№ 3809
гр. София, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110136246 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД
срещу Т. Х. К., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 405,59 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за битови нужди за периода от м.05.2020 г. до
м.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Толстой 2“, бл. 54, вх. В,
ет. 4, ап. 58, аб. № 57243, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането; сумата от 49,84 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 07.06.2022 г.; сумата от 58,65 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането и сумата от 11,30 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 01.07.2019 г. до 07.06.2022 г. върху главницата за дялово разпределение.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди,
че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил
правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Твърди, че ответникът е
използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и
дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения
от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Сочи се, че имотът не е топлоснабден, че радиаторите са свалени. Излага, че и не са
издадени фактури. Моли съда да отхвърли предявените искове.
1
С писмо от 27.10.2023г. третото лице – помагач „ПМУ Инженеринг“ ООД на страната
на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД заявява, че предявените искове са основателни.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В настоящия случай от приетия Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 33, том I,
дело № 33 от 08.01.1981г. се установява, че ответникът Т. Х. К. и Севастия Панкова К.а са
признати за собственици на апартамент № 58, находящ се в гр. София, ж.к. „Толстой II“, бл.
26, вх. В, ет. 4. От приетия Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане № 127, том LLLLXI, дело № 41479 от 08.12.1997г. се установява, че
Севастия Панкова К.а е прехвърлила своята 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху имота
на ответника Т. Х. К., с което последният е станал едноличен собственик на целия имот. От
приетото удостоверение за идентичност, издадено от Столична община, район „Надежда“, се
установява, че адресът ж.к. „Толстой II“, бл. 26 е идентичен с ж.к. „Лев Толстой“, бл. 54. От
приетата молба-декларация от 31.03.2003г. пък се установява, че ответникът Т. Х. К. е
поискал открИ.е на партида на свое име за процесния имот апартамент № 58, находящ се в
гр. София, ж.к. „Толстой II“, бл. 54, вх. В, ет. 4.
От така събраната доказателствена съвкупност се установява по категоричен начин, че
именно ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот и
2
период.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност. От експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено,
се установява, че през процесния период в имота е имало три броя отоплителни тела с
поставени индивидуални разпределители /ИРРО/ с дистанционен отчет /радиоотчет/, щранг-
лира в банята и два водомера за топла вода. Топлинната енергия за отопление е
разпределена по реален отчет на индивидуалните разпределители /чиито показания са били
нулеви/, а топлинната енергия отдадена от щранг-лирата без индивидуален разпределител е
изчислена по т. 6.5 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1. В жилището не е била
ползвана топла вода, поради което такава не е начислявана, а топлинната енергия отдадена
от сградната инсталация е изчислена по реда на т. 6.1.1 от приложението към Наредбата.
Данните от протоколите за главен отчет са нанесени правилно в индивидуалната справка за
дялово разпределение. Вещото лице е установил, че са приспаднати технологичните разходи
за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а
разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие
с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото дружество. От
експертното заключение също се установява, че общият топломер в абонатната станция е
преминал метрологична проверка на 25.05.2018г. и 31.08.2021г. и съответства на одобрения
тип.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на
извършените отчети на показанията на общия топломер и на разпределителите в имота в
имота, както и на извършените изчисления при разпределението на енергията за щранг-
лирата и за сградна инсталация. Съгласно експертното заключение по СТЕ стойността на
реално доставената топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2021г. след отчитане
на резултата от изравнителните сметки /сума за възстановяване в размер на 4,32 лева/ се
равнява на 209,69 лева. Разликата между тази сума и осчетоводения и претендиран от ищеца
размер от 405,59 лева се дължи на факта, че видно от експертното заключение по съдебно-
счетоводната експертиза, претендираната сума от 405,59 лева е формирана от вземания за
периода от м.11.2019г. до м.04.2021г. В обстоятелствената част и петитума на исковата
молба, обаче, ясно е посочено, че предмет на предявения иск е топлинната енергия доставена
само за периода от м.05.2020г. до м.04.2021г. Ето защо на присъждане подлежи само сумата
от 209,69 лева, която се дължи за процесния по делото период, а за разликата до пълния
предявен размер от 405,59 лева искът следва да бъде отхвърлен. От експертното заключение
по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответникът не е извършвал плащания
на дължимите от него суми. Релевираното от ответника възражение, че липсвали издадени
фактури е неоснователно, тъй като същите са установени от вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза.
3
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор с избраната фирма за дялово разпределение се
установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „ПМУ Инженеринг“ ООД,
като видно от представените от третото лице – помагач индивидуални справки за дялово
разпределение, услугата е предоставена през процесния период. Обстоятелството, че в
имота не е имало потребление на топлинна енергия за отопление и топла вода не води до
недължимост на цената на тази услуга, тъй като дяловото разпределение на топлинната
енергия се извършва независимо от това дали е налице потребление или не, освен това в
случая е налице потребление за сградна инсталация и за щранг-лирата в банята на имота. В
чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на
потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие.
Видно от представените общи условия, същите са публикувани. От заключението по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период от м.05.2019г. до
м.04.2021г. стойността на услугата дялово разпределение е в размер на 58,65 лева, поради
което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима
сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури
в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се
начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни стойности. Както е
уточнено в чл. 32, ал. 3 от ОУ, общите фактури се издават след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, а това се
извършва след приключване на съответния отоплителен период. Ако общата фактура не е
издадена в рамките на 45-дневния срок за плащане считано от изтичането на периода, за
който тя се отнася съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, уговореният в общите условия срок за
плащане в полза на длъжника не се дерогира, а е налице забава на кредитора по смисъла на
чл. 95 ЗЗД да издаде изискуемата от ОУ обща фактура. Докато трае забавата на кредитора,
тя освобождава длъжника от последиците на собствената му забава. Затова в този случай
кредиторът не би могъл да иска плащане на мораторна лихва за период, предхождащ датата
на издаване на общата фактура. В настоящата хипотеза, обаче, ищецът не претендира такава
лихва – лихвата е претендирана след изтичане на срока за плащане считано от датата на
издаване на общата фактура. Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна
4
енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за мораторна лихва
възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е
необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане на процесните
вземания за цена на топлинна енергия.
От експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
мораторната лихва за периода от 15.09.2020г. до 07.06.2022г. върху главницата за топлинна
енергия от 405,59 лева е в размер на 49,84 лева. Както беше посочено по-горе, ответникът
дължи само 209,69 лева за доставена топлинна енергия, поради което съдът по реда на чл.
162 ГПК преизчисли размера на мораторната лихва само върху дължимата главница на 25,77
лева. Следователно искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия следва
да бъде уважен до размера от 25,77 лева, а за раликата до пълния претендиран размер от
49,84 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата от 11,30 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до
07.06.2022г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ответникът, обаче, не е
сторил разноски, т.к. е бил представляван от особен представител, поради което разноски не
му се дължат. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 100 лева, за
депозити за възнаграждения на вещи лица в общ размер на 500 лева, за депозит за
възнаграждение на особен представител на ответника в размер на 400 лева, претендира и
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева съобразно чл.
25, ал. 1 НЗПП, или общо 1100 лева. С оглед уважената част от исковете, на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 615,78 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Х. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Толстой 2“, бл. 54, вх.
В, ет. 4, ап. 58, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 209,69 лева, представляваща стойност на доставена
5
топлинна енергия за битови нужди за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Толстой 2“, бл. 54, вх. В, ет. 4, ап. 58, аб. № 57243, ведно
със законната лихва считано от 05.07.2022г. до окончателно изплащане на вземането; сумата
от 25,77 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 07.06.2022 г.;
сумата от 58,65 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва считано от 05.07.2022г. до
окончателно изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
615,78 лева, представляваща сторените по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за цена на топлинна енергия за разликата над 209,69 лева до пълния претендиран размер
от 405,59 лева; предявения иск за мораторна лихва върху тази главница за разликата над
25,77 лева до пълния претендиран размер от 49,84 лева и предявения иск за сумата от 11,30
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 07.06.2022 г. върху
главницата за дялово разпределение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „ПМУ
Инженеринг“ ООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6