МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимата
Д.Д.К. с ЕГН ********** - по чл. 343, ал.
1, б. „в" във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК във връзка с чл. 20, ал. 2,
изр. 1-во, предл. 6-то и изр. 2-ро от ЗДвП.
Подсъдимата се обвинява в това,че на 10.11.2016 година на
републикански път Ш-8**, в участъка на км 49+*** - посока гр. П. - с. О., при
управление на лек автомобил „Ф.-Г" с ДК № РА **** ВС, е нарушила правата
за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2,
изр. 1-во, предл. 6-то и изр. 2-ро от ЗДвП и по
непредпазливост е причинила смъртта на М. Д. ***.
Подсъдимата К. се признава за виновна по обвинението
и признава изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт,като е дала съгласието
си да не се събират доказателства
за тези факти.
С оглед тези
обяснения на подсъдимата и направено от нея и защитника й искане делото е разгледано по реда на глава 27-ма от НПК-по чл.371,т.2 от НПК във връзка с чл.372,ал.1 и 4 от НПК и във връзка с
чл.373,ал.2 от НПК.
Иска се от подсъдимата и защитата й определяне на
наказание «лишаване от свобода» на подс.К. при условията на
чл.58а,ал.4 от НК във връзка
с чл.55 от ,като наказанието
лишаване от правоуправление
също бъде наложено в
минимален размер.Твърди се,че извършеното нарушение от подсъдимата е по чл.20,ал.1 от ,като
с поведението си пострадалият
е допринесъл за настъпване
на процесното ПТП.Иска се това поведение на пострадалия да се отчете като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство.
По делото са
конституирани като частни обвинители законните наследници на починалия М. И.Д.-неговите
родители Р.М.Д. и И.С.Д..Повереникът им адв.Н. пледира за признаване на подсъдимата за
виновна по повдигнатото й обвинение,като при определяне на наказанието й се отчетат смекчаващите отговорността обстоятелства и същото се
определи от съда по справедливост.
Представителят на Пазарджишка окръжна прокуратура счита,че на подс.К. следва да се наложи наказание «лишаване
от свобода» с приложението на чл.66 от ,като се отчетат добрите й характеристични данни и съпричиняването от страна
на пострадалия пешеходец,както
и наказание «лишаване от правоуправление
на МПС» за справедлив срок.
Пазарджишкият окръжен съд,като взе предвид направеното от
подс.К. самопризнание относно фактите,изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт,събраните на досъдебното
производство доказателства и приетите и прочетени в съдебно заседание гласни и писмени
доказателства,както и предявения албум с фотоснимки и веществени доказателства,и
като взе предвид и писменото доказателство-Справка за нарушител/водач,прието в
съдебно заседание,и като ги обсъди при съобразяване с разпоредбата на чл.301 от НПК,прие за
установено следното:
Подсъдимата Д.К. притежава свидетелство
за управление на МПС № 23*******, издадено от МВР гр. П.на
16.12.1980 г., правоспособен
с категории „В" „АМ". В системата
и от Справка за нарушител/водач
се установява,че същата е извършила
нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП/“През деня МПС се движат с включени светлини за движение
през деня или с къси светлини“/,като й е съставен фиш
на 05.02.2013 година
с наложена глоба по чл. 185 от
ЗДвП в размер на 20 лева,която е заплатена.
На
10.11.2016 година св. Ц.П. се обадил на пострадалия М. Д. да му помогне за ремонтни
работи в околностите на град П. Около 15:30 часа двамата привършили
с ремонта и седнали да се почерпят. Консумирали червено вино, като М. Д. изпил
два литра. Малко след 18:00 часа М. си тръгнал пеша по пътя за гр. П. Поради
състоянието, в което се намирал (3,02 промила алкохол в кръвта, съгласно
заключение по химическа експертиза), движението му било несигурно и той
непрекъснато залитал по пътното платно. Автомобилите, които вече се движели на
фарове, рисковано го заобикаляли. Автомобил, управляван от св. С.М., също успял
благополучно да го избегне, като водачът на аварийни
светлини спрял и изрично го предупредил да внимава. Пострадалият Д. му отвърнал
троснато и отново като криволичел, продължил да се движи напред в платното от П.
за с. О.. В този момент в същото платно от град П. на дълги светлини с около
60-70 км/час приближавал автомобил „Ф.Г. ДК № РА **** ВС, управляван от подс. Д.К.. Тя забелязала аварийните мигащи светлини от
спрелия автомобил на св. М. и намалила скоростта на около 50 км/час, като
същевременно превключила на къси светлини.
Междувременно пострадалият Д. продължавал да се движи несигурно срещу нейния
автомобил и в нейното платно, на около 0,70-0,80 м от банкета, като постоянно
залитал и към осевата линия и към банкета.
При
така посочената намалена скорост - 50 км/час, разстоянието, на което късите
светлини са осветявали напред, било около 54-55 метра, като опасната зона за
спиране на лекия автомобил, изчислена и от автоексперта
се явява в рамките на 45 метра. В този смисъл разстоянието, на което
подсъдимата е могла да види пострадалия, е било в зона на видимост до 54-55
метра. При така създадената ситуация и независимо от предоставената възможност
за видимост, подс. К. вместо да намали скоростта до
безопасни параметри или с оглед несигурните движения на пострадалия да спре,
предприела маневра, с която да го заобикаля отляво. При тази неправилно избрана
маневра обаче, вместо намаляване още на скоростта или спиране, автомобилът
блъснал с предната си дясна част пострадалия Д., чието тяло се възкачило
странично върху предния капак, след което изпаднало в канавката на пътя. Така
описаната ситуация била наблюдавана от св. М.. След сблъсъка подс. К. спряла колата и се върнала назад към мястото на
удара, където бил вече и св. М.. Последният уведомил по телефона медицинска
помощ, като около 10 минути по-късно на мястото пристигнала линейка и кола на
полицията. Пострадалият бил откаран в болницата в тежко състояние, където на
26.01.2017 година починал.
От
изследване съдържанието на алкохол в кръвта за пострадалия е установено,че
същото е било 3,02 промила.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза е видно, че непосредствено след удара
пострадалият М. Д. е изпаднал в безсъзнателно състояние. Настанен е в крайно
тежко общо състояние в травматичен шок в кома, със следните диагнози:
травматичен шок, политравма. В медицинската
документация е записано: черепно-мозъчна травма; контузия на мозъка в дясна
ГМХ; мозъчен оток; разкъсване на езика; счупване на няколко зъба; счупване на
тялото на долната челюст в ляво и счупване с изкълчване на артикулиращия
израстък на долната челюст в дясно; счупване на предната стена на ляв максиларен синус; счупване на долния и страничния ръб на
лявата орбита; счупване на лявата ябълчна кост;
счупване на носните костици; травматичен оток на
дясна лицева половина; счупване на левите 2, 3 4 и 5 ребра; тотален пневмоторакс в лява гръдна половина, наложила торакоцентеза по спешност; счупване на десните странични
израстъци на Л2 и ЛЗ; рана по страничната повърхност на ляво бедро; кървене от
лявото ухо.
Извършени са левостранна торакоцентеза и
операция по възстановяване на счупените лицеви кости в лява лицева половина, трахеостомия и гастростома за
продължително хранене.
През
целия период на лечение М. Д. е бил в коматозно състояние,
като на 20.01.2017 година той е изписан със спонтанно дишане през трахеостомна конюла, липса на реанимационни проблеми, за да продължи възстановяването му
вкъщи, при спазване на указанията за хранене и поддържане на трахеостомната канюла.
Гореописаните травматични
увреждания са получени в резултат на действието на твърд, тъп предмет със
значителна кинетична енергия, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят, да
са получени при ПТП-автомобилна травма - блъснат пешеходец към момента на инкриминираната
дата - 10.11.2016 година.
По
време на пътния инцидент пострадалият пешеходец М. Д. е бил прав и обърнат с
предната си лява част на тялото към идващия лек автомобил.
Получената при ПТП на 10.11.2016
година закрита черепно-мозъчна травма, довела до нарушаване на функциите на
жизненоважните мозъчни центрове (коматозно състояние
след травмата и продължило до смъртта), е причината за настъпването на смъртта
му и е в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на 26.01.2017 година.
По
делото са депозирани и приети автотехническа и
допълнителна автотехническа експертиза, според които
техническото състояние на автомобила,управляван от подс.К.,
не е в причинно-следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Посочена е скоростта на автомобила преди конфликта - 50 км/час, „опасната
зона" - 45 метра и разстоянието, на което осветяват напред късите светлини
- 54,50 метра. Експертът е посочил, че пострадалият пешеходец се е движел в
лентата за движение на автомобила,като не попада в опасната зона за спиране и
разстоянието, от което е могла да го види подсъдимата, е по-малко от 54,50
метра.
Тази фактическа обстановка съдът прие въз основа направеното самопризнание на подс.К. и изявлението й,че признава
фактите,изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт,като
се признава за виновна,както
и въз основа на доказателствата
от досъдебното производство,прочетени,съответно
предявени и приобщени по
предвидения процесуален ред
от съда в хода на съдебното
следствие – в това число писмени
доказателства,показания на свидетели,заключения по назначени експертизи и веществени доказателства.
С оглед гореизложеното
съдът приема,че подс.К.
е осъществила
от обективна и субективна страна признаците на състава по чл.
343, ал. 1, б. „в" във връзка с
чл. 342, ал. 1 от НК във
връзка с чл. 20, ал. 2, изр.
1-во, предл. 6-то и изр. 2-ро от ЗДвП. От изложеното по-горе
се установява, че подс.
К. като водач
на МПС не е спазила и е нарушила
изискванията по чл. 20, ал. 2, изр. 1,предл.
6-то и изр. 2-ро от ЗДвП. Тя
се е движела първоначално на
дълги,а впоследствие и на къси
светлини при благоприятни атмосферни условия в тъмната част на денонощието.
При така избраната от нея скорост на движение обаче
не се е съобразила
с конкретните условия на видимост. След появата на
пострадалия пешеходец в осветената зона на фаровете,който с поведението си е бил опасност за движението,
тя не е намалила
до безопасни параметри скоростта, не е предприела и спиране. По този
начин се е поставила в положение да не може
да извърши своевременно дължимото поведение, да предотврати
физическия конфликт
с пострадалия
Д.. Нарушаването на
тези изисквания е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат - смъртта на пострадалия.
Съдът счита,че е неоснователно възражението на защитата
относно приложеието на специалните норми на ЗДвП,които
е нарушила при управлението на МПС подс.К.,като се
твърди,че нарушението й е по чл.20,ал.1 от ЗДвП,а не по чл.20,ал.2 от ЗДвП.От
събраните в хода на досъдебното производство доказателства,в това число и
показанията на св.М.,който е очевидец,не се установява подс.К.
да не е контролирала непрекъснато МПС,което е управлявала.Същевременно от
показанията на този свидетел се установява,че той е присветнал
с фаровете на насрещно движещата се подсъдима,която наближавайки пострадалия, вместо
да намали скоростта си или да спре,се е опитала да го заобиколи,при
което е настъпило процесното ПТП.
Деянието е извършено от подсъдимата по непредпазливост и
по-конкретно е проява на небрежност, тъй като тя не е предвиждала настъпването
на тези тежки общественоопасни последици, но е била
длъжна и е могла да ги предвиди.След като е била възприела вече пострадалия да
криволичи на пътното платно,същата е могла и е била
длъжна да прецени поведението му като опасност за движението и предпоставка за
настъпване на ПТП. Въпреки това подс. К. не е
съобразила своето поведение с посочените предвиждания,както и с посочените по-горе
специални норми на ЗДвП1 което е могла и е била длъжна да направи.
По вида и размера на
наказанието:
При определяне на вида и
размера на наказанието,което следва да се наложи на подсъдимата К. за
извършеното от нея престъпление, посочено по-горе,съдът се ръководи от
изискванията на чл.36 от НК-относно целите на наказанието,както и от разпоредбата
на чл.373,ал.2 от НПК във връзка с чл.58а,ал.4 от НК.
Съгласно
разпоредбата на чл.58а,ал.4 от НК в случаите,когато едновременно са налице
условията по ал.1-3 на чл.58а от НК и условията по чл.55 от НК,съдът прилага
само чл.55,ако е по-благоприятен за дееца.Съдът счита,че в настоящия случай е
налице хипотезата на чл.55 от НК,тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността
на подсъдимата обстоятелства,както и изключително смекчаващо отговорността й
обстоятелство,при наличието на които и най-лекото предвидено за извършеното от
нея престъпление в закона наказание се явява несъразмерно тежко.
Подс.К. е личност с ниска степен на обществена опасност-същата
до момента е неосъждана,с изцяло положителни характеристични данни,трудово
ангажирана е-работи като управител на фирма,няма никакви до момента
противообществени и криминални прояви.Подсъдимата се признава за виновна,като
изразява съжаление за случилото се.До момента на причиняване на процесното ПТП в продължение на 36 години подсъдимата е
правоспособен водач,като е санкционирана с фиш за едно единствено нарушение
през 2013 година заради невключени през деня светлини,като наложената й глоба е
платена.Всички тези обстоятелства за смекчаващи отговорността й и са
многобройни,като липсва каквото и да било отегчаващо обстоятелство.
Изключителното
смекчаващо отговорността й обстоятелство е поведението на самия пострадал,който
се е придвижвал криволичейки по цялото пътно платно,след употреба на едно много
сериозно количество алкохол и очевидно повлиян от него,като концентрацията на
алкохол в кръвта му е била над 3 промила.Виждайки опасното поведение на
пострадалия,същият е бил предупреден и от св.М.,но въпреки това е продължил да
се придвижва,залитайки и криволичейки по пътното платно,облечен в тъмни дрехи,
по тъмно, по извънградски път.
С оглед гореизложеното съдът
счита,че наказанието лишаване от свобода на подс.К.
следва да се определи под предвидения законов минимум-съобразно чл.55,ал.1,т.1
от НК,който по чл. 343, ал. 1, б. „в" във
връзка с чл. 342, ал. 1 от НК е 2 години лишаване от свобода.
С оглед всички посочени по-горе
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и изключително смекчаващо
отговорността й обстоятелство и нито едно отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът счита,че на подс.К. следва да се
наложи наказание лишаване от свобода за
срок от 1/една/ година.В случая основанието за налагането му е
чл.55,ал.1,т.1 от НК,която разпоредба се явява по-благоприятна за подсъдимата
от разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК,защото дори и с предвидената редукция на
наказанието с една трета съгласно тази ал.1 и при минимум на наказанието от 2
години лишаване от свобода, не би могло на подсъдимата да се наложи по-ниско
наказание от 1 година и 4 месеца съгласно ал.1,поради което чл.55 от НК се
явява по-благоприятна норма,тъй като съобразно нея би могло да се наложи и
по-ниско наказание-както е в случая за срок от 1 година лишаване от свобода.
Съдът счита,че по отношение на подс.К. следва да се приложи разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК-наложеното й по-горе наказание лишаване от свобода е до 3 години;
подсъдимата е с чисто съдебно минало, представлява личност с ниска степен на
обществена опасност,положително охарактеризирана е,като признава вината си и
съжалява за извършеното,трудово ангажирана е.
При това
положение съдът счита,че целите на наказанието и поправянето на подсъдимата
биха могли да бъдат постигнати и без същата ефективно да търпи наложеното й
наказание лишаване от свобода.По тези съображения съдът отлага изпълнението на така наложеното й наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 години.Съдът
счита,че този изпитателен срок е достатъчен за постигане в пълна степен на
целите по чл.36 от НК по отношение на подс.К.,която
до момента никога не имала каквито и да било противообществени и криминални
прояви.
Събразявайки
посочените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства,съдът на основание
чл.343Г от НК във връзка с чл.37,ал.1,т.7 от НК и чл.49,ал.2 от НК лишава подс.К. от право да управлява МПС за срок от една година и осем месеца.Съдът
счита,че той е достатъчен,за да се постигнат целите по чл.36 от НК,още
повече,че до момента подс.К. е извършила за 36 години
като водач само едно единствено леко нарушение на ЗДвП.
Съдът
възлага възпитателната работа с подс. К. на Наблюдателната комисия при Общината П.
Ще следва веществените доказателства:
-
бял хартиен плик, съдържащ
обувка, марка ARTRA, № 46, изработена от сива кожа и черно-оранжеви;
-
бял хартиен плик, съдържащ
стерилна, текстилна обтривка от червено-кафява
течност;
-
бял найлонов плик, съдържащ
парчета от разбит мигач на МПС - всички иззети с протокол за оглед от
10.11.2016г., намиращи се на съхранение в РУ „Полиция" град П. - да се
унищожат след влизане на присъдата в законна сила.
Ще следва с оглед признаването на подс.К.
за виновна и осъждането й за горното престъпление,да бъде осъдена да заплати сторените по делото съдебно-деловодни
разноски в размер общо на 549,76 лева в полза на Държавата по сметка на
ОД на МВР гр. Пазарджик.
Причина за извършване на престъплението от подс.К. е подценяването и неспазването на правилата за
движение по пътищата.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: