Р Е Ш Е Н И Е № 260856
гр. П., 14.07.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД П., Гражданско отделение, II състав, в открито заседание на втори юли, две хиляди двадесет
и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМОНА КИРИЛОВА
При секретаря Катя Василева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№
4422 по описа на ПРС за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК
Образувано е по
искова молба на „Топлофикация - П." АД, в която се сочи, че в полза на
дружеството срещу Община П. е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 5756/2020. по описа на Районен съд П. за сума
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент – общинско жилище, находящ се в град П., ул. „**** в
размер на 407,21 лева за периода от
01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. включително месец юли 2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение (17.06.2020 г.) до окончателното
изплащане на сумата, както и сума в размер на 59,84 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2018 г. до 29.05.2020 г.
Ищецът твърди, че
между него и ответника в качеството му на потребител-клиент за битови нужди
съществува облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на
топлинна енергия, възникнало по силата на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната
страна, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният
недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите
условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота
на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово
разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното
си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия
период и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с
изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението
си, съгласно чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като
потребител дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща
на заявената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на
предявените искови претенции. Намира за дължима законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането. Претендира разноски.
Ответникът е
депозирал отговор в срок. Оспорва исковата претенция по основание и размер.
Твърди, че процесният имот е общинско жилище където е настанено трето по спора
лице – Ч.Г. И. и семейство му, които са действителните ползватели по договор за
наем. Допълва, че Ч.Г. И. е починал на 22.03.2012 г., след което жилището се
обитава от сина му Р.Ч.И..Позовава се на действащите Общи условия с ищеца,
съгласно които е следвало да бъде уведомен за текущите задължения, както и за
осигуряване на достъп за отчитане на измервателните уреди. С оглед на
изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С отговора на
исковата молба е направено искане за привличане на трето лице помагач – Р.Ч.И. и
е предявен обратен иск срещу него.
Със своевременно
предявения обратен иск се сезира съда за осъждане на Р.Ч.И. в качеството му на наемател
за сумите представляващи стойността за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул. „**** в размер на
407,21 лева за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. включително месец юли
2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
обратния иск (09.10.2020 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и сума
в размер на 59,84 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2018 г. до 29.05.2020 г. Иска се уважаване на
предявените искове, като се претендират разноски в производството.
Третото лице-помагач
и ответник по обратния иск Р.Ч.И. е депозирал отговор в срок чрез назначения му
особен представител. Оспорва предявените искове с твърдението, че между него и
Община П. не е налице договор за наем и в процесния период да е ползвал
общинското жилище.
В съдебно заседание
страните се представляват. Всяка една от тях поддържа вече изложените твърдения
и възражения, апелирайки към съда да ги уважи. Община П. е заявила, че
претендира процесните суми, позовавайки се на института на неоснователното
обогатяване, тъй като с ответника по обратния иск не е сключван писмен договор
за наем.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Районен съд П. е
сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове,
разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване
по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на
топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено
да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни,
вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия
случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло
съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в
исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се
дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за
забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и
размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните
разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като
договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите
на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД.
Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при
спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от §
1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и
клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и
одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП.
– бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач
на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което
е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на
процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.
150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и
изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че
последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед
липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1
от Общите условия, купувачът е длъжен да
заплаща дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на
основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител,
изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва,
без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца.
В настоящия случай
между страните не са спорни обстоятелствата, че процесният имот представлява
общинска собственост, предназначена за отдаване под наем за жилищни нужди, като
сочените обстоятелства се установяват и от ангажираните писмени доказателства,
което дава основание на съда да приеме, че ответникът като собственик на
процесния недвижим имот е пасивно материално легитимиран по отношение на
предявените искове.
Спорни са останалите
елементи от правопораждащия фактически състав относно доставката на топлинна
енергия и нейната стойност.
По делото е изслушана
и приета заключение по СТЕ, неоспорено от страните, която съдът кредитира
изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички
поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ
на приложените по делото и представени от ищеца документи, изискани на място от
ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение. Услугата за дялово
разпределение е въведена в СЕС, по силата на договор с ЕС, като същевременно са
налични и споразумения между ищеца и ФДР за предоставяне на тази услуга за
сградата в режим на ЕС, в която се намира процесният имот. Установено е също,
че монтираните в абонатната станция уреди за търговско измерване – топломери са
преминали през задължителните периодични метрологични проверки, в хода на които
са окачествени като съответстващи на одобрения тип, поради което са годни за търговско
измерване и показанията им могат да се считат за достоверни.
От заключението се
установява, че е начисляван разход за БГВ прогнозно, независимо, че в имота е
монтиран водомер, тъй като не е осигуряван достъп. След провеждане на годишния
отчет, разходът е преизчислен след определяне топлосъдържанието на топлата
вода. Вещото лице е установило, че в процесния имот отоплителните тела са демонтирани
с изключение на това в помещение „кухня“. Налично е и отоплителното тяло в баня:
- „щранг-лира“ е без ИРУ, поради което разхода за него е определян по
изчислителен път. Сумите са начислявани прогнозно, тъй като в имота не е
осигурен достъп. След провеждане на годишния отчет, разходът за топлинна
енергия е преизчислен и сумите са сторнирани. Разходът за топлинна енергия за
сградна инсталация е направен по изчислителен път, като е начисляван такъв само
за зимните месеци. Установено е същи, че в общите части няма работещи отоплителни
тела, поради което за тях няма начислявани разходи.
При така установените
факти, въз основа на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата
дължима сума за процесния период е на стойност от 407,21 лева.
От изложеното дотук
съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по
облигационното правоотношение с ответника, през процесния период е доставил до
собствения на ответника имот топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на 407,21
лева.
При основателност на
главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане на обезщетение за забава
в размер на 59,84 лева, определена от съда на основание чл. 162 ГПК при
съобразяване определения от БНБ основен лихвен процент за периода, увеличен с
10 пункта, както и данните за помесечно начислените суми, съдържащи се в
приетото по делото извлечение от сметка.
Липсват твърдения и
доказателства за пълно или частично погасяване на задължението, поради което главният
и акцесорният иск следва да бъдат уважени в цялост така, както са
предявени.
По
предявения обратен иск.
При извод за
основателност на главните установителни искове, съдът следва да разгледа и
осъдителните обратни, насочени срещу третото лице. Същите са своевременно
предявени, с правно основание по чл. 232, ал. 2, чл. 239 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, насочени към третото лице-помагач, което
ответникът моли да бъде осъдено да му заплати сумите, както и законната лихва
за забавата на месечните плащания, с твърдения, че това задължение е поето от
него по силата на съществуващо между страните наемно правоотношение. В
доказателствена тежест на ищеца по обратните искове е да установи наличието на
облигационно (наемно) отношение относно процесния имот и период между него и
третото лице - ответник по обратните искове, неговото съдържание и изпадането
му в забава.
Твърдяно е също в
условията на евентуалност при липса на наемно правоотношение, че ответникът по
обратния иск се е обогатил за сметка на Община П., тъй като е обитавал имота и
е ползвал топлинна енергия.
По своето
предназначение жилищата, представляващи общинска собственост могат се отдават
за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди, като условията
и редът за това се определят с наредба на съответния общински съвет. (арг. чл.
43, т. 1, вр. чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 45а ЗОС). Съгласно чл. 24, ал. 1 от
Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на Община П. (Наредбата) въз основа на настанителната заповед
кметът на общината сключва писмен договор за наем по образец, в който се
определят правата и задълженията на страните, включително задължението за
заплащане на консумативни разноски.
За разлика от
актуалната нормативна уредба, отмененият Закон за наемните отношения изисква
единствено издаване на настанителната заповед за възникване на наемно
правоотношението. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗНО (отм.), вр. чл. 10 и чл. 21,
ал. 1 от ППЗНО (отм,), настаняването в жилищни помещения, предоставени за
управление и стопанисване на общинските народни съвети, се осъществява със
заповед на началника на службата за жилищно настаняване, след молба-декларация
от нуждаещото се лице, а съществените елементи от правоотношението са уредени
от закона (арг. чл. 10 ЗНО отм.).
Р.Ч.И. е
оспорил наличието на облигационна връзка с Община П. с твърдението, че между
тях не е сключван договор за наем и не пребивава в имота фактически.
В подкрепа на
исковата си претенция по обратния иск Община П. е представила единствено
декларация от 19.06.1997 г., подписана от Ч.Г. И. и В.А.И., съгласно която той,
съпругата му - В.А.И. и синът му – Р.Ч.И. заемат жилище, собственост на
„Жилфонд“ Община П., а единствена индиция за административния адрес на това
жилище е съвпадането му с адресната регистрация на деклараторите. В конкретния
случай обаче не е представена настанителна заповед и/или изрично съставен и
подписан договор за наем. Дори да бе представена такава, същата не би
обвързвала Р.Ч.И., тъй като същият след навършване на пълнолетие е престанал да
бъде член на семейството на Ч.Г. И. и В.А.И..
Ето защо съдът
приема, че въпреки разпределената му доказателствена тежест за това, ищецът по
обратния иск не се е снабдил и представил относими доказателства, поради което
искът остава недоказан в своето основание. При прилагане на неблагоприятните
последици на процесуалната (доказателствена) тежест, съдът следва да приеме
недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност. Съдът приема,
че от представените доказателства не се установява да е налице задължение и/или
права, произтичащи от договор за наем за Р.Ч.И.. Петитума на предявения обратен
иск обаче е ясен, претенцията е насочена срещу третото лице в качеството му на
наемател.
Ако претендираното
задължение бе възникнало в имуществената сфера на наследодателя, преди
настъпване на смъртта му и ако наследството бе прието, би възникнала
отговорност за ответника по обратния иск по силата на универсалното
наследствено правоприемство. След смъртта на носителя на материалното право
(през 2012 г., преди исковия период), респективно задължение, Р.Ч.И. по правило
би наследил правата и задълженията по договора в съответната квота съгласно
Закона за наследството. В конкретния случай обаче съдът намира, че общото
облигационно правило е неприложимо, тъй като въпросната облигационна връзка
съдържа и административен елемент – заповед на кмета на съответната община,
издадена въз основа на определени критерии и решение, което превръща този
договор за наем в такъв от категорията intuitu
personae (договор, сключен с оглед
на личността) и се прекратява със смъртта на страна по него – арг. чл. 33, ал.
1 , т. 6 Наредбата, както и чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОС.
Не са ангажирани никакви
доказателства и че ответникът по обратния иск пребивава в общинското жилище за
да се приеме, че се е обогати, незаплащайки потребената топлоенергия. Дори
напротив, след многократни опити да му бъдат връчени съдебните книжа на
процесния имот, същият не е открит.
Не се установява
задължение за заплащане на исковите претенции и от представената по делото
извадка от НБДН, тъй като тя свидетелства единствено за изпълнение на едно
административно задължение – чл. 90, ал. 1 ЗГР.
При този правен
извод, предявения обратен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Неоснователен е и акцесорния обратен иск за присъждане на обезщетение за
забава, тъй като при недоказаност на главното задължение, не се дължи
обезщетение.
По разноските:
Ищецът е претендирал
разноски и при този изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва
да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 225,00
лева, като е претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в
размер от 100.00 лева, което също следва да бъде присъдено. При този изход от
спора на ищецът се дължат разноски в размер на 325,00 лева.
Съгласно т. 12 от ТР
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода
от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 75,00
лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Предвид приетото, че
предявените срещу Община П. Искове са основателни, с предявените от нея обратни
– неоснователни, в рамките на това производство ответникът няма право на
разноски.
В светлината на
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, че в полза на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Община П., ЕИК *********, гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А в размер
на 407,21 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в град П., ул. „**** за
периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. включително изравнителни сметки от
месец юли 2019 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 17.06.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 59,84 лева, представляваща законна
лихва за забава върху месечните задължения за периода от 10.07.2018 г. до 29.05.2020
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 2810/2020 г. по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община П., ЕИК ********* да
заплати на „Топлофикация-П.“
АД, ЕИК ********* сумата от 325,00
лева – разноски пред Районен съд П. в исковото производство и сумата от 75,00
лева – разноски пред Районен съд П. в заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Община П., ЕИК ********* срещу Р.Ч.И., ЕГН **********
обратни искове за осъждането му да заплати сума в размер на 407,21 лева,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в град П., ул. „**** за периода от 01.05.2018 г.
до 31.12.2018 г. включително изравнителни сметки от месец юли 2019 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на обратния
иск до окончателното ѝ изплащане, както и сума в размер на 59,84 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от
10.07.2018 г. до 29.05.2020 г.
Решението е
постановено при участие на Р.Ч.И. ***.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд П..
Препис от решението
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
СЪДИЯ
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: В.А.