Решение по дело №591/2017 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 март 2018 г. (в сила от 25 юли 2018 г.)
Съдия: Димитър Тодоров Маринов
Дело: 20172130100591
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2017 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

  45 / 19.3.2018г. година                        град Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р Н О Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На двадесет и пети януари   две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                     

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Д. МАРИНОВ

 

                                                 Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                     2..........................................

 

Секретар …………………ДАРИНА ЕНЕВА…............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….…………

Гражданско дело номер......591....по описа за............2017…...............година

          Производството по настоящото дело е образувано по повод подадената искова молба  от Агенция за събиране на вземания  ЕАД гр. София   с която същото дружество  е предявило срещу установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК срещу  М.Т.Х.  .Със същият иск горепосочения  ищец моли  съда да постанови решение с което да приеме за установено по отношение на горепосочения ответник , че същият  дължи  на ищеца  следните суми произтичащи от неизплатени задължения  по договор за паричен заем от 22.12.2014  година сключен между Изи Асет Мениджмънт АД  в качеството му на заемодател и М.Т.Х. в качеството й на заемател който е с № 2212845, а именно : парична сума  в размер на 500  лв. – главница , договорна лихва в размер на сумата от 51, 10  лв.  дължима се за периода от 21.01.2015  г.  до 21.05.2015  година , сумата от 45 лв.  представляваща такса разходи ,сумата от  303, 30 лв. представляваща  неустойка за неизпълнение на договорно задължение  за периода от 21.01.2015 година до 21.05.2015 година , сумата от 128, 26 лв. представляваща обезщетение за забава за периода от 22.01.2015 г. до датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 413 / 2017 г. по описа на КРС – 24.04.2017 г.  както и законната лихва върху главницата , считано от датата  24.04.2017 година – датата на подаването   на заявлението  за издаването на съответната заповед за изпълнение  до окончателното им изплащане , за които суми е издадена  заповед  за незабавно изпълнение по № 288 от 24.4.2017 г. по ч. гр.д. № 413 / 2017 година по описа  на Районен съд Карнобат , както и сумата от 175 лв.  представляваща всички направени  по заповедното производство съдебни разноски. Освен това ищецът посочен по- горе моли съда да постанови решение с което да осъди ответната страна да му заплати  и сумата лв.  представляваща всички  направени от него съдебни разноски по настоящото дело на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. 

В съдебно заседание ищецът редовно призован,  се явява лично неговият процесуален  представител и поддържа така предявените  от него искове, ведно с всички законни последици от това.

Ответницата М.Х.   в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е подала отговор по исковата молба с която са  предявени горепосочените установителен иск срещу нея и по този начин взема становище по същите искове  като считат същите  за неоснователни  и недоказани по съображения изложени от нея в същия отговор  .Прави възражения за нищожност  на чл. 8 от същия договор за заем по отношение на претендираната  сума за разходи в размер на 45 лв.поради противоречието й със закона  и за нищожност на  клаузата  по чл. 4 от договора за паричен заем  касаеща неустойка  в размер на 303, 30  лв.поради противоречието й с добрите нрави и че същите суми по този начин не се явяват дължими от нея, които възражения като направените в съответния срок , съдът е приел за разглеждане.      

Същата   ответница  редовно призована не  се явява  в съдебно заседание , като не се явява и  съответен неин процесуален  представител и по този начин не взема допълнително или друго становище по  предявените срещу нея  искове.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Горепосоченият предявен от ищеца Агенция за събиране на вземания  ЕАД гр.София    иск се явява по своята същност положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника М.Т.Х.    съществуването в полза на ищеца Агенция за събиране на вземания ЕАД  на твърдяните  от него вземания за посочените  от него суми. За да бъде уважена тази претенция , установителна такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е било налице валидно правоотношение обективирано в получаването на твърдения   от страните паричен заем  , ищецът като страна по това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от него задължения – да е предоставил твърдяната от него парична сума по заема    на ответника в качеството му на  заемател  на същата       , ответникът също като страна в това правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил задължителните плащания по договора за заем    и последно  в полза на ищеца по делото при условията на чл. 417 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение, както и респективно тука следва страната - ответника да е бил валидно уведомен , че кредита  е предсрочно изискуем.

По силата на представения  договор за паричен заем № 2212845  от 22.12.2014 г. сключен между  Изи Асет  Мениджмънт АД  гр. София и  М.Т.Х.  , е че същото кредитно учреждение в качеството й на заемодател -  респ. кредитодател е предоставило на същата ответница заем  в размер на сумата от 500 лв. , като същата сума е била усвоена изцяло от ответника    , като същата се е съгласила да я заплаща на съответни месечни вноски в размер на 110, 22 лв.  и лихви уговорени в същия договор , като по този начин кредитното учреждение  е изпълнило изцяло задълженията си по договора за кредит , посочен по- горе.

  В чл. 8.3.във вр.с ал.2 от договора  при допусната забава  в плащанията на главницата и / или лихвата  над 90 дни , то заемателят дължи на заемодателят  законна лихва за забава , а съгласно чл. 9 ал.1 от договора  ако заемателят не изпълни задължението си за заплащане на дължимите се месечни погасителни вноски , то заемодателят има право да  предприеме  всички позволени  от закона действия , за да събере своето вземане към него, а съгласно чл. 10 от договора страните са се съгласили , че  заемодателят  има право по всяко време  да прехвърли вземанията си по настоящия договор  на трето лице , включително и да заложи  вземането си  в полза на третото лице, съгласно Закона за особените залози. Затова това кредитно учреждение  предвид допуснатото  неизпълнение на договора за заем  изразяващо се в неиздължаването  от страна на заемателят   на уговорените  по договора месечни погасителни вноски , е прехвърлило вземанията си към заемателят по този договор  видно от приложените писмени доказателства  , а именно : рамков договор  за продажба и прехвърляне  на вземанията / цесия / , потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99 ал.3 от Закона за задълженията и договорите , пълномощно ,подписани между кредитното учреждение и ищцовото дружество с който първото е прехвърлило на второто вземанията си по процесния договор за заем по отношение на ответницата , която пък е уведомена изрично за тази цесия с нарочно уведомително писмо , която тя лично е получила на дата 17.07.2015 година. Тъй като е получило правата на заемодателя по процесния договор за паричен заем  с подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК за горепосочените суми респ. ищецът  е  инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това заявление  е образувано ч.гр.д. № 413  / 2017 г. по описа на КРС по което последният съд е издал заповед № 288 от 24.4.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. С нея КРС е разпоредил  ответницата Х.  явяваща се длъжник   да заплати  на кредиторът  – ищецът  по делото Агенция за събиране на вземания ЕАД гр. София  гр. София    дължимите  се от същата суми посочени в диспозитива на  исковата молба , а именно: парична сума  в размер на 500  лв. – главница , договорна лихва в размер на сумата от 51, 10  лв.  дължима се за периода от 21.01.2015  г.  до 21.05.2015  година , сумата от 45 лв.  представляваща такса разходи ,сумата от  303, 30 лв. представляваща  неустойка за неизпълнение на договорно задължение  за периода от 21.01.2015 година до 21.05.2015 година , сумата от 128, 26 лв. представляваща обезщетение за забава за периода от 22.01.2015 г. до датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 413 / 2017 г. по описа на КРС – 24.04.2017 г.  както и законната лихва върху главницата , считано от датата  24.04.2017 година – датата на подаването   на заявлението  за издаването на съответната заповед за изпълнение  до окончателното им изплащане , за които суми е издадена  заповед  за незабавно изпълнение по № 288 от 24.4.2017 г. по ч. гр.д. № 413 / 2017 година по описа  на Районен съд Карнобат , както и сумата от 175 лв.  представляваща всички направени  по заповедното производство съдебни разноски. С оглед на това съдът намира, че  спрямо ищецът по настоящото дело е налице една от императивните кумулативни предпоставки за уважаването на настоящия иск- в негова полза да има образувано заповедно производство за процесната сума дължаща се от ответника.

 Възползвайки се обаче от правата си ответницата  е  възразила против така издадената срещу тях  горепосочена заповед за изпълнение на парично задължение и съдът с нарочно разпореждане  № 848  от 11.05.2017 г. по същото ч.гр.д. № 413 / 2017 г. по описа на КРС е указал на кредитора на основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че може  да предяви настоящия установителен иск за горепосоченото задължение срещу ответника Х.   , което с настоящата си искова молба сегашния ищецът  е сторил, тъй като  по силата на горепосочения  договор за покупко- продажба на вземания / цесия /  сключен между  Изи Асет Мениджмънт  ЕАД гр. София като цедент и Агенция за събиране на вземания ЕООД гр. София , понастоящем Агенция  за събиране на вземания ЕАД гр. София като цесионер , последното дружество сега ищец е придобило  процесното вземане срещу заемателят Х., ведно с всичките  привилегии и обезпечения . Горепосочените факти така установени от настоящия съд се признават от страните по делото.

Ответникът по делото никога не е оспорил , че се е  намирал с ищеца по делото в облигационно- правна връзка респективно отношения с оглед на които е получил посочения за процесния период паричен заем  , което се потвърждава и от приложените по делото писмени доказателства. По настоящото дело не се приложиха писмени или каквито и да е други доказателства опровергаващи твърденията на ищеца в тази им част , като същите  доказателства като неоспорени от страните по делото удостоверяват по един несъмнен и безспорен начин и водят съда до правния му извод , че страните по делото през  процесния период са били в правоотношения  уредени по силата на получения от ответника паричен кредит   по силата на който ищецът му е предоставил тази сума . Налице в случая е и другата предпоставка за уважаването на иска.

Тука е спорен факта ,дали  ответника е бил уведомен за предсрочната изискуемост на кредита поради неплащането на една или повече вноски по него преди инициирането на заповедното производство пред Районен съд Карнобат , с оглед уважаването на тази  претенция, установителна такава която е обвързана от тази съобщена изискуемост на длъжника. Съдът намира , че по силата на  чл. 60 ал.2 изр. 1 от Закона за кредитните институции , банката може да поиска  издаването на  заповед за незабавно изпълнение  по реда на чл. 418 от ГПК само когато кредитът е бил обявен вече за предсрочно  изискуем поради неплащането на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост  представлява изменение на договора , което за разлика от общия принцип  в чл. 20 а ал. 2 от ЗЗД   настъпва само с волеизявление  само на едната от страните  и при наличие на две предпоставки – 1. Обективния факт на неплащането  и 2. Упражненото  от кредитора право  да обяви кредита  за предсрочно изискуем , като предсрочната изискуемост има действие  от момента на получаването  от длъжника на волеизявлението  на кредитора , ако към този момент са налице  обективните факти , обуславящи настъпването й. Настоящата заповед за изпълнение  въз основа на документ  и разпореждане  за незабавно изпълнение  се издават само  за подлежащи  на изпълнение вземания  по чл. 418 ал.2 от ГПК , като настъпването на изискуемостта  и респ. обуславящото я обстоятелство следва да бъде  удостоверено с официален  или с изходящ от длъжника документ – чл. 418 ал.3 от ГПК. Затова извлечението  от счетоводните книги на банката  по чл. 417 т.2 от ГПК  макар да е документ който установява вземането , не може да се кредитира като документ  който да удостовери , че до длъжника  е достигнало  волеизявлението на банката  да направи кредита предсрочно изискуем. Дори да има постигната в договора предварителна уговорка , че при неплащането на определен брой  вноски  кредитът става предсрочно изискуем  и без да се уведомява длъжника , кредиторът може да събере вземането си , не поражда действие , като трябва банката  изрично да е заявила  , че упражнява правото  си да обяви кредита за предсрочно изискуем поради неплащането на определен брой вноски от  кредита и това волеизявление  трябва да е достигнало до длъжника  - кредитополучател. В същия смисъл е и разрешението дадено  по ТР № 4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС , което се явява задължително  за съдилищата  на основание чл. 130 ал.2 от Закона за съдебната власт . В  т.18  от същото е изрично отбелязано , че постигната в договора  предварителна уговорка , че при неплащането на  определен брой вноски  или при други обстоятелства , кредитът става  предсрочно изискуем  и без да уведомява  длъжника , кредиторът може да събере  вземането си , не поражда действие , ако банката  изрично не е заявила , че упражнява  правото си да обяви  кредита за предсрочно изискуем , което волеизявление да  е достигнало  до длъжника – кредитополучател.Съобразно горепосоченото тълкувателно решение което е задължително за съдилищата  и съобразно горепосоченото и съобразно , липсата на доказателства затова известяване на кредита за предсрочно изискуем  ,респ.  че не е известила изрично длъжника , че  обявява  кредита за предсрочно изискуем и това нейно волеизявление не е достигнало до длъжника  преди подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК е че неправилно районния съд  е издал заповедта за незабавно изпълнение № 288  от 24.4.2017 г. по ч.гр.д.№ 413/ 2017 г.  по описа на Районен съд Карнобат  тъй като не са били предпоставките за това предвидени в разпоредбата на чл. 418 ал.2 и ал.3 от ГПК , поради което настоящия съд счита , че следва да се  отмени разпореждането за незабавно изпълнение на горепосочената заповед за незабавно изпълнение като напълно незаконосъобразно  и се  обезсили издадения въз основа на същата заповед  изпълнителен лист. Поради гореизложеното и липса на валидна заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист  съдът намира, че този  иск като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен  изцяло.В тази връзка следва да бъде посочено и друго обстоятелство и то е че ищцовото дружество по делото не е ангажирало никакви доказателства  в подкрепа на претенциите си за посочените от него вземания  и дали същите се дължат от ответника тъй като назначената експертиза е проверила само писмените документи приложени по делото от ищцовата страна , а не и такива в счетоводството на двете дружества и по този начин съдът намира , че същите се явяват абсолютно недоказани и следва да бъдат отхвърлени като неоснователни изцяло, ведно с претендираните за установяване разноски по заповедното производство.По този начин следва да бъде отхвърлено и искането на ищцовото дружество да му бъдат заплатени и направените от него съдебни разноски по настоящото дело.С оглед отхвърлянето на така предявения иск по горепосочените съображения като неоснователен , то съдът намира, че не следва да разглежда и евентуално да констатира нищожността на така приетите за разглеждане горепосочени възражения за нищожност на определени клаузи от процесния договор за паричен заем , водещи до недължимост на посочените в тях задължения  по отношение на ответницата.

Ответната страна не е поискала също присъждане на разноски по настоящото дело , като понеже и не  е представила доказателства за тях, то съдът намира, че същите не следва да й бъдат присъждани респ.съдът не следва да се произнася по същите .      

Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

         

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК  предявен от  Агенция за събиране на вземания  ЕАД  с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. София  , ж.к. Люлин 10 бул. Д-р Петър Дертлиев  № 25 офис – сграда Лабиринт  ет. 2 офис 4 , същото дружество със съдебен адрес *** офис 4  Агенция за събиране на вземания ЕАД – чрез юрисконсулт Е.Х.Б.  срещу М.Т.Х.   с ЕГН ********** ***    и с който ищецът Агенция за събиране на вземания ЕАД   моли  съда да постанови решение с което да приеме за установено по отношение на  М.Т.Х.  , че същата   в качеството й   на длъжник   му дължи   общата парична сума от 1027, 66  лв.  представляваща дължима се сума по  договор за паричен заем  № 2212845 , сключен на дата  22.12.2014  г. от която : парична сума  в размер на 500  лв. – главница , договорна лихва в размер на сумата от 51, 10  лв.  дължима се за периода от 21.01.2015  г.  до 21.05.2015  година , сумата от 45 лв.  представляваща такса разходи ,сумата от  303, 30 лв. представляваща  неустойка за неизпълнение на договорно задължение  за периода от 21.01.2015 година до 21.05.2015 година , сумата от 128, 26 лв. представляваща обезщетение за забава за периода от 22.01.2015 г. до датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 413 / 2017 г. по описа на КРС – 24.04.2017 г.  както и законната лихва върху главницата , считано от датата  24.04.2017 година – датата на подаването   на заявлението  за издаването на съответната заповед за изпълнение  до окончателното им изплащане , за които суми е издадена  заповед  за незабавно изпълнение по № 288 от 24.4.2017 г. по ч. гр.д. № 413 / 2017 година по описа  на Районен съд Карнобат , както и сумата от 175 лв.  представляваща всички направени  по заповедното производство съдебни разноски, като неоснователен и недоказан изцяло  , като отхвърля и искането за присъждането на съдебни разноски направени от ищцовото дружество по настоящото дело в твърдяния размер от 750 лв. за които е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в 14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.

         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: