№ 6
гр. Пловдив, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Андрей Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215000600494 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
Делото е било образувано във връзка с жалба на адв. Г.В. – защитник
на подсъдимия М. В. Г. срещу присъда № 260019 от 08.09.2021 г. по НОХД №
527/2020 г. на Окръжен съд – *, наказателно отделение. С посочения съдебен
акт подсъдимият М. В. Г. е бил признат за виновен по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 304а предл. 1 вр. чл. 304, ал. 1
НК, за което му е наложил кумулативна санкция при условията на чл. 57, ал. 2
и чл. 54 НК четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лева.
На основание чл. 68, ал. 1 НК първият съд е привел в изпълнение и условно
наложеното наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода
със споразумение по НОХД № 230/2015 г. на РС - Панагюрище. При
условията на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е бил определен първоначален общ
режим на изтърпяване на така наложените на подсъдимия наказания
лишаване от свобода. На основание чл. 307а от НК М. В. Г. е бил осъден за
заплати в полза на държавата сума в размер на 20 лева, представляваща
паричната равностойност на предложения от него подкуп.
1
В подадената жалба се атакува присъдата в санкционно-осъдителната
й част, като се релевират доводи за явна несправедливост на наложеното
наказание.
От въззивния съд се иска присъдата да бъде изменена в частта за
наложената санкция, като същата да бъде определена при условията на чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. "б" НК при наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, поради което наказанието лишаване от свобода
се замени с пробация. Няма искания за събиране на доказателства. Делото
следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд се релевират същите
искания.
Представителят на АП –Пловдив пледира, че атакуваната присъда е
правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Счита, че
обстоятелствата, на което се позовава защитата на подсъдимия са били в
достатъчна степен взети под внимание по делото. Намира, че обвинението
срещу М.Г. е доказано по безспорен и несъмнен начин, а наказанията,
включени в наложената му кумулативна санкция са правилно определени.
В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция защитата на
подсъдимия, спрямо когото се води задочен процес, поддържа всички
доводите в жалбата. От въззивния съд се иска, след като прецени всички
смекчаващи отговорността обстоятелства, да наложи на подсъдимия
наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК – пробация.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и при проверка на обжалваната присъда в
пределите на въззивния си контрол, на основание чл. 314, ал. 1 НПК, намира
за установено следното:
Присъдата на ОС – * е постановена след провеждане на задочен
съдебен процес спрямо подсъдимия М. В. Г., като фактическите изводи са
били обосновани въз основа на доказателствените факти, изведени от
надлежни гласни, писмени и веществени доказателствени средства. Извършен
е бил подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства,
като правилно е била установена фактическата обстановка, която и
настоящата инстанция възприема изцяло в следния смисъл:
2
На 24.03.2018 година около 23,30 часа подс. М.Г. управлявал лек
автомобил „*“ с ДК № *. Негови спътници в автомобила били свидетелите В.
И.-майка на подсъдимия, Г. Г. – негова сестра и лице на име Л. Т. - техен
роднина. Всички били на погребение на сродник в с. * и се връщали към с. *,
където по това време живеели подс. Г. и майка му В. И..
Когато минавали през село *, обл. * колата, управляна от подс. Г.,
била спряна за проверка от полицаите - свидетелите М. Т. – мл. полицейски
инспектор в РУ * и А. С. – полицейски служител в група „*“ при РУ
„Полиция“ град * След като спрял автомобила, полицай Т. установил
самоличността на всички пътуващи. След проверка на СУМПС, установил, че
за автомобила липсва документ за платена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Служителят на полицията обяснил на подс. Г., че
ще му бъде съставен акт за установяване на това административно
нарушение. Като разбрал това, подс. Г. и за да не му съставят акт, казал на
полицаите: „Момчета, дайте да ви дам 20 лева да се почерпите!“. Полицай Т.
предупредил подс. Г. да се отдръпне от полицейския автомобил и че това,
което прави, е престъпление, както и че ако продължава да им предлага пари,
ще бъде арестуван. Свид. Т. бил поставил полицейската палка между
шофьорската седалка, на която той седял в полицейския автомобил и
отворената врата на автомобила.
След като бил предупреден от Т., вместо да се отдръпне от
полицейския автомобил, подс. Г. мушнал под полицейската палка банкнота с
номинал от 20 лева. В това време Т. чул шума от местенето на полицейската
палка и я осветил с фенерчето си, като видял как подс. Г. оставя под палката
банкнотата, като казал отново на полицаите: „Да се почерпите!“. Свид. Т.
попитал подсъдимия какво прави, а последният обяснил, че им оставил
парите,за да се почерпят и да го пуснат да си тръгва.
Тогава Т. веднага поставил белезници на подс. Г., като му обяснил, че
го задържа заради подкуп на длъжностни лица.
В този момент свид. Г. Г. – сестра на задържания, слязла от колата и
започнала да крещи на полицаите, че „не са хора“, недоволна от задържането
на брат си, като питала защо го задържат. Подс. Г. обяснил на сестра си, че е
задържан, тъй като е дал на полицаите 20 лева, като й посочил къде се
намират парите. Полицаите също обяснили на Г. Г.,защо задържат брат й. В
3
този момент от автомобила слязла и В. И. - майка на подсъдимия и на Г. Г.,
като легнала на пътното платно с крясъци, че умира. Двамата полицаи се
насочили към нея, за да й помогнат. В това време към полицейския автомобил
се насочила сестрата на подс. Г. - свид. Г.а, като отворила бързо шофьорската
врата, протегнала навътре ръка и след това бързо я затворила. След това Т.
установил, че оставената от подс. Г. банкнота от 20 лева липсва и не е на
мястото, където била оставена в полицейския автомобил. Т. попитал Г. какво
прави,защо си позволява да отваря полицейската кола и защо е взела парите.
Нам4есто отговор, Г. му казала „да си гледа работата“.
В следващия момент Г. казала нещо на * на майка си - В. И., като
последната станала бързо от пътното платно и двете влезли заедно със в
управлявания от подсъдимия автомобил, като започнали да говорят на * и да
се смеят. Подс. Г. заедно със сестра си били отведени в районното управление
за изясняване на случая. Г. отказала да даде обяснения, а подс. Г. дал кратко
саморъчно обяснение. На Г. бил съставен и АУАН.
По време на полицейската проверка по отношение на подс. Г. в село *
влизал с автомобила си, в който се возело и семейството му, свид. Н. П..
Същият видял паркираната полицейска кола, двама полицаи, единият от
които познавал - свид. Т. - в качеството му на квартален полицай. Видял и
една жена при тях. В този момент пред автомобила му изскочила възрастна
жена от * произход /свид. В. И./, която се хвърлила пред автомобила на П. на
пътното платно. Свидетелят рязко спрял,за да не я блъсне и слязъл, за да види
какво става. Тогава възрастната жена заявила, че й е много лошо и иска да пие
вода. Съпругата на свидетеля й дала вода, но вместо да пие вода, И. се
поливала по лицето. В този момент П. видял, че друга по-млада жена от *
произход /свид. Г. Г./ отваря шофьорската врата на полицейския автомобил,
навела се, бръкнала вътре през вратата в автомобила и после затворила
вратата. Единият от полицаите я попитал, защо е взела парите, при което тя
започнала да се смее и му казала, че нищо не е взела. П. видял, че след като
старата * чула полицая да пита по-младата, защо е взела парите, станала рязко
от пътното платно и се прибрала в спрения от полицаите автомобил. П. видял
и едно момче от спрения автомобил, за което разбрал, че е дал подкуп-пари на
полицаите. След това свидетелят си тръгнал.
По делото на окръжния съд са били приети заверени копия от
4
актове за встъпване в длъжност от 20.04.2015 година, както и типови
длъжностни характеристики за длъжност * в сектор „*“ при ОДМВР и
Полицай-старши полицай в сектор „*“ при ОДМВР /л. 12 – л. 21 от ДП/, от
които е видно, че свидетелят А. С. е заемал длъжността към процесната дата
старши полицай в група „*“ на сектор „*“ към РУ-* при ОДМВР-*, а свид. Т.
- младши полицейски инспектор в група * „*“ на сектор „*“ към РУ-* при
ОДМВР -*. Същите на процесната дата са се намирали в село *, * област, в
изпълнение на служебните си задължения в *, когато спрели за проверка подс.
Г. като водач на горецитирания автомобил.
Във връзка с горното с основание първият съд е приел, че
свидетелите Т. и С. към момента на извършване на проверката на подс. Г. са
имали качеството „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 1, буква
„а” от НК, тъй като са изпълнявали задълженията си, свързани с тяхната
служба в държавно учреждение, каквото е ОД на МВР – град *. Те са били
към този момент полицейски органи по смисъла на чл. 304а от НК. По това
време и на горепосочено място те са изпълнявали своите служебни
задължения.
Както се посочи и по-горе оценката на доказателствените средства
на първия съд е задълбочена и не се откриват нито непълноти, нито превратна
интерпретация на изводимите от тях данни, като мотивите на първия съд в
принципен план се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат
преповтаряни. С основание първият съд е възприел тази фактическа
обстановка въз основа показанията на свидетелите Т., С., П., които са
конкретни и подробни, не си противоречат и се допълват, като всичките тези
свидетели са незаинтересовани от изхода на делото. Отчасти е възприел
показанията на свидетелките В. И. и Г. Г., като е анализирал задълбочено и
резултатите от проведените очни ставки. Правилно първият съд е възприел
фактите по делото и въз основа на приетите писмени доказателства и
дадените от подс. Г. обяснения в досъдебното производство в присъствието
на защитник. Същите са били прочетени и приобщени по съответния
процесуален ред, като в тях той е заявява, че се признава за виновен по
обвинението, за което е привлечен /за предлагане на подкуп на двамата
полицаи на процесната дата парична сума в размер на 20 лева/. Действително
това признание не е било обвързано със съответни обяснения, но от друга
страна подсъдимият Г. в хода на досъдебното производство в разпита си като
5
обвиняем в присъствието на защитник е признал вината си, като е отказал да
дава други обяснения, като нито той, нито неговият защитник оспорват
установените от първия съд факти. За прецизност настоящият съд ще
изключи изрично от доказателствена маса обясненията на подсъдимия,
дадени собственоръчно пред полицейските органи след задържането му, така
и тези, депозирани пред разследващия при получаване на процесуалното
качество обвиняем, но не в присъствието на защитник. При все първият съд
да не ги е изброил в доказателствения си анализ е посочил във фактическата
обстановка, че „обяснения“ са били дадени от М.Г. „за разлика от сестра му“,
като е преразказал и тяхното съдържание. Обясненията на подсъдимия пред
разследващия, които не са били дадени в присъствието на защитник,
правилно не са били включени в доказателствената маса чрез евентуалното
им прочитане, тъй като не е имало процесуален способ това да бъде строено,
тъй като в първоначалния разпит на подсъдимия по обвинението, не е
участвал негов защитник. Саморъчните обяснения на подсъдимия в
полицията не се приравняват на гласно доказателствено средство по НПК,
поради което е безпредметно да бъдат изобщо отбелязвани за нуждите на
воденото наказателно производство.
При правилно установена фактическа обстановка, първият съд е
приел, че от обективна страна подсъдимият е предложил дар на полицейските
служители, а извършеното е кореспондирало пряко с преследваната цел –
полицейските служители да пропуснат да изпълнят служебните си
задължения, свързани с установяване на извършеното нарушение – сключване
на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила.
Полицейските служители са осъществявали служебната си функция във
връзка с проверките на моторни превозни средства и техните водачи.
Процесната сума е била предоставена от подсъдимия на длъжностни лица по
смисъла на чл. 93, т. 1, б. ”а” от НК, които са изпълнявали служба в държавно
учреждение – * при РУ „Полиция“ – * и полицай в група „*“ при РУ
„Полиция“ – *. Правилно и законосъобразно е било прието, че от обективна
страна са налице признаци на чл. 304, ал. 1 от НК, както и по-тежко
квалифициращия деянието признак по чл. 304а от НК – подкупът е предложен
на „полицейски орган“ – * РУ – * и полицай при РУ „Полиция“ - *. Както е
посочил първия съд, качеството „полицейски орган“ в случая се обуславя от
обстоятелството, че свидетелите са били назначени в посоченото полицейско
6
учреждение и към инкриминираната дата изпълнявали охранителна и
контролна дейност, които съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 2, т. 5
и т. 8 от ЗМВР, която се извършва само от полицейските органи. Отделно от
това, на свидетелите е била възложена и административно наказателна
дейност, каквато осъществяват само полицейски органи предвид
правомощията им по чл. 31, т. 1 от ЗМВР. Дефиниция на понятието
„полицейски орган“ се съдържа в разпоредбата на чл. 57 от ЗМВР, която
визира вида на възложените им функции, препращайки към разпоредбата на
чл. 6, ал. 1, т. 1-3, т. 7 и т. 8 от закона, включваща охранителна, контролна и
административно-наказателната функция, с каквато са били натоварени
полицейските служители Т. и С.. Към момента на деянието последните са
изпълнявали полицейски дейности, което е станало достояние на подсъдимия
от носеното облекло с характерни обозначителни знаци, както и от
предприетата документална проверка.
Правилно първият съд е посочил, че престъплението е извършено
при условията на пряк умисъл, като подсъдимият е имал представа за
длъжностното качество на лицата, на които предлага подкуп и за това, че те
изпълняват функции, вменени им като „полицейски орган“, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е противоправните му
последици и искал тяхното настъпване. Правилно първият съд е посочил, че
деецът е имал представи за качество на проверяващите, като изречените от
него думи – „да им даде 20 лева и да си ходи“, илюстрира съзнаваната от
подс. Г. връзка между предлаганата сума и преследваното неизпълнение на
задълженията от изпълняващите полицейска работа свидетели.
С оглед гореизложеното правилно първият съд е приел, че подс.М.Г.
е осъществила от обективна и субективна страна признаците на състава по
чл. 304а, предл. 1-во във връзка с чл. 304, ал. 1 от НК.
Действително в контекста на приетата фактическа обстановка се
установява че освен, че е предложил подкуп на полицаите, на процесната дата
подс. Г. е и дал подкуп на полицаите - процесната парична сума от 20 лева, с
горепосочената цел. Коректно окръжният съд е извел извода си въз основа на
непротиворечивите показания на свидетелите Т., С. и П., като не е дал вяра на
показанията на свидетелките И. и Г., че такава парична сума не е била давана.
Пред инстанцията, обаче, не е налице изменение на обвинението от страна на
7
прокурора - за това, че подс. Г. не само е предложил, но и е дал подкуп на
двамата полицаи. По тези причини първият съд с основание е приел, че подс.
Г. е осъществил деянието, за което е обвинен-предлагане на подкуп, а
обстоятелството,ч е реално от него е даден подкуп, правилно е отчетено на
плоскостта на отегчаващите отговорността му обстоятелства.
В съответствие с материалите по делото инстанцията е приела, че
подс. Г. недвусмислено, по ясен начин, чрез оферта е изразил намерението си
да облагодетелства двамата полицаи, които са действали като длъжностни
лица, за да не извършват горепосоченото действие по служба,като
отправеното от подс. Г. предложение е било възприето от полицаите,за които
е било предназначено. Безспорно подс. Г. е съзнавал качеството на
длъжностни лица на двамата полицаи към момента,когато им е предложил
процесната сума пари.
При определянето на н вида и размера на наказанието, което следва
да се наложи на подс. Г. за извършеното от него престъпление при
съобразяване на целите по чл. 36 от НК, степента на обществена опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, както и
смекчаващите и отегчаващите отговорността на подс. Г. обстоятелства
напълно основателна е преценката на първия съд, че обществената опасност
на деянието е сравнително ниска - с оглед конкретната ситуация и
обстоятелствата, при които е извършено деянието. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство той е отчел и ниската стойност на предложената
сума /20 лева/ като дар на полицейските служители. На същата плоскост е
отчел и признаването на вината от страна на подс. Г. при разпита му в хода на
досъдебното производство.
От друга страна като отегчаващи отговорността на подс. Г.
обстоятелства е отчел лошите му характеристични данни на подсъдимия;
предишните му тир осъждания за престъпление по чл.343в,ал.2 във връзка с
ал.1 от НК. При все за първото престъпление да е бил освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а
от НК, а за второто да е реабилитиран по право, няма пречка тези осъждания
за да се преценяват за характеристиката на дееца. Настоящото престъпление,
обаче, е било извършено в изпитателния срок, определен по НОХД №
230/2015 година по описа на РС-Панагюрище за извършено отново от подс. Г.
8
престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК. Това поведение на подс. Г. го
характеризира като личност с трайни престъпни наклонности, незачитаща
установения правов ред в страната. В съответствие с данните по делото на
същата плоскост е било отчетено и даването на подкуп на полицаите/на
процесната сума от 20 лева/ наред с предлагането й, за което деяние няма
повдигнато обвинение.
С оглед гореизложеното напълно коректна е преценката на първата
инстанция, че на подс. Г. следва да се наложи наказание за извършеното от
него престъпление при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
при основен мотив в тази насока - ниската стойност на предложената като
подкуп парична сума. Така първият съд е наложил на подсъдимия Г.
кумулативна санкция „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 4 (четири)
месеца и наказание „ГЛОБА“ в размер на 200 (двеста) лева в полза на
бюджета на съдебната власт, платима по сметка на Окръжен съд - *. Така
наложените на подсъдимия наказания са близки като размер до предвидения в
закона минимум за тях, като размерът на наказанието „глоба“ е бил съобразен
и с имотното състояние на подсъдимия и с обстоятелството, че е глава на
семейство с двама малолетни низходящи.
Настоящият съд намира, че в контекста на изложеното, не са налице
недооценени от първия съд смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като
преценените такива не са нито многобройни, нито изключителни, за да
обусловят приложението на чл. 55 НК.
Не може да бъде споделен доводът на защитата пред настоящия съд,
че процесуалното поведение на подсъдимия е била отчетена на плоскостта на
отегчаващите отговорността обстоятелства. Подобно оплакване не намира
опора в материалите по делото. При все това, първият съд е посочил всички
периоди, които следва да се извадят от преценката за разумната
продължителност на процеса, които не се дължат на забава на съответните
ръководни и решаващи органи, като в съответствие с практиката на съда в
Страсбург е преценил, че при данни за неизрядно процесуално поведение не
се преценят на коментираната плоскост, като доводите на първия съд са
подробни и няма да бъдат преповтаряни, защото се споделят от въззивиня
съд.
Видно от справката за съдимост за подс. Г., същият е извършил
9
настоящото престъпление подкуп в изпитателния срок по предишно негово
осъждане за друго умишлено престъпление от общ характер, посочено по-
горе, като наложеното му наказание лишаване от свобода е било отложено.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК правилно е било активирано условно
наложено наказание, като е постановено подс. Г. да изтърпи отделно и изцяло
и отложеното наказание от 1 (една) година и 4 (четири) месеца „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ по споразумение № 47 от 09.10.2015 г. на Районен съд –
Панагюрище, постановено по НОХД № 230/2015 г. по описа на РС -
Панагюрище, влязло в законна сила на 09.10.2015 г., изтърпяването на което е
било отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от 3 (три)
години.
Тъй като сборът от двете наказания „Лишаване от свобода“ на подс.
Г./4 месеца и 1 година и 4 месеца/ не надвишава две години, на основание чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първият съд е определил ОБЩ първоначален режим
за изтърпяване на горепосочените наказания „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“
от подсъдимия.
На основание чл. 307а от НК правилно първият съд е отнел в полза
на държавата липсващия предмет на престъплението, като е осъдил
подсъдимия да заплати 20 лева в полза на държавата.
С оглед изхода на делото, подсъдимият правилно е бил осъден да
заплати направените в досъдебното производство разноски на основание чл.
189, ал. 3 от НПК.
При извършената цялостна проверка на първоинстанционната
присъда, настоящата инстанция не установи допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, нито нарушения на материалния закон,
поради което прие, че присъдата следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл. 338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260019 от 08.09.2021 год., постановена
по НОХД № 527/2020 г. по описа на Окръжен съд – *.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-
дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11