№ 105
гр. Стара Загора, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело №
20215500901213 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата е дъщеря на загиналия в
резултат на ПТП П.Б.И., на 65 години.
Посочва се, че на 19.08.2020 г. около 17:00 часа в гр. К. по бул. ***** се
е движил л.а. „М.З.“ с peг. № ****, управляван от ИВ. Т. ТР., който нарушил
правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП с пешеходеца П.Б.И..
Вследствие на катастрофата е загинал пешеходецът П.Б.И..
Във връзка с причиняване на процесното ПТП е образувано ДП 983/
2020 г. по описа на РУ - К., пр.пр. 3444/ 2020 г. по описа на ОП - Стара Загора.
Причина за настъпване на ПТП са допуснатите от водача на лекия автомобил
нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за
него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване
правилата за безопасно движение по пътищата. С оглед на изложеното в
случая съществува пряка причинна връзка между деянието на ИВ. Т. ТР. и
настъпилите общественоопасни последици - смъртта на П.Б.И..
Твърди се, че за увреждащия л.а. „М.З.“ с peг. № ****, управляван от
ИВ. Т. ТР., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. №
BG/02/119002701606, със срок на валидност една година, считано от
24.09.2019 г. до 23.09.2020 г., сключена със ЗД „Б.“ АД, гр. С..
В конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата
предявила претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение пред
ЗД „Б.“ АД, като е представила всички документи, с които разполага. С писмо
с обр. р. от 09.09.2020г. застрахователят е уведомен за настъпилото събитие.
По случая е заведена щета с № **********, по която към настоящия момент
1
застрахователят не е изплатил обезщетение. Ищцата счита, че в случая са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗД „Б.“ АД за
причинените й неимуществени вреди.
Излагат се съображения, че в резултат на инцидента е загинал П.Б.И.,
на 65 години. Същият е получил тежки несъвместими с живота телесни
увреждания, довели до смъртта му. Загиналият въпреки напредналата си
възраст е бил изключително деен мъж, с активен начин на живот и в много
добро здравословно състояние. Бил е обичан съпруг, грижовен баща и
трудолюбив човек, който се е грижил всеотдайно за своето семейство.
ОГН. П. В. е дъщеря на загиналия П.Б.И.. Същата твърди, че
изключително тежко преживява смъртта на своя баща. Тя е била неочаквана и
съкрушителна за нея. Връзката по между им е била изключително силна,
изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност, като винаги са си
помагали и подкрепяли. П. е бил опора на семейството си и, както ищцата е
разчитала на него и се е радвала на неговите грижи и морална подкрепа, така
и той е разчитал на нейната обич и подкрепа. О.В. е израснала със
всеотдайните грижи на своя баща, неговите съвети и напътствия.
Възприемала го е като пример за подражание, някой на когото се възхищава и
иска да прилича. П. И. от своя страна е влагал много старание и любов в
отглеждането на Огняна, осигурявал й е всичко от което се нуждае, не я е
лишавал от нищо. Дори и след като ищцата пораства и тръгва по своя
собствен житейски път нейната връзка и контакт с баща й не отслабват, а
тъкмо обратното — засилват се. В резултат на трагичния инцидент обаче
ищцата загубила моралната и физическата подкрепа на баща си, тази, която
винаги е имала и на която е разчитала. Децата, независимо от възрастта си,
винаги имат нужда от грижите и подкрепата на своите родители. Огняна и П.
са поддържали постоянен контакт по между си, били са много близки.
Внезапната смърт на бащата - неочаквана и насилствена, е причинила на
ищцата неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължавали и
към момента и ще продължават за в бъдеще, тъй като загубата на най -
близкия до нея човек е непрежалима. Несвоевременната смърт се отразявала
крайно негативно върху психическото и здравословно състояние на ищцата,
тъй като смъртта на бащата, независимо от възрастта на неговото дете, винаги
е изключително тежко обстоятелство за него. Твърди се, че моралните
страдания на ищцата, претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа смърт
на П. И. ще я съпътстват през остатъка от живота й. Независимо от
изминалото време болката от загубата не утихвала, в резултат на което
ищцата продължавала да страда и скърби.
Посочва се, че несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на
П.Б.И. е особено трагично обстоятелство, което завинаги променило живота
на ищцата. Мъката й била огромна и не можела да бъде компенсирана с
нищо.
С оглед на изложеното, ищцата счита, че причинените неудобства,
болки и страдания следва да бъдат компенсирани. Излага съображения, че
безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват по-
2
високо. Паричното обезщетение, разбира се, не може да замести накърнените
морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което
до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне
някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от
причинената смърт. Посочва се, че обезщетението за неимуществени вреди
има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и
емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните
последици от извършеното престъпление.
Твърди се, че вредите на ищцата са в резултат на виновното поведение
на водача на л.а. „М.З.“ с pen № **** - ИВ. Т. ТР., а за причинените от него
вреди отговаря ответникът по делото ЗД „Б.“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ
увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания
отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради
което за О.В. бил налице правен интерес да иска от съда определяне на
справедлив размер на обезщетението за причинените й неимуществени вреди.
Счита, че предявеният иск е съобразен от една страна с принципа на
справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдание от
причинената смърт, а от друга страна с лимита на отговорност на
застрахователната компания по ЗГО за 2020 г. и съдебната практика при
компенсиране на вреди от този вид.
Моли съда да осъди ответника ЗД „Б.“ АД, гр. С. да заплати на ОГН. П.
В. сумата от 80 000 лв., частичен иск от 200 000 лв., за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания,
вследствие причинената смърт на баща й П.Б.И.. Претендира законната лихва
върху сумата, считано от 26.08.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноските по делото.
В съдебно заседание от 28.03.2022 г. съдът е допуснал изменение на
предявения иск за неимуществени вреди от 80 000лв. на 180 000лв.,
частично предявен от 200 000лв., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 26.08.2020г. до окончателното изплащане на сумите,
евентуално от 09.09.2020г. до окончателното изплащане на сумите.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът на първо място взема становище по редовността на
исковата молба, като излага подробни съображения, че същата нередовна, тъй
като не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Оспорва изцяло ищцовата претенция, както по основание, така и по
размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени
обстоятелства.
Твърди, че предявеният иск за неимуществени вреди е неоснователен,
необоснован и недоказан, прекомерно завишен по размер, по следните
съображения:
Твърди, че ЗД „Б.“ АД не е дало повод за завеждане на настоящото дело
и не му е дадена възможност да изплати определеното застрахователно
обезщетение. По реда на чл. 380 КЗ, ищцата е подала застрахователна
3
претенция пред застрахователното дружество, регистрирана с № ОК - 80545
от 02.02.2021г. Увреденото лице - ищец по настоящото дело - ОГН. П. В., не е
изпълнило визираните в чл. 498, ал. 2 КЗ свои задължения - да представи на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
на виновния водач документите, с които разполага и които са свързани със
застрахователното събитие и причинените вреди. Във връзка с твърдяното от
ищцата ПТП, настъпило на 19.08.2020г. около 17.00 часа в град К., по бул.
*****, при ЗД „Б.“ АД и по подадено от ищцата заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение е образувана застрахователна преписка - щета
№ **********. С предявената извънсъдебно от ищцата претенция, на
застрахователното дружество не е представен документ установяващ
виновността на някой от участниците в ПТП. Тъй като в конкретния случай,
липсват безспорни доказателства, документално удостоверяващи вината на
водач, управлявал участващо в ПТП МПС и застраховано в ЗД „Б.“ АД, това
обстоятелство е попречило на застрахователя да се произнесе по щетата.
Счита, че предявените искове са неоснователни, тъй като отговорността
на ЗД „Б.“ АД като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите" е функционално обусловена от
отговорността на водача, чийто риск носи. В процесния случай, както със
застрахователната претенция, така и с исковата молба не били представени
доказателства водачът на лек автомобил „М.З." с pen № СТ 48 92 РВ - ИВ. Т.
ТР. да има вина за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици
от него по отношение на ищцата. В тази връзка оспорва изключителната вина
на водача на лек автомобил „М.З.“ с pen № СТ 48 92 РВ - ИВ. Т. ТР.. С
исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, не
са представени доказателства, установяващи виновността на някой от
участниците в ПТП от 19.08.2020г., още повече на водач на МПС,
застраховано в ЗД „Б.“ АД. Предвид гореизложеното, счита, че в конкретния
случай, не е установена и доказана виновността на водач управлявал
участващо в ПТП МПС и застраховано при ответното застрахователно
дружество.
Оспорва твърденията в исковата молба, че в резултат на осъществяване
механизма на пътнотранспортното произшествие от 19.08.2020г., на
пострадалия П.Б.И. са причинени описаните в исковата молба травматични
увреждания, впоследствие довели до неговата смърт. В тази връзка оспорва
наличието на пряка причинно - следствена връзка между процесното ПТП и
получените от пострадалия телесни увреждания. Оспорва и твърдението, че
смъртта на П. И. е настъпила вследствие на получените от него телесни
увреждания.
Твърди, че настъпилата смърт на П.Б.И. не е в причинно - следствена
връзка с процесното ПТП.
Видно от приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 284р - 22221/21.08.2020г., процесното ПТП е настъпило на
19.08.2020г., а пострадалият П. И. е починал на 24.08.2020г. (видно от Препис
- извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт №
4
1516/25.08.2020г.) - 5 дни след процесното ПТП. В тази връзка, счита, че
смъртта е настъпила от други усложнения, а не от травмите при ПТП и/или
при множество съпътстващи заболявания.
Твърди, че с исковата молба не са представени каквито и да било
обективни медицински документи, констатиращи травмите на починалия
непосредствено след ПТП, даващи възможност да се проследи лечебния
период и дали същият е правилно провеждан. Твърди, че в случай, че се
установи причинно - следствената връзка между травмите от процесното ПТП
и настъпилата смърт, то по отношение на пострадалия не е проведено
адекватно лечение, което е станало причина на леталния изход.
Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на пътнотранспортно
произшествие, като оспорва и твърдението транспортният инцидент да се е
осъществил изключително по причина (вина) от действията на водача на лек
автомобил „М.З.“ с pen № СТ 48 92 РВ - ИВ. Т. ТР..
Посочва, че в представения като доказателство към исковата молба
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №284р - 22221/21.08.2020г.,
в частта му и по отношение на съдържанието му, касаещо описания
механизъм на настъпване на ПТП, като обстоятелства и причини за
произшествието не са посочени никакви обстоятелства. Не са описани
подробности от значение за изясняване на механизма на ПТП. При това
положение, от посочения документ не можело по несъмнен и безспорен начин
да се установи механизма на настъпване на процесното ПТП. Въобще,
вписаните в протокола обстоятелства не били достатъчни за установяването
на пълния механизъм на ПТП.
Самостоятелно прави възражение за съпричиняване на вредите от
страна на пострадалия П.Б.И. при осъществяване механизма на ПТП, като в
тази връзка оспорва твърденията, че заявените с исковата молба травми и
съответно - неимуществени вреди са възникнали единствено поради
виновните действия на водача на лек автомобил „М.З." с pen № СТ 48 92 РВ -
ИВ. Т. ТР..
Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия П.Б.И., като поддържа, че причина за настъпване на
претендираните вреди са извършени от него нарушения на разпоредбите на
Закона за движение по пътищата, изразяващи се в пресичане на уличното
платно извън пешеходна пътека, без да възприеме цялостната пътна ситуация,
т.е. при неупражнен визуален контрол към посоката на движение, от която са
идвали автомобили. Ответникът твърди, че принос за настъпване на ПТП има
и пострадалия, който в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, както и
на чл. 114, т. 1 от ЗДвП при предприетото пресичане на пътното платно не е
съобразил разстоянието до приближаващото превозно средство и неговата
скорост на движение, пътната обстановка, а също така и ненужно е удължил
времето си за пресичане. Наред с това твърди, че П. И. е навлязъл внезапно на
платното за движение и го е пресякъл на нерегламентирано в този участък от
пътя. С това си поведение, нарушавайки разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от ЗДвП, както и на чл. 114, т. 1 от ЗДвП пострадалият сам се е поставил
5
в превишен риск спрямо нормалния и е създал предпоставките за
осъществяване механизма на произшествието.
Счита, че ако пострадалият бе спазил правилата на чл. 113, ал. 1 т. 1 и т.
2 от ЗДвП, както и на чл. 114, т. 1 от ЗДвП, не би се стигнало до настъпване
на вредоносния резултат. В тази връзка поддържа, че травмите на П.Б.И. са
настъпили като резултат и от неговото собствено виновно поведение,
осъществено в нарушение на посочените императивни правни норми.
Съпричиняването от страна на пострадалия е в пряка причинно - следствена
връзка с тежестта на получените от него увреждания. Спазването на
горепосочените правни норми би осуетило изцяло или поне значително би
ограничило тежестта на претърпените телесни увреждания на П.Б.И..
Посочените обстоятелства, счита, че осъществяват, както от правна,
така и от фактическа страна състава на съпричиняване на вредоносния
резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Поради горните доводи, счита, че са налице основания за намаляване на
обезщетението, претендирано от ищцата поради съпричиняване на
настъпилите вредни последици от страна на пострадалия, като обезщетението
следва да бъде определено при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че
посоченото по - горе нарушение се намира в причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат и обуславя извода за наличие на съпричиняване в размер
на поне 50%.
Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като
считаме същия за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Оспорва твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка с
вредоносния резултат неимуществени вреди за ищцата, техния интензитет и
проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и
твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на
исковата претенция за неимуществени вреди.
Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като
считаме същия за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Счита, че предявената по
настоящото дело претенция за неимуществени вреди е завишена с оглед
обществените критерии за справедливост и обстоятелствата, при които е
настъпило твърдяното ПТП. Подобен висок размер на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на родител - в размер на 200 000 лева,
какъвто се претендира с частичния иск се отклонява от обичайно
присъжданите обезщетения по аналогични случаи и не е съобразен с
характера на търпените вреди. Следва да се съобрази обстоятелството, че в
исковата молба няма изложени данни за развитие на дезадаптивни реакции
при ищцата, както и следва да се съобрази обстоятелството, че за в бъдеще
ще отслабват емоционалната й потиснатост и песимистични нагласи. Не са
представени доказателства за проведена медикаментозна психиатрична
терапия и посещения при психотерапевт във връзка с психоемоционалното
6
състояние на ищцата вследствие на ПТП и загубата на баща й, което водило
до извод, че такива не са били провеждани.
Оспорва наличието на трайна и дълбока емоционална връзка на ищцата
с починалия, както и че последната действително е претърпяла сериозни по
интензитет и продължителност морални болки и страдания - неимуществени
вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени. Към датата на смъртта на
П.Б.И., ищцата ОГН. П. В. е била на 38 години, която възраст сама по себе си
не предполага и не може да обоснове всички изложени твърдения в исковата
молба. Следва да се отчете факта, че ищцата има свой живот, свое семейство
и че тази й възраст предполага самостоятелност и възможност сама да се
грижи за себе си.
Ответникът твърди, че обезщетението за неимуществени вреди, което
се претендира, не отговаря на действителната вреда, като е прекомерно по
заявения размер и не се подкрепя от фактическата обстановка, представените
доказателства по делото и не съответства с изискването за справедливост,
заложен в чл. 52 ЗЗД, трайната съдебна практика и неблагоприятните
последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие за ищцата. С
оглед твърденията по основанието на предявената претенция и предвид
приложените доказателства поддържа, че претендираната от ищцата парична
сума е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на
нематериални вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на
закона.
На самостоятелно основание поддържа, че исковата сума е недължима
поради самоувреждане на пострадалия, по изложените вече съображения,
респ. прекомерна по аргумент от чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Претендираното
обезщетение за неимуществени вреди ответникът твърди, че е
несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки и страдания.
В случай, че съдът приеме, че предявения иск за заплащане на
обезщетение за причинените неимуществени вреди е доказан по своето
основание, то заявява, че правим и възражение за прекомерност на
претенцията.
Оспорва иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск.
На самостоятелно основание, при основателност на главния иск,
ответникът оспорва момента, от който се претендира обезщетение за забава,
считано от 26.08.2020г. - датата, на която е изтекъл срокът за уведомяване на
застрахователя от страна на застрахованото лице. В разглеждания случай
намира, че отговорността на застрахователя за обезщетяване на вреди,
причинени от застрахования, е производна от тази на делинквента. Счита, че
отговорността на застрахователя е възникнала, считано от датата на
уведомяването му от увредения за процесното застрахователно събитие -
02.02.2021г.
Ответникът счита, че претенцията за лихва е дължима, считано от
7
03.05.2021г., денят следващ датата, на която е изтекъл срокът за произнасяне
на застрахователното дружество по заведената застрахователна претенция по
чл. 380 КЗ.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявения от ОГН. П. В. иск за претърпени неимуществени вреди, като
неоснователен и недоказан.
Алтернативно моли, в случай, че съдът счете за основателни исковите
претенции на ищцата, то да намали размера на претендираното обезщетение,
тъй като претендирания размер за претърпени неимуществени вреди не
кореспондира с принципа на справедливостта и установената съдебна
практика и не се доказват твърдените за претърпени в исковата молба
душевни болки и страдания. Ако все пак съдебният състав, намери за
установено наличието на твърдените неимуществени вреди, ответникът моли
да определи размера на дължимото обезщетение като се съобрази с принципа
на съразмерност и справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, както и с
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и вземе предвид съпричиняването от страна
на бащата на ищцата - П.Б.И..
Претендира заплащане на всички съдебни и деловодни разноски, в това
число и адвокатски хонорар, свързани с настоящото исково производство.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищцата на първо
място взема становище по възраженията на ответника относно редовността на
исковата молба, като счита, че същите са неоснователни и излага подробни
съображения в тази връзка.
По отношение възраженията на ответника относно основателността на
иска заявява, че оспорва всички възражения на ответното дружество като
незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Счита за неоснователни изложените от ответното дружество доводи, че
същото не било дало повод за завеждане на настоящото дело, както и такива
са и твърденията му за непроведена редовна застрахователна претенция по
реда на чл.380 от КЗ, поради непредставяне на документи. Посочва, че
съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от КЗ, на застрахователя му се дава
право да получи необходимата информация, съхранявана от органите на
МВР, разследващите органи, другите държавни органи, личния лекар,
лечебните и здравните заведения и от лицата, които имат право да
удостоверяват настъпването на обстоятелствата за установяване на
застрахователното събитие и причините от него, както и да получава заверени
преписи от документи. Ако за произнасяне на ответника са му били нужни
още документи, то той е имал правото и възможността да се снабди с тях.
Счита, че единственото условие за допустимост, което законодателят е въвел
е разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, съгласно която увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, е да има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ, т.е. след отправена към
застрахователя писмена застрахователна претенция, което в случая било
8
сторено от страна на ищцата.
Счита, че неоснователно ответникът оспорва механизма на процесното
ПТП, както и вината на водача на л.а. И.Т. и противоправността на
извършеното от него деяние.
Посочва, че механизмът не е част от фактическия състав на
непозволеното увреждане и като такъв не подлежи на доказване в настоящето
производство. Твърди, че следва да се има предвид, че представеният по
делото Констативен протокол за Г1ТП, представлява официален
свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила
относно удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило
ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение на нравилата за
движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са представени
от участниците в произшествието.
Ищцата счита за неоснователно оспорването, което ответното
дружество прави в отговора на исковата молба на причинно - следствената
връзка между ПТП и вредоносния резултат, както и възраженията на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия.
Твърди, че произшествието е настъпило при пресичане върху пешеходна
пътека.
Предвид изложеното счита, че не са налице основания за намаляване на
претендираното обезщетение.
Оспорва твърдяното от ответника самоувреждане от страна на самия
пострадал, тъй като доказателства в тази насока не са представени.
Счита за неоснователно оспорването на предявения иск за
неимуществени вреди по отношение неговия размер, тъй като в случая искът
бил съобразен от една страна с принципа за справедливост, с оглед
причинените неимуществени вреди на ищцата, а от друга страна - с лимита на
отговорност на ответника за 2020 г. и съдебната практика при компенсиране
на вреди от този вид.
Твърди също така, че ответникът неоснователно оспорва дълбоката и
емоционална връзка, която ищцата е имала със своя баща.
По отношение възражението на ответника за претенцията за лихви за
забава, посочва, че при деликт лихви за забава се дължат от датата на
непозволеното увреждане, като приложимата правна норма е чл. 429, ал.3 КЗ.
Поддържа посочената в исковата молба дата 26.08.2020г., от която
счита, че е възникнало задължението за заплащане на лихви.
В условията на евентуалност претендира същите от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие - 09.09.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Посочва, че най -късният момент, от който възниква задължение за
лихви е 28.01.2021 г., за която дата били представени доказателства, че от
ищцата е постъпило уведомление до застрахователя.
9
С оглед обстоятелството, че ответното дружество не оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение, респ. наличието на валидна
застрахователна полица „Гражданско отговорност“ за увреждащия лек
автомобил, моли на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК съдът да обяви това
обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Постъпил е допълнителен отговор, с който ответникът заявява, че
изцяло поддържа възраженията, твърденията и доказателствените искания,
изложени в отговора на исковата молба.
Поддържа становището си за нередовност на исковата молба. Твърди,
че както исковата молба, така и допълнителната искова молба не отговорят на
изискванията на чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като не съдържат изложение на
обстоятелствата, на които се основат исковете.
Счита, че от страна на ищцата остава непосочено дали за твърдяното
ПТП има лице, водач на ППС, който с противоправното си поведение е станал
причина за настъпване на инцидента. В тази посока изцяло поддържа
възраженията, наведени в отговора на исковата молба досежно невъзможност
за осъществяването на реална и ефективна защита - формулиране на
възражения и формиране на доказателствени искания. Счита, че не става ясно
дали има водач, на когото е ангажирана наказателната, респ.
административната отговорност, предстои ли това да се случи или
наказателното, съответно административното производство е прекратено с
влязъл в законна сила акт.
Посочва, че в допълнителната искова молба, остават непосочени
кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Поддържа цялостното оспорване на ищцовата претенция, както по
основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения
и наведени обстоятелства по съображения, подробно изложени в отговора на
исковата молба.
Намира, че предявените искове са неоснователни, необосновани и
недоказани, прекомерно завишени по размер.
Поддържаме становището си, че ЗД „Б.“ АД не е дало повод за
завеждане на настоящото дело и не му е дадена възможност да изплати
определеното застрахователно обезщетение.
Поддържа оспорването на твърденията в исковата молба, че в резултат
на осъществяване механизма на пътнотранспортното произшествие от
19.08.2020г., на пострадалия П.Б.И. са причинени описаните в исковата молба
травматични увреждания, впоследствие довели до неговата смърт.
Поддържа оспорването на наличието на пряка причинно - следствена
връзка между процесното ПТП и получените от пострадалия телесни
увреждания.
Оспорва твърдението, че смъртта на П. И. е настъпила вследствие на
10
получените от него телесни увреждания.
Оспорва твърдението транспортният инцидент да се е осъществил
изключително по причина (вина) от действията на водача на лек
автомобил„МГ“ с pen № СТ 48 92 РВ - ИВ. Т. ТР..
Поддържа възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия П.Б.И., като поддържа, че причина за настъпване на
претендираните вреди са извършени от него нарушения на разпоредбите на
Закона за движение по пътищата.
Алтернативно прави възражение за принос към вредоносния резултат
като твърди, че пострадалият е нарушил и разпоредбата на чл. 81, т. 5 от
ЗДвП.
Изцяло поддържа оспорването на твърденията за настъпили в причинно
- следствена връзка с вредоносния резултат неимуществени вреди за ищцата,
техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са
търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да
обосновават размера на исковата претенция за неимуществени вреди.
Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като
считаме същия за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Възразява и счита за неоснователно искането от страна на ищцата за
присъждане на законна лихва от 26.08.2020г. (посочено в исковата молба) и
от 09.09.2020г. (посочено в допълнителната искова молба). Изцяло поддържа
твърдението си, че при евентуална основателност на главните искове,
претенцията за лихва е дължима, считано от 09.12.2020г., датата на която е
изтекъл срокът за произнасяне на застрахователното дружество по заведената
застрахователна претенция по чл. 380 КЗ.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
По делото не е спорно, че на 19.08.2020 г. около 17:00 часа в гр. К. по
бул. ***** се е движил л.а. „М.З.“ с peг. № ****, управляван от ИВ. Т. ТР.,
който е реализирал ПТП с пешеходеца П.Б.И., вследствие на което
последният е починал.
За л.а. „М.З.“ с peг. № ****, управляван от ИВ. Т. ТР., има сключена
застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. № BG/02/119002701606, със срок
на валидност една година, считано от 24.09.2019 г. до 23.09.2020 г., сключена
със ЗД „Б.“ АД.
Ищцата предявила претенцията си за изплащане на застрахователно
обезщетение пред ЗД „Б.“ АД, като представила всички документи, с които
разполага. С писмо с обр. р. от 28.01.2021г. застрахователят е уведомен за
настъпилото събитие, като по случая е заведена щета с № **********, по
11
която към настоящия момент застрахователят не е изплатил обезщетение.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява
следното:
При настъпилото ПТП на 19.08.2020 г. пострадалия П.Б.И. е получил:
разкъсно-контузиа рана на главата. Кръвонасядане на меките черепни
покривки. Охлузвания на лява гръдна половина, серийни счупвания на ребра
в двете гръдни половини, счупване на гръдната кост, контузия на двата бели
дроба. Счупване на лява лакътна кост. Изкълчване на дясна раменна става.
Разчленяване на лява кръстно-поясна става. Счупване на крилото на лява
хълбочна кост. Счупване на лява седалищна кост. Счупване на
гаванковидната ямка на таза в ляво. Счупване на двата клона на лявата
срамна кост. Охлузвания и кръвонасядания на лява мишница, ляво бедро и
двете подбедрици.
Разкъсно - контузната рана на главата с кръвонасядане на меките
черепни обвивки е причинило разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК. Счупването на серия ребра и счупването на гръдната
кост както в съвкупност, така и всяко едно по-отделно са причинили трайно
затруднение в движението на снагата. Счупването на лява лакътна кост е
причинило трайно затруднение в движението на левия горен крайник.
Изкълчването на дясна раменна става е причинило трайно затруднение в
движението на десния горен крайник. Разчленяване на лява кръстно - поясна
става, счупване на крилото на лява хълбочна кост, счупване на лява
седалищна кост, счупване на гаванковидната ямка на таза в ляво и счупване
на двата клона на лявата срамна кост, както в съвкупност, така и всяко едно
поотделно е причинило трайно затруднение в движението на долните
крайници.
Установените и описани в експертизата травматични увреждания по
трупа на П.Б.И. са от действието на твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети и
са получени по време и начин описан като механизъм в делото, а именно при
блъскане на пешеходец от движещ се автомобил с последващо възкачване
върху предния капак, удар в панорамното стъкло на автомобила и последващо
падане и прохлузване върху терен. .
Налице е пряка причинно следствена връзка между получените телесни
увреждания довели до усложненията и настъпилото ПТП на 19.08.2020 г.
Причината за смъртта на П.Б.И. се приема масивна двустранна
тромбоемболия, съчетана е мастна емболия, които са усложнения на
множеството травматични увреждания на кости и меки тъкани.
Налице е пряка причинно следствена връзка между телесните
увреждания получени от П. И. на 19.08.2020 г. и настъпилата смърт на същия
на 24.08.2020 г.
Проведено е напълно адекватно болнично лечение на травмите на
П.Б.И..
Няма данни в делото И. да е страдал от съпътстващи заболявания които
12
да са допринесли за леталния изход и да са били основна причина за смъртта,
като дори е да е била налице хипертонична болест, тя няма връзка с
причината за смъртта. Няма данни П.Б.И. да е страдал от някакво заболяване
на очите което да е допринесло да възприеме приближаващия автомобил.
От заключението на автотехническата експертиза се установява
следното:
Изготвена е мащабна скица и е приложена към заключението.
Мястото на удара между МПС - лек автомобил „М.З.“ с per. № ****,
управляван от ИВ. Т. ТР. и пешеходецът П.Б.И. е определено в констативно-
съобразителната част на заключението и се намира:
По дължина на пътното платно - на около 2,20 м - 2,40 м северно от
ориентира „О”.
По ширина на пътното платно - на около 5,60 м - 5,80 м западно от
източната граница на платното за движение.
Мястото на удара се намира в западната лента на източното платно за
движение, върху маркирана пешеходна пътека. Пешеходната пътека е
ориентирана в посока изток-запад, така както е начертана на мащабната скица
и видно от снимковия материал, приложен по делото.
Мястото на удара се намира върху маркирана с пътна маркировка М8.1
и обозначена с пътен знак Д17 пешеходна пътека.
В констативно-съобразителната част на заключението е посочено, че
отстоянието на автомобила от мястото на удара, в момента на навлизане на
пешеходеца върху платното за движение е било около 129 м. Пред
пешеходната пътека, в източната пътна лента е имало спрели автомобили, за
да пропуснат пешеходеца да премине през платното за движение.
Пострадалият пешеходец П.Б.И. не е имал техническата възможност
при движението си от изток на запад, преди да предприеме пресичане на
пътното платно да възприеме движещия се в западната пътна лента лек
автомобил „М.З.“ с per. № ****, тъй като видимостта му е била ограничена от
спрелите пред пешеходната пътека автомобили.
Участъкът от пътя, където е възникнало ПТП е прав, без завои.
Пешеходеца е предприел пресичане на източното платно за движение
на бул. ***** по обозначена пешеходна пътека. В източната пътна лента, пред
пешеходната пътека са спрели последователно един след друг автомобил
„Грейт Уол” и автомобил „Опел Комбо”, за да пропуснат движещия се
отдясно наляво спрямо посоката им на движение пешеходец, който бута
велосипед. Пешеходеца е изминал път от източната граница на платното за
движение около 5,60 м до мястото на удара, а изминатия път от пешеходеца
от положението на видимост (линията на левите странични състави на
спрелия автомобил) до мястото на удара е около 2,70 м.
От техническа гледна точка ударът е бил предотвратим за пешеходеца,
ако на линията на левите странични състави на спрелия автомобил, се спре в
13
източната пътна лента и преди да навлезе в пътната лента за движение на
автомобил „М.З.” се съобрази със скоростта му на движение и разстоянието
на което се намира. Това му действие обаче би удължило времето за
пресичане на платното за движение.
Механизмът на настъпване на ПТП е следният: На 19.08.2020 г. около
17.30 часа в гр. К., по бул. *****, в посока към гр. К. (в посока от юг на
север), в западната пътна лента със скорост 106 км/час се е движил л.а. марка
„МГ модел „ЗР” с per. № ****, управляван от Т.. По същото време
пострадалият И., бутайки велосипед, в близост до дом № 60 по обозначена
пешеходна пътека е предприел пресичане на платното за движение от дясно
на ляво спрямо автомобила (от изток на запад). Било е светлата част на
денонощието, видимостта е била нормална. Участъкът от пътя е прав,
равнинен, пътната настилка е стар, дребнозърнест асфалт и към момента на
възникване на ПТП е била суха. На около 2,2-2,4 м северно от ориентира и на
около 5,6-5,8 м западно от източната граница на платното за движение е
настъпил удар между МПС и пешеходеца.
Първоначалният контакт е настъпил с предната капла на велосипеда в
предната лявата част на облицовката на броня, в областта под левите фарове
на височина 0,35 - 0,45 м от пътното покритие. Надлъжната ос на автомобила
е била ориентирана успоредно на надлъжната ос на платното за движение,
като предната му част е била насочена в посока север. Надлъжната ос на
велосипеда е била ориентирана леко косо в ляво на около 3-4 градуса спрямо
напречната ос на платното за движение с предна част насочена в посока леко
югозапад. Велосипеда се е намирал между предната част на автомобила и
лявата страна на тялото на пешеходеца. В резултат на този удар е последвало
въртене на велосипеда в посока на дясно около вертикалната ос на масовия
му център, вследствие на което са настъпили контакти на задната капла с
дясната част на автомобила. Вследствие на първоначалния удар, предната
капла на велосипеда се е отделила от вилката и се е установила в покой извън
платното за движение. Тъй като удара е настъпил под масовия център на
системата велосипед- велосипедист, велосипеда и тялото на пострадалия са се
възкачили на предния капак, като главата на пострадалия е достигнала до
предното челно стъкло на автомобила. Последвало е „носене” на тялото и на
велосипеда върху предния капак и върху предното стъкло.
В резултат на движението на автомобила с висока скорост към момента
на удара е последвало отхвърляне на тялото чрез повдигане над нивото на
автомобила и изпадането на пътната настилка. Установило се е в покой на
около 14 -15 м северно, там където е описано в протокола за оглед петно с
размери 40 см от червеникава течност. Вследствие на удара, велосипеда се е
завъртял на дясно около вертикалната си ос и след отхвърлянето от
автомобила е изпаднал на пътното покритие. Последвало е странично
плъзгане. Установил се в покой на лявата си страница там, където е описан в
протокола за оглед на ПТП и нанесен в мащабната скица. След удара,
автомобилът е продължил движението си напред и се е установил в покой
там, където е описан в протокола за оглед на ПТП и е нанесен в мащабната
14
скица.
В резултат на ПТП, пострадалият И. е получил травматични
увреждания, несъвмести ми с живота, а на ППС са нанесени материални
щети.
Водачът на МПС е имал техническата възможност да предотврати ПТП,
ако предприеме своевременно задействане на спирачната система в момента
на възникване на опасността - навлизане на пешеходеца върху платното за
движение. Водачът е имал техническата възможност да възприеме спрелите
автомобили в източната пътна лента пред пешеходната пътека и да предвиди
опасността - движещия се отдясно
Техническите причини за ПТП са субективните действия на водача на
МПС, който при избора си на скорост на движение не се е съобразил с
максимално допустимата скорост за движение в населено място - 50 км/ч и се
е движил със скорост от 106 км/ч, при което се е поставил в техническа
невъзможност да спре пред предвидимото препятствие - пресичащия от изток
на запад по пешеходна пътека пешеходец в конкретните условия на
ограничена видимост - спрелите пред пешеходната пътека МПС, в източната
пътна лента.
Мястото на удара върху платното за движение се намира:
По дължина на пътното платно - на около 2,20 м - 2,40 м северно от
ориентира „ т.О”.
По ширина на пътното платно - на около 5,60 м - 5,80 м западно от
източната граница на платното за движение.
Мястото на удара се намира в западната пътна лента на източното
платно за движение, върху маркирана пешеходна пътека.
На мястото, на което е настъпил удара, посочено в Констативния
протокол за ПТП с пострадали лица № 284р-22221/21.08.2020 г., а именно -
бул. ***** има пешеходна пътека.
Скоростта на движение на лек автомобил „М.З.” с per. № **** преди
ПТП РВ и в момента на удара е била 106 км/ч.
Водачът е имал техническата възможност да не допусне ПТП при
следните условия:
Водачът е имал техническата възможност да възприеме спрелите в
дясно по посоката на движението му автомобили пред пешеходна пътека в
източната пътна лента. Технически правилно е при приближаване на
обозначена с пътен знак и маркирана с пътна маркировка пешеходна пътека и
своевременно да намали скоростта си на движение, а при необходимост да
спре, когато възникне опасност за движението му - движещия се от изток на
запад пешеходец. Водачът на МПС е имал техническата възможност да не
допусне ПТП при скорост на движение от 106 км/ч, ако предприеме
своевременно задействане на спирачната система още в момента на
възникване на опасността - навлизане на пешеходеца върху платното за
движение.
15
Водачът е имал техническата възможност да не допусне ПТП, при
движение с максимално допустимата скорост за населено място - 50 км/ч, ако
предприеме своевременно задействане на спирачната система в момента на
навлизане на пешеходеца във видимата за водача зона.
Безопасната скорост на движение на МПС, при която не би възникнало
ПТП е определена в констативно-съобразителната част на заключението и е
82 км/ч.
Водачът е имал техническата възможност да не допусне ПТП, при
движение със скорост от 82 км/ч и по-ниска от нея, не би възникнало ПТП в
конкретните условия на видимост - в момента на навлизане на пешеходеца
във видимата за водача зона, ако предприеме своевременно задействане на
спирачната система.
От заключението на съдебно псиохологическата експертиза се
установява следното :
Данните от проведеното психологическо изследване на
освидетелстваната ОГН. П. В. показват преживян Психичен шок, или т.н.
Остра стресова реакция /ОСР/ в следствие смъртта на нейния баща.
Последици за психиката на осв. ОГН. П. В. са негативните
емоционални изживявания от негативния регистър /тревога, безпокойство,
емоционална лабилност, понижено самочувствие и себеоценка, неувереност,
отчужденост, избягващо поведение, които са намалили своята острота и
интензивност, без да са отзвучали напълно. Смъртта на баща й се преживява
като тежка загуба, а психичните преживявания - „мъка след смъртта“ на
близък, обичан и значим човек.
Препоръчително е да продължи консултативната терапия със
специалист психиатър и по негова преценка медикаментозно лечение.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Пламена Георгиева Петрова посочва, че познава Огняна
от дете, от 4-5 годишна възраст, израснали заедно. Знае за пътния инцидент с
баща й. Според свидетелката, бащата на Огняна бил изключително добър,
хуманен човек, грижел се за семейството си, децата внуците, жена си. Според
свидетелката между Огняна и баща й имало изключително силна връзка и
били изключително близки. Когато Огняна била на около 36 години живеела
заедно с мъжа си, децата и баща. Огняна имала тежка бременност, с лежане в
болницата и тогава баща й се грижел за нея, а когато се родили децата той й
помагал в отглеждането, хранел ги, сменял пелени. Според свидетелката
Огняна приела загубата на баща си много тежко, изпаднала в голяма
депресия, като и до момента пиела антидепресанти, „потънала в бездни с
писане на стихотворения, много черни мисли, нещо страшно“.
Свидетелката Лиляна Огнянова И.а, която е майка на ищцата,
установява, че връзката между Огняна и баща й била много силна. Той бил
много отговорен баща, много държал на децата, помагал им във всяко едно
16
отношение, както в образованието, така и в страничните им занимания.
Огняна живеела с родителите си докато се омъжи на 32 години, но и след
това останала с мъжа си да живее при тях, защото нямали жилище. До 36
годишна Огняна живеела при тях със съпруга си и двете деца - близнаци.
Огняна имала тежка бременност и баща й я обгрижвал непрекъснато. След
като се родили децата, баща й започнал да помага при отглеждането им.
Според свидетелката, Огняна приела много тежко загубата на баща си,
депресирала се и все още не можела да излезе от това положение. Преди това
съпругът й я изоставил, а баща й бил всичко за нея, и опора, и подкрепа.
По делото е разпитан и свидетелят ИВ. Т. ТР., който е управлявал л.а.
„М.З.“ с peг. № ****, чиито показания, съдът на основание чл. 172 от ГПК не
кредитира предвид възможната му заинтересованост
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП - 19.08.2020 г., по силата на което ЗД „Б.“ АД е
поело задължение да обезщети увредените при използването на
застрахования л.а. „М.З.“ с peг. № **** трети лица, се установява от справка
от сайта на Гаранционния фонд, където е посочено, че за горепосочения
автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ валидна от
24.09.2019 г. до 23.09.2020 г..
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
17
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата е предявила
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди пред ответното застрахователно дружество на 28.01.2021
г. Поради това съдът намира, че предявеният иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е
задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода
на настоящото производство.
Видно от заключението на автотехническата експертиза техническите
причини за настъпване на ПТП - то са субективните действия на водача на
МПС - ИВ. Т. ТР., който при избора си на скорост на движение не се е
съобразил с максимално допустимата скорост за движение в населено място -
50 км/ч и се е движил със скорост от 106 км/ч, при което се е поставил в
техническа невъзможност да спре пред предвидимото препятствие -
пресичащия от изток на запад по пешеходна пътека пешеходец в конкретните
условия на ограничена видимост - спрелите пред пешеходната пътека МПС, в
източната пътна лента.
С оглед изложеното съдът намира, че водачът на л.а. „М.З.“ с peг. №
**** е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, където е посочено, че
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
По делото е установено, че скоростта на движение на л.а. „М.З.“ с peг.
№ **** към момента на удара била 106 км./ч., а тази скорост е значително по -
висока от максимално допустимата и разрешена за населено място скорост до
18
50 км./ч., което представлява нарушение на разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
С оглед изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения на водача
на л.а. „М.З.“ с peг. № ****, са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45,
ал.2 ЗЗД не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
От показанията на разпитаните свидетели, които съдът изцяло
кредитира като убедителни, последователни и непротиворечиви се установява
безспорно, че между Огняна и баща й е съществувала изключително силна
връзка и много близки отношения. Въпреки че Огняна е създала свое
семейство, тя е продължила да живее с родителите и е разчитала за всичко на
баща си, който й помагал по време на тежката й бременност и след това за
отглеждането на децата й. Връзката “баща – деца” освен кръвна е и
емоционална. В случая, Огняна внезапно и безвъзвратно е загубила един от
най-близките си и скъпи хора – баща си. Съдът взема предвид, че ищцата
неминуемо е изживяла силен шок и емоционален стрес от инцидента, което е
дало отражението върху психо-емоционалното й състояние. Преживеният
стрес не е преодолян и към настоящия момент, което се установява и от
19
съдебнопсихологическата експертиза, която препоръчва терапия със
специалист психиатър и по негова преценка медикаментозно лечение. Ищцата
ще трябва да продължи да живее без баща си, като негативните последици ще
са сериозни и дългосрочни. Дори да се приеме, че с времето, болката от
случилото се ще намалява, липсата на бащата й, с който е била изключително
близка, както и факта, че бащата е полагал грижи за децата на Огняна,
неминуемо има и ще има занапред изключително негативни последици– тя
няма да може да разчита на неговата обич и подкрепа, няма да може да
споделя с него успехите си в личен и обществен план. С оглед изложеното
съдът съобразявайки горните критерии определя размер на обезщетението за
ОГН. П. В. от 180 000 лв.
Ответното дружество е направило възражение, че П.Б.И. е нарушил
разпоредба на чл. 113, ал. 1 и чл. 114 от ЗДвП.
Съгласно, чл. 113, ал. 1 от ЗДвП при пресичане на платното за
движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при
спазване на следните правила: преди да навлязат на платното за движение, да
се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; да не удължават
ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост
на платното за движение; да спазват светлинните сигнали и сигналите на
регулировчика; да не преминават през ограждения от парапети или вериги.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗДвП на пешеходците е забранено:
да навлизат внезапно на платното за движение; да пресичат платното за
движение при ограничена видимост; да извършват търговия и услуги на
платното за движение.
Според т. 6, б. ,,а‘‘ от Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на
ОСНК на ВКС,наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна
опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е
непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има
задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на
две предпоставки - пешеходците да са стъпили или да преминават през нея.
От събраните по делото доказателства се установява, че пресичането не е
било осъществено нито внезапно, нито е било непредвидимо, а е било по
маркирана с пътна маркировка и обозначена с пътен знак пешеходна пътека.
Ударът е настъпил върху маркирана пешеходна пътека на пътното платно за
движение на автомобили, поради което водачът е бил длъжен да намали
скоростта или да спре преди пешеходната пътека и да пропусне
20
преминаването на пешеходците (чл. 119, ал. 1 от ЗДвП). Пешеходецът не е
бил длъжен да изчака преминаване на автомобила, а напротив – основавайки
се на предоставеното от закона предимство при преминаване по пешеходна
пътека, той е имал правното основание да изисква и очаква да му бъде
предоставено предимство при пресичането. Правото на пешеходеца при
пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана или
неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен
знак пешеходна пътека, което е сторено от страна на П.Б.И..
Видно от заключението на автотехническата експертиза, водачът е имал
техническата възможност да възприеме спрелите в дясно по посоката на
движението му автомобили пред пешеходна пътека в източната пътна лента.
Технически правилно е било при приближаване на обозначена с пътен знак и
маркирана с пътна маркировка пешеходна пътека и своевременно да намали
скоростта си на движение, а при необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението му - движещия се от изток на запад пешеходец.
Съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗДвП отговорността на водача на МПС
за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма,
включително и чрез вмененото му задължение за избиране на такава скорост
за движение, че да може да спре пред всяко препятствие, което е могъл и е
бил длъжен да предвиди. Освен това от съществено значение е фактът, че към
момента на произшествието П.Б.И. е бил на 65 години и като такава, може да
бъде квалифицирана като "престарял" по смисъла на чл. 116 ЗДвП и се
ползва с особена закрила по смисъла на чл. 116 ЗДвП.
С оглед изложеното съдът намира за неоснователно възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата П.Б.И..
По иска за законна лихва.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка
"Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице,
вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките
на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В
настоящия случай, ищцата претендира законна лихва от 26.08.2020г. до окончателното
изплащане на сумите, евентуално от 09.09.2020г. до окончателното
изплащане на сумите. По делото е представено доказателство, че ищцата е предявила
застрахователната си претенция на 28.01.2021 г. Следователно съдът като съобрази
21
горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да приеме, че 28.01.2021 г. е
датата, на която застрахователят е уведомен за претенцията на ищцата,
поради това за периода от 26.08.2020 г. до 27.01.2021 г. искът за законна
лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗД „Б.“ АД да заплати на
ОГН. П. В. сумата от 180 000 лв. , частичен иск от 200 000 лв., за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие причинената смърт на баща й П.Б.И. при ПТП на
19.08.2020 г. ведно със законната лихва от 28.01.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ искът за законна лихва за периода
от 26.08.2020 г. до 27.01.2021 г. като неоснователен.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е
материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 –
3 530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените
правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ на ищцата е в размер на 5 130 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адвокат П.К. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение
се претендира с ДДС. Следователно при спазване на посочените правила
дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена
безплатна адвокатска помощ на ищцата е в размер на 6 156 лв. с ДДС /5 130
х20% = 6 156 лв./.
22
С оглед изхода на делото ЗД „Б.“ АД следва да заплати на адв. П.К.
адвокатско възнаграждение в размер на 6 156 лв. с ДДС за осъществена
безплатна адвокатска помощ на ищцата.
Видно от данните по делото от ищцата ОГН. П. В. е заплатила
възнаграждение за изготвяне на съдебно – психологическа експертиза в общ
размер на 450 лв.
С оглед изхода на делото ЗД „Б.“ АД следва да заплати на ОГН. П. В.
направените по делото разноски в размер на 450 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗД „Б.“ АД следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
държавна такса в размер на 7 200 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.”АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град С., ул.
***** да заплати на ОГН. П. В., ЕГН ********** от гр. К., ул. *****, с адрес за призоваване: гр.
К. ул. ***** сумата от 180 000 лв. , частичен иск от 200 000 лв., за причинените
й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
вследствие причинената смърт на баща й П.Б.И. при ПТП на 19.08.2020 г.
ведно със законната лихва от 28.01.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ искът за законна лихва за периода от 26.08.2020
г. до 27.01.2021 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.”АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: град С., ул. ***** да заплати на адв. П.К. от САК със съдебен
адрес: гр. К., ул. *****, *** адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна адвокатска помощ на ищцата в размер на 6 156 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА ЗД „Б.”АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: град С., ул. ***** да заплати на ОГН. П. В., ЕГН ********** от
гр. К., ул. *****, с адрес за призоваване: гр. К. ул. ***** направените по
делото разноски в размер на 450 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.”АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: град С., ул. ***** да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт сумата от 7 200 лв. за държавна такса .
23
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
24