Р Е Ш
Е Н И Е №136
гр.
Бургас, 10.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
при секретаря Тодорка Стоянова като разгледа
докладваното от съдията Добрев търговско дело № 200 по описа за 2018г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба на ,,Никан Лайн“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.,,Кукленско шосе“ №21Ф, представлявано от управителя- А Н Б, против
„Общинска банка“ АД, ЕИК *********, „Никан лайн груп” ООД, ЕИК ********* и „Бе ге файнанс”ООД, ЕИК *********, с която се иска да бъде признато за
установено, че договор за ипотека, обективиран в нотариален акт за договорна
ипотека от **., вписан като акт №*,
том *, дело №* на СВ- РС
Несебър и като акт №*, том *, рег.№*, дело №* от *г. на нотариус
Стоян Ангелов, рег.№208 на НК в частта му, в която е учредена ипотека върху
сграда с идентификатор №61056.501.439.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.Равда, общ.Несебър, с площ 113 кв.м., с адрес на имота с.Равда,
общ.Несебър с предназначение на самостоятелния обект: жилищна
сграда-еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор №61056.501.439 по
кадастралната карта и регистри на с.Равда, общ.Несебър, одобрени със заповед
№РД-18-58/16.04.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, площ 1013 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана- ниско застрояване при
съседи: 61056.501.443, 61056.501.536 , 61056.501.438 , 61056.501.434,
61056.501.442 е нищожен на основание чл.26 ал.2 ЗЗД, поради порок в упълномощаването
и липса на съгласие. При условията на евентуалност са заявени претенции да се
прогласи нищожността на договора на основание чл.26 ал.1 предложение 1 ЗЗД във
връзка с чл.38 ал.1 ЗЗД, да се приеме за установено, че договорът за ипотека е
нищожен поради липса на тъждественост между обезпеченото вземане, описано в
нотариалния акт и действително възникналото такова, както и че нищожността му
произтича от противоречие с чл.167 ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е длъжник по изпълнително дело №20178000400994/2017г.
по описа на ЧСИ Ивелина Божилова,
което било образувано въз основа на издаден изпълнителен лист в полза на
„Общинска банка“АД на основание заповед за незабавно изпълнение по
ч.г.д.729/17г. по описа на Районен съд гр.Пирдоп. Имотът върху който било
насочено принудителното изпълнение, представляващ сграда с
идентификатор №61056.501.439 бил придобит от „Бе ге Файнанс“ООД въз основа на влязло в сила решение от 31.10.2017г. на
БОС, постановено по търговско дело №325/16г. Взискателят се позовавал на
съществуващо ипотечно право, възникнало въз основа на процесния нотариален акт
за договорна ипотека, в който било обективирано намерението на „Никан Лайн“ ООД
и „Никан Лайн груп“ООД в качеството им на длъжници по договор за банков кредит
да учредят такова в полза на кредитната институция. Според ищеца договора за
ипотека е сключен при порок в упълномощаването и при пълна липса на съгласие и
воля от негова страна, като собственик и
ипотекарен длъжник да обремени същия с посочената тежест. Изложени са подробни
аргументи в подкрепа на горната теза, като детайлно е анализирано съдържанието
на пълномощното, с което Т Ф се е легитимирала като представител на длъжниците. Очевидна била волята на
упълномощителя договорната ипотека да се сключи за обезпечаване само на вземане
на банката в размер на 1 000 000 евро, но в договора освен тази сума
се посочвали дължими наказателни лихви, неустойки и разноските по принудителното
изпълнение. Изразено е мнение, че договорът е сключен при противоречие със
закона, тъй като пълномощника Филипова, при подписване на същия, договаряла
сама със себе си, като в пълномощното липсвало такова изрично изразено съгласие
от тримата представлявани. Сочат се и съображения за липса на тъждественост
между обезпеченото вземане и това описано в нотариалния акт, поради което и се
счита, че ипотеката не е породила действие по отношение на ипотекирания имот.
Договорът за ипотека противоречал и на 167 ЗЗД, тъй като не ставало ясно коя
част от предоставения банков кредит в общ размер на 2 500 000 евро
обезпечава ипотеката.
Предвид изложеното се иска да бъде
постановено решение, с което да се прогласи по отношение на ответниците
нищожността на договора за ипотека на въведените от ищеца основания.
В депозирания писмен отговор, ответникът „Общинска Банка“АД, навежда доводи за недопустимост и
неоснователност на исковите претенции.
Твърди, че липсвал правен интерес от
предявяване на исковете за нищожност на процесния договор за ипотека. Излага
подробни съображения.
Според банката обезпечението е дадено за
част от предоставения кредит в размер на 1 000 000 евро, заедно с
договорната, наказателната лихва, неустойките и разноските по принудителното
изпълнение. „Бе Ге Файнанс“ООД след придобиването на имота имало също
качеството на ипотекарен длъжник, спрямо който изпълнението може да се насочи,
като на основание чл.173 ЗЗД следвало да търпи същото, независимо, че не е
учредил ипотеката и задължението не е негово. Категорично се възразява срещу
наведените от ищеца твърдения, че договорът за ипотека е нищожен, поради порок
в упълномощаването и липса на съгласие. От представеното пълномощно се виждало,
че пълномощникът е изрично упълномощен да представлява двете дружества във
връзка с учредяване и подписване на договора за ипотека. Очевидна била волята
на упълномощителя представляваните от него две дружества „Никан Лайн“ ООД и „Никан Лайн груп“ООД да учредят
договорната ипотека и в този смисъл били дадените изрично на пълномощника
права. Обстоятелството, че двете дружества били и солидарни длъжници не
изключвало възможността да бъдат и ипотекарни такива, като със собствените си
имоти гарантират чуждо задължение. Ипотеката била учредена за обезпечаване на
част от предоставения кредит в посочения по-горе размер и това се виждало ясно
от текста на пълномощното. Изложени са и съображения, че процесният договор
представлява търговска сделка, тъй като сключването му е свързано с
упражняваната дейност от банката, поради което
дори да се приеме, че действията на пълномощника са извършени без
представителна власт следва да се прилага разпоредбата на чл.301 ТЗ. Узнаването
от ответниците „Никан Лайн“ ООД и „Никан Лайн груп“ООД на горното обстоятелство
настъпило в момента на вписване на нотариалния акт за учредяване на договорната
ипотека-21.08.2008г., като освен това били изготвени декларации от последните
две дружества, в които се изразявало съгласието им за подписване на процесния
договор за ипотека.
Не било налице и въведеното от ищца
основание за нищожност по чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.38 ал.1 ЗЗД. Хипотезата на
договаряне сам със себе си била напълно неприложима в настоящия казус доколкото
се касаело за едностранна сделка, създаваща задължения само за собственика на
имота. Ф участвала като пълномощник на страните по сделката и представителната
и власт в конкретния случай произтичала от приложените пред нотариуса
пълномощни. От текста на същите и възприетото от нотариуса ставало ясно, че и
трите дружества са дали съгласието си Филипова да ги представлява при
сключването на процесния договор за ипотека.
Неоснователен се явявал и евентуалния
иск, с който се заявява нищожност, поради липса на тъждественост между
обезпеченото вземане и действително възникналото. Ипотеката била учредена за
обезпечаване на част от вземанията на
„Общинска банка“ АД възлизаща на 1 000 000 евро, представляваща втори
транш от отпуснатия на кредитополучателя „Транс сити“АД банков кредит, целият в
размер на 2 500 000 евро. В процесния нотариален акт се посочвали и
двете суми, лихвеният процент, условията за начисляване на лихва за просрочие,
неустойката и размерите им. Изрично било записано също така, че при
неизпълнение на задълженията по договора банката имала правото да обяви кредита
за предсрочно изискуем, като се удовлетвори от продажбата на ипотекираните
имоти. Неоснователни били твърденията, че предоговарянето на кредита водело до
възникване на ново вземане, различно от описаното в ипотеката. Касаело се за
стария дълг и предоговаряне на стари задължения. Цитирана е в тази връзка
нормата на чл.174 ЗЗД, според която ипотеката обезпечава вземането, независимо
от промените, които са станали в него. Предметът на задължението не бил
променен, същото не било новирано, поради което тази претенцията следвало да се
отхвърли.
Възразява се срещу основателността на
заявената при евентуалност претенция за нищожност на договора на основание
чл.167 ЗЗД. Ипотеката представлявала вещно и неделимо право, поради което и
обезпечавала всяка една част от вземането. Ипотечният договор съдържал всички
задължителни елементи, индивидуализиращи страните по обезпечителната сделка,
както и собствениците на имотите, които освен ипотекарни били и солидарни
длъжници по кредита. Банката следователно можела при продажбата на имота да се
удовлетвори като привилегирован кредитор за сума в размер на
1 000 000 евро, плюс съответните лихви и разноски и това следвало от
разпоредбата на чл.174 изр.1 предл. последно ЗЗД. Учредената ипотека
обезпечавала всяка част от вземанията по кредита до размера от
1 000 000 евро, като предвид неделимостта на ипотечното право не
можело да се приеме разделянето на кредита на части и се възприеме тезата, че с
изпълнение именно на обезпечената част от вземането на банката ипотечното право
следва да се счита за погасено.
Ищецът, с депозираната допълнителна
искова молба поддържа аргументите си, изложени в първоначално предявената
такава, като изразява становище във връзка с наведените в отговора на банката-
ответник доводи за недопустимост.
Ответникът „Общинска банка“АД, в допълнителния
отговор, поддържа възраженията си за недопустимост на исковете като взема
отношение по изложените от ищеца в тази връзка твърдения.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото не се
спори, че между “Общинска банка“АД от една страна като кредитор и „Транс Сити“АД
/кредитополучател/, „Никан Лайн“ООД и „Никан Лайн Груп“ООД /солидарни длъжници/
от друга страна е сключен договор за банков кредит №1174/ 27.12.2007г. Банката
се задължила да предостави на кредитополучателя сумата от 2 500 000
евро, която следвало да се върне на два транша- първият включващ четиридесет и
три месечни вноски за времето от 22.01.2009г.-22.07.2012г. и вторият включващ
двадесет и девет месечни вноски за периода 22.08.2012г.-22.12.2014г. Втората
част от плащанията, съгласно чл.5 ал.1 т.5.2 от договора се обезпечавала с
договорна ипотека върху имот, собственост на „Никан Лайн Груп“ООД, находящ се в
с.Равда, община Несебър, представляващ УПИ IХ-546, целият с площ 982 кв.м. и
построената в него сграда, собственост на „Никан Лайн“ООД. Страните се
съгласили, че ипотеката ще се учреди с
материален интерес от 1 000 000 евро.
Безспорно е също така, че с
нотариален акт за договорна ипотека от 28.01.2008г. е сключена такава между
„Общинска банка“ и „Транс Сити“АД,
„Никан Лайн“ООД и „Никан Лайн Груп“ООД за обезпечаване на част от
сумата, дължима по цитирания по-горе договор за банков кредит в размер на
1 000 000 евро. Ипотеката обхващала земята и построената в имота
двуетажна сграда /понастоящем с идентификатор №61056.501.439.1/ със застроена площ
115 кв.м. и РЗП 446 кв.м., ведно с всички останали подобрения и приращения в
имота.
Не са
налице различни позиции на страните и относно факта на упълномощаване на Т С Ф,
която в качеството си на представляващ „Никан Лайн“ООД и „Никан Лайн Груп“ООД
подписала нотариалния акт за договорна ипотека, служеща като обезпечение за
получаване на сумите, дължими на банката по втория транш за плащане. Съгласно
текста на пълномощното двете дружества, като солидарни длъжници по договора за
кредит, упълномощавали посоченото по-горе лице да ги представлява, навсякъде,
където е необходимо във връзка с учредяване и подписване на договорна ипотека в
полза на кредитната институция, служеща за обезпечение на втория транш по
вземането на банката в размер на 1 000 000 евро, при лихвен процент,
равен на тримесечен EURIBOR за
евро плюс надбавка от пет пункта, като при просрочие на плащанията на
главницата лихвеният процент се увеличавал с наказателна надбавка от 10 пункта,
а при забава на плащането на лихвите се дължала неустойка в размер на 0.05%
върху посочената сума за всеки ден. На Ф били дадени пълномощия да подпише
нотариалния акт при всички останали условия на договора за кредит.
Към
договора за кредит били подписани множество / единадесет/ анекси. В част от тях
се давали разрешения за разпореждане със заложени вещи, променяли се сроковете
на погасителни вноски и размера на дължимата лихва, изготвяли се нови
погасителни планове. Със сключването на анекс №8 бил променен крайния срок за
погасяване на задълженията по кредита, като се определял нов размер на дълга.
Последният документ бил подписан на 22.12.2018г. от управителя на „Никан
Лайн“ООД и „Никан Лайн Груп“ООД, като в нарочна декларация към него последният
изразявал съгласието си с предоговорените условия по анекса, включително, че
процесната ипотека ще продължи да обезпечава вземането на банката до
окончателното му погасяване.
Не
съществуват и противоречиви становища относно влизането в сила на съдебния акт
/решение №393/31.10.2017г. по г.д. №325/17г. по описа на БОС/, с който е обявен
за окончателен предварителния договор между „Бе Ге Файнанс“ООД и „Никан
Лайн“ООД за покупко-продажба на процесната двуетажна жилищна сграда.
След издаване
на изпълнителен лист в полза на кредитната институция срещу „Никан Лайн“ООД и
„Никан Лайн Груп“ООД изпълнението било насочено описаните по-горе имоти,
включително процесната сграда, придобита, както вече се посочи от „Бе Ге
Файнанс“ ООД.
Спорът
е концентриран върху това дали договорът за ипотека от 28.01.2008г.,
обективиран в нотариален акт №*, том.*, рег.№*, дело №**. е породил действието си и предизвикал търсените от
страните правни последици.
На първо място се твърди, че договорната
ипотека е недействителна, поради порок в упълномощаването и липса на съгласие.
Заявява се в тази връзка, че процесния нотариален акт не е подписан от законния
представител на ищеца, а от съдържанието на представеното пълномощно ставало
ясно, че въобще липсвала воля на упълномощителите да учредят ипотека и
предоставят обезпечение на банката, в качеството им на ипотекарни
длъжници. Освен това съществувала
разлика между волята на упълномощителя за обезпечаване само на втория транш по
договора за кредит и то без лихви, неустойки и разноски и поетият ангажимент в
ипотеката за обезпечаване, на която и да е част от договора за кредит в размер
на 1000 000 евро, заедно с договорната, наказателната лихви, неустойките и
разноските по принудителното изпълнение. В заключение се сочи, че в процесния договор
за ипотека не е изразена волята на дружеството ищец, собственик на имота, а
някаква друга самостоятелна воля на упълномощеното лице.
По
делото не се спори, че нотариалният акт е подписан от Т С. По мнение на
настоящия състав твърденията за липса на упълномощаване и порок в упълномощаването
са недоказани. Пълномощното е подписано лично от управителя на ищеца, като
подписът му е нотариално заверен. Изрично се посочва в текста на същия
документ, че на упълномощеното лице се предоставя мандат за учредяване и
подписване на договорна ипотека в полза на „Общинска банка“АД. Описан е и
конкретния имот, който ще бъде ипотекиран за обезпечаване изпълнението на
задължението, включително- двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ
115кв. и разгърната застроена площ 446 кв. метра. Волята на упълномощителя е
повече от ясна, а именно пълномощникът да сключи процесния договор от името на
ищеца. Направеното в тази връзка отбелязване, че дружеството- ищец се явява
солидарен длъжник по никакъв начин не променя намеренията на „Никан Лайн“ да се
задължи по договора, предоставяйки собствената си постройка за обезпечаване на
задължението по кредита и в никакъв случай не представлява изразяване на воля
да се действа за нещо друго от негово име, освен за подписване на договора за
ипотека. Категорично не съществуват пречки лице солидарен длъжник да действа и
като ипотекарен такъв. При това положение следва да се приеме, че волята за
сключване на договорна ипотека е недвусмислена и ясна и този извод се извежда
несъмнено от текста на самото пълномощно.
Няма как да бъде споделено и твърдението, че е
налице разлика между обективираната в пълномощното воля и последващите
параметри по сключване на договора. Използването на израза „транш“ в
пълномощното и термина „част“ в нотариалния акт не представлява различие, тъй
като към момента на сключване на договора страните са се съгласили сумата от
2500 000 евро да се върне на два транша, а сумата по втория транш представлява
част от цялото задължение, като в тази връзка липсват противоречие или различие
между пълномощното и нотариалния акт. И в двата документа се отбелязва, че
ипотеката ще служи за обезпечаване на вземанията на банката в размер на
1 000 000 евро, като същевременно са предвидени и определени договорните
лихви, наказателните лихви и неустойките при просрочие и забава.
Ето
защо следва да се приеме, че пълномощникът е действал в рамките на
предоставената му представителна власт и поведението му е било в унисон с
дадените му от дружеството- ищец пълномощия, а предявеният главен иск за
прогласяване нищожността на процесния нотариален акт следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
За
пълнота на изложението дори да бъде прието, че пълномощникът е действал без
представителна власт, то в настоящият казус несъмнено е установено, че
търговецът-упълномощител на практика е потвърдил действията на С, след като не
се е противопоставил изрично на предприетото от нея веднага след узнаването. В
тази насока са налице писмени данни /декларация от името на ищеца с нотариална
заверка на подписите от 18.02.1013г./, свидетелстващи за това, че ищецът е бил
запознат със съдържанието на нотариалния акт и е дал съгласието си учредената
ипотека да продължи да обезпечава вземането на банката и след подписване на анекс №8/31.01.2013г.
При отхвърляне на главния иск съдът следва
да разгледа предявена при условията на евентуалност претенция, а именно за
нищожност на договорната ипотека, обективирана в процесния нотариален акт,
поради нарушение на забраната представителят да договаря сам със себе си.
Според чл.38 ал.1 ЗЗД представителят
не може от името на представлявания да договаря нито лично със себе си, нито с
друго лице, което също представлява, освен ако представлявания е дал съгласието
си за това. Повече от ясно е в конкретния казус, че С е упълномощена от всеки
един от длъжниците да сключи договора за ипотека, като в тази сделка последната
е представлявала юридическите лица- търговци в качеството си на пълномощник и
категорично не е действала в лично качество като физическо лице, за да се
приеме, че е налице първата хипотеза на посочената законова разпоредба. Трябва да се посочи също така, че при органното
представителство на търговските дружества забраната по чл.38 ал.1 ЗЗД не важи,
като няма пречка едно лице да сключва сделка, като органен представител на две търговски
дружества в този смисъл ТР №3/2013г. на общото
събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС. Не съществуват пречки
следователно всеки от органните представители на дружествата- страна по
процесния договор да възложи на С посочените по-горе действия по пълномощие. В настоящия
случай обаче задълженията са възникнали единствено за ипотекарните длъжници,
поради което и в хипотезата на извършено такова едностранно волеизявление
трудно въобще може да се твърди договаряне в същинския смисъл на думата, тъй
като не се поемат насрещни права и задължения. Ако пък се приеме, че е касае за
двустранна сделка /в какъвто случай поначало важи забраната да не се договаря
сам със себе си/ тогава едното изявление по сделката е направено от кредитора-банка,
а насрещните изявления са на длъжника и собствениците на имота и отново не може
да се счита, че е налице договоряне на пълномощника сама със себе си, тъй като
Събева е договаряла с насрещната страна по сделката- представител на кредитната
институция.
С оглед на казаното не се установява
нищожност на договора за ипотека, поради противоречието му с чл.38 ал.1 ЗЗД и
този иск като неоснователен следва да се отхвърли.
Предвид отхвърлянето на горните два
иска следва да се разгледа и третият предявен при условията на евентуалност иск
за нищожност на договора за ипотека, обективиран в нотариален акт за договорна
ипотека, поради липса на тъждественост между обезпеченото вземане, описано в
нотариалния акт и действително възникналото такова по договор за банков кредит
№1174/27.12.2007г. В чл.170 ЗЗД е посочено, че учредяването на ипотеката е
недействително, ако в ипотечния договор съществува неизвестност за тъждеството
на имота и на обезпеченото вземане или на размера на сумата, за която се
учредява ипотеката. Както вече беше казано в нотариалния акт за договорна
ипотека е записано, че ипотеката се сключва
за обезпечаване на част от договор за банков кредит №1174/27.12.2007г. в
размер на 1 000 000 евро, заедно с договорната, наказателната лихва,
неустойките и разноските за принудително изпълнение, като по този начин детайлно
са описани елементите на обезпеченото вземане, като е индивидуализиран напълно
и имотът предмет на ипотеката, ведно с построената в него двуетажна масивна
жилищна сграда. В договора за кредит от друга страна са вписани всички клаузи,
включително, че ипотеката ще се учреди от ищеца за обезпечаване на сумите по
втория транш. Категорично не могат да бъдат възприети и твърденията, че с
подписване на анекс №3, 4 и 5 към договора се е стигнало до възникване на ново
вземане, различно от описаното в ипотеката. Съгласно чл.174 ЗЗД ипотеката
обезпечава вземането, независимо от настъпилите промени в него, поради което
дори такива да са се случили в по-късен момент, то тези изменения
/предоговарянето на отделни клаузи/ не е необходимо да се отразяват в ипотечния
акт. Същото се отнася и за твърдението, че с подписване на анекс №8 към
договора за кредит, в който страните са се съгласили, че просрочените лихви се
капитализират и по този начин общият размер на дълга към датата на сключване на
анекса се е променил. Уговарянето на нов краен срок за изпълнение и
предоговарянето на погасителния план, след извършеното от банката
капитализиране също не означава възникване на нов дълг или новиране на
задължението. При това положение съдът намира, че по делото не е проведено
съответното успешно доказване в подкрепа на тезата за липса на тъждественост
между обезпеченото и действително възникналото вземане. Преценката за наличие
на идентичност между обезпеченото и
действителното вземане следва да се извърши към момента на възникване на вземането,
а от всяко казано следва, че такава категорично е била налице.
С оглед изложеното този иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Настоящият състав намира за
недоказан и последният, предявен в условията на евентуалност иск за
прогласяване нищожността на договора за ипотека на основание чл.167 ЗЗД.
От ищеца са изложени доводи и
аргументи, че от съдържанието на ипотечния акт не ставало ясно коя част от
предоставения кредит се обезпечава, което представлявало порок в съдържанието
на договора, водещ до неговата нищожност. Твърд се в тази връзка, че описанието
на обезпеченото вземане е непълно и следва, според ищеца този пропуск да се
приравни на липса на реквизит в процесния документ- непосочване на обезпеченото
вземане. Такова твърдение няма как да бъде прието за вярно. В настоящия казус
ипотечният договор съдържа всички, необходими реквизити, посочени в чл.167 ЗЗД-
ясни са страните по сделката, имотите върху които ипотеката се учредява са
индивидуализирани в достатъчна степен, конкретизирано е и обезпеченото вземане
по размер и падеж. Действително сумата от 1 000 000 евро не се отнася
до конкретна част от вземането от общо 2 500 000 евро, но е повече от
ясно, както вече беше казано, че при неизпълнение по този договор банката може
да се удовлетвори привилегировано като кредитор за сумата от 1000 000 евро, със
съответно описаните лихви и неустойки. Следователно обезпечението се отнася до
размера на сумата, за която е извършено вписването на ипотеката.
Изхождайки
от смисъла и целта на института, съобразявайки акцесорния
обезпечителен характер на ипотечното право и уговорките в договора за кредит,
следва да се приеме, че в случая вземането, което се обезпечава, е вземането на
банката по договора за банков кредит за сумата 2 500000 евро заедно с лихвите и
неустойките, а 1 000 000 евро е сумата, за която е вписана ипотеката.
Ипотеката е неделимо право, което трябва да обезпечи определено вземане до
размера на сумата, за която ипотеката е вписана. Всяка част от вземането е
обезпечено с ипотеката и всяка част от имота обезпечава вземането. Вписването
на конкретна сума, за която ипотеката се учредява, има за предназначение и цел
да определи максималния размер на сумата, която ипотекарният
кредитор може да получи от цената на имота при публична продан. Следователно
плащането на част от вземането за сумата, за която ипотеката е вписана, не води
до частично освобождаване на имота от ипотека, нито до пълно погасяване на същата
и в този случай тя остава да тежи върху имота. Обезпеченото вземане е напълно
индивидуализирано, като са налице всички останали елементи от съдържанието на
договора за ипотека, които са условие за неговата действителност. Налице е
яснота и конкретика относно размера на обезпеченото вземане, като в договора е
посочено както цялото вземане, така и частта, която ще обезпечава процесната
ипотека, включително падежът на задължението и размерът на лихвите. Предвид
всичко казано и този иск като неоснователен следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да
заплати на ответника „Общинска банка“АД направените в настоящото производство
разноски в размер на 600 лева юрисконсултско възнаграждение /четири обективно
съединени иска- по 150 лева за всеки иск/, изчислено на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.25 НЗПП.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ,,Никан
Лайн“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.,,Кукленско шосе“ №21Ф, представлявано от управителя- А Н Б, против
„Общинска банка“ АД, ЕИК *********, „Никан лайн груп” ООД, ЕИК ********* и „Бе ге файнанс”ООД, ЕИК ********* иск да бъде признато за установено, че
договор за ипотека, обективиран в нотариален акт за договорна ипотека от *., вписан като акт №*,
том *, дело №* на СВ- РС
Несебър и като акт №*, том *, рег.№*, дело №* от *г. на нотариус
Стоян Ангелов, рег.№208 на НК в частта му, в която е учредена ипотека върху
сграда с идентификатор №61056.501.439.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.Равда, общ.Несебър, с площ 113 кв.м., с адрес на имота с.Равда,
общ.Несебър с предназначение на самостоятелния обект: жилищна
сграда-еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор №61056.501.439 по
кадастралната карта и регистри на с.Равда, общ.Несебър, одобрени със заповед
№РД-18-58/16.04.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, площ 1013 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана- ниско застрояване при
съседи: 61056.501.443, 61056.501.536 , 61056.501.438 , 61056.501.434,
61056.501.442 е нищожен на основание чл.26 ал.2 ЗЗД, поради порок в
упълномощаването и липса на съгласие.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ,,Никан
Лайн“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.,,Кукленско шосе“ №21Ф, представлявано от управителя- А Н Б, против
„Общинска банка“ АД, ЕИК *********, „Никан лайн груп” ООД, ЕИК ********* и „Бе ге файнанс”ООД, ЕИК ********* иск да бъде признато за установено, че
договор за ипотека, обективиран в нотариален акт за договорна ипотека от *., вписан като акт №*,
том *, дело №* на СВ- РС
Несебър и като акт №*, том *, рег.№*, дело №* от *г. на нотариус С
А, рег.№208 на НК в частта му, в която е учредена ипотека върху сграда с
идентификатор №61056.501.439.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с.Равда, общ.Несебър, с площ 113 кв.м., с адрес на имота с.Равда, общ.Несебър с
предназначение на самостоятелния обект: жилищна сграда-еднофамилна, построена в
поземлен имот с идентификатор №61056.501.439 по кадастралната карта и регистри
на с.Равда, общ.Несебър, одобрени със заповед №РД-18-58/16.04.2008г. на
изпълнителния директор на АГКК, площ 1013 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана- ниско застрояване при съседи: 61056.501.443,
61056.501.536 , 61056.501.438 , 61056.501.434, 61056.501.442 е нищожен на
основание чл.26 ал.1 предложение 1 ЗЗД във връзка с чл.38 ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ,,Никан
Лайн“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.,,Кукленско шосе“ №21Ф, представлявано от управителя- А Н Б, против
„Общинска банка“ АД, ЕИК *********, „Никан лайн груп” ООД, ЕИК ********* и „Бе ге файнанс”ООД, ЕИК ********* иск да бъде признато за установено, че
договор за ипотека, обективиран в нотариален акт за договорна ипотека от *., вписан като акт №*,
том *, дело №* на СВ- РС
Несебър и като акт №*, том *, рег.№*, дело №* от *г. на нотариус
Стоян Ангелов, рег.№208 на НК в частта му, в която е учредена ипотека върху
сграда с идентификатор №61056.501.439.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.Равда, общ.Несебър, с площ 113 кв.м., с адрес на имота с.Равда,
общ.Несебър с предназначение на самостоятелния обект: жилищна
сграда-еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор №61056.501.439 по
кадастралната карта и регистри на с.Равда, общ.Несебър, одобрени със заповед
№РД-18-58/16.04.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, площ 1013 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана- ниско застрояване при
съседи: 61056.501.443, 61056.501.536 , 61056.501.438 , 61056.501.434,
61056.501.442 е нищожен на основание чл.170 ЗЗД, поради липса на тъждественост
между обезпеченото вземане, описано в нотариалния акт и действително
възникналото такова.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ,,Никан
Лайн“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.,,Кукленско шосе“ №21Ф, представлявано от управителя- А Н Б, против
„Общинска банка“ АД, ЕИК *********, „Никан лайн груп” ООД, ЕИК ********* и „Бе ге файнанс”ООД, ЕИК ********* иск да бъде признато за установено, че
договор за ипотека, обективиран в нотариален акт за договорна ипотека от *., вписан като акт №*,
том *, дело №* на СВ- РС
Несебър и като акт №*, том *, рег.№* дело №* от *г. на нотариус
Стоян Ангелов, рег.№208 на НК в частта му, в която е учредена ипотека върху
сграда с идентификатор №61056.501.439.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.Равда, общ.Несебър, с площ 113 кв.м., с адрес на имота с.Равда,
общ.Несебър с предназначение на самостоятелния обект: жилищна
сграда-еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор №61056.501.439 по
кадастралната карта и регистри на с.Равда, общ.Несебър, одобрени със заповед
№РД-18-58/16.04.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, площ 1013 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана- ниско застрояване при
съседи: 61056.501.443, 61056.501.536 , 61056.501.438 , 61056.501.434,
61056.501.442 е нищожен на основание чл.167 ЗЗД, поради липса на яснота относно
обезпеченото вземане.
ОСЪЖДА ,,Никан Лайн“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.,,Кукленско шосе“ №21Ф да заплати
на „Общинска
банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Врабча“ №6 сумата от 600 /шестстотин/ лева, направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия: