Р
Е Ш Е Н ИЕ
№ 1107
гр. Пловдив, 13.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на дванадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ САКУТОВА
при участието
на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1463/2020 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена от Н.А.Д. *** чрез
адв. Т.А. против Наказателно постановление НП № 79 от 27.01.2020 г., издадено от Заместник кмет
„Обществен ред“ в Община Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.6, ал. 2 от Наредба за реда за спиране,
престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив на основание чл.43, ал.3 от
същата наредба е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00
лв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Явява се неговият процесуален представител адв. Т.Д. с
пълномощно по делото, който поддържа жалбата по направените в нея оплаквания.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител. Постъпило е писмено становище, съгласно което се моли
наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Претендират се разноски.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има
право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното :
На 07.11.2019 в гр.Пловдив, на ул. „Мария Кюри“
срещу №12, около 16,20 ч. св. Г.П.Б. на дл. ...към сектор „Общинска
полиция“-Пловдив установил, че бил паркиран автомобил марка „Форд“ с рег.№ ...върху
тротоар без мястото да е определено от администрацията на пътя. Във връзка с
така направените констатации на нарушителя бил съставен фиш №
**********/07.11.2019 г. в размер на 50 лв.
Срещу съставения фиш била подадена жалба, като с
Разпореждане № 23207/21.11.2019 г. на РС-Пловдив, II н.с. по а.н.д.№ 7273/2019 г., влязло в сила на
17.12.2019 г. жалбата била оставена без разглеждане и производството било
прекратено.
След влизане в сила на постановеното разпореждане
процедурата по административнонаказателното производство била продължена, от
собственика на посочения автомобил била попълнена Декларация по чл.188, ал.2 от ЗДвП на 07.01.2020 г. , в която същият декларирал, че именно той бил водачът на
процесната дата, на която било установено нарушението.
Въз основа на събраните нови доказателства бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение № КТ 036576 от
07.01.2020 г., връчен на нарушителя лично срещу подпис, а въз основа на него и
обжалваното наказателно постановление, в
което описаната в издадения акт фактическа обстановка била възприета по
идентичен начин.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи
въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства - показания на разпитания в качеството на свидетел
акосъставител Г.П.Б., както и приложените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства, приети по
реда на чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, а именно заверен препис от
Разпореждане №23207/21.11.2019 г. на РС-Пловдив, II н.с. по а.н.д.№ 7273/2019 г., влязло в сила на
17.12.2019 г., жалба срещу издадения фиш и декларация от 07.01.2020 г., попълнена от жалбоподателя
, както и фиш № **********/07.11.2019 г.
Съдът дава вяра на показанията на разпитания
свидетел, като намира същите за последователни, логични и непротиворечиви.
Същите са в съответствие и с приложените и приети по делото писмени
доказателства. Показанията на разпитания свидетел допринасят за изясняване на
обстоятелствата, при които е установена проверката, за констатациите от нея.
Писмените доказателства по делото допринасят за изясняване на процедурата по
установяване на нарушението. По тези съображения оплакаванията, изложени в
жалбата, че посочването в АУАН, а оттам и в НП, че нарушението е установено
след извършена проверка е бланкетно, съдът намира за неоснователни. От
съдържанието на НП става ясно, че проверката е протекла на няколко етапа, първо
на място на нарушението, впоследствие след прекратяване на делото пред
РС-Пловдив и по повод депозираната жалба
и по документи , като било изискано попълването на Деклрация по чл.188, ал.2 от ЗДвП. Неоснователно е и оплакването, че в НП не
било описано качеството на нарушителя дали бил санкциониран като водач или
собственик на МПС. В НП е посочен,о че била представена Декларация, съгласно
която собстевникът заявил, че е и водачът
на МПС, за който е констатирано нарушението. При това положение и при липса на
данни за лице, различно от собственика, което да е управлявало МПС излиза, че
санкциониран е собственъкт на МПС поради припокриване на двете качества водач и
собственик на МПС. Макар и да не е написно изрично в какво качество е
санкциониран жалбоподателят, става ясно, че срещу него е издадено наказателно
постановление в качеството му на
собстевник.
Предвид изложеното съдът приема, че описаната в
АУАН фактическа обстановка е правилно
установена.
При проверка относно спазване на процесуалните
изисквания, предвидени за съставяне на АУАН
и НП, съдът прие, че същите са издадени от компетентни лица, като доказателство
за това са приложените към административнонаказтелната преписка Заповеди.
Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и НП, предвидени в чл.34 от ЗАНН.
Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да
организара адекватно защитата си.
При проверка относно това дали правилно е приложен
материалният закон и съответната на нарушението сакционна разпоредба съдът взе
предвид, че нарушението е квалифицирано по чл. 6, ал. 2 от Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив / НРСППППСТП/.
Съгласно чл.6 ал.1 от посочената наредба допуска се престой и паркиране на моторни
превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите,
само на определените от собствениците на пътя или администрацията места,
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най- малко 2 метра за преминаване на пешеходци, а съгласно ал.2 от същата
наредба във всички останали случаи не се допуска престой и паркиране
на моторни превозни средства върху тротоарите. Съгласно чл.94, ал.3 от ЗДвП допуска се престой и паркиране на моторни
превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите,
само на определените от собствениците на пътя или администрацията места
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Според правилото на чл. 41 от НРСППППСТП при констатирани и/или
установени нарушения на правилата за паркиране, за които няма изрично и
конкретно определена санкция в Закона
за движение по пътищата на
лицата, извършили или допуснали нарушението, се налагат санкциите, предвидени в
наредбата. В случая за нарушението по 94, ал.3 е предвидена изрична и конкретно
определена санкция по чл.
183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП в размер на 20 лева. При това положение
санкцията по чл. 43, ал. 3 от НРСППППСТП се явява приложена без правно
основание, което налага отмяната на обжалваното наказателно постановление
поради неправилно приложение на материалния закон.
Предвид изхода
на делето и с оглед претендираните по делото разноски от страна на
жалбоподателя следва в тежест на
въззиваемата страна да бъдат присъдени такива
с оглед разпоредбата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН. Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност, по чл.63, ал.4
от Закона за
административните нарушения и наказания. При това положение
съдът следва да определи адвокатско
възнаграждание, което обаче не може да бъде в размер по-нисък от минимално определения
размер съобразно чл.36
от Закона за
адвокатурата (към който препраща чл.63, ал.4
от ЗАНН) и
приетата въз основа на него Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Според чл.18, ал.2 от нея за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2. В случая
с наказателното постановление е наложено административно наказание „глоба” в
размре на 50 лв. , поради което и съобразно чл.7, ал.2 т.1 от Наредбата
размерът на адвокатското възнаграждение, който следва да бъде определен е 100
лв. При преценка участието на
процесуалния представител, което се изразява в представено допълнително към
депозираната жалба становище, а също и че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът приема, че
договореният и внесен размер на адвокатското възнаграждение не съответства на
тази сложност, което обстоятелство налага намаляване на дължимото адвокатското
възнаграждение от 300 лв. на 100 лв.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ
:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 79 от 27.01.2020 г., издадено от Заместник кмет
„Обществен ред“ в Община Пловдив, с което на Н.А.Д. ***, ЕГН ********** за
нарушение на чл.6, ал. 2 от Наредба за
реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията
на гр. Пловдив на основание чл.43, ал.3
от същата наредба е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50,00 лв.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Н.А.Д. ***, ЕГН
********** сторените по делото разноски вразмер на 100,00 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда
на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред
Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му на страните .
Районен съдия
:……………………………………………
Вярно с оригинала! МК