О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№…………………………………2019 година,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXIII- ти състав, в закрито
заседание на двадесет и
пети септември 2019г.,
като разгледа докладваното от съдия Наталия Дичева
адм.д.№
2110/ 19г. по
описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда
чл.197 – 200 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.§2 от ДР на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалбата на „ТИЙМ
ПАУЪР ЕВРОПА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ***, представлявано от управителя В.К., чрез адв.С.Б., против „отказ“
на орган по приходите при ТД на НАП-Варна по искане с вх.№30088324645/29.05.2019г.,
обективиран в писмо изх.№24867-12/09.07.2019г. на ТД на НАП-Варна.
Жалбоподателят твърди, че
административният орган е бил сезиран с общо 22бр. искания за издаване на
удостоверение за приложимо законодателство на основание чл.88, ал.2 от ДОПК,
към които били приложени изискуемите документи, удостоверяващи наличие на
основанията за издаване на удостоверението съгласно правилата за координация на
системите за социална сигурност. С писмо изх.№ 24867-12/09.07.2019г. на ТД на
НАП-Варна дружеството било уведомено, че по подадените искания от 29.05.2019г.,
сред които и искане вх.№ 30088324645/29.05.2019г., не е възникнало производство
и съответно същите са анулирани от информационната система на НАП, т.к. не са
подписани от заетите лица. Твърди, че оспореното писмо по същността си
представлява отказ на административния орган да издаде поисканото удостоверение
за приложимо законодателство, който отказ е постановен в противоречие на
материалния закон. В тази връзка се позовава на чл.19, ал.2 от Регламент (ЕО) №
987/2009 за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №
883/2004 за координация на системите за социална сигурност, като твърди, че
изискването работникът да подпише заявлението на работодателя е в нарушение на
Общностното право. Твърди и че ползваният от НАП образец не съответства на
утвърдения на основание чл.72 от Регламент (ЕО) № 883/2004 от Административната
комисия образец на заявление за издаване на удостоверенията. Излага подробни
доводи за наличие на основания за издаване на удостоверение за приложимо
законодателство. Иска съдът да отмени като неправилен постановеният отказ.
Във връзка с указания на
съда по Разпореждане № 11179/13.08.2019г. с молба вх.№ 13605/10.09.2019г. прави
следните уточнения: искането за издаване на удостоверение за приложимо социално
законодателство по чл.88, ал.2 от ДОПК е входирано на 29.05.2019г. като
документът е следвало да бъде издаден в 30-дневен срок. Съгласно чл.91, ал.2 от ДОПК непроизнасянето в срок по искането се смята за мълчалив отказ, чието
административно обжалване не е задължително. Предмет на обжалване е мълчаливия
отказ на административния орган. Не обжалва „анулирането“ на заявлението.
Ответната страна с молба
вх.№ 12031/01.08.2019г. сочи, че обжалваното писмо не представлява отказ, има
само информативен характер, с него не се удостоверяват факти с правно значение
и не се признава или отрича съществуването на права или задължения. Писмото не
попада и в хипотезата на чл.89, ал.3 от ДОПК. По изложените съображения твърди,
че по отношение на лицето А.В.Н. няма постановен отказ за издаване на
административен акт, обжалваното уведомително писмо не представлява
индивидуален административен акт, поради което подадената жалба е недопустима.
След преценка на
представените от страните доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна, следното:
С вх.№ 30088324645/29.05.2019г.
„ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“ ЕООД подало до ТД на НАП-Варна искане за издаване на
удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице А.В.Н..
Искането било подписано за „работодател“.
Във връзка с подаденото
искане, с писмо изх.№ 24867-9/04.06.2019г., зам.директорът на ТД на НАП-Варна
изискал от заетото лице А.В.Н. , в 3-дневен срок от получаването му, да се яви
в ТД на НАП-Варна за полагане на подпис в искане
вх.№ 30088324643/29.05.2019г. В писмото било вписано предупреждение, че при
непотвърждаване в посочения срок, производството на основание чл.30, ал.2 от АПК се прекратява. Съобщението за пощенската пратка е получено лично от В. на 17.06.2019г.
Подпис на искането не е положен.
С писмо изх.№
24867-12/09.07.2019г. зам.директорът на ТД на НАП-Варна уведомил „ТИЙМ ПАУЪР
ЕВРОПА“ ЕООД, че по посочените в писмото заявления, сред които и искане вх.№ 30088324645/29.05.2019г.
за лицето А. В. Н., не възниква производство и съответно същите са анулирани в
информационната система на НАП, т.к. не са подписани от заетите лица, а
съгласно писмо от ЦУ на НАП изх.№ М-26-Б-433/18.06.2019г. полагането на подпис
от заетото лице, когато искането се подава от работодател, е задължително
изискване, което изрично е посочено в образеца на формуляра.
С отговора по жалбата ответната
страна сочи следното: „Искане за издаване на удостоверение А1 за приложимо осигурително
законодателство за заето лице/Уведомление по чл.15 от Регламент (ЕО)
№ 987/2009“ – версия В, е утвърдено със Заповед № ЗЦУ-844/12.07.2016г. на
изпълнителния директор на НАП. В сила от 01.07.2019г. се прилага нова версия на
Образец ОКд236, утвърдена със Заповед № ЗЦУ-1018/28.06.2019г. на изп.д-р на
НАП, в която отново като задължителен реквизит е подписът на заетото лице.
Установените недостатъци в искане вх.№ 30088324645/29.05.2019г. са на основание
чл.30, ал.1 от АПК. Не са установени недостатъци по чл.30, ал.2 от АПК и
съответно не са давани указания на дружеството за отстраняване на такива.
Анулирането на искането в програмния продукт е извършено от орган по приходите
В. Ц. Т.к. по него не възниква производство, съответно входящият номер е
анулиран, за което няма предвиден специален ред и съответно акт за анулиране.
Уведомителното писмо е подписано от зам.директора на ТД на НАП-Варна на
основание чл.11, ал.1, т.1 от ЗНАП във връзка със заповед № Д-1080/11.06.2019г.
на директора на ТД на НАП-Варна.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Административното
производство по чл.89, ал.1 от ДОПК е започнало по искане вх.№ 30088324645/29.05.2019г.
за издаване на удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство по
отношение на лицето А.В.Н.. В хода на проверката за редовност на искането,
органът по приходите е приел, че същото не е подписано по смисъла на чл.30,
ал.1 от АПК и в тази връзка е изпратил съобщение до заетото лице. В указания
срок нередовностите не са отстранени, заявлението е „анулирано“, за което
заявителят е уведомен с писмо изх.№24867-12/09.07.2019г. „Анулирането“ на
искането е извършено в програмния продукт на НАП-Варна – чрез заличаване на
входящия номер, без да е издаван нарочен административен акт по чл.56, ал.2,
вр.чл.30 от АПК. Компетентният административен орган не се е произнесъл по
искането, съответно срокът по чл.90, ал.2 от ДОПК изобщо не е започнал да тече,
поради което не е налице формиран мълчалив отказ и не за такъв е уведомено
дружеството с обжалваното писмо.
В същото време не се спори,
че „анулирането“ на искане
вх.№ 30088324645/29.05.2019г. е извършено в програмния продукт на НАП-Варна чрез
заличаване на входящия номер – без да е издаван нарочен административен акт по
чл.56, ал.2, вр.чл.30 от АПК. Липсват данни за това кога е извършено
заличаването, като за същото дружеството е уведомено с писмо изх.№
№24867-12/09.07.2019г. Уведомявайки дружеството, че искането му е анулирано, на
практика административният орган е отрекъл възможността за разглеждане по
същество на отправеното до административния орган искане. Съдът приема, че уведомително
писмо е волеизявление със съдържание и последици по чл.197 от АПК – изричен
отказ да бъде разгледано подаденото искане за издаване на удостоверение А1 за
приложимо осигурително законодателство по отношение на заетото лице А.В.Н..
Този отказ е обжалван в
14-дневен срок от датата на постановяването му, от надлежна страна –
работодател, който е направил искане за издаване на удостоверение А1, поради
което жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Правото на искане за
образуване на административно производство, в което сезираният орган да разреши
по задължителен начин въпрос за субективни права, интереси или задължения, е
публично субективно потестативно право. На това право и правомощие на органите
съответства задължението сезираният административен орган, ако са налице
административнопроизводствените предпоставки, да се произнесе по същество на
искането – чл.9, ал.1 от АПК и чл.6, ал.3 от ДОПК.
Административнопроизводствените
предпоставки за разглеждане на искането по същество са предпоставките за
неговата редовност и допустимост. Тогава, когато органът прецени, че искането е
недопустимо, т.к. са налице отрицателните предпоставки на чл.27, ал.2, т.1 и
т.2 от АПК, или липсват положителните предпоставки на т.4, 5 и 6, както и че
искането не е редовно, т.к. не са спазени изискванията на чл.29 АПК за форма, и
нередовностите не са отстранени по реда на чл.30, ал.1 и ал.2 от АПК, органът
може да прекрати административното производство - чл.56, ал.2 от АПК.
В контекста на процесното
искане за издаване на удостоверение А1 за приложимо осигурително
законодателство, приложими са разпоредбите на чл.80-96 от ДОПК. Специалните
изисквания, на които следва да отговарят исканията по чл.88, ал.2 от ДОПК –
каквото е процесното, са посочени в чл.89, ал.3 от ДОПК – към искането се
прилагат доказателства за наличие на основанията за издаване на удостоверението
съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност. Искането
се оставя без разглеждане, ако те не бъдат представени в 7-дневен срок от получаване
на съобщението.
Извън тези специални
изисквания, за неуредените хипотези свързани с преценката за редовност на
искането, на основание §2 от ДР на ДОПК се прилагат правилата на АПК.
Във всички случаи, когато
органът се произнесе изрично и откаже да разгледа поставения пред него въпрос
по същество, за отправилия искането е налице право на обжалване на този отказ
по чл.197, ал.1 от АПК.
Предмет на производството по
чл.197, ал.1 от АПК е самото право на административно производство и цели само
да установи законосъобразността на преценката на административния орган за
недопустимост/нередовност на искането. То няма за предмет да се произнеса
налице ли са основанията за издаване на искания акт.
В конкретния случай органът
по приходите е приел, че поради липсата на подпис на заетото лице са налице
основания за „анулиране“ на искането, поради което производство по чл.89 от ДОПК не е възникнало и искането не следва да бъде разглеждано.
Така постановеният отказ от
разглеждане на подаденото искане за издаване на удостоверение А1 е
незаконосъобразен. Същият следва да се отмени като незаконосъобразен, а
преписката да се върне за произнасяне по същество.
Водим от горното,
Варненският административен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изричен отказ на зам.директора на ТД на
НАП –Варна обективиран в писмо с изх.№ 24867-12/09.07.2019г. да бъде разгледано
по същество искане на „ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“ ЕООД, ЕИК ********* с вх.№30088324645/29.05.2019г.
за издаване на удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство по
отношение на заетото лице А.В.Н..
ВРЪЩА преписката на ТД на НАП-Варна за ново
разглеждане и произнасяне по същество по искане на „ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“ ЕООД,
ЕИК ********* с вх.№30088324645/29.05.2019г. за издаване на удостоверение А1 за
приложимо осигурително законодателство по отношение на заетото лице А.В.Н., при
спазване на указанията по тълкуване и приложение на закона и общностното право,
дадени в настоящото определение.
Определението
може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното
производство, в 7-дневен срок от получаването му пред Върховен административен
съд на РБ.
Административен съдия: