Р
Е Ш Е Н И Е
№85
Гр.
Ботевград, 23.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГР. БОТЕВГРАД, VI състав, в публично съдебно заседание на трети февруари през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Николова
при секретаря Х.К., като разгледа гражданско дело №
837 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ
Ищецът
твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, обективирано в
трудов договор № 33/18.07.2011г. по силата на което заемал длъжността –
„машинен опертатор – производство на пластмасови изделия”. Посочва, че на
04.05.2015г. в 23:20 часа по време на работа претърпял трудово злополука – докато
наблюдавал производствения процес на формировъчна машина се наложило да извърши
бъркане между движещи се, режещи части на формировъчната машина по време,
докато същата работела поради авариен дефект, за който работодателят бил
предупреждаван многократно, но който бил отстранен едва след случката. Допълва,
че постъпил за лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” на 05.05.2015г. и бил изписан
на 08.05.2015г. Поставена му била диагноза „травма на екстензорните мускули и
сухожилия на друг/и пръст/и на ниво предмишница”, на лявата ръка като се
наложило и оперативна намеса. С разпореждане № 41/26.05.2015г. злополуката била
призната за трудова такава. Вследствие на причинените увреждания, ищецът
твърди, че били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство, свързано
с всекидневните му потребности от хранене, обличане, къпане и т. н. и
продължаващи и към момента силни и интензивни болки. По тези съображения
претендира от ответника обезщетение в размер на 8000,00 лева, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 04.05.2015г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира
разноските по производството.
Ответникът
оспорва исковете. Не оспорва факта, че страните са били в трудово
правоотношение, като на посочената в исковата молба дата и при посочените обстоятелства
ищецът е претърпял увреждане, признато за трудова злополука по предвидения за
това ред. Счита обаче, че размерът на претенциите е завишен и че пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, изразяваща
се в отстраняване на възникналата аварийна ситуация, бъркайки в машината в
нарушение на правилата за безопасност без преди това да я изключи. Претендира
разноски.
Третото
лице помагач на страната на ответника на „*************” АД с ЕИК ********* е
депозирало становище, с което е присъединява към изразеното от ответника в
отговора такова. Не оспорва, че помежду им има сключен договор за групова застраховка
„Злополука” по полица № 08220815 с действие от 03.02.2015г. до 02.02.2016г. Посочва,
че до момента в дружеството не е заявявана претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение и че при постъпване на такава същата ще бъде
своевременно разгледана.
Съдът, след като прецени по
вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено
следното:
По
делото е представен трудов договор № 33/18.07.2011г., сключен между „*****” ООД с
ЕИК: **********
в качеството му на работодател и Г.Г.М. в качеството му на работник, по силата
на който последният заемал в дружеството длъжността – „машинен опертатор –
производство на пластмасови изделия”.
С
декларация вх. № 12-07-651/19.05.2015г., досие 42/19.05.2015г. „********” ООД е
декларирало злополука, станала на 04.05.2015г. в 23:20 часа с Г.Г.М. в
производствен цех „Формоване” по време на нощна смяна с продължителност от
22:00 часа до 06:00 часа. С разпореждане № 41/26.05.2015г. на НОИ ТП София
област на
основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) декларираната
злополука е призната за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
В същото е посочено,
че злополуката е станала по време и по повод на извършваната работа – по време
на работа работникът е претърпял внезапно травматично увреждане
– „травма на екстензорните мускули и сухожилия на друг/и пръст/и на ниво
предмишница S56.4”
– довели до временна неработоспособност на пострадалия. Няма данни същото да е
обжалвано пред директора на съответното териториално поделение, поради което следва да се
приеме, че същото е влязло в сила.
По
делото е представена и приета без оспорване от страните епикриза по оперативен
протокол № 514/05.05.2015г. за Г.Г.М., видно от която същият е постъпил в
УМБАЛСМ „Пирогов” на 05.05.2015г. в 1:30 часа и е изписан на 08.05.2015г. в
9:00 часа. Поставена му е диагноза „S56.4 травма на екстензорните
мускули и сухожилия на друг/и пръст/и на ниво предмишница”, направена е
операция, установено е прекъсване на екстензорните сухожилия на 2-5 пръст,
направена му е гипсова имобилизация.
С
отговора на исковата молба е представено и прието без оспорване от страните
личното трудово досие на Г.Г.М.. Видно от представената длъжностна
характеристика за длъжността „машинен оператор, производство на пластмасови
изделия” с код по НКПД: 8142 1014, задължение на работника е да наблюдава
работата на машината и останалите съоръжения (т. 2.3.), да обслужва само
технически изправна машина и да се грижи за безаварийната работа на машините
(т. 2.6). съгласно т. III. 2 и III. 3
работникът отговаря за спазване на правилата за безопасност и здраве при
работа. Видно от направеното отбелязване (поставения подпис) Г. М. е запознат
със същата на 19.07.2011г. От представеното копие от книгата за инструктаж при
безопасност и здраве при работа в „********” ООД се
установява, че на Г.Г.М. на длъжност „МОППИ” е бил проведен начален такъв на
18.07.2011г., а след периодичен – на 06.01.2015г. и на 28.01.2015г. По досието
са налични е удостоверение № 14/23.03.2015г., удостоверение № 09/09.02.2014г.,
удостоверение № 4/20.02.2013г., подписани само от експерт по ЗБУТ и издадени на
Г.Г.М. за завършено от него през 2015г. обучение по здравословни и безопасни
условия на труд съгласно Наредба № 4/1998г. за обучението на представителите в
комитетите и групите по условия на труд в предприятията. Отделно от това по делото,
представена и приета без оспорване е служебна бележка № 302/18.07.2011г. за
проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, подписана от Г.
М. на същата дата. Видно е от протокол № 18/08.08.2011г., че същият успешно е
издържал изпит съгласно чл. 15 от Наредба № РД-07-2 за инструктажа и обучението
на работниците и служителите по БХТ и ППО и интегралната система за управление,
съответстваща на ISO
9001:2008 I OHSAS 1800:2007г.
Представени
и приети без оспорване са полица № 08220815 по договор за групова застраховка
„Злополука” със срок на действие от 03.02.2015г. до 02.02.2016г и списък на
работниците в дружеството към м. януари 2015г.
Установява се от приетата
по делото без оспорване от страните съдебномедицинска експертиза, че на Г.Г.М.
е причинена открита рана в областта н лявата китка със засягане на дълбоките
структури – прекъсване на екстензорните сухожилия на пръстите от II –V.
Посочено е че нараняването е предизвикало
трайно ограничение на движенията на левия горен крайник за период от
повече от 30 дни и че съответства на описания механизъм на получаването му.
Експертът сочи, че лечението на такъв тип травма е продължително и отнема
понякога 6-8 месеца като изисква продължителна рехабилитация. Допълнено е, че
травмираният крайник е чувствителен към физическо натоварване и че е възможно
непълно възстановяване на движенията в китката и пръстите, а също и че
възстановителният период е съпроводен с продължителни болки.
За посочените обстоятелства
са събрани гласни доказателства – разпитани са св. М. и св. В., на
чиито показания съдът се доверява изцяло. По отношение на св. М.
следва да се отбележи, че макар и съпруга на ищеца и от тази гледна точка
възможно заинтересована от изхода на делото, същата е възприела непосредствено
състоянието на ищеца след инцидента и как се е изменяло то в хода на
възстановителния процес. Показанията на св. Вълков също се основават на
непосредствени впечатления за състоянието на ищеца, тъй като по делото се
установи, че той го е подпомагал като го е придружавал на рехабилитация. Същите
са обективни и последователни и се подкрепят от изложеното от вещото лице по
допуснатата съдебномедицинска експертиза.
По делото е изслушана и приета
без оспорване съдебно-техническа експертиза, на която съдът се доверява изцяло.
След оглед на място, вещото лице установява, че всички работни части на
процесната машина се намират под прозрачни защитни врати и са изолирани от пряк
достъп. Констатира, че достъпът на оператора се осъществява след отваряне на
защитните врати. Установява, че машината е снабдена със защитна система, която
включва; изключватели на вратите на машината, които се задействат при
отварянето им и в резултат от това се преустановява движението на подвижните
части; стоп-бутон на таблото за управление и на задната рамка на машината и
стоп-бутони за различните режими на работа (вакуум помпа и автоматичен режим),
които се задействат при натискането им и спират движението на подвижните части,
а също и изключвател на електрозахранването на машината. Експертът изрично
посочва, че съществува възможност за спиране на машината от пулта за
управление, на която работи оператора, а именно чрез натискане на стоп бутон.
Видно от заключението на вещото лице е, че е възможно защитната система на
машината да бъде блокирана – посредством изключването на стоп-бутона,
централния изключвател или изключвателите на вратите и след това възстановяване
на електрозахранването. Допълнено е, че в възможно да бъде блокирано и
единствено действието на изключвателите на вратите като се демонтират изключвателите
и че по този начин при отварянето им електрозахранването на подвижните части не
се прекъсва. Вещото лице изтъква, че такова поведение е в противоречие с
изискванията за ЗБУТ, в частност с чл. 179, ал. 3 от Наредба № 7/23.09.1999г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. В с. з.
