№ 631
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20201100509819 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 550849/02.12.2018 г. по гр. д. № 41661/2015 г. на СРС, 37 с - в, М.
Р. Р., ЕГН **********, е осъдена да заплати на собствениците на самостоятелни обекти
в сградата в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „****“ № 15,
представлявани от управителя на етажната собственост С.М.В., адрес - гр. София, ул.
„****" ****, на основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС сумата 205, 08 лв. - вноски за
фонд „Ремонт и обновяване“ на етажната собственост за периода м. 05.2013 г. - м.
04.2015 г., сумата 72 лв. - вноски за разходи за поддръжка и управление на общите
части на етажната собственост за същия период и сумата 57 лв. - припадаща се част от
разходите за подмяна на домофонната уредба съгласно решение на общото събрание
на етажната собственост от 14.03.2014 г. и 50 лв. - разноски по делото.
Със същото решение М. СТ. П., ЕГН ********** е осъдена да заплати на
собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост,
находяща се в гр. София, ул. „****“ № 15, представлявани от управителя на етажната
собственост С.М.В., адрес гр. София, ул. ****, ет. 4, ап. 7, сумата 141, 60 лв. - вноски за
фонд „Ремонт и обновяване" на етажната собственост за периода м. 05.2013 г. - м.
04.2015 г., сумата 72 лв. - вноски за разходи за поддръжка и управление на общите
части на етажната собственост за същия период и сумата 57 лв. - припадаща се част от
разходите за подмяна на домофонната уредба, съгласно решение на общото събрание
на етажната собственост от 14.03.2014 г., както и 50 лв. - разноски по делото.
Въззивна жалба срещу решението е подадена от ответниците М. Р. Р. и М. СТ.
П.. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно постановено. Поддържат, че съдът е обосновал изводите си само на
1
представените от ищеца доказателства, като не е съобразил и обсъдил доводите и
възраженията на ответниците и ангажираните от тях доказателства. Сочат, че съдът е
отменил избора на С.В. като управител на ЕС, с влязло в сила решение на СРС, 49 с - в,
по гр. д. № 42391/2015 г., както и протокола, с който са определени вноските за ремонт
и обновяване на ЕС, а с други решения на СРС, 40 с-в и СГС са отменени решенията на
ОС на ЕС на ул. „****" № 15 от 10.05.2017 г., включително избора на С.В. за управител
на ЕС. Поддържат, че поради тази отменя, последната не може да представлява
валидно ЕС. Сочат още, че съдът не се е съобразил с искането за спиране на
производството по чл. 229, т. 4 ГПК до решаване на въпроса за правомощията на
управителя, поради което решението е недопустимо постановено, поради ненадлежно
упражнено право на иск. Делото е следвало да бъде прекратено от СРС. Освен това
излагат съображения, че в решението не са посочени етажните собственици, което
също го прави недопустимо. Поддържат, че по същество претенцията е и
неоснователна за предявените по делото размери, доколкото решенията на ОС от 18.
(05)06.2015 г. са отменени. Излагат още, че протокола, въз основа на който са приети
суми за поддръжка и ремонт на общите части по чл. 50 ЗУЕС, е оспорен от
ответниците като писмено доказателство и в нарушение на процесуалния закон СРС не
е открил производство по оспорването му. Въпреки направените в протокола
ръкописни дописвания, той е съобразен от съда в решението, поради което са
направени неправилни правни изводи, че исковете са основателни. Неоснователно СРС
е приел, че сумите се дължат въз основа на решения от ОС, което е проведено в
противоречие с изискванията на ЗУЕС. Оспорват се и изводите на съда за дължимост
на суми за домофон, тъй като СТЕ е установила, че в собствените на ответниците
апартаменти (3 и 4), няма домофонна уредба и ответниците по никакъв начин не
ползват тази уредба. По делото е установено освен това, че ап. 4 не се обитава и за това
не му е нужен домофон. Сочат, че домофонната уредба не е сред задължителните
инсталации в жилищната сграда, съгласно ЗУТ. Поддържат, че не дължат суми за
такава уредба, след като е прието, че тя не обслужва всички апартаменти и не попада в
хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗС. Излагат, че не е доказано изграждането на място на
домофонната уредба, за да се дължи заплащането й, нито сумата е в категорията на
задължителните ремонти на сградата, която се руши. Излагат и доводи, че съдът
неоснователно не е уважил направено от тях възражение за прихващане срещу С.В.,
със сума от 722, 22 лв., която тя отказва да възстанови на ответниците, след като е
установено, че внесените от тях средства не са изразходвани по предназначение.
Изводите на съда за дължимост на суми от ответниците не са подкрепени от
доказателствата по делото. Молят да се отмени решението на СРС и да се отхвърлят
исковете изцяло. Претендират разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна - ищецът находяща се в гр. София, ул. „****" № 15,
представлявани от управителя на етажната собственост С.М.В., оспорва жалбата в
писмен отговор, подаден по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е
обосновано, правилно и съобразено с доказателствата. СРС не е допуснал твърдените в
жалбата нарушения. Сочи, че С.В. е избрана за управител на ЕС от 28.10.2010 г.
насетне. Моли да се потвърди, решението, както е постановено. Прави възражение
срещу присъждането на разноски за производството в полза на насрещната страна.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено
следното :
Съдът се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл. 51
2
ал. 1 ЗУЕС и чл. 50 ЗУЕС, вр. с чл. 38 ал. 1 ЗУЕС за заплащане на дължими разноски за
поддръжка и ремонт на общи части на ЕС.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В съответствие с материалния закон СРС е направил извод, че Общото събрание
е орган на управление на ЕС, като според разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗУЕС,
решенията на ОС се изпълняват в определените в тях срокове. Следователно ЗУЕС не
изисква като предпоставка за допустимост на исковете изрично упълномощаване на
управителя от Общото събрание да ги предяви от името на етажните собственици.
Непосочването на имената на тези собственици не води до недопустимост на
решението.
От представените по делото доказателства протоколи от 18.06.2015 г.,
10.05.2017 г. и 08.10.2019 г. се установява, че както към момента на предявяване на
исковата молба, така и към момента на въззивното производство С.В. е била избрана за
управител на ЕС в сградата, находяща се в гр. София, ул. ****. Възраженията на
ответниците в жалбата, че тя не разполага с представителна власт и легитимация да
предяви искове за установяване на задължения на ответниците за поддръжка и ремонт
на общите части, са неоснователни и не са подкрепени с никакви доказателства.
Действително пред СРС е представено решение от 11.01.2017 г. по гр. д. №
423921/2015 г. на 49 с - в, с което са отменени решенията на ОС на ЕС обективирани в
протокола от 18.05.2015 г. по т. 1, 2 и 3 - приемане на отчет, избор на управител на ЕС
и за водене на дело във връзка със задълженията на етажните собственици. Решението
е влязло в сила на 08.02.2017 г. в хода на производството и има действие занапред.
Следователно към момента на подаване на исковата молба, управителят С.В. е
разполагала с представителна власт по отношение на ЕС.
Следва да се посочи освен това, че въпреки отмяната на решението на ОС по
посочения протокол, видно от протокола на ОС на 10.05.2017 г. (още преди влизане в
сила на посоченото по - горе решение), на следващо проведено Общо събрание на ЕС,
С.В. отново е избрана за управител на ЕС. Ответниците не са ангажирали доказателства
в подкрепа на твърденията си в жалбата, че всички решения на ЕС за избор на
управител са отменени от СРС или от СГС, поради което следва да се приеме, че
управителя на ЕС С.В. е легитимирана да предяви исковете за вземанията в полза на
ЕС. Възраженията на ответниците в жалбата са неоснователни.
Следователно исковете са допустимо заявени от управителя на ЕС и решението
на СРС не е недопустимо постановено поради липса на легитимация на ищеца.
Предвид изложеното въззивният състав приема, че решение е валидно и допустимо
постановено.
При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми, като са обсъдени всички събрани пред СРС доказателства и
е изложена установената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът не
намира за необходимо да преповтаря в цялост, а препраща към нея, на основание чл.
272 ГПК. Настоящият състав ще обсъди само доказателствата относими към доводите
на страните във въззивното производство.
По съществото на спора, във връзка с възраженията във въззивната жалба и в
допълнение към изложеното от СРС, настоящият съд намира следното :
Предмет на претенциите са суми за вноски, дължими от ответниците, за фонд
3
„Ремонт и обновяване", както и за управлението и поддръжката на общите части и за
подмяна домофонна уредба.
Според чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС, собствениците са длъжни : да заплащат
разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно
обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване
и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните
идеални части, както и разходите за управлението и поддържането на общите части на
сградата.
Въззивният състав споделя изводите на СРС, че за основателността на исковете
за установяване дължимост на процесните вземания, в доказателствена тежест на
ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че ответниците са
собственици на имот в ЕС, че е взето решение на Общото събрание на ЕС за заплащане
на разходи за поддържане на общите части - чл. 48 ал. 8 ЗУЕС, както и размерът на
дължимите вноски и периода, за който се отнасят. Ответникът следва да докаже своите
правоизключващи, правопогасяващи и правоунижощаващи възражения, включително
извършено плащане.
По съществото на спора относно дължимостта на вноските от ответника за фонд
„Ремонт и обновяване“ за процесните периоди и във връзка с доводите на страните във
въззивното производство, съдът намира следното :
Съгласно разпоредбите на Закона за управление на етажната собственост
(ЗУЕС), Общото събрание на собствениците или на сдружението създава и поддържа
фонд „Ремонт и обновяване“, като средствата във фонда се набират от ежемесечни
вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно
идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но
не по - малко от един процент от минималната работна заплата за страната и/или други
източници - чл. 50, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС.
ОС на етажните собственици определя размера на паричните вноски за фонд
„Ремонт и обновяване“ - съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗУЕС, като това решение на ОС
обвързва всички етажни собственици, включително и тези, които не са гласували за
него (арг. ал. 4 на чл. 11 ЗУЕС).
Според чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС, минималният размер на ежемесечните вноски не
може да бъде по - малък от 1 % от минималната работна заплата за страната, който е
известен за всеки период. Доколкото в решенията на ОС, касаещи вноските за
създадения фонд „Ремонт и обновяване“, не е посочено нищо различно от
предвиденото в закона, следва да се приеме, че това е дължимият размер на месечната
вноска по чл. 50, ал. 2 ЗУЕС. В същото време в закона е посочена долната, минимална
граница на месечната вноска за фонда, която е определяема, но не и горна такава, което
означава, че няма пречка собствениците да вземат решение за събиране на по – високи
вноски за този фонд от тези съответстващи на 1 % от МРЗ за страната или на идеалните
части от общите части на сградата. В тази част нормата има диспозитивен характер.
По делото не е било спорно, че ответниците М.Р. и М.П. са собственици на
самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост. Притежаваните от
тях идеални части от общите части на сградата са посочени в няколко от представените
по делото протоколи от Общи събрания на етажната собственост (от 27.02.2010 г., от
22.10.2010 г. и от 10.05.2012 г.) и не се оспорват от ответниците. При това следва, че от
доказателствата в съвкупност се установява, че ответницата М.Р. притежава 17, 09 %
ид. части от общите части на сградата, а ответницата М.П. притежава 11, 80 % ид.
4
части от общите части.
Като е съобразил решенията на ОС на ЕС, в това число това от 10.05.2012 г. СРС
е определил, че съобразно притежаваните от ответниците идеални части в общите
части на сградата, М.Р. следва да заплаща вноски от по 8, 55 лв. на месец за фонд
„Ремонт и обновяване“, а М.П. - по 5, 90 лв. на месец. Съдът е приел, че процесния
период от две години дължимите от Милка Рангелова суми възлизат общо на 205, 20
лв., а сумите, дължими от М.П. на 141, 60 лв. Въззивният състав не намира основание
за промяна на изводите на СРС относно определянето на вноските за ремонт и
обновяване на общите части.
На следващо място, съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, разходите за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според
броя на собствениците, ползвателите и обитателите. Нормата регламентира начина на
разпределяне между съсобствениците на горните пера, поради което има императивен
характер (определение № 1097/17.11.2011 г., гр. д. № 630/11 г., ВКС, І г. о.).
Както приема и СРС задължението за заплащане на месечни вноски за
управление и поддръжка на общите части на ЕС и за етажните собственици,
ползватели и обитатели произтича от закона - чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС. В правомощията
на Общото събрание е да определи дължат ли се и в какъв размер вноски от всеки от
живеещите, както и техния размер.
На събранието от 10.05.2012 г. е взето и решение за определяне на размера на
месечните вноски за управление и поддръжка на общите части, които са определени на
3 лв. на човек на месец. Следователно за процесния период от две години всяка от
ответниците дължи за поддръжка и управление на общите части по 72 лв.
Относно дължимостта на сумите за нова домофонна уредба в сградата, като
съобрази възраженията в жалбата, въззивният състав намира следното :
Видно от протокола от 14.03.2014 г., Общото събрание на етажната собственост
е взело решение (по т. 1) за събиране на сума в общ размер от 500 лв. за поставянето на
нова домофонна уредба.
Разходите за поставяне на такава уредба също съставляват такива за поддръжка
и управление на общите части.
Като е съобразил приетото пред него заключение на СТЕ обосновано СРС е
приел, че домофонната уредба по своята същност е обща инсталация на сградата ЕС,
която по естеството си обслужва всички обекти в сградата по смисъла на чл. 38, ал. 1
ЗС.
Индивидуална собственост на етажните собственици са отделните домофонни
апарати в апартаментите, както сочи в решението си и СРС. Безспорно в имотите на
ответниците няма поставени такива апарати, според заключението на експертизата.
След като домофонната уредба е обща част на сградата, а собствениците в ЕС
следва да заплащат всички разходи, свързани с поддръжката и ремонта на общите
части на сградата, независимо дали ги ползват или не, ответниците дължат
припадащата се на дяловете им в общите части сума за посочената уредба. Предвид
изложеното без правно значение е дали ответниците ползват реално уредбата в
собствените си имоти и дали там са монтирани домофонни апарати или не. Съдът
намира за неоснователни и тези възражения, поддържани в жалбата.
Обосновано и в съответствие с доказателствата СРС е приел, че ответниците
следва да заплатят сума, припадаща се според дела им в общите части, от цената за
5
уредбата, определена с решението на ОС, която е по 57 лв. за всеки апартамент (без да
заплащат частта от цената, която представлява индивидуалния домофонен апарат -
според решението на Общото събрание от 14.03.2014 г. и според представената оферта
от лицето, изградило уредбата).
В съответствие с процесуалния закон СРС е приел за неоснователно
възражението на ответниците, че въпросът за дължимостта на процесните суми е
решен с приетото по делото решение от 11.01.2017 г. на СРС, 49 състав (влязло в сила
на 08.02.2017 г.), по гр. д. № 42391/2015 г., с което са отменени всички решения, взети
на общото събрание от 18.05.2015 г., включително решението по т. 3 от протокола, в
което са определени размерите на дължимите от ответниците суми. Това е така, тъй
като предмет на производството по чл. 40 ЗУЕС пред 49 с - в на СРС е
законосъобразността на проведеното Общо събрание, а не съществуването на
задълженията на ответниците и техните размери, какъвто е предметът на настоящото
производство. Действието на решението на съда се изчерпва с отмяна на решението на
Общото събрание на етажната собственост, в което само са посочени размерите на
задълженията, без съдът да формира правни изводи по размера и дължимостта на
конкретните суми от етажните собственици.
Въззивният съд споделя и доводите на СРС, че ако ответниците са имали
възражения относно начина на провеждане на ОС на ЕС, на което са приети размерите
на вноските за поддръжка и управление на общите части, е следвало да поискат
отмяната му в определените от закона срокове, в производство по реда на чл. 40 ЗУЕС,
където следва да се разгледат всички възраженията на етажните собственици относно
провеждането на събранието и вземането на решенията на него. По делото не са
представени доказателства и не се твърди решението на ОС 10.05.2012 г. да е отменено
по съдебен ред.
Следва да се посочи, че наличието на специални изисквания към изготвянето и
съдържанието на протокола от ОС, удостоверяване на съдържанието му от изрично
посочени в закона лица, определения начин за оповестяването му и срок за оспорване
на съдържанието му, придават доказателствена сила на протокола, подобна на
официалните свидетелствуващи документи. След изтичане на срока по чл. 40 от ЗУЕС,
който е преклузивен заинтересованите собственици губят възможността да оспорят
решенията, взети от ОС. Протоколът се стабилизира и има обвързваща доказателствена
сила за етажните собственици, третите лица и съда. Следователно, след влизане в сила
на решението на ОС на ЕС, то обвързва ответниците. Възраженията им в обратния
смисъл са неоснователни.
Въззивният съд споделя и изводите на СРС, че не са налице основания за
извършван на съдебно прихващане със съществуващи вземания на ответниците срещу
ЕС, със суми които са заплатени на отпаднало основание от тях, както се поддържа и
във въззивната жалба.
В практиката се разграничават хипотезите на материалноправно прихващане и
на съдебно прихващане, като насрещно възражение срещу вземането на ищеца по иска
за погасяване на двете вземания до размера на по-малкото от тях. При
материалноправното прихващане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД, двете насрещни вземания
трябва да са еднородни, ликвидни и изискуеми към момента на изявлението за
компенсация, от който момент двете вземания се считат за погасени. Възражението за
прихващане, заявено в хода на висящия исков процес, е допустимо и когато вземането
не е ликвидно, нито изискуемо. Приема се, че в тази хипотеза на съдебно прихващане
погасителния ефект настъпва след като влезе в сила решението, тъй като от този
6
момент вземането става ликвидно и безспорно. (в този смисъл решение № 113
постановено по гр. дело № 1274/2013 г., ГК, ІІ г. о. на ВКС решение № 35 от 25.07.2017
г. по т. д. № 3164/2015 г., т. к., І ТО).
В настоящият случай в производството не се установяват предпоставките за
извършване на съдебно прихващане със съществуващи вземания на ответниците срещу
Етажната собственост на сочените от тях основания. Противно на изложеното в
жалбата въззивният съд констатира, че СРС е разгледал подробно възражението за
прихващане и обосновано го е намерил за недоказано. Въззивният състав не намира
основание за промяна изводите на СРС и препраща към тях, без да е необходимо да ги
преповтаря, съобразно възможността предоставена по чл. 272 ГПК.
Доколкото мотивите на настоящият състав съвпадат с тези на СРС, решението
следва да се потвърди, както е постановено, включително в частта по присъдените
разноски в тежест на ответниците по чл. 78, ал. 1 ГПК.
По разноските пред СГС :
При този изход от спора право на разноски има ищеца - въззиваема страна. До
приключване на устните състезания пред настоящият състав ищецът не е представил
доказателства за направени разноски и такива не се присъждат в негова полза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 550849/02.12.2018 г. по гр. д. №
41661/2015 г. на СРС, 37 с - в.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7