Р Е Ш Е Н И Е
№ 2220
гр. Пловдив, тридесет и първи октомври
2018 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен Съд-Пловдив, ІХ състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател; Велизар Русинов
При участието на секретаря Диана Караиванова сложи
за разглеждане , докладваното от Председателя адм.
дело № 1395 по описа за 2018 година,
докладвано от Председателя ,за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващите АПК вр. чл. 181 Закон за туризма /ЗТ/. Образувано
е по жалба на Н.А.С. с ЕГН**********,адрес:г***, жалбоподател по адм.д. 1395/2018 г. на Административен съд - Пловдив, IX
състав, представляван от адв. С.Г. против Заповед №
194 от 27.03.2018 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите, с
която е наложена ПАМ "временно затваряне на офис за упражняване на
туристическа агентска дейност, находящ се в ***********,
стопанисван от Н.А.С.. С жалбата се твърди, че наложената ПАМ е незаконосъобразна,
като постановена при липса на основания за това и в нарушение на материалния
закон. Твърди се, че не се извършва туристическа дейност от страна на оспорващия.
Излагат се съображения за това и се иска отмяна на оспорената заповед. В с.з. и
писмена защита оспорващият лично и чрез проц. си
представител поддържа жалбата и съображенията изложени в нея. Моли за отмяна на
оспорената заповед, като незаконосъобразна. Претендират се разноски по делото,
съгласно представен списък. Ответникът
Председателят на Комисията за защита на потребителите не изпраща процесуален представител . Окръжна прокуратура-Пловдив не встъпва. Съдът, след като
обсъди доказателствата по делото и доводите на страните приема за установено
следното:Жалбата е подадена в законоустановения срок,
при спазване изискванията на закона, поради което същата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество
същата се явява основателна.С оспорената в настоящето производство Заповед №
Заповед № 194 от 27.03.2018 г. на Председателя на Комисия за защита на
потребителите на основание чл. 177, ал.2, т.1, б."а" ЗТ е
наложена ПАМ "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал.2, т.7 от Закона за туризма/ЗТ/ –
офис за упражняване на туристическа дейност, находящ
се в ***********, стопанисван от
оспорващия.Мярката е наложена до отстраняване на нарушението, като
оспорващият/жалбоподателя/ следва да се регистрира съобразно условията и реда
предвидени в ЗТ. В заповедта, като фактическо основание е посочено извършване
на туристически услуги,установено при проверка отразена в протокол №К-2630157/11.10.2017г. без да
притежава регистрация за този вид дейност по чл. 3, ал.2, т.7 ЗТ-офис за упражняване на
туристическа дейност. Посочено е, че нарушението е установено при извършени
проверки, които са отразени в Констативен протокол№К-2630157/11.10.2017г.,
както и че има съставен АУАН № К-039049/04.01.2018 г. Така визираните КП са
приложени по делото и в същите са отразени факти във вр.,
извършена проверка в офиса на оспорващия и представени документи, съответно
приложени към КП ,като част от административната преписка.При така установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото настоящият
съдебен състав, преценявайки доказателствата по делото на основание чл. 168, ал.1 АПК и съобразно критериите
визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК, намира така оспорената заповед
за незаконосъобразна, по следните съображения:Разпоредбата на чл. 177, ал.2, т.1, б."а" от ЗТ
предвижда, че председателят на Комисията за защита на потребителите в резултат
на контрола по ал.1 налага принудителна административна мярка временно
затваряне на туристически обект в случаите на извършване на туроператорска
и/или туристическа агентска дейност без удостоверение за регистрация. Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган – председателят на Комисията за защита
на потребителите е компетентен да наложи принудителна административна мярка по чл. 177, ал.2, т.1 ЗТ и следователно да
постанови предварителното й изпълнение, същата е в предвидената от закона
писмена форма, съдържа фактически и правни основания за нейното издаване.
Настоящият състав обаче намира, че заповедта е издадена в нарушение на
материалния закон.Обжалваната заповед се позовава на съставен АУАН 039049/04.01.2017
г.Видно от приложеният АУАН - същият е съставен 10 месеца преди твърдяното
административно нарушение и твърдяната туроператорска дейност в жилището на
жалбоподателя, което е невъзможно. Т.е. съставен в началото на 2017 г., а
твърдяната туристическа дейност се сочи да е извършване октомври 2017 г.В административнонаказателните съдебни производства на това основание се отменя съответното
наказателно постановление.Наред с горното в приложеният към преписката КП
2630157/11.10.2017 г. липсва установена фактическа обстановка.С посочения КП
само се изискват документи.В процесната заповед
за налагане на ПАМ има посочване на
Решение на КЗП, прието с Протокол № 07/01.03.2018 г. - т, 19.Подобен протокол,
решение и точка липсват в административната преписка. При тежест на доказване
за административния орган - липсва каквото и да установяване в приетата от него
туроператорска дейност в дома на жалбоподателя.От събраните гласни
доказателства не се установи извършвана туроператорска дейност.За да извършваш
подобна дейност следва да се формира печалба, което не се доказа. Напротив -
точно обратното се установи от свидетелските показания.От свидетелските
показания се установи,че жалбоподателят е Председател на пенсионерския клуб в община
Сопот. Клубният колективен орган - Управителния съвет определя какви екскурзии
се организират за пенсионерите и възлага на Председателя си изпълнението на
тези екскурзии на цена тяхната себестойност.Налице е вътрешноклубна
дейност, а не извършване на туроператорска дейност по занятие и с формиране на
печалба.По данни на свидетелката, която е и непосредствена съседка на
оспорващия се установи, че неговото
жилище не е офис и никога там не се е извършвала твърдяната туроператорска
дейност. Там живеят деца, внуци, съпруга. Жилището се ползва по предназначение
като жилище, дом.Не беше установено от ответника с безспорни доказателства,
че жилището на оспорващия представлява
място, в което се упражнява туроператорска дейност, нито явно, нито под
прикритие. Няма доказателства за това. Затова и решението на административният
орган е лишено от основание.В този смисъл РЕШЕНИЕ № 9910 ОТ 25.007.2017 Г. ПО
АДМ. Д. № 5195/2016 Г., VII ОТД. НА ВАС:„Законът за туризма не съдържа легална
дефиниция на понятието "офис за упражняване на туроператорска
дейност". Понятието е употребено в чл. 3. ал. 2, т. 7 и в чл. 166, ал. 1,
б. "г" ЗТ. С оглед на липсата на легална дефиниция и в съответствие с
разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от Указ833 от 24.04.19974 г. за прилагане на Закона
за нормативните актове смисъла на понятието следва да се изведе чрез
общоприетия смисъл на думите, които го съставят. С. Б. тълковен речник, София,
Наука и изкуство, 2008, с. 603, офис е място, помещение, където си осъществява
някакъв бизнес или се извършва определена административна работа. В случая това
значи място за извършване на туроператорска дейност.”Съгласно §1, т.61 от ДР на ЗТ, туристическа агентска
дейност е извършването на посредничество при продажби на организирани
туристически пътувания с обща цена на крайни потребители, пасажерски,
авиационен, воден и автобусен превоз; резервационни,
визови и други допълнителни туристически услуги, както и застраховки, свързани
с туристическото пътуване. От събраните по делото доказателства не може да се
направи еднозначен извод, че в този случай оспорващият е посредничило на туроператорите при
продажбата на посочените лица на организирано пътуване, т.е. че същото е
осъществило дейност от категорията на дефинираната в §1, т.61 от ДР на ЗТ. От данните по делото
е видно, че Не е установено при извършените проверки от страна на ответника в
дома на
оспорващия, видно и от приложените по делото КП, визирани в оспорената
заповед оспорващия да е сключвал договори и да е изисквал заплащане на
определена цена за осъществяване на екскурзии, нито пък да е посредничил при
осъществяването на такава дейност. Такъв извод не може да се изведе от представените по делото дказателства. Поради което не може да се приеме, че същия е
осъществил туроператорска агентска дейност. Нещо повече от данните по делото е
видно, че на адреса на който се твърди да е офисът на оспорващия е всъщност домът на оспорващия. В тежест на адм. орган е да установи по безспорен начин наличието на
материално правните предпоставки за издаване на процесната
заповед, което в конкретния случай с оглед данните по делото не е сторено.
Доказателствата събрани от АО не установяват по безспорен и категоричен начин,
че жалбоподателят към момента на
издаване на оспорената заповед е осъществявал туристическа агентска дейност
и/или да е посредничил при извършването на такава дейност. Доказателствата
събрани от АО не установяват по безспорен и категоричен начин нарушението,
което е прието, че е осъществено от оспорващия /в този смисъл недопустимо е в процесната заповед да се позовава на АУАН по невлязло в сила НП,за което се
твърди в о.с.з. от оспорващия ,че било оспорено пред Районен съд –Карлово по
АНД №280/2018г. и било отменено с Решение от 26.09.2018г.,за което оспорващият
,твърди ,че същото било влязло в законна сила/, поради което и направения извод
от АО ,че оспоращият
осъществява туристическа агентска дейност, без издадено удостоверение за
регистрация по ЗТ е необоснован. Предвид
изложеното, настоящият състав счита, че жалбата се явява основателна, а процесната заповед, като незаконосъобразна следва да бъде
отменена. Доводите на ответника в процесната заповед за законосъобразност на оспорената
заповед с оглед на изложеното не се споделят от настоящия състав. От
жалбоподателя се претендират разноски, които предвид изхода на делото, следва
да бъдат присъдени на жалбоподателя и представляват: 10.00 лева държавна такса
и 360 лева заплатен адвокатски хонорар или общо в размер на 370/триста и седемдесет
лева/. Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172 АПК, Съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №194 от 27.03.2018 г. на Председателя
на Комисия за защита на потребителите, с която е наложена ПАМ "временно
затваряне на офис за упражняване на туристическа агентска дейност, находящ се в ***********, стопанисван от Н.А.С.. ОСЪЖДА
Комисия за защита на потребителите – София да заплати на Н.А.С. ЕГН********** с
адрес:г*** разноски по делото в общ размер на 370/триста и седемдесет/ лева .
Препис от акта на основание чл. 138 АПК да бъде изпратен на страните. Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в 14-дневен срок от
уведомяване на страните.
СЪДИЯ:/п/