Решение по дело №279/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 6
Дата: 20 януари 2022 г. (в сила от 19 юли 2022 г.)
Съдия: Павел Александров Ханджиев
Дело: 20212001000279
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Бургас, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова

Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20212001000279 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от “О.“ ЕАД,
ЕИК ***, срещу Решение № 297 от 10.08.2021 г., постановено по т.д. №
469/2020 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е отхвърлена молбата
на въззивника на осн. чл. 625, ал. 1 ТЗ за откриването на производство по
несъстоятелност на “М.“ ЕООД, ЕИК ***
Въззивникът “О.” ЕАД иска отмяна на решението. Оспорва
заключението на в.л. В. по предоставените счетоводни извлечения от “М.“
ЕООД и относно преброяването на касовата наличност на дружеството, както
и самите действия на вещото лице по изпълнение на възложените задачи.
Оспорва наличието на трезор и офис на ответното дружество в гр. П. и сочи,
че в счетоводната експертиза не е споменаван разход за такъв. Преброената
наличност не била на дружеството, а ако същата била налице, можела да бъде
преброена и при отсъствието на г-н К.. По делото била предоставена
кореспонденция и доказателства за признание от страна на “М.” ЕООД, че без
банков кредит дружеството не може да заплати строителните дейности, както
и доказателства, че е заведено гражданско дело за разваляне правото на
строеж на дружеството. Без сумите в брой, чието съществуване било под
въпрос, и без правото на строеж, което било спорно, била налице отрицателна
ликвидност. Кумулирали се и задължения по предварителните договори за
продажба на имущество. Длъжникът не бил в състояние да изпълни поетите
задължения по представените му фактури, а освен това оставил на произвола
1
започнатия от него и спрян впоследствие строеж. Обектът бил без охрана,
включително не била поставена ограда, което застрашавало имуществото
около недвижимия имот, както и живота и здравето на преминаващите в
близост до имота. Коефициентите за ликвидност на дружеството по приетите
по делото съдебно-счетоводни експертизи на база на спорни активи не
отразявали реалното финансово състояние на ответното дружество, тъй като
следвало да се вземат предвид и всички други факти, имащи отношение към
финансовата му стабилност.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с
което да се открие производство по несъстоятелност на “М.“ ЕООД, да се
обяви неговата неплатежоспособност, респективно свръхзадлъжнялост, и да
се определи началната дата; да се назначи временен синдик, да се наложи
общ запор и възбрана на имуществото на дружеството и да се определи датата
на първото събрание на кредиторите. Претендират се сторените разноски.
Въззиваемият “М.“ ЕООД в срока по чл. 263 ГПК е представил
писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и
излага аргументи за законосъобразност и правилност на обжалваното с нея
съдебно решение.
По делото била допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза,
чиито изводи съдът кредитирал като ясни, непротиворечиви и съответстващи
на писмените доказателства по делото. На вещото лице били предоставени
всички поискани от него документи от счетоводството на дружеството, както
и възможност лично да преброи касовата наличност. Същата била значителна,
поради което били положени грижи за нейната охрана на място, специално
пригодено за това, находящо се между гр. С., където бил обекта на
дружеството, и седалището на дружеството. Нямало законова разпоредба как
и къде да се съхраняват наличните суми. Първото преброяване на паричните
наличности от вещото лице било отложено, тъй като вещото лице поискало да
се извърши буквално три дни преди провеждането на с.з., в което била
представена първата експертиза, а управителят точно в този момент бил в
болница в М., където се лекувал от COVID-19. Твърденията на въззивника за
признания от страна на “М.” ЕООД, че без кредит не би могъл да заплати
строителните дейности, били неверни. Освен това решението как ще се
финансира конкретна дейност било въпрос на избор на финансова политика
на управляващия и не било свързано с финансовите възможности на
дружеството.
За периода 2017 – 2021 г. “М.“ ЕООД не било изпадало в състояние на
неплатежоспособност и свръхзадълженост. Спирането на плащанията към
въззивното дружество било в резултат от неизпълнението от страна на
последното на възложените му СМР. От заключението на приетата съдебно-
счетоводна експертиза било видно, че всички задължения на дружеството
били отбелязани и осчетоводени, включително и по всички предварителни
договори, като същите били взети предвид и при изчисляване на
2
коефициентите на финансова стабилност на дружеството. Отговорността за
строителния обект била преди всичко на самото въззивно дружество.
Оспорват се оплакванията, че строежът бил изоставен и се сочи, че по делото
било представено като писмено доказателство конструктивно становище от
проектанта на сградата “ВМСС” ЕООД чрез инж. И. Й., в което било заявено,
че трябва да се потърси конструктивна възможност за поправяне на
размерите на шахтата и проектантът забранява предприемането на всякакви
дейности по строежа, без да има конструктивно предписание на инженер-
конструктор.
Поради съществуващия спор между страните поради допуснати от
въззивника съществени грешки и отклонения от проекта и изпълнението на
СМР, както и дали молителят е изпълнил точно като вид и размер своите
задължения към ответника, към настоящия момент “О.“ ЕАД не се явявало
кредитор на “М.” ЕООД и нямало изискуеми вземания с настъпил падеж.
Между страните не бил подписван акт обр. 19 за приети СМР без възражения
и забележки, а представените по делото протоколи били подписани само от
единия управител на “М.“ ЕООД в момент, когато дружеството се е
представлявало само от двамата управители заедно. Представеният като
доказателство акт обр. 10 бил изготвен единствено във връзка със спиране на
строителството с предписание за обезопасяването и консервирането му и в
него също било посочено, че страните имат неразрешен спор.
Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид изложените съображения
и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 25.11.2021 г. е допусната
за разглеждане по същество.
Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с молба от “О.” ЕАД за откриване
производство по несъстоятелност на “М.” ЕООД. В молбата са изложени
твърдения, че по сключен между страните договор от 06.11.2019 г. за
възлагане на строителство молителят изпълнил СМР по обект “Жилищна
сграда с подземни и надземни паркоместа” в гр. С., м. М. – Изток, но
ответникът не му заплатил изцяло уговорения аванс, както и стойността на
изпълнените СМР, поради което към датата на подаване на молбата
ответникът дължал на молителя общо 439 378,01 лв., от които 262 608,70 лв. –
главница с ДДС за извършени СМР по актове №№ 1 и 2 от 03.02.2020 г.; 45
942,61 лв. – главница с ДДС за извършени СМР по протокол № 3 от
19.05.2020 г.; 12 652,06 лв. – договорна неустойка за забава за плащане на
уговорения аванс и 157 827,40 лв. – договорна неустойка за забава върху
главницата от 262 608,70 лв. Въпреки водените преговори задълженията не
3
били погасени. Според молителя е налице невъзможност длъжникът да
обслужва ликвидните си задължения поради изпадане в неплатежоспособност
или свръхзадълженост. Свръхзадължеността се предполагала, когато
длъжникът е спрял плащанията. Обявената във финансовите отчети на
дружеството касова наличност в размер на 635 000 лв. не съществувала, а
единственият актив на длъжника било учреденото му право на строеж с
нотариален акт №/, том /, рег. № **, дело ** г. на нотариус рег. № *** с район
СРС. Отправено е искане със съдебното решение да се обяви
неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост” на дружеството, да се
определи начална дата; да се открие производство по несъстоятелност на
длъжника; да се определи временен синдик на дружеството, да се наложи
общ запор и възбрана на имуществото му. При така формулиран петитум
следва да се приеме, че молителят отправя искания в условия на
евентуалност: първо по ред искане за обявяване неплатежоспособност на
длъжника, а в случай че не се установи неплатежоспособност, да се разгледа
искане за обявяване на свръхзадълженост на длъжника.
Длъжникът “М.” ЕООД е оспорил молбата като неоснователна.
Възразил, че дружеството няма задължения към молителя. Заявил, че между
страните е налице спор относно изпълнението на задълженията на молителя
по договора за възлагане на строителство. Молителят в качеството на
изпълнител по договора е допуснал съществени неточности и грешки при
строителството, които до този момент не могат да бъдат отстранени и
строителството не може да продължи. Изпълнените СМР не били приети от
възложителя и не отговаряли на договорения начин на изпълнение. Наред с
това длъжникът не бил неплатежоспособен, защото не бил изпаднал във
временна или трайна невъзможност да изпълнява своите задължения.
Поискал е отхвърляне на молбата.
С обжалваното решение окръжният съд отхвърлил молбата. При
извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по чл. 269 ГПК
съдът констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. По съществото на спора то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК
съдът препраща към мотивите му. В допълнение и по повод конкретните
оплаквания във въззивната жалба:
Спорният въпрос, от отговора на който зависи изводът за това дали
“М.” ООД е в състояние на неплатежоспособност, евентуално
свръхзадълженост, е наличието или липсата на парични средства в брой, с
които търговецът би бил в състояние да посрещне задълженията си. Според
данните в междинния счетоводен баланс към 31.03.2021 г. дружеството
разполага с парични средства в брой в размер на 625 000 лв. Това
обстоятелство се оспорва от кредитора, като по този начин всъщност се
оспорва редовността на счетоводните книги на длъжника. Доказателствената
тежест за установяване редовността на счетоводните книги носи страната,
които би се ползвала от счетоводните записвания. В случая тежест да
установи редовността на собственото си счетоводство, а оттам –
4
действителното наличие на парични средства в брой, носи длъжникът.
За установяване на финансовото и икономическо състояние на
ответното дружество по искане на молителя е назначена съдебно-
икономическа експертиза, която е отговорила на въпроси, формулирани и от
двете страни. В основното заключение на вещото лице Е.В. се съдържа
констатация, че към датата на междинния счетоводен баланс общо активите
на дружеството са на стойност 1 287 000 лв., а задълженията са за 685 000 лв.,
т.е. че активите на дружеството са достатъчни за покриване на паричните му
задължения.
В активите се включват парични средства в брой към 31.03.2021 г. – 625
000 лв. В ГФО за 2017 г. са обявени парични средства в брой – 709 000 лв.,
през 2018 г. – 598 000 лв., през 2019 г. – 635 000 лв, през 2020 г. – 625 000 лв.
По искане на ищеца е извършено фактическо преброяване на паричните
средства в касата на дружеството. Това е извършено от в.л. Е.В. на 16.06.2021
г. в офис на “М.” ЕООД в гр. П. ул. О. № *, в присъствието на управителя Н.
К. и на В.С.М.. Преброяването е констатирало стойност на касовата
наличност – 625 115,20 лв.
При извършена от съда справка в ТР по партидата на “М.” ЕООД се
установява, че дружеството е обявявало регулярно ежегодните си финансови
отчети. Според данните в тези отчети в края на годината на учредяване на
дружеството – 2009 г. – то е разполагало в брой с парични средства в размер
на 22 000 лв.; в края на 2010 г. – 3000 лв.; 2011 г. – 3000 лв.; 2012 г. – 107 000
лв.; 2013 г. – 138 000 лв.; 2014 – 617 0000 лв.; 2015 г. – 954 000 лв.; 2016 г. –
918 000 лв.
Съдът приема, че счетоводството на длъжника е водено редовно и
отразява коректно извършените финансови операции и имущественото
състояние на дружеството. Става ясно, че дружеството е възприело практика
на съхраняване на значителни парични суми в брой. Стойността на средствата
е започнала да нараства значително след 2012 г. и е била най-голяма в края на
2015 г., след което е намалявала до 625 000 лв. Акумулирането на средствата
в брой е станало поне 4-5 пет години преди сключването на договора между
страните и повече от 6 години преди извършване на експертизата, поради
което не може да се очаква да са съхранени първичните счетоводни
документи, чрез които да се проследят източниците на средствата в брой.
Преценявайки в съвкупност записванията в годишните финансови отчети
относно парите в брой, хронологията и движението на средствата, както и
извършеното преброяване в хода на производството, съдът заключава, че
действително “М.” ЕООД разполага с парични средства в размер на 625 000
лв.
При това положение следва да се съобразят и констатациите на вещото
В. относно общия размер на активите, съотношението им със задълженията и
изчислените коефициенти на ликвидност, задлъжнялост и финансова
автономност, които водят до извод, че длъжникът разполага с имущество,
5
което е достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за
интересите на кредиторите. Това, съгласно чл. 631 ТЗ, е основание за
отхвърляне на молбата. Не е налице неплатежоспособност по смисъла на чл.
608 ТЗ, тъй като търговецът е в състояние да изпълни задължението си, но
отказва да стори това поради спор с кредитора и насрещни претенции към
него. Не е налице и свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ, тъй
като дружеството разполага с имущество, което е достатъчно за покриване на
задълженията му. Спорът между страните относно изпълнението на
сключения между тях договор и относно съществуването на задължение на
възложителя към изпълнителя за заплащане на възнаграждение за извършени
СМР следва да се разреши по общия исков ред.
Тъй като крайните изводи съвпадат с тези на първонстанционния съд,
обжалваното решение следва да се потвърди изцяло, като в полза на
въззиваемия се присъдят разноските, сторени във въззивното производство, в
размер на 1000 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 297 от 10.08.2021 г., постановено по т.д.
№ 469/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА “О.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. А.. С.М. № ***, ет. *, ап. *, със съдебен адрес: гр. С., ул. Х.К. № *,
ет. *, ап. *, чрез адв. Кр. Г., да заплати на “М.” ООД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. Б. № *, сумата 1000 лв. – разноски във
въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните на осн. чл. 633, ал. 2 ТЗ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6