Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 25.06.2018 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Боряна Воденичарова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
гр.дело № 872 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.06.2017 г. по гр.дело № 189688/2014
г., СРС, ІІ ГО, 54 с-в е допуснал на основание чл. 69, ал. 1 ЗН да бъде извършена делба, между Й.З.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, З.З.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, П.П.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, П.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** и П.Д.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, на следните недвижими имоти: 1. УПИ XVIII-2033 от кв. 26 по плана на гр. А., община А., обл. В., одобрен със заповед №
358/20.12.2001 г. на кмета на община А., изменен със заповед № 720/11.11.2005г.
на и.д. кмет на община А. и заповед № 832/20.11.2006г. на кмета на община А., с
площ по скица от 436 кв.м. и граници: ул. „Детелина Минчева“, ул. „Георги Петлешев“, УПИ 596 и УПИ XIX-2034, и на 2. УПИ XIX-2034 от кв. 26 по плана на гр. А., община А., обл. В., одобрен със заповед №
358/20.12.2001 г. на кмета на община А., изменен със заповед № 720/11.11.2005г.
на и.д. кмет на община А. и заповед № 832/20.11,2006г. на кмета на община А., е
площ по скица от 422 кв.м. и граници: ул. „Детелина Минчева“, УПИ XVIII-2033,
УПИ-596, УПИ XVII-596
и УПИ-594 (без построените в
тях сгради), при следните квоти:
1/18 идеални части за Й.З.Б.;
1/18 идеални части за З.З.Б.;
8/18 идеални части за П.П.П.;
4/18 идеални части за П.Д.П.;
4/18 идеални части за П.Д.П..
ОТХВЪРЛИЛ е исковете
за делба на описаните имоти по отношение на В. П.П., ЕГН **********, с адрес: ***.
ДОПУСНАЛ е на основание чл. 69, ал. 1 ЗН да бъде извършена делба,
между Й.З.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, З.З.Б., ЕГН**********,с адрес: ***, П.П.П., ЕГН**********,
с адрес: ***, П.Д.П., ЕГН **********, с адрес: *** и П.Д.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 12, находящ се в гр.
София, жилищен комплекс „*****“, бл. ****, състоящ се от две стаи, дневна,
кухня и други сервизни помещения е обща квадратура по одобрения план от 87,87
кв.м., при съседи на апартамента: стълбище, З.Н.М., двор, П.А.П.В.и Б.С.В.,
ведно със зимнично помещение, при съседи: коридор, Т.Г.Ц.и Н.Н.Г., М.М.Г.-А.и
двор, заедно е 4,92 % идеални части от общите части на сградата, която сграда е
построена върху държана земя в местност „*****“ по плана на гр. София, при
следните квоти:
10/24 идеални части за Й.З.Б.;
10/24 идеални части за З.З.Б.;
2/24 идеални части за П.П.П.;
1/24 идеални част за П.Д.П.;
1/24 идеални части за П.Д.П..
ОСТАВИЛ е без уважение искането на П.П.П., П.Д.П. и П.Д.П., направено по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК.
Решението
е обжалвано с три въззивни жалби, две от ищците Й.З.Б., ЕГН ********** и З.З.Б., ЕГН ********** и
една от ответниците П.П.П., ЕГН **********, П.Д.П., ЕГН **********, П.Д.П.,
ЕГН ********** и В.П.П., чрез пълномощника им по
делото адвокат К. от САК.
С въззивни жалби от ищеца Й.З.Б., ЕГН ********** с адрес: *** и от ищеца З.З.Б., ЕГН**********, с адрес: ***, в
частта относно отказа на З.от наследството оставено от баща й, в частта на
определения размер на квотата на Т.Х.Б., който е 2/9 ид.ч. от имота, респ.
квотата на двамата въззивници е по 1/9 ид.ч. за всеки от процесния имот, като
се допусне делба при тази квота. Двете въззивни жалби ще бъдат разгледани
заедно, тъй като са идентични в твърденията и доказателствените искания. Счита
се, че решението следва да бъде потвърдено в частта, в която е проведено успешно
доказване на произхода на Т.Х.Б. от семейството Л.Х.Б.и Х.Ш.Б., че Т.Х.Б. е
наследник по закон на А.Х.Б., в което качество е включена в удостоверенията за
наследници, че не е доказано извършеното оспорване на родствените връзки между Т.Х.Б.
и А.Х.Б.. Подробно изложените мотиви следва да бъдат групирани около предмета
на обжалване, а именно досежно извършения отказ от З.от наследството, което е
получила от баща си и неговата действителност. Твърди се, че този отказ е
нищожен, че З.не е разбирала смисъла и значението на декларациите й за отказ от
наследството, че е приемала декларирането на отказите от наследството като
средство чрез което привидно да прехвърли на братята й вещни права върху
имотите, предмет на отказите от наследство и по този начин да изпълни привидно
разпоредбите на ЗСГ, да заобиколи успешно тези разпоредби, да накаже С./А.Б./
за небрежното му отношение към З./съпругата си/ и братята й. Сочи се, че привидността
на отказа от наследство се установява и от факта, че след декларирането от З.на
отказа от наследство, тя е продължила да владее процесния имот от наследството.
Твърди се, че по делото няма доказателства, че З.не е приела наследството
оставено от майка й, или че е заявила пред РС В., че се отказва от
наследството, оставено от майка й. Няма доказателства, че вещите, които З.е
изброила в декларацията й за отказ от наследството, оставено от баща й, са
всичките вещи, които З.е придобила от наследството, оставено от майка й. Чрез
самата декларация З.прави негласно разпореждане с вещи, които е придобила от
наследството, оставено от майка й. Моли се съдът да приема за установено, че е
нищожен отказа на З.от наследството, оставено от баща й, че през времето, през
което З.е заявила отказа от наследството, вече е осъществила действия, с които
е приела наследството, че размерът на квотата на Т.Х.Б. е 2/9 ид.ч. от имота,
респ. квотите на двамата въззивници/ищци/ е в размер по 1/9 за всеки от тях. Не
се претендират разноски и от двамата.
Ответниците по тези въззивни жалби П.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, П.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***,П.Д.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***
и В.П.П. чрез пълномощника им по делото адв. К. от САК, оспорват същите.
Съдът, след като обсъди по реда на
чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и са процесуално допустими, а разгледани по същество
неоснователна, поради следното:
Производството е образувано по предявен
конститутивен иск за делба с правно основание чл.69, ал.1 ЗН от ищцата Т.Х.Б. (починала в хода на производството, на чието място са били
конституирани наследниците й по закон Й.З.Б. и З.З.Б.) срещу П.П.П., П.Д.П., П.Д.П.
и В. П.П..
Ищците Й.З.Б. и З.З.Б. твърдят, че
като наследници на починалата в хода на производството първоначална ищца Т.Х.Б.,
са съсобственици с ответниците П.П.П., П.Д.П. и П.Д.П. на два урегулирани
поземлени имота/УПИ/, в гр. А., ул. „*****, представляващи УПИ XVIII-2033 в кв. 26 по действащи план на гр. А., община А., област В., одобрен със
заповед № 358/20.12.2001г. на кмета на община А., с площ от 430 кв.м. с
граници: ул. „Детелина Минчева“, ул. „Георги Петлешев“, УПИ 596 и УПИ XIX-2034 и УПИ XIX - 2034 в кв. 26 по
действащия регулационен план на гр. А., община А., област В., одобрен със
заповед № 358/20.12.2001г. на кмета на община А., с площ от 430 кв.м., с
граници: ул. „Детелина Минчева“, УПИ XVIII-2033, УПИ-596, УПИ
XVII-596 и УПИ- 594, по силата на наследствено правоприемство от М.Д.М.и П.П. М..
Твърдят, че П.П. М. е придобил по време на брака си с М.Д.М.по давност дворно
място с къща, обор и плевник в чертите на с. А., Варненско, представляващо
парцел VII-52
от кв. 48, е площ от 800 кв.м. при съседи: М.П.,*** шосе,
при действащите през 1963г. кадастрални, регулационни и застроителни планове на
с. А., за което бил съставен н.а. № 45,
том VI, дело № 2121/1963г., подреден в актовата книга на Варненския народен съд
на 05.10.1963г. Впоследствие по силата на одобрените регулационни и
застроителни планове през 1967г. към имота са придадени 60 кв.м. и същият става
с площ от 860 кв.м. Посоченият имот е идентичен с УПИ XVIII-2033 и УПИ XIX-2034
от кв. 26 по действащия план на гр. А., одобрен със
заповед № 358/20.12.2011г. М.Д.М.е починала през 1972г., а П.П. М. - през 1975г., като техни
наследници по закон са З.П.Б.-
дъщеря и П.П.П. и Д.П.П. – синове. След смъртта на П.П. М.
през1975г. синовете му П.П.П. и Д.П.П. са сключили договор за доброволна делба,
без участието на сестра им З.П.Б., съгласно който П.П.П. е получил в
собственост дворно място с къща и други стопански постройки, цялото от 430
кв.м., образуващо парцел XVII-391 от кв. 26 по плана на с. А., а Д.П.П.
е получил в собственост дворно място с къща и други стопански постройки, цялото
от 430 кв.м., образуващо парцел 1-391 от кв. 26 по плана на с. А.. През 1976г. П.П.П.
дарил на сина си П.П.П. дворното място с къща и други стопански постройки,
цялото от 430 кв.м., образуващо парцел XVII-391 от кв. 26 по плана на с. А., за което е съставен н.а. № 160, т. VII, дело №
3150/1976г. на нотариус при РС-В., а Д.П.П. дарил на сина си П.Д.П. дворното
място с къща и други стопански постройки, цялото от 430 кв.м., образуващо
парцел 1-391 от кв. 26 по плана на с. А., за което е съставен н.а. № 154, т.
VII, дело № 3137/1976г. на нотариус при РС-В.. С договор за замяна, за което е
съставен н.а. № 75, том LXXV, дело № 19988/1997г. на нотариус при РС-В. П.П.П.
прехвърлил на П.П.П. и В. П.П. дворно място, представляващо бивш парцел XVII-391 от кв. 26 по плана на с. А., ведно с построената в парцела жилищна сграда,
в замяна на прехвърлен със същия нотариален акт апартамент в гр. В.. С договор
за дарение, за което е съставен н.а. № 107, том XVI, дело № 5187/1991 г. на
нотариус при РС-В. П.Д.П. прехвърлил на баща си Д.П.П. дворното място,
образуващо парцел пл. № 1-391 от кв. 26 по плана на с. А., ведно с построената
в него жилищна сграда. Ищците се позовават на нищожност както на договора
за доброволна делба от 1976г., сключен между П.П.П. и Д.П.П., тъй като при
сключването не е участвала сестрата на съделителите З.П.Б.и поради неспазване
на изискуемата се по закон форма на нотариален акт за сключването й, така и на последващите прехвърлителни сделки от
1976г., от 1991 г. и 1997г. като основани на нищожния договор за делба и поради
обстоятелството, че чрез тях се прави опит за заобикаляне на закона с цел
лишаване З.П.Б.от наследствения й дял от наследството, оставено от М.М.а и П.П.
М.. Твърдят, че З.П.Б.е починала на 29.04.2004г., като до смъртта си не е
знаела за сключения договор за доброволна делба, нито за следващите го сделки с
процесиите имоти, като същата е приела мълчаливо наследството на родителите си
като е подала заявление за възстановяване на собствеността върху земеделски
земи по реда на ЗСПЗЗ, а освен това до смъртта си е обработвала, ползвала,
надзиравала, стопанисвала и е събирала реколта от процесиите имоти, с което е
упражнявала правата си на съсобственик върху тях. Твърдят, че тяхната
наследодателка Т.Х.Б. е сестра и единствен наследник на А.Х.Б., съпруг на З.П.Б.,
починал след съпругата си на 09.08.2011г., като бракът е продължил повече от
десет години и от него съпрузите не са имали деца. По силата на наследственото
правоприемство А.Х.Б. е станал съсобственик на процесиите имоти, като на свой
ред те са преминали по силата на наследяването у сестра му Т.Х.Б., респективно
върху ищците. Ответниците П.Д.П. и П.Д.П. пък са синове и наследници по закона
на починалия преди предяване на иска за делба Д.П.П.. С последващи уточнителни
молби, ищците уточняват, че не предявяват самостоятелни искове за установяване
на нищожност на посочените в исковата молба нотариални актове, нито за
недействителност на обективираните в тях сделки, а чрез позоваването на
нищожността единствено обосновават иска си за делба, както и че предявеният иск
за делба касае само описаните УПИ, без построените в тях сгради.
Ответниците по иска П.П.П., П.Д.П. и П.Д.П., чрез пълномощника си по
делото адв. К. са подали отговор на
исковата молба, в който оспорват исковете за делба. Оспорват, че ищцата е
сестра на А.Х.Б., респективно негов и на починалата преди него съпруга З.П.Б.,
съответно наследник на родителите на З.Б.-М.Д.М.и П.П. М.. Твърдят, че ищцата
не произхожда от родителите на А.Б., нито е осиновена от тях по надлежния ред.
Твърдят и, че З.П.Б.не е наследник
на П.П. М., поради извършен от нея отказ от наследство. Заявяват искане за
включване в делбата на апартамент № 12, находящ се в гр. София, р-н „*****“,
ул. „*******, жилищен блок № ****, с площ по нотариален акт от 87 кв.м.,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи:
стълбище, З.Н.М., двор, П.и Б.В., ведно със зимнично помещение при съседи:
коридор, Т.Г.Ц.и Н.Н.Г., М.Г.и двор, заедно с 4,92% ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху имота, в който е построена, при твърдения да
е придобит от З.Б. и А.Б. по време на брака им, респективно при извод на съда
за наследяване от ищцата на А.Б. да се явява съсобствен между страните.
Ответницата В. П.П. не е изразила становище по иска за
делба.
Ищецът Й.З.Б. е оспорил
извършения от З.П.Б.отказ от
наследството на П.П. М., на който се позовават ответниците. Твърди, че до
смъртта си З.Б. често и продължително е обитавала процесния имот, грижила се е
за него като владелец, използвала го за свои нужди и го смятала за свой дом,
както и че заявеният отказ е недействителен, тъй като е направен за част от
наследството и като опит за заобикаляне на чл. 18 ЗЗД, уреждащ формата на
актовете за прехвърляне на собственост върху недвижими имоти. З.Б. не е
направила действителен отказ и от наследството на своята майка М.М.а.
На основание чл. 341, ал. 2 ГПК в делбата е бил включен и поискания от
ответниците апартамент № 12, находящ
се в гр. София, ул. „*******, бл. 24, ет. 4, като е било открито производство
по оспорване удостоверенията за наследници № 354/30.07.2013г. и № 355/30.07.2013г.,
издадени от СО-район „*****“ в частта относно удостоверените родствени връзки
между Т.Х.Б. и А.Х.Б..
Ищците са твърдели недопустимост на оспорването на удостоверенията за
наследници № 354/30.07.2013г. и № 355/30.07.2013г., издадени от СО-район „*****“,
тъй като спорът бил решен с влязло в сила решение по гр.д. № 3655/1994г. по
описа на СГС. Оспорили са твърденията на
ищците, че Т.Б.не е законно дете на Х.и Л.Б., респективно, че в отсъствието на
акт за раждане, същата се е ползвала непрекъснато от званието законно дете по
смисъла на чл. 54 от Закона за лицата (отм.) (обн. ДВ, бр. 273 от
17.12.1907г.).
Ответниците чрез процесуалния им представител адв. К. са направили искане по
чл. 344, ал. 2 ГПК ищците,
за които твърдят единствено да ползват процесния апартамент в гр. София, да им
заплащат като привременна мярка обезщетение срещу ползването до извършване на
делбата с влязло в сила решение. Ищецът Й.Б. е оспорил твърденията, че
единствено ищците ползват имота в гр.София, а ищецът З.Б. твърди, че не е
ползвал и не го ползва.
Съдът
констатира следното:
Съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 45,
том VI, дело № 2121/1963г. на нотариус при Варненския народен съд, издаден по
обстоятелствена проверка, П.П. М., жител на с. А., Варненско, е признат за собственик
по давност на дворно място с къща, обор и плевник в чертите на с. А.,
Варненско, квартал 48, парцел VII-52 по плана на селото с
пространство от 800 кв.м. при съседи: М.П.,*** шосе. Действащия към момента на
съставяне на нотариалния акт план на с. А. е бил одобрен със заповед № 1020 от
26.04.1921 г. за улична регулация и заповед № 1418 от 24.04.1921 г. за дворищна
регулация. По време на съставяне на нотариалния акт за собственост по давност П.П.
М. е бил в брак с М.Д., сключен през 1924г. съгласно представения акт за
женитба. От представеното копие-извадка от стар план на гр. А., област В.,
одобрен със заповед № 4408 от 20.06.1967г. на Председателя на ОНС-В., както и
разписен лист към проекта за дворищна регулация по този план, се установява, че
с този план имотът е получил нов
планоснимачен № 391 от кв. 26 по плана на гр. А., като от него са образувани два парцела, както
следва: парцел с пл. № 1-391 и парцел с пл. № I-XVII от кв. 26 по плана на гр. А.. Съгласно препис от акт за смърт № 36, издаден на
13.12.2014г., М.Д.М.е починала на 26.12.1972г. и след смъртта си е оставила за
наследници по закон П.П. М.-съпруг, З.П.Б.– дъщеря, Д.П.П.-син и П.П.П.-син.
Съгласно препис от акт за смърт № 15, издаден на 13.12.2014г., П.П. М. е
починал на 03.04.1975г. и след смъртта си е оставил за наследници по закон З.П.Б.-дъщеря
и Д.П.П.-син и П.П.П.-син. С молба за отказ
от наследство с № 481 от 10.07.1975г., с нотариална заверка на подписа от
10.07.1975г., З.П.Б.е заявила, че се
отказва изцяло от своята 1/3 от оставеното от баща й П.П. М. наследство: къща,
плевник и дворно място от 800 кв.м. в с. А., Варненски окръг. Отказът е вписан
в книгата за отричане от наследство на РС-В. под № 481/1975г. съгласно
резолюция на съда от 10.07.1975г., за което свидетелства представеното
удостоверение от PC – В.. Приети са още две молби за отказ от наследство, с
нотариална заверка на подписа от 18.06.2012г., съгласно които З.П.Б.се
отказва от наследството, оставено от П.П. М. и М.Д. М.а, които са вписани съответно под № 33/2002г. и
под № 34/2002г. в особената книга на РС-В. за отричане от наследство съгласно
два броя удостоверения, издадени на 15.05.2013г. от РС-В. . Съгласно заявление
до Общинска поземлена комисия на община А. от 19.03.1991 г., наследниците на П.П. М. и М.Д. М.а-З.П.Б., Д.П.П. и и
П.П.П., са заявили желанието си да им бъде възстановена собствеността върху
изброени в заявлението земеделски земи в землището на с. А.. В молбата е
посочено, че заявителите са представили описаните в заявлението документи за
собственост на земите, чието възстановяване искат. С договор за доброволна делба на сънаследствен имот с нотариална
заверка на подписите на съделителите от 18.08.1976г.,
вписан под № 22, том IV, регистър 3742 на нотариус РС-В., Д.П.П. и П.П.П. разделят помежду си всичкия недвижим имот, останал
от покойния им наследодател П.П. М.,
съгласно който Д.П.П.
получава в дял собствеността върху дворно място с къща и други стопански
постройки, цялото от 430 кв.м., образуващо парцел
1-391 от кв. 26 по плана на с. А., Варненски окръг, а П.П.П. получава в дял собствеността върху дворно място с къща и
други стопански постройки, цялото от 430 кв.м., образуващо парцел XVII-391 от кв. 26 по плана на с. А., Варненски окръг. С договор за дарение на
недвижим имот, обектириван нотариален акт № 154, том VII, дело № 3137/1976г. на
нотариус при РС-В. Д.П.П. е прехвърлил на сина си П.Д.П., полученият в дял
парцел с пл. № I- 391 от к. 26 на с. А., ведно със застроената върху него къща
и стопански постройки. Прехвърлителят се е легитимирал като собственик на имота
с договора за доброволна делба от 18.08.1976г. р. 3742/1976г., том IV, № 22. С
договор за дарение на недижим имот, обективиран в нотариален акт № 160, том
VII, дело № 3150/1976г. на нотариус при РС-В. П.П.П. е прехърлил на сина си П.П.П.
полученият в дял парцел с пл. № XVII- 391 от к. 26 на с. А., ведно със
застроената върху него жилищна сграда и стопански постройки. Прехвърлителят се
е легитимира като собственик на имота с договора за доброволна делба от
18.08.1976г. р. 3742/1976г., том IV, № 22. С договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
107, том XVI, дело № 5187/1991 г. на нотариус при РС-В. П.Д.П. е прехвърлил обратно на баща си Д.П.П.,
парцел с пл. № 1-391 от кв. 26 на с. А., ведно със застроената върху него къща
и стопански постройки. С договор за замяна
на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 75, том LXXV, дело № 19988/1997г. на нотариус при РС-В. П.П.П. и В.П.П. са прехвърлили на
сина си П.П.П. апартамент в гр. В. на ул. „-***********, а П.П.П. им е
прехвърлил в замяна собствеността върху парцел с пл. № XVII-391 от кв. 26 на с. А., ведно с построената в дворното място жилищна сграда. Към
момента на прехвърлянето П.П.П. и В.П. са били в брак.
От представените по делото скици е видно,че съгласно действащия
регулационен план на гр. А., община А., обл. В., одобрен със заповед №
358/20.12.2001 г. на кмета на община А., изменен със заповед № 720/11.11.2005г.
на и.д. кмет на община А. и заповед № 832/20.11.2006г. на кмета на община А., парцел с пл. № XVII-391 от кв. 26 на с. А., описан в
нотариален акт № 75, том LXXV, дело № 19988/1997г. е идентичен с УПИ XVIII-2033 от кв. 26 по сега действащия план, с площ от 436 кв.м. и граници: ул.
„Детелина Минчева“, ул. „Георги Петлешев“, УПИ 596 и УПИ XIX-2034 съгласно представената скица № 373/708/19.05.2014г., а парцел с пл. № 1-391 от кв. 26 на с. А., описан
в нотариален акт № 107, том XVI, дело № 5187/1991 г. е идентичен с УПИ XIX-2034 от кв. 26 по действащия план, с площ от 422 кв.м. и граници: ул. „Детелина
Минчева“, УПИ XVIII-2033, УПИ-596, УПИ XVII-596 и УПИ-594. От акт за женитба № 1223 от 11.11.1956г. се установява, че на
същата дата З.П.П. е сключила брак с А.Х.Б., като след брака съпругата е приела
да носи името З.П.Б.. Съгласно нотариален
акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г от ЗПИНМ № 140, том
XXXII, дело № 6340/1969г., З.П.Б.и А.Х.Б. са придобили по време на брака си
след покупка от СГНС-СУ „Строителство“ правото на собственост върху апартамент № 12, находящ се в гр.
София, жилищен комплекс „*****“, бл. ****, състоящ се от две стаи, дневна,
кухня и други сервизни помещения е обща квадратура по одобрения план от 87,87
кв.м., при съседи на апартамента: стълбище, З.Н.М., двор, П.А.П.В.и Б.С.В.,
ведно със зимнично помещение, при съседи: коридор, Т.Г.Ц.и Н.Н.Г., М.М.Г.-А.и
двор, заедно с 4,92 % идеални части от общите части на сградата, която сграда е
построена върху държавна земя в местност „*****“ по плана на гр. София. Видно
от акт за смърт, издаден от община А. на 01.05.2004г., З.П.Б.е починала на 29.04.2004г. и е оставила за свои наследници по
закон Д.П.П. и П.П.П.-братя и А.Х.Б.- съпруг, като бракът между З.и А.Б.и
е продължил повече от десет години. От представеното удостоверение за
наследници № 355/30.07.2013г., издадено от община А., в неоспорената му част е
видно, че Д.П.П. е починал на 17.04.2013г. и е оставил за свои наследници по
закон ответниците П.Д.П.-син и П.Д.П.-син. От това удостоверение за
наследници № 355/30.07.2013г. на М.Д. М.а, издадено от община А. и № 354/30.07.2013г. на П.П. ***, се
установява, че техни наследници към момента на издаване на удостоверенията, са Т.Х.Б.
като сестра на А.Х.Б., преживял съпруг на З.П.Б., П.П.П. като техен син и П.Д.П.
и П.Д.П. като синове на починалия през 2013г. техен син Д.П.П., са оспорени в
частта относно удостоверените родствени връзки между Т.Х.Б. и А.Х.Б.. Във
връзка с оспорване на тези удостоверения за наследници, са били събрани писмени
и гласни доказателства, от които се установява следното: Съгласно препис-извлечение
от акт за смърт, издаден на 17.06.2013г. от СО, район „*****“ и от приетото
удостоверение за наследници, издадено на 20.06.2013г. от СО, район „*****“, А.Х.Б. е починал на 09.08.2011г. и е
оставил за своя наследница по закон Т.Х.Б.- сестра, чийто произход от
родителите на А.Х.Б. ответниците оспорват, доколкото същата в това си качество
се легитимира и като наследник на З.П.Б.. Установява се от представените по
гр.д. № 5542/1993г. на СРС, 28 състав, справка № 44/22.01.1993г., издадена от
Държавен архив - София, препис от удостоверение за раждане № *****на Общински
народен съвет - Трън и препис от удостоверение за раждане, издадено на
21.01.1993г. от ТОА „Средец“, че Л.Х.Б., роден на ***г., П.Х.Б., роден на ***г.
и А.Х.Б., роден на ***г., са рождени деца на Л.И.и Х.Ш.Б.. П.Х.Б.починал преди
родителите си на 19.02.1939г., съгласно препис-извлечение от акт за смърт № 670
от 21.02.1939г., като същият не е имал деца. Х.Ш.Б. е починал на 14.04.1944г. съгласно препис-извлечение от акт за смърт №
1063/25.04.1944г. и след смъртта си е оставил за наследници по закон съгласно
посоченото в удостоверение за наследници № 249/19.02.1993г. на ОбНС
„Възраждане“, гр. София, Л.Х.Б.- съпруга, починала през 1950 г.,
Л.Х.Б. - син, починал през 1965г. разведен без деца, А.Х.Б. - син, роден през
1924г. и Т.Х.Б. - дъщеря, родена през
1927г. Съгласно служебна бележка от 28.02.1992г., издадена от Общински
народен съвет „Средец“ и писмо от СО, район „Средец“ от 21.04.2015г. в
регистрите за раждане от 1927г. не е
открит съставен акт за раждане на Т.Х.Б. (Б.). От Свидетелство за Свето
Кръщение № 10 се установява, че на 08.08.1931 г. роденото на ***г. в гр. София,
Софийска околия, Софийска епархия, от православни родители Х.Б.и законната му
съпруга Л.П.И., отроче от женски пол, е кръстено от свещеник К.К.в енорията на
църквата „Св. Спас“ с името Т.. Свидетелство за Свето Кръщение от същата дата и
с пореден № 9 е издадено и на А.Х.Б.. Съгласно служебна бележка от
08.01.1993г., издадена от Църковното настоятелство на храм „Св. Св. Кирил и
Методий“ в регистъра за ражданията на храм „Св. Спас“ за 1931г. не е отразено
кръщението на Т. Х.Б.. От Свидетелство за завършен курс на първоначално училище
№ 625/35 се установява, че Т. Х.Б., родена на ***г. в гр. София е завършила
през учебната 1936г./1937г. четвърто отделение на Народното основно училище
„К.Фотинов“. Съгласно извадка от регистрите на населението, отнасяща се за ул.
„*****, издадена от СО, район „Средец“,
лицата, от които се състои домакинството на този адрес са Л.Х.Б.- домакиня, Л.Х.Б.
- син, А.Х.Б. - син, Т.Х.Б. - дъщеря и З.П.Б.- съпруга на А.Б.. От Удостоверение
за граждански брак № 454, издадено от Общинки народен съвет, гр. София, околия
В.Ч. се установява, че на 07.05.1952г. Т. Х.Б. е встъпила в законен брак със З.
Йорданов Б. и е приела след брака да носи името Т. З.Б.. Т. Х.Б. е починала на
05.11.2014г. и е оставила за наследници по закон Й.З.Б. и З.З.Б. - синове,
което се установява от удостоверение за наследници, издадено от СО, район
„Подуяне“, на 14.11.2014г. Съгласно приложеното по делото гр.д. № 5542/1993г.
на СРС, 28 състав, А.Х.Б. е оспорил произхода на Т.Х.Б. от Х.Ш.Б. с оглед
вписването й като негова дъщеря в удостоверение за наследници № 249/19.02.2013г.,
издадено от ТОА „Възраждане“. С решение от 03.05.1994г. по гр.д. № 5542/1993г.
на СРС, 28 състав, е признато за установено, че Свидетелство за свето кръщение
№ 10/08.08.1931г., гр. София на св. Синод на българската църква от църквата
„Св. Спас“ и удостоверение за наследници № 249/19.02.2013г., издадено от ТОА
„Възраждане“ са неистински официални документи, като отразеното в тях, че Л.Х.Б.и
Х.Ш.Б. са родители на Т.Х.Б., а последната е тяхна дъщеря, не отговаря на
действителното фактическо положение. Постановеното по гр.д. № 5542/1993г., 28 състав, решение от 03.05.1994г. е
обезсилено с решение от 03.02.1995г., постановено по гр.д. № 3655/1994г. на
СТС, 1-Г гражданско отделение и производството по делото е прекратено, като е
прието, че ищецът не е активно легитимиран да оспорва произхода на Т.Х.Б., тъй
като не е сред субектите по чл. 31- 45 СК от 1985г. С решение № 482 от
02.10.1997г. по гр.д. № 3942/1995г. на ВКС, IV ГО е оставена без уважение
молбата на А.Х.Б. за преглед по реда на надзора на влязлото в сила решение от
03.02.1995г. по гр.д. № 3655/94 на СТС, 1-Г гражданско отделение.
Във връзка с оспорването на
произхода на Т.Х.Б. са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелките А.Б.К.и М.Й.К., които
пресъздават пред съда разкази, чути от А.Б., а свидетелката К.- и от свекърва
си Р.С., а именно, че Т.Б.била подхвърлено дете, оставено в дома на Л.и Х.Б. и
отгледано от тях без да е било осиновявано. Свидетелката К.сочи, че не знае от
кого е оставено детето при Л.и Х.Б.. От показанията на разпитаните свидетелки К.и
К. се установява още, че З.Б. всяко лято е посещавала В., където ходела в
бащиния си имот при двамата си братя, носела на свидетелката К. бадеми от
имота. Показанията се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства -
писма до А.Хр. Б.с пощенско клеймо „05.11.1992г.“ и с пощенско клеймо „24D...96“ , написани и подписани от З.Б. съгласно заключението на изслушаната и
неоспорена от страните по делото съдебно-графологична експертиза. От тяхното
съдържание се установява, че същата действително е пребивавала в процесиите
имоти в гр. В. през част от годината (като адрес на подателя на писмата З.Б. на
пощенските пликове е записан административният адрес на имота-ул. „*****, с. А.,
Варненско), събирала е и е продавала реколта от лозята и земеделските земи („За
гроздобера той (П.) ми донесе щайги вкъщи от лозето. П. и Д.идваха с количките
си и с моята да ми берат гроздето и помогнаха за пренасянето. От продажбата
взех над 1000 лв., но си купих някои неща от румънците на пазара“; „Мили С.,
требва веднага да се върнеш, защото на полето до две седмици всичко да се
прибере. Никой не може да ми помогне....По полето всичко краде и вчера пак
събрах една количка пъпеши, които ще се развалят. Толкова пари дадохме за оране
и толкова труд хвърлихме.“, обитавала е построените в процесиите имоти къщи и
се е грижила за поддръжката им „Тук времето за един ден се развали. Много е
студено. Трябва веднага да оправим покрива, защото ще започне да вали...“, „На П.
много му тече от покрива между двете къщи. Говорили сте още като беше
скелето....Ти помисли какво може да се направи...“, като обитаването е било
сезонно, а през останалото време З.Б. е живяла в гр. София-, според показанията
на свидетелката К., съсед на семейство Б. в жилищната сграда на ул. „*******,
както и написаното в обсъжданите писма „Ако не дойдеш как ще се демонтира
водомера, какво ще стане с бойлера.“, „Не може да остане така тази зима
(покривът) всичко да се наводни. Ела тез две седмици и ще се върнем заедно“.
Съдът
се е произнесъл и по искането за определяне на привременни мерки по чл.344,
ал.2 ГПК.
По изложените във
въззивната жалба възражения, СГС приема следното:
По исковете за делба с
правно основание чл.69, ал.1 от ЗН, следва да се установи, че между страните е
възникнала съсобственост по силата на наследяване.
От депозирания и приет
по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давност № 45, том VI, дело № 2121/1963г. се установява, че П.П. М. е придобил по давност дворно място, представляващо парцел
VI1-52 от кв. 48 по плана на с. А. от 1921 г., впоследствие разделен на два
парцела с пл. № 1-391 и XVII- 391 от кв. 26 по последващия регулационен план на
с. А. от 1967г., които съвпадат с процесиите недвижими имоти, представляващи
УПИ XVIII-2033
и УПИ XIX-2034 от кв. 26 по действащия план на гр. А. от 2001г., с
административен адрес: гр. А., ул. „*****. За придобиването е съставен нотариален акт за собственост на недвижим
имот по давност № 45/1963г. на нотариус при Варненския народен съд. Към
момента на придобиването П.П. М. е бил в брак с М.Д. М.а, поради което
придобитият по време на брака по давност имот е станал СИО на основание чл. 13,
ал. 1 СК от 1968г. вр. чл. 103 СК (отм.), съгласно който правилата на този
кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за
имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени
бракове. В този смисъл са и задължителните за съдилищата постановки на т. 2 от
ППВС № 8/80 от 17.06.1981 г. М.Д.М.е починала на 26.12.1972г., при което се е
прекратила съществуващата СИО, като съсобственици на процесиите имоти в гр. А.
вследствие прекратяване на СИО и наследяване са станали съпругът на починалата П.П. М.
за ½ ид.ч. от имотите и нейните
деца З.П.Б., Д.П.П. и П.П.П., които
са придобили поравно другата половина от имота, или всеки по 1/6 ид.ч., тъй
като наследството е открито при действие на чл. 14, ал. 7 СК от 1968г. (отм.)
съгласно който при прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия
от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата. Но
когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не
получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. П.П. М. е починал на 03.04.1975г. и е
оставил за свои наследници по закон З.П.Б.-дъщеря,
Д.П.П.-син и П.П.П.-син, които на основание чл. 5, ал. 1 ЗН наследяват равни
части от наследството, в случая всеки по 1/3 ид.ч.
По направения от З.П.Б.с писмено заявление на 10.07.1975г. отказ от
наследството на своя баща, който е вписан по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН в
особената книга на РС-В. под № 481/1975г. и развитите доводи на двамата
въззивници/ищци/ за недействителност и нищожност на извършения от З.Б. в
предписаната от закона форма и вписан пред компетентния съд по местооткриване
на наследството отказ от наследството на нейния баща П. М., настоящата
инстанция приема следното:
Настоящата инстанция приема за неоснователни твърденията, че извършения
отказ е нищожен като привиден. По делото липсват доказателства, от които да се
установи, че от откриване на наследството на П. М. на 03.04.1975г. до
извършения отказ на 10.07.1975г. З.Б. е приела мълчаливо наследството чрез
извършване на действия, които сочат на воля за приемането му, каквито биха били
действия на разпореждане с вещ от наследството, укриване на такава вещ и въобще
действия, които могат да бъдат извършени само в качеството на наследник и които
следва да се преценяват въз основа на всички факти, установени по делото. Не
представлява такова действие държането на нотариални актове за собственост на
земеделски земи, принадлежали на общия наследодател преди внасянето им ТКЗС, което
обстоятелство не е доказано по делото, нито обитаването на наследствения имот
за този период, което също не е установено по делото. Установено е, че след
смъртта на родителите си З.Б. е имала убеждението че е оставила всичко на
братята си, посещавала е делбения имот със съпруга си през летните месеци, където са живеели в
построеното от братята й жилище. Тя е ползвала делбените имоти, когато ги е
посещавала през лятото, но без
извършването от нейна страна на владелчески действия. Ето защо не може да бъде
възприето твърдението във въззивните жалби, че привидността на отказа
от наследство се установява и от факта, че след декларирането от З.на отказа от
наследство, тя е продължила да владее процесния имот от наследството. От показанията на св. К. и К.се установява, че Б. е била само ползвател на
имотите и то през определена част от годината-лятото. Както бе посочено
по-горе, от тези показания се установява, че З.Б. всяко лято е посещавала В.,
където ходела в бащиния си имот при двамата си братя, носела на свидетелката К.
бадеми от имота. Настоящата инстанция също приема, че показанията в тази част са
последователни и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства -
писма до А.Хр. Б.с пощенско клеймо „05.11.1992г.“ и с пощенско клеймо „24D...96“ , написани и подписани от З.Б. съгласно заключението на изслушаната и
неоспорена от страните по делото съдебно-графологична експертиза. От тяхното
съдържание се установява, че същата действително е пребивавала в процесиите
имоти в гр. В. през част от годината (като адрес на подателя на писмата З.Б. на
пощенските пликове е записан административният адрес на имота-ул. „*****, с. А.,
Варненско), събирала е и е продавала реколта от лозята и земеделските земи („За
гроздобера той (П.) ми донесе щайги вкъщи от лозето. П. и Д.идваха с количките
си и с моята да ми берат гроздето и помогнаха за пренасянето. От продажбата
взех над 1000 лв., но си купих някои неща от румънците на пазара“; „Мили С.,
требва веднага да се върнеш, защото на полето до две седмици всичко да се
прибере. Никой не може да ми помогне....По полето всичко краде и вчера пак
събрах една количка пъпеши, които ще се развалят. Толкова пари дадохме за оране
и толкова труд хвърлихме.“, обитавала е построените в процесиите имоти къщи и
се е грижила за поддръжката им „Тук времето за един ден се развали. Много е
студено. Трябва веднага да оправим покрива, защото ще започне да вали...“, „На П.
много му тече от покрива между двете къщи. Говорили сте още като беше
скелето....Ти помисли какво може да се направи...“, като обитаването е било
сезонно, а през останалото време З.Б. е живяла в гр. София-, според показанията
на свидетелката К., съсед на семейство Б. в жилищната сграда на ул. „*******,
както и написаното в обсъжданите писма „Ако не дойдеш как ще се демонтира
водомера, какво ще стане с бойлера.“, „Не може да остане така тази зима
(покривът) всичко да се наводни. Ела тез две седмици и ще се върнем заедно“.
Може да се направи извод, че З.Б. е имала убеждението и съзнанието, че собствеността
е на братята й. В този смисъл лишени от опора от доказателствата по делото
са твърденията, че З.Б.
не е разбирала смисъла и значението на декларациите й за отказ от наследството,
че е приемала декларирането на отказите от наследството като средство чрез
което привидно да прехвърли на братята й вещни права върху имотите, предмет на
отказите от наследство и по този начин да изпълни привидно разпоредбите на ЗСГ,
да заобиколи успешно тези разпоредби/ не се знае дали въобще са й били известни/.
Няма никакви данни по делото, че с отказа си, тя е искала да накаже С./А.Б./ за
небрежното му отношение към З./съпругата си/ и братята й.
Не се касае
и за частичен отказ от наследство, който е недействителен на основание чл. 54,
ал. 1 ЗН. От текста на заявлението за отказ ясно личи волята на З.Б. за отказ
от цялото наследство, оставено от баща й П. М., предвид използването на израза
„отказвам се изцяло от моята 1/3 от оставеното от него наследство“. Относно твърденето,
че по делото липсват доказателства, че вещите, които З.е изброила в
декларацията й за отказ от наследството, оставено от баща й, са всичките вещи,
които З.е придобила от наследството, оставено от майка й. В случая без значение е направеното изброяване на конкретни вещи, което
следва изявлението за цялостен отказ, и които отказващото се лице счита, че са
включени в наследството. Подобно изброяване не опорочава волята й да се откаже
от наследството изцяло, което е несъмнено изразено в писменото заявление. Ето
защо е без значение дали към момента на смъртта на П. М. наследството му е
включвало и други вещи, извън изброените, още повече, че възивниците/ищци/ не са
доказали твърдението си да е имало други такива. Няма данни по делото за
нищожност на това действие. Напротив, след извършването на отказа, тя е
извършила повторни откази от наследството на двамата си родители при действието
на ЗСПЗЗ. До тези повторни откази е била само ползвател на процесните имоти с
ясното съзнание и убеждение, манифестирано пред трети лица, че собствеността
върху тях след нейния отказ, е преминала върху нейните братя.
Ето защо и при зачитане на направения от З.П.Б.отказ
от наследството на нейния баща П. М. на 10.07.1975г. нейната 1/3 част от
наследството му е уголемила дяловете на останалите наследници от същия
ред-нейните братя Д.П.П. и П.П.П., като след смъртта на П.П. М. процесиите
недвижими имоти в гр. А., са били съсобствени между Д.П.П., който е притежавал 5/12 ид.ч. от имотите, П.П.П. - също 5/12
ид.ч. от имотите и З.П.Б., която се е явява собственик на 2/12 ид.ч., придобити
по наследство от майка й М.Д. П., чието наследство З.Б. е приела мълчаливо след
смъртта на майка си. По делото безспорно е установено от личната кореспонденция
на Б. и събраните гласни доказателства, че до смъртта си всяка година З.Б. е
посещавала процесните имоти, полагала е грижи за тяхното опазване, обработвала
е и е прибирала реколта от наследените земи, което несъмнено представлява
действие, което следва от качеството на наследник. От друга страна между
страните е безспорно, че вписаният на 18.06.2002г. в РС-В. отказ от
наследството на М.Д. П., което е направила З.П.Б., касае новооткрито наследство по смисъла на чл. 91а ЗН, след
възстановяване на включените в ТЗКС имоти на наследодателката - земеделски
земи.
При тези данни настоящата инстанция също намира, че извършената през 1976г.
доброволна делба на процесиите имоти само между Д.и П. П., без участието на
сестра им З.Б., която е притежавала към този момент идеална част от имота по наследство
от своята майка, е недействителна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН, тъй като в нея не е участвал един от
сънаследниците, както и че с нея Д.и П. П. не са се легитимирали като еднолични
собственици на получения в резултат на нищожната делба реален дял от
наследството. Предвид принципа, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам има,
последващите прехвърлителни сделки с процесиите имоти, извършени в полза на
низходящите на Д.и П. П., не са породили вещно-прехвърлително действие, за
частта от процесиите недвижими имоти, които надхвърлят притежаваната идеална
част на прехвърлителите. По отношение на притежаваните от тях 5/12 идеални
части, доколкото разпорежданията са извършени в полза на трети лица, които не
са призовани към наследяване при откриване на наследството, поради което се
явяват трети за наследството лица, сделките са относително недействителни на
основание чл. 76 ЗН по отношение на противопоставилите им се други сънаследници
(каквото противопоставяне е налице в случая), които не са се разпоредили с
идеалните си части, и доколкото се касае за делба на наследство, което не се
изчерпва с една вещ и не е налице хипотезата на чл. 212 ЗЗД - т. 1 и т. 2 от
Тълкувателно решение № 1/2004г. от 19.05.2004г. на ОСГК на ВКС. Предвид изложеното
в отношенията между наследниците на тази фаза от производството недвижимите
имоти следва да се считат за съсобствени при произтичащите от наследяването
квоти, без да се зачитат евентуалните права на приобретателя по такава сделка,
който се явява трето за наследството лице, каквото е конституираната в хода на
производството съпруга на съделителя П.П.П., В. П.П..
З.П.П. е сключила брак с А.Х.Б. на 11.11.1956г., след което съпругата е
приела фамилията Б., като тя е починала на 29.04.2004г. и е оставила за свои
наследници по закон-Д.П.П.-брат, П.П.П.-брат и А.Х.Б. - съпруг. Тъй като към
момента на смъртта на З.Б. бракът й с А.Б. е продължил повече от десет години,
и съпругът й наследява само с братя на починалата, на основание чл. 9, ал. 2,
изр. 1 ЗН той получава 2/3 от
наследството й, а братята получават поравно останалата 1/3 от наследството на З.Б., т.е. след смъртта на З.Б. процесиите
недвижими имоти са били съсобствени между Д.П.П., който е притежавал 4/9 ид.ч. от процесиите имоти в гр. А.,
П.П.П., който е притежавал 4/9 ид.ч. от имотите и А.Х.Б., който е притежавал 1/9 ид.ч. от процесните имоти. А.Х.Б. е
починал на 09.08.2011г. и негов единствен наследник съгласно вписаното в
удостоверение за наследници от 20.06.201 Зг., издадено от СО, р-н „*****“, се
явява Т.Х.Б., която в това си
качество е вписана като наследник на общите на страните наследодатели М.Д. П. и
П.П. М. в оспорените от ответниците удостоверения за наследници № 355/30.07.201
Зг. и е № 354/30.07.2013г., издадени от община А., в частта относно
достоверността на удостоверените родствени връзки между Т. Х.Б.и А.Х.Б..
Относно извършеното оспорване на произход, настоящата инстанция ще се
произнесе по депозирана трета въззивна жалба от П.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, П.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, П.Д.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***
и В.П., чрез пълномощника им по делото адвокат К. от САК. В нея ответниците
изрично сочат, че са оспорили произхода на наследодателката на ищците Т.Х.Б. и
то успешно, противно на приетото от съда.
Според тях, съдът неправилно е приложил нормите на чл.53 от ЗЛ от 1907г./отм./
и разпоредбите на Екзархийския устав на БПЦ утвърден с указ от 13.01.1895 г.,
обн. в ДВ № 23/30.01.1895 г. относно съставянето на свидетелства за кръщене и
воденето на регистри за тях. Съдът
необосновано е приел, че по делото е
доказан сложния фактически състав на
чл.55 от ЗЛ/отм./ за наличието на
„непрекъснато ползване от званието на
законно лице“ от страна на наследодателката на ищците. По делото не е
установено, за един период от време, от раждането на Т.Б.на 01.01.1927 г. до
08.08.1931 г./4 години и 8 месеца/ Б.да е носила името на предполагаемия й баща
Х.Б., като за останалите три деца на сем. Б.
са били съставени актове за раждане непосредствено след тяхното раждане.
Свидетелството за свето кръщене не е било вписано в църковните регистри.
Неправилно съдът е приел, че не е съществувало нормативно изискване за
регистриране на раждането на Б.. Според Екзархийския устав на БПЦ утвърден с
Указ от 13.01.1895 г., обн. в ДВ №
23/30.01.1895 г., действал при раждането и кръщенето на Б., Глава Х, озаглавена
„Права и задължения на енорийските свещеници“-чл.147, ал.10 указва, че те са
длъжни да „държат метрически книги за кръщене и венчание и погребение по форма,
утвърдена от Светия синод“. Прави извод, че съставянето на кръщелното
свидетелство на Б.почти пет години след раждането й и неотразяването му в
задължителните за това регистри, разколебават доказателствената му стойност
относно произхода й от семейството на Х.и Л.Б.. Ето защо не е доказано по
делото Б.всякога да е носила името на бащата, от когото тя твърди, че
произхожда, каквото е изискването на нормата на чл.55 ЗЛ/отм./ На следващо място, макар по делото да е
установено, че бащата и майката Б. са дали на Б.своето презиме и фамилия и да
са я отглеждали в семейството като равнопоставено с рождените си деца, тя не е
била признавана за рождено дете на Б., нито от членовете на семейството, нито
от обществото, последните два критерия на чл.55 от ЗЛ/отм./ Позовава се на
свидетелските показания, дадени в цитираното по-горе гр.д. № 5542/1993 г.,
според които св. Б.заявява, че самата Л.Б. е споделяла със своите роднини, със
своите колежки и други близки, че отглежда чуждо дете, че приживе А.Б. е знаел,
че Б.не му е рождена сестра, а е извънбрачно дете на негова братовчедка от Бургас,
а искът му срещу Б.е отхвърлен поради липса на процесуална легитимация за
воденето му, при проведено пълно и главно доказване на твърдените от него
факти. В това производство самата Б.е
признала в жалба до СГС, че знае, че е отглеждана от първия ден на раждането си
от сем.Б. наравно с рождените им деца, респ. знае, че не е рождено дете на
семейството, като е заявила, че не поддържа никакви контакти с А.Б.повече от 34
г., произтичащи от качеството негова сестра. Прави извод, че по делото не е
установен кръгът от факти по чл.55 от ЗЛ/отм./, който да обоснове законния произход
на Б.от Х.и Л.Б., поради приетият от първоинстанционния съд извод за законен
произход на Б.от Х.и Л.Б., не е изграден върху годни доказателства за
изискуемите от закона факти-чл.55 от ЗЛ/отм./ Регистирът за преброяване на населението,
обсъждан от съда, изрично е изключен от доказателствата по делото като
нечетлив, видно от Протокола от с.з. на 22.04.2015 г., а и записите в него са
недостоверни. Събраните по делото доказателства сочат, че записването на Б.под
името Б. в свидетелството за кръщение и последващите го документи, е станало
без да е налице законово основание за това и в опит да се легитимира приетото от
Б. дете пред обществото, проява на милосърдие. Първоинстанционният съд
неоснователно е обосновал извода си с практиката на ВКС по чл.55 от ЗЛ/отм./
Цитираното определение № 66/24.01.2012 г. по гр.д. № 936/2011г. на ВКС, І ГО не
представлява задължителна практика на ВКС и не застава на посочената позиция. Неоснователно
е и позоваването на решение № 168/26.05.2011 г. по гр.д. № 705/2010 г. на ВКС,
ІІ ГО, в което се дава отговор на въпроса за доказателственото значение на
домакинските карти на бежанци, родени пред 1920 г. и заселили се в Царство
България. Ето защо моли да се приеме с постановения въззивен акт, че извършеното
с отговора на исковата молба оспорване на произход на първоначалната ищца Т.Б.от
родителите на А.Б.-Х.и Л.Б., е успешно проведено по делото, че ищците нямат
родствена връзка с А.Б., не са негови наследници, нямат права върху
притежаваното от него имущество и полученото имущество от съпругата му З.Б.,
като заявеният иск за делба да бъде отхвърлен като неоснователен.
В случай, че съдът приеме гореизложените доводи за
неоснователни, то молят да бъде отменено първоинстанционното решение в частта,
му, в която е допусната делба на двата недвижими имота в с. А. и този иск да
бъде отхвърлен. Съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, като
неоснователно е отказал да приеме за разглеждане възражението на ответниците,
депозирано с молбата им от 30.01.2015 г. за придобиване по давност на двата
процесни парцела в с. А., обл. В. с мотива, че е направено след преклузивния
срок по чл.342 ГПК, който според съда е изтекъл с приключване на о.с.з. на
16.01.2015 г. В съдебно заседание на 28.11.2014г. не е бил даден ход на делото,
такъв е бил даден на 16.01.2015 г., но съдът не е обявил доклада си по делото,
а това е сторил на 22.04.2015 г. С писмената си молба от 30.01.2015 г.,
ответниците са заявили възражението си за придобивна давност, но в с.з. на
22.04.2015г. и преди доклада си, в същото съдебно заседание, съдът е приел, че
възражението на ответниците е преклудирано. Това възражение не е включено в
предмета на делото и доказателства във връзка с него не са били събирани. Ето
защо и на основание чл.266, ал.3 ГПК моли съда да бъдат допуснати гласни
доказателства относно придобиването по давност на процесните парцели в село А.
от П. и Д.П.. Сочи още, че изводът на съда, че З.Б. е приела мълчаливо
наследството от майка си М.М.а, не е подкрепен с доказателствата по делото.
Според показанията на св. Кънчена и К., въпреки, че е ползвала имота, то тя е
имала съзнанието, че е само ползвател на имотите в с. А., които е желаела да
останат на братята й. Сочи се, че събраните доказателства за обработване на
земя и събиране на плодове от нея, не касаят процесните парцели. Съдът правилно
е ценил отказа на З.Б. от наследството на П. М., вписан под № 481 от 10.07.1975
г. в книгата за откази от наследство на Варненския районен съд, но няма данни
по делото Б. да е извършила конклудентни действия, обективиращи приемането на
наследството от страна на нейната майка. Нещо повече, през 2002 г., при
действието на ЗСПЗЗ тя е направила повторни откази от наследство по отношение на
земеделските земи, оставени от двамата й родители. Ето защо моли съда да
приема, че приживе са били извършени валидни откази от наследство от родителите
на З.Б. и при откриване на нейното наследство процесните парцели не са били
включени в него. Ако това не се приеме от съда, то моли да бъде разгледано и
уважено възражението за реализирано давностно владение от страна на ответниците
по отношение на част от парцелите, притежавани от З.Б.. Моли съда да постанови
решение, с което да бъде отменено процесното. Претендира присъждане на разноски
в полза на ответниците съразмерно на отхвърлителната част на решението.
Ответниците по тази въззивна жалба Й.З.Б., ЕГН ********** с адрес: *** и
З.З.Б., ЕГН**********,с адрес: *** оспорват въззивната жалба. Не
претендират разноски.
Съдът намира, че въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а
разгледана по същество неоснователна, поради следното
Във връзка
с направеното оспорване на произход на Т.Х.Б. от общите на страните наследодатели
М.Д.М.и съпругът й П.П. М., настоящата инстанция приема следното:
По правило качеството наследник по закон се установява с удостоверение,
издадено в общината по последното местожителство на наследодателя, като при
оспорването му е допустимо установяване на родствена връзка и с други
доказателства. Така направеното оспорване представлява по същество оспорване на
произход, което се допуска в производството за делба по изричната разпоредба на
чл. 343 ГПК, като установяването се извършва само за нуждите на делбеното
производство и не се ползва със сила на присъдено нещо. Подобно оспорване е
било извършено по образувано предходно производство за оспорване на произхода по
гр.д. № 5542/1993г. на СРС, 28 състав и приложените към него гр.д. №
3655/1994г. на СГС, I-Г гражданско отделение, както и гр.д. № 3942/1995г.
на ВКС, IV ГО. С решението, СГС е прекратил производството поради недопустимост
на предявения иск след обезсилване на постановеното от първата инстанция
решение по съществото на спора, като решението е влязло в сила. При тези данни не
е налице формирана сила на присъдено нещо по това дело, която делбеният съд да
е длъжен да зачете (чл. 297 ГПК), като не е налице и хипотезата на чл. 299, ал.
1 ГПК. От друга страна, ответниците са се позовали на свидетелски показания по
това предходно дело, което е недопустимо.
При оспорване
на произход тежестта на доказване е върху лицето, чийто произход се оспорва,
което следва да докаже по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК своя произход. Доказването на произход се
извършва с актове за гражданско състояние, съставени по установения от закона
ред, но ако тези актове са изгубени или унищожени не по вина на страната, която
се ползва от тях, съответно ако такива въобще не са били съставяни по някаква
причина, е допустимо установяване на произход и с други доказателствени
средства, включително свидетелски показания. В
настоящия казус е безспорно установено, че в регистрите за раждане за 1927г.,
когато се твърди че е родена Т.
Б., съхранявани в Столична община, район „Средец“, в което лицето е вписано в
регистрите на населението, няма открит съставен акт за раждане на Т.Х.Б. (Б.) -
служебна бележка от ОНС „Средец“ от 28.02.1992 г. и
писмо от СО, район „Средец“ от 21.04.2015г., т.е. лицето не разполага с акт за
раждане, поради което е допустимо да установява своя произход и с други
доказателствени средства. Това следва и от
разпоредбата на чл.53 от Закона за
лицата/отм./, обн. ДВ, бр.273 от 17.12.1907 г., дейставал до 1949 г., но,
действал към датата на раждане на Т. Б., съгласно който текст, законното произхождение се доказва с акта за раждане,
вписан в книгите за гражданското състояние. При отсъствие
на на такъв документ и съгласно чл.54 от ЗЛ/отм./ е достатъчно е непрекъснато ползване от
званието на законно дете. Според чл.55 ЗЛ/отм./ „Ползването от звание на законно дете произлиза от
редица събития, които, в своята съвкупност, са годни да установят отношенията
на произхождение и родство между едно лице и семейството към което то казва, че
принадлежи. Главните от тези събития са: Лицето да е носило всякога името на бащата, на когото
то казва, че принадлежи; Бащата да го е имал като свое дете и, в това качество
да се е грижил за неговото издържане, възпитание и настаняване; Да е било признавано
постоянно за такова в обществото.
Законосъобразно
първоинстанционния съд се е позовал на съдебната практика, отнасяща се до
тълкуване на разпоредбата на чл.55 ЗЛ/отм./ в решение № 168 от 26.05.2011 г. по
гр.д. № 705/2010 г. на ВКС, ІІ ГО постановена по реда на чл.290 ГПК и
задължителна за съдилищата. С определение 1061 от 10.11.2010 г. е било
допуснато касационно обжалване по въпроса кога по
смисъла на
чл.55 ЗЛ/отм./ е налице ползуване със званието законно дете. При наличието на какви
предпоставки може да се приеме, че ползуването от такова звание следва да се възприема като наличие на установен
произход. Необходимо
ли е позоваване на това звание,от кого и към кой момент да да се приеме, че между детето и отглеждащите го лица са възникнали права
и задължения
като между роднини по произход. След
допускането е постановено цитираното решение № 168
от 26.05.2011 г., в което е дадено тълкуване разпоредбата на чл.55 ЗЛ/отм./,
поради което това тълкуване намира приложение не само по конкретното дело на
ВКС, както се стреми да внуши процесуалния представител на ответниците. В това
решение е посочено, че „ По смисъла на чл. 55 ЗЛ /отм./
ползуването със званието на законно дете се изразява чрез такива фактически
действия от страна на лицето, което отглежда едно дете, които сочат на
отношение като към родно дете и манифестират такова отношение в обществото,
т.е. налице са такива отношения между отглеждащите детето и самото дете, които
съответстват на установеното в обществото разбиране за същността на отношенията
между родител и дете. Тези отношения следва да бъдат установени трайно, т.е. да
са се осъществявали в значителен период от време. Следва да са налице и онези
събития, които според разпоредбата на чл. 55 ЗЛ /отм./ са годни да установят
тези отношения. Главните събития, които в своята съвкупност са годни да установят
отношенията на произхождение и родство между едно лице и семейството, към което
то казва че принадлежи, съгласно чл. 55 ЗЛ /отм./ са лицето да е носило всякога
името на бащата, на когото то казва, че принадлежи; бащата да го е имал като
свое дете и в това качество да се е грижел за неговото издържане, възпитание и
настаняване; да е било признавано за такова в обществото и да е било признавано
в това качество от семейството. Изискването лицето да е носило всякога името на бащата, на когото то казва, че
принадлежи сочи на необходимост тези имена да са били посочвани в писмени
документи, издавани при участието на лицето или удостоверяващи значими за
гражданското му състояние факти и обстоятелства, т.е. необходимо е това
състояние да е обективирано в документ, удостоверяващ гражданското състояние на
детето, но законът не установява изискване за момента, в който следва да стане
това, а ако такъв документ липсва по
причина, че не е бил съставян /т.е. детето никога не е имало съставен акт
за раждане/ или е изгубен или унищожен, не съществува пречка установяването на
ползването от званието на законно дете да се извърши и с други доказателства,
вкл. след смъртта на позоваващото се на това звание лице от неговите
наследници.“ След като съобрази нормите на чл.54 и чл.55 ЗЛ/отм./ и даденото
задължително тълкуване в горепосоченото решение на ВКС, съдът намира, че в
случая по делото се явява доказано, че са налице четирите елемента от фактическия
състав на чл.55 ЗЛ/отм./ регламентиращ установяването
на произход чрез ползване званието законно дете. Т.Х.Б. се ползва от званието
законно дете на Л.и Х.Б. и в този смисъл се явява сестра на А.Х.Б. и негов
наследник. Основание за този извод е установяването по делото на всички събития
посочени в чл.55 ЗЛ/отм./, установяващи отношенията на произход и родство между
Т.Б.и Л.и Х.Б., към които Б.е поддържала по делото, че принадлежи. По делото е
безспорно установено, че Т.Б.е била посочвана с имената на бащата Х.Б.във
всички писмени документи, издавани при участието й или удостоверяващи значими
за гражданското й състояние факти и обстоятелства, каквито са кръщелното
свидетелство на Б.под № 10 от 08.08.1931 г., в които същата е вписана като
родена от православни родители Х.Б.и Л.п.П.И., както и свидетелство за завършен
курс на първоначално училище № 625/35, отнасящ се за учебната 1936г./1937г., в
което е записана с имената на бащата - Т. Х.Б., както е вписана и в регистъра
за преброяване на населението на район „Средец“, в което Т.Б.е посочена като
член на домакинството на Л.Х.Б., доколкото към момента на преброяването Х.Ш.Б.
е бил починал. С тези имена Т.Б.е била известна в обществото до омъжването си
през 1952г., когато е приела фамилното име на съпруга си Б., видно от
удостоверение за граждански брак № 454 от 07.05.1952г. Относно липсата на
отразяване на кръщението на Т.Б.в регистъра за ражданията на храм „Св. Спас“ за
1931 г., то следва да бъде отбелязано, че това не означава, че този документ е
неистински от едва страна, а от друга, това е не е единственият от писмените
документи, на които съдът основава извода си, че Б.е носила всякога името на
бащата. По делото е установено от събраните писмени и гласни доказателства, че Т.Х.Б.
е отгледана от семейство Б., като същите са се грижели за нейното издържане,
възпитание и настаняване - записали са я на училище и са я гледали като свое
дете. Б.е живяла в дома и е била част от домакинството на Б., като същите
приживе не са оспорвали произхода й, т.е. имали са я за свое дете. С посочените
доказателства се установява и че Т.Б.е била признавана в обществото и в
семейството за дете на бащата, което обстоятелство не се опровергава от
воденото след повече от 40 години от омъжването на Т.Б.и излизането й от
домакинството на Б., дело за оспорване на произхода й от А.Б., за който освен
всичко друго е прието, че не разполага с легитимация да оспорва този произход.
Както бе посочено по-горе, свидетелските показания по делото, водено от А.Б.
срещу Б., не могат да бъдат приети по настоящето. Освен това, ответниците,
чиято е била доказателствената тежест да установят по несъмнен начин факти,
водещи до безспорния извод, че по медицински показатели или по биологични
причини лицето не може да е родено от майката, съответно да е дете на бащата,
не са установили чрез разпита на допуснатите свидетели подобни обстоятелства. Свидетелските
показания на разпитаните по първоинстанционното производство свидетели А.Б.К.и М.Й.К.,
които пресъздават пред съда разкази, чути от А.Б., а свидетелката К.- и от
свекърва си Р.С., че Т.Б.била подхвърлено дете, оставено в дома на Л.и Х.Б. и
отгледано от тях без да е било осиновявано, не следва да бъдат кредитирани. Те
възпроизвеждат
разкази на други лица, а не непосредствени възприятия, франгментарни са, като
те се опровергават от събраните по делото писмени доказателства-Свидетелство за
свето кръщение, Свидетелство за завършен курс на първоначално училище № 625/35,
Удостоверение за граждански брак № 454, издадено от Общинки народен съвет, гр.
София, околия В.Ч., на 07.05.1952г., в които Т.Б.е записана като рождено дете
на Л.и Х.Б., като във всички представени по делото официални документи същата е
записана с презиме Х.. По делото няма и медицински данни, при които
разпоредбите на чл. 54-55 ЗЛ/отм./ не биха намерили приложение, като в този смисъл определение № 66 от
24.01.2012г. по гр.д. № 936/2011г. на ВКС, I ГО, на което законосъобразно се е
позовал районния съд. В това определение е посочено, че „съществен за конкретния спор е дали лице, за което има данни че не е
законно родено от майката, може да се ползва от званието законно дете по
смисъла на чл.55 ЗЛ/отм./ Посочено е още, че цитираната норма не следва да бъде разглеждана
изолирано, че тя е част от глава втора
озаглавена "За доказването на законното произхождение". В нея е
записано че законен произход се доказва с акт за раждане, вписан в книгите за
гражданското състояние и в отсъствие на такъв документ, достатъчно е
непрекъснато ползуване от званието на законно дете. В чл.55 ЗЛ/отм./ е посочено как се доказва статута на
деца които са законни, но не притежават акт за раждане. Разпоредбите обаче не
намират приложение в случаите когато за детето има факти, че по медицински
показатели не може да е законно родено от майката“. Обстоятелството, че по делото липсват медицински
данни, че Т.Б.не може да е законно родено от майката, е дало основание за позоваването на
това определение от районния съд.
Настоящата инстанция стига до същия извод, че по
делото е проведено успешно доказване на произхода на Т.Б.от Х.и Л.Б., съответно
че Б.е сестра на А.Х.Б. и негов наследник по закон, в което качество е включена
в оспорените удостоверения за наследници № 355/30.07.2013г. и № 354/30.07.201 3г.,
издадени от община А., поради което не се установява те да удостоверяват
неверни факти по отношение на родствените връзки между Т.Х.Б. и А.Х.Б., т.е.
оспорването им е недоказано. Ето защо като наследник на А.Х.Б. след неговата
смърт Т.Х.Б. е придобила по наследство собствеността върху притежаваната от
наследодателя й 1/9 ид.ч. от процесиите имоти в гр. А., а след нейната смърт
същите са придобити на основание чл. 5, ал. 1 ЗН от синовете й - настоящите
ищци Й.З.Б. и З.З.Б. при равни части, или по
1/18 ид.ч. за всеки.
Неоснователно се явява твърдението във въззивната
жалба, че съдът е допуснал
съществени процесуални нарушения, като неоснователно е отказал да приеме за
разглеждане възражението на ответниците, депозирано с молбата им от 30.01.2015
г. за придобиване по давност на двата процесни парцела в с. А., обл. В. с
мотива, че е направено след преклузивния срок по чл.342 ГПК, който според съда
е изтекъл с приключване на о.с.з. на 16.01.2015 г., поради което се моли да
бъде отменено първоинстанционното решение в частта, му, в която е допусната
делба на двата недвижими имота в с. А. и този иск да бъде отхвърлен.
Както е посочено в решение №
51 от 02.06.2016 г. по гр.д. № 68/2016 г. ГК, ІІ ГО на ВКС, постановено по реда
на чл.290 ГПК, в делбеното
производство не намира приложение общата разпоредба на чл.131, ал.2 във връзка с чл.133 ГПК относно преклудирането в срока за отговор на исковата
молба на възраженията, посочени в чл.342 ГПК, които имат обуславящо значение за обекта и
участниците в имуществената общност и дяловете на последните. Възражението на
ответника-съделител, че е придобил някой от делбените обекти по давност, по същество е възражение против включването му в делбата по смисъла на чл.342 ГПК, което по силата на
закона се преклудира след първото по делото заседание във фазата на допускане
на делбата, и същото не е обхванато от приложното поле на задължителните
указания на т. 4 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК относно преклудиране на
въ зраженията за придобивна и погасителна давност след изтичане на срока за отговор на исковата молба в
общия исков процес. В конкретния казус СРС правилно
е приел за преклудирано
подаденото след първото редовно съдебно заседание пред първоинстанционния съд с писмена молба на 30.01.2015 г. възражение
на ответниците. В съдебно
заседание на 28.11.2014г. не е бил даден ход на делото, такъв е бил даден на
16.01.2015 г., първо по ред редовно съдебно заседание. С определение от
03.10.2014 г. съдът е изготвил проект за доклад, и е обявил същия за
окончателен в съдебно заседание на 22.04.2015 г. След първото по ред съдебно
заседание, с писмена молба от 30.01.2015 г., ответниците са заявили
възражението си за придобивна давност, което и предвид гореизложеното, правилно
е прието от районния съд за преклудирано, съответно не е включено в предмета на
делото и доказателства във връзка с него не са били събирани.
По делото е установено, че Д.П.П. е починал на 17.04.2013г., поради което неговата част,
от наследствените имоти в размер на 4/9 ид.ч. е наследена от синовете
му-ответниците П.Д.П. и П.Д.П. поравно, или всеки е придобил по 2/9 ид.ч.
При тези данни, настоящата инстанция също приема, че
предявените искове за делба на УПИ XVIII- 2033 и УПИ XIX-2034 от кв. 26 на гр. А. се явяват основателни и делбата им следва да бъде
допусната между следните лица и квоти: П.П.П. с 8/18 ид.ч., П.Д.П. с 4/18
ид.ч., П.Д.П. е 4/18 ид.ч., Й.З.Б. е 1/18 ид.ч. и З.З.Б. с 1/18 ид.ч., като
исковете следва да бъдат отхвърлени по отношение на В. П.П..
По отношение на иска за делба на апартамент № 12, находящ се в гр. София, р-н „*****“, ул. „*******,
жилищен блок № ****. Установява се, че процесният апартамент е придобит от З.П.Б.и
А.Х.Б. с нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55г от
ЗПИНМ № 140, том XXXII, дело № 6340/1969г. по време на брака им, поради което е
станал СИО по силата на чл. 13, ал. 1 СК от 1968г. /отм./, съгласно който
недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през
време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие
име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството и във връзка
с чл. 103 СК. Със смъртта на З.П.Б.се
е прекратила съпружеската имуществена общност и по силата на нейното
прекратяване и по наследяване А.Х.Б. е придобил собствеността върху 5/6 ид.ч. от имота /1/2 по силата на
прекратяване на СИО и 2/3 от наследството на съпругата си на основание чл. 9,
ал. 2, изр. 1 ЗН/, а братята й Д.П.П. и П.П.П. са придобили по наследство
останалата 1/6 ид. ч. от имота при равни части, или по 1/12 ид.ч. за всеки. След
смъртта на А.Х.Б. сестра му като единствен наследник е
придобила по наследство 5/6 ид.ч. от
имота, а след нейната смърт-синовете й- настоящи ищци Й.З.Б. и З.З.Б. са
наследили поравно от майка си тази част и се легитимират като собственици на по
5/12 ид.ч. от апартамента всеки.
След смъртта на
Д.П.П., неговите наследници ответниците П.Д.П. и П.Д.П., са придобили по
наследство 1/12 ид.ч. от апартамента, т.е. по
1/24 ид. ч. всеки. Искът за делба на апартамент № 12, находящ се в гр.
София, р-н „*****“, ул. „*******, жилищен блок № ****, следва да се допусне
между следните лица и квоти: Й.З.Б. - 10/24 ид.ч., З.З.Б. - 10/24 ид.ч., П.П.П.
- 2/24 ид.ч., П.Д.П. - 1/24 ид.ч. и П.Д.П. - 1/24 ид.ч.
На основание чл.271,
ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този
изход на спора и за двете групи обжалващи, съответно ищци/ същите не са
претендирали разноски/ и ответници не се следват разноски за настоящето
производство.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.06.2017
г. по гр.дело № 18688/2014г. на СРС, ІІ ГО, 54 с-в.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчване преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.