№ 13201
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20221110105053 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. Т. И. с
ЕГН: ********** и В. В. И. с ЕГН: ********** в условията на солидарна отговорност, по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 149
от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за установяване дължимостта на за сумата от 754,32 лева - главница,
представляваща доставена, но неизплатена топлинна енергия /ТЕ/за периода м.05.2017 г. до
м.02.2018 г., 121,36 лева - мораторна лихва за периода 14.09.2018 г. до 31.08.2021 г., ведно
със законната лихва върху двете главници от 07.09.2021 г. до изплащане на вземането, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 22.10.2021 г. по ч.гр.д. № .../.... г. по описа на СРС, 171 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Претендира
разноски и възразява за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК депозират отговори, с които оспорват предявените
искове по основание и размер. Правят възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице - помагач на страната на ищеца „Топлоконтрол“ ООД не оспорва исковете.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са искове за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна
енергия и за лихва за забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Понятието
потребител на топлинна енергия е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ,
съгласно която, в редакцията ѝ към процесния период, потребител, респективно задължено
лице за заплащане цената на доставена ТЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или
ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Анализът на законовата уредба
мотивира извода, че качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на ЗЕ има собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху
имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай,
потребител по законова дефиниция е ползвателят. Същото следва, както от изричното
разглеждане в ЗЕ хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне на
титуляра на същото като ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от
общата такава на задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС. В
този смисъл и Решение № 11 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г., III г. о.
От приетия като доказателство по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №
70, том I, рег. № 1452, дело № 132 от 14.03.2018 г. (л.15) се установява, че ответниците по
делото - С. Т. И. и В. В. И., са дарили процесния имот гараж № 10, находящ се в гр. София,
общ. Слатина, ул. „Едисон“ № 5, вх. Б на сина си Антон В.ов И. и дъщеря си Велислава
В.ова И.. Задълженията се претендират за периода м.05.2017 г. до м.02.2018 г., поради което
следва да се приеме, че през процесния период ответниците са били единствени собственици
на процесния имот и като такива имат качеството на потребители на топлинна енергия и са
страни по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й.
По исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно
цитираната разпоредба, клиентите са длъжни да заплащат сумите в 45-дневен срок от датата
на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът не доказа тези факти -
публикуването на сумите на интернет страницата съобразно общите условия, съответно е
недоказано твърдението ответниците да са били поставена в забава за плащане на сумите,
предмет на настоящото дело.
С оглед гореизложеното искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
2
По наведеното възражение за изтекла за вземанията погасителна давност:
Ответниците, с отговорите на исковата молба, упражнява правото си по чл. 120 от ЗЗД като
прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца с исковата
молба вземания.
Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката потребителят на топлинна енергия дължи
плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на
месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия
правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни
общи условия и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла на чл.
111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който
повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем
размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно
решение 3 от 18.05.2012 г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяването на иск.
В приложимите в случая Общи условия на ищеца, прогнозните месечни дължими суми са
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от
ОУ). Следователно погасителната давност за вземанията, по отношение, на които са
приложими тези общи условия, започва да тече от 46-тия ден.
В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение за процесните
вземания е депозирано в съда на 07.09.2021 г. и с това действие на ищцата давността за
процесните вземания се счита прекъсната от този момент. Следователно за погасени по
давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди
повече от три години назад, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, т.е. преди 07.09.2018 г., в който период попадат и процесните вземания.
По делото не бе установено надлежна прекъсване на топлоснабдяването нито изпълнение от
страна на ответниците на задълженията им за плащане на доставената от ищцовото
дружество ТЕ, но като последица от заявеното възражение за изтекла давност,
претендираните задължения са погасени, поради което и предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора в полза на ответниците следва да бъдат присъдени поисканите
разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Видно от приложения по делото
договор за правна защита и съдействие е, че ответниците са направили разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева - 400 лева за В. В. И. в исковото и 400
3
лева в заповедното производство, 400 лева за С. Т. И. в исковото и 400 лева и 100 лева
държавна такса за изслушване на ССчЕ. Направеното от процесуалния представител на
ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Това е така, тъй като в случая
приложима е разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение.
По делото е договорена правна защита на ответницата, при иск с материален интерес в
размер на 875,68 лв. За посочения материален интерес, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждението за адвокатска защита
се определя на 400 лв. Претендираното в случая възнаграждение не надвишава размера на
предвиденото от наредбата, поради което съдът не намира основание по смисъла на чл. 78,
ал. 5 от ГПК същото да бъде намалявано като прекомерно.
При този изход на спора на ответницата се дължат разноски в пълен размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявени от „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от Александър Алекснадров -
изпълнителен директор срещу на С. Т. И. с ЕГН: ********** и В. В. И., с ЕГН: **********
с адрес гр. София общ. Слатина, ж.к. „Яворов“, бл. 65, вх. А, ет. 4, ап. 12, в условията на
солидарна отговорност, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за установяване дължимостта на за
сумата от 754,32 лева - главница, представляваща доставена, но неизплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2017 г. до м.02.2018 г., 121,36 лева - мораторна лихва за
периода 14.09.2018 г. до 31.08.2021 г., ведно със законната лихва върху двете главници от
07.09.2021 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 22.10.2021 г. по ч.гр.д. № .../.... г.
по описа на СРС, 171 състав, като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „Топлофикация София ” ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от Александър Алекснадров - изпълнителен
директор, да заплати на С. Т. И. с ЕГН: ********** и В. В. И., с ЕГН: **********, с адрес
гр. София общ. Слатина, ж.к. „Яворов“, бл. 65, вх. А, ет. 4, ап. 12, сумата в размер на 1300
лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца -
„Топлоконтрол“ ООД.
4
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5