Р Е Ш Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ,
22.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести
граждански състав, в публично заседание на четвърти юни, две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при
участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №2185 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази :
Иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК с посочена цена на иска – 1 543,45 лева.
Настоящият съдебен състав е сезиран
с искова молба от “Топлофикация София”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление : гр.София, ул.”Ястребец”№23Б, представлявано от
Изпълнителния директор Кремен Владимиров Георгиев, чрез пълномощника си
юрисконсулт Калина Петкова против К.К.П. ***, в която твърди, че на 21.03.2019 год. ищцовото дружество е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение с №3020676 по чл.410 от ГПК срещу К.К.П., ЕГН-********** за сумата от
1 543,45 лева, от които 1 225,94 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2015 год. до м.12.2015 год. за
реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 21.03.2019 год. до
окончателното изплащане на вземането, 317,51 лева - мораторна лихва за забава
от 14.09.2016 год. до 05.03.2019 год., като претендира и
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Заявява,
че с разпореждане,
постановено по Ч.гр.дело №1527/2019 год., по описа на РС-гр.Ловеч, 9 състав, е уважено искането им и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.
Със съобщение, получено от дружеството им на
10.10.2019 год. съдията-докладчик
по цитираното дело им е указвал, че
дружеството им може да предяви иск относно вземането си
в едномесечен срок.
С оглед изложеното, в законоустановения
срок по чл.415, ал.1 от ГПК, предявява иск за установяване на съществуването на
вземането им за консумирана и незаплатена ТЕ срещу К.К.П., ЕГН-********** за топлоснабден имот - гр.София, п.к.1000, Област-гр.София, Община Средец, ул.”Христо
Белчев"№10, вх.” А”, ет.4 за процесния период.
Основанията, обстоятелствата и фактите, от
които произтича вземането им, са следните : Ответницата, в качеството си на собственик на топлоснабдения общински имот, е
клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в
Наредба №16-334/06.04.2007 год. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по
силата на нормативните актове, ответницата е клиент на ТЕ и за нея важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката.
Позовава
се на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съгласно
който продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от
"Топлофикация София”АД на клиенти за битови
нужди в гр.София, които се изготвят от "Топлофикация София"ЕАД и се
одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите
на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези
общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ
и Дружеството : правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответницата не е
упражнила правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ (чл. 106а, ал.3 от ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от "Топлофикация София"ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, одобрени с Решение от 2016 год. на ДКЕВР, публикувани
във в-к „Монитор" в сила от 10.07.2016 год.
В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение",
чл.31, ал.1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на
ответницата за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не
се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а
такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в
забава, т.е след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата
фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от
месеца, ответницата е изпаднала в
забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна
лихва върху дължимите суми. С ОУ от
Ответницата е използвала
доставяната от дружеството им ТЕ през процесния период и към настоящият момент
не е заплатила задължението си.
На основание чл.139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между
клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ. В конкретният
случай, в изпълнение на разпоредбата на чл.138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в
която се намира имота на ответницата, са сключили договор за извършване на
услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма „Термокомплект”ООД за предоставяне
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл.140, ал.1,
т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесният имот са начислявани от "Топлофикация
София"ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период
са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение
на ТЕ в сградата -"Термокомплект"ООД на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването.
Моли съда, след като се убеди в основателността на
изложените от тях твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на К.К.П., ЕГН-**********,
че дължи на „Топлофикация София" ЕАД сумата от 1 543,45 лева, от които 1 225,94
лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м.05.2015 год. до м.12.2015 год. за реално потребена енергия,
ведно със законната лихва от 21.03.2019 год. до окончателното изплащане на
вземането, 317,51 лева - мораторна лихва за забава от 14.09.2016 год. до
05.03.2019 год., като претендират и направените по делото разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Моли за присъждане и на направените съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 от ГПК.
В съдебно заседание ищцовото
дружество, редовно призовано, не изпраща представител, но с молба
вх.№1157/30.01.2020 год., чрез пълномощника си юрисконсулт Генов, моли от името
на доверителя си, в случай, че не се яви представител на дружеството, делото да
се гледа в отсъствие на техен представител. Поддържа исковата молба и моли
съдът да я уважи, като присъди и съдебно-деловодните разноски.
Ответницата, редовно призована, не
се явява лично в хода на делото, но с писмена молба вх.№712/22.01.2020 год.
счита, че предявеният против нея иск е неоснователен, тъй като в периода,
посочен в исковата молба : м.май-м.декември 2015 год. в процесното жилище не е
живял никой. Освен това твърди, че видно от исковата молба претендираната
главница от 1 225,94 лева е за потребена и незаплатена топлинна енергия,
което намира за абсурдно - да е ползвана топлинна енергия през лятото и есента.
Независимо от това нейно възражение, с оглед напредналата й възраст, е приела
за разумно да преведе по банковата сметка на ищеца общо сумата 1 574,32
лева, от които главница 1 225,94 лева; мораторна лихва 317,51 лева;
държавна такса 30,87 лева, като сумата е заплатена вместо лично от нея от сина
й Константин Емануилов Попов. В този смисъл моли съда да прекрати
производството по делото.
Към молбата си прилага платежно
нареждане за кредитен превод от 21.01.2020 год. за заплатена в полза на
„Топлофикация София”ЕАД сума в размер на 1 574,32 лева по гр.дело
№2185/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
В открито съдебно заседание,
проведено на 30.01.2020 год., съдът, макар и да не е дал ход на делото, предвид
нередовното призоваване на ответницата, с оглед процесуална бързина в процеса е
изпратил на ищцовото дружество, препис от цитираната по-горе молба на
ответницата, с приложено към нея платежно нареждане за кредитен превод, давайки
му възможност след като се запознае с нея, в 7-мо дневен срок с писмена молба
да потвърди действително ли са погасени сумите към „Топлофикация София”ЕАД от страна
на ответницата, като съответно направи искане за оттгегляне или отказ от иска.
Въпреки това, както в определения от съда 7-мо дневен срок, така и до датата на
приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания пред
настоящата инстанция, с протоколно определение от 04.06.2020 год., ищецът не е
взел отношение по молбата на ответницата и не е сезирал исковия съд с изрично
искане за оттегляне или отказ от исковата претенция.
С оглед факта, че по делото са
представени безпорни доказателства, че ответницата е погасила изцяло
задължението си спрямо ищеца - главница, мораторна лихва за забава и дължима
държавна такса за исковото производство в размер на сумата 30,87 лева, като
представител на ищеца не е оспорил истинността на представеното с молба
вх.№712/22.01.2020 год. платежно нареждане за кредитен превод от 21.01.2020
год. за сумата 1 574,32 лева, в преклузивния срок по чл.193, ал.1 от ГПК,
съдът приема за достоверни всички вписвания в него и се позовава на същото,
което му дава основание да приеме, че отношенията между страните са уредени в
хода на висящия исков процес, в който смисъл и претенцията на „Топлофикация
София”ЕАД против К.К.П. за признаване за установено по отношение на К.К.П., ЕГН-**********,
че дължи на „Топлофикация София" ЕАД сумата от 1 543,45 лева, от които 1
225,94 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2015 год. до м.12.2015 год. за реално потребена
енергия, ведно със законната лихва от 21.03.2019 год. до окончателното
изплащане на вземането, 317,51 лева - мораторна лихва за забава от 14.09.2016
год. до 05.03.2019 год., се явява неоснователна и недоказана и следва да
бъде отхвърлена.
Следователно при този изход на процеса
ответницата, на основание чл.78, ал.3 от ГПК има право да иска заплащане на
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, но предвид факта, че такива не
е направила, а и доказателства в тази насока липсват по делото, разноски не
следва да й се присъждат.
Съдът е сезиран с претенция за
разноски от страна на ищеца „Топлофикация София”ЕАД, която при това развитие на
исковия процес и на основание чл.78, ал.1 от ГПК се явява основателна и
доказана по следните съображения : Дори и ответницата да е заплатила изцяло
задължението си спрямо ищеца - главница, мораторна лихва за забава, включително
и дължимата за исковото производство държавна такса в размер на 30,87 лева, то
тя не е заплатила възнаграждение за юрисконсулт за исковото производство, каквото
изрично е претендирано, не само в петитима на исковата молба, но и в хода на
процеса /молба вх.№1157/30.01.2020 год./, което съдът определя в минимален
размер за защита по дела с определен материален интерес, съгласно чл.25, ал.1
от НЗПП, в размер на сумата 100 лева.
И тъй като съгласно т.12 от ТР №4 от
18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2013 год., ОСГТК, съдът който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респективно чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени и в заповедзното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство, то преценява,
че ответницата, след като не представи доказателства да е заплатила разноските,
направени по Ч.гр.дело №1527/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч в размер на
сумата 80,87 лева, следва да бъде осъдена да стори това с настоящото решение,
която сума включва 30,87 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. Разноските за заповедното производство са дължими от нея предвид
факта, че с поведението си К.К.П. е станала причина и е дала повод на ищеца за
завеждане на настоящия исков процес, с който „Топлофикация София”ЕАД цели да
установи съществуването на вземането си спрямо нея, а със заплащане на сумите
главница, мораторна лихва за забава и разноски за исковото производство
/държавна такса/ тя показва, че признава, че действително има непогасено задължение
спрямо ищцовото дружество, което ако бе заплатила извънсъдебно, още след
издаване на Заповед №772/05.08.2019 год. по Ч.гр.дело №1527/2019 год. по описа
на РС-гр.Ловеч, или чрез подаване от нейна страна на възражение при изпълнение
в срока за доброволно изпълнение, на основание чл.414а, ал.1 от ГПК, щеше да
доведе до необременяването й с допълнителни разходи, свързани със заплащане на
такси за водене на исково производство, включая и заплащане на възнаграждение
за юрисконсулт за исковото производство. Тоест установява се, че ищецът е в
правото си да претендира разноски в пълен размер и това е причината К.К.П. да
бъде осъдена да заплати на „Топлофикация София”ЕАД сумата в размер общо на 180,87
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, от които 100 лева юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и
80,87 лева, разноски, направени в заповедното производство по Ч.гр.дело
№1527/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч, включващи 30,87 лева държавна такса и 50
лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от тези съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес
на управление : гр.София, ул.”Ястребец”№23Б, представлявано от Изпълнителния
директор Кремен Владимиров Георгиев, чрез пълномощника си юрисконсулт Калина
Петкова против К.К.П., ЕГН-********** ***, иск с правно основание чл.415, ал.1
от ГПК, за признаване за установено по отношение на К.К.П., ЕГН-**********, че дължи на
„Топлофикация София" ЕАД сумата от 1 543,45 лева, от които 1 225,94 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.05.2015 год. до м.12.2015 год. за реално потребена енергия, ведно
със законната лихва от 21.03.2019 год. до окончателното изплащане на вземането,
317,51 лева - мораторна лихва за забава от 14.09.2016 год. до 05.03.2019 год., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К.К.П.,
ЕГН-********** *** да заплати на „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София, ул.”Ястребец”№23Б,
представлявано от Изпълнителния директор Кремен Владимиров Георгиев, чрез
пълномощника си юрисконсулт Калина Петкова общо сумата 180,87 /сто и тридесет
лева осемдесет и седем стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, от които 100 лева юрисконсултско възнаграждение
за исковото производство, на основание чл.25, ал.1 от НЗПП и 80,87 лева,
разноски, направени в заповедното производство по Ч.гр.дело №1527/2019 год. по
описа на РС-гр.Ловеч, включващи 30,87 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :