№ 42
гр. Чирпан, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно
наказателно дело № 20235540200070 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалбата на адв. В. Н. Д. - АК Стара Загора,
пълномощник на И. Д. И., съдебен адрес: **, адвокат В. Н. Д., против НП № 22 - 0375-
000372/ 20. 10. 2022 г., издадено от И. Д. Д., на длъжност Началник група към ОДМВР
Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на МВР, с което му е наложено административно наказание по чл. 179 ал.2 пр.1
от ЗДвП – глоба в размер на 200лв., по чл. 174 ал.3 пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на
2000лв., и по чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но взема
писмено становище като счита, че издаденото НП е законосъобразно, правилно и
обосновано, като не са налице посочените в жалбата пороци на акта. Безспорно е установено
нарушението, нарушителя и неговата вина, съставено е в сроковете визирани в ЗАНН и
същото се явява правилно и законосъобразно. В случай, че жалбоподателят претендира
разноски и са представени доказателства за реално заплатен хонорар, то на осн. чл. 63 ал.4
от ЗАНН прави възражение за прекомерност и моли съда да присъди разноски в минимален
размер, съобразно чл. 36 ал.2 от ЗАдв. Моли, да бъде присъдено в юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР Ст.Загора.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество частично основателна, поради
следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата
1
е подадена в срок / виж разписка към НП /.
Установи се по делото, че с НП № 22 - 0375- 000372/ 20. 10. 2022 г., издадено от И.
Д. Д., на длъжност Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, с което му е наложено
административно наказание по чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200лв., по чл.
174 ал.3 пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 2000лв., и по чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на
20лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, затова че: “ В гр Чирпан
на ул Янко И. срещу къща за гости Водопада по посока север управлява лек автомобил С**
И.а - ЕГН********** като:
1. И. се движи с несъобразена скорост спрямо пътните и атмосферните условия и
интензивността на движение при което губи управление над МПС и се удря от ляво в
контейнери за смет при което реализира ПТП с леко пострадало лице и материални щети.
2. Водачът И. ОТКАЗВА да му бъде извършена проверка с техническо средство
Дръг Тест 5000 с номер ARLB,0026 за наличието на наркотични вещества и техните
аналози. Издаден е и връчен талон за изследване с номер 0060301 на 27 09 2022г.
3. Водачът И. управлява МПС, което е не е представено на задължителен ГТП, с
което е извършил:
1. Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия,
релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства за да
спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП, с което
виновно е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
2 Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества и или
техните аналози, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
3. Водача управлява ППС, което не е представено на технически преглед, с което
виновно е нарушил чл.147, ал 1 от ЗДвП.
Съдът след преценка и анализ - поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По точка 1- от обжалваното НП:
Относно приложението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, касаещо несъобразената скорост, се
изисква освен твърдението за несъобразена скорост, констатиращият орган да е направил и
посочил констатация за всички характеристики на пътната обстановка и движението на
процесното МПС, именно с оглед доказване на твърдението за несъобразена скорост. Следва
да се посочи, че то не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване
и доказване. В обстоятелствената част на наказателното постановление и акта, въз основа на
който той е издаден, на практика липсва посочване на конкретни действия или бездействия
от страна на жалбоподателя и съответно обуславящи извършване на вмененото му
нарушение. Действително не е посочено с каква скорост се е движел същия, не са посочени
2
особености на пътната обстановка, което да обуславя, че жалбоподателя се е движел с
несъобразена скорост, съответно несъобразена с пътните и атмосферните условия и
интензивността на движението, като действително не са описани конкретните
обстоятелства, обуславящи механизма на станалото ПТП. Налице е нарушаване на чл. 42, т.
4 от ЗАНН и съответно чл. 57, т. 5 от ЗАНН, като в тази насока не е описано нарушението и
обстоятелствата, при които то е било извършено. В конкретния случай не се касае за
виновно противоправно поведение на водача, тъй като от събраният доказателствен
материал не може да се направи никакъв извод относно скоростта, с която същият се е
движил в посоченият участък от пътя и съответно да бъде направена преценка доколко тя е
съобразена с пътнотранспортните особености.
В административнонаказателния процес действа презумпцията за невинност на
лицето, посочено в съответния акт и нарушението следва да бъде доказано по несъмнен
начин, а не да се предполага извършването му. Тежестта на доказване на извършеното
нарушение лежи върху органа, който е издал наказателното постановление. Той е длъжен да
докаже, че е извършено административно нарушение и че е извършено от конкретно лице. В
процесният случай наказващият орган не е ангажирал доказателства, установяващи
твърдяното в наказателното постановление нарушение от страна на жалбоподателя.
От изложеното горе, съдът възприема че е налице съществен пропуск, който е в
разрез с установените изисквания по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за посочване на
обстоятелствата при които е извършено административното нарушение.
Липсата на съществени обстоятелства около извършване на нарушението, визирано
от наказателното постановление, създава неяснота, рефлектираща върху адекватното
упражняване правото на защита. Това е липса на задължителни реквизити в съставеният
правораздавателен административен акт, с което съществено се ограничава правото на
защита на нарушителя. Налице е неизпълнение на задълженията му по смисъла на чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, като те се проявяват в частта, свързана с описание на нарушението,
извършено от жалбоподателят, както и начина на извършването му.
Поради всичко гореизложено съдът счита, че следва да отменени наказателното
постановление като незаконосъобразно в тази му част.
По точка 2- от обжалваното НП:
В процеса по проверка на съставеният акт и постановление съдът констатира, че
същите са издадени от органи имащи нужната компетентност за това съгласно изискванията
на ЗДвП и ЗАНН, видно от представената по делото Министерска Заповед.
Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, предполага извършването
на административно нарушение при сбъдване на което и да е от двете форми на
изпълнителното деяние, описани в хипотезата на административно наказателната
разпоредба. В контекста на гореизложеното, в текста на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП, са описани две форми на изпълнително деяние. Наказуемо е управлението на МПС
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, което може да бъде установено
3
по два начина - чрез техническо средство или чрез химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Изпълнението на който и да е от двата способа за установяване на това обстоятелство
тестване с техническо средство или изпълнение на талона за медицинско изследване,
предполага липсата на извършено административно нарушение. Наказуемото деяние в
конкретния случай се състои в отказа на водача да му бъде извършена проверка за употреба
на наркотични вещества или техни аналози. Не се спори между страните, че е налице отказ
на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство за установяването на употребата на
наркотично вещество, както и връчването на талон за медицинско изследване. При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение жалбоподателят не е
вписал възражение относно констатираното административно нарушение, нито е депозирал
писмени възражения в предвидения от закона срок. Талонът за медицинско изследване,
съставен от мл. автоконтрольор П. Д. С. е връчен на жалбоподателя, в качеството му на
водач на 27.09.2022 г. в 09,15 ч. и с указание в рамките на 45 мин. от връчването на талона
да се яви в ЦСМП, гр. Чирпан. Не е спорно също така, че жалбоподателят категорично е
отказал да бъде тестван чрез техническо средство или чрез химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
Изследване и тестване на жалбоподателя чрез техническо средство или чрез химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози не е сторено, нито се твърди от страна на наказаното лице.
Съдът счита, че поведението на жалбоподателя е съставомерно, като се вземат в
предвид всички събрани доказателства в хода на съдебното следствие, включително и
разпита на актосъставителят и свидетелите по установяване на административното
нарушение. В развилото се съдебно производство не са събрани каквито и да е било други
доказателства, които да оборват отразената фактическа обстановка в обжалваното
наказателно постановление.
За прецизност следва да се посочи, че действително в АУАН не е посочен начина по
който е осъществен отказа на водача да бъде изследван за химико-токсикологично
изследване. На първо място това обстоятелство няма как да бъде отразено в акта за
установяване на административно нарушение, тъй като същият предхожда издаването на
талона за медицинско изследване, а дали с този талон лицето ще даде или не кръв или урина
за изследване, е факт последващ и който не може да се опише в АУАН. Да, същият е
намерил отражение в издаденото наказателно постановление, но същото е сторено с оглед
коректното отразяване на всички обстоятелства по извършване на административното
нарушение. Както и по-горе бе изложено, даването на кръв или урина за изследване,
предполага и липсата на извършено административно нарушение. Фактическият състав на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, предвижда като изпълнение деяние, който "не изпълни
предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
4
наркотични вещества или техни аналози", като законодателят не е направил разлика по
какъв начин ще се осъществи този отказ.
В случая не може да се приеме, че жалбоподателят е нямал качеството на водач на
МПС към момента на проверката. Всъщност спор относно отказа на водача и връчването на
талон за медицинско изследване, респективно неизпълнението му не съществува между
страните. Не е спорен момент и дали е имал качеството на водач жалбоподателя към
момента на проверката или не. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, "водач" е лице, което
управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или
кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Не е спорно също
така, че до мястото на проверката жалбоподателят е управлявал посочения в АУАН и в НП.
Всичко това мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че жалбоподателят е
имал качеството на водач на МПС, което е коректно посочено в наказателното
постановление и като е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на
наркотици или техни аналози е осъществил от обективна и субективна страна фактическия
състав на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
По безспорен начин е установена и самоличността на нарушителя, като в НП
жалбоподателят е идентифициран с трите си имена и ЕГН, напълно съответстващи с тези по
АУАН.
Ето защо, при тези данни, съдът намира, че по безспорен начин е доказано
извършеното от жалбоподателя нарушение на нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради
което наказателното постановление следва да се потвърди като законосъобразно, в тази му
част.
Правилно за това нарушение на жалбоподателя е била наложена санкция "глоба" в
размер на 2 000 лева и отнето СУМПС за 24 месеца, тъй като размера и е точно фиксиран в
закона и няма възможност да е по-малък от посочения.
Правилно също така, за това нарушение наказващият орган е отнел 12 контролни
точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и
реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за
които се отнемат, тъй като в разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредбата е предвидено, че
за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на водача се отнемат 12 контролни точки.
Обстоятелството, че не е изписано цялото наименование на наредбата не е процесуално
нарушение, още по-малко пък е основание за отмяна на наказателното постановление, тъй
като отнемането на контролни точки не е административно наказание по смисъла на ЗАНН,
а е отчетна система на КАТ. Освен това, отнемането на контролни точки винаги следва
налагането на съответна санкция по ЗДвП, то не може да се налага самостоятелно и при
безспорна установеност на извършеното нарушение по ЗДвП, отнемането на контролни
точки е кумулативна даденост, какъвто е и настоящия случай.
Поради тези съображения съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно,
5
поради което следва да бъде потвърдено, в тази му част.
По точка 3- от обжалваното НП:
Годишният технически преглед на ППС е уреден в ЗДвП и Наредба №
Н32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства, в които нормативни актове не са установени задължения за
контролните органи да следят, респективно да отбелязват в съставените от тях актове и НП
до коя дата е следвало всеки един от автомобилите да премине годишен технически преглед.
Достатъчно е контролните органи при извършване на проверка въз основа на
представените от водачите документи да констатират изпълнението или не на задължението,
както е станало в случая.
Отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за нарушение на чл. 147, ал. 1
от ЗДвП. И в съставения АУАН и съответно в издаденото въз основа на него наказателно
постановление е възприета една и съща фактическа обстановка-автомобилът не е представен
на ГТП. Според данните от делото автомобилът е собственост на Стоянка Вълканова И.а, а
жалбоподателя И. Д. И., на който е ангажирана отговорността за управление на МПС,
непреминало ГТП, е управлявал същото по време на настъпилото ПТП. Съгласно
разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, регистрираните моторни превозни средства и
теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на
въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, като
условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на
мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се
определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. Специалният състав на чл.
181, т. 1 от ЗДвП предвижда носене на административнонаказателна отговорност за
собственика на МПС, който не го представи в законоустановения срок за технически
преглед. В настоящия случай, жалбоподателят не е собственик на автомобила, поради което
и за същия не съществува задължение да го представя на технически преглед. Последното е
важимо и предвид обстоятелството, че за извършването на такъв технически преглед е
необходимо представяне на определени документи, които притежават единствено
собствениците на ППС. Освен изложеното следва да се има предвид още, че нормата на чл.
147, ал. 1 от ЗДвП не вменява конкретно задължение на определено лице, а регламентира, че
регистрираните и теглените от тях ремаркета подлежат на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност. Предвид липсата на изрично
предвидено в ЗДвП задължение за водач на МПС, на което не е собственик, да го представя
на технически преглед, съдът намира, че е недопустимо на същия да се налага наказание по
общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП. Внимателния прочит на текста на чл. 147, ал.
1 от ЗДвП не дава отговор на въпроса чие е задължението да предостави МПС на
технически преглед, като сравнителното тълкуване на тази диспозитивна правна норма със
санкционната такава на чл. 181 от ЗДвП навежда на извода, че задължението по чл. 147 от
6
ЗДвП е на собственика на автомобила. Лицето, посочено като нарушител в акта и НП, не
отговаря на изискването да бъде извършител на административно нарушение по чл. 147, ал.
1 от ЗДвП, доколкото не е собственик на МПС.
Поради което съдът намира, че НП в точка 3 следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора съдът намира, че следва да разпредели разноските, както
следва:
Съгласно чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на разноски, които се
присъждат по реда на чл. 143 от АПК, според ал. 1-ва на който, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. По делото не се претендират разноски от жалбоподателя, поради което и
такива не се дължат.
С оглед на изхода от делото и тъй като въззиваемата страна с депозираното по
делото писмено становище е направила искане за присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН жалбоподателят следва бъде осъден да
заплати на ОД на МВР град Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер и съразмерно на потвърдената част и отменената част на обжалваното НП, определен
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ в размер на 26,67лева, който съдът намира за
адекватен на фактическата и правна сложност на делото.
Водим от всичко гореизложено съдът счита, че следва да потвърди НП, поради
което и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22 - 0375- 000372/ 20. 10. 2022 г.,
издадено от И. Д. Д., на длъжност Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, в частта по
точка 2 от същото, с която на И. Д. И., съдебен адрес: **, адвокат В. Н. Д., е наложено
административно наказание по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 2000. 00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, като законосъобразно.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22 - 0375- 000372/ 20. 10. 2022 г., издадено
от И. Д. Д., на длъжност Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, в частта по
точка 1 и точка 3 от същото, с които на И. Д. И., съдебен адрес: **, адвокат В. Н. Д.,са
наложени административни наказания, както следва: по чл.179, ал.2,пр.1 от ЗДвП- глоба в
размер на 200,00 лв. и по чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв., като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА И. Д. И., съдебен адрес: **, адвокат В. Н. Д. да заплати на ОД на МВР
7
град Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 26,67лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Стара
Загора в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна
жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
8