№ 716
гр. София , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000501240 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Красимира Георгиева, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение 260931 от 12.02.2021 г. Софийски градски съд, Първо гражданско
отделение, втори състав е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на А. С.
Г. 40 000 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му
обвинение в извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2, връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и за
престъпление по чл. 143, ал. 1, връзка с чл. 18, ал. 1 от НК плюс законната лихва от
19.05.2020 г. до окончателното изплащане и е отхвърлил иска за неимуществени вреди за
разликата над 40 000,00 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева, както и изцяло
иска за имуществени вреди в размер на 15067,80 лева.
Ищецът А. С. Г. е подал въззивна жалба чрез адвокат Г.С. срещу решението в
отхвърлителната му част.
Ответникът Прокуратура на Република България е подал въззивна жалба срещу
решението в осъдителната му част.
Жалбите са подадени в срок и са допустими. Няма подадени отговори на жалбите.
В жалбата на ищеца се твърди неправилно приложение на процесуалния и
материалния закон, както и необоснованост, а също така и неправилен и непълен доклад по
делото, довел до непроизнасяне по всички искове. Иска се допускане на разпит на двама
свидетели при режим на довеждане за установяване на промяната в социалния живот на
ищеца, в психологическото и здравословното му състояние, нарушенията във връзките с
1
близки хора, приятели и бивши колеги. Искането е обосновано с процесуално нарушение на
съда, който въпреки представения болничен лист на адвоката, не е отложил разглеждането
на делото и е дал ход на делото и ход на устните състезания в първото заседание. Като не е
отложил делото, съдът е лишил страната от възможността да направи допълнителни
доказателствени искания във връзка с твърденията на насрещната страна и във връзка с
доклада по делото.
В жалбата на ответника се твърди, че не са доказани настъпили неимуществени
вреди, поради което неправилно е присъдено обезщетение, а алтернативно се твърди, че е
завишено.
Оплакването за неправилен и непълен доклад е преценено с определението за
насрочване на делото от настоящата инстанция за неоснователно, тъй като претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди е единна, а накърнените чест и добро име и
влошеното здравословно състояние са различни нейни проявления. Ето защо, не са се
наложили процесуални действия от въззивната инстанция във връзка с това оплакване.
Уважено е доказателственото искане поради процесуалното нарушение на първата
инстанция, на което се позовава страната. Параметрите на спора се считат очертани едва
след доклада по чл. 146 ГПК, поради което и в първото заседание страната има право на
доказателствени искания във връзка с оспорванията на насрещната страна и доклада по
делото. В случая Прокуратурата е оспорила факта, че ищецът е претърпял вреди от
повдигнатото обвинение, поради което и искането за разпит на свидетели е допустимо пред
настоящата инстанция. Предвид изслушаните пред първата инстанция заключения на СПЕ и
СМЕ, съдът е допуснал разпит на един свидетел за търпените неимуществени вреди и е
отказал разпита на втори свидетел за същите обстоятелства.
Доколкото повдигането на обвинение е регламентирана дейност на специално
оторизирани за това държавни органи, която се извършва по установен ред, във връзка с
която се образува наказателно производство, в случаите, когато то приключва с
оправдателна присъда, която винаги се постановява от съда с нарочен акт, за доказването на
необходимите предпоставки е достатъчно пострадалото лице да посочи номера на делото, по
което присъдата е постановена. Предвид твърдението на Прокуратурата, че присъдата не е
влязла в сила, настоящият съд е изискал от Софийски градски съд, наказателно отделение –
13 състав заверен препис от присъда по НОХД № 5809/2017 г. от 02.05.2018 г. с отбелязана
дата на влизането й в сила. В с.з. от 03.06.2021 г. съдът е приел като доказателства по делото
присъда по НОХД № 5809/2017 г., НО – 13 състав, СГС и решение на Апелативен съд –
София по ВНОХД № 781/2018 г., НО – 1 състав.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа въззивната
жалба и оспорва жалбата на насрещната страна. По отношение на претенцията за
пропуснати ползи от неизплатени трудови възнаграждения счита за безспорно, че
уволнението е вследствие на повдигнатото обвинение и Прокуратурата носи пряка
отговорност за тях. По отношение на претенцията за неимуществени вреди подчертава, че
А.Г. е най-добрият футболен съдия в новата история на България. Дългогодишен съдийски
активист и към настоящия момент все още същият е най-добрият съдия, без значение, че
вече повече от 15 години не съдийства, продължава да е *** на Съюза на българските
футболни съдии, той е изключително известна и публична личност. Неговото публично име
е накърнено по един непоправим начин поради многобройните изявления в медиите и
поради липсата на медийни изявления от самата прокуратура за оповестяване на
оправдателната присъда. Четири години по-късно е без работа, защото Агенцията
продължава по един или друг начин при всяко негово възстановяване от Административния
съд да променя трудовата характеристика на длъжността и да не го назначава.
Справедливият размер на обезщетението е в рамките на претендираната сума от 150 000
лева, от една страна защото три години продължава да е без работа и от друга тъй като
2
продължава да бъде подсъдимият А.Г. за цялата футболна и спортна общественост.
Прокуратурата поддържа жалбата си и оспорва жалбата на ищеца. Твърди, че
обезщетението е завишено предвид кратката продължителност на наказателното дело - една
година и 8 месеца за досъдебна и съдебна фаза. Ищецът е оправдан на първа инстанция и
това в значителна степен е допринесло за намаляване интензивността на търпените вреди.
Спрямо него не е изпълнявана най-тежката мярка за неотклонение, процесуалните действия
с негово участие не са многобройни или интензивни. Вредите, доказани по делото, са
обичайните от наказателния процес. Няма влошаване на здравословното му състояние по
причини на наказателното дело, уволнението също не е в причинно-следствена връзка с
него.
Софийският апелативен съд, след като съобрази твърденията и възраженията на
страните и направи самостоятелна преценка на представените по делото доказателства,
приема следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционното производство е образувано по искове на А. С. Г. за
присъждане на обезщетение за претърпени вреди от повдигането на неоснователно
обвинение в извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2, връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и за
престъпление по чл. 143, ал. 1, връзка с чл. 18, ал. 1 от НК.
Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът
по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на
претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост. От приетите от
първата инстанция писмени доказателства, се установява следното.
С постановление от 14.07.2017 г. по ДП 271/2017 г. по описа на СЗА при Софийска
градска Прокуратура ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 282, ал. 2,
връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, както и за престъпление по чл. 143, ал. 1 връзка с чл. 18, ал. 1 от
НК.
На ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лева.
С присъда № 111 от 02.05.2018 г., постановена по НОХД № 5809/2017г. по описа на
Софийски градски съд, наказателно отделение – 13 състав А. С. Г. е признат за невиновен, в
това на 05.10.2016 г. и 05.11.2016 г. в гр. София, при условията на продължавано
престъпление - с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, в качеството на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ НК, на което е било възложено да изпълнява със заплата
постоянно служба в държавно учреждение, а именно *** на Областна дирекция по
безопасност на храните - София град, с цел да набави облаги за другиго и да причини
другиму вреди, превишил властта си и нарушил служебните си задължения, като деянията
са извършени от лице, заемащо отговорно служебно положение и са настъпили значителни
вредни последици.
С решение № 53 от 07.02.2019 г. по ВНОХД 781 / 2018 г. САС е потвърдил
присъдата и тя е влязла в сила на 29.03.2019 г.
От СГС са приети заключения на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р
Д. Б. и съдебно-психологическа експертиза, изготвена от клиничен психолог Д. З..
От настоящата инстанция е разпитана като свидетел С. Б. К., която познава ищеца от
3
2012-2013 г., тъй като той е международен футболен съдия, известен в България, а тя - бивш
национален състезател по волейбол. Свидетелката описва ищеца като физически здрав
преди началото на наказателния процес и трениращ редовно, а след началото му и до
момента без възможност за физическа активност заради хипертоничната болест на сърцето.
Разказва, че след започване на наказателното дело се е затворил се в себе си, станал е
депресивен и е споделил, че не се чувства добре. По неин съвет е отишъл на лекар, в
резултат на което са му открили хипертонична болест на сърцето, впоследствие диабет и
заболяване на щитовидната жлеза. Заедно със синовете му му записали час при психолог. За
повдигнатото обвинение е разбрала от телевизия БиТиВи. В резултат на обвинението много
от неговите колеги в спортните среди започнали да го отбягват, освен това спрели да го
канят в телевизионни предавания за коментар на футболни срещи. И след оправдателната
присъда физическото и емоционалното му състояние не се е подобрило, тъй като става дума
за хронични заболявания. Съдът кредитира показанията относно лично възприетите от
свидетелката факти, доколкото са подробни и вътрешно непротиворечиви.
Съгласно установената практика на ВКС е нормално да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване (Решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV
г. о., ГК, Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 214 от 08.01.2019 г. по гр. д. № 3921/2017 г. на ГО, IV отделение). Не е в тежест на
пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите
действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи
неговия размер по своя преценка. (Решение № 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
652/2011 г., IV г. о., ГК).
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия
критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на
упражнената процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са извършени с
участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време,
проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. В случая производството спрямо
ищеца, включващо досъдебна фаза и съдебна фаза на две инстанции, е продължило една
година и осем месеца. Тази продължителност категорично не надвишава критериите на чл.6
от ЕКЗПЧОС (в сила за България от 07.09.1992 г.), тълкуван в светлината на практиката на
Европейския Съд по правата на човека (ЕСПЧ). По делото няма твърдения и доказателства в
какви и колко процесуални действия е участвал, поради което независимо дали са били
много или малко, няма как да бъдат съобразени при размера на обезщетението. Наложената
мярка за неотклонение не е създала пречки за свободното придвижване на ищеца, а размерът
на гаранцията не е бил висок и плащането й не е предизвикало неудобства у обвиняемия.
Основателен е доводът на Прокуратурата, че ищецът е оправдан още на първа инстанция,
което в известна степен намалява вредите.
Размерът на обезщетението се определя също според вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания, страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство
на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за развитието
на заболяването. От приетите медицински документи и от техния анализ в заключението на
СМЕ се установява, че през 2008 г. е бил лекуван за подостър тиреодит, а 2-3 години преди
2018 г. за субклиничен хипотиреодизъм. През 2014 г. е имал бъбречна криза, а през 2018 г. –
пиеолонефрит. През 2018 г. са му поставени диагнози артериална хипертония от втора
степен и стеатоза на черния дроб. Следователно заболяванията, свързани с щитовидната
жлеза, датират няколко години преди повдигането на обвинението. Артериалната
хипертония и диабет тип 2 (за който има направление за хоспитализация, но няма епикриза
от лечебно заведение) са хронични и проявата им е обусловена от различни генетични и
фактори на средата. Според вещото лице двете заболявания не са във връзка с водения
4
наказателен процес, тъй като ищецът се е справил със ситуацията на ниво смарт вагус – чрез
процеса невроцепция и не се е достигнало до дистрес и развитие на соматични заболявания.
Според заключението на СПЕ ищецът е развил в резултат на обвинението
адаптационна реакция, изразяваща се в напрежение, безпокойство, тревожност. Последното
се потвърждава и от свидетелските показания.
Съдът приема за недоказано твърдението, че в резултат на наказателното дело Г. е
получил неинсулинов захарен диабет, дисфункция на щитовидната жлеза и артериална
хипертония. Дисфункцията на щитовидната жлеза е с давност няколко години преди
процеса, за началото на диабета няма точни данни, като единствено хипертонията съвпада
по време на диагностициране с наказателното преследване. Вещото лице по СМЕ,
неоспорена от страните, е обосновало, че за появата на всички тези заболявания факторите
са комплексни, а ищецът се е справил със стресовото събитие и не се е достигнало до
дистрес и заболявания, предизвикани от него. В този смисъл са неоснователни
оплакванията в жалбата на ищеца, че обезщетението следва да обхваща и влошеното
здравословно състояние и са основателни доводите в пледоарията на прокурора от САП, че
за установяване на връзката между заболявания и наказателен процес не са достатъчни
свидетелски показания.
По повод психическото състояние съдът кредитира свидетелските показания
заключението на СПЕ и приема, че при ищеца е било състояние на тревожност и
напрежение, които обаче не намира да са извънредни, надвишаващи по интензитет
обичайните при наличие на обвиняване в престъпление. Не се доказват твърденията за
панически страхови атаки, нарушаване на връзките с близките хора и отказ да общува с
когото и да е. Съгласно свидетелските показания семейството му го е подкрепяло –
свидетелката заедно със синовете му са му запазили час при психолог, а тя самата не е
спряла да общува с ищеца. Съобразно споделеното от ищеца пред вещо лице Златарева,
нейните изводи и наблюденията на свидетелката може да се приеме, че ищецът се е затворил
в себе си и е избягвал контакти с по-широк кръг познати, което също е обичайно поведение
при такъв тип събития и не надхвърля презумптивните вреди.
Следва да се вземе предвид, че обвинението е за престъпление по служба и че
предвиденото наказание е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да
постанови и лишаване от правото да се заема определена държавна или обществена
длъжност. Тези факти обосновават по-висок размер на обезщетение. Наред с това, следва да
се има предвид и медийното отразяване на наказателното обвинение и свързания с това по-
голям обем и интензитет на болките и страданията.
Неоснователни са оплакванията на Прокуратурата, че не следва да носи отговорност
за това. Медийното отразяване на наказателния процес не изключва и не намалява
отговорността на Прокуратурата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, защото разпространяването на
новини в медиите не е неправомерна дейност, за да може сама по себе си да причини вреди
(не е необходимо и достатъчно условие), поради което не може да изключи отговорността
на Прокуратурата. От друга страна, следва да се съобрази, че в приложените към исковата
молба разпечатки и статии ищецът никъде не е заклеймен като престъпник, каквито
твърдения има в исковата молба и Прокуратурата не е нарушила презумпцията за
невиновност. От значение е и фактът, че ищецът живее в *** – най-големият град в
България, а не в малък град, където цялата местна общественост да е ангажирана с
обсъждане на наказателното преследване срещу него. Поради това, че медиите ежедневно
осведомяват за повдигнати обвинения срещу различни държавни служители, вниманието на
обществото не е било специално изострено в случая с А.Г.. Няма доказателства, че той е бил
толкова широко коментиран от печатни и електронни медии, че интензитетът на
накърняване на доброто име на ищеца да е бил особено висок.
5
Твърденията в исковата молба и в пледоарията пред настоящата инстанция, че той и
досега е *** на Съюза на футболните съдии и не е преставал да бъде такъв, опровергава
категорично твърдението за трайно накърнено добро име в обществото, както и за социална
изолация на А.Г.. Няма твърдения и доказателства от наказателното преследване срещу него
в качеството му на *** на Областна дирекция по храните да е пострадала репутацията му на
дългогодишен международен футболен съдия. Показанията на свидетелката, че са спрели да
го канят в телевизионни предавания за коментар на футболни срещи не могат да обосноват
по-високо обезщетение. Няма нито твърдения, нито доказателства колко често е бил канен в
телевизионни предавания преди и след повдигане на обвинението. Съображенията на
телевизионните редактори и водещи могат да са разнообразни и няма как да се приеме, че са
пряко следствие от действията на Прокуратурата.
От обсъдените свидетелски показания не се установява повдигането на обвинение да
е причинило на ищеца душевни страдания и неудобства над обичайните. Основателни са
оплакванията на Прокуратурата, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е
завишен с оглед изяснените по-горе фактори: продължителност на наказателното
производство, мерки на процесуална принуда, обичайни психологически вреди, както и
липсата на специални изявления пред обществеността на Прокуратурата във връзка с
делото. Като се отчита медийното отразяване на случая, предвиденото наказание за
престъпление по служба и заеманата длъжност *** на Областна дирекция по безопасност на
храните - *** град, въззивният съд приема обезщетение от 10000 лв. за справедливо и
адекватно. Изцяло неоснователни са оплакванията на ищеца за занижен размер на
обезщетението: по делото не е доказано влошено здравословно състояние във връзка с
процеса, психическото състояние на ищеца е нормална реакция на повдигнатото обвинение,
той се ползва от подкрепата на семейството и близките си приятели, не се доказва трайно
накърняване на репутацията му предвид факта, че по време на преследването не е преставал
да заема длъжността *** на Съюза на футболните съдии, за която се предполага, че се
изисква добро име и професионална репутация.
В същото време, като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена
вреда служи икономическият растеж и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на деликта. В случая датата, към която
следва да се отчетат тези показатели съгласно приетото с ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по
т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК (т.4), е 29.03.2019 г. – влизане в сила на оправдателната присъда.
Отчитането на социално-икономическото развитие при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди е възприето в трайната практика на ВКС, отразена в
решения № 1207 от 4.11.2008 г. по гр. д. № 5502/2007г. на IV ГО, № 95 от 24.10.2012 г. по т.
д. № 916/2011 г на I ТО, № 141 от 19.08.2013 г по т. д. № 453/2012 г. на II ТО, № 60 от
29.04.2014 г. по т. д. № 3049/2013 г. на II ТО, № 23 от 25.03.2014 г. по т. д. № 1154/2013 г.,
№ 157 от 28.11.2014 г по т. д. № 3040/2013 г на II ТО и много други.
Следва да се посочи още, че осъждането само по себе си също има ефекта на
овъзмездяване. В тази връзка, е добре да се отбележи, че съгласно практиката на ЕСПЧ
Европейската конвенция не предоставя на лице, на което е повдигнато наказателно
обвинение и впоследствие оправдано, право на обезщетение (така § 82 от решение Allen с/у
Обединеното Кралство от 12.07.2013 г., жалба 25424/09 и цитираните там решения).
Прилагането на критерия „справедливост” предпоставя цялостна преценка на
конкретните факти, които са от значение за съдържанието на неимуществените вреди и за
правилното определяне на обезщетението, чрез което те биха могли да бъдат репарирани.
Преценявайки съдържанието на доказаните в процеса неимуществени вреди, техния
интензитет и проявление във времето, продължителността на наказателното производство,
наложената на ищеца мярка за принуда, характера и тежестта на незаконното обвинение,
последиците от него, настоящият съдебен състав намира, че обезщетение в размер на 10000
(десет хиляди) лева е достатъчно за справедливото обезщетение за претърпените
6
неимуществени вреди. Обжалваното решение следва да бъде отменено за разликата между
дължимите 10 000 лева ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 19.05.2020
г. и присъдените 40 000 лева ведно със законната лихва от 19.05.2020 г. и потвърдено в
останалата част.
По повод решението в частта му за имуществените вреди въззивният състав намира
същото за правилно по следните съображения.
Между повдигнатото обвинение и отстраняването от длъжност няма причинна връзка
– действията на Прокуратурата не са необходимо и достатъчно условие за действията на
работодателя. След обявяването на противоконституционност на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл с
РКС на РБ - ДВ, бр. 38 от 2016 г. последният е имал право на преценка дали да отстрани
служителя. Когато имуществените вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение
са резултат от действия на друг орган, който е действал при условията на обвързана
компетентност, отговорност за тези вреди носи Прокуратурата (Решение № 227 от
26.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2016 г., IV г. о.). В случая е проведено дисциплинарно
производство от Българска агенция по безопасност на храните, като в резултат от него
ищецът е дисциплинарно уволнен поради неспазване на правилата на Кодекса за поведение
на служителите в държавната администрация. Вярно е, както се твърди във въззивната
жалба на ищеца, че дисциплинарното уволнение е отменено от АС Габрово, а решението му
е потвърдено от ВАС. От това обаче не произтича отговорност на Прокуратурата за
неизплатени възнаграждения за твърдяния в исковата молба период. На следващо място,
няма доказателства за размера на основната работна заплата- в приложените банкови
извлечения месечните заплати са с различни размери поради наличието на удръжки през
различните месеци и не може да се направи еднозначен извод каква е била основната
месечна заплата за заеманата длъжност – няма извадка от служебна книжка, акт за
назначаване като държавен служител или друг акт на органа по назначаване. СГС е уважил
доказателствените искания на ищеца във връзка с установяване на размера, но няма
проявена процесуална активност за снабдяване с исканите съдебни удостоверения, а към
въззивната инстанция няма направени искания или оплаквания в тази връзка. За пръв път
пред САС се заявява, че четири години след повдигането на обвинение ищецът е без работа,
защото Агенцията по храните при всяко негово възстановяване от Административния съд
променя трудовата характеристика на длъжността и не го назначава. Тези обстоятелства,
дори и да подлежаха на разглеждане и да бяха доказани, а те не са такива, не могат да се
вменят в отговорност на Прокуратурата. Прокуратурата не носи отговорност за незаконни
действия на друг държавен орган, който не действа при обвързана компетентност и е изцяло
независим от нея.
Ето защо, в решението в частта, в която е отхвърлен искът за заплащане на
обезщетение за пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения за периода от
април 2018 г. до 22.03.2019 г. в размер на 15067,80 лева следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора не следва да се променят разноските за първата инстанция,
тъй като е присъдена единствено държавна такса от 10 лева, а разноски за въззивната
инстанция не се дължат.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260931 от 12.02.2021 г. Софийски градски съд, Първо
гражданско отделение, втори състав, с което ПРОКУРАТУРАТА на Република България е
осъдена да заплати на А. С. Г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на незаконното му обвинение в извършване на
7
престъпление по чл. 282, ал. 2, връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 143, ал.
1, връзка с чл. 18, ал. 1 от НК в размер от 30000 (тридесет хиляди) лв., представляваща
разликата между дължимото обезщетение от 10000 (десет хиляди) и присъденото
обезщетение от 40000 (четиридесет хиляди) лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума от 19.05.2020 г. до деня на изплащането, и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. С. Г., ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република
България по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ в размер на 30000 (тридесет хиляди) лв. за
претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконното му обвинение в извършване на
престъпление по чл. 282, ал. 2, връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 143, ал.
1, връзка с чл. 18, ал. 1 от НК заедно със законната лихва от 19.05.2020 г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховния касационен съд по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8