Р Е
Ш Е Н
И Е
23. 05. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК,V възз. състав в публичното заседание на десети май , през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ
ГЕТОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Пенка Цанкова и в присъствието на прокурора
К.Накова, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в. н. о. х. д. № 898 по
описа за 2019г,за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 18.10.2018г. по н. о. х. д. № 12089/17 г. Софийски районен съд, НК, 2 с –в е признал подсъдимите З.Р.С. и А.Б.Р. за виновни
в това ,че в съучастие по между си с цел да набавят за себе си имотна облага са
възбудили у А.П.З.заблуждение,че му продават два броя телевизори марка Сони и с
това му причинилвреда в размер на 700 евро с левова равностойност
1369.08лв.,поради което и на осн.чл.209 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК ги е осъдил на
наказание лишаване от свобода както следва:подсъдимия С. за срок от две години
при първоначален общ режим, а подс.Р. за срок от две години,изпълнението на
което е отложено за срок от три години на осн.чл.66 от НК.В тежест на
подсъдимите са възложени и направените по делото разноски.
Против постановената
присъда е постъпила жалба от подсъдимия Р.,
към която пред въззивната инстнация се присъединява и подс.С..В жалбата се
оспорва правилността на съдебния акт като се прави искане за неговата отмяна и
постановяване на нова,оправдателна присъда по отношение на подсъдимия Р..
В
съдебно заседание, представителят на СГП счита, че атакуваната присъда е
правилна и законосъобразна.
Защитникът на подсъдимия С. поддържа
жалбата си и доводите ,изложени в нея.
Защитникът на подс.Р. поддържа
жалбата и доводите ,изложени в нея.Прави искане наказанието на подсъдимия да
бъде намалено.
Подсъдимият
С. моли съда да бъде оправдан.
Подсъдимият
Р. моли съда да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Фактическата обстановка е
подробно изяснена от първоинстнационния съд.По делото са събрани в необходимия
обем и по съответния процесуален ред всички доказателства,нужни за неговото
правилно решаване.Безспорно са установени всички факти,включени в предмета на
доказване,като въз основа на тях са направени фактически изводи,които изцяло се
споделят от въззивната инстанция.
Разкритите по делото факти
установяват следното:
Подсъдимият З.Р.С. е роден на ***г.,
в гр.София, ЕГН **********, българин, български гражданин, с начално
образование. Той не е трудово ангажиран, женен е и има постоянен и настоящ
адрес ***. Към началото на 2016г. подсъдимият е бил с необременено съдебно
минало, доколкото е била настъпила реабилитация за предходно негово осъждане
през 2005г.
Подсъдимият А.Б.Р. е роден на ***г***, ЕГН **********, българин, български
гражданин, с начално образование. Той е трудово ангажиран в строителството,
неженен е и има постоянен и настоят адрес в гр. София, ул."******. Към
началото на 2016г. е бил неосъждан.
Двамата подсъдими се познавали от дълъг период от време. Като част от
приятелска компания те контактували често помежду си, посещавали заедно
заведения и предприемали съвместни инициативи.
Пострадалият свид. А.П.З.бил управител на заложна къща „К."ООД. За
нуждите на извършваната търговска дейност дружеството било съдържател на офис,
находящ се на адрес: гр. София, ул."******. На неустановена дата през
месец януари 2016г. (преди 22.01.2016г.) търговският обект на пострадалия бил
посетен от двамата подсъдими. Свид. З., който бил сам по същото време, ги
посрещнал и започнал да ги обслужва. Първоначално те се интересували от цените
на заложени вещи от различен вид. Представили му и част от медальон, като поискали
от него да провери дали същият е изработен от благороден метал. Предразположен
от добронамереното им поведение пострадалият повел разговор с тях. В неговия
ход подсъдимият С. попитал свидетеля дали има интерес от изкупуването на нови
телевизори, които с Р. можели да намерят на изгодна цена. З. се учудил и
поискал повече разяснения. В отговор С. започнал да го убеждава, че заедно с
другия подсъдим разполагат с възможност да закупят нови телевизионни приемници
на изплащане от големи търговски вериги. Споделил, че тези продукти могат да
бъдат предоставени на относително по- ниски цени от тези, за които те се
предлагат в други обекти. Докато излагал подробности около офертата, поде. Р.
потвърждавал с кимания и отделни фрази думите на своя приятел. Пострадалият
изразил интерес към предложението, като споделил, че предпочита уреди от
марката „Сони", с характеристики - LCD екран с голям размер. Двамата
подсъдими потвърдили, че ще намерят такива, след което взели визитна картичка от
З. и напуснали заложната къща.
Няколко дни по- късно, на 22.01.2016г., преди обяд, на служебния телефон,
ползван в офиса на заложната къща, пострадалият получил позвъняване от непознат
номер. След като отговорил, лице от мъжки пол, представило му се, при което З.
разпознал гласа му като този на поде. С. и го попитало дали все още има интерес
от отправеното му по- рано предложение за закупуване на телевизори. Свид. З.
потвърдил. Мъжът допълнил, че разполага с два нови приемника марка „Сони",
единият от които с матрица от 48 инча, а другият - 55-инчов. Договорили се и за
цена, която общо за двата уреда възлизала на 1400,00 лева. Така посочените
параметри на стойността удовлетворявали търсенето на пострадалия, тъй като
офертата била с около 60% по- ниска от средните пазарни цени на стоките от вида
в мрежата на разпространителите. Свид. З., чието доверие било спечелено почти
изначално от подсъдимите, се съгласил с поставените условия. Уговорил се с
подсъдимия, че ще се срещне с него и придружителя му в късния следобед на същия
ден -22.01.2016г., на паркинга на търговски център „МОЛ София", находящ се
на адрес: гр. София, бул." Александър Стамболийски"№101.
На 22.01.2016г., около 18:30 часа, пострадалият, придружен от свой приятел
- свид. В.К.И., с чийто таксиметров автомобил се придвижвали, доколкото
последният разполагал с голямо багажно отделение за товарене на стоката,
пристигнал на уговореното с подсъдимите място на среща. Навлизайки в паркинга
на търговския център, двамата били посрещнати от поде. С.. Последният се качил
в превозното средство на задната седалка и подканил свид. И.да потегли към
изхода от паркопространството, откъм ул."Осогово". Обяснил, че
телевизорите, които е обещал, се намират в автомобила на неговия приятел -
поде. Р..
Когато пристигнали на указаното от С. място, свид. З. и подсъдимият излезли
от превозното средство, а водачът останал на мястото си, като наблюдавал
случващото се зад автомобила в огледалата за обратно виждане. При слизането си
пострадалият забелязал, че към него се приближава и поде. Р.. В непосредствена
близост различил друг автомобил, до който се виждали още няколко лица, измежду
които и свидетелите Я.К.М.и И.В.К.. Всички те носели на главите си шапки, което
и с оглед тъмнината възпрепятствало свид. З. да запамети чертите на лицата им.
Подсъдимият Р. подал знак на своите придружители, при което те извадили от
вътрешността на автомобила, спрян до тях, два кашона с фабрично отпечатани
надписи „Sony" и изображения на телевизори, които пренесли до
таксиметровия автомобил. Преди вещите да бъдат натоварени в багажното
отделение, двамата подсъдими поискали дължимата от пострадалия сума. Той обаче
отвърнал, че няма да им я предостави, преди да се убеди в съдържанието на
опаковките. Отговорът му провокирал гневна реакция у поде. Р., който го
упрекнал, че не им вярва. Въпреки това пострадалият продължил да настоява. За
да удовлетвори желанието му и да го убеди, че уговорката е изпълнена, Р.
извадил нож и разрязал лепенката върху капака на единия от кашоните. Във
вътрешността му свид. З. видял лъскав черен предмет, облепен с фолио по
ръбовете и заклещен към стените, който по форма и при допир оприличил на
телевизор. Пострадалият бръкнал в кашона, при което напипал не само
стиропорените опаковки, в които била поставена вещта, но и поставени най-
отгоре навити кабели, указание за експлоатация и дистанционно управление. Тези
аксесоари към стоката убедили свид. З. в нейната идентичност с поръчаното от
него и уговорено с подсъдимите. Междувременно поде. Р. продължавал да негодува
срещу тази проява на недоверие. Забелязвайки видимата му възбуда и след макар и
беглата проверка на първата опаковка, свид. З. се отказал от желанието си да
отвори и втория кашон. Извадил носените от него парични средства, предназначени
за заплащането на телевизорите, а именно 700,00 евро, с левова равностойност
1369,08 лева при фиксиран курс на БНБ от 1,95583 лева за евро и сумата от 60,00
лева, които подал в цялост на поде. С.. Подсъдимият приел парите, без да ги
преброи. Пострадалият предложил на двамата си познати да ги откара до заложната
къща, за да оформят договор и да изпробва уредите, но те отказали и заедно с
останалите свои придружители се оттеглили от мястото на срещата с автомобила, с
който били пристигнали.
В действителност, двамата подсъдими нито имали възможност, нито желанието
да изпълнят поетите задължения по повод уговорката си с пострадалия. За да
довършат намисленото посегателство, преди срещата си със свидетел З. пред МОЛ София,
С. и Р. опаковали черни талашитени плоскости по начин, така че да наподобяват
корпуси на телевизори. В ъглите на сглобките поставили лепенки и обвили същите
с найлонови опаковки, върху които закрепили защитен транспортен стиропор. Така
облепените части подсъдимите поставили в два кашона, с фабрично отпечатани лога
на марката „Sony" и изображения на телевизионни приемници, след което
разположили във вътрешността им и книжата, придружаващи обичайно уредите, както
и кабели и дистанционни управления. С прецизност облепили и връхните опаковки,
в които се намирали тези вещи, така че те да наподобяват в идентични детайли
готови оригинални продукти - телевизори. С цялото си поведение те искали да
мотивират неверни представи у свид. З., като по този начин целели да придобият
имотна облага - паричната сума, която щял да им предаде пострадалият и с която
след поделянето й всеки възнамерявал да се разпореди в свой интерес. Тази сума Р.
и С. успели и да получат, след като създали неверните представи у пострадалия,
че купува чисто нови телевизори, за които и двамата подсъдими знаели, че не
съществуват и не се намират в предадените кашони. С една част от така
придобитите парични средства поде. С. почерпил още същата вечер своите приятели
- свидетелите М., К., В.Б. и Р.. Останалата част били поделени между С. и Р. на
следващия ден, като всеки се разпоредил със своя дял по неустановен начин.
От своя страна, пострадалият и свид. В.И.след раздялата си с подсъдимите
откарали закупените вещи до заложната къща на ул."******, където ги
разтоварили. След като свид. И.си тръгнал, З. започнал да разопакова кашоните,
при което възприел и действителното тяхно съдържание. Пострадалият потърсил
начин да се свърже с подсъдимите, за да поиска връщането на предадените им
суми. След като не успял, притеснен от развоя на събитията, той потърсил на
26.01.2016г. съдействие от органите на 03 РУ - СДВР, където подал сигнал.
По случая било образувано досъдебно производство. В неговия ход било
извършено разпознаване на лица по фотоснимки с участието на З. и свид. И.. В
изготвените за съответното действие протоколи двамата недвусмислено отличили
поде. С. и поде. Р. като мъжете, въвели пострадалия в заблуждение относно
уговорката да закупи от тях два нови телевизора, в резултат на което и получили
парична сума в общ размер на 1429,08 лева, предадени им от него.
В хода на делото като веществено доказателство е приобщен и носител на
информация - флаш памет, предоставена от свид. З., на която били съхранени
файлове, съдържащи записи от охранителните камери в офиса на заложна къща на „К."ООД.
В съдебното следствие носителят на информация е подложен на изследване в
рамките на видео и аудиотехническа експертиза. Видно от заключението й са
установени кадри, с изображенията на лица - посетители на заложната къща.
Пресъздавали и звуков фон на описания от пострадалия като проведен разговор
между него, С. и Р. в офиса на заложната къща.
,При така установената фактическа
обстановка, първата инстанция е приела, че авторството на деянието е доказано по несъмнен
начин,поради което подсъдимите С. и Р. са признати за виновни по повдигнатото им обвинеие за извършено
престъпление по чл.209 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.
Както фактическите констатаци, така и правните изводи на
районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав,
защото почиват на вярна и точна
интерпретация на събраните по делото доказателства.
Основният
спорен въпрос – дали подсъдимите са
извършили престъпленията,за които са привлечени към наказателна отговронст е
намерил своето правилно разрешение в мотивите на обжалваната присъда.
От показанията на свидетелите З.
и И.се установяват авторството и механизма на извършеното престъпление.Правилно
,съдът от първата съдебна инстанция е дал вяра на показанията на горепосочените
свидетели,тъй като показанията им са безпротиворечиви ,максимално конкретни и много
убедителни.Гласните доказателства намират потвърждение в протоколите за разпознаване,от
съдържанието на които е видно,че пострадалия З. и св.И.са разпознали по
несъмнен начин подсъдимите С. и И.като автори на престъплението.В този смисъл
са показанията на поемните лица М.,,Г.,,К.и В..
Обосновано съдът от първа инстнация е приел за
център на доказателствената тежест именно показанията на горепосочените
свидетели ,доколкото същите са точни ,ясни и обективни и не се опревергават от
други доказателствени източници.В жалбите на защитниците не са релевират
конкретни упреци към към оценечната дейност на първия съд,които да бъдат
обсъдени в настоящото изложение.
Също обосновано и
изчерпателно,съдът е обсъдил и отхвърлил като недостоверни показанията на
свидетелите М.,К. и Б..Съдът е посочил ,че показанията на тези свидетели са
вътрешнопротиворечиви и селективни, а от друга страна противоречат и на
обясненията на подсъдимите,поради което с основание са игнорирани като източник
на достоверна информация за процесните събития.
Съдът е първата съдебна инстнация
е подложил на внимателен анализ и обясненията на подсъдимите лица,като е приел
,че приобщените по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК обяснения на подс.С.
напълно кореспондират с показанията на пострадалия, а в съдебно
заседание,подсъдимия С. не сочи разумни аргументи,защо се отрича от тях.Обосновано,СРС
е приел,че обясненията на С. дадени в хода на досъдебното производство следва
да бъдат кредитирани,тъй като намират опора в останалия събран по делото
доказателствен материал.
СРС е отказал да кредитира
обясненията на подс.Р. ,като счел ,че същите представляват защитна теза,която
освен че се опреврегава от показанията на пострадалия и св.И.,противоречи и на
обясненията на подс.С. ,дадени в хода на досъдебното производство.
Несъмнено,действията на подсъдимите
се субсумират под признаците на престъплението по чл.209 ал.1 от НК.Подсъдимите
са възбудили заблуждение у св.З.,че му продават нови телевизори на обща
стойност 1429.08лв.Безспорно от действията на подсъдимите се установява умисъла
за извършване на престъплението и съучастническата им дейност при условията на
чл.20 ал.2 от НК.
Първия съд е изложил убедителни
аргументи за консумирането на състава на престъплението по чл.209 ал.1 от НК
,които въззивната инстнация не намира за нужно да бъдат преповтаряни,доколкото
и в жалбите не се съдържат конкретни доводи оспорващи квалификацията на
извършеното от подсъдимите.
Извършвайки
цялостна служебна проверка на присъдата, съдът счете, че наложеното наказание
на подсъдимите е справедливо и е
съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
При индивидуализация на наказанието на подс. С. СРС е съобразил всички
релевантни за вида и размера му обстоятелства, без да надценява едни от тях за
сметка на останалите..Отчетени са обремененото съдебно минало,следващо деянието и престъпната му
упоритост..От вниманието на СРС не е убягнал и факта ,че се касае за съучастническа
дейност,което по дефиниция обусловя и по-висока степен на обеществена
опасност..Наказанието е определено при превес на смекчаващите отговрността
обстоятелства в близък до минимума размер от две години,което кореспондира с
обществената опасност на деянието и на дееца,поради което настоящата инстнация
счита ,че е справедливо и не следва да бъде редуцирано.
Въззивната инстнация сподля и
довода на СРС за ефективното изтърпяване на това наказание.Действително,подс.С.
е неосъждан към датата на деянието ,доколкото е бил реабилитиран за предходното
си осъждане .Последващите му осъждания не препятстват приложението на чл.66 от НК,но съдът счита ,че се касае за лице с устойчиви престъпни навици и трайна
упоритост в извършване на пресътпления против собствеността.Актуалната справка
за съдимост на С. показва ,че в кратък период след настоящото деяние,С. е
осъждан три пъти за идентични престъпления-по чл.209 от НК-отново за
телевизори.Това показва специфична специализация на С. в подобен род престъпна
дейност,която не следва да бъде толерирана снизходително.По тази причина оправдано
се явява решението на СРС за изолирането му от обществото.
По отношение на подс.Р.,първия
съд също е спазил закона,съобразявайки всички смекчаващи и отегчаващи
отговрността обстоятелства като е наложил наказание лишаване от свобода за срок
от две години.Обоснован е извода на СРС ,че от установените по делото факти не
се откроява водеща роля на нито един от подсъдимите в осъществяването на
престъплението,поради което следва да получат еднакво по размер наказание.
Вярна е оценката на СРС,касаеща приложението
на чл.66 от НК по отношение на подс.Р..Въззивната инстнация се съгласява с
извода на първия съд ,че по отношение на него са налице материално-правните
предпоставки на института на условното осъждане.Р. е с чисто съдебно,липсват
криминалистични регистрации,неприключили наказателни производства за
престъпления от общ характер,поради което същия е лице с ниска степен на
обществена опасност,което може да бъде превъзпитано и поправено и извън местата
за лишаване от свобода.Според въззивната инстнация определения минимален
изпитателен срок е от естеството да постигне целите ,визирани в чл.36 от НК.
С оглед изложените
съображения, и като не констатира
неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост , въззивният съд счита, че обжалваната
присъда следва да бъде потвърдена,поради което и на основание чл. 338 вр. чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 18.10.2018г. по н. о. х. д. № 12089/2017 год. на Софийски районен съд, Наказателна
колегия, 2 с – в
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.