Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 05.08.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ:
Силвана Гълъбова
Силвия
Тачева
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№11469 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С
решение №153096 от 27.06.2019г., постановено по гр.дело №41474/2018г. по описа
на СРС, ГО, 90 с-в, е отхвърлен изцяло предявеният от В.Д.М. с ЕГН:**********
срещу „Ц.з.г.м.“ЕАД с ЕИК:********, иск с правно основание чл.49 във вр. с
чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата от 90 лв.- обезщетение за претърпени имуществени
вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от противоправното
бездействие на служители на ответното дружество, на които то е възложило да
осъществяват дейността по премахване след заплащане на дължима глоба на скоби,
поставени на гумите на паркирали в „Синя зона“ автомобили след изтичането на
времето за платено почасово паркиране, равняваща се на стойността на
заплатената от ищеца на „Т.Т.“ЕООД услуга за съхраняване на скоба (техническо
средство за обездвижване на автомобил) за периода от 12.05.2018 г. до
14.05.2018г, ведно със законната лихва за периода от 22.06.2018г. до
окончателното изплащане. Ищецът е осъден да заплати на ответника 360 лв. разноски
по делото.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна
жалба от ищеца В.Д.М.. Жалбоподателят поддържа, че от събраните по делото
доказателства се установява наличието на всички елементи от състава на
разпоредбите на чл.49 и чл.45 от ЗЗД, размерът на претърпените вреди и причинно
следствената връзка с бездействието на служителите на ответника. Едновременно с
това твърди и че районният съд неправилно е квалифицирал претенцията, която
била по чл.60 от ЗЗД и чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД. Твърди, че не са били налице
предпоставките за задържане на автомобила му от служителите на ответника с
процесното техническо средство (скоба), а такава принудителна административна
мярка не е и предвидена в ЗДвП. Неправилно исканото от служителите на ответника
плащане в размер на 30 лева било квалифицирано то съда като глоба, тъй като
същото представлявало цена на разходите за прилагане на техническо средство ,
което било поставено неправомерно. След като служителите на ответника се
дезинтересирали от съхраняване на имущество на дружеството- ответник, ищецът
съхранявал същото за своя сметка и заплатил за това по 30 лева на денонощие на
трето за спора лице. Моли решението на СРС да бъде отменено, а искът- уважен.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът
„Ц.з.г.м.“ЕАД в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата
като неоснователна. Моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно. Претендира
разноски за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми. Твърденията на ищеца за неправилна правна квалификация на
предявения иск е неоснователно. Съдът квалифицира искането съобразно изложеното
в обстоятелствената част и петитума на исковата молба. В случая ищецът твърди,
че е сключил договор за влог, по който заплатил претендираната сума, вследствие
неправомерни действия на служители на ответното дружество, които отказали да му
дадат възможност да заплати цената за поставяне на техническото средство (скоба)
и си тръгнали без да освободят автомобила му, т.е. вредите са във връзка с непозволено
увреждане, причинено от лица на които ответника е възложил да изпълняват
неговите функции.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни
действия, която произтича от вината на натовареното с извършването на работата
лице и не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл
отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна- той
отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на
които е възложил работа. За осъществяване фактическия състав на разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, е необходимо да бъде
осъществен и фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, като вредите следва да са
причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената му от
възложителя работа. Непозволеното увреждане, предмет на нормата на чл. 45 от ЗЗД, е сложен фактически състав, който
изисква кумулативното наличие на следните юридически факти: деяние, извършено виновно, противоправност на деянието, вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и деянието. С изключение на
вината, която се презумира по силата на закона, останалите елементи подлежат на
установяване от ищцата при условията на пълно и главно доказване. В случая от
събраните по делото доказателства не се установява кумулативното наличие на
всички гореизброени елементи от фактическите състави на разпоредбите на чл.45 и
чл.49 ЗЗД.
Неоснователни
са доводите на въззивника- ищец, че не са били налице предпоставките за
задържане на автомобила му от служителите на ответника с процесното техническо
средство (скоба), а такава принудителна административна мярка не е и предвидена
в ЗДвП. Съгласно чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП службите за контрол, определени от
кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане
на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за
паркиране по чл.99, ал.3 ЗДвП, до заплащане на таксата и на разходите по
прилагане на техническото средство. Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗДвП в населените
места собственикът на пътя може да определи райони за зони за платено и
безплатно паркиране в определени часове на денонощието, а съгласно, ал. 3
общинският съвет може да определя такса за паркиране при условията на ал.1. В
нормата на чл.19, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/ е посочено, че
общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини, а според
чл. 23 ЗП, правомощията на кметовете по управлението на общинските пътища се
определят с наредба на общинския съвет. Именно в изпълнение на законовата
делегация на чл. 99, ал. 3 ЗДвП Столичният общински съвет е приел Наредба за
организацията на движението на територията на Столична община с Решение №332 по
Протокол № 48 от 19.05.2005г. и Решение №173 от 17.12.2015г. на СОС, с което е
определил цена за паркиране в зоните с въведен режим на почасово платено
паркиране и цена за принудително задържано ППС по реда на чл.126 от Наредбата -
еднократно в размер на 30 лв., заедно с
дължимата сума за всеки час за почасово паркиране до края на работното време на
съответната зона. Със Заповед №РД-95-555 от 29.09.2017г. на кмета на СО на
територията на Столична община е въведен режим на почасово платено паркиране на
улици, булеварди и площади - общинска собственост "синя зона" и "зелена
зона", като не се спори, че границите на "синя зона", в която
максималната продължителност на паркиране е до 2 часа, обхващат процесния
площад на който е бил паркиран автомобилът на ищеца.
В
чл.124 от горепосочената Наредба е предвидено, че оперативната дейност по
използването и прилагането на техническото средство тип "скоба",
таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и
освобождаването на принудително задържаните ППС, се организира и осъществява от
общинското дружество „Ц.з.г.м.“ЕАД по ред и при условия, определени със заповед
на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и
следв. от ЗДвП. В изпълнение на посочената норма от наредбата и чл. 167, ал. 2 ЗДвП, със Заповед № РД-95-554 от 29.09.2017 г. кметът на Столична община е
одобрил Ред и условия за принудително задържане на колелото на неправилно паркирано
ППС, чрез прилагане на техническо средство тип "скоба", според които
оправомощени да констатират нарушението - престой на ППС без заплащане в зоните
за почасово платено паркиране, и да прилагат предвидената принудителна
административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП - принудително задържане на
превозното средство чрез скоба, са служителите на общинското предприятие „Ц.з.г.м.“ЕАД.
Следователно правомощието на ответното дружество да прилага посочената
принудителна административна мярка е в резултат на определянето му като служба
за контрол със заповед на кмета и по силата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП.
От
друга страна, принудителното задържане на пътно превозно средство чрез
техническо средство "скоба" представлява принудителна административна
мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която се налага при условията, посочени в
специалния закон (в случая ЗДвП). Следователно мярката има белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК и може да бъде
обжалвана по реда на АПК (чл. 45 и сл. АПК), а в ЗДвП не е предвидено съставяне
на нарочен акт в писмена форма за налагането й. В случая нито се твърди, нито се
установява от събраните по делото доказателства ищецът да е упражнил правото си
на жалба срещу индивидуалния административен акт, с който е била наложена
принудителната административна мярка, поради което същият е влязъл в сила. В
този смисъл всички доводи за неправомерно задържане на автомобила и за липса на
основание за искането да се заплати сумата от 30 лева за освобождаването му, са
неоснователни.
Съгласно
посочената по-горе нормативна уредба скобата се сваля след заплащане на
разходите и цената за паркиране, което не е установено по-делото, тъкмо
напротив- ищецът заявява, че не е заплатил сумата.
Предвид
изложеното от събраните по делото доказателства не се установяват неправомерни
действия или бездействия на служители на ответника, които да са в причинна
връзка с твърдените от ищеца вреди, произтекли от заплащане на възнаграждение по
договор за влог на самоволно свалената скоба от автомобила. В този смисъл
настоящият състав споделя извода на СРС, че направените от ищеца разходи са
резултат от собственото му неправомерно поведение и не подлежат на обезщетяване
от ответника.
Ето
защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС
– потвърдено като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски,
а на ответника следва да се присъди сумата от 360 лева с ДДС- разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
По така изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №153096 от 27.06.2019г., постановено
по гр.дело №41474/2018г. по описа на СРС, ГО, 90 с-в.
ОСЪЖДА В.Д.М. с ЕГН:********** да заплати на
„Ц.з.г.м.“ЕАД с ЕИК:******** сумата от 360лв. (триста и шестдесет лева)-
разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/