№ 1437
гр. Варна, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20243100502166 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Й. Х. срещу Решение №
75/26.03.2024 г., постановено по гр.д. № 858/2021 г. по описа на Районен съд -
Девня, ІV състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение №
194/27.08.2024 г., постановено по гр.д. № 858/2021 г. по описа на Районен съд -
Девня, ІV състав, с което е отхвърлен иска му с правно основание чл. 422 от
ГПК, вр. с чл. 59 от ЗЗД за приемане за установено, че ЕТ „Валтамар – В.В.“,
гр. Девня му дължи сумата от 5 430 лева, представляващи обезщетение за
ползване без правно основание собствените на жалбоподателя 181 дка
земеделска земя през стопанската 2019/2020 г., за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
производство по ч. гр. дело № 658/2021 г. по описа на РС - Девня.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното
убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага
се, че за процесните земеделски земи не е налице правно основание за
1
ползването им и участие в масиви за стопанската 2019/2020 г., тъй като за
същата няма валидно сключени договор за наем. Иска се отмяна на решението
в обжалваната му част и постановяване на ново, с което да се отхвърли
предявения иск. Претендират се разноски.
Въззиваемият ЕТ „Валтамар – В.В.“ в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
депозира отговор по така подадената жалба, с който отправя искане
решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители,
поддържат изразената позиция по спора.
По отношение на въззивната жалба:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е
постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от
законен състав, поради което се явява валидно. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК
за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на
спора. Правният интерес от предявяване на установителния иск се обосновава
с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение от ответника срещу
дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д.№ 658/2021 г. по описа на РС - Девня.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на С. Й. Х. против ЕТ
„Валтамар – В.В.“, гр. Девня с правно основание чл. 422 от ГПК за приемане
за установено в отношенията между страните, че ЕТ „Валтамар – В.В.“, гр.
2
Девня дължи, както следва: сумата от 6 000 лева, представляваща наемна цена
за ползването на 200 дка земеделска земя по 30 лева на дка за стопанската
2019/2020 г. по договор за наем от 28.07.2015 г. и сумата от 5 430 лева,
представляваща обезщетение за ползване без правно основание собствените
на жалбоподателя 181 дка земеделска земя през стопанската 2019/2020 г., за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК в производство по ч. гр. дело № 658/2021 г. по описа на РС -
Девня.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника ЕТ
„Валтамар – В.В.“, гр. Девня, с който оспорва вземането, като твърди, че
между страните са сключени 11 бр. договори за наем на земеделска земя в
периода 2015 г. – 2019 г., по силата на които обработва собствените на ищците
земи. Релевира се, че задължението към Х. е заплатено и дори е надплатена
дължимата наемна цена. Излага се, че ЕТ обработва 384.841 дка, собственост
на ищеца, обаче стопанската 2019/2020 г. се оказала неплодородна и засятата
реколта е почти изцяло унищожена.
С влязло в законна сила Определение № 102 от 14.02.2022 г. ДРС
прекратява производството в частта по предявения иск с правно основание чл.
422 от ГПК, вр. с чл. 59 от ЗЗД за приемане за установено между страните, че
ЕТ дължи на Х. сумата от 6000 лева, представляваща наемна цена за
ползването на 200 дка земеделска земя по 30 лева на дка за стопанската
2019/2020 г. по договор за наем от 28.07.2015 г. и в частта по предявения в
условията на евентуалност осъдителен иск от Х. против ЕТ за осъждане на
последния да заплати сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за
ползването без правно основание на 200 дка земеделска земя за стопанската
2019/2020 г., поради недопустимост на исковата претенция.
С Определение № 770/25.11.2022 г. ДРС прекратява производството в
частта по предявения насрещен иск от ЕТ „Валтамар – В.В.“, гр. Девня против
С. Й. Х. с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 15 216 лева, получена без основание в периода от 2015 г. до
2019 г.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено
следното от фактическа страна:
Между страните е сключен договор за наем на земеделски земи от
3
26.07.2015 г., по силата на който С. Й. Х. в качеството му на наемодател
предоставя на ЕТ „Валтамар – В.В.“, гр. Девня, в качеството му на наемател за
временно и възмездно ползване собствените си 45.813 дка земеделска земя за
срок от 4 стопански години, считано от 01.09.2015 г. В чл. 11 е уговорено, че
размерът на плащането за всяка стопанска година.
Към горния договор са приложени само първи страници от следните
договори, сключени между С. Й. Х. в качеството му на наемодател и ЕТ
„Валтамар – В.В.“, гр. Девня, в качеството му на наемател: 1/ договор за наем
на земеделски земи от 27.07.2015 г. с предмет предоставяне за временно и
възмездно ползване на 26.144 дка земеделска земя; 2/ договор за наем на
земеделски земи от 28.07.2015 г. с предмет предоставяне за временно и
възмездно ползване на 75.723 дка земеделска земя; 3/ договор за наем на
земеделски земи от 28.07.2015 г. с предмет предоставяне за временно и
възмездно ползване на 14.871 дка земеделска земя; 4/ договор за наем на
земеделски земи от 30.07.2015 г. с предмет предоставяне за временно и
възмездно ползване на 34.251 дка земеделска земя; 5/ договор за наем на
земеделски земи от 30.07.2015 г. с предмет предоставяне за временно и
възмездно ползване на 18.241 дка земеделска земя; 6/ договор за наем на
земеделски земи от 13.07.2016 г. с предмет предоставяне за временно и
възмездно ползване на 26.775 дка земеделска земя; 7/ договор за наем на
земеделски земи от 270.07.2019 г. с предмет предоставяне за временно и
възмездно ползване на 36.296 дка земеделска земя; 8/ договор за наем на
земеделски земи от 26.07.2019 г. с предмет предоставяне за временно и
възмездно ползване на 28.901 дка земеделска земя; 9/ договор за наем на
земеделски земи от 24.07.2019 г. с предмет предоставяне за временно и
възмездно ползване на 16.615 дка земеделска земя; 10/ договор за наем на
земеделски земи от 23.07.2019 г. с предмет предоставяне за временно и
възмездно ползване на 26.775 дка земеделска земя;
От представените нотариални актове за покупка или придобити по
замяна на земеделски земи от С. Х. се установява, че същият е собственик на
389.190 дка земеделски земи в землището на гр. Девня.
От представения Констативен протокол № АР-07-24-1/27.05.2020 г. на
ОСЗ – Суворово е видно, че след проверка на площи, обработвани от ЕТ
„Валтамар – В.В.“, гр. Девня в размер на 35.8 ха е констатирано, че са
4
унищожени поради дълготрайно засушаване посеви от мека пшеница - зимна
на 11.69 ха.
От представения Протокол № АР-07-24-2/28.05.2020 г. на ОСЗ –
Суворово е видно, че след проверка на площи, обработвани от ЕТ „Валтамар –
В.В.“, гр. Девня в размер на 35.8 ха – мека пшеница - зимна, 21.87 ха – зимен
ечемик, 28.09 ха – зимен ечемик, 25.26 ха – зимен ечемик е констатирано, че са
унищожени поради дълготрайно засушаване посевите, както следва: от мека
пшеница – зимна на 24.11 ха – 80 %; от зимен ечемик на 21.87 ха – 98 %; от
зимен ечемик на 28.09 ха – 98 %; от зимен ечемик на 25.26 ха – 95 %.
От Удостоверение от 24.11.2023 г. на ОСЗ – Суворово е видно, че за
стопанската 2019/2020 г. С. Х. не е заявявал с декларация желание да
обработва самостоятелно или при друг арендатор собствените му земеделски
земи с площ от 181 дка и тези имоти не са обявени за бели петна по картата за
обработване за следващата година по чл. 37в от ЗСПЗЗ.
От основното и допълнителното заключение на вещото лице по
допуснатата ССЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено,
се установява, че за стопанската 2019/2020 г. по предоставените от ЕТ
„Валтамар – В.В.“ списъци за рента на С. Й. Х. е начислена рента за плащане
за 418.108 дка по 30 лв/дка или общо 12 543.24 лева. В списъците не е налице
отбелязване, че рентата за процесната стопанска година е изплатена, не е
представено и платежно нареждане за горното. Съобразно списъците за рента
на другите наемодатели/арендатори също е начислена рента по 30 лв/дка. На
вещото лице не са представени за счетоводни разходи за предплата на наем за
следващи стопански години в периода 2015 г. – 2019 г. Средният пазарен наем
за стопанската 2019/2020 г. е 31.50 лв/дка.
Пред ВРС са събрани гласни доказателства посредством показанията на
свидетелите Д.Й.К. /без родство и дела със страните/, И.П.П. /без родство и
дела със страните/ и А.В.В. /без родство и дела със страните/, които съдът
възприема в частта, в която се съдържат данни за релевирани факти, базиращи
се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени
факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
5
достигна до следните правни изводи:
От установената по делото фактическа обстановка не може да се
направи обоснован извод, че между станите има сключен валиден договор за
наем на земеделска земя за стопанската 2019/2020 г.
До приемането на разпоредбата на чл. 4б от ЗСПЗЗ /бр. 42 от 2018 г., в
сила от 22.05.2018 г./, договорите за наем на земеделска земя са уредени като
неформални договори предвид субсидиарното приложение на ЗЗД.
Изискването за форма е въведено за първи път с изменението през 2018 г.,
с чл. 4б от ЗСПЗЗ, като за първи път с ал. 1 е предвидена специална форма за
действителност на договорите за наем на земеделска земя със срок по-дълъг от
една година, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване,
а именно писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на
страните, извършени едновременно. До приемането на горната разпоредба,
писмената форма на договора за наем не е за действителността, а за
доказването му. Предвид обстоятелството, че първият и единствен писмен
договор за наем е сключен през 2015 г. /26.07.2015 г./, когато за
действителността на договорите не е имало изискване за форма, то същият е
действителен, но с изтекъл срок на действие към процесната стопанска
година. За да е валидно продължаването на същия при същите условия и срок,
анексът към него следва да е сключен в писмена форма с нотариално
удостоверяване на подписите на съконтрагентите /чл. 4б от ЗСПЗЗ/. Няма
наведени твърдения, съответно ангажирани доказателства, да е спазено
горното изискване. Всички първи страници приложени към договора от
26.07.2015 г., съдържащи само описание на впоследствие придобити от Х.
земеделски земи, както и уговорка за предоставянето им за временно и
възмездно ползване от ЕТ за срок от 4 години биха имали характера на анекси
към вече сключения договор за наем, ако бяха подписани от страните. Горните
не съдържат подписи за наемодател и наемател. След 22.05.2018 г. освен в
писмена форма, анексите следва да съдържат нотариално удостоверяване на
подписите на съконтрагентите, какъвто не е настоящия случай. Т.е. не са
налице валидно сключени анекси към договора за наем на земеделски земи от
26.07.2015 г., както и представените първи страници не могат да обективират
самостоятелно сключени сделки, предвид липсата на подписи –съвпадащи
волеизявления.
6
Не е налице спор между страните, че в периода от 2015 г. до 2020 г. вкл.
ЕТ „Валтамар – В.В.“ обработва собствените на С. Х. земеделски земи, които
според признанието на ответника са 384 дка, а съобразно представените нот.
актове – 389 дка, като за периода от 2015 г. до стопанската 2018/2019 г. вкл.
ползвателят всяка година заплаща наем на собственика. Тъй като до
приемането на разпоредбата на чл. 4б от ЗСПЗЗ /бр. 42 от 2018 г., в сила от
22.05.2018 г./, договорите за наем на земеделски земи са уредени като
неформални договори, настоящата инстанция приема, че между страните са
били сключвани поетапно неформални договори за наем на процесните
земеделски земи с обща площ от 181 дка след придобиването им, при които Х.
като наемодател е изпълнил задълженията си и е предоставил за временно и
възмездно ползване на ответника собствените си земеделски земи, придобити
до 2016 г. вкл., както и че за периода от 2015 г. до стопанската 2018/2019 г. вкл.
ответникът като наемател е ползвал същите и е заплатил дължимият наем. Не
са доказани обаче съществените реквизити на тези договори, като срок и цена,
нито несъществените такива – клауза за авнсови плащания и други.
След измененията на ЗСПЗЗ през 2018 г. неформален може да бъде
договорът за наем само за срок от 1 година. Не се установи обаче страните да
са сключвали едногодишни неформални договори за наем на притежаваните
от ищеца земеделски земи. Съдът намира за недоказани твърденията на ЕТ, че
има правно основание да ползва собствените на Х. 181 дка земеделски земи
през стопанската 2019/2020 г. От събраните по делото доказателства не се
установи сключен формален или неформален договор за наем между страните
за процесния период.
Следователно настоящият спор се обхваща от хипотезата на чл. 59 от
ЗЗД. Тя е приложима, когато е налице обедняване на ищеца, обогатяване на
ответника, като обедняването и обогатяването следва да произтичат от един
или от няколко общи факта. Поради това в настоящия случай ищецът има
вземане по чл. 59 от ЗЗД срещу ответника за спестените разходи за наем на
земеделската земя.
Съгласно установената практика /напр. решение № 267/20.01.2014 г. по
гр.д. № 13/2013 г. по описа на ВКС, III г. о./ обогатяването, което винаги има
материално естество /оценимо е в пари/ е налице не само когато се увеличава
имуществото на едно лице. То е налице и когато се спестяват на обогатения
7
някои необходими разходи, които той иначе е трябвало да понесе от
собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното
връщане. Същественото за основателността на иска е, че вещ, която е
трябвало да бъде ползвана от ищеца се е намирала в държане на ответника, без
той да има основание за това. По този начин ищецът е бил лишен от
възможността да я ползва и да получи добиви от нея, поради което за него е
налице обедняване. Ирелевантно за спора е обстоятелството дали и каква част
от реколтата през стопанската 2019/2020 г. е погинала.
ЕТ се обогатява със стойността на наема на процесните земеделски
имоти, който се дължи на ищеца, защото по този начин спестява разходите за
заплащането му. Без плащането на наемна цена, той реално не би имал
основание да обработва и да получи реколта от процесните имоти, които не са
негова собственост. Обратно - ищецът обеднява с неполучаването на тези
разходи, защото е лишен от възможността да ползва имотите и да получи
продукция от тях или да ги предостави за ползване на друго лице срещу
наемна/арендна цена. Налице е връзката между обедняването на Х. и
обогатяването на ЕТ „Валтамар – В.В.“, защото и двете произтичат от общия
факт на ползването от ответника на земеделските земи, собственост на ищеца
без основание. Налице са предпоставките, въз основа на които следва да се
уважи предявеният на извъндоговорно основание иск по чл. 59 от ЗЗД.
Ответникът се обогатява за сметка на ищеца, като правно основание за това
няма. В съответствие с чл. 59 от ЗЗД той дължи заплащане на ищеца онова, с
което без основание се обогатява за негова сметка, до размера на обедняването
му, а именно стойността на наема на земеделската земя за стопанската
2019/2020 г. При съобразяване на установения със заключението на вещото
лице среден размер на изплатените ренти за същата стопанска година в размер
на 30 лв/дка, ищецът има вземане от ответника по чл. 59 от ЗЗД в пълния
претендиран размер от 5 430 лева.
Като е достигнал до различни крайни правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение като е
отхвърлил иска на С. Й. Х. против ЕТ „Валтамар – В.В.“, гр. Девня с правно
основание чл. 422 от ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ЕТ „Валтамар – В.В.“, гр. Девня дължи сумата от 5 430 лева,
представляваща обезщетение за ползване без правно основание собствените
8
на жалбоподателя 181 дка земеделска земя през стопанската 2019/2020 г., за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК в производство по ч. гр. дело № 658/2021 г. по описа на РС -
Девня.
С оглед на изхода на правния спор, в частта за разноските Решение №
75/26.03.2024 г., постановено по гр.д. № 858/2021 г. по описа на Районен съд -
Девня, ІV състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение №
194/27.08.2024 г., постановено по гр.д. № 858/2021 г. по описа на Районен съд -
Девня, ІV състав следва да бъде ревизирано, както и Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК в производство по ч. гр. дело №
658/2021 г. по описа на РС - Девня.
В първоинстанционното производство ищецът Х. отправя искане с
правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по
делото разноски, като съобразно изхода на правния спор и уважената част от
исковете, такива следва да му се присъдят, поради което ответникът ЕТ
„Валтамар – В.В.“ следва да бъде осъден да заплати сумата от 1574.60 лева,
представляваща заплатена държавна такса и преводна такава – 113.60 лева,
заплатен депозит за ССЕ и преводна такса – 211 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение – 1250 лева, съобразно представен договор за правна защита
и съдействие. Съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 7, ал. 9 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
една инстанция дължимото минимално възнаграждение е 1343 лева, тоест
заплатената сума е под минимално предвидения размер и не се явява
прекомерна съобразно фактическата и правна сложност на делото.
За въззивна инстанция на въззивникът Х., на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, съобразно изхода на правния спор, следва да му се присъдят разноски
като въззиваемият ЕТ „Валтамар – В.В.“ следва да бъде осъден да заплати
сумата от 956.65 лева, представляваща заплатени от него държавна такса и
преводна такава – 56.65 лева и заплатено адвокатско възнаграждение – 900
лева, съобразно представен договор за правна защита и съдействие /лист 17/.
В заповедното производство заявителят Х. отправя искане с правно
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото
разноски, като такива следва да му се присъдят съобразно уважената част от
исковете, поради което длъжникът ЕТ следва да бъде осъден да заплати
9
сумата от 108.60 лева, представляваща заплатена държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 75/26.03.2024 г., постановено по гр.д. №
858/2021 г. по описа на Районен съд - Девня, ІV състав, поправено по реда на
чл. 247 от ГПК с Решение № 194/27.08.2024 г., постановено по гр.д. №
858/2021 г. по описа на Районен съд - Девня, ІV състав, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕТ „Валтамар – В.В.“,
ЕИК103227940, със седалище и адрес на управление: гр. Девня, ул. „Христо
Ботев“ № 42, представлявано от В.В. ДЪЛЖИ на С. Й. Х., ЕГН **********, с
адрес: ****** сумата от 5 430 /пет хиляди четиристотин и тридесет/ лева,
представляваща обезщетение за ползването без основание на собствените на
Х. 181 дка земеделски земи, находящи се в землището на гр. Девня за
стопанската 2019/2020 г., за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК в производство по ч. гр. дело №
658/2021 г. по описа на РС – Девня.
ОСЪЖДА ЕТ „Валтамар – В.В.“, ЕИК103227940, със седалище и адрес
на управление: гр. Девня, ул. „Христо Ботев“ № 42, представлявано от В.В.
ДА ЗАПЛАТИ на С. Й. Х., ЕГН **********, с адрес: ******, както следва:
сумата от 1574.60 /хиляда петстотин седемдесет и четири лева и шестдесет
стотинки/ лева – разноски за първоинстанционното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 956.65 /деветстотин петдесет и шест
лева и шестдесет и пет стотинки/ - разноски за въззивното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и сумата от 108.60 /сто и осем лева и шестдесет
стотинки/ - разноски за заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11