Решение по дело №845/2016 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 133
Дата: 21 март 2017 г.
Съдия: Миглена Северинова Кавалова Шекирова
Дело: 20161510100845
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юни 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        21.03.2017г., град Дупница

 

IV

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

21.02.

 

2017

 
 


на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

 
В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Румяна Агонцева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

гражданско

 

845

 

2016

 
 


                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба, предявена от С.И.К. с ЕГН ********** и Б.И.Б. - К. с ЕГН **********, двамата жители и живущи в град Дупница, ул. „Кокиче” № 40, действащи чрез пълномощника си - адв. З.В. *** срещу Е.К.Г. с ЕГН **********, адрес: ***, В.Ж.Г., адрес: *** и Л.Ж.Г., адрес: ***, с която искова молба е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС и чл. 341 ГПК.

           Ищците твърдят, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 178, том II, per. № 4349, дело № 325 от 2004г., издаден от Ефтим Китов - нотариус с район на действие района на Районен съд Дупница закупили следния недвижим имот: 3/4 идеални части от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ дворно място, находящо се в град Дупница, област Кюстендил, образуващо съгласно застроителния и регулационен план на града, одобрен със Заповед № 364/26.05.1997г. на Кмета на Община Дупница, парцел LVII - 2042 / парцел петдесет и седми, отреден за имот с планоснимачен номер две хиляди и четиридесет и втори, попадащ в квартал 75 / седемдесет и пети /, целият с площ от 167 / сто шестдесет и седем / квадратни метра, ведно с 3/4 идеални части от МАСИВНАТА ЖИЛИЩНА СГРАДА, построена в гореописания имот, със застроена площ от 102 квадратни метра, състояща се от две мазета на първия / приземния / етаж и четири стаи и кухня на втория етаж, ведно с ¾ идеални части от БАРАКАТА, намираща се в имота и при съседи на същия: от две страни улици с осови точки 2318, 2317, 2316, 2315, УПИ LVI-2040 и УПИ LVIII-2041.  С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот, срещу задължение за гледане № 23, том I, дело № 50 от 1996г. на нотариус при РС - Дупница, на ответницата Е.К.Г. й е прехвърлена собствеността на останалата ¼ идеална част от гореописания Урегулиран поземлен имот, ведно с ¼ идеална част от Двуетажната Масивна Жилищна Сграда и бараката, намираща се в двора. Този алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу поето задължение за издръжка е изповядан по времето на сключения граждански брак на ответницата Е.К.Г. със съпруга й - ЖЕЛЬО ВЛАДИМИРОВ Г., понастоящем бивш жител *** и починал на 13.04.2015г. в същия град, поради което имота се явява СИО и като ответници по настоящия иск следва да бъдат конституирани и наследниците, синовете на ответницата, а именно: ответниците - В.Ж.Г. и Л.Ж.Г..***, одобрени със Заповед № 300-5-56 от 30.07.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК, Вторият етаж на масивната сграда, който е и единствения жилищен етаж в сградата е заснет като Самостоятелен обект с идентификатор 68789.17.157.1.5, с предназначение: Жилище, Апартамент, с площ от 101.00 кв.м., с административен адрес: град Дупница, ул. „ Кокиче “ № 40, ет. 2, брой нива на обекта - 1, ведно с прилежащите му части - склад и съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта Самостоятелен обект с идентификатор 68789.17.157.1.1 и Самостоятелен обект с идентификатор 68789.17.157.1.2 и над обекта - няма, като описания самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68789.17.157 по КККР на град Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56 от 30.07.2004г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменени със Заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с административен адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. „ Кокиче “ № 40, с площ от 173 / сто седемдесет и три / квадратни метра, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м. /, със стар идентификатор: няма и с номер по предходен план имот планоснимачен номер 2042, квартал 75, парцел LVII, при съседи на имота: поземлен имот с идентификатор 68789.29.482, поземлен имот с идентификатор 68789.17.156, поземлен имот с идентификатор 68789.29.291, поземлен имот с идентификатор 68789.17.158 и поземлен имот с идентификатор 68789.17.166. Прилежащия към жилището склад съгласно чл. 40 от ЗУТ се намира на приземния /първи/ етаж на сградата и по КККР е заснет като Самостоятелен обект с идентификатор 68789.17.157.1.2, с административен адрес: град Дупница, ул. „ Кокиче “ № 40, ет. 1, с предназначение: За склад, при брой нива на обекта - 1 с площ от 36.00 / тридесет и шест / квадратни метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: Самостоятелен обект с идентификатор 68789.17.157.1.1, под обекта - няма и над обекта: Самостоятелен обект с идентификатор 68789.17.157.1.5. Останалия Самостоятелен обект, находящ се на приземния / първия / етаж от Двуетажната масивна сграда твърдят, че е собственост на ищците, тъй като след снабдяването на продавача им по горецитирания нотариален акт със съгласие от съсобствениците, дадено с декларация-съгласие по реда на чл. 38, ал. 4 от ЗУТ и надлежно издадено Разрешение за строеж, било извършено строителство, като съществуващото мазе и склад към него били преустроени, като им било променено предназначението в „Магазин за промишлени стоки”. След извършеното преустройство, магазинът бил въведен в експлоатация с Удостоверение № 25 от 04.11.2003г. на Главния Архитект на Община Дупница, като по този начин същият станал еднолична собственост на ищците. На 24.08.2004г. сключили договор за реално разпределение на ползването на съсобствения им имот, като понастоящем ответницата ползва повече от колкото са уговорили с договора й се полага от жилищната площ. В двора има разположена стопанска постройка, посочена като барака по горецитираните нотариални актове, която по КККР представлява сграда с идентификатор 68789.17.157.2, със застроена площ от 8.00 кв.м., с предназначение: постройка на допълващо застрояване, която се ползва като склад. Твърдят, че непрекъснато имат дрязги и спорове с ответницата досежно ползването на съсобствеността им върху жилищен етаж, склада към него, бараката в двора и самото дворно място, което значително са облагородили, като с оглед ликвидирането на тази съсобственост и тъй като с ответниците доброволно не могли да се разберат за разделянето й, желаят да се извърши делба на същата по съдебен ред. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да извърши делба на съсобствения им с ответниците недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор 68789.17.157 по КККР на град Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56 от 30.07.2004г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменени със Заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с административен адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. „ Кокиче “ № 40, с площ от 173 / сто седемдесет и три / квадратни метра, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, със стар идентификатор: няма и с номер по предходен план имот планоснимачен номер 2042, квартал 75, парцел LVII, ведно със Самостоятелен обект с идентификатор 68789.17.157.1.5, с предназначение: Жилище, Апартамент, с площ от 101.00 кв.м., с административен адрес: град Дупница, ул. „Кокиче “ № 40, ет. 2, брой нива на обекта - 1, ведно с прилежащите му части - склад и съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта Самостоятелен обект с идентификатор 68789.17.157.1.1 и Самостоятелен обект с идентификатор 68789.17.157.1.2 и над обекта - няма, заедно с прилежащия към него склад, заснет като Самостоятелен обект с идентификатор 68789.17.157.1.2, с административен адрес: град Дупница, ул. „Кокиче “ № 40, ет.1, с предназначение: За склад, при брой нива на обекта - 1 / едно / с площ от 36.00 / тридесет и шест / квадратни метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: Самостоятелен обект с идентификатор 68789.17.157.1.1, под обекта - няма и над обекта: Самостоятелен обект с идентификатор 68789.17.157.1.5, ведно със Сграда с идентификатор 68789.17.157.2, със застроена площ от 8.00 кв.м., с предназначение: постройка на допълващо застрояване, при съседи на поземления имот: поземлен имот с идентификатор 68789.29.482, поземлен имот с идентификатор 68789.17.156, поземлен имот с идентификатор 68789.29.291, поземлен имот с идентификатор 68789.17.158 и поземлен имот с идентификатор 68789.17.166, като делбата се допусне при неравни права за всяка една от страните, а именно: по 9/24 - девет двадесет и четвърти идеални части за всеки един от ищците, 4/24 - четири двадесет и четвърти идеални части за ответницата Е.К.Г. и по 1/24 – по една двадесет и четвърта идеална част за ответниците - В.Ж.Г. и Л.Ж.Г.. Заявяват, че искова молба е покана към ответницата Е.К.Г. за изплащане на обезщетение в размер на 150.00 / сто и петдесет / лева месечно, за ползването от същата на собствените  им идеални части от Самостоятелен обект с идентификатор 68789.17.157.1.5, надвишаващи правото й на собственост на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.

           В проведеното по делото съдебно заседание на 11.10.2016г. ищците чрез процесуалния си представител   изразяват становище  по отговора на исковата молба, в който се иска  в делбената маса да бъде включен и обект с идентификационен № 68789.17.157.1.1,  като твърдят, че посочения от тях в исковата молба и отговора на исковата молба самостоятелен обект с идентификатор 68789.17.157.1.1 са придобили и на основание изтекла и в тяхна полза придобивна давност, считано от  лятото на 1996 г., респективно от датата на издаване на разрешението за строеж. Канят ответниците да ползват идеалните си части.

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответниците, в който отговор изразяват становище за допустимост на иска, не оспорват, че страните по делото са съсобственици на недвижими имоти при неравни квоти: по 9/24 идеални част за съделителите С.И.К. и Б.И.Б.-К. (като придобивното им основание е покупко-продажба в режим на СИО), 4/24 идеални части за съделителя Е.К.Г. (придобити на основание прехвърлителна сделка, в режим на СИО с починалия й съпруг Жельо Владимиров Г. и наследство след смъртта му) и по 1/24 идеални части за съделителите В.Ж.Г. и Л.Ж.Г. (придобити на основание наследство от починалия им баща Жельо Г.), както и че наследодателят им Жельо Владимиров Г. е починал на 13.04.2015 г. и че единствени му наследници са ответниците. Не оспорват факта, че с нотариален акт № 23, том I, д. № 50/1960 г. на С. Милева-нотариус при ДРС, съделителката Е.К.Г. е придобила срещу задължение за гледане 1/4 идеална част от следните недвижими имоти: 1. Дворно място, образуващо парцел LVII-2042, в кв. 75 по застроителния и регулационне план на гр. Дупница, с площ от 167 кв. м (а съгласно КККР - представляващ ПИ с идентификатор 68789.17.157 с площ 173 кв. м); 2. Двуетажна масивна жилищна сграда (представляваща съгласно КККР ПИ с идентификатор № 68789.17.157.1 със застроена площ от 101 кв. м и състояща се от две мазета на първия етаж и четири стаи и кухня на втория етаж), построена в гореописания имот; 3. Барака (представляваща съгласно КККР ПИ с идентификатор № 68789.17.157.2), построена в гореописания имот. Твърдят, че собствеността върху недвижимите имоти Е.Г. е придобила по време на сключен брак с Жельо Владимиров Г., поради което в режим на СИО двамата притежават по 1/8 ид. част от тези имоти. От брака си съпрузите имат родени две деца - съделителите В.Ж.Г. и Л.Ж.Г.. След смъртта на Жельо Г., собствения му дял (1/8 ид. ч.) се разпределя между тримата му наследници съделители и дяловете им в съсобствения имот са, както следва: 4/24 ид. части за съделителката Е.Г., и по 1/24 идеална част за съделителите В. и Л. Георгиеви. Не оспорват, че на основание покупко-продажба материализирана в нотариален акт № 178, том II, per. № 4349, д. № 325 от 2004 г., издаден от нотариус Е. Китов, per № 397, съделителите С.И.К. и Б.И.Б.-К. са придобили собственост при режим на СИО върху 3/4 идеални части от същите недвижими имоти, описани в отговора. Не оспорват и твърдението, че страните са провеждали безрезултатни разговори за постигане на извънсъдебна спогодба, с която да се ликвидира съсобствеността помежду им и че отношенията помежду им не са добри. Оспорват твърдението, че находящият се на първия етаж на жилищната сграда самостоятелен обект с идентификатор 68789.17.157.1.1 е индивидуална собственост на ищците и твърдят, че следва да бъде включен в делбената маса. Ищците основават твърдението си на обстоятелството, че продавачът от когото са придобили собствеността, се е „снабдил със съгласие от съсобствениците, дадено в декларация-съгласие по реда на чл. 38, ал. 4 от ЗУТ (копие от която прилагат към исковата молба) и има надлежно издадено Разрешение за строеж, въз основа на които е извършено строителство, с което съществуващото мазе и склад към него са преустроени и е променено предназначението им в Магазин за промишлени стоки, който като такъв е въведен в експлоатация с удостоверение № 25/04.11.2003 г.”. В тази връзка твърдят, че Разрешението за строеж, удостоверението за въвеждане в експлоатация и другите строителни книжа определят само техническата допустимост на строежа, но не установяват дали подлежащите на осъществяване въз основа на тях права принадлежат на адресата на разрешението и не засягат чужди права. Твърдят, че самостоятелният обект не е станал индивидуална собственост на продавача, от когото ищците са придобили имота, нито е станал тяхна индивидуална собственост на непосочено до този момент от тях придобивно основание, тъй като в случая няма валидно учредено право на строеж, изразяващо се в преустройство на част от първия етаж (мазе и склад) на процесната жилищна сграда в „магазин за промишлени стоки”, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ /стара редакция/, извършеният строеж не е променил вещноправния режим на съсобственост между страните и не е станал индивидуална собственост на едни от тях. Излагат съображения в тази насока. Твърдят, че са собственици на 1/4 идеална част от сутеренния /първи/ етаж със застроена площ от 102 кв. метра. С нотариалния акт, от който ищците черпят права на собственост, праводателят им е прехвърлил: „3/4 идеални части от МАСИВНАТА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 102 кв. метра, състояща се от две мазета на първия етаж ”. т.е. те също са придобили 3/4 ид. части от цялата застроена площ на първия етаж, който се състои от мазета. Тази прехвърлителна сделка е извършена една година след извършеното от праводателят им преустройство на част от този етаж, но той не е имал съзнанието, че с преустроеното на едно от помещенията като нов строеж е променил вещноправния режим на съсобствеността между страните и този строеж е станал негова индивидуална собственост. По тази причина той не е прехвърлил на ищците настоящия самостоятелен обект с идентификатор, ищците не представят доказателства, че са станали собственици на този имот, а и праводателят им не притежава собственост в този етаж над доказаната от 3/4 ид. части с акта за собственост, за да им я прехвърли. Ако би имал по-голям дял от 3/4 ид. части, то ответниците не биха имали 1/4 ид. част от този етаж. Въз основа на изложеното и на основание чл. 341, ал. 2 ГПК молят да се включи в делбената маса самостоятелен обект в сграда с идентификатор, който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68789.17.157, с предназначение на самостоятелния обект: Магазин за промишлени стоки, брой нива на обекта: 1, с неизвестна за ответниците площ (тъй като няма представена от ищците схема за обекта), ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата:          на същия етаж: 68789.17.157.1.2; под обекта: няма, над обекта: 68789.17.157.1.5. и да го допусне до делба при квоти: 3/4 идеални части общо за ищците и 1/4 идеална част общо за ответниците. По предявената срещу съделителката Е.Г. претенция с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС – намират, че няма изложени никакви обстоятелства в какво се изразява твърдяното ползване. Това е така, тъй като няма твърдение от ищците дали ответницата ползва целия процесен самостоятелен обект /жилищен етаж/ или част от него, и ако е последното, не е уточнено изцяло ли ползва техните идеални части от собствеността в този етаж /самостоятелен обект/ или част от тях и в какъв размер, надвишаващ нейното право на собственост, петитума на претенцията е неясен, както и размера й. От своя страна всеки един от тримата ответници, предявява срещу всеки от съделителите С.И.К. и Б.И.Б.-К. иск за заплащане на обезщетение в размер на по 200 лв. месечно за това, че са ги лишили от възможността да ползват в пълен обем идеалните си части на собственост от делбените имоти, както следва: 1. От построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 102 кв. м /по документ за собственост/, а по скица от АГКК -101 кв. м, ответниците ползват общо 26, 57 кв. м от жилищния етаж и 14, 7 кв. м от сутеренния /първи/ етаж. Останалата застроена площ на двата етажа в сградата се ползва общо от ищците; 2. От построената в имота барака със застроена площ от 10, 00 кв. м, ответниците общо ползват 2 кв. м, а ищците общо ползват 8 кв. м.; 3. От поземления имот с площ от 167 кв. м /по документ за собственост/, а по скица от АГКК с площ от 173 кв. м, ответниците заедно с ищците общо ползват тераса от 9 кв. м за подход към бараката на двора. Цялата останала част от празното дворно място се полза общо и единствено от ищците. Освен това твърдят, че в дворното място, без тяхно съгласие ищците са построили без строителни книжа масивна сграда с барбекю със застроена площ от 10 кв. м и масивна сграда-баня с тоалетна със застроена площ от 5 кв. м., които се ползват общо само от ищците. В обобщение твърдят, че никой от ответниците не ползва площ по - голяма от тази, съответна на правото им на собственост и която им е дадена в дял, съгласно договореното между ответника Е.Г. и ищците разпределение на ползването на съсобственик ни имот, съгласно сключения между тях Договор от 24.09.2004 г., с нотариална заверка на подписите. Със този договор и скици, неразделна част от него са разпределили ползването на процесиите поземлен имот, сутерен и етаж от жилищната сграда, както и построената в имота барака съобразно идеалните ни части на собственост. Въпреки това, не по тяхно желание, ответницата ползвала по-малка площ от тази, която съответства на идеалните им части на собственост, което и обосновава основателността на претенцията ни по чл. 31, ал. 2 от ЗС срещу останалите двама съделители. Заявяват че са съгласни поземления имот да остане съсобствен между страните, а съсобствеността върху процесната двуетажна сграда да бъде ликвидирана чрез разделянето й на два самостоятелни етажа всеки с площ от 102 кв. м (което технически е възможно с оглед площта и предназначението им), единият от двата етажа да бъде предоставен в общ дял на ответниците - тримата съделители, а другият етаж да бъде предоставен в общ дял на съделителите - ищци, респ. целият делбен имот да бъде възложен в общ дял на тримата съделители, като за уравняване дяловете на другите двама съделители им заплатят стойността им или делбеният имот да бъде изнесен на публична продан.

           В проведеното по делото открито съдебно заседание на 11.10.2016г. ответниците чрез процесуалния си представител сочат желание в делбената маса да се включат и описани в представена нарочна молба два обекта – масивен строеж с идентификатор 68789.17.157.2, представляващ тоалетна и баня с размери 2, 50м/3, 15м. и височина 2, 50 м. и навес, изграден от дървена конструкция с едноскатен покрив с размери 2,40м/3,80м. и височина 2, 45м. при същите квоти.

           Съдът като взе предвид молбата и прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

           Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 178, том II, per. № 4349, дело № 325 от 2004г., издаден от Ефтим Китов - нотариус с район на действие района на Районен съд Дупница ищците по време на брака си са закупили следния недвижим имот: 3/4 идеални части от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ дворно място, находящо се в град Дупница, област Кюстендил, образуващо съгласно застроителния и регулационен план на града, одобрен със Заповед № 364/26.05.1997г. на Кмета на Община Дупница, парцел LVII - 2042 / парцел петдесет и седми, отреден за имот с планоснимачен номер две хиляди и четиридесет и втори, попадащ в квартал 75 / седемдесет и пети /, целият с площ от 167 / сто шестдесет и седем / квадратни метра, ведно с 3/4 идеални части от МАСИВНАТА ЖИЛИЩНА СГРАДА, построена в гореописания имот, със застроена площ от 102 квадратни метра, състояща се от две мазета на първия / приземния / етаж и четири стаи и кухня на втория етаж, ведно с ¾ идеални части от БАРАКАТА, намираща се в имота и при съседи на същия: от две страни улици с осови точки 2318, 2317, 2316, 2315, УПИ LVI-2040 и УПИ LVIII-2041.   

           С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот, срещу задължение за гледане № 23, том I, дело № 50 от 1996г. на нотариус при РС - Дупница, на ответницата Е.К.Г. е прехвърлена собствеността на останалата ¼ идеална част от гореописания урегулиран поземлен имот, ведно с ¼ идеална част от двуетажната масивна жилищна сграда и бараката, намираща се в двора, като видно от приетото по делото удостоверение за наследници, този договор за прехвърляне на недвижим имот срещу поето задължение за издръжка е изповядан по времето на сключения граждански брак на ответницата Е.К.Г. със съпруга й - ЖЕЛЬО ВЛАДИМИРОВ Г., понастоящем бивш жител *** и починал на 13.04.2015г. в същия град, поради което имота се явява СИО, съответно ответницата Е.Г. и децата й са наследили неговите идеални части от посочените имоти.

           Видно от приетата по делото схема на самостоятелен обект в сграда (л. 9 от делото) по КККР на град Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56 от 30.07.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК, вторият етаж на масивната сграда е заснет като самостоятелен обект с идентификатор 68789.17.157.1.5, с предназначение: жилище, Апартамент, с площ от 101.00 кв.м., с административен адрес: град Дупница, ул. „Кокиче“ № 40, ет. 2, брой нива на обекта - 1, ведно с прилежащите му части - склад и съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта самостоятелен обект с идентификатор 68789.17.157.1.1 и самостоятелен обект с идентификатор 68789.17.157.1.2 и над обекта - няма, като описаният самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68789.17.157 по КККР на град Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56 от 30.07.2004г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменени със Заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с административен адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. „Кокиче“ № 40, с площ от 173 / сто седемдесет и три / квадратни метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м. /, със стар идентификатор: няма и с номер по предходен план: имот планоснимачен номер 2042, квартал 75, парцел LVII, при съседи на имота: поземлен имот с идентификатор 68789.29.482, поземлен имот с идентификатор 68789.17.156, поземлен имот с идентификатор 68789.29.291, поземлен имот с идентификатор 68789.17.158 и поземлен имот с идентификатор 68789.17.166.  

           Видно от приетата по делото схема на самостоятелен обект в сграда (л. 8 от делото) по КККР на град Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56 от 30.07.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК прилежащия към жилището склад се намира на приземния /първи/ етаж на сградата и по КККР е заснет като самостоятелен обект с идентификатор 68789.17.157.1.2, с административен адрес: град Дупница, ул. „Кокиче“ № 40, ет. 1, с предназначение: за склад, при брой нива на обекта - 1 с площ от 36.00 / тридесет и шест / квадратни метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор 68789.17.157.1.1, под обекта - няма и над обекта: самостоятелен обект с идентификатор 68789.17.157.1.5.

           С декларация - съгласие по реда на чл. 38, ал. 4 от ЗУТ от 24.01.2003г. ответникът в настоящото производство Е.Г. се е съгласила праводателят на ищците да устрои в част от първия етаж на двуетажна жилищна сграда, построена в процесното УПИ, а именно: съществуващото жилищно помещение на първия етаж на жилищната сграда, като го преустрои с промяна на предназначението му в „магазин за промишлени стоки”.

           Разрешение за строеж е издадено на 13.05.2003г. от главния архитект на гр. Дупница на праводателя на ищците, след извършеното преустройство, магазинът е въведен в експлоатация видно от Удостоверение № 25 от 04.11.2003г. на Главния Архитект на Община Дупница.

           На 24.08.2004г. ищците, ответникът Е.Г. и починалият й съпруг Жельо Владимиров Г. сключили договор за реално разпределение на ползването на съсобствения им имот по приложената към договора скица.

           С констативен нотариален акт № 82, том II, рег. № 1882, дело № 237/2016г. издаден от Стефан Сотиров – нотариус с район на действие района на РС – Дупница на 31.05.2016г. ищците са признати за собственици на самостоятелния обект с идентификатор № 68789.17.157.1.1, който обект ответниците са направили искане да бъде включен в делбената маса.

           С отговор на нотариална покана ищецът С.К. до ответника Е.Г., получена от ответника Е.Г. на 25.07.2016г., ищецът е поканил ответницата Г. да ползва собствеността, която счита, че й се полага.

           От приетото по делото заключение на назначената съдебно – техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. Б.Г. се установява, че парцелът е застроен с двуетажна масивна жилищна сграда от основното застрояване и състояща се от два етажа - първият етаж е сутеренен, като една част от него е вкопана в земята и едноетажна сграда от допълващото застрояване, като две от нейните фасади са разположени на североизточната и северозападната имотни граници, респективно на съответстващите на тях дворищно-регулационни линии, застроената площ на жилищната сградата е около 105 кв.м., включваща в своя обем два етажа - сутеренен и се използва за търговски нужди, а вторият етаж служи за задоволяване на жилищни нужди, в поземления имот има изградена сграда от допълващото застрояване, чиято конструкция се състои от носещи тухлени и каменни зидове, върху които ляга железобетонна плоча с размери 3, 20 м /2 80 м. и застроена площ от 8. 96 кв.м., височина до кота плоча в единия край 2.05 м, а в другия – 1, 90 м., с обособени три помещения, които са със съответни размери и светла площ, както следва: малко коридорче 2.20/0.92 м. и с площ от 2.02 кв.м., тоалетна /без баня/ 1.65/0.80 и с площ 1.32 кв.м., малко складово помещение 1.65/1.10 с площ 1.82 кв.м, всичко светла площ: 5.16 кв.м., към тази гореописана сграда /известна още с името си като бараката/ от югоизточната страна има изграден навес с две оградни стени, като една е подпорна, изградена на североизточната имотна граница с имот пл. № 2040, за втора оградна стена е използвана югоизточната такава на сградата от допълващото застрояване, конструкцията на навеса се състои от 6 бр. наклонени ребра, които лягат на една хоризонтална греда на подпорната стена и стъпват на 3 броя дървени подпори, които ребра оформят покривната конструкция, върху която е положена специална черна хартия. Описаният навес има размери в дължина, като една от тях е 3.70 м., а другата е 3, 80 м. По отношение на широчината също има разлика, където една от страните е 2, 35 и съответно другата е 2, 43 м., застроената площ на навеса възлиза на 8, 96 кв.м. Освен описания навес по-горе има изграден и втори навес, който се явява като свързващо звено между бараката от допълващото застрояване и жилищната сграда в имота, който има две оградни стени, като едната се покрива с изградената ограда по имотната граница с имот пл. № LVIII в квартал 75 и състояща се от желязна ламарина и стъкло, за втора оградна стена служи югозападната фасада на бараката, конструкцията на навеса представлява желязна ламарина, лягаща на двете оградни стени и е вързана за

конструкцията на жилищна сграда, размерите на навеса са 3 10/2 60 м., а площта му е 8.06 кв.м.

           От приетото по делото заключение на назначената повторна съдебно – техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. Е. се установява, че в процесния имот са изградени: 1. двуетажна масивни жилищни сграда, състояща се от сутерен и първи жилищен етаж. Сутеренът отчасти е вкопан в земята и е с външни размери 10, 80м /10, 74м / 8, 83м / 10, 74 м., лявата част от сутерена се състои от магазин за авточасти с полезна площ 18, 27 кв. м с височина 2, 38 м; шивашко ателие с полезна площ 12, 99 кв. м с височина 2, 23 м., склад с полезна площ 12, 16 кв.м с височина 2, 23 м., антре с тоалетна с полезна площ 7, 44 кв.м и височина 2, 23 м., общо: 50, 86 кв.м полезна площ, дясната част от сутерена се състои от стълбище с полезна площ 2, 74 кв. м; мазе с полезна площ 5, 20 кв. м; мазе с полезна площ 12, 52 кв.м +5,13 кв. м = 17,65 кв. м., общо: 25, 59 кв.м. Първия жилищен етаж /е с външни размери 10.08 м / 10,74 м / 8.83м/ 10, 74м. Лявата част от втори етаж/първи жилищен етаж/, който според вещото лице се ползва от ищците се състои от антре с полезна площ 7, 44 кв.м; баня с тоалетна с полезна площ 3, 02 кв.; дневна с полезна площ 21, 96 кв. м; спалня с полезна площ 12, 99 кв.м; детска стая с полезна площ - 9, 62 кв.м., общо: 55, 03 кв.м. Дясната част от първи жилищен етаж, която поред вещото лице се ползва от Е.К.Г. се състои от антре с полезна площ 1, 98 кв.м; хол с полезна площ 13, 09 кв. м; кухня с полезна площ 12, 99 кв. м., общо: 28, 06 кв. м.; 2. сграда допълващо застрояване, масивна , състояща се от носещи тухлени и каменни зидове, върху които ляга стоманобетонова плоча,  външните размери на сградата са 2, 90м/2, 32м./2, 20 м. и тя се състои от: антре с полезна площ 1,93 кв., което според вещото лице се ползва от ищците ответника и Е.К.Г.; тоалетна с площ 1, 29 кв.м., която според в.л. се ползва от Е.К.Г., склад с полезна площ 1, 87 кв. м., който според в.л. се ползва от ищците; 3. дървен навес от югоизточната страна на допълващото застрояване, изброено по – горе с размери 3, 82 м./ 2, 20 м./ 2, 50 м. до 2, 24 м. и 2, 13 м., който навес от североизточната страна е подпрен от подпорна стена към съседния имот с пл. № 2040, конструкцията на покрива е дървена с носещи 6 броя дървени греди през 60 см. покрити с битумни керемиди, които стъпват на 3 броя дървени колони, застроената площ на дървения навес е 8, 86 кв. м. Под него долепено до второстепенната постройка е изградено барбекю с размери 1, 20м /0,73м. 4. метален навес - между допълващото застрояване и жилищната сграда с размери 4,05 кв. м. /2, 20 м. и височина 2, 80 м. и 2, 20, който навес има две ограждащи стени, като едната се покрива изцяло с изградената ограда по имотната граница с имот пл. № LVIII, в кв. 75, за втора оградна стена служи югозападната фасада на допълващото застрояване /бараката /, конструкцията на навеса представлява желязна ламарина, лягаща на двете оградни страни и е свързана с конструкцията на жилищната сграда, металния навес е със застроена площ 8, 91 кв. м. 5. външна масивна мивка, долепена до жилищната сграда с размери 1, 20м./0, 64м и застроена площ 0, 768 кв.м., вещото лице е заключило, че шивашкото ателие, бараката, дървения и метален навес и външна масивна мивка са изградени без разрешение за строеж и одобрени проекти.

           По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на св. Богомил Йорданов Соколов,  Атанас Славев Атанасов,  Роза Маркова,  Лоза Зафирова Димитрова,  Райна Димитрова Доганджиева и  Снежана Дончова  Парфениева.

           От показанията на св.  Богомил Йорданов Соколов и Атанас Атанасов се установява, че приземният етаж бил мазета, от предната и задната част на мазетата се изкарали 2-3 камиона пръст, правили подпорни стени и трегери и по средата една голяма релса, напавил се магазин отпред, мазетата са складови помещения, отдолу - бетон, плочки, изолации, до миналата година имало още неща, които правел ищеца по двора отзад,  покрива правил същата година когато купил къщата, след като  направили ремонта на покрива, мазали къщата и едновременно магазина,  на къщата - 2 м. цокъл, в двора изравнение – всичко С. правил, магазина и шивалнята ги ползва С., Е. не е възможно там да мине, защото трябва да мине през магазините, на етажа над магазините, има баня и тоалетна, която баня било мокро помещение, но С. го направил баня - преди три години, на приземния етаж Е. ползва едно коридорче 2:3, св. Атанасов помагал на С. за почти всичките дейности - къщата не била измазана, покривът бил в окаяно състояние, както и дограмата, в мазетата се правили изкопни работи, дренажи, камъни, канализация, подпорни стени отзад в двора, плочки в двора и покрива, прозорци на мазетата, вкопаване повече от половин метър надолу - всичко го правил С., след около 2 000 година, наемал майсторите. Успоредно с магазините се измазвала къщата отвънка и покрива, бабата живеела в крайната стая над магазините, на етажа нямало баня и тоалетна, имало помещение, къщата е строена около 1958-59 г., измазана е от ищеца, зидана с камъни, декорации, Е. идвала при майка й по един - два пъти в седмицата, имало приспособена тоалетна на двора. С. правил подпорна стена на помещението, което било тоалетна, покрито е сега, С. го направил цялото наново с облицовките, с покрива отгоре. Има изграден навес, барбекю в дворното място в частта до бараката, което барбекю е лека конструкция, само покрив отгоре, има найлони, ток, маса, пейки, ремонтът на бараката се правил по времето,  когато се правил навеса - около 2000 година.

           От показанията на св. Роза Маркова се установява, че С. копал надолу през 2002 – 2003 година,  след това сложил дограма, направил плочки, направил магазини, Е. живее в стаята на баба Лили отскоро  - от месец -  два. Магазините С. ги ползва, магазините и складовите помещения се заключват,  Е. няма ключ и няма как да влезе, на етажа над магазините има стаи, бани и тоалетна, банята и тоалетната са едно помещение, към 2004 година било построено, С. му направил по-хубав покрив 2005- 2006 година. 

           От показанията на св. Лоза Димитрова се установява, че Е. на жилищния етаж ползва две стаи, една тоалетна и едно салонче. На приземния етаж ползва около 9 квадрата място - мазе, една част от бараката е оградена като тоалетна и се ползва от Е., а другата част от бараката я ползва С., бараката е построена от тухли, в имота има барбекю, открто с телевизор, маси, от дървен материал, пейки, столове, отделено е от къщата и от бараката, отпред е открито, отстрани и отзад е закрито с найлони се закрива откритата част, строил го С.,  около 2000 – 07 година,  баба му била жива, живеела в стаите, където ги ползва Е. сега, на горния етаж, на етажа нямало тоалетна, сега има и тоалетна и баня, било тераса и С. я затворил и направил баня и тоалетна, Е. не ползва магазините на С.. 

           От показанията на св. Райна Доганджиева се установява, че в къщата на жилищния етаж нямало тоалетна и баня, тоалетната била отвън,  1.5 – 2 м. от къщата отделна постройка, ищците направили, барбекю, баня и тоалетна, Е. ползва това, което останало от баба Лили - кухня, холче и малко преддверие и тоалетната.  Е. ходи в тоалетната на двора, друга няма На приземния Е. ползва малко помещение за мазе, Е. ползва тоалетната и малко празно помещение, останалата част от бараката – не, с. и семейството му от 7-8 години са там, където сега е банята и тоалетната имало една  мивка, не било оградено с нищо, барбекюто е направено, като е ползвана подпорната стена, а от другата страна е стената на бараката,  барбекюто е оградено с прозрачните найлони.

           От показанията на св. Снежана Дончова Парфениева се установява, че до барбекюто е залепена старата барака и тоалетната, на тераската приправил баня и тоалетна Севди. Приземният етаж не е за живеене, там има шивачка и магазин за части.  Втория е неговото  за живеене и това, което баба Лили живееше и оставила на дъщеря си, Е..  Банята и тоалетната ги построил С.  с барбекюто заедно поне две години, след 2000 година, Е. е от тази година там, нищо не ползва на приземния етаж.

           При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

           Предявен е иск с правно основание чл. 34 ЗС, вр. чл. 341 ГПК.

           Ответниците не оспорват предявения иск по допустимост. Претендират в делбената маса да се включат и имоти с идентификатор 68789.17.157.1.1, идентификатор 68789.17.157.2, както и на навес изграден от дървена конструкция с едноскатен покрив с размери 2, 40м/3, 80м. и височина 2, 45м.

           Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищците следва да докажат, че е налице съсобственост между страните, възникнала на посоченото в исковата молба основание и правата, при които претендират, че е налице такава между страните.

           Ответниците от своя страна следва да докажат онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

           Спорен между страните е въпросът за допустимост и основателност на иска за делба на самостоятелен с обект с идентификационен № 68789.17.157.1.1, който обект ищците твърдят, че са придобили на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. От събраните по делото гласни доказателства, се установява, че преди преустройството на посочения обект в магазин е бил мазе. В решение № 1368/3.12.2008г. по гр. д. № 4834/2007 г. на IV ГО на ВКС е прието, че мазето няма самостоятелен статут – то по общо правило е прилежаща част към жилищен, търговски или друг обект и поради това е изключено от гражданския оборот в общата хипотеза, както и другите несамостоятелни части на недвижимите имоти. Избата може да се придобива самостоятелно само ако е променен статутът й по начин, даващ възможност за притежанието й като самостоятелен обект. Във всички случаи обаче избеното помещение е прието, че не трябва да е единствено складово помещение на друг обект в сградата, за който по закон задължително се предвижда наличие на такова /напр. жилищата, ако нямат таванско или други помещения с подобно предназначение/. В противен случай отделянето му е невъзможно. Придобиването по давност на складово помещение, което би имало за последица лишаване на друг самостоятелен обект от такова би противоречало на изискването на закона, което е установено като задължително. Само ако в сградата има повече на брой складови помещения отколкото са самостоятелните обекти, би било възможно собственик на самостоятелен обект да придобие по давност правото на собственост върху складово помещение, което ползва явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години. В допълнение следва да се посочи, че според практиката на ВКС действията, с които се демонстрира промяната на държането във владение, респ. промяната на намерението на съсобственика или сънаследника да владее целия имот, следва да бъдат конкретни по отричане правата на останалите сънаследници и да са станали достояние на сънаследници, респ. съсобствениците. Такива действия са например: отказът на ползващият имота сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, доведеното до знанието на останалите наследници намерение на владеещия сънаследник да се разпореди с имота само в своя полза или такова ползване на имота, което ясно показва, че изключва владението на останалите наследници -  решение № 635 от 25.10.2010г. по гр.д. № 1405 от 2009г. на ВКС, I г.о., решение № 6 от 22.01.2010г. по гр.д. № 2760 от 2008г. на ВКС, IIг.о. Съответно не се приемат за такива действия, декларирането на имота в данъчните служби на общината на името на владеещия имота сънаследник, вместо на името на всички наследници на починалия собственик, без това деклариране да е станало известно на останалите сънаследници - решение № 635 от 25.10.2010г. по гр.д. № 1405 от 2009г. на ВКС, I г.о.,/, както и плащането на данъци и извършването на ремонти в сънаследствения имот, защото всеки съсобственик съгласно чл. 31 ЗС е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ съобразно дела си, а когато сам е поел изцяло стойността на необходимите и полезните разноски за съсобствената вещ, може да иска от останалите съсобственици да му заплатят тази част от разноските, която съответства на техния дял в съсобствеността - решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 1405 от 2009 г. на ВКС, I г.о. Съдът в настоящия си състав намира, че в настоящия случай хипотезата е именно горната описана такава – ищците в хода на процеса чрез събраните гласни доказателства доказват владение на обект с идентификатор  № 68789.17.157.1.1 за повече от 10г. преди предявяване на исковата молба, съответно са признати за собственици с посочения по – горе КНА, който не е оспорен от ответниците, поради което той не следва да се допуска до делба между страните в процеса, като въпросът за законността на направените строежи и допълващо застояване не е относим към допускането до делба. Предвид изложеното съдът не следва да обсъжда наведените от ответниците възражения за нарушение на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ в старата му редакция. Следва да се посочи, че не е задължително помещения като антре, вестибюл, коридор и др. подобни, свързващи главните помещения на жилище, да се посочат изрично в титула за собственост, а принадлежността на правото на собственост върху такива помещения може да се определи и от тяхното функционално предназначение и разположение, щом без тях не би могло да съществува жилището като самостоятелен обект на вещни права, в какъвто смисъл е Решение № 10 от 6.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4598/2014 г., II г. о., ГК – горното във връзка с намиращите се в просецното УПИ „барака” и „навеси”. Имотът се допуска до делба заедно с всички подобрения, т.е. с всички постройки които не съставляват самостоятелни обекти на право на собственост – чл. 92 от ЗС. 

           При горните изводи на съда за наличието на самостоятелен обект в процесната масивна жилищна сграда – лична собственост на ищците, следва да се обсъди и въпросът за допустимост на делба на процесното УПИ предвид ППВС № 2/82 г., б. „д“, според което е недопустима делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. Настоящият случай не е такъв и цитираното разрешение на т. 1, б. „д“ от ППВС № 2/82 г. не намира приложение, съответно е допустимо да се извърши съдебна делба на поземления имот, заедно със съсобствената сграда. По отношение приложението на разрешението на ППВС 2 / 82 г., т. 1, б. “д” при действието на ЗУТ – Решение № 87 от 7.07.2011 г. по гр. д. № 825 / 2010 г., ВКС, II г.о. – при действието на ЗУТ е отпаднало тълкуването, основано на разпоредбите на чл. 58, ал. 1 и чл. 61, ал. 4 ЗТСУ (отм.) и делбата на съсобствено УПИ е недопустима, само ако същият е застроен с обекти, индивидуална собственост на собствениците на терена, тъй като в този случай земята е обща част или в случаите, когато намира приложение нормата на чл. 183, ал. 4 ЗУТ (нова, ДВ бр. 17 от 2009 г.)., а тълкуването касае само хипотезата, в която всички съсобственици в УПИ притежават самостоятелни сгради или обекти в такива сгради,  в който случай теренът е обща част и искът за делбата му се отхвърля и ако някой от съсобствениците в УПИ няма самостоятелен обект, делбата на терена е допустима, независимо от застрояването му. Това е така, защото в този случай не може да се приеме, че теренът е загубил самостоятелния си характер и е придобил обслужващо значение спрямо сградите, т. е. че е станал обща част.

           Претенциите на ищците по сметки – в случая за твърдяно лишаване от ползване на съсобствени вещи са предмет на произнасяне във втората фаза на делбата.

           Правата в съсобствеността не са спорни между страните, а й се установяват от приетите по делото писмени доказателства, като предвид установеното по делото обстоятелство посредством приетия нотариален акт № 178, том II, per. № 4349, дело № 325 от 2004г., издаден от Ефтим Китов - нотариус с район на действие района на Районен съд -  Дупница в който е посочено, че ищците са съпрузи към момента на придобиване на собствеността, съответно са ги придобили в режим на СИО, която е бездялова такава квотите, при които следва да се допусне делбата между страните са както следва: 18/24 за ищците общо, 4/24 идеални части за ответника Е.Г. и по 1/24 идеални части за ответниците В.Ж.Г. и Л.Ж.Г. ( за да бъдат идеалните части на страните  с общ знаменател).

          Предвид горното и обстоятелството, че съсобствеността между страните не е прекратена при предявяване на иска за делба и към момента на постановяване на решението участници в описаните имуществени общности са страните по делото, съдът счита исковете за основателни и доказани и следва да допусне делбата с изключение на описания обект, находящ се на приземния етаж, собственост само на ищците по делото.

           За установяване на поделяемостта, описанието и средната пазарна цена на допуснатите до делба недвижими имоти, съдът ще допусне и назначи съдебно-техническа експертиза.

           Така мотивиран и на основание чл. 34 ЗС и чл. 341 и сл. ГПК, съдът

 

РЕШИ :

 

           ДОПУСКА извършване на съдебна делба между С.И.К. с ЕГН **********, Б.И.Б. - К. с ЕГН **********,***, Е.К.Г. с ЕГН **********, адрес: ***; В.Ж.Г., адрес: *** и Л.Ж.Г., адрес: *** на следните имоти:

- Поземлен имот с идентификатор 68789.17.157 по КККР на град Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56 от 30.07.2004г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменени със Заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с административен адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. „Кокиче “ № 40, с площ от 173 / сто седемдесет и три / квадратни метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, със стар идентификатор: няма и с номер по предходен план имот планоснимачен номер 2042, квартал 75, парцел LVII;

-  Самостоятелен обект с идентификатор 68789.17.157.1.5, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 101.00 кв.м., с административен адрес: град Дупница, ул. „Кокиче“ № 40, ет. 2, брой нива на обекта - 1, ведно с прилежащите му части - склад с идентификатор 68789.17.157.2 и съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта Самостоятелен обект с идентификатор 68789.17.157.1.1 и Самостоятелен обект с идентификатор 68789.17.157.1.2 и над обекта - няма, заедно с прилежащия към него склад, заснет като Самостоятелен обект с идентификатор 68789.17.157.1.2, с административен адрес: град Дупница, ул. „Кокиче “ № 40, ет. 1, с предназначение: за склад, при брой нива на обекта - 1 / едно / с площ от 36.00 / тридесет и шест / квадратни метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: Самостоятелен обект с идентификатор 68789.17.157.1.1, под обекта - няма и над обекта: Самостоятелен обект с идентификатор 68789.17.157.1.5, ведно с дървен навес с размери 3, 82 м./ 2, 20 м./ 2, 50 м. до 2, 24 м. и 2, 13 м., който навес от североизточната страна е подпрен от подпорна стена към съседния имот с пл. № 2040, долепено до второстепенната постройка барбекю с размери 1, 20м /0,73м. и метален навес - между допълващото застрояване и жилищната сграда с размери 4,05 кв. м. /2, 20 м. и височина 2, 80 м. и 2, 20, който навес има две ограждащи стени, като едната се покрива изцяло с изградената ограда по имотната граница с имот пл. № LVIII, в кв. 75, за втора оградна стена служи югозападната фасада на допълващото застрояване /бараката /,

           при права за страните, както следва:

- 18/24 идеални части общо за ищците С.И.К. с ЕГН ********** и Б.И.Б. - К. с ЕГН **********, двамата жители и живущи в град Дупница, ул. „Кокиче” № 40;

-  4/24 идеални части за Е.К.Г. с ЕГН ********** ***;

- 1/24 идеални части за В.Ж.Г., адрес: ***;

-  1/24 идеални части за Л.Ж.Г., адрес: ***.

           ОТХВЪРЛЯ иска за делба на находящия се на първия етаж на жилищната сграда самостоятелен обект с идентификатор 68789.17.157.1.1, която жилищна сграда с идентификатор 68789.17.157.1 и построена в поземлен имот с идентификатор 68789.17.157 по КККР на град Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56 от 30.07.2004г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменени със Заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с административен адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. „ Кокиче“ № 40, с площ от 173 / сто седемдесет и три / квадратни метра, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м. /, със стар идентификатор: няма и с номер по предходен план имот планоснимачен номер 2042, квартал 75, парцел LVII, при съседи на имота: поземлен имот с идентификатор 68789.29.482, поземлен имот с идентификатор 68789.17.156, поземлен имот с идентификатор 68789.29.291, поземлен имот с идентификатор 68789.17.158 и поземлен имот с идентификатор 68789.17.166 между С.И.К. с ЕГН ********** и Б.И.Б. - К. с ЕГН **********, двамата жители и живущи в град Дупница, ул. „Кокиче” № 40; Е.К.Г. с ЕГН **********, адрес: ***; В.Ж.Г., адрес: *** и Л.Ж.Г., адрес: ***, при права: по 9/24 идеални части за всеки един от ищците, 4/24 идеални части за ответницата Е.К.Г. и по 1/24 идеална част за ответниците  В.Ж.Г. и Л.Ж.Г., като неоснователен.

           ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение относно поделяемостта на допуснатите до делба обекти, описание и оценка на същите, която да се определи по средни пазарни цени, която експертиза да бъде изготвена от вещото лице инж. Йорданка Апостолова при депозит в размер на 240, 00 лева, вносим от страните съобразно правата им, в едноседмичен срок от влизане в сила на решението.

 

           Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните с въззивна жалба.

 

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: