МОТИВИ към Присъда №197 от
17.07.2019г. по НОХД №1288/2019г. по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.
Районна прокуратура – Пловдив
е повдигнала обвинение срещу подсъдимия В.Х.М., ЕГН:**********, за това, че на 30.04.2018
год. в гр. Пловдив, в едногодишен срок от наказването му по административен ред
за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление с наказателно постановление №16-1030-008415/17.11.2016 год., влязло
в сила на 30.05.2017 год., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР гр. Пловдив е извършил такова деяние - управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Мазда“, модел „626“ с рег. №***, без съответно
свидетелство за управление – престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
В съдебно заседание представителят
на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение със същата правна
квалификация на деянието. По отношение на реализиране на наказателната
отговорност предлага на подсъдимия М. да бъде наложено наказание лишаване от
свобода в размер между минималния и средния, предвиден в закона, както и
наказание глоба, ориентирано към средния размер. Не взема отношение относно
режима за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или пък приложение на
института на условното осъждане.
Защитникът на подсъдимия М. – адв. Т.Д.,
счита, че повдигнатото спрямо подзащитния му обвинение за престъпление по чл.343в,
ал.2 от НК не е доказано по категоричен и несъмнен начин. Моли за оправдателна
присъда.
Подсъдимият В.М. не се признава за
виновен, не дава обяснения по обвинението. В хода на съдебните прения поддържа
казаното от защитника си, а при дадената му последна дума моли за постановяване
на съдебен акт, с който да бъде оправдан.
Съдът, въз основа за събраните и приложени
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият В.Х.М. е роден на ***г***,
постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, б., български гражданин, с основно
образование, работещ, неженен, осъждан, ЕГН:**********.
Подсъдимият В.Х.М. е неправоспособен
водач, като не притежава свидетелство за управление на моторно превозно
средство.
На 09.11.2016г. около 01.45ч. в гр.
Пловдив на кръстовището на бул. „Шипка“ и ул. „Съединение“, подс. М. бил
установен да управлява като неправоспособен водач лек автомобил „Сеат Кордоба“
с рег. № ***, собственост на Я.М.К.. Извършеното от него представлявало
административно нарушение на чл.150 от ЗДвП, във връзка с което от полицейските
служители, извършили проверка бил съставен АУАН №Г286675/09.11.2016г. Въз
основа на съставения АУАН било издадено Наказателно постановление
№16-1030-008415/17.11.2016г. от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР –
Пловдив. С него подс. М. бил наказан по административен ред на основание чл.177,
ал.1, т.2 пр.І от ЗДвП за извършено от него нарушение на чл.150 от ЗДвП -
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление. Посоченото наказателно постановление било връчено лично на подс. М.
на 22.05.2017г. и същото влязло в сила на 30.05.2017г.
На 22.05.2017г. в гр. Пловдив, подс. М.,
все още неправоспособен водач, отново бил установен да управлява лек
автомобил „Фиат Браво“ с рег. №***. При
извършената проверка било установено, че той е управлявал лекия автомобил след
употреба на алкохол. На 22.05.2017г. при извършената му от полицейски служители
проверка с техническо средство „Дрегер алкотест 7410+“, с фабр. АRSM №0022 била установена концентрация на алкохол
в кръвта му над 1,2 на хиляда, а именно 1,44 на хиляда. С протоколно
определение на №469/01.06.2017г., постановено по НОХД №3372/2017г. по поси на
РС – Пловдив, ІХ н.с., било одобрено споразумение, с което подс. М. бил признат
за виновен за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и му били наложени
наказания при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК – „Лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца и глоба в размер на 150 лв. На основание чл.66,
ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода било
отложено за срок от три години. При определяне на наказанието било отчетено от
съда, че на подс. М. не следва да се налага на основание 343г, вр. чл.37, ал.1,
т.7 от НК наказание лишаване от правото да управлява моторно превозно средство,
тъй като бил неправоспособен водач.
На 30.04.2018г. около 12.00ч. в гр.
Пловдив, подс. В.М., в едногодишния срок от наказването му с Наказателно постановление
№16-1030-008415/17.11.2016г., издадено от
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив, отново управлявал
без съответно свидетелство за управление лек автомобил „Мазда 626“ с рег. №***.
По същото време на 30.04.2018г. свидетелите
А.Т.Т. и Ю.Н.Ч., *** – *** в ***, при
изпълнение на служебните си задължения осъществявали контрол по безопасност на
пътното движение като дежурен автопатрул №227. Двамата били позиционирани в гр.
Пловдив на кръстовището на бул. „Копривщица“ и бул. „Шести септември“. Около
12.00ч. свидетелите Т. и Ч. видели към
тях да се приближава лек автомобил „Мазда 626“ с рег. №***, тъмен на цвят. Лекият
автомобил се управлявал от подсъдимия. Автомобилът се движел по бул. „Шести
Септември“, като водачът му предприел маневра – завой на ляво по бул.
„Копривщица“. И двамата свидетели видели как водачът на автомобила – подс. М.,
когато ги забелязал видимо намалил скоростта, с която се придвижвал и
същевременно предприел маневрата „завой“ към западното платно на бул.
„Копривщица“. Тогава свид. Т. подал
сигнал със „стоп палка“ на водача – подс. М., за да спре и да му бъде извършена
проверка. Независимо, че последният възприел подадения сигнал, в този момент
увеличил скоростта на управлявания от него автомобил, като подминал мястото на
което се били установили полицейските служители и съответно свид. Т. и
продължил движението си по бул. „Копривщица“, като по този начин осуетил
извършването на полицейската проверка. При така създалата се ситуация свид. Т.
веднага направил справка чрез оперативната дежурна част за автомобила. При
извършената проверка установил, че автомобилът „Мазда 626“ с рег. №*** бил с
прекратена регистрация, поради липса на валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, а собственик бил подс. В.Х.М.. По отношение на същия
било установено, че е неправоспособен водач и му е наложено административно
наказание по реда на чл.150 от ЗДвП, с Наказателно постановление
№16-1030-008415/17.11.2016г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР гр. Пловдив. Веднага чрез оперативния дежурен, полицейските служители
потърсили начин да осъществят контакт с подс. М.. Единствения телефон за връзка
с него, който установили, бил този на свид. Ц.М.П., с която подсъдимият живеел
на семейни начала. Те се свързали по телефона със свид. Ц.П. и чрез нея
призовали подс. М. да се яви в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив за
вземане на отношение по констатираното. Още същия ден /30.04.2018г./ следобед
свид. Ц.П. се явила в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив и заявила
пред полицейските служители – свидетелите Т. и Ч., че тя е управлявала лекия
автомобил, като не е спряла на подадения сигнал със „стоп палка“. Свид. Т. й
обяснил, че много добре е видял водача на автомобила и тя не го е управлявала.
Свид. П. продължила да настоява. Тогава свид. Т., в присъствието на свид. Ч., й
предоставил „Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата
на чл.188 от ЗДвП“, в която следвало да се посочи кой е управлявал лекия
автомобил „Мазда 626“ с рег. №***, след което й разяснил наказателната
отговорност, която носи по чл.313 от НК за попълване на неверни данни, в случай
на потвърждаване на неистина или затаяване на истина. След като й били направени
тези разяснения свид. Ц.П. в присъствието на двамата полицейски служители,
отказала да попълни декларацията и пред тях заявила, че не е управлявала
автомобила по-рано същия ден.
Тъй като собственикът на автомобила – подс.
В.М. не се явил същия ден в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив, това
обстоятелство било докладвано по съответния ред за започване на проверка и
призоваване на лицето. Работата по случая била възложена на свид. И.Д.Г.. Тъй
като за подс. М. нямало наличен телефонен номер за контакт, свид. Г. направил
опит да се свърже с него отново чрез свид. Ц.П.. Докато разговарял по телефона
с нея, слушалката взело лице, което се представило за адвокат на подс. М..
Свид. Г. му разяснил в каква връзка търси подсъдимия, както и че е необходимо
да се явят в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив. На 09.05.2018г. подс.
М., заедно с адв. Т.Д., се явили на уговорената среща. Същият ден на работа в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив били и свидетелите А.Т. и Ю.Ч..
Когато видели подсъдимия, свид. Т. установил, че той е същото лице, което
управлявало автомобил „Мазда 626“ с рег. № *** на 30.04.2018 год. в гр. Пловдив
в района на кръстовището на бул. „Копривщица“ и бул. „Шести септември“ и не
спряло на подадения му сигнал със „стоп палка“.
На подс. М. била предоставена
„Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188
от ЗДвП“, в която следвало да посочи кой е управлявал лекия автомобил „Мазда
626“ с рег. № ***. След като я получил подс. М. саморъчно отразил, че не може
да посочи кой е управлявал лекия автомобил на 30.04.2018г. около 12.00ч.
На същия ден – 09.05.2018г., на
подсъдимия били съставени два Акта за установяване на административно нарушение
/АУАН/ – АУАН с бл. №0692152 /за нарушение на чл.103 от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП/
и АУАН с бл. №0692151 /за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ/. Въз основа на
съставения АУАН с бл. №0692152 било
издадено Наказателно постановление №18-1030 – 004116 от 04.06.2018г., с което подсъдимият
бил наказан по административен ред – на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му било
наложено наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.103
от ЗДвП и на осн. чл.177, ал.5, пр.1, вр. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му било
наложено наказание глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за
нарушение на чл.150 от ЗДвП. Наказателното постановление било обжалвано пред РС
– Пловдив. С Решение №689 от 08.04.2019г., в сила от 26.04.2019г., постановено
по АНД №5098/2018г. по описа на РС – Пловдив, наказателното постановление
относно нарушението по чл.103 от ЗДвП било потвърдено, а относно нарушението по
чл.150 от ЗДвП било отменено. Мотивите в отменителната част касаят образувано
наказателно производство за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК /за което се
води настоящото дело/.
Описаната фактическа обстановка се
установява по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото в хода на
съдебното следствие гласни доказателства – частично от показанията на
свидетелите А.Т. и Ц.П., дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав,
изцяло от показанията на свидетелите Ю.Ч. и И.Г., дадени пред настоящия съдебен
състав и изцяло от отчасти прочетените на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2,
пр.2 от НПК показания на свидетелите А.Т. и Ю.Ч., дадени пред органа на
досъдебното производство.
Описаната по - горе фактическа
обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и от приложените по
делото писмени доказателства, надлежно приобщени чрез прочитането им по реда на
чл.283 от НПК – декларация за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбата на чл.188 от ЗДвП /л.13 от дос.пр./, справка за нарушител/водач
/л.14 – 15 от дос.пр./, заверено копие на Наказателно постановление №16 – 1030
– 008415 от 17.11.2016г. /л.16 от дос.пр./, справка за лице – АИС „БДС“ /л.52
-53 от дос.пр./, справка от сектор „ПП“ /л.18 от дос.пр./, заверено копие на
СУМПС и контролен талон /л.19 от дос.пр./, заверено копие на АУАН с бл.
№0692152 от 09.05.2018г. /л.20 от дос.пр./, заверено копие на АУАН с бл.
№0692151 от 09.05.2018г. /л.21 от дос.пр./, заверено копие на Наказателно постановление
№17 – 10.30-003380 от 30.05.2017г. /л.22 от дос.пр./, характеристична справка
на подсъдимия /л.34 от дос.пр./, справка за съдимост на подсъдимия, ведно с
приложени копия на бюлетини за съдимост /л.10 – 15 от съд.пр./, заверено копие
на административно – наказателната преписка, касаеща Наказателно постановление
№ 18 – 1030 – 004116 от 04.06.2018г., ведно с влязло в сила Решение №689 от
08.04.2019г., постановено по АНД №5098/2018г. по описа на РС – Пловдив, ХVІІ
н.с. /л.42 – 53, л.81 – 83 от съд.пр./.
В съдебното производство пред настоящия съдебен
състав свид. А.Т. беше подробно разпитан за развилите се събития на
инкриминираната дата. За няколко релевантни по делото факти същият не можа да
си спомни. В тази връзка на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК бяха
приобщени показанията му, дадени пред органа на досъдебното производство,
относно датата и времето на развилите се събития, относно регистрационния номер
на МПС – то, както и относно името на жената, за която свидетелства, че се е
явила в сектор „ПП“. Така приобщените му показания се кредитират от съда при
изграждане на изводите му от фактическа страна. Нормално и логично е поради
отминалия период от време и поради естеството на работа на този свидетел
/ежедневно установяване на извършители на престъпления и административни
нарушения на пътя/ той да няма точен спомен за тези обстоятелства. Поради
същите причини се ценят и отчасти прочетените на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1,
т.2, пр.2 от НПК показания на свидетеля Ю.Ч., дадени пред органа на досъдебното
производство /досежно датата и времето на развилите се събития, видът и регистрационния
номер на МПС – то, името на жената, която се е явила в сектор „ПП“, както и относно
това дали на същата е била предоставена декларация за попълване/. Показанията
на свидетеля Ю.Ч., депозирани непосредствено пред настоящия съдебен състав, се
възприемат изцяло при изграждане на изводите за фактическата установеност на
развилите се събития. Същите са в съответствие с останалите събрани гласни и
писмени доказателства. Еднопосочни на неговите показания са и тези на свидетеля
А.Т.. Неговите твърдения, дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав,
не се кредитират единствено и само в частта им, в която посочва, че колегата му
– свид. Ч., се е намирал в служебния автомобил, в момента, в който лекият
автомобил „Мазда 626“ с рег. № ***, управляван от подсъдимия, е преминал покрай
тях, не е спрял на подадения му сигнал със „стоп палка“ и се е отдалечил увеличавайки
скоростта. Казаното от него за мястото, на което се е намирал свидетелят Ч.
противоречи на изнесеното от последния, че е бил извън служебния автомобил. Досежно
визираното съдът възприема именно неговите твърдения, а не тези на свид. А.Т.. В
останалата част показанията на свид. Т. се възприемат и ползват от съдебния
състав при изграждане на изводите му от фактическа страна. Показанията на свидетеля
А.Т., в кредитираната от съда част, са абсолютно съответни на показанията на
свидетелите Ю.Ч. и И.Г.. Показанията и на тримата свидетели – полицейски
служители, са пълни, подробни и богати на детайли относно случилото се. Именно
в множеството детайли показанията им намират пълно съответствие с останалия
доказателствен материал по делото, възприет от съда. Разказаното от свидетелите
не само е съответно помежду им, но се подкрепя и от приложените по делото
писмени доказателства. Единственото доказателство в противна насока са
показанията на свид. Ц.П.. На същите се дава вяра обаче единствено в частта, в
която заявява, че е била в сектор „ПП“. В останалата им част показанията на
тази свидетелка не се ценят от съдебния състав, тъй като са изолирани и
депозирани с очевидния стремеж да свидетелства в полза на подсъдимия /мъжът, с
който е във фактическо съжителство и който е бащата на детето й/. На изнесеното
от свид. П., че тя е била водач на лекия автомобил, се противопоставя казаното
от останалите трима свидетели. Свид. Т. категорично сочи, че водач на
автомобила е бил именно подсъдимият, а не жена. Свид. Ч., макар и да не е
възприел към момента на преминаването на автомобила неговия водач, посочва в
показанията си, че по време на разговора със свид. П. в сектор „ПП“
първоначално тя е твърдяла, че е управлявала автомобила, но след като й е била
предоставена за попълване декларация и е била предупредена за наказателната
отговорност по чл.313 от НК, свидетелката П. е признала, че не тя е управлявала
лекия автомобил, а мъжът й /подс. М./. Наред с това свид. Ч. изрично сочи в
показанията си, че непосредствено след като автомобилът не е спрял на подадения
му сигнал със „стоп палка“, неговият колега е споделил, че е видял кое е
лицето, управлявало автомобила и че това лице е било мъж. Показанията на свид. Г.
също допринасят за мотивиране на извода, че подсъдимият, а не свид. П., е
управлявал автомобила на 30.04.2018г. Същият категорично заявява, че когато
подсъдимият и адв. Д. са отишли в сектор „ПП“ колегите му – свидетелите Т. и Ч.,
са били категорични, че подсъдимият е лицето, управлявало лекия автомобил на
инкриминираната дата. В подкрепа на събраните гласни доказателства –
показанията на свидетелите Т., Ч. и Г., мотивиращи извод, че именно подсъдимият
е бил водачът на лекия автомобил, са и действията на подсъдимия и на
свидетелката П., във връзка с предоставена и на двамата за попълване декларация
за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП. Становището на защитата за
недоказаност на обвинението и изтъкнатият аргумент, свързан с нарушена процедура
по ЗДвП /във връзка с чл.188 от ЗДвП/, съдът намира за неоснователно. На първо
място не се касае за административно – наказателно производство по установяване
на административно нарушение, съставяне на АУАН и издаване на НП, за да се изследва
и преценява спазена ли е процедурата по чл.188 от ЗДвП. От друга страна няма
процесуална пречка декларацията, във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП,
да бъде предоставяна и на ползвателя на МПС – то. Това, че е била предоставена
на свид. П. за попълване декларация, имаща за цел да установи водача на лекия
автомобил, по никакъв начин не мотивира извод за неосъществен престъпен състав
от страна на подсъдимия. Извършено ли е престъплението и кой е неговият автор
се установява в хода на наказателното производство с всички допустими по НПК
доказателства. Тази е била и целта на свидетелите Т. и Ч.. Същите са
предоставили на свид. П. декларация, за да затвърдят с нужните доказателства
авторството на извършеното престъпление. Поради същата причина декларация е
била предоставена и на подсъдимия. Необяснимо защо последният е вписал в нея,
че не може да посочи лицето, което е управлявало автомобила на 30.04.2018г.
около 12.00 часа. Това е в директно противоречие с казаното не само от свид. П.,
че подробно е споделила още същия ден с подсъдимия, че е била призована в
сектор „ПП“, както и защо е била призована, но и с изнесените от полицейските
служители факти, че именно подсъдимият е бил възприет като водач на лекия
автомобил и че когато е била в сектора свид. П. е потвърдила пред тях, че мъжът
й е управлявал автомобила.
Не се споделя възражението на защитата,
че е налице опорочено разпознаване на подсъдимия. Разпознаването на лица,
предвидено в чл.169 от НПК, е процесуален способ за доказване, като то се
извършва, когато е налице необходимост да се потвърди идентичността на
определено лице. В настоящия случай не е било извършено въобще това действие по
разследване. Подсъдимият е бил посочен като извършител от свидетеля очевидец А.Т.,
който във връзка със службата си е предприел действия по установяване на
самоличността му и го е възприел като водача на лекия автомобил, когато той се
е явил в сектор „ПП“ за проверка. Обстоятелството, че не е извършено
разпознаване на лице, по смисъла на чл.169 и сл. от НПК, не може да игнорира
свидетелските показания на А.Т. и категорично заявеното от него, че именно
подсъдимият е автор на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Не се цени казаното от свид. П. и за
поведението на полицейските служители, когато се е намирала в сектор „ПП“. Тя
твърди, че са я нападнали словесно, че не са й обяснили какво трябва да попълни
в декларацията и че са й крещели. Казаното от тази свидетелка обаче е в
директно противоречие със заявеното от тримата полицейски служители – Т., Ч. и Г.,
за които няма каквито и да е основания за некридитиране на твърденията им. Именно
техните показания за развилите се събития в сектор „ПП“ съдебният състав цени
при изграждане на изводите си от фактическа страна. На показанията на свид. П.,
в по – голямата им част /с изключение на обстоятелството, че все пак е била
призована и се е явила в сектор „ПП“/ не се поглежда с доверие и заради
нелогичността на изнесените от нея твърдения, че не е попълнила декларацията,
тъй като не я е разбрала и не й е било обяснено какво трябва да се впише в нея.
Посоченият документ е от няколко реда и не изисква умения, по – големи от
обичайните, за да бъде попълнен. Нелогичност се наблюдава и в изнесеното от
свид. П., че в сектор „ПП“ е била закарана от неин познат, на когото всъщност
не успя да посочи името, тъй като не е имала пари, за да зареди гориво в лекия
автомобил, който твърди преди това, че е управлявала.
Събраните по делото доказателства, с
изключение на изолираните показания на свид. П., водят до единствения възможен
извод за съпричастността на подсъдимия към възведеното спрямо него обвинение за
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
На база на събраните доказателства, при
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият В.Х.М. е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, тъй като на 30.04.2018 год. в гр.
Пловдив, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление с наказателно постановление № 16-1030-008415/17.11.2016 год., влязло
в сила на 30.05.2017 год., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР гр. Пловдив е извършил такова деяние – управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Мазда“, модел „626“ с рег. № ***, без съответно
свидетелство за управление.
Подсъдимият е реализирал обективните
съставомерни признаци на указаното престъпление, тъй като е управлявал моторно
превозно средство, без да притежава свидетелство за правоуправление, след като
преди по-малко от една година е бил наказан заради управление на МПС без
съответното свидетелство за правоуправление с наказателно постановление, т.е.
по административен ред.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал
неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните му последици
и е желаел тяхното настъпване.
Причини за извършване на престъплението съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимия и незачитане на установения в
страната правов ред.
За извършеното престъпление законодателят
е предвидил наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от
петстотин до хиляда и двеста лева. Наказанията на подсъдимия съдът определи
съобразно разпоредбата на чл.54 от НК.
При индивидуализиране на наказанията съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства трудовата ангажираност на подсъдимия, както и
полаганите грижи към низходящия му родственик. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдебният състав отчете по - високата степен на обществена
опасност на стореното, предвид действията на подсъдимия по осуетяване на
проверката и установяване на извършеното престъпление от органите на реда,
както и изключително завишената степен на обществена опасност на личността.
Подсъдимият е лице, спрямо което са били постановени четири влезли в сила
съдебни акта /два от които за престъпления по чл.343б, ал.1 от НК – управление
на МПС след употреба на алкохол и то от неправоспособен водач/. Не без значение
е и обстоятелството, че престъплението по това дело е извършено в изпитателния
срок на осъждането му за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК по НОХД
№3372/2017г. по описа на РС – Пловдив – ІХ н.с. При индивидуализиране на
наказанието глоба съдът съобрази и имущественото състояние на подсъдимия.
Поради това и прие, че на подсъдимия следва да се наложат наказания от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 700 /седемстотин/
лева. Така наложените наказания съответстват както на обществената опасност на
извършеното, така и на личността на подсъдимия и според преценката на съда биха
постигнали своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така
също биха се отразили възпитателно и предупредително и на останалите членове на
обществото. Не са налице изключително или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.55 от НК.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС следва
така наложеното на подсъдимия В.Х.М. наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
Налице са основанията за приложението на
чл.68, ал.1 от НК. С Определение за
одобряване на споразумение №469 от 01.06.2017г., постановено по НОХД
№3372/2017г. по описа на РС – Пловдив – ІХ н.с., в сила от същата дата, подсъдимият
М. е бил признат за виновен за извършено на 22.05.2017г. престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 и т.2 от НК са му
наложени наказания от шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 150
лева. Наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпълнение на осн.
чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. В изпитателния срок на
посоченото осъждане е извършено престъплението по настоящото дело, като му е
наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. Ето защо
съдът намира, че е налице основанието на чл.68, ал.1 от НК, като подсъдимият В.Х.М.
следва да изтърпи ИЗЦЯЛО И ОТДЕЛНО от наказанието, наложено му по НОХД
№1288/2019г. по описа на РС - Пловдив, ХVІІІ н.с. в размер на ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, това, наложено му по НОХД №3372/2017г. по
описа на РС - Пловдив, ІХ н.с. в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС
следва наказанието в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено му по
НОХД №3372/2017г. по описа на РС - Пловдив, ІХ н.с., да се изтърпи при
първоначален ОБЩ режим.
По делото няма направени разноски и
приложени веществени доказателства.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