поради което e
преклудиран и не следва да се разглежда. В отговорите на исковата молба, както
и в допълнителните молби към тях, ответниците са се позовавали само на владение
върху процесните имоти, което е започнало от момента на въвода им във владение
на тези имоти. Така по делото е бил фиксиран началният момент на периода, през
който ответниците претендират да са владели имотите. Тези техни твърдения са
били възпроизведени в доклада на делото, като с т. 5.2.1.2 и т. 5.3.2.2 от него
са им дадени изрични указания, че следва да докажат претендираното от тях
владение след този момент, а с определение от 30.04.2014г. са били допуснати доказателства именно за това
обстоятелство. До приключване на съдебното дирене ответниците не са твърдели, че
владението им върху процесните имоти е започнало в по- ранен момент, което
изключва възможността за обсъждане на този довод.
На
второ място, дори да се разгледа по същество, доводът е неоснователен, поради
следните съображения:
-
Той е вътрешно противоречив, тъй като се основава на
едновременното съществуване на две несъвместими обстоятелства: от една страна –
че тези имоти били възстановени на ответниците по силата на ЗВСОНИ или по
силата на цитираното решение на Конституционния съд, а от друга страна – че
върху тези собствени имоти ответниците започнали да упражняват давностно
владение срещу себе си, в резултат от което ги пР.били и по давност. Съдът намира, че, ако процесните имоти действително
са били възстановени по силата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ или по силата на
Решение № 12/1998 г. на Конституционния съд по к.д. № 13/1998г., ответниците
биха ги владели в качеството си
на собственици, а владението им би представлявало упражняване на едно от трите
собственически правомощия. Такова владение не може да доведе до пР.биване на
имотите по давност, тъй като никой не може да владее срещу себе си и да пР.бие
по давност право, което вече е пР.бил на друго основание (арг. от Решение № 172
от 12.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1424/2016 г., I г. о., ГК и Решение № 80 от
25.VI.1965 г. по гр. д. № 58/65 г., ОСГК).
-
Той смесва възстановяване и владение на различни имоти:
от една страна – претендирано автоматично възстановяване в стари реални граници
на отнети в миналото имоти по силата на
чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ или по силата на Решение № 12/1998 г. на Конституционния
съд по к.д. № 13/1998г., а от
друга страна – владение върху процесните имоти, които са различни от отнетите
имоти и са били предоставени на ответниците по реда на чл. 4, ал. 2 и § 8 от
ПЗР на ЗВСГЗГФ едва след 2000г.
-
Съгласно трайната съдебна практика по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ
(Решение № 38 от 30.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2192/2017 г., II г. о., ГК,
Решение № 584 от 25.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2949/2008 г., I г. о., ГК,
Решение № 496 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 905/2008 г., I г. о., ГК,
Решение № 112 от 5.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 981/2009 г., II г. о., ГК,
Решение № 547 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 660/2010 г., II г. о., ГК,
Решение № 139 от 23.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 370/2011 г., I г. о., ГК и
др.) „до приключването на
административната процедура, индивидуализацията на имота не е в състояние да се
осъществи, което, съпоставено с елементите на владението, като част от фактическия
състав на пР.биването на имот по давност, прави невъзможно прилагането на
института на пР.бивната давност“. Направен е извод, че „началният момент, от който може да тече пР.бивната
давност, е възстановяването на собствеността“, както и още по- категоричен
такъв, че „не може да се пР.бие по
давност имот, за който не е приключила процедурата … за възстановяване на
собствеността“. Наистина, тези изводи са обосновани основно с аргумента, че
реституционният собственик не може да защити правата си до приключване на
административната процедура по възстановяване, поради което давност срещу него
не може да тече преди този момент. Със същата сила този аргумент важи, обаче, и
по отношение на всяко трето лице, което претендира самостоятелни права върху
имоти, реституирани на неправоимащ, тъй като, до предоставянето на последните
по реда на ЗВСГЗГФ, това лице не може да предполага, на кого ще бъдат
възстановени те по този ред (или вече са му били възстановени по други закони),
за да се защити срещу неговата претенция за пР.биването им по давност. По тези
съображения настоящият съдебен състав намира, че пР.бивна давност върху
реституирани имоти – както за реституционния собственик, така и за трети лица –
може да тече едва след концентрацията на правото на собственост върху конкретни
възстановени имоти, а тя настъпва с индивидуализирането на тези имоти с
положително решение (решения) на органа по реституцията. Затова, противно на
поддържаното в писмените бележки, пР.бивна давност в полза на ответниците върху
процесните имоти е текла едва след възстановяването им по чл. 4, ал. 2 и § 8 от
ПЗР на ЗВСГЗГФ, но не и от посочените по- ранни моменти - 22.11.1997г. или
04.06.1998г. Следователно, десетгодишният давностен срок не е изтекъл нито на
22.11.2007г., нито на 04.06.2008г., нито до 27.02.2009г., а след тази дата пР.биване
на процесните имоти по давност е било невъзможно.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че ответниците С.С. и М.Х. не са пР.били
процесните имоти по давност.
В
обобщение на мотивите по т. 1 и т. 2 съдът намира, че ответниците С.С. и М.Х.
не са доказали претендираното от тях право на собственост върху процесните
имоти на нито едно от изтъкнатите четири основания – възстановяване по чл. 2,
ал. 2 от ЗВСОНИ, възстановяване по силата на Решение № 12/1998г. на КС,
възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ и пР.биване по давност.
Поради
това и на основание чл. 1, ал. 7 от Закона за горите от 1897г. (отм.), тези
имоти са били собственост на държавата, и са останали такива по силата на
всички следващи закони за горите от 1904г. до настоящия момент.
Не обосновават
обратен извод доводите на процесуалните представители на ответника С., че
имотите, послужили като основание за възстановяване на процесните имоти, са
принадлежали на правен субект, различен от държавата, а именно - Р.я манастир,
което изключвало възможността да са държавни по силата на законите за горите от
1897г., 1904г., 1922г. и 1925г. Наистина, като доказателства по делото са
приети документи, съдържащи едностранни изявления на Светия Синод на и на
Манастирския събор за това, че планината „М.“ е манастирска собственост, както
и че същата е била продадена на търг. Както се посочи по- горе в т. 1.1, обаче,
тези протоколи не са титул за собственост, а и нямат материална доказателствена
сила за отразените в тях обстоятелства. Те може да служат като доказателство
само за факта на направените и протоколирани изявления, но не и за
достоверността на последните. Освен това, в нито един от тези източници не се
сочат индивидуализиращи белези на планината „М.“ (напр. точно местоположение,
граници, площ), поради което няма основание да се предполага, че този обект е
изцяло или отчасти идентичен с имотите, послужили като основание за
възстановяване на процесните имоти.
Неоснователно
процесуалните представители на ответника С. поддържат, че липсата на данни за
провеждане на административната процедура по чл. 2 от Закона за горите от
1897г. (отм.), респ. чл. 3 от Закона за горите от 1904г. (отм.) изключва
правото на собственост на държавата върху имотите, послужили като основание за
възстановяване на процесните имоти. По този въпрос е формирана съдебна
практика, обективирана в Решение № 68/14.07.2016г. по гр.д. № 6043/2015г. на
ВКС, II г.о., съгласно която „привеждането
на горите в известност и осъществяването на административната процедура по
Закона за горите от 1897 г. /отм./, респ. Закона за горите от 1904 г., не е
елемент от пР.биване правото на собственост от държавата“. Това означава,
че значението на тази процедура е информативно, а не конститутивно. Целта й е
само да внесе яснота в отношенията и да улесни доказването на правата върху
всички гори по чл. 1 от закона (не само държавни), но не и да учреди или
прехвърли собственост. Следователно, нейното непровеждане по отношение на
конкретни имоти не изключва възможността, те да са държавни, а в конкретния
случай липсата на данни за такава процедура по отношение на имотите, послужили
като основание за възстановяване на процесните имоти, не опровергава извода, че
те принадлежат на държавата.
По
аналогични съображения не следва да се правят изводи за недържавен характер на
имотите само въз основа на факта, че няма данни за включването им в инвентарните
книги на държавните имоти, които е следвало да се изготвят съгласно Закона за
бюджета, отчетността и предприятията и Закона за държавните имоти (отм.).
Неоснователно
ответникът С. оспорва правото на ищеца и с позоваване на постановления, описи,
планове и други документи, в които определени имоти са обозначени като
„царски“. Съдът намира, че тези актове не са титул за собственост, поради което
биха могли да имат само косвено значение по релевантния въпрос за собствеността
върху имотите, послужили като основание за възстановяване на процесните имоти.
Наистина, повечето от тях имат характера на официални документи, но, както се обоснова по- горе, обвързващата
доказателствена сила на официалния документ не се разпростира върху правните изводи
на съставилото го длъжностно лице относно правото на собственост. Тя не задължава съда да приеме за собственик посочения в
съответния документ правен субект.
Освен това, някои от
тези документи (независимо от тяхната официалност и обнародване в Държавен
вестник) съдържат обективно неверни данни относно правото на собственост. Така
напр. в Постановление № 72 от 13.02.1954г. на МС и ЦК на БКП (л. 167 от т. VI от
делото) като „бивши царски“ са описани дворците „Ситняково“, „Саръ Гьол“,
„Кричим“ и „Евксиноград“. Същевременно, по делото няма спор, че дворците С.,
Русе и Евксиноград са били държавни (както се сочи в писмените бележки на адв. Г.),
въпреки че са ползвани от монарха и неговото семейство, а по съдебен ред е
установено, че такова качество са имали и дворците „Ситняково“, Саръ Гьол“ и
„Кричим“ (Решение № 433 от 31.10.2014 г. на ОС - С. по гр. д. № 523/2011 г.,
Решение № 376 от 28.08.2014 г. на ОС - С. по гр. д. № 611/2011 г., Решение №
1064 от 9.06.2010 г. на ОС - Пловдив по гр. д. № 1596/2008 г., и
потвърждаващите ги актове на САС, ПАС и ВКС). Поради това съдът намира, че в
така посочените документи думите и изразите „царски“, „на Негово Величество
Царя“ и други подобни на тях са били употребявани както по отношение на
имуществата, предоставени за ползване на царя в качеството му на монарх и
държавен глава, така и по отношение на имуществата, притежавани от него в лично
качество. Затова не може те да се ценят като доказателство за собственост върху
имотите, послужили като основание за възстановяване на процесните имоти.
Неоснователни са и
доводите на ответниците, свързани с т.нар „руски заем“, поради следните
съображения:
-
Документите на л. 324 – 339 от т. VІ от делото доказват
събития от 1911г. и 1912г. По делото не се твърди и не се доказва, Цар Ф. I да
е закупувал имоти след този момент. Следователно, така получените от него
средства нямат отношение към обсъдените по- горе имоти, чието закупуване през
1900г. и 1901г. е доказано с крепостни актове, респ. се претендира да е
настъпило през 1904г. с продавателен запис.
-
Дори заемът да е бил отпуснат преди 1911г. (което
категорично не съответства на доказателствата по делото) това би означавало
само, че Цар Ф. е разполагал с парични средства, но не и че ги е използвал
именно за закупуване на процесните имоти, респ. на имотите, послужили като
основание за тяхното възстановяване.
На последно място,
съдът отбелязва, че в открито съдебно заседание на 27.03.2015г. процесуалните
представители на отв. С. са изразили становище, че имоти с идентификатори №
03441.4.470 и № 03441.4.254 са записани в кадастралната карта като имоти на
общината и никога не са били възстановявани. Това становище е заявено още по-
категорично в открито съдебно заседание на 22.05.2022г. (л. 5179 от делото) при
обсъждане на заключението на в.л. Хр. Д., като процесуалните представители на
този ответник на няколко пъти са подчертали, че тези имоти никога не са били
заявявани, нито възстановявани. Същевременно, в открито съдебно заседание на
01.07.2016г. в.л. Р.Г. е заявила, че на картата на л. 4527 от делото имоти
идентификатори по КККР № 03441.4.470 и № 03441.4.254 са описани като
собственост на Община С.. Потвърдила е тази своя констатация в открито съдебно
заседание на 14.11.2016г. и я е посочила
като причина, поради която не е изследвала тези два имота.
Във връзка с това, съдът намира, че кадастралната
карта не е титул за собственост, поради което, дори в нея определено лице (в
случая – община С.) да е отразено като собственик на даден имот, това не е
доказателство за правото на собственост върху последния. Затова така
констатираното от в.л. Р. Г. обстоятелство не влияе върху изводите за
собствеността върху процесните имоти. Освен това, видно от Комбинирана скица №
21 към заключението на в.л. Д., имот с идентификатор по кадастрална карта
03441.4.254 и с площ 84,015 дка е идентичен с имот 0.186 по КВС, а съгласно
Комбинирана скица № 23 към заключението на в.л. Д., имот с идентификатор по
кадастрална карта 03441.4.470 и с площ 202,110 дка е идентичен с имот 24.4. С
оглед възприетите различни начини на изписване на номерата на имотите по КВС,
номер 0.186 съответства на № 000186, а номер 24.4 – на № 024004. Същевременно,
видно от второто решение на ПК- С. с № 03029 от 30.06.2000г. (л. 85 – 87 от
делото), с него на наследниците на Цар Б. III са били възстановени имоти, част от които са именно с
номера 000186 и 024004 по КВС. (Независимо че решението не е представено в
цялост, от антетката на приложените две страници след заглавната се установява
несъмнено, че те са част именно от това решение, както и че то е постановено по
чл. 13, ал. 5 от ЗВСГЗГФ.) По делото няма данни отмяна на това решение, нито за
последващи правни действия с предмет – тези два имота, в резултат от които
последните да са преминали в патримониума на трето за спора лице (напр. общ. С.).
Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 13а, вр. чл. 13, ал. 5 от ЗВСГЗГФ,
горното решение опровергава както твърденията на процесуалните представители на
отв. С., че тези два имота не били възстановявани на наследниците на Цар Б. III, така и отбелязванията в кадастралната карта относно
собствеността върху имотите. Тъй то удостоверява право, конкуриращо
претендираното от ищеца право, съдът приема, че със самото му съществуване
ответниците С. и Х. оспорват претенцията на ищеца да е собственик на тези
имоти, а исковете срещу тези двама ответници с предмет тези два имота са
допустими. Същевременно, с определение от открито съдебно заседание на
03.02.2014г. е обявено за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ответниците С.С. и М.Х. упражнявали фактическа власт върху всички процесни
имоти (т.е. вкл. и тези два имота) до настоящият момент или до момента на
отчуждаването им. На последно място, тези ответници не са доказали годно правно
основание за тази власт, с което са изпълнени кумулативните изисквания за
уважаване на исковете по чл. 108 от ЗС и по отношение на тези два имота.
С оглед
гореизложеното, съдът намира за основателни исковете за признаване за
установено по отношение на ответниците М.Б.Х. и С.Б.С., че ищецът Република
България е собственик ПО ЗАКОН на имоти с идентификатори № 03441.4.335, №
03441.4.381, № 03441.1.51, № 03441.3.45, № 03441.1.362, № 03441.1.691, №
03441.3.374, № 03441.3.442, № 65231.920.439, № 65231.920.440, № 65231.920.441,
№ 65231.920.442, № 65231.919.31, № 65231.919.32, № 65231.919.34, №
65231.919.404, № 65231.920.237, № 65231.920.238, № 65231.920.239, №
65231.920.240, № 65231.920.241, № 65231.920.242, № 65231.920.333, №
65231.920.243, № 65231.920.244, № 65231.920.245, № 65231.920.246, №
65231.920.247, № 65231.920.248, № 65231.920.249, № 65231.920.250, №
65231.920.251, № 65231.920.453, № 65231.920.452, № 65231.920.450, №
65231.920.449, № 65231.920.254, № 65231.920.257, № 65231.920.259, №
65231.920.260, № 03441.1.577, № 03441.3.438, № 03441.4.254 и № 03441.3.470, и
за осъждане на тези ответници да ги предадат на ищеца, поради което те следва
да бъдат уважени.
II.
Искове за признаване
за установено по отношение на ответниците М.Б.Х. и С.Б.С., че ищецът е
собственик ПО ДАВНОСТ на имоти с идентификатори № 03441.4.335, № 03441.4.381, №
03441.1.51, № 03441.3.45, № 03441.1.362, № 03441.1.691, № 03441.3.374, №
03441.3.442, № 65231.920.439, № 65231.920.440, № 65231.920.441, № 65231.920.442,
№ 65231.919.31, № 65231.919.32, № 65231.919.34, № 65231.919.404, №
65231.920.237, № 65231.920.238, № 65231.920.239, № 65231.920.240, №
65231.920.241, № 65231.920.242, № 65231.920.333, № 65231.920.243, №
65231.920.244, № 65231.920.245, № 65231.920.246, № 65231.920.247, №
65231.920.248, № 65231.920.249, № 65231.920.250, № 65231.920.251, №
65231.920.453, № 65231.920.452, № 65231.920.450, № 65231.920.449, №
65231.920.254, № 65231.920.257, № 65231.920.259, № 65231.920.260, №
03441.1.577, № 03441.3.438, № 03441.4.254 и № 03441.3.470, и за осъждане на
тези ответници да ги предадат на ищеца.
По волята на ищеца, тези искове са предявени при
условията на евентуалност спрямо главните искове по чл. 108 от ЗС за признаване
за установено, че същите имоти са собственост на Република България по закон, и
за осъждане на ответниците М.Б.Х.
и С.Б.С. да й ги предадат.
Освен от волята на ищеца, този начин на обективно
съединяване на исковете произтича и от естеството им, тъй като техните
основания се изключват взаимно, а собствеността не може да бъде пР.бита
едновременно на две различни основания.
С оглед уважаването на главните искове с предмет –
същите имоти, обаче, съдът не следва да се произнася по евентуалните такива, тъй
като не се е сбъднало вътрешно процесуалното условие за тяхното разглеждане, а
именно - изходът на делото по главните искове да е неблагоприятен за ищеца.
III.
Искове за признаване
за установено по отношение на ответниците М.Б.Х. и С.Б.С., че ищецът е
собственик НА ОСНОВАНИЕ ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО- ПРОДАЖБА, ОБЕКТИВИРАН В Н.А. №
182/17.10.1932г., на имоти с идентификатори № 03441.4.335, № 03441.4.381, №
03441.1.51, № 03441.3.45, № 03441.1.362, № 03441.1.691, № 03441.3.374, №
03441.3.442, № 65231.920.439, № 65231.920.440, № 65231.920.441, №
65231.920.442, № 65231.919.31, № 65231.919.32, № 65231.919.34, № 65231.919.404,
№ 65231.920.237, № 65231.920.238, № 65231.920.239, № 65231.920.240, №
65231.920.241, № 65231.920.242, № 65231.920.333, № 65231.920.243, №
65231.920.244, № 65231.920.245, № 65231.920.246, № 65231.920.247, №
65231.920.248, № 65231.920.249, № 65231.920.250, № 65231.920.251, №
65231.920.453, № 65231.920.452, № 65231.920.450, № 65231.920.449, № 65231.920.254,
№ 65231.920.257, № 65231.920.259, № 65231.920.260, № 03441.1.577, №
03441.3.438, № 03441.4.254 и № 03441.3.470, и за осъждане на тези ответници да
ги предадат на ищеца.
По волята на ищеца,
тези искове са предявени при условията на евентуалност спрямо главните искове
по чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че същите имоти са собственост на
Република България по закон, и за осъждане на ответниците М.Б.Х. и С.Б.С. да й
ги предадат, както и спрямо евентуалните искове за признаване за установено, че
същите имоти са собственост на Република България по давност, и за осъждане на
ответниците М.Б.Х. и С.Б.С. да й ги предадат.
Този начин на
обективно съединяване на исковете произтича и от естеството им, тъй като
техните основания се изключват взаимно, а собствеността не може да бъде пР.бита
едновременно на две различни основания.
С оглед уважаването
на главните искове с предмет – същите
имоти, обаче, съдът не следва да
се произнася по евентуалните такива, тъй като не се е сбъднало вътрешно
процесуалното условие за тяхното разглеждане, а именно - изходът на делото по
главните искове да е неблагоприятен за ищеца.
Единствено за пълнота
на изложението съдът отбелязва, че така посоченото основание не би могло да
легитимира ищеца като собственик на всички процесни имоти, тъй като площта на
имота, посочен в този нотариален акт, е несравнимо по- малка от площта на
процесните имоти, а това е пречка пред уважаване на исковете в установителната
им част.
Освен това, видно от
съдържанието на Заявление № 01011/23.11.1998г. и Заявление №
01012/23.11.1998г., както и от заключението по основната СТЕ, въз основа на
н.а. № 182/17.10.1932г. не са били възстановявани имоти на ответниците С. и Х.,
а и по делото не е доказано, тези ответници да владеят посочените в този
нотариален акт имоти, респ. други такива, възстановени въз основа на тях, което
обуславя неоснователност на предявените искове и в осъдителната им част.
IV.
Искове за признаване
за установено по отношение на ответниците М.Б.Х. и С.Б.С., че ищецът е
собственик на основание Закона за обявяване държавна собственост имотите на
семействата на бившите царе Ф. и Б. и на техните наследници, на имоти с
идентификатори № 03441.4.335, № 03441.4.381, № 03441.1.51, № 03441.3.45, №
03441.1.362, № 03441.1.691, № 03441.3.374, № 03441.3.442, № 65231.920.439, №
65231.920.440, № 65231.920.441, № 65231.920.442, № 65231.919.31, №
65231.919.32, № 65231.919.34, № 65231.919.404, № 65231.920.237, №
65231.920.238, № 65231.920.239, № 65231.920.240, № 65231.920.241, №
65231.920.242, № 65231.920.333, № 65231.920.243, № 65231.920.244, №
65231.920.245, № 65231.920.246, № 65231.920.247, № 65231.920.248, №
65231.920.249, № 65231.920.250, № 65231.920.251, № 65231.920.453, №
65231.920.452, № 65231.920.450, № 65231.920.449, № 65231.920.254, №
65231.920.257, № 65231.920.259, № 65231.920.260, № 03441.1.577, № 03441.3.438,
№ 03441.4.254 и № 03441.3.470, и за осъждане на тези ответници да ги предадат
на ищеца.
По волята на ищеца,
тези искове са предявени при условията на евентуалност спрямо главните искове
по чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че същите имоти са собственост на
Република България по закон, и за осъждане на ответниците М.Б.Х. и С.Б.С. да й
ги предадат, както и спрямо евентуалните искове за признаване за установено, че
същите имоти са собственост на Република България по давност, и за осъждане на
ответниците М.Б.Х. и С.Б.С. да й ги предадат, а също и спрямо евентуалните
искове за признаване за установено, че същите имоти са собственост на Република
България на основание договор за покупко- продажба, обективиран в н.а. № №
182/17.10.1932г.,, и за осъждане на ответниците М.Б.Х. и С.Б.С. да й ги
предадат.
Този начин на
обективно съединяване на исковете произтича и от естеството им, тъй като
техните основания се изключват взаимно, а собствеността не може да бъде пР.бита
едновременно на две различни основания.
С оглед уважаването
на главните искове с предмет – същите
имоти, обаче, съдът не следва да
се произнася по евентуалните такива, тъй като не се е сбъднало вътрешно
процесуалното условие за тяхното разглеждане, а именно - изходът на делото по
главните искове да е неблагоприятен за ищеца.
Единствено за пълнота
на изложението съдът отбелязва, че така посоченото основание не легитимира
ищеца като собственик на процесните имоти, тъй като Законът за обявяване
държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Ф. и Б. и на
техните наследници е обявен за противоконституционен с Решение № 12/1998г. на
Конституционния съд по к.д. № 13/1998г., а, съгласно Решение № 76 от 12.10.2020
г. на ВКС по гр. д. № 1475/2016 г., I г. о., ГК, „невалидният правен акт според принципите и правилата на гражданското
право, не може да легитимира посочения в него правен субект като носител на
предоставените с този акт права.“.
V.
Искове за признаване
за установено по отношение на ответника „А.“ ООД, че ищецът е собственик ПО ЗАКОН
на имоти с идентификатори съответно 03441.4.591,
03441.4.600 и 03441.4.601 по кадастралната карта на с. Б.И., община С.,
одобрена със Заповед РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, и за осъждане на този ответник да му ги предаде.
Както принципно се
посочи по- горе, предмет на иска с правна квалификация чл. 108 от ЗС е правото
на собственост на ищеца и твърдяното от него нарушение на последното от страна
на ответника. Следователно, за уважаване на ревандикационен иск е кумулативно
необходимо да се установи, че ищецът е собственик или съсобственик на
процесната вещ, както и че ответникът я владее или държи. В случай, че ищецът
докаже наличието на тези две предпоставки, искът му би бил основателен, ако
ответникът не докаже годно правно основание за упражняваното от него владение
или държане, респ. би бил неоснователен – ако ответникът докаже такова
основание.
В случая, съдът
намира следното във връзка с горните предпоставки:
От таблицата на л. 43
- 45 от заключението по основната СТЕ, изготвено от в.л. Р.Г. (л. 4274 - 4276
от делото), както и от таблицата – Приложение 2Б към заключението по повторната
СТЕ, изготвено от в.л. доц. д-р Х.Д. (л. 5165 от делото), се установява, че
имоти с идентификатори 03441.4.591, 03441.4.600 и 03441.4.601 по КККР на с. Б.И.,
община С., са идентични с имот 023003 по КВС.
С договор за покупко-
продажба, обективиран в н.а. № 118 от 13.12.2007г. (л. 330 - 331 и л. 394 – 395
от делото), С.Б.С., М.Б.Х., Ф.ф.В., О. ф.В., А.ф.В., С.Е.М. и М. Л.- Б. дьо Ш.
са продали на „А.“ ООД имот 023003 с площ 10139 кв.м., намиращ се в землището
на с. Б.И., общ. С., С.област.
Имот № 023003 по КВС
с площ 10,139 дка. е бил възстановен на наследниците на Н.В. Ф. – цар на
българите, с Решение № 3030 от 30.06.2000г. на ПК- С. по заявление с вх. №
01012 от 23.11.1998г. по реда на чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ в замяна на заявените
за възстановяване имоти, описани в крепостни актове №83/14.08.1900г.,
№121/18.12.1900г., №122/18.12.1900г., №123/18.12.1900г., №124/18.12.1900г. и
№126/29.12.1900г. (л. 96 - 98 от делото).
По- горе в т. I
се посочи, че имотите по тези крепостни актове са принадлежали на Княз (а след
22.09.1908г. – Цар) Ф. I, и, с оглед липсата
на данни за одържавяването им по друг начин, са били одържавени по силата на
Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе
Ф. и Б. и на техните наследници (ДВ, бр. 305 от 31.12.1947 г.).
Същевременно беше
обосновано, че съгласно утвърдената съдебна практика (Решение № 670 от
17.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1883/2008 г., I г. о., ГК, Решение № 560 от
19.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 368/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 198 от
3.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 18/2011 г., I г. о., ГК), възстановяването по
ЗВСГЗГФ се обуславя от предпоставката, отнемането да е извършено по някой от
законите или начините, изчерпателно посочени в чл. 2 от този закон, а органите
по чл. 11 от ЗВСГЗГФ не са оправомощени да се произнасят по възстановяването на
гори, одържавени по други закони.
В случая не се твърди
и не се доказва, имотите по процесните крепостни актове да са били одържавени
по закон или начин, посочен в чл. 2 от ЗВСГЗГФ (доколкото ЗОДСИСБЦФБТН не
фигурира в този нормативен текст), поради което съдът намира, че те не са
подлежали на възстановяване по реда на този закон. Следователно, ПК- С. не е
била материално компетентна да издаде Решение № 3030 от 30.06.2000г., с което
имот № 023003 по КВС с площ 10,139 дка. е бил възстановен на наследниците на
Цар Ф. I.
Поради това и с оглед
цитираната по- горе в т. I правна теория и
съдебна практика по този въпрос, Решение № 3030 от
30.06.2000г. на ПК- С. е нищожно поради липса на компетентност на издалия го
административен орган, и, като такова, не легитимира наследниците на Цар Ф. I
като собственици на имот № 023003 по КВС.
От друга страна,
както принципно се обоснова в т. I, евентуално
възстановяване на имотите, описани в процесните крепостни актове, по чл. 2, ал.
2 от ЗВСОНИ или по силата на Решение № 12/1998г. на Конституционния съд на
Република България, не би могло да легитимира правоимащите лица като
собственици на други имоти, различни от описаните в крепостните актове
одържавени такива (какъвто е и имот № 023003 по КВС).
Същевременно, по
делото няма спор, а и от решение № 3030/30.06.2000г. се установява, че имот №
023003 по КВС е бил предоставен на прехвърлителите по реда на чл. 4, ал. 2 от
ЗВСГЗГФ, т.е. е принадлежал към държавния горски фонд. Също така, видно от
заключението на в.л. С.Г., всички процесни имоти, както и имотите, послужили
като основание за възстановяването им, имат и са имали характера на гора.
Поради това и
доколкото не се установява валидно пР.бито право на собственост от което и да е
лице върху този имот, респ. върху образуваните от него три имота с
идентификатори 03441.4.591, 03441.4.600 и 03441.4.601, съдът намира, че тези
имоти не са загубили държавния си характер и понастоящем са собственост на
ищеца по силата на закона.
Поради това
прехвърлителите по н.а. № 118 от 13.12.2007г. на имот № 023003 по КВС не са
били негови собственици.
Следователно,
ответникът „А.“ ООД е пР.бил този имот от несобственици, а сделката,
обективирана в горния нотариален акт, не е породила целения с нея транслативен
ефект и не е прехвърлила правото на
собственост в полза на купувача, т.е. не легитимира „А.“ ООД като собственик на имота.
Същевременно, с
отговора на исковата молба ответникът „А.“ ООД не оспорва, че владее имотите
въз основа на тази сделка, като излага обстойни съображения, обосноваващи
правото на собственост на праводателите му.
На последно място,
ответникът „А.“ ООД не е доказал годно правно основание за упражняваното от
него владение върху тези имоти (с оглед обоснованата по- горе липса на
транслативен ефект на сделката).
С оглед
гореизложеното, така предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени.
VI.
Искове за признаване
за установено по отношение на ответника „А.“ ООД, че ищецът е собственик ПО
ДАВНОСТ на имоти с идентификатори 03441.4.591,
03441.4.600 и 03441.4.601 по кадастралната карта на с. Б.И., община С.,
одобрена със Заповед РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, и за осъждане на този ответник да му ги предаде.
С оглед уважаването
на групата главни искове срещу този ответник, не е настъпило условието, под
което са предявени евентуалните такива с предмет – същите имоти, поради което
съдът не следва да се произнася по тях.
VII.
Искове за признаване
за установено по отношение на ответника „А.“ ООД, че ищецът е собственик НА
ОСНОВАНИЕ ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО- ПРОДАЖБА, ОБЕКТИВИРАН В Н.А. № 182/17.10.1932г., на имоти с идентификатори 03441.4.591, 03441.4.600 и
03441.4.601 по кадастралната карта на с. Б.И., община С., одобрена със Заповед
РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, и за
осъждане на този ответник да му ги предаде.
С оглед уважаването
на групата главни искове срещу този ответник, не е настъпило условието, под
което са предявени евентуалните такива с предмет – същите имоти, поради което
съдът не следва да се произнася по тях.
VIII. Искове за признаване за установено по
отношение на ответника „Б.” АД, че ищецът е собственик ПО ЗАКОН на имоти с
идентификатори № 65231.920.448, № 65231.920.446, № 65231.920.447, №
65231.920.439, № 65231.920.440, № 65231.920.441, № 65231.920.442, № 65231.919.31,
№ 65231.919.32, № 65231.919.34, № 65231.920.238, № 65231.920.240, №
65231.920.242, № 65231.920.243, № 65231.920.250, № 65231.920.453, №
65231.920.450, и за осъждане на този ответник да му ги предаде.
Както принципно се
посочи по- горе, предмет на иска с правна квалификация чл. 108 от ЗС е правото
на собственост на ищеца и твърдяното от него нарушение на последното от страна
на ответника. Следователно, за уважаване на ревандикационен иск е кумулативно
необходимо да се установи, че ищецът е собственик или съсобственик на
процесната вещ, както и че ответникът я владее или държи. В случай, че ищецът
докаже наличието на тези две предпоставки, искът му би бил основателен, ако
ответникът не докаже годно правно основание за упражняваното от него владение
или държане, респ. би бил неоснователен – ако ответникът докаже такова
основание.
В случая, за да
формира извод във връзка с горните предпоставки, съдът взе предвид следното:
С договор от
18.04.2008г. за предоставяне на право на преминаване, изграждане и използване в
недвижими имоти на система от подземни проводи за изграждането на снежна
инсталация (инсталация за изкуствен сняг), намиращ се на л. 324 – 327 от
делото, С.Б.С. и М.Б.Х. са предоставили на „Б.“ АД правото да проектира,
изгради и ползва система от подземни проводи и съоръжения, необходима за
изграждането и функционирането на снежна инсталация (инсталация за изкуствен
сняг) в имоти с идентификатори № 65231.919.31, № 65231.919.32, № 65231.919.34,
№ 65231.920.235 (от който впоследствие са образувани имоти с идентификатори
65231.920.439 65231.920.440, 5231.920.441
и 65231.920.442), № 65231.920.238, № 65231.920.240, № 65231.920.242, №
65231.920.243, № 65231.920.250, № 65231.920.252 (от който впоследствие са
образувани имоти с идентификатори 65231.920.450 и 65231.920.453) и №
65231.920.253 (от който впоследствие са образувани имоти с идентификатори
65231.920.446, 65231.920.447, 65231.920.448).
Така, имотите,
предмет на настоящите искове, са идентични с имотите, върху които е учредено
сервитутно право по силата на горния договор.
От друга страна,
съгласно таблицата - Приложение 2А към заключението по повторната СТЕ,
изготвено от в.л. доц. д-р Х.Д. (л. 5163 - 5164 от делото), се установява, че:
-
имоти с идентификатори № 65231.919.31, № 65231.919.32 и №
65231.919.34 по КККР на гр. С. са идентични с имоти № 510.3, № 510.10, № 2.29,
№ 510.4, № 510.14 и № 510.6 по КВС;
-
имот с идентификатор 65231.920.238 по КККР на гр. С. е
идентичен с имоти № 510.3 и № 510.10 по КВС;
-
имот с идентификатор 65231.920.240 по КККР на гр. С. е
идентичен с имот № 510.12 по КВС;
-
имот с идентификатор 65231.920.242 по КККР на гр. С. е
идентичен с имоти № 2.29, № 510.4 и № 510.14 по КВС;
-
имот с идентификатор 65231.920.243 по КККР на гр. С. е
идентичен с имоти № 2.29 и № 510.15 по КВС;
-
имот с идентификатор 65231.920.250 по КККР на гр. С. е
идентичен с имот № 510.22 по КВС.
-
имоти с идентификатори 65231.920.446, 65231.920.447,
65231.920.448 (образувани от бивш имот с идентификатор 65231.920.253), са
идентични на имоти № 510.2, № 510.25 и № 510.1 по КВС;
-
имоти с идентификатори
65231.920.439, 65231.920.440, 65231.920.441 и 65231.920.442 (образувани
от бивш имот с идентификатор 65231.920.235) са идентични с имоти № 2.29, №
510.1, № 510.7, № № 2.29, № 510.1, № 510.2 и № 510.25
-
имоти с идентификатори 65231.920.450 и 65231.920.453
(образувани от бивш имот с идентификатор 65231.920.252), са идентични с имоти №
510.24, № 510.16, № 510.23 и № 510.25.
Независимо от различното
им техническо изписване като № 510001, № 510003, № 510004, № 510006, № 510007,
№ 510010, № 510012, № 510014, № 510015, № 510016, № 510022, № 510023 и № 510024
по КВС, тези имоти са били възстановени на наследниците на Н.В.Ц. Б. – цар на
българите, с Решение № 01011 от 31.08.2000г. на ПК- С. (л. 74 - 82 от делото и
л. 1936 - 1943 от делото) по заявление с вх. № 01011 от 23.11.1998г. по реда на
чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ в замяна на заявения за възстановяване имот, описан в
н.а. № 145 от 01.01.1930г. (За прецизност съдът отбелязва, че решение със същия
номер, от същата дата и издадено от същия състав на ПК- С., но с различно
съдържание, в което не фигурира имот № 510003 по КВС, се открива на л. 4045 -
4053 от делото.)
Също така, имоти №
510002 и № 510025 по КВС са били възстановени на наследниците на Н.В.Ц. Ф. –
цар на българите, с Решение № 01012 от 31.08.2000г. на ПК- С. (л. 101 - 103 от
делото) по заявление с вх. № 01012 от 23.11.1998г. по реда на чл. 4, ал. 2 от
ЗВСГЗГФ в замяна на заявените за възстановяване имоти, описани в
126/29.12.1900г. и 108/23.07.1901г. (макар с неправилно посочени дати).
Част от имотите –
предмет на настоящите искове срещу ответника „Б.“ АД, а именно – имоти с
идентификатори № 65231.919.31, № 65231.919.32, № 65231.919.34, № 65231.920.238,
№ 65231.920.240, № 65231.920.242, № 65231.920.243, № 65231.920.250, №
65231.920.453 и № 65231.920.450, са били предмет на част от исковете по чл. 108
от ЗС срещу ответниците С.Б.С. и М.Б.Х., разгледани по- горе в т. I, II,
III и IV от настоящите мотиви.
При това, както е обосновано в т. I, тези десет имота
принадлежат на ищеца по закон, а не на ответниците С. и Х.. Наистина, решението
по тези искове няма сила на присъдено нещо спрямо „Б.“ АД, но по същество
мотивите за собствеността на ищеца върху тези имоти не биха могли да бъдат
други и по исковете срещу този ответник, поради което съдът препраща към тях,
без да ги преповтаря.
Останалите седем
имота, предмет на настоящите искове, а именно – имоти с идентификатори
65231.920.439, 65231.920.440, 65231.920.441, 65231.920.442, 65231.920.446,
65231.920.447 и 65231.920.448, са (частично) идентични с (респ. са образувани
от) имоти № 510001, № 510002, № 510007 и № 510025 по КВС, т.е. те също са били
възстановени с обсъдените по- горе Решение № 01011 от 31.08.2000г. на ПК- С.
(л. 74 - 82 от делото и л. 1936 - 1943 от делото) и Решение № 01012 от
31.08.2000г. на ПК- С. (л. 101 - 103 от делото). Следователно, те са
възстановени на наследниците на Цар Б. III и на Цар Ф. I по същите заявления, въз основа на
същите заявени имоти, по същия законов ред и със същите решения, с които са
възстановени имотите – предмет на исковете по т. I
и т. V. Поради това за тях важат принципни
съображения, напълно аналогични на изложените по- горе в т. I
и т. V, а съдът не намира за необходимо да ги
възпроизвежда отново само поради това, че се отнасят за друга група от общо
възстановените по този начин имоти. От значение за изхода на делото по
настоящите искове срещу ответника „Б.“ АД е само аналогичният краен извод от
тези съображения, че имоти № 510001, № 510002, № 510007 и № 510025 по КВС,
както и образуваните от тях имоти с идентификатори 65231.920.439,
65231.920.440, 65231.920.441, 65231.920.442, 65231.920.446, 65231.920.447 и
65231.920.448, са собственост на ищеца по закон.
С това е доказана
първата предпоставка за основателността на предявените срещу „Б.“ АД
ревандикационни искове, а именно – правото на собственост на ищеца по закон
върху имотите, които са предмет на тези искове.
Във връзка с втората
предпоставка, ищецът твърди, че ответникът „Б.“ АД владее тези имоти, а в
отговора си на исковата молба този ответник заявява, че не е надвишавал
предоставените му с договора от 18.04.2008г. вещни права по отношение на
имотите, както и че не е владелец на последните, което изключвало пасивната му
легитимация по тези искове.
Следователно,
страните не спорят, че упражняваното от „Б.“ АД въздействие върху процесните
имоти произтича от договора от 18.04.2008г. и се упражнява в очертаните от него
рамки.
За да се прецени,
дали това въздействие може да са квалифицира като владение или държане по
смисъла на чл. 108 от ЗС, съдът взе предвид, че, по правната си същност,
договорът от 18.04.2008г. е такъв за учредяване на сервитут върху посочените в
него имоти.
В действащото
българско право за сервитутните права нямат нито легално определение (с
изключение на тези по Закона за водите), нито единно съдържание, нито единна
правна уредба.
Независимо от това,
правната теория (П. Вл., Марков М., „Вещно право. Помагало“, изд. Сиби, 2017г.,
стр. 134 - 136, Бобатинов М., Влахов Кр. „Вещно право. Практически проблеми.“,
изд. Сиби, 2007г., стр. 297, и Ставру Ст. „Сервитутните права според
българското законодателство“, изд. „нова звезда“, 2020г., стр. 129 и 175) е
единодушна, че сервитутът е ограничено вещно право върху чужд недвижим имот,
като във всички случаи неговото съдържание включва:
-
правомощието квазивладение, т.е. възможността за
упражняване на ограничена фактическа власт върху служещия имот,
-
специфично правомощие по отношение на служещия имот за
задоволяване нужните на господстващия имот,
-
правомощието разпореждане (според последния от горните
източници).
Също така, съгласно
Таджер В. „Владение“, изд. С.-Р, 2001г., стр. 23, „всяко вещно право включва в
съдържанието си право на владение, защото без него не може да се упражняват
други въздействия върху вещта“. Нещо повече: в този източник на стр. 25 се
обосновава, че „…както вещните права имат различно съдържание и се делят на
пълно вещно право …. и ограничени вещни
права …., така и самото владение може да бъде пълно и ограничено; разликата е
количествена; при пълното владение владелецът извършва всички действия, които
извършва и собственикът, докато при ограниченото (частичното) владение
владелецът извършва действия, които съответстват на съдържанието на вещните
права върху чужда вещ“, а като пример за последните са дадени правото на ползване,
правото на строеж и сервитутите. На последно място, на стр. 26 е направено
заключението, че „щом фактическата власт върху една вещ може да бъде пълна или
ограничена, напълно възможно е върху една вещ да има две владения – едното
пълно, а другото ограничено“. Обосновано е, че това съответства на
възможността, върху една и съща вещ да съществуват няколко вещни права с
различен обем, напр. пълно владение, което съответства на правото на
собственост, и ограничено владение, което съответства на правото на преминаване.
От друга страна,
обаче, разпоредбата на чл. 108 от ЗС не третира обема на владението като
критерий за възможността, собственикът да защити правото си с ревандикационен
иск.
Поради това съдът
намира, че пасивно материалноправно легитимирани по такъв иск са както лицата,
които упражняват пълно владение (съответстващо на правото на собственост) върху
вещта, така и лицата, които упражняват ограничено владение (съответстващо на
ограничено вещно право) върху същата вещ. Предявяването (и уважаването) на иск
срещу първите, не изключва възможността за предявяване (и уважаване) на иск и
срещу вторите, доколкото всяко владение, независимо от обема му, смущава
правото на действителния собственик.
Настоящият случай е
именно такъв. С учредяване на процесния сервитут с договора от 18.04.2008г.
прехвърлителите не отстъпват изцяло правомощието владение на приобретателя, а
само квазивладение в рамките на учреденото сервитутно право. Независимо от
ограничения му обем, обаче, то е релевантно по смисъла на чл. 108 от ЗС, и,
доколкото в случая съществуването му се доказва с договора от 18.04.2008г., а
упражняването му се признава от ответника „Б.“ АД в подадения отговор на
исковата молба, то обуславя наличие на втората предпоставка за уважаване на
предявените искове срещу този ответник.
По отношение на
третата предпоставка за уважаването на настоящите искове съдът намира следното:
Както се обоснова по-
горе, учредителите на сервитутното право по цитирания по- горе договор от
18.04.2008г. не са били собственици нито на десетте имота с идентификатори № 65231.919.31, № 65231.919.32, №
65231.919.34, № 65231.920.238, № 65231.920.240, № 65231.920.242, №
65231.920.243, № 65231.920.250, № 65231.920.453 и № 65231.920.450, нито на
седемте имота с идентификатори 65231.920.439, 65231.920.440, 65231.920.441,
65231.920.442, 65231.920.446, 65231.920.447 и 65231.920.448.
Следователно, те не
са притежавали това право (респ. не биха могли да го учредят) по отношение на
нито един от процесните седемнадесет имота с идентификатори 65231.919.31,
65231.919.32, 65231.919.34, 65231.920.238, 65231.920.240, 65231.920.242,
65231.920.243, 65231.920.250, 65231.920.453, 65231.920.450, 65231.920.439,
65231.920.440, 65231.920.441, 65231.920.442, 65231.920.446, 65231.920.447 и
65231.920.448, доколкото по дефиниция то е ограничено вещно право и – като
такова – е винаги производно на пълното вещно право на собственост.
Поради това,
договорът от 18.04.2008г. не е породил целения транслативен ефект, а така
прехвърленото с него право не може да бъде противопоставено на действителния
собственик на имотите (ищеца). Следователно, ответникът не разполага с годно
правно основание за упражняваното от него квазивладение върху тези имоти.
С оглед
гореизложеното, така предявените искове по чл. 108 от ЗС са основателни и
следва да бъдат уважени.
IX.
Искове за признаване
за установено по отношение на ответника „Б.” АД, че ищецът е собственик ПО
ДАВНОСТ на имоти с идентификатори № 65231.920.448, № 65231.920.446, №
65231.920.447, № 65231.920.439, № 65231.920.440, № 65231.920.441, №
65231.920.442, № 65231.919.31, № 65231.919.32, № 65231.919.34, № 65231.920.238,
№ 65231.920.240, № 65231.920.242, № 65231.920.243, № 65231.920.250, №
65231.920.453, № 65231.920.450, и за осъждане на този ответник да му ги предаде.
С оглед уважаването
на групата главни искове срещу този ответник, не се е сбъднало условието, от
което зависи разглеждането на евентуалните такива с предмет – същите имоти,
поради което съдът не следва да се произнася по тях.
X.
Искове за признаване
за установено по отношение на ответника „Б.” АД, че ищецът е собственик НА
ОСНОВАНИЕ ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО- ПРОДАЖБА, ОБЕКТИВИРАН В Н.А. № 182/17.10.1932г.,
на имоти с идентификатори № 65231.920.448, № 65231.920.446, № 65231.920.447, №
65231.920.439, № 65231.920.440, № 65231.920.441, № 65231.920.442, №
65231.919.31, № 65231.919.32, № 65231.919.34, № 65231.920.238, № 65231.920.240,
№ 65231.920.242, № 65231.920.243, № 65231.920.250, № 65231.920.453, №
65231.920.450, и за осъждане на този ответник да му ги предаде
С оглед уважаването
на групата главни искове срещу този ответник, не се е сбъднало условието, от
което зависи разглеждането на евентуалните такива с предмет – същите имоти,
поради което съдът не следва да се произнася по тях.
XI.
Искове за признаване
за установено по отношение на ответника „Х.” ЕООД, че ищецът е собственик ПО ЗАКОН
на имоти с идентификатори 65231.919.400,
65231.919.401 и 65231.919.402 по КККР (а понастоящем – с идентификатори
65231.919.423, 62531.919.421 и
62531.919.422), и за осъждане на този ответник да му
ги предаде.
Както принципно се
посочи по- горе, предмет на иска с правна квалификация чл. 108 от ЗС е правото
на собственост на ищеца и твърдяното от него нарушение на последното от страна
на ответника. Следователно, за уважаване на ревандикационен иск е кумулативно
необходимо да се установи, че ищецът е собственик или съсобственик на
процесната вещ, както и че ответникът я владее или държи. В случай, че ищецът
докаже наличието на тези две предпоставки, искът му би бил основателен, ако
ответникът не докаже годно правно основание за упражняваното от него владение
или държане, респ. би бил неоснователен – ако ответникът докаже такова
основание.
В случая, съдът
намира, че са налице предпоставките за уважаване на исковете поради следните
съображения:
С договор за покупко-
продажба, обективиран в н.а. № 136 от 22.12.2008г. (л. 328 - 329 от делото), С.Б.С.
и М.Б.Х. са продали на „Х.“ ЕООД имоти с идентификатори 65231.919.400, 65231.919.401 и 65231.919.402,
намиращи се в землището на гр. С., общ. С., С.област.
От таблицата на л. 43
- 45 от заключението по основната СТЕ, изготвено от в.л. Р.Г. (л. 4274 - 4276
от делото), установява, че имоти с идентификатори 65231.919.400, 65231.919.401
и 65231.919.402 са идентични с част от имот 510007 по КВС.
От таблицата –
Приложение 2А към заключението по повторната СТЕ, изготвено от в.л. доц. д-р Х.Д.
(л. 5163 от делото), се установява, че имоти с
идентификатори 65231.919.400, 65231.919.401 и 65231.919.402 по КККР на гр. С.,
община С., са идентични с част от имот 510.7 по КВС.
Същевременно, видно
от Комбинирана скица № 24 към заключението на в.л. Д., имоти с
идентификатори по актуална КК № 65231.919.423, № 62531.919.421 и № 62531.919422
са идентични съответно с имоти със стари идентификатори 65231.919.400,
65231.919.401 и 65231.919.402.
Имот № 510007 по КВС
с площ 61,216 дка. е бил възстановен на наследниците на Н.В. Ц. Б. – цар на
българите, с Решение № 01011 от 31.08.2000г. на ПК- С. (л. 74 - 82 от делото и
л. 1936 - 1943 от делото) по заявление с вх. № 01011 от 23.11.1998г. по реда на
чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ в замяна на заявения за възстановяване имот, описан в н.а. №
145 от 01.01.1930г. (За прецизност съдът отбелязва, че решение със същия номер,
от същата дата и издадено от същия състав на ПК- С., но с различно съдържание,
в което не фигурира имот № 510007 по КВС, се открива на л. 4045 - 4053 от
делото.)
С това решение на ПК-
С. (независимо от конкретното му съдържание) са възстановявани имоти по н.а. №
145 от дата 01.01.1930г., какъвто не е бил посочен в заявлението. Ако се
предположи, че става въпрос за н.а. № 145 от 17.09.1930г., по- горе в т. I
се обоснова, че имотът по този нотариален акт не е принадлежал на Цар Б. III,
поради което той не може да служи като основание за възстановяване нито на
имотите по т. I, нито на други имоти (вкл. настоящите
три) по реда на чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ.
При това
предположение и доколкото имот № 510007 по КВС е възстановен на ответниците С.
и Х. по същия законов ред, въз основа на един и същ имот по н.а. № 145 от
17.09.1930г., и по същото заявление, по което са възстановени имотите – предмет
на исковете по т. I, за него важат съображения, напълно
аналогични на изложените по- горе в т. I.
Съдът не ги възпроизвежда отново, тъй като единствената специфична разлика ще
бъде връзката им с процесните три имота. От значение за изхода на делото по
настоящите искове срещу ответника „Х.“ ЕООД е само идентичният краен извод, че
имот № 510007 по КВС, както и образуваните от него имоти с идентификатори
65231.919.400, 65231.919.401 и 65231.919.402 по КККР (а понастоящем – с
идентификатори 65231.919.423, 62531.919.421 и 62531.919422) са собственост на
ищеца по закон.
На следващо място,
съдът приема за доказано, че „Х.“ ЕООД владее процесните три имота, тъй като
процесуален представител на това дружество изрично признава това обстоятелство
в становище от 30.12.2013г. (л. 2273 от делото), а и същото се установява от
показанията на св. Б., депозирани в открито съдебно заседание на 04.07.2014 г.
(л. 3416 от делото).
На последно място,
ответникът „Х.“ ЕООД не е доказал годно правно основание за упражняваното от
него владение върху тези имоти, тъй като прехвърлителите по н.а. № 136 от
22.12.2008г. на имоти с идентификатори 65231.919.400, 65231.919.401 и
65231.919.402 не са били собственици на последните.
Следователно,
ответникът „Х.“ ЕООД е пР.бил тези имоти от несобственици, а сделката,
обективирана в горния нотариален акт, не е породила целения с нея транслативен
ефект и не е прехвърлила правото на собственост в полза на купувача, т.е. не
легитимира „Х.“ ЕООД като собственик на имоти с идентификатори 65231.919.400,
65231.919.401 и 65231.919.402 (понастоящем – 65231.919.423, 62531.919.421 и
62531.919422).
С оглед
гореизложеното, така предявените искове по чл. 108 от ЗС са основателни и
следва да бъдат уважени.
XII.
Искове за признаване
за установено по отношение на ответника „Х.” ЕООД, че ищецът е собственик ПО
ДАВНОСТ на имоти с идентификатори 65231.919.400,
65231.919.401 и 65231.919.402 по КККР (а понастоящем – с идентификатори
65231.919.423, 62531.919.421 и
62531.919.422), и за осъждане на този ответник да му
ги предаде.
С оглед уважаването
на групата главни искове срещу този ответник, не се е сбъднало условието, от
което зависи разглеждането на евентуалните такива с предмет – същите имоти,
поради което съдът не следва да се произнася по тях.
XIII. Искове за признаване за установено по
отношение на ответника „Х.” ЕООД, че ищецът е собственик НА ОСНОВАНИЕ ДОГОВОР
ЗА ПОКУПКО- ПРОДАЖБА, ОБЕКТИВИРАН В Н.А. № 182/17.10.1932г., на имоти с идентификатори 65231.919.400, 65231.919.401
и 65231.919.402 по КККР (а понастоящем – с идентификатори 65231.919.423,
62531.919.421 и
62531.919.422), и за осъждане на този ответник да му
ги предаде.
С оглед уважаването
на групата главни искове срещу този ответник, не се е сбъднало условието, от
което зависи разглеждането на евентуалните такива с предмет – същите имоти,
поради което съдът не следва да се произнася по тях.
XIV.Частично предявени искове по чл. 73, ал. 1 от ЗС за осъждане на ответниците М.Б.Х. и С.Б.С. да
заплатят на ищеца равностойността на получените добиви от всички процесни имоти
за периода 21.05.2003 г. - 06.10.2009 г., в размер на по 1890 лв. от всеки от
тези ответници за всеки от имотите, с изключение на имоти с идентификатори
65231.920.445 и 03441.1.51 по кадастралната карта на с. Б.И., община С.,
одобрена със Заповед РД-18-55/01.04.2008 г. на изп. директор на АГКК, за всеки
от които претендираната равностойност на добивите е в размер на по 2020 лв. от
всеки от двамата ответници С. и Х..
С т. 2.16 от доклада
на делото, тези искове са квалифицирани по чл. 73, ал. 1 от Закона за
собствеността.
Съгласно тази
разпоредба, материалноправно легитимирано лице по претенцията за добиви от
имотите е техният действителен собственик.
В случая, предмет на
процесните претенции от този вид е равностойността на получените добиви от
шестдесет и шестте имота, предмет на всички предявени собственически искове в
настоящото производство, независимо от различните им правни основания и
различните ответници по тях.
Съдът намира, че
правото на собственост на ищеца върху тези имоти е установено, както следва:
-
По отношение на поземлени имоти с идентификатори
03441.4.191, 03441.4.304, 65231.920.444, 65231.920.445, 65231.920.443,
65231.920.261, 65231.920.262, 65231.920.332, 65231.920.448, 65231.920.466,
65231.920.446, 65231.920.447, 65231.920.255 03441.3.435, 03441.1.963,
03441.4.478 – по съображения, аналогични на изложените по- горе в т. V,
тъй като тези имоти са били пР.бити по същия начин, на същото основание и от
същите лица (вкл. ответниците по настоящите искове), както имотите с
идентификатори 03441.4.591, 03441.4.600 и 03441.4.601, отчуждени впоследствие
от тези лица в полза на ответника „А.“ ООД.
-
По отношение на поземлени имоти с идентификатори №
03441.4.335, № 03441.4.381, № 03441.1.51, № 03441.3.45, № 03441.1.362, №
03441.1.691, № 03441.3.374, № 03441.3.442, № 65231.920.439, № 65231.920.440, №
65231.920.441, № 65231.920.442, № 65231.919.31, № 65231.919.32, № 65231.919.34,
№ 65231.919.404, № 65231.920.237, № 65231.920.238, № 65231.920.239, №
65231.920.240, № 65231.920.241, № 65231.920.242, № 65231.920.333, №
65231.920.243, № 65231.920.244, № 65231.920.245, № 65231.920.246, №
65231.920.247, № 65231.920.248, № 65231.920.249, № 65231.920.250, №
65231.920.251, № 65231.920.453, № 65231.920.452, № 65231.920.450, №
65231.920.449, № 65231.920.254, № 65231.920.257, № 65231.920.259, №
65231.920.260, № 03441.1.577, № 03441.3.438, № 03441.4.254 и № 03441.3.470 – по
съображения, изложени по- горе в т. I, както и с оглед
уважаване на предявените от ищеца искове по чл. 108 от ЗС в установителната им
част за признаване за установено по отношение на ответниците С. и Х., тези
имоти са собственост на ищеца по закон.
-
По отношение на поземлени имоти с идентификатори
03441.4.591, 03441.4.600 и 03441.4.601 - по съображения, изложени по- горе в т.
V.
-
По отношение на поземлени имоти с идентификатори №
65231.920.448, № 65231.920.446, № 65231.920.447, № 65231.920.439, №
65231.920.440, № 65231.920.441, № 65231.920.442, № 65231.919.31, №
65231.919.32, № 65231.919.34, № 65231.920.238, № 65231.920.240, № 65231.920.242,
№ 65231.920.243, № 65231.920.250, № 65231.920.453, № 65231.920.450 - по
съображения, изложени по- горе в т. VIII, т. I
и т. V.
-
По отношение на поземлени имоти с идентификатори
65231.919.400, 65231.919.401 и 65231.919.402 по КККР (респ. понастоящем –
65231.919.423, 62531.919.421 и 62531.919422) - по съображения, изложени по-
горе в т. XI и т. I.
Същевременно, обаче,
съгласно Решение № 68/14.07.2016г. по гр.д. № 6043/2015г. на ВКС, II г.о., „лицата, на които държавата е предала
недвижим имот като техен собствен /включително като възстановен им от
държавата/, не дължат на държавата обезщетение за неоснователно ползване на
имота по чл.73, ал.1 ЗС от датата на предаване на имота до датата на влизане в
сила на решението, с което се признава собствеността на държавата, щом към
момента на предаване на владението не са знаели за липсата на основание за
това. Такива лица, като ответници по предявен иск за собственост разполагат с
правата по чл.72 ЗС с оглед разпоредбата на чл.74, ал.2 ЗС, тъй като съгласието
на собственика за извършване от тях на разноски за имота е дадено предварително
с предаването му като на собственици и в тази хипотеза в тежест на собственика
е да докаже, че се е противопоставил на извършването на разходите“.
Същото разрешение е
възприето и в Решение № 232 от 28.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 318/2016 г., I
г. о., ГК.
Двете горни решения
са постановени по идентични казуси и по дела между същите страни, които са ищец
и ответници по настоящите частични искове. Поради това съдът намира, че
формираната от тях съдебна практика е приложима и към настоящия казус. Тя
обуславя неоснователност на така предявените частични искове, а същите следва
да бъдат отхвърлени, без да е необходимо да се изследват останалите
предпоставки за тяхното уважаване, указания за доказването на които са дадени с
т. 5.1.16 от доклада на делото.
С оглед отхвърлянето
на исковете за заплащане на равностойността на добивите от процесните имоти, не
следва да се разглеждат направените от ответниците С. и Х. възражения за
прихващане, доколкото такива възражения по дефиниция са евентуални, т.е. се
разглеждат само при уважаване на претенцията на ищеца.
XV.
По разноските
С оглед изхода на делото и направено искане в този
смисъл, ответниците С.Б.С. и М.Б.Х.
следва да заплатят на ищеца Република България част от направените от последния
разноски в производството, пропорционална на уважената част от исковете срещу
тези ответници.
С оглед изхода на делото и направено искане в този
смисъл, „А.“ ООД следва
да заплати на ищеца Република България част от направените от последния
разноски в производството, пропорционална на уважената част от исковете срещу
този ответник.
С оглед изхода на делото и направено искане в този
смисъл, „Б.” АД следва да
заплати на ищеца Република България част от направените от последния разноски в
производството, пропорционална на уважената част от исковете срещу този
ответник.
С оглед изхода на делото и направено искане в този
смисъл, „Х.“ ЕООД следва
да заплати на ищеца Република България част от направените от последния
разноски в производството, пропорционална на уважената част от исковете срещу
този ответник.
За да определи
размера на дължимите от всеки от ответниците разноски, съдът взе предвид от
една страна, че техният общ размер съгласно списъка по чл. 80 от ГПК (л. 5288
от делото) е 617805,09 лв., а от друга страна - че защитаваният от ищеца материален
интерес в производството е с обща парична оценка от 5144384,59 лв. Доколкото по
делото няма данни, каква част от тези разноски са направени във връзка с всеки
отделен иск, съдът намира, че разпределението им следва да се извърши
пропорционално на цената на исковете, както следва:
-
Във връзка с уважените искове по чл. 108 от ЗС срещу С.Б.С.
и М.Б.Х., тези ответници следва да
заплатят на ищеца Република България част от сумата 617805,09 лв., пропорционална на защитавания материален
интерес с тези искове, изчислен като сбор от данъчните оценки на имотите –
техен предмет (3098458,70лв.), както следва: (3098458,70/5144384,59)*617805,09
= 372103,51 лв.
-
Във връзка с уважените искове по чл. 108 от ЗС срещу „А.“
ООД, този ответник следва да заплати на
ищеца Република България част от сумата 617805,09 лв., пропорционална на защитавания материален интерес с тези
искове, изчислен като сбор от данъчните оценки на имотите – техен предмет
(2303,10 лв.), както следва: (2303,10/5144384,59)*617805,09 = 276,59 лв.
-
Във връзка с уважените искове по чл. 108 от ЗС срещу „Б.“
АД, този ответник следва да заплати на
ищеца Република България част от сумата 617805,09 лв., пропорционална на защитавания материален интерес с тези
искове, изчислен като сбор от данъчните оценки на имотите – техен предмет
(1361944,10лв.), както следва: (1361944,10/5144384,59)*617805,09 = 163560,09
лв.
-
Във връзка с уважените искове по чл. 108 от ЗС срещу „Х.“
ЕООД, този ответник следва да заплати на
ищеца Република България част от сумата 617805,09 лв., пропорционална на защитавания материален интерес с тези
искове, изчислен като сбор от данъчните оценки на имотите – техен предмет
(12906,30лв.), както следва: (12906,30/5144384,59)*617805,09 = 1549,96 лв.
С оглед изхода на делото и направено искане в този
смисъл, ищецът Република България следва да заплати на ответниците С.Б.С. и М.Б.Х. част от
направените от тях разноски в производството, пропорционална на отхвърлената
част от исковете срещу тези ответници, а именно – исковете по чл. 73, ал. 1 от
ЗС с цени по 125000 лв. (респ. общо 250000 лв.).
Съгласно списъка по чл. 80 от ГПК на л. 5349-5350 от
делото, направените от ответника С.
разноски са в общ размер 144876,02 лв. От друга страна, с оглед
възприетия по- горе принцип на изчисляване на разноските, съдът приема, че тези
разноски са направени както за защита по иска по чл. 73, ал. 1 от ЗС с цена
125000 лв., така и за защита по исковете по чл. 108 от ЗС, предявени срещу този
ответник и отв. Х., като защитаваният от отв. С. материален интерес по последните
е равен на ½ от данъчната оценка на имотите – предмет на тези искове, а
именно: 3098458,70 / 2 = 1549229,35 лв. Така, общият защитаван от отв. С.
материален интерес по делото, във връзка с който са направени тези разноски, е
1549229,35+125000=1674229,35лв. Съответно, този ответник има право на част от
разноските, пропорционална на отхвърлената част от исковете срещу него,
изчислена като (125000/1674229,35) * 144876,02 = 10816,62 лв.
По аналогични съображения, с оглед възприетия по- горе
принцип на изчисляване на разноските, съдът приема, че разноските, които биха
били направени от ответницата М.Б.Х., са както за защита по иска по чл. 73, ал.
1 от ЗС с цена 125000 лв., така и за защита по исковете по чл. 108 от ЗС,
предявени срещу нея и отв. С., като защитаваният от отв. Х. материален интерес
по последните е равен на ½ от данъчната оценка на имотите – предмет на
тези искове, а именно: 3098458,70 / 2 = 1549229,35 лв. Така, общият защитаван
от отв. Х. материален интерес в рамките на настоящото производство е
1549229,35+125000=1674229,35лв. По делото, обаче не се установяват извършени от
тази ответница разноски, поради което не следва да се присъждат.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците С.Б.С. с
ЕГН ********** и М.Б.Х. с ЕГН **********, че ищецът Република България е
собственик по закон на имоти с идентификатори № 03441.4.335, № 03441.4.381, №
03441.1.51, № 03441.3.45, № 03441.1.362, № 03441.1.691, № 03441.3.374, №
03441.3.442, № 65231.920.439, № 65231.920.440, № 65231.920.441, №
65231.920.442, № 65231.919.31, № 65231.919.32, № 65231.919.34, № 65231.919.404,
№ 65231.920.237, № 65231.920.238, № 65231.920.239, № 65231.920.240, №
65231.920.241, № 65231.920.242, № 65231.920.333, № 65231.920.243, №
65231.920.244, № 65231.920.245, № 65231.920.246, № 65231.920.247, №
65231.920.248, № 65231.920.249, № 65231.920.250, № 65231.920.251, №
65231.920.453, № 65231.920.452, № 65231.920.450, № 65231.920.449, №
65231.920.254, № 65231.920.257, № 65231.920.259, № 65231.920.260, №
03441.1.577, № 03441.3.438, № 03441.4.254 и № 03441.3.470, и ОСЪЖДА С.Б.С. с ЕГН ********** и М.Б.Х.
с ЕГН ********** да предадат тези имоти на ищеца.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „А.“ ООД с
ЕИК ****, че ищецът Република България е собственик по закон на имоти с идентификатори
№ 03441.4.591, № 03441.4.600 и № 03441.4.601, и ОСЪЖДА „А.“ ООД с ЕИК **** да предаде тези имоти на ищеца.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „Б.” АД с
ЕИК ****, че ищецът Република България е собственик по закон на имоти с
идентификатори № 65231.920.448, № 65231.920.446, № 65231.920.447, №
65231.920.439, № 65231.920.440, № 65231.920.441, № 65231.920.442, №
65231.919.31, № 65231.919.32, № 65231.919.34, № 65231.920.238, № 65231.920.240,
№ 65231.920.242, № 65231.920.243, № 65231.920.250, № 65231.920.453, №
65231.920.450, и ОСЪЖДА „Б.” АД с
ЕИК **** да предаде тези имоти на ищеца.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „Х.“ ЕООД с
ЕИК ****, че ищецът Република България е собственик по закон на имоти с
идентификатори № 65231.919.423, № 62531.919.421 и № 62531.919.422 (респ.
предишни идентификатори 65231.919.400, 65231.919.401 и 65231.919.402) и ОСЪЖДА „Х.“ ЕООД с ЕИК **** да предаде
тези имоти на ищеца.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 73, ал. 1 от ЗС за осъждане на С.Б.С.
с ЕГН ********** да заплати на Република България сумата 125000 лв.,
представляваща равностойността на получените добиви от имоти с идентификатори №
03441.4.191 № 03441.4.304 № 65231.920.444 № 65231.920.445 № 65231.920.443, №
65231.920.261 № 65231.920.262 № 65231.920.332 № 65231.920.448 № 65231.920.466,
№ 65231.920.446 № 65231.920.447 № 65231.920.255 № 03441.3.435 № 03441.1.963, №
03441.4.478, № 03441.4.335, № 03441.4.381, № 03441.1.51, № 03441.3.45, №
03441.1.362, № 03441.1.691, № 03441.3.374, № 03441.3.442, № 65231.920.439, №
65231.920.440, № 65231.920.441, № 65231.920.442, № 65231.919.31, №
65231.919.32, № 65231.919.34, № 65231.919.404, № 65231.920.237, №
65231.920.238, № 65231.920.239, № 65231.920.240, № 65231.920.241, №
65231.920.242, № 65231.920.333, № 65231.920.243, № 65231.920.244, №
65231.920.245, № 65231.920.246, № 65231.920.247, № 65231.920.248, №
65231.920.249, № 65231.920.250, № 65231.920.251, № 65231.920.453, №
65231.920.452, № 65231.920.450, № 65231.920.449, № 65231.920.254, №
65231.920.257, № 65231.920.259, № 65231.920.260, № 03441.1.577, № 03441.3.438,
№ 03441.4.254, № 03441.4.470, № 03441.4.591, №
03441.4.600 и № 03441.4.601, № 65231.919.400, № 65231.919.401 и №
65231.919.402 (последните три – с актуални идентификатори 65231.919.423,
62531.919.421 и 62531.919422), за периода 21.05.2003 г. - 06.10.2009 г.,
формирана от суми от по 2020 лв. за добивите от имоти с идентификатори
65231.920.445 и 03441.1.51, и от суми от по 1890 лв. за добивите от всеки от
останалите имоти.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 73, ал. 1 от ЗС за осъждане на М.Б.Х.
с ЕГН ********** да заплати на Република България сумата 125000 лв.,
представляваща равностойността на получените добиви от имоти с идентификатори №
03441.4.191 № 03441.4.304 № 65231.920.444 № 65231.920.445 № 65231.920.443, №
65231.920.261 № 65231.920.262 № 65231.920.332 № 65231.920.448 № 65231.920.466,
№ 65231.920.446 № 65231.920.447 № 65231.920.255 № 03441.3.435 № 03441.1.963, №
03441.4.478, № 03441.4.335, № 03441.4.381, № 03441.1.51, № 03441.3.45, №
03441.1.362, № 03441.1.691, № 03441.3.374, № 03441.3.442, № 65231.920.439, №
65231.920.440, № 65231.920.441, № 65231.920.442, № 65231.919.31, №
65231.919.32, № 65231.919.34, № 65231.919.404, № 65231.920.237, №
65231.920.238, № 65231.920.239, № 65231.920.240, № 65231.920.241, №
65231.920.242, № 65231.920.333, № 65231.920.243, № 65231.920.244, №
65231.920.245, № 65231.920.246, № 65231.920.247, № 65231.920.248, №
65231.920.249, № 65231.920.250, № 65231.920.251, № 65231.920.453, №
65231.920.452, № 65231.920.450, № 65231.920.449, № 65231.920.254, №
65231.920.257, № 65231.920.259, № 65231.920.260, № 03441.1.577, № 03441.3.438,
№ 03441.4.254, № 03441.4.470, № 03441.4.591, №
03441.4.600 и № 03441.4.601, № 65231.919.400, № 65231.919.401 и №
65231.919.402 (последните три – с актуални идентификатори 65231.919.423,
62531.919.421 и 62531.919422), за периода 21.05.2003 г. - 06.10.2009 г.,
формирана от суми от по 2020 лв. за добивите от имоти с идентификатори
65231.920.445 и 03441.1.51, и от суми от по 1890 лв. за добивите от всеки от
останалите имоти.
ОСЪЖДА С.Б.С. с ЕГН ********** и М.Б.Х. с ЕГН **********
да заплатят на Република България сумата 372103,51 лв., представляваща част от
направените от ищеца разноски по делото, пропорционална на цената на уважената
част от исковете срещу тези ответници.
ОСЪЖДА Република България да заплати на С.Б.С. с ЕГН
********** сумата 10816,62 лв., представляваща част от направените от този
ответник разноски по делото, пропорционална на цената на отхвърлената част от
исковете срещу него.
ОСЪЖДА „А.“ ООД с ЕИК **** да заплати на Република
България сумата 276,59 лв., представляваща част от направените от ищеца
разноски по делото, пропорционална на цената на уважените искове срещу този
ответник.
ОСЪЖДА Б.” АД с ЕИК **** да заплати на Република
България сумата 163560,09 лв., представляваща част от направените от ищеца
разноски по делото, пропорционална на цената на уважените искове срещу този
ответник.
ОСЪЖДА „Х.“ ЕООД с ЕИК **** да заплати на Република
България сумата 1549,96 лв., представляваща част от направените от ищеца
разноски по делото, пропорционална на цената на уважените искове срещу този
ответник.
Решението може да се
обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от получаване на
препис от него.
Съдия – докладчик: