РЕШЕНИЕ
№
948/12.12.2019г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Дорета Атанасова ....…………………..и
в присъствието на прокурор…………………………………………...............………………..........като
разгледа докладваното от съдия Бодикян
адм. дело № 748 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба
от С.Т.С. ***, подадена чрез пълномощник – адв. В.Ч., с посочен съдебен адрес:***,
против Решение №1012-26-232-1 от 07.06.2019г. на Директора на Териториално
поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) - гр.Хасково, с което
е отхвърлена жалбата на оспорващия против Разпореждане №О-26-999-00-**********/22.04.2019г.
на Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите към ТП на НОИ –
гр.Хасково, с което, на основание чл.40 ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата
за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
(НПОПДОО) е отказано отпускане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист №Е20183474813.
Жалбоподателят счита,
че решението било неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния
закон. Неправилно с решението било кредитирано неправилно прилагане на материалното
право и неправилно било отказано изплащането на обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване. Неправилното прилагане на материалното
право в обжалвания административен акт било изцяло правен въпрос, а именно: към
датата на настъпване на осигурителния риск дали е осигурен за всички
осигурителни рискове жалбоподателя в качеството му на самоосигуряващо се лице
като земеделски производител. Неправилно разширително била тълкувана и
приложена разпоредбата на чл.10 от КСО, която била неотносима към настоящото
производство. Моли се за отмяна на обжалвано решение и потвърденото с него
разпореждане, да бъде върната преписката на ТП на НОИ – Хасково, с указание за
правилно прилагане на материалното право и нова преценка относно правото на
парично обезщетение за временна неработоспособност на жалбоподателя по представения
болничен лист. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, Директор
на ТП на НОИ – гр.Хасково, чрез процесуален представител моли жалбата да бъде
отхвърлена като недоказана и неоснователна. Претендира присъждане на разноски
по делото.
Административен съд –
Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С Удостоверение вх.
№Р14-26-000-00-**********/14.03.2019г. (приложение №9 към чл.8, ал.1 и чл.11,
ал.1 от НПОПДОО), адресирано до Директора на ТП на НОИ – Хасково, подадено в
електронна форма, С.Т.С. удостоверил обстоятелства относно правото за изплащане
на парично обезщетение по болничен лист № Е20183474813, издаден на 07.03.2019г.
с посочен в него период на отпуск за временна неработоспособност от
02.01.2019г. до 09.01.2019г. Последният е представен по делото във вид на
заверен препис.
С Разпореждане
№О-26-999-00-**********/22.04.2019г. на Ръководител по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от НПОПДОО, било отказано отпускане на парично
обезщетение/помощ за общо заболяване на С.Т.С. по болничен лист № Е20183474813,
удостоверение Приложение №9, представено с вх.№Р14-26-000-00-**********/14.03.2019г.
В мотивите за отказа е посочено, че била извършена проверка от контролен орган
на ТП на НОИ – Хасково, приключила с Констативен протокол
№КП-5-26-00552672/15.04.2019г., при която било установено, че към датата на
настъпване на осигурителния риск по представения болничен лист, за лицето не
било възникнало осигуряване по смисъла на чл.10 от КСО в качеството му на
земеделски производител и същото нямало право на парично обезщетение по реда на
чл.40 от КСО. В мотивите са цитирани и текстовете на чл.10, чл.40 от КСО и §1,
т.3 от ДР на КСО.
Недоволен от така
постановеното разпореждане, С.Т.С. оспорил същото пред Директора на ТП на НОИ –
Хасково с жалба вх.№1012-26-232/10.05.2019г., по повод на която е издадено и
оспореното в настоящото производство Решение №1012-26-232-1 от 07.06.2019г. на
Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.117, ал.3 от КСО е
отхвърлена жалбата му против издаденото разпореждане. В мотивите на решението
административният орган е възприел изцяло основанията за отказ за изплащане на
исканото обезщетение, изложени в Разпореждане №О-26-999-00-**********/22.04.2019г.
на Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ –
Хасково. Посочил, че от отговор на компетентната НАП било видно, че С.Т.С.,
като самоосигуряващо се лице – земеделски производител, подал по електронен път
декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с
вх.№26000193017301/29.01.2019г. за заявен процент на осигуряване, считано от
01.01.2019г., като в отговора било посочено още, че за обстоятелството за
начало на осигуряване не било съобразено с указания срок в чл.1, ал.6 от
НООСЛБГРЧМЛ. В решението се посочва, че С. подал за пръв път декларация за
започване на осигуряването за общо заболяване и майчинство и за инвалидност
поради общо заболяване за старост и за смърт на 29.01.2019г., а не промяна във
вида на осигуряване, поради което срока за подаването на тази декларация
попадал в хипотезата на чл.1, ал.2, т.е. в 7-дневен срок от настъпване на
обстоятелството. Настъпилото обстоятелство в случая било започване на
осигуряване, което не можело да бъде от друга дата, освен от 29.01.2019г., и
основанието за осигуряване възниквало от тази дата, по аргумент на чл.1, ал.6
от НООСЛБГРЧМЛ. Обобщено органът стигнал до извода, че към датата на настъпване
на осигурителния риск временна нетрудоспособност, жалбоподателят не отговарял
на условията на чл.10 и чл.40 от КСО, съответно нямал право на парично
обезщетение за временна нетрудоспособност по представения болничен лист № Е20183474813,
тъй като към дата на настъпване на осигурителния риск по представения болничен
лист за него не било възникнало осигуряване по смисъла на чл.10 от КСО.
Решение №1012-26-232-1
от 07.06.2019г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково е връчено на С.Т.С. (чрез
адв. Ч.) на 11.06.2019г., видно от приложеното по делото известие за доставяне
с баркод ИД PS 6300 00Z8JI Y, а жалбата против акта е подадена на 24.06.2019г.
По делото е
представено писмо от ТД на НАП – Пловдив, с адресат ТП на НОИ – Хасково,
изготвено във връзка с писмо с вх.№05-00-212/05.04.2019г. на ТД на НАП –
Пловдив. В същото се сочи, че писмото е по повод искана от ТП на НОИ – Хасково
информация, касаеща подаване по електронен път от С.С. декларация за
самоосигуряващо се лице с вх.№26000193017301/29.01.2019г. за заявен процент на
осигуряване, считано от 01.01.2019г. След цитиране на разпоредбите на чл.4,
ал.6 от КСО и чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ в писмото е изразено становище, че
обстоятелството за начало на осигуряване не било съобразено с указания срок в
чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ.
От пълномощника на
оспорващия се представя Удостоверение за декларирани данни с
изх.№260191901575189/24.06.2019г. и справка за самоосигуряващо се лице. От
последната става ясно, че лицето С.Т.С. е декларирало пред компетентната ТД на
НАП две обстоятелства: Началото на дейност като земеделски производител -
05.05.2015г., с декларация, подадена на 13.02.2016г., и начало на осигуряване
за всички осигурителни рискове - 01.01.2019г., с декларация, подадена на
29.01.2019г. По делото не са представени доказателства за заявени осигурителни
рискове за минали периоди, различни от горепосочения.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима. Същата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от надлежна
страна, разполагаща с правен интерес от търсената защита и е насочена срещу
годен за съдебно оспорване административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспореното решение на Директор ТП НОИ
Хасково и потвърденото с него разпореждане на Ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП НОИ Хасково са валидни актове, издадени от
административни органи в кръга на тяхната компетентност и в предписаната от
закона форма, като относно тези въпроси не е формиран спор.
Основният и единствен спорен въпрос е от
кой момент жалбоподателят – земеделски производител, започнал дейност през
2015г., регистриран към началото на 2016г., с отпусната ЛПОСВ от 17.02.2015г.,
придобива право на обезщетение за временна нетрудоспособност след като е подал
на 29.01.2019г. декларация за начало на осигуряването, считано от 01.01.2019г.,
а за времето от 02.01.2019г. до 09.01.2019г. има издаден болничен лист.
Регистрираните земеделски стопани
и тютюнопроизводителите са обособени в обща група като самоосигуряващи се лица
- на основание чл.4, ал.3, т.4, и са задължително осигурени за инвалидност
поради общо заболяване за старост и за смърт, като във вр. с ал.4 могат да се
осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Съгласно пар.1, т.3 от ДР на КСО - осигурено е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4
и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава
и през периодите на чл.9, ал.2, т.1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се
смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни
вноски. В чл.10, ал.1 от КСО изрично е посочено, че осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а,
ал.1, за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването ѝ. От
посочените разпоредби следва извода, че законодателят изисква кумулативно
упражняването на дейност и внасяне на осигурителни вноски.
Жалбоподателят С. е регистриран като земеделски
производител към Областна дирекция Земеделие Хасково с валидна
първоначална регистрация от 05.05.2015г., като считано от 17.02.2015г. за
лицето е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а при започване
на дейността лицето не е заявило желание да внася осигурителни вноски към фонд
ДОО. Желание за осигуряване като земеделски стопанин за общо заболяване и
майчинство и за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт,
считано от 01.01.2019г., жалбоподателят е заявил с подадена декларация на
29.01.2019г. Съгласно чл.1, ал.6 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина и морските лица лицата
по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 – 6 от КСО /между които е и
жалбоподателя/, на които е отпусната пенсия, се
осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред, като на тези, на
които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, на която е подадена
декларацията по ал.2, т.е. в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. С
оглед на установените обстоятелства и
събраните доказателства следва да се приеме, че на 29.01.2019г. жалбоподателят
е подал за първи път декларация за започване на осигуряването за общо
заболяване и майчинство и за инвалидност поради общо заболяване за старост и за
смърт. Така именно от тази дата следва да започне за посочения риск
осигуряването на самоосигуряващото се лице, но следва да се има предвид, че към
тази дата С. е в период на временна неработоспособност. Поради това подадената
декларация придобива правни последици едва след изтичане на срока, през който
лицето е във временна неработоспособност, т.е. от 09.02.2019г. и то при
условие, че лицето възобнови упражняването си на трудова дейност.
В този смисъл към датата на настъпване на осигурителния риск временна
нетрудоспособност жалбоподателят не отговаря на условията по чл.10 и чл.40 от КСО и съответно няма право на обезщетение за временна нетрудоспособност по
представения и обсъден болничен лист.
С оглед гореизложеното съдът намира, че Решение №1012-26-232-1/07.06.2019г.
на Директор на ТП на НОИ Хасково, е законосъобразно – издадено е от компетентен
орган; в предвидената от закона форма; постановено е в съответствие с
материалноправните разпоредби на които се основава и пълно съответствие с целта
на закона, както и при спазване на административнопроизводствените правила.
Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Жалбоподателят дължи на ответната страна направените по делото разноски за юрк.
възнаграждение в минимален размер – 100 лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Т.С. – чрез
пълномощник адв.Ч., против Решение №1012-26-232-1/07.06.2019г. на Директор на
ТП на НОИ Хасково, с което се отхвърля жалба против Разпореждане №О-26-999-00-**********/22.04.2019г.
на Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите, с което на основание
чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи
от държавното обществено осигуряване е отказано отпускане на парично обезщетение
за временна неработоспособност поради общо заболяване, като неоснователна.
ОСЪЖДА С.Т.С., ЕГН ********** ***
направените по делото разноски в размер на 100 лева юрк.възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС
на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: