Присъда по дело №159/2021 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 16
Дата: 10 ноември 2021 г.
Съдия: Павел Неделчев
Дело: 20214200600159
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 16
гр. Габрово, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Галина Косева

Славена Койчева
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
и прокурора Жени Христова Шиковa (ОП-Габрово)
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214200600159 по описа за 2021 година
въз основа на доказателствата по делото и на основание чл. 336, ал. 1, т. 3, чл. 337, ал.
1, т. 2 и ал. 3 и чл. 338 от НПК,
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260027 от 05.04.2021 г. по НОХД № 905/2020 г. по описа
на Районен съд – Габрово, в следните части:
в частта, в която подсъдимият М.В.И.. е признат за виновен и осъден за
престъпление по чл. 211, във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1, във
вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, както и в частта, в която на същия подсъдим е
определено общо наказание за изтърпяване по реда на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл.
23, ал. 1 от НК и е приложена разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от НК;
в частта, в която подсъдимият А.М.М.. е признат за виновен и осъден за
престъпление по чл. 211, във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1, във
вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, както и в частта, в която на същия
подсъдим е определено общо наказание за изтърпяване по реда на чл. 25, ал. 1,
вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, към което е присъединено наказание глоба, а
наказанието лишаване от свобода е увеличено по реда на чл. 24 от НК, и е
приложена разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от НК;
1
в частта, в която подсъдимият Г. П. М. е признат за виновен и осъден за
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК;
в частта, в която подсъдимите М.В.И.., А.М.М.. и Г. П. М. са осъдени при
условията на солидарност да заплатят на гражданската ищца обезщетение за
причинени имуществени вреди;
в частта, в която подсъдимите М.В.И.., А.М.М.. и Г. П. М. са осъдени да заплатят
деловодни разноски и държавни такси,
вместо което ПОСТАНОВИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия М.В.И.. от гр. Габрово, роден на *** г. в гр. Габрово,
български гражданин, без образование, женен, осъждан, не работи, ЕГН **********, за
НЕВИНЕН в това за времето от 07.09.2015 г. до 11.09.2015 г., в село А., общ. С. и в гр.
Габрово, при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Г. П. М.,
А.М.М.. и Р.З.Г.., и тримата от гр. Габрово, с цел да набави за себе си и за Г. П. М.
имотна облага, да е възбудил и поддържал заблуждение у Г.А.С. от с. А., общ. С., че
неговият внук, живущ в Ш., настоява да се извършат разпоредителни действия със
собствените му земеделски земи и с това да му причинил имотна вреда в размер на 20
088, 36 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по
обвинението за престъпление по чл. 211, във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209,
ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия А.М.М.. от гр. Габрово, роден на *** в гр. Габрово,
български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН
**********, за НЕВИНЕН в това за времето от 07.09.2015 г. до 11.09.2015 г., в с. А.,
общ. С. и в гр. Габрово, при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с
Г. П. М., М.В.И.. и Р.З.Г.., и тримата от гр. Габрово, с цел да набави за себе си и за Г. П.
М. имотна облага, да е възбудил и поддържал заблуждение у Г.А.С. от с. А., общ. С., че
неговият внук, живущ в Ш., настоява да се извършат разпоредителни действия със
собствените му земеделски земи и с това да му причинил имотна вреда в размер на 20
088, 36 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по
обвинението за престъпление по чл. 211, във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209,
ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. П. М. от гр. Габрово, роден на *** в гр. Габрово,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работещ, ЕГН
********** за НЕВИНЕН в това за времето от 07.09.2015 г. до 11.09.2015 г., в село А.,
общ. С. и в гр. Габрово, след предварителен сговор с М.В.И.., А.М.М.. и Р.З.Г.., и
тримата от гр. Габрово, с цел да набави за себе си имотна облага, да е възбудил и
поддържал заблуждение у Г.А.С. от с. А., общ. С., че неговият внук, живущ в Ш.,
настоява да се извършат разпоредителни сделки със собствените му земеделски земи и
2
с това да му причинил имотна вреда в размер на 20 088,36 лева, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.
ИЗМЕНЯ присъдата, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от подсъдимия
Р.З.Г.., ЕГН **********, от престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1
от НК в престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК (като приема, че
същият е действал в съучастие като извършител с неустановени по делото лица), като
го признава за НЕВИНЕН в това да е действал в предварителен сговор с подсъдимите
А.М.М.., М.В.И.. и Г. П. М., да е целял набавянето на имотна облага за подсъдимия Г.
П. М., както и да е причинил вреда на пострадалия Г.А.С. от с. А., общ. С. над размер
на сумата от 17 725,09 лева до размер на 20 088,36 лева, поради което го ОПРАВДАВА
в тези части по обвинението, както и по обвинението за по-тежко престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения срещу подсъдимите
А.М.М.., М.В.И.. и Г. П. М. граждански иск за заплащане на обезщетение за причинени
на пострадалия Г.А.С. от с. А., общ. С. имуществени вреди в размер на сумата от
20 088,36 лева, ведно със законната лихва от датата на причиняване на вредата.
ИЗМЕНЯ присъдата в частта, в която на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият
Р.З.Г.. е осъден да заплати на А.Г.М.. (с предишно фамилно име А.), в качеството й на
наследник на пострадалия Г.А.С., сумата от 20 088,36 лева, представляваща
обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди, ведно със законната
лихва от 11.09.2015 г. до окончателното й изплащане, като намалява размера на
присъденото обезщетението на 17 725,09 (седемнадесет хиляди седемстотин двадесет и
пет лева и 09 ст.) лева и ОТХВЪРЛЯ гражданския иск до размер на присъдената сума
от 20 088,36 лева, като неоснователен и недоказан.
ИЗМЕНЯ присъдата в частта за дължимата държавна такса върху уважения
граждански иск, като ОСЪЖДА подсъдимия Р.З.Г.. да заплати в полза на държавата по
сметка на Районен съд – Габрово държавна такса в размер на 709 (седемстотин и девет)
лева, както и 5,00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
ИЗМЕНЯ присъдата в частта за разноските, като ОСЪЖДА подсъдимия Р.З.Г..
да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Габрово направените в
съдебната фаза на процеса разноски в размер на 759,40 (седемстотин петдесет и девет
лева и 40 ст.) лева, както и да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово направените
в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 173,88 (сто седемдесет и три лева и
88 ст.) лева, както и по 5.00 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
3

Присъдата, в частта, в която подсъдимите А.М.М.., М.В.И.. и Г. П. М. са
признати за невинни и оправдани по обвиненията, подлежи на касационно обжалване
и/или протестиране пред Върховния касационен съд на Република България в 15-
дневен срок от днес. В останалата част присъдата не подлежи на касационно обжалване
и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите

МОТИВИ:
С присъда № 260027 от 05.04.2021 г. по НОХД № 905/2020 г. по описа на
Районен съд – Габрово подсъдимият Р.З.Г.. от гр. Габрово е признат за ВИНОВЕН в
това, че за времето от 07.09.2015 г. до 11.09.2015 г., в с. А., общ. С. и в гр. Габрово,
след предварителен сговор с Г. П. М., А.М.М.. и М.В.И.. от гр. Габрово, с цел да набави
за себе си и за Г. П. М. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г.А.С. от
с. А., общ. С., че неговият внук, живущ в Ш., настоява да се извършат разпоредителни
действия със собствените му земеделски земи и с това му причинил имотна вреда в
размер на 20 088,36 лева - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1 от
НК, като на основание чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода.
Изпълнението на наказанието е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от
пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият Р.З.Г.. е признат за НЕВИНЕН в това по същото време, място и
условия да е причинил на Г.А.С. имотна вреда над 20 088,36 лева до размер на 21
755,70 лв., поради което е оправдан в тази част от предявеното му обвинение по чл.
210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.
Със същата присъда подсъдимият М.В.И.. от гр. Габрово е признат за
ВИНОВЕН в това, че за времето от 07.09.2015 г. до 11.09.2015 г., в с. А., общ. С. и в гр.
Габрово, при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Г. П. М.,
А.М.М.. и Р.З.Г.., и тримата от гр. Габрово, с цел да набави за себе си и за Г. П. М.
имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г.А.С. от с. А., общ. С., че
неговият внук, живущ в Ш., настоява да се извършат разпоредителни действия със
собствените му земеделски земи и с това му причинил имотна вреда в размер на 20
088, 36 лева - престъпление по чл. 211, във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал.
1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК е
осъден на четири години лишаване от свобода.
Подсъдимият М.В.И.. е признат за НЕВИНЕН при опасаните време, място и
условия да е причинил на Г.А.С. имотна вреда над 20 088,36 лева до размер на 21
755,70 лв., поради което е оправдан в тази част от предявеното му обвинение по чл.
211, във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1 б. „б“ от
НК.
На основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия М.В.И.. е
определено едно общо най-тежко наказание по постановената присъда, по присъда №
487/11.09.2015 г. по НОХД № 1030/2015 г. по описа на PC - Габрово, в сила от
19.09.2015 г. и по присъда № 335/06.06.2016 г. но НОХД № 656/2016 г. по описа на PC -
Габрово, в сила от 22.06.2016 г., в размер на четири години лишаване от свобода, което
да изтърпи при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от
ЗИНЗС. На основание чл. 25, ал. 2 от НК, при изтърпяване на определеното общо
наказание от четири години лишаване от свобода е приспаднато изтърпяното
наказание, по която и да е от присъдите, включени в съвкупността.
Със същата присъда подсъдимият А.М.М.. от гр. Габрово е признат за
ВИНОВЕН в това, че за времето от 07.09.2015 г. до 11.09.2015 г., в с. А., общ. С. и в гр.
Габрово, при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Г. П. М.,
М.В.И.. и Р.З.Г.., и тримата от гр. Габрово, с цел да набави за себе си и за Г. П. М.
имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г.А.С. от с. А., общ. С., че
неговият внук, живущ в Ш., настоява да се извършат разпоредителни действия със
собствените му земеделски земи и с това му причинил имотна вреда в размер на 20
1
088,36 лева - престъпление по чл. 211, във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал.
1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“" от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК е
осъден на четири години лишаване от свобода.
Подсъдимият А.М.М.. е признат за НЕВИНЕН при описаните време, място и
условия да е причинил на Г.А.С. имотна вреда над 20 088,36 лева до размер на 21
755,70 лв., поради което е оправдан в тази част от предявеното му обвинение по чл.
211, във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и
„б“ от НК.
На основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимия А.М.М..
е определено едно общо най-тежко наказание по постановената присъда, по присъда №
320 от 01.06.2016 г. по НОХД № 734/2016 г. по описа на РС - Габрово, в законна сила
от 15.09.2016 г., по определение за одобряване на споразумение № 55 от 11.11.2016 г.
по НОХД № 333/2016 г. по описа на РС - Павликени, в законна сила от 11.11.2016 г.,
по определение за одобряване на споразумение № 251 от 16.12.2016 г. по НОХД №
2139/2016 г. по описа на РС - Велико Търново, в законна сила от 16.12.2016 г. и по
присъда № 333/07.06.2017 г. по НОХД № 368/2017 г. по описа на РС - Габрово, в
законна сила от 18.01.2018 г., а именно четири години лишаване от свобода, към което
на основание чл. 23, ал.3 от НК е присъединено наказанието глоба в размер на 600
лева. На основание чл. 24 от НК общото наказание е увеличено с една година
лишаване от свобода, или същото е определено на пет години лишаване от свобода,
като е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим, на основание чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. На основание чл. 25, ал. 2 от НК, при изтърпяване на
определеното общо наказание от пет години лишаване от свобода е приспаднато
изтърпяното наказание, по който и да е от съдебните актове, включени в съвкупността.
Със същата присъда подсъдимият Г. П. М. от гр. Габрово е признат за
ВИНОВЕН в това, че за времето от 07.09.2015 г. до 11.09.2015 г., в с. А., общ. С. и в гр.
Габрово, след предварителен сговор с М.В.И.., А.М.М.. и Р.З.Г.., и тримата от гр.
Габрово, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение
у Г.А.С. от с. А., общ. С., че неговият внук, живущ в Ш., настоява да се извършат
разпоредителни сделки със собствените му земеделски земи и с това му причинил
имотна вреда в размер на 20 088,36 лева - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с
чл. 209, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК е осъден на три години
лишаване от свобода. Изпълнението на наказанието е отложено по реда на чл. 66, ал. 1
от НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият Г. П. М. е признат за НЕВИНЕН при описаните време, място и
условия да е причинил на Г.А.С. имотна вреда над 20 088,36 лева до размер на 21
755,70 лв., поради което е оправдан в тази част от предявеното му обвинение по чл.
210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал.1 от НК.
Със същата присъда, на основание чл. 45 от ЗЗД, подсъдимите Р.З.Г.., М.В.И..,
А.М.М.. и Г. П. М. са осъдени да заплатят, при условията на солидарност, на А.Г. А., в
качеството й на наследник на пострадалия Г.А.С. от с. А., общ. С., сумата 20 088,36
лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди,
ведно със законната лихва от 11.09.2015 г. до окончателното й изплащане, като над
този размер до пълно претендираната сума от 21 755,70 лева гражданският иск е
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, подсъдимите Р.З.Г.., М.В.И.., А.М.М.. и Г. П. М. са осъдени да
2
заплатят по сметка на РС - Габрово държавна такса върху уважения граждански иск в
размер по 200,88 лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите Р.З.Г.., М.В.И.., А.М.М.. и Г.
П. М. са осъдени да заплатят на държавата по сметка на ОД на МВР - Габрово
направените по делото разноски на досъдебната фаза в размер по 43,47 лева, както и 5
лева държавна такса по сметка на съда в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите Р.З.Г.., М.В.И.., А.М.М.. и Г.
П. М. са осъдени да заплати на държавата по сметка на РС - Габрово направените по
делото разноски на съдебната фаза в размер по 189,85 лева, както и 5 лева държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
В законния срок присъдата е обжалвана от адв. Д.Ц. от АК - Габрово, в
качеството на договорен защитник на подсъдимия Г. П. М.; от адв. Р.Д. от АК -
Габрово, в качеството на служебен защитник на подсъдимия А.М.М.., както и лично от
подсъдимия А.М.М..; от адв. В.С. от АК – Габрово, в качеството на служебен защитник
на подсъдимия М.В.И.. и от адв. И.Х. от АК – Габрово, в качеството на служебен
защитник на подсъдимия Р.З.Г...
Във въззивната жалба на адв. Ц. и допълнението към нея, изготвено от същия
защитник и от адв. М.В. от АК – Велико Търново, се излагат аргументи за
неправилност на присъдата. Първо, защитниците считат, че подсъдимият Г.М. е
признат за виновен по повдигнатото му обвинение в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 303 от НПК, тъй като присъдата почива на предположения и
обвинението не е доказано изобщо, още по-малко по несъмнен начин. Намират, че
липсва каквато и да е инкриминирана обвързаност на този подсъдим с останалите
подсъдими, защото се касае за добросъвестно осъществена гражданскоправна сделка.
Изразява се несъгласие с присъдата и в нейната гражданско-осъдителна част. Второ,
излагат се съображения за това, че присъдата е постановена при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като не кореспондира на събраните по
делото доказателства, а обстоятелствата са изследвани превратно. Защитниците считат,
че не следва да се вземат под внимание компрометираните обяснения на подсъдимия
Р.Г., дадени на досъдебното производство, без да се отчитат съществените
противоречия в тях. Трето, излагат се аргументи за явна несправедливост на
наказанието. Претендира се обжалваната присъда да бъде отменена, вместо което да се
постави нова присъда, с която подсъдимият Г.М. да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение, както и да се отхвърли предявения против
него граждански иск. Алтернативно се прави искане за изменение на присъдата, като се
намали наложеното наказание лишаване от свобода, както и продължителността на
изпитателния срок.
Във въззивната жалба от адв. Р.Д. се сочат формални оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Претендира се атакуваният съдебен
акт да бъде отменен, като се постанови нова присъда, с която подсъдимият А.М. да
бъде признат за невинен и оправдан по обвинението, както и да се отхвърли
предявения срещу него граждански иск.
В жалбата си подсъдимият А.М. заявява несъгласие с постановената спрямо
него осъдителна присъда.
В жалбата от адв. В.С. – защитник на подсъдимия М.И., се излагат подробни
съображения за неправилност на присъдата. Твърди се, че обвинението не е доказано, а
3
присъдата почива на предположения. Защитникът намира, че по делото не са събрани
доказателства подсъдимият М.И. да е имал уговорка с когото и да е от останалите
подсъдими да извърши престъплението, за което е предаден на съд и осъден. Оспорва
се достоверността на обясненията на подсъдимия Р.Г., дадени на досъдебното
производство пред съдия и приобщени чрез прочитането им. Твърди се, че от
доказателствата по делото не е ясно дали подсъдимият И. е имал пряк контакт с Г.А.С.
– няма данни да е разговарял лично с него; не се сочи да е получавал наставления от
някой от другите подсъдими; няма доказателства той лично да е инициирал каквото и
да е в изпълнение на деянието, за което е осъден. На следващо място, заявява се, че не
е установено подсъдимият М.И. да е набавил за себе си имотна облага, както и да е
действал с цел да набави облага за подсъдимия Г.М.. Изразява се несъгласие с
присъдата и в нейната гражданско-осъдителна част. Претендира се атакуваният
съдебен акт да бъде отменен, вместо което да се постави нова присъда, с която
подсъдимият М.И. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение, както и да се отхвърли предявения против него граждански иск.
Алтернативно се прави искане за изменение на присъдата, като се намали наложеното
наказание лишаване от свобода.
Във въззивната жалба от адв. И.Х. – защитник на подсъдимия Р.Г., се сочат
формални оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата.
Претендира се първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен, като се постанови
нова присъда, с която подсъдимият Р.Г. да бъде признат за невинен и оправдан по
обвинението, както и са се отхвърли предявения срещу него граждански иск.
Настоящото въззивно производство е второ по ред, след като с решение №
260006 от 14.09.2020 г. по ВНОХД № 26/2020 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е
отменена присъда № 28 от 17.01.2020 г. по НОХД № 243/2019 г. по описа на Районен
съд – Габрово и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание.
Пред настоящият въззивен състав представителят на Окръжна прокуратура –
Габрово заявява, че присъдата е правилна и законосъобразно, поради което следва
изцяло да се потвърди. Споделя извършения от районния съд доказателствен анализ.
Приема, че основата на приетата за установена фактическа обстановка се изгражда на
база обясненията, приобщени по съответния ред, дадени пред съдия на ДП от
подсъдимия Р.Г.. Счита, че тези обяснения са подложени на детайлен анализ, като
същите кореспондират на други гласни доказателства. Прокурорът категорично отрича
довода на защитата за наличие на оговор. На следващо място счита, че обективно
установените данни за начина на организиране и реализиране на конкретното
престъпление, изискващо и включващо в сериозна степен интелектуален момент,
обективно е невъзможно при конкретните установени доказателства, да бъде
осъществено от едно лице. А относно авторството, споделя съображенията на
районния съд.
Договорният защитник на подсъдимия Г.М. – адв. Д.Ц., пледира за отмяна на
присъдата и постановяване на нова присъда, с която подзащитният му да бъде признат
за невинен и оправдан по обвинението, както и да се отхвърли предявения против него
граждански иск. Намира, че мотивите на районния съд се крепят на обясненията на
подсъдимия Р.Г., дадени пред съдия на ДП, които изцяло се приемат за достоверни, без
да се обсъди останалия доказателствен материал, който в по-голямата си част оборва
казаното от този подсъдим. Счита, че подзащитният му Г.М. не е оказвал физическо
или психическо давление върху Г. С. за подписване на пълномощно, а вината за
4
реализирането на сделката, след оттеглянето на това пълномощно, е на нотариуса.
Заявява, че няма нито преки, нито косвени доказателства, които да сочат, че Г.М. е
участвал в тази организирана престъпна дейност за умишлено въвеждане в
заблуждение на Г.А.С..
Другият защитник на подсъдимия Г.М. – адв. М.В., намира, че обвинението не
е доказано по несъмнен начин, а присъдата почива на предположения. Придържа се
към съображенията изложени в допълнението към въззивната жалба за недоказаност на
обвинението. Пледира за постановяване на оправдателна присъда спрямо подзащитния
му.
В лична защита подсъдимият Г.М. изразява съгласие със застъпеното от
защитниците му становище. Изтъква довод за неизпълнени от нотариуса по сделката
задължения. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия А.М. – адв. Р.Д., пледира за оправдаване на
подзащитния му, алтернативно – да се отмени приложението на чл. 24 от НК. Счита, че
присъдата на първоинстанционният съд изцяло е базирана на обясненията на
подсъдимия Р.Г., които не следва да се кредитират, а освен това не кореспондират
напълно на останалите събрани доказателства.
В личната си защита подсъдимият А.М. се съгласява с доводите на защитника
си. Заявява, че е осъждан за престъпления, за които е изтърпявал наказанията си, но в
случая няма вина и е осъден неправилно. В последната си сума моли да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия М.И. – адв. В.С., пледира за оправдаване на
подзащитния й, алтернативно за намаляване на наказанието. Присъединява се към
изложените от останалите защитници съображения за неправилност на присъдата.
Набляга, че не е изяснено участието на М.И. в описаното от прокуратурата деяние.
Обстоятелството, че автомобилът, който той е притежавал към онзи момент и много
пъти заемал на различни хора, включително на подсъдимия Р.Г., счита, че не го прави
съучастник в престъплението.
В личната си защита и в последната си сума подсъдимият М.И. заявява, че не
се чувства виновен и моли да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия Р.Г. – адв. И.Х., пледира за оправдаване на
подзащитния му. Счита, че не са събрани доказателства, че подсъдимите са се
сговорили предварително да въведат пострадалия Г.А. в заблуждение. На следващо
място, посочва, че в атакуваната присъда е направен извод, че подсъдимите били
разбрали за притежаваните от пострадалия имоти при изповядване на сделка за
продажба на апартамент от дъщерята на Г.А. на трето лице. Намира, че не може да се
приеме, че някой от подсъдимите е разбрал за тези факти именно от проведения
разговор между нотариуса и А. - няма данни да е присъствал и слушал този разговор и
не е реалистично да се счита, че нотариусът се е свързал с тях и им е казвал за
проведения разговор. Защитникът заявява и, че не са налице неопровержими
доказателства за това, че пострадалият е бил въведен в заблуждение от някой от
подсъдимите, тъй като били налице достатъчно доказателства, че в периода преди, по
време, а и след сделката Г.А. е бил разумен мъж, който въпреки физически
недостатъци е бил физически здрав, излизал е, срещал се е с хора, сключвал сделки,
договори, упълномощавал, т.е към време на упълномощителната сделка е разбирал
свойството и значението на действията си и е могъл да се грижи за интересите си.
Именно в това си състояние е подписал и процесното пълномощно. Защитникът
обръща внимание на показанията на свидетелката Б. за това, че тя е прочела
5
пълномощното и подробно е разяснила на пострадалия последиците от него. По
отношение на гражданския иск счита, че същият е недопустим, тъй като в Районен съд
– С. е предявен граждански иск.
В личната си защита и в последната си дума подсъдимият Р.Г. изразява
очакване да бъде оправдан.
Гражданският ищец и частен обвинител А.Г.М.. (с предишно фамилно име А.),
редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по жалбите.
Въззивният съд, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по
делото и при цялостната служебна проверка на обжалваната присъда на основание чл.
314, ал. 1 от НК, намира за установено следното:
В доказателствената маса, послужила за извеждане на фактическите изводи от
първоинстанционния съд, са включени следните източници: гласни доказателствени
средства – обясненията на подсъдимия Р.З.Г.. (пред съда; приобщените по реда на чл.
279, ал. 1, т. 4 предл второ от НПК обяснения от ДП, депозирани пред съдия – л. 46-47
от т. ІV от ДП; приобщените по реда на чл. 279, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК
обяснения от ДП – л. 53 от т. ІV от ДП); обясненията на подсъдимия М.В.И.. (пред съда
и приобщените по реда на чл. 279, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК обяснения от ДП –
л. 75-76 от т. ІV от ДП); обясненията на подсъдимия А.М.М..; обясненията на
подсъдимия Г. П. М.; показанията на свидетелите Р.Ш. (пред съда и приобщените по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 от НПК – л. 49-50 от т. І от ДП), И.И. (пред съда и
приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 и 2 от НПК – л. 44-45 от т. І от
ДП), И.Ц. (пред съда и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 и 2 от
НПК – л. 48 от т. І от ДП), И.А. (пред съда и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр.
с ал. 1, т. 1 и 2 от НПК – л. 101-102 от т. ІV от ДП), С.М. (пред съда и приобщените по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 и 2 от НПК – л. 57 от т. І от ДП), К. Ив. Б. (пред
съда и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК – л. 53-55 от т. І от
ДП), А. Г. А., Д. В. К. Е. А. А., Б. С. Г. (пред съда и приобщените по реда на чл. 281,
ал. 1, т. 2 от НПК показания, дадени пред друг съдебен състав по НОХД № 243/2019 г.
по описа на РС – Габрово, на л. 198-199) и Н. Н. В., както и показанията на свидетелите
А.Г.М.. и Г. Г. М., депозирани в производството по НОХД № 243/2019 г. по описа на
РС – Габрово, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 1, т. 3 от НПК;
писмени доказателства – заверени копия от Удостоверение по чл. 246, ал. 1 от ДОПК
за данъчни оценки на недвижими имоти на Г.А.С., издадени от Община С., ведно със
заявленията за издаване, пълномощно, удостоверение за наследници, удостоверение от
РС – С. и характеристики на имотите – л. 83-103 от т. І от ДП; заверени преписи от
заявления за издаване на скици и удостоверения за данъчни оценки, представени от
Общинска служба по земеделие – С. – л. 106-113 от т. І от ДП); справка от нотариус
*** с приложена извадка от система „Единство“ – л. 114-119 от т. І от ДП; искане за
издаване на удостоверение за наследници и удостоверение за наследници на В. С. – л.
33-34 от т. ІІ от ДП; справка от ЦБ-КАТ относно лек автомобил с рег. № *** и
свидетелство за регистрация на същия автомобил – част І; справка от Райфайзенбанк
(България) ЕАД, ведно със заверени преписи от искане – договор за откриване и
обслужване на разплащателна сметка, вноска бележка, нареждане разписка и копие от
личната карта на подсъдимия Г. – л. 144-151 от т. ІV от ДП; писмените доказателства
приети при разглеждането на НОХД № 243/2019 г. по описа на РС – Габрово; както и
заключението на допуснатата, изслушана и приета съдебно-оценъчна експертиза.
Настоящият състав проведе въззивно съдебно следствие за изясняване на
обстоятелствата, включени в предмета на доказване, като изслуша допълнителните
6
обяснения от всеки от четиримата подсъдими, преразпита свидетелката К.Б.; приобщи
чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 4, предл. второ от НПК
показанията на свидетеля Г.А.С., депозирани на ДП – 46-47 от т. І от ДП; изиска от РС
– Габрово, където се съхранява архива на починалия нотариус С. В., цялото
производство по нотариално дело № 199/2015 г.; приобщи справки от Агенция по
вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания, свързани със свидетелите
Г.А.С. и А.Г.М... Въззивната инстанция, като провери правилността на фактическите
изводи на първия съд и извърши собствен анализ на доказателствата по делото,
намира, че възприетата от районния съд фактология, свързана с деятелността на
подсъдимите Г.М., А.М. и М.И., не се обосновава от доказателствения анализ, и като
втора инстанция по фактите възприема фактическа обстановка, която, основно
досежно посочените трима подсъдими, съществено се различава от тази, залегнала в
мотивите на първоинстанционната присъда.
Настоящият състав намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р.З.Г.. е роден на *** г. в с. **, общ. Севлиево. Живее в гр.
Габрово. Завършил е средно образование. Не е осъждан.
Подсъдимият М.В.И.. е роден на *** г. в гр. Габрово и живее в същия град.
Няма завършена степен на образование. Подсъдимият И. е осъждан за престъпления от
общ характер, като тези, които имат отношение към въведената от обвинението правна
квалификация на деянието, са както следва:
1. Със споразумение от 20.12.2010 г. по НОХД № 1128/2010 г. по описа на РС -
Габрово, в сила от 20.12.2010 г., на М.И. е наложено наказание от осем месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1
от НК за срок от три години. Впоследствие, с присъда по НОХД № 1319/2011 г. по
описа на РС – Габрово, по реда на чл. 68, ал. 1 от НК, наказанието е приведено в
изпълнение и е изтърпяно на 21.02.2013 г.
2. С присъда № 373/18.05.2012 г. по НОХД № 1319/2011 г. по описа на РС -
Габрово, влязла в сила на 11.07.2012 г., на М.И. е наложено наказание от пет месеца
лишаване от свобода, което било изтърпяно на 02.07.2013 г.
Подсъдимият А.М.М.. е роден на *** в гр. Габрово и живее в същия град. Ива
основно образование. Подсъдимият М. е осъждан за престъпления от общ характер,
като тези, които имат отношение към въведената от обвинението правна квалификация
на деянието, са както следва:
1. С определение от 08.09.2009 г. по ЧНД № 627/2009 г. по описа на РС -
Габрово, в сила от 24.09.2009 г., на А.М. е определено едно общо най-тежко наказание
по няколко съдебни акта в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода,
което е увеличено по реда на чл. 24 от НК с четири месеца лишаване от свобода, или
общо е определена наказание от една година и десет месеца лишаване от свобода,
което да изтърпи при първоначален строг режим.
2. С определение от 29.10.2012 г. по ЧНД № 737/2012 г. по описа на РС -
Габрово, в сила от 14.11.2012 г., на А.М. е определено едно общо най-тежко наказание
по няколко съдебни акта в размер на две години лишаване от свобода, което изтърпял
на 25.10.2013 г.
Подсъдимият Г. П. М. е роден на *** в гр. Габрово и живее в същия град.
Завършил е средно образование. Не е осъждан.
Пострадалият Г.А.С. е роден на *** г. в с. А., общ. С.. Починал е на *** г.
7
(препис-извлечение от Акт за смърт – л. 237 от НОХД № 243/2019 г.).
Преди години свидетелят Г.А.С., заедно със семейството си, живял и работил в
гр. Габрово. След като се пенсионирал, напуснал Габрово и се установил в родното си
село А., общ. С.. Съпругата му починала през 2000 г. В родната си къща пострадалият
живеел сам. От брака си имал две деца – А. Г. С. и А.Г.М... Синът на свидетеля Г. С.
бил с увреждания. Живеел в отделна къща в същото село, като обичайно само през
зимата се премествал в дома на баща си. А. Г. С. е починал на ** г. ( препис-извлечение
от Акт за смърт – л. 20 от първоинстанционното дело). Дъщерята на пострадалия -
свидетелката А.Г.М.. (с предишно фамилно име А.), отдавна живеела в Ш.. В Ш.
живеел и синът на свидетелката М. и внук на пострадалия – свидетелят Г. Г. М..
В землището на с. А., общ. С. свидетелят Г. С. притежавал няколко поземлени
имоти, които били негова лична собственост – имот № *** с площ от 13,5 дка,
съставляващ „нива“ в местността „***“; имот № *** с площ от 9,998 дка, съставляващ
„нива“ в местността „**“ и имот № *** с площ от 1 дка, съставляващ „лозе“ в
местността „***“. В същото землище, в съсобственост със сина си и дъщеря си,
пострадалият притежавал и наследствени от покойната си съпруга поземлени имоти,
сред които и имот № 099034 с площ от 20 дка. Въз основа на сключени арендни
договори, всички описани земеделски имоти се арендували от свидетеля И. И.ов.
Към инкриминирания период – началото на месец септември 2015 г.,
пострадалият Г.А.С. бил на 86 години. Поради напредналата възраст общото му
здравословно състояние не било добро. Зрителните и слуховите му способности били
засегнати в значителна степен, като поради развиваща се глаукома почти не виждал, а
чувал само при говорене от непосредствена близост и то на висок тон.
В началото на месец септември 2015 г. подсъдимият Р.З.Г.. научил за
притежаваните от свидетеля Г. С. поземлени имоти. Преценил, че чрез въвеждане в
заблуждение на възрастния човек може да се извърши разпоредителна сделка със
земите му, от която да набави за себе си имотна облага. Пострадалият не бил напълно
непознат за този подсъдим, тъй като преди много години майката на Р.Г. живеела в кв.
„***“ на гр. Габрово, а свидетелят С. и съпругата му й били съседи.
На неустановена дата до 08.09.2015 г. подсъдимият Р.Г. се срещнал с
подсъдимия Г.М.. Последният му бил познат като съдържател на заведение, но и като
човек, който се занимава с покупки и продажби на земеделски земи и гори, както и с
дърводобив. Подсъдимият Г. предложил на подсъдимия М. да му продаде имоти,
намиращи се в с. А., общ. С., а последният преценил, че сделката си заслужава и се
съгласил да ги закупи.
По същото време подсъдимият Г. ползвал лек автомобил „***“ с рег. № ***.
Превозното средство било собственост на свидетеля Р.Ш., но около две години преди
това било прехвърлено (без съставяне на изискващия се по закон формален договор) на
свидетеля С.М.. Последно посоченият свидетел от своя страна бил предал автомобила
на подсъдимия М.И., а той пък го предоставил за ползване на подсъдимия Р.Г..
На 07.09.2015 г., с ползвания лек автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от
него, подсъдимият Р.Г., придружен от двама или трима неустановени по делото мъже,
пристигнал в с. А., общ. С.. Намерил къщата на свидетеля Г.А.С.. Заедно със
спътниците си влязъл в дома на пострадалия. Провел разговор със стареца, като му
казал, че е изпратен от неговия внук Г. М., който живее в Ш. и че същият е поръчал да
тръгне с тях и да подпише документите, които му се представят. Подпомаган от
лицата, които го придружавали, подсъдимият Г. успял да убеди свидетеля С., че
8
наистина идва по поръчение на неговия внук и следва да му се довери. За по-голяма
достоверност на пострадалия бил даден телефон, като при проведения разговор
неустановено лице се представило за внук му Г. и му казало, че хората са изпратени от
него и да прави каквото му кажат. Възрастният мъж тръгнал с подсъдимия и
придружаващите го мъже, качил се в автомобила и по-късно през същия ден всички
пристигнали в гр. Габрово. Междувременно, докато подсъдимият Г. и другите лица с
него се намирали в къщата на пострадалия, свидетелят И.Ц. - мл. инспектор в РУ - С.,
обслужващ територията на с. А., възприел паркирания пред дома на свидетеля С. лек
автомобил „***“ и записал регистрационния му номер.
В гр. Габрово пострадалият Г.А.С. пренощувал на неустановено по делото
място.
На следващия ден - 08.09.2015 г., подсъдимият Р.Г. откарал пострадалия пред
кантората на нотариус С. В. в гр. Габрово. Били придружени от поне едно
неустановено по делото лице. Преди да достигнат нотариалната кантора на възрастния
мъж бил даден телефон и му било казано, че се обажда внук му от Ш.. При разговора
неустановен по делото мъж се представил на свидетеля Г. С. за внук му Г. и му казал
да подписва всичко, което му бъде дадено за подпис.
След пристигане пред кантората на нотариуса в автомобила влязла
свидетелката К.Б. - помощник-нотариус в същата кантора. Пред помощник-нотариуса,
чрез полагане на отпечатък от палеца на дясната ръка на свидетеля Г. С., било
изготвено пълномощно, съгласно което пострадалият давал на подсъдимия Р.Г.
неограничени права за разпореждане „като продава, заменя и дарява на когото намери
за добре, при условия и начини на плащане, каквито прецени“ собствените му
недвижими имоти в землището на с. А., общ. С., сред които имот № ***, имот № *** и
имот № ***. Свидетелката Б. извършила нотариалните заверки на подписа и на
съдържанието на пълномощното.
След извършване на заверката на пълномощното, още на същия ден
подсъдимият Г. откарал обратно пострадалия. Не го оставил в дома му в с. ***, а в гр.
С., откъдето свидетелят С. бил извозен с неустановен по делото автомобил до родното
си село.
На 08.09.2015 г., в гр. С., подсъдимият Р.Г., действащ като пълномощник на
пострадалия, се снабдил от Община С. и Общинска служба „Земеделие“ – С. с
необходимите за извършване на разпоредителна сделка документи - удостоверения за
данъчни оценки, скици, характеристики на имотите и др. За да съдейства за по-бързото
снабдяване с документите, подсъдимият Г. бил придружаван от подсъдимия М..
Същевременно свидетелят И. И.ов научил, че обработваните от него имоти на
свидетеля Г. С. се продават. Останал озадачен, тъй като от години арендувал земи в
землището на с. А., познавал лично пострадалия и не бил чувал, че има намерение да
ги продава. Поради това на 09.09.2015 г. го посетил в дома му. Пред свидетеля И.ов
възрастният мъж отрекъл да продава нивите си и се притеснил, като разбрал, че се
подготвя сделка за тях. Разказал му за случило се през предните два дни, от което
свидетелят И.ов разбрал, че свидетелят С. е жертва на измама. Веднага го завел в
кантората на свидетеля Б. Г. - адвокат с практика в гр. С.. Пред свидетеля Г.
пострадалият разказал, че бил откаран от непознати за него мъже на място, което не
могъл да посочи, и под внушение, че действа по заръка на внука си, подписал някакви
документи, без да има желание да се разпорежда със земите си. След този разказ
свидетелите И.ов и Г. завели възрастния мъж в кантората на нотариус *** в гр. С..
9
Свидетелката Ангелова извършило проверка в информационната система „Единство“,
при което установила, че действително предния ден свидетелят С. е подписал
пълномощно за разпореждане със собствени недвижими имоти. Тогава съставила, а
след това пострадалият, чрез полагане на отпечатък от палеца на дясната си ръка,
изготвил документ за оттегляне на дадените на подсъдимия Р.Г. пълномощия.
Оттеглянето на пълномощното било въведено в системата „Единство“. След това от
името на свидетеля Г. С. била подадена жалба до РУ на МВР - С., като впоследствие
пострадалият разказал за случилото се и на изпратените до дома му полицейски
служители – свидетелите И. Ц. и Е. А..
Въпреки, че дадените пълномощия били оттеглени, на 11.09.2015 г. нотариус С.
В. изготвил нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 106, том ІІ, рег. № 6131
по дело № 199/2015 г., съгласно който Г.А.С., действащ чрез пълномощника си Р.З.Г..
прехвърлил на Г. П. М. правото на собственост върху следните недвижими имоти в
землището на с. А., общ. С. – имот № *** с площ от 13,5 дка, съставляващ „нива“ в
местността „***“; имот № *** с площ от 9,998 дка, съставляващ „нива“ в местността
„**“ и имот № *** с площ от 1 дка, съставляващ „лозе“ в местността „***“, като в
замяна Г. П. М. прехвърлил на Г.А.С., действащ чрез пълномощника си Р.З.Г.., правото
на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ***, намиращ се в гр.
Габрово, местност „***“, представляващ широколистна гора с площ 5 449 кв. м. В
нотариалния акт е посочено, че преди изповядване на сделката заменителят Г.М. е
заплатил по банков път на Р.Г., като пълномощник на Г. С., сумата от 9 000 лева.
От приложените банкови документи (л. 146-151 от т. ІV от ДП) е видно, че на
11.09.2015 г. в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е открита банкова сметка на името на
Р.З.Г... С вноска бележка от същата дата, в 13:13:53 часа, сметката е захранена от Г. П.
М. със сумата от 9 000 лева. В 13:16:49 часа по нареждане на титуляра на сметката Р.Г.,
цялата сума е изтеглена.
При провеждане на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е
изслушано заключението на вещото лице Р.Г. по назначената съдебно-оценъчна
експертиза. Според кредитираното с доверие експертно заключение, към месец
септември 2015 г. пазарната стойност на трите имота, предмет на процесния договор за
замяна, собственост на Г.А.С., възлиза на 20 088,36 лева, а пазарната стойност на
гората, собственост на Г. П. М. - на 2 363,27 лева.
На 15.10.2015 г., по подадена искова молба от адв. Б. Г., действащ като
пълномощник на пострадалия Г.А. С.,
против Г. П. М., в Районен съд - С. било образувано гр.
дело № 734/2015 г. с правно основание по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД,
което впоследствие е преобразувано в гр. дело № 337/2018 г. по описа на същия съд.
Посочените фактически изводи, възприети от настоящия състав, се извеждат от
анализа на събраните доказателства в съдебното следствие пред първоинстанционния
съд, както и тези в хода на допълнителното въззивно съдебно следствие. Видно от
изложеното, въззивният съд приема за установена фактическа обстановка, която в
значителна степен се припокрива с възприетата от районния съд относно механизма за
въвеждане и поддържане на заблуждение у пострадалия, създаването у него на невярна
представа за факти и обстоятелства от обективната действителност, мотивиран от
които същият е подписал пълномощно, позволяващо на подсъдимия Р.Г. да се
разпореди със собствените му недвижими имоти. Наред с това обаче, настоящият
състав, приема фактология, която съществено се различава от приетата от районния
съд по фактите, свързани с авторството на деянието в лицето на подсъдимите Г.М.,
10
А.М. и М.И.. Това различие се дължи на обстоятелството, че според въззивния състав
контролираният съд е обосновал съществени изводи относно деятелността на
посочените трима подсъдими чрез „правилата на житейската и правна логика“, а не въз
основа на задълбочено и внимателно анализиране на доказателствените източници.
Описаният начин за възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалия
следва от анализа на показанията на свидетелите Г.А.С., И. И.ов, Б. Г., И. Ц., Е. А.,
А.М. и Г. М., частично от обясненията на подсъдимия Р.Г. във връзка с личната му
деятелност, както и писмени доказателства.
Първоинстанционният съд не е имал възможност да ползва като доказателствен
източник показанията на починалия свидетел Г.А.С. от ДП, тъй като подсъдимите и
техните защитници не са дали съгласие за тяхното прочитане. След промяна в
позицията им при провеждане на съдебното следствие пред въззивния съд, тези
показания бяха приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, във вр. с ал. 1, т. 4 предл. второ от
НПК. Настоящият състав кредитира с доверието си показанията на пострадалия. Видно
от изложението в протокола от неговия разпит, независимо от напредналата си възраст
и силно влошените зрение и слух, възрастният мъж е бил с достатъчно запазени като
обем способности, за да обективира коректно възприятията си. Същият съобщава, че в
дома си бил посетен от няколко непознати за него мъже, които му се представили като
изпратени от неговия внук Г. и поискали да тръгне с тях. Попитал ги защо да ходи с
тях, на което получил отговор, че внукът му ще му каже. Доверил им се, влязъл заедно
с тях в автомобила им, след което пътували със същото превозно средство. Свидетелят
твърди, че му било казано, че отиват във Велико Търново и останал с впечатление, че е
бил в този град. Спомените му продължават с това, че мъжете го нахранили, след това
спал на непознато за него място – „нещо като къща“, а на сутринта му дали да яде
„голям шоколад“, който той не взел. На следващия ден, докато го возели с кола, му
дали да говори по телефона с внука си. Свидетелят определя гласа на човека по
телефона като „по нежен и тънък, и за мен не беше ***“. Мъжът му казал: „Подписвай
каквото ти дадат“. Пострадалият заявява, че никой не го е питал за нивите. Описва
мястото, на което спрял автомобила, като съобщава, че в него влязла жена, която
носела тампон и после с нейната ръка му сложила пръста върху някаква хартия.
Уточнява, че жената повече от един път му слагала пръста върху хартия. Свидетелят
твърди, че въпросната жена не е чела нищо пред него, както и че не му е искала
„паспорта“. По-нататък възрастният мъж разказва, че мъжете го закарали на
пристанището в С., където според него стояли един-два часа в автомобила, а след това
дошъл друг автомобил, който го закарал до дома му в с. А..
Същата обща картина на случилото се свидетелят Г. С. е пресъздал
първоначално пред свидетелите И. И.ов и Б. Г., а по-късно пред и И. Ц. и Е. А., както и
дъщеря си и внука си – свидетелите М. и Г. М.. Разгледани в детайли, съдът констатира
някои разминавания в показанията на тези свидетели, които обаче определя за
несъществени. Така например свидетелят С. отначало съобщава, че в дома си бил
посетен от три или четири лица, а след това, че били четири; свидетелят И.ов говори за
едно или две лица, свидетелите Ц. и Б. Г. – за три. Доколкото показанията на
свидетелите, различни от пострадалия, са производен доказателствен източник, съдът
приема, че в с. А. подсъдимият Р.Г. е бил придружен от двама или трима неустановени
по делото мъже. На следващо място, въз основа на показанията на свидетеля Б. Г.,
които в тази част кореспондират на обясненията на подсъдимия Г., съдът приема, че не
само на следващия ден в гр. Габрово, а за първи път докато е бил в дома си, на
пострадалия е даден телефон, и лице, представящо се за неговия внук е подпомогнало
11
за убеждаването на възрастния човек да се довери и да изпълнява казваното му от
подсъдимия Г. и мъжете с него.
На следващо място, по несъмнен начин е установено, че на 08.09.2015 г., в гр.
Габрово, свидетелят Г. С. съставил процесното пълномощно, с което дал неограничени
права за разпореждане с имотите си на подсъдимия Р.Г.. Пълномощията са оттеглени
на следващия ден – 09.09.2015 г. Независимо от това, на 11.09.2015 г. пред нотариус С.
В. бил сключен договора за замяна, страни по който са подсъдимия Р.Г., представляващ
Г.А.С. и Г.М.. Тези изводи следват от показанията на пострадалия, тези на свидетелите
К.Б., ***, Б. Г. и И. И.ов, както и от писмените доказателства – процесното
пълномощно, документите по нотариално дело № 199/2015 г. на нотариус В. и
справката от нотариус *** с приложена извадка от система „Единство“.
В показанията на свидетелите А. А. и Д. К. не се съдържа доказателствена
информация, пряко относима към предмета на настоящото производство. Свидетелят
А. бил съсед на пострадалия и поел ангажимент да се грижи за него през последните
години от живота му. Споделя, че единственото нещо, което възрастният човек искал
да направи с нивите си, е да ги прехвърли на внука си. Свидетелят К. бил кмет на с. А.
и при разпита си е заявил, че не е говорил с бай Г. за случая с нивите му.
Пострадалият Г. С. не е разпознал лицата, които са били в дома му с. *** и с
които след това е пътувал и по-късно е бил в гр. Габрово. Категоричен е само, че са
били трима или четири мъже. От съобщеното от този свидетел не е възможно да се
определи и дали през цялото време е бил с така определяните от нето трима или
четирима мъже, както и дали се касае за едни и същи лица. Доказателствена
информация за тези обстоятелства не е възможно да се добие и от показанията на
свидетелите, пред които пострадалият е споделял за случилото се.
Настоящият състав намира, че доказателствените източници позволяват с
дължимата степен на несъмненост да се приеме съпричастност към престъпната
деятелност само на подсъдимия Р.Г., но не и на останалите трима подсъдими.
Обясненията на подсъдимия Г., чрез които отрича личното си участие в
инкриминираната дейност, съдът третира за изцяло защитна версия. Доказано е, че на
07.09.2015 г., придружен от други лица, с посоченото превозно средство, Р.Г. е
достигнал до дома на пострадалия в с. А., общ. С.. Въпреки изключителната
противоречивост и непоследователност в обясненията му, в крайна сметка той не
отрича, че е бил по същото време в това населено място. Твърдението му от
обясненията пред съдия на ДП, че не е влизал в къщата на пострадалия и през цялото
време стоял в колата и пушил, се опровергават от показанията на свидетеля И. Ц.. Този
свидетел е полицейският инспектор, който е записал регистрационния номер на
паркирания пред дома на пострадалия автомобил и същият е категоричен, че в
превозното средство и около него не е имало хора. Обсъдените по-горе доказателства и
тяхната съпоставка с обясненията на подсъдимия Г., дадени пред съдия на ДП, относно
личната му ангажираност със случилото се, несъмнено води до извода, че той активно
се е включил в процеса по възбуждане и поддържане на заблуждението у свидетеля Г.
С.. Както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд казва, че е имал знание
за пострадалия и го е познавал по физиономия, тъй като преди години същият бил
съсед на майка му в гр. Габрово. Установено е, че Р.Г. е управлявал автомобила, с
който възрастният мъж е превозен до гр. Габрово. Подсъдимият достатъчно детайлно
описва мястото в гр. Габрово, където закарал пострадалия, както и че го нахранили, на
следващия ден бил ангажиран с превоза му до нотариалната кантора и е изчакал да се
извърши заверката на пълномощното - а това са все действия, които няма как да са му
12
станали известни, ако не са лично извършени или възприети от него. По-нататък,
именно на подсъдимия Г. са дадени пълномощията за разпореждане с недвижимите
имоти. Той се е явил пред нотариуса като пълномощник на пострадалия. По открита от
него банкова сметка са преведени 9 000 лева, които незабавно след това изтеглил и
тази сума съставлява облага за него.
Съдът не споделя виждането на защитника на подсъдимия Г. - адв. Х., че
пострадалият не е действал поради заблуждение. Всички свидетели, които приживе са
познавали пострадалия, са категорични, че той никога не е имал намерение да продава
земите си. Факт е, че незабавно след като научил, че е станал жертва на измама,
свидетелят С., с помощта и с пълната подкрепа на свидетелите И.ов и Б. Г., е направил
възможното за оттегляне на пълномощията, а това обективира реалната му воля, че не
желае да се лишава от собствеността си.
Като отчита механизма на престъпната дейност, който в някои етапи от
осъществяването си обективно не е било възможно да се реализира индивидуално от
едно лице, и стъпвайки на доказателствата по делото, от които се установяват
координирани действия на две и повече лица, този съд приема, че подсъдимият Г. не е
действал сам, а съвместно с други неустановени по делото лица. Не е възможно да се
определи обаче степента на участие на тези неустановени лица, както и дали те са едни
и същи личности в отделните етапи на деятелността. Въззивният съд, както вече
посочи, не се съгласява с възприетите от първоинстанционния съд изводи, според
които инкриминираното деяние е плод на съвместните действия на подсъдимия Р.Г. и
останалите трима подсъдими – Г.М., А.М. и М.И.. Мотивите за този извод са следните:
Почти в началото на фактическото си изложение първоинстанционният съд
посочва, че при изповядване на сделка през 2014 г. пред нотариус С. В., свидетелката
А.М. се консултирала по какъв начин нейният баща може да прехвърли имотите си на
своя внук и неин син Г. М.. Продължава с твърдението, че същевременно подсъдимият
Г.М., който към този момент се занимавал с търговия със земеделски земи и в тази
връзка често посещавал кантората на същия нотариус, научил за тези обстоятелства и
се уговорил с останалите подсъдими да се възползва от тежкото здравословно
състояние на Г.А.С. и чрез въвеждането му в заблуждение да придобие имотите му в с.
А..
Действително от показанията на свидетелката М. се установява, че такъв
разговор е проведен. Внушението обаче, което се прави, че от нотариалната кантора
подсъдимият М. е научил за социалното положение на пострадалия и планирал
придобиването на имотите му, във връзка с което организирал участието и на
останалите подсъдимия, е изцяло произволно и не намира основание в нито едно
доказателство по делото. Първо, видно е от изисканата от въззивния съд справка от
Агенция по вписванията, че А.М. е продала апартамента си в гр. Габрово на 05.06.2014
г., а това е повече от една година преди инкриминирания период. Второ, от
показанията на свидетелката става ясно, че в гр. Габрово тя е притежава апартамент на
адрес, който е различен от адреса на жилището, в което преди години са живели
нейните родители. Това се потвърждава и от справката от АВ, за това, че М. е продала
апартамент, който е нейна лична собственост, а не е съсобствен с баща й. От това
следва, че във връзка с така реализираната през 2014 г. сделка свидетелката е действала
само в лично качество, а не и като пълномощник на баща си, както невярно приема
районния съд. Следователно личните данни и адреса на пострадалия не са били
посочвани в нотариалната кантора във връзка с тази продажба и при така събраните по
делото доказателства няма основание да се счита, че подобно информация е била
13
предоставена на подсъдимия М. чрез служител в кантората.
На следващо място, подсъдимите Г.М., А.М. и М.И. последователно при
провеждане на производството дават обяснения, чрез които отричат каквато и да е своя
съпричастност към инкриминираната престъпна дейност. Подсъдимият М. застъпва
позиция, че подсъдимият Г. му предложил за продажба земеделските земи в землището
на с. А.. Преценил, че сделката си заслужа. Като човек, който се занимава с дейност по
изкупуване на подобни имоти, придружил Р.Г. до гр. С., за да му съдейства за по-бързо
снабдяване с необходимите документи. По предложение на Г., сделката била
реализирана чрез замята с негова гора. За уравняване доплатил 9 000 лева, които пари
превел по банковата сметка на Р.Г.. Подсъдимият М. счита, че не следва да носи
отговорност за допуснатия от нотариуса пропуск да провери, че пълномощията са
оттеглени към момента на изповядване на сделката. Подсъдимият М. заявява, че само
веднъж, с ползван от подсъдимия Г. и управляван от последния автомобил, е ходил до
гр. Русе, където имал кратка среща със свидетелката Н. В.. На връщане към гр.
Габрово, по искане на Р.Г., се отбили до някакво село, което впоследствие научил, че
се казва А.. Там Г. спрял пред една къща, влязъл вътре и след малко се върнал,
придружаван от възрастен човек. Въпросният човек пътувал с тях до гр. Габрово.
Подсъдимият М. твърди, че останал с впечатление, че Г. и старецът се познава от
преди. Същият подсъдим заявява, че в Габрово слязъл от колата пред дома си и не знае
къде са отишли след това спътниците му. Подсъдимият М.И. отрича по какъвто и да е
повод да е ходил в с. А., като твърди, че едва при провеждане на наказателното
производство научил за съществуването на такова село. Заявява, че се занимава с
покупка и продажба на автомобили и във връзка с тази си дейност продал на
изплащане на подсъдимия Г. описания в материалите по делото автомобил „***“,
който преди това бил купил от свидетеля С. М..
Основно доказателствено значение за обосноваване на приетата от него за
осъществена престъпна дейност от подсъдимите М., М. и И. първоинстанционният съд
отдава на обясненията, дадени от подсъдимия Г. на ДП пред съдия. Тези обяснения са
депозирани на 26.10.2017 г., преди привличането към наказателна отговорност на
останалите трима подсъдими. Впоследствие, в обясненията си както пред
първоинстанционния, така и пред въззивния съд, подсъдимият Г. отрича съобщеното
преди това за участието на другите подсъдими. Настоящият състав намира, че в случая
се касае за така наречения „оговор“. Оговорът, като част от обясненията, включва
обвинителни твърдения за друг/и подсъдим/и и не е достатъчен за постановяване на
осъдителна присъда. Наред с това, извършеният от настоящия състав анализът на така
кредитираните от първия съд обяснения на подсъдимия Г., води до заключения за
тяхна вътрешна противоречивост и непоследователност, както и за противоречия с
други доказателства.
Изложението на подсъдимия Г. в обсъжданите обяснения започва с
твърдението, че подсъдимият А.М., който нямал шофьорска книжка, но имал кола,
поискал да отидат до с. А.. Продължава с това, че М. му казвал, че ще купува земи от
някакъв старец и му показвал накъде да кара. С тях бил и подсъдимият И., когото не
познавал дотогава. Още в началото на обясненията въззивният съд открива съществени
несъответствия. По делото не е установено подсъдимият М. да е притежавал или да е
ползвал автомобил. Пълно несъответствие е налице и относно посоченото време на
посещаване на пострадалия. Според Г. това се случило през месеците март или април и
то три години преди разпита му, т.е. през 2014 г., което противоречи на установеното в
производството. На следващо място, според този подсъдим пътуването била
14
извършено с л. а. „**“, мръсно бял на цвят, което е в противоречие с безспорно
установеното обстоятелство, че превозното средство, с което е бил в с. А. е лек
автомобил „***“ с рег. № ***. По-нататък, Г. заявява, че той останал да чака в
автомобила, а подсъдимите М. и И. влезли в къщата и след около половин час излезли,
заедно с пострадалия, като тогава бил проведен разговор по телефона, при който
възрастният мъж бил заблуден, че комуникира с внука си. Както съдът посочи по-горе,
от показанията на свидетеля И. Ц. се установи, че преминавайки покрай къщата на
свидетеля Г. С. видял паркиран автомобил, в който и около който нямало хора, и
записал регистрационния му номер. Вземайки под внимание тези показания
настоящият състав извежда извод за недостоверност и на тези твърдения на
подсъдимия Г.. На следващо място, изцяло лишено от доказателствена обоснованост и
дори произволно е съобщеното от подсъдимия Г., че след като заедно с пострадалия
тръгнали от с. А., първо ходили до гр. С., където М. и И. довели някаква жена-
нотариус, пред която възрастният мъж сложил отпечатък върху някакви документ. По-
нататък, подсъдимият Г. не знае на кого е къщата в гр. Габрово, в която останал да
нощува пострадалият, но произволно заявява, че там останали да спят и А.М., и М.И..
На следващо място, твърдението на Г., че при кантората на нотариус В. дошли М., М.
и И. не се подкрепя по никакъв начин от други доказателства по делото. Не се изяснява
и каква е причината всеки един от тях да е бил на това място по това време.
Разпитаната и пред настоящия съдебен състав свидетелка К.Б. няма спомени за лицето
или лицата, които са завели пострадалия за заверка на пълномощното. Не може да се
приеме за достоверно и твърдението на подсъдимия Г., според което подсъдимият Г.М.
бил в кантората на нотариуса и излязъл от там, придружен от помощник-нотариуса.
Изцяло не са подкрепени от доказателства твърденията, че след извършване на
заверката на пълномощното подсъдимият Г.М. дал пари на свидетеля С., докато
последният седял в някакъв джип. Голословни се явяват обясненията на подсъдимия за
проведена в заведение среща между него и подсъдимия М., при която последният му
обяснил каква ще е ролята му при нотариуса.
Въззивният съд по изложените съображения приема, че обсъдените обяснения
на подсъдимия Р.Г. за твърдяната от него престъпна деятелност на останалите
подсъдими съставляват недостоверен доказателствен източник. Същите не се
подкрепят от други доказателства, поради което е недопустимо да се поставят в
основата на осъдителна присъда. Наред с това тези обяснения са отречени от
подсъдимия в последващите му обяснения, депозирани в съдебната фаза на процеса.
Настоящият състав не споделя заключението на първоинстанционния съд за
безспорна установеност, че към инкриминирания период лекият автомобил „***“ с рег.
№ *** се е ползвал от подсъдимия М.И., както и направения в тази връзка извод, че
след като колата се е ползвала от това лице и същото превозно средство е било пред
дома на пострадалия в с. А., то значи и подсъдимият е бил там. Доказателствата по
делото сочат, че въпросният автомобил е бил собствен на свидетеля Р. Ш., като около
две години преди деянието, без формален договор, бил прехвърлен на свидетеля С. М.,
който пък го предал на подсъдимия М.И.. В обясненията си този подсъдим заявява, че
дал колата за ползване на подсъдимия Р.Г. и това негово твърдение на практика не е
опровергано. До известна степен то кореспондира на показанията на свидетеля М.,
който твърди, че е виждал този автомобил да се управлява от подсъдимия Г., но не и от
подсъдимия И..
Въззивният съд счита, че съпричастност на подсъдимия М. към
инкриминираната дейност не е възможно да се изведе само въз основа на обясненията
15
му, че веднъж, на връщане от гр. Русе, по искане на возещия го подсъдим Р.Г., минали
през някакво село и от там взели възрастен човек, който пътувал с тях до Габрово.
Настоящият състав може само да предполага, че въпросният човек е бил пострадалият.
В обясненията си подсъдимият М. не предлага особена детайлност. Заявява, че в гр.
Русе бил по повод среща със свидетелката Н. В., което се потвърждава от последната.
Не се съобщава в автомобила да са пътували други лица, освен Г. и М., което пък не
позволява да се изведе заключението, че тогава са започнали измамливите действия
спрямо пострадалия.
На следващо място, настоящият състав счита, че е лишено от всякаква
доказателствена база съждението на районния съд, според което подсъдимите М. и И.
се намирали в паркирания пред нотариалната кантора лек автомобил при съставянето и
подписването на процесното пълномощно. Подобен извод не е възможно да се извлече
от показанията на пострадалия, както и от тези на свидетелката К.Б..
По-нататък, недоказано е обвинението и против подсъдимия Г.М.. Преди
всичко този подсъдим не се е срещал с пострадалия, не го познава и не се установява
да е разговарял по отдалечен начин с него. Следователно същият не е реализирал
собствена активност по въздействие върху измамения и поначало не може дейността
му да се определи за извършителска. Настоящият състав намира, че липсват
доказателства, които да установяват, че М. е действал като подбудител или помагач.
Както се посочи по-горе, връзката която първоинстанционният съд е направил между
извършената през 2014 г. от свидетелката М. сделка и узнаването в началото на месец
септември 2015 г. за притежаваните от пострадалия недвижими имоти е произволна.
Сам по себе си фактът, че подсъдимият М. се е занимавал с покупко-продажба на
земеделски земи и е бил наясно с всички необходими действия и документи при
изповядване на подобни сделки, не е достатъчен, за да обоснове негово участие в
престъпната дейност. Като такова не може да се определи и обстоятелството за
„мигновеното“, според състава на районния съд, снабдяване на пълномощника с
всички необходими му документи и изповядването на самата сделка.
Обсъждайки деятелността на подсъдимия Г.М., въззивният съд извежда
констатацията, че фактическото обвинение против него е посочено изключително
схематично в обвинителния акт, като на практика липсват изведени от прокурора
факти, които да кореспондират на така повдигнатото обвинение за измама. В
прокурорския акт този подсъдим е споменат няколко пъти. Без каквато и да е
конкретизация и само декларативно е посочено, че в началото на месец септември 2015
г., след като научил за имотите на пострадалия, подсъдимият М. се бил уговорил с
останалите трима подсъдими да въведат Г. С. в заблуждение, вследствие на което да се
разпореди с имотите си и М. да ги придобие. След това за този подсъдим в
обвинителния акт се споменава, че отишъл при нотариуса, където вече били другите
подсъдими и пострадалия, и после, че заедно с подсъдимия Р.Г. се снабдили от Община
С. с документи за имотите. Не става ясно какъв смисъл се влага в посочените общи
твърдения, каква е връзката им с обвинението за извършителска дейност и изобщо
какво нередно има в това, че подсъдимият М. е отишъл при нотариуса и след това е
бил в общината. Фактическото обвинение приключва с това, че М. внесъл по банковата
сметка на Г. 9 000 лева, които няколко минути след това били изтеглени от титуляра и
върнати обратно на М.. Предвид факта на провеждане на съдебно следствие в тази
инстанция и изчерпването на доказателствения потенциал, настоящият състав прие, че
е сторено всичко възможно за установяване на релевантните факти, а след като те не
могат да обосноват извод за виновност на подсъдимия М., то всяко връщане на делото
16
за новото му разглеждане е излишно и противоречащо на логиката на процесуалния
закон. Поради това съдът прие, че нередността на обвинителния акт, който не отговаря
на стандартите за съдържание и определя обвