№ 108
гр. Пазарджик, 11.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200017 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.143 и чл.144 от АПК във
вр. с чл.248 от ГПК.
Образувано е по повод Определение № 2042 от 15.12.2021 г. по КАНД № 1321/21 г.
по описа на Адм. съд Пазарджик, с което е било отменено определение № 283/15.09.2021 г.,
постановено по настоящето АНД, с което е оставено без разглеждане искането на „Ф.- РК“
ООД за произнасяне по направено искане за присъждане на разноски в полза на
дружеството, сторени в касационното производство, направено с отговор на касационна
жалба. С определението си касационният съд е указал на РС- Пазарджик да се произнесе по
направеното искане от „Ф.- РК“ ООД в молба от 09.09.2021 г. в производство по реда на
чл.248 от ГПК.
Съдът като взе предвид данните по делото установи следното:
Производството по делото е приключило с Решение № 293/14.05.2021 г., с което е
отменено обжалваното НП, издадено от ИА „ГИТ“- С. Срещу това решение е депозирана
касационна жалба от Дирекция „ИТ“- Пазарджик, която е била администрирана от съдия-
докладчик от РС- Пазарджик и препис от същата е бил връчен на пълномощника на
дружеството-жалбоподател „Ф.- РК“. Срещу касационната жалба е бил изпратен отговор от
дружеството чрез пълномощника, в който е направено искане за присъждане на сторените
разноски в хода на касационното производство в размер на 300 лева, като към отговора е
представен договор за правна помощ и списък на разноските, в които е посочено, че
дружеството чрез управителя си е заплатило в брой на адв. С.И. от АК- П. цитираната сума,
представляваща възнаграждение за извършените правни действия от негова страна-
съставяне, подписване и депозиране на отговор по касационната жалба и осъществяване на
процесуално представителство. Така депозираната жалба е била изпратена в Адм. съд
Пазарджик и е било образувано КАНД № 739/21 г. по описа на съда, по което
1
производството е било прекратено и делото върнато на ПзРС за администриране на
подадената жалба по реда на чл.213а от АПК.
С Разпореждане № 1542 от 16.08.2021 г. съдът е оставил без разглеждане
касационната жалба на Д „ИТ“- Пазарджик като недопустима на осн. чл.213а ал.2 във вр. с
чл.215 т.1 от АПК. С това разпореждане обаче съдът не се е произнесъл по направеното от
„Ф.- РК“ООД искане за разноски, инкорпорирано в отговора по касационната жалба. Затова
и изрично с молба от 09.09.2021 г. е поискал произнасяне от страна на съда по това искане.
Именно тази молба по същността си представлява искане за допълване на разпореждането
на съда в частта за разноските.
Междувременно срещу разпореждането от 16.08.2021 г. е подадена частна
касационна жалба от пълномощника на ИА „ГИТ“, която е била оставена без движение от
съдията докладчик с разпореждане от 15.09.2021 г., а впоследствие с разпореждане от
05.11.2021 г. жалбата е била върната, тъй като не са били отстранени в срок допуснатите
нередовности.
Препис от молбата на дружеството е връчен на насрещната страна, която в
предоставения едноседмичен срок не е депозирала отговор по допустимостта и
основателността на същата.
Съдът, като взе предвид данните по делото и доводите посочени в молбата, намира
следното:
С молбата от 09.09.2021 г. е поискано допълване на съдебния акт, с който
касационната жалба е оставена без разглеждане, тъй като съдът не се е произнесъл по
направеното с отговора към жалбата искане за присъждане на разноски в полза на молителя
(дружеството-жалбоподател по настоящето дело). Тя изхожда от лице, за което е налице
правен интерес- въззивника- дружеството-жалбоподател „Ф.- РК“ ООД чрез неговия
процесуален представител, който е надлежно упълномощен и е депозирана преди изтичането
на преклузивния срок по чл.248 ал.1 от ГПК, а именно в срока за обжалване на
постановеното съдебно разпореждане, с което касационната жалба против решението на
съда е оставена без разглеждане. Поради това и съдът намира, че същата е процесуално
допустима.
Съдът намира, че направеното с молбата искане за допълване на горепосоченото
съдебно решение и присъждане на разноски в полза на дружеството-жалбоподател за
адвокатско възнаграждение, за основателно.
Пред касационната инстанция по повод депозираната от ДИТ Пазарджик касационна
жалба въззивникът е бил представляван от адвокат, който е изготвил отговор към
касационната жалба, макар и да не е осъществил същинско процесуално представителство в
с.з. В отговора е направено своевременно искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Съдът намира, че на основание чл.63д от ЗАНН следва да присъди такива в полза на
въззивника. Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на делото, а
2
именно отмяна на НП, като решението влиза в сила поради това, че касационната жалба
против решението на съда, с което е отменено НП, е била оставена без разглеждане.
Цитираната разпоредба от ЗАНН препращаща към чл.143 от АПК, която регламентира
заплащане на разноски когато съдът отмени обжалвания административен акт, респ. както е
в настоящия случай НП…разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ, като съгласно чл.144 от АПК за неуредените въпроси се
прилага Гражданският процесуален кодекс. В случая е приложима разпоредбата на чл.78
ал.1 от ГПК, според която заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л.14 от КАНД 739/21
г. на Адм. съд Пазраджик), от който се установява, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева дружеството-жалбоподател чрез своя управител е
заплатило в брой на адвокат С.И. от АК- П.. Този хонорар е в минимален размер, съгласно
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а освен
това от ответната страна не е било направено своевременно възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Това възнаграждение е изплатено на
пълномощника за процесуално представителство и изготвяне на отговор на касационната
жалба.
При това положение ИА „ГИТ“- С. учреждението към което принадлежи органът
издал НП- изпълнителният директор на ИА ГИТ следва да бъде осъдена да заплати от
бюджета си в полза на дружеството-жалбоподател посочените по-горе съдебни разноски.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице законовите предпоставки за
допълване на Разпореждане № 1542 от 16.08.2021 г. в горепосочения смисъл.
Така мотивиран и на основание чл.248 ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 и чл.143 от АПК
във вр. с чл.63 ал.3 от ЗАНН, Районен съд гр. Пазарджик, в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Разпореждане № 1542 от 16.08.2021 г. по настоящето АНД
№ 17/2021 г. по описа на РС- Пазарджик, в частта за разноските, дължими на
въззивника- „Ф. РК“ ООД, както следва:
ОСЪЖДА ИА „ГИТ“- С. да заплати на „Ф.-РК“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. П., район З., ул. „П.“ №*,
представлявано от управителя Р.Т.Р. разноските сторени в касационното
производство в размер на 300 (триста) лева.
3
Определението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4