№ 21878
гр. София, 29.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110141922 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 389 ГПК.
Образувано е по искова молба от Ц. Н. Ц. против Държавно предприятие „ФЗД“ с
искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумата в размер общо на 4165,50 лева, претендирана по покана за доброволно
изпълнение с изх. № 2151/21.07.2022 г. по изп. дело № 20221860400053 по описа на ДСИ
ГИа, с район на действие Районен съд – гр. Пирдоп.
В исковата молба са изложени твърдения, че в полза на ответника срещу ищеца,
действащ в качеството си на ЕТ „ВО – 92 Ц.Ц.“ – заличен търговец, е издаден изпълнителен
лист от 19.10.2006 г. по гр. д. № 10568/2004 г. по описа на СРС за сумата в размер на 406,32
лева, представляваща главница, ведно със законна лихва от 26.10.2004 г. до погасяване на
вземането, която към момента на подаване на исковата молба възлиза на 802,33 лева и
изпълнителен лист от 06.02.2009 г., издаден по гр. д. № 5498/2006 г. по описа на СРС, за
сумата в размер на 2222,85 лева, представляваща неустойка и 342,11 лева, представляваща
съдебни разноски. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че за
принудително събиране на вземанията по екзекутивните титули са образувани изп. дело №
20098380402165 и изп. дело № 20098380402164 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, по които
след 12.11.2010 г. не са предприемани изпълнителни действия. В исковата молба са
изложени твърдения, че към момента на подаване на молба от ответника за образуване на
изп. дело № 20221860400053 по описа на ДСИ ГИа вземанията са погасени по давност.
В исковата молба е обективирано искане за допускане на обезпечение на предявената
претенция чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“
В изпълнение на дадените от съда указания по делото е постъпила молба от ищеца, с
която страната поддържа, че предявява отрицателен установителен иск за сумите по
изпълнителните титули, но не и за начислените по изпълнителното дело такси и разноски.
Ведно с молбата е представен препис от удостоверение по § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ,
1
отразяващо актуалното състояние на ЕТ „ВО – 92 Ц.Ц.“, а именно, че предприятието е
регистрирано от ищеца, като дейността на търговеца е заличена, считано от 01.01.2012 г.
По допустимостта на производството, съдът приема следното:
Съгласно трайната съдебна практика намерила израз в Решение № 80/26.07.2012г. по т.
д. № 287/2011 г. по описа на ВКС, I ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК / в редакцията
на процесуалния закон преди измененията обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017 г./,
признаването на търговско качество на едно физическо лице разширява неговата
правоспособност, разкривайки пред него възможността то да бъде страна и по
правоотношения в областта на търговското право, но без да е налице нов правен субект, т.е.
единствено в пределите на собствения му персоналитет. Така всеки един едноличен
търговец, като носител едновременно и на търговски, и на граждански права и задължения,
винаги отговаря с едно и също свое имущество по задълженията, придобити в резултат от
упражняване на търговската си дейност, както и по всякакви други имуществени
отношения, в които той влиза в частния си живот. От изложеното следва, че с
регистрирането на едно физическо лице като едноличен търговец не възниква нов правен
субект, а само се придава допълнително качество на физическото лице, във връзка с
участието му в търговския оборот. Съдът намира, че със заличаване на едноличния търговец
основание § 5, ал. 1 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ отпада това допълнително качество, като правният
субект / физическото лице/ продължава да съществува. Предвид изложеното съдът намира,
че процесуално легитимираният ищец по делото е физическото лице Ц. Н. Ц.. В подкрепа на
изложеното разбиране са Определение № 4438/27.02.2014г. по в.ч.гр.д. № 14186/2013г. по
описа на СГС, II – В въззивен състав и Решение № 3103/18.04.2016г. по в.гр.д. №
12702/20185г. по описа на СГС, IV – A въззивен състав.
Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1, предл. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК. Според чл.
433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява при представено влязло в
сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 ГПК. От изложеното следва, че
благоприятно за ищеца съдебно решение по повдигнатия спор води автоматично до
недължимост на разноски и такси по образуваното изпълнително дело от страна на
длъжника, поради което и за ищеца липсва правен интерес от самостоятелна претенция за
установяване на недължимост на сумата в размер на 70 лева разноски за образуване на
изпълнително дело и 321,89 лева такса по чл. 53 от Тарифа за държавни такси по ГПК. С
оглед горното и при съобразяване на становището на страната в постъпила молба –
уточнение производството в сочената част следва да бъде прекратено.
По направеното искане за обезпечение на предявен иск, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 389 вр. 391, ал.1 ГПК обезпечение на предявен иск може
да бъде допуснато когато исковата претенция е подкрепена с убедителни писмени
доказателства или бъде представена гаранция в определен от съда размер.
Предявеният отрицателен установителен иск е с правна квалификация чл. 439 ГПК във
2
вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, като в доказателствена тежест на ответника е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че е предприел действия, водещи до прекъсване на
погасителната давност на вземанията предмет на процесния изпълнителен лист. Съгласно
задължителните разяснения дадени с Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
давността се прекъсва от предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са
изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или
възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на
изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на
призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за
данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др.
Представените по делото документи – изпълнителни листа и покани за доброволно
изпълнение не съдържат данни относно предприетите изпълнителни действия за
принудително събиране на процесните вземания, поради което към настоящият момент не
би могъл да бъде изведен извод за вероятна основателност на предявения иск по чл. 439
ГПК, поради което и при съобразяване на наведените в исковата молба твърдения, съдът
намира че следва да допусне обезпечение на предявения иск при гаранция съгласно
утвърдената съдебна практика в размер на 10 % от вземането по изпълнителното
производство, чието спиране се иска, по който начин биват защитени правата на ответника
при евентуално отхвърляне на претенцията. Следва да се посочи, че гаранцията по чл. 391
ГПК има обезпечителен характер по отношение на вредите, които могат да бъдат нанесени
на ответника поради неоснователно предявения против него иск.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба от Ц. Н. Ц. срещу Държавно предприятие „ФЗД“ в частта
относно предявеният отрицателен установителен иск за сумата в размер на 70 лева разноски
за образуване на изпълнително дело и 321,89 лева такса по чл. 53 от Тарифа за държавни
такси по ГПК.
ДОПУСКА обезпечение на предявения от Ц. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес в с. АА,
местност „ДЛ“ срещу Държавно предприятие „ФЗД“, БУЛСТАТ 11, с адрес в гр. София,
бул. „Ген. Столетов“ № 26 иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено
в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на
406,32 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва от 26.10.2004 г. до
погасяване на вземането, която към момента на подаване на исковата молба възлиза на
802,33 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.10.2006 г. по гр. д. №
10568/2004 г. по описа на СРС и сумата в размер на 2222,85 лева, представляваща неустойка
и 342,11 лева, представляваща съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен
3
лист от 06.02.2009 г. по гр. д. № 5498/2006 г. по описа на СРС, които изпълнителни титули
са издадени срещу Ц. Н. Ц., действащ в качеството си на ЕТ „ВО – 92 Ц.Ц.“ – заличен
считано от 01.01.2012 г. търговец, за принудително събиране на които суми срещу ищеца е
образувано изп. дело изп. дело № 20221860400053 по описа на ДСИ ГИа, с район на
действие Районен съд – гр. Пирдоп, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на
изпълнението“ на изп. дело № 20221860400053 по описа на ДСИ ГИа, с район на действие
Районен съд – гр. Пирдоп, при внасяне на гаранция в размер на 377,36 лева по сметка на
Софийски районен съд.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца обезпечителна заповед при внасяне на определената
гаранция в пълен размер и внасяне на държавна такса в размер на пет лева по сметка
на Софийски районен съд.
ПРИ представяне на доказателство за внесена гаранция в пълния определен размер и
дължимата държавна такса делото да се докладва на секретаря на съдебния състав за
издаване на обезпечителна заповед, чийто проект да се докладва на председателя на състава
за подпис.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок, който за ищеца тече от връчване на препис от съдебния акт, а за
ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от
съдебния изпълнител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4