експертът уточнява, че всяка система за защита действа самостоятелно и че
изолирането на една от тях или на един бутон от тях не влияе на останалите, с
изключение на централното изключването на захранването на машината. По
последния поставен въпрос вещото лице уточнява, че не се установяват вписвания
за извършени ремонтни дейности на пултове за управление и на елементи на
системата на защита. Съобщава обаче, че при разговор със служители на ответното
дружество разбрал, че неколкократно са били констатирани манипулации на машините,
в частност че изключвателите на вратите са били премахнати. Такава манипулация
била констатирана и в дена на злополуката с ищеца като извършителят останал
неразкрит, а впоследствие защитата е била възстановена.
Във връзка с изложеното са
събрани гласни доказателства. От показанията на св. Н.В. – бивш работник в
дружеството се установява, че датчиците на вратите на процесната машина и на
други такива са били демонтирани със знанието на ръководството на ответното
дружество и че причина за това е, че по този начин се ускорява работният
процес. Допълва, че след инцидента датчиците били монтирани на местата им за
период от една седмица, след което отново били премахнати. Посочва, че докато е
бил на работа при ответното дружество се е случвало да се наложи той да
отстрани препятствие при работата на машината, макар да бил назначен на друга
длъжност. Твърди, че обученията и инструктажите във връзка с работата били
провеждани само формално.
Св. С.Н. –
служител на дружеството – посочва, че заема длъжност „мениджър производство” и
отговаря за производствения процес във фирмата. Допълва, че ищецът Г.М. работел
в дружеството като „машинен оператор” и бил на негово пряко подчинение.
Изтъква, че на всички работници е проведен както първоначален, така и след това
периодичен инструктаж. Допълва, че при възникването на проблем операторите
попълват технологична карта, която му предоставят за по-нататъшно решаване на
проблема. Свидетелят посочва, че машините са направени така, че са изцяло затворени
и в момента, в който се направи опит да се отвори някоя от вратите, машината
блокира и спира. Допълва, че многократно, вкл. през м. февруари 2015г. са забелязвани
манипулации на блокировката на машината, състояща се в премахване на защитния
механизъм на вратите. Уточнява, че външни лица нямат достъп до производствения
процес и изразява предположение, че това може да е сторено от някой от
операторите, макар да не може да даде обяснения за причината. Посочва, че към
датата на инцидента не е имало подадени заявки за авария на машината. Изтъква,
че премахването на предпазителя на врата се счита за повреда. Допълва, че в
деня н инцидента преди да си тръгне от работа предпазителят е бил на мястото
си, а на сутринта след случката заварил машината със свален такъв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за претърпени неимуществени
вреди в размер на 8000,00 лева.
За
основателността на предявения иск следва да бъде установено кумулативното
наличие на следните обстоятелства: 1) трудово правоотношение между страните по
делото, 2) трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода
на трудовото правоотношение, като увреждането следва да е настъпило при или по
повод изпълнение на възложената от работодателя работа или при изпълнение на
каквато и да е работа извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя,
или по време на почивка, прекарана в предприятието; 3) настъпване на
неимуществени вреди – болки и страдания, и 4) причинна връзка между трудовата
злополука и вредата.
С доклада по делото на
основание чл. 153 ГПК съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение, по силата на което последният заемал в
дружеството длъжността – „машинен опертатор – производство на пластмасови
изделия”, а също и фактът, че на 04.05.2015г. по време на работа ищецът е получил увреждане
– „травма на екстензорните мускули и сухожилия на друг/и пръст/и на ниво
предмишница S56.4” като злополуката е
призната за трудова по предвидения за това ред. Такъв извод се налага и от
представените по делото, неоспорени от страните, писмени доказателства - трудов
договор № 33/18.07.2011г., сключен между „*******” ООД с ЕИК: **********
и Г.Г.М. и разпореждане № 41/26.05.2015г. на НОИ ТП София област.
Спорът
между страните е концентриран върху обстоятелствата относно вида и размера на
претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, както и причинната
им връзка с претърпяната трудова злополука.
Във
връзка с претърпените от ищеца болки и страдания, по делото са събрани гласни
доказателства - разпитани
са св. М. и св. В.. Същите посочват, че след
инцидента ищецът бил много изплашен от възможността ръката му да не оцелее.
Наложило се да претърпи спешна операция като и след нея през целия
възстановителен период изпитвал силни болки, от които не можел да спи. Отделно
от това сънувал кошмари, свързани с инцидента. Дълго време след това изпитвал
затруднение да се обслужва сам – не можел да се облича,нито да се храни, тъй
като е левичар. Св. М. посочва, че
възстановителният процес бил много труден, тъй като съпругът й имал атрофирал
мускул и че към момента, пръстите му са неподвижни и продължава да изпитва
болка. Допълва, че два месеца ищецът е ходил на раздвижване и нагревки, а общо
възстановяването му продължило около 7 месеца. Съобщава, че съпругът й се
чувствал непълноценен, тъй като не може да хваща дребни неща, което пречи и на
работата му. Изложеното се подкрепя от показанията на св. Вълков, който
уточнява, че след инцидента ищцът е изпитвал голяма болка и страх, а също и че към
момента не може да свива ръката си.
От заключението на приетата
по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че нараняването е
предизвикало трайно ограничение на
движенията на левия горен крайник за период от повече от 30 дни и че
съответства на описания механизъм на получаването му. Експертът сочи, че
лечението на такъв тип травма е продължително и отнема понякога 6-8 месеца като
изисква продължителна рехабилитация. Допълнено е, че травмираният крайник е
чувствителен към физическо натоварване и че е възможно непълно възстановяване
на движенията в китката и пръстите, а също и че възстановителният период е
съпроводен с продължителни болки.
Във връзка с изложеното
съдът намира, че по делото се установява по безспорен начин от обсъдените
по-горе свидетелски показания и приетата съдебномедицинска експертиза, че в
резултат на процесната трудова злополука ищецът е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания.
Съгласно чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Критериите за определяне на този размер са вида и обема на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания и битови неудобства. Следва да се отчете обстоятелството, че периодът
на възстановяване от претърпяното от ищеца увреждане е сравнително дълъг –
около 7 месеца, както и че същият е бил съпроводен с продължителна болка. Съдът
отчита, също така обстоятелството, че и към настоящия момент функцията на
лявата ръка на ищеца не е напълно възстановена и като резултат той не може да
задържа хванати по-малки предмети. Установява се посредством събраните гласни
доказателства, че непосредствено след злополуката ищецът е изпитвал болка с
голям интензитет и основателен страх от възможността да загуби ръката си.
Едновременно с това, следва да се има предвид установеното посредством
показанията на св. Маринова, че свидетелят е левичар и че получената травма е
създала за него сериозни затруднения при самообслужването за дълъг период от
време.
Отчитайки всички тези
критерии, с оглед на общовъзприетото понятие за справедливост и икономическо
състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
обезщетението, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпяното от
ищеца увреждане възлиза на 12 000,00 лева.
Предвид основателността на
претенцията за заплащате на неимуществени вреди, съдът намира, че е налице
процесуалното условие за разглеждане на възражението за съпричиняване,
релевирано в отговора на исковата молба (чл. 201, ал. 2 КТ):
В
тежест на ответника е да докаже, че пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност – неполагане на дължимата грижа от
ищеца, каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка, като е
предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, съзнавал е възможността да
настъпи, но е мислил, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати (така решение № 18 от
08.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 434/2011 г., III ГО, решение № 194/21.06.2011
г. на ВКС по гр.д. № 1248/2010, III ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК).
Механизмът на увреждането,
представляващо трудова злополука, не се оспорва от страните – по време на
наблюдение на производствения процес на формиръчна машина ищецът е бръкнал
между движещи, режещи части на машината, докато същата работела – поради
авариен дефект.
Установява се от събрание
по делото свидетелски показания (на св. В. и св. Н.), че при инцидента
изключвателите на вратите на машината са били свалени, което е препятствало
изключването на движещите се, режещи части. По делото не се спори, че не се
касае до повреда, а до нарочното им премахване с цял препятстване на функцията,
която изпълняват. Не съществува спор и относно факта, че лицето, което умишлено
ги е премахнало е останало неустановено. За пълнота, следва да се отбележи, че
за работниците и служителите не е налице интерес от премахването им – от една
страна поради застрашаването на здравето им и от друга – с оглед факта, че
възнаграждението им не зависи от количеството произведена продукция (по данни н
св. Н.). Още повече, че от изложеното от св. Вълков, се установява,
че спирането на машината за отстраняване на възникнали в хода на работа аварии
забавя работния процес, което не е интерес на работодателя. В допълнение, не се
установява, защо при констатирано увреждане, по думите на св. Нинов, същото е
отстранено, без за това да са налице каквито и да е писмени данни.
Изложеното обаче е без
практическо значение, доколкото от заключението на приетата без оспорване от страните техническа
експертиза се установява, че процесната машина разполага с повече от един
защитен механизъм. Вещото лице посочва, че е възможно да бъде блокирано
единствено действието на изключвателите на вратите като се демонтират и че по
този начин при отварянето им електрозахранването на подвижните части не се
прекъсва. Запитано в с. з. на 03.02.2015г. същото изрично уточнява, че всяка
система за защита действа самостоятелно и че изолирането на една от тях или на
един бутон от тях не влияе на останалите, с изключение на централното изключването
на захранването на машината. Изложеното води до извод, че макар изключвателите
на вратите да са били демонтирани, ищцът е разполагал с повече от една
възможност да спре захранването на режещите части.
Видно от изложеното от
самия ищец в исковата молба, същият е знаел, че изключвателите са демонтирани и
че при отваряне на вратата работния процес на машината не се прекъсва и
съзнателно е бръкнал между движещите се, режещи части на машината, докато
същата работи. Такъв извод косвено се подкрепя и от събраните по делото гласни
доказателства. Установява се, че премахването на превключвателите не е
изолирано явление, а практика в предприятието, с която ищецът и другите
работници са били запознати и с която не са били съгласни, за което
работодателят е бил надлежно уведомен, вкл. преди процесния инцидент.
Във връзка с изложеното,
съдът приема, че по делото е доказано, че ищецът е проявил груба небрежност,
вследствие на която да е допринесъл за настъпване на трудовата злополука като е
нарушил чл. 33 ЗЗБУТ, тъй като не е положил грижа за здравето и безопасността
си. Същият е знаел, че машината работи и че изключвателите на вратите на
машината са демонтирани, че защитата няма да сработи и че е възможно да се
нарани и въпреки това съзнателно е бръкнал сред подвижните режещи части.
Изложеното сочи на проявена
от ищеца груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 1 КТ, която е основание за
намаляване на отговорността на делинквента и в специалната хипотеза на ал. 2 на
същата разпоредба, отнасяща се до съпричиняване при възникване на трудова
злополука. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че е
налице съпричиняване в степен от 50 %, поради което и определеното
от съда обезщетение от 12 000,00 лева следва да бъде намалено наполовина.
По тези съображения,
предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 6000,00 лева като за
разликата от 2000,00 лева до пълния предявен размер от 8000,00 лева, същият
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право
да получи направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от
исковете. Такива се установи да са били реално направени в размер на 730,00
лева, от които следва да му бъдат присъдени 547,50 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъде възложена сумата от 240,00 лева, представляваща държавна такса
върху уважения размер на предявения иск и 75,00 лева депозит за медицинска
експертиза, платими по сметка на РС – гр. Ботевград.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответното
дружество се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Установи се, че същото е направило такива в общ размер от 1230,00 лева (930,00
лева – адвокатско възнаграждение и 300,00 лева – депозит за техническа
експертиза), от които следва да му бъдат присъдени 307,50 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „*******“ ООД с ЕИК: *********
и седалище и
адрес на управление в гр. Ботевград, ул. „*************“ № **** да
заплати на Г.Г.М. с ЕГН: ********** и адрес *** на основание чл. 200, ал. 1
от КТ сумата от 6000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените
му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него болки и страдания в резултат на трудова злополука,
настъпила на 04.05.2015г., в резултат от която е получил „травма на
екстензорните мускули и сухожилия на друг/и/ пръст/и/ на ниво предмишница на
лявата ръка”, ведно със законната лихва от датата на
увреждането 04.05.2015г. до окончателното погасяване на дълга като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за
разликата от
2000,00 лева до пълния предявен размер от 8000,00 лева.
ОСЪЖДА „********“ ООД с ЕИК: ******** и
седалище и адрес на управление в гр. Ботевград, ул. „**********“ № *******да
заплати на Г.Г.М. с ЕГН: ********** и адрес *** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 547,50 лева – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „********“ ООД с ЕИК: ********
и седалище и адрес на управление в гр. Ботевград, ул. „*********“ № *****
да заплати по сметка на РС – гр. Ботевград сумата от 315,00 лева, от които 240,00 лева, представляваща държавна такса
върху уважения размер на предявения иск и 75,00 лева депозит за медицинска
експертиза.
ОСЪЖДА Г.Г.М. с ЕГН: ********** и адрес *** д заплати на „*******“ ООД с ЕИК: *************
и седалище и адрес на управление в гр. Ботевград, ул. „************“ № **** на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 307,50 лева, представляваща разноски в
настоящото производство.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач „Дженерали
Животозастраховане“ АД с ЕИК: *********.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: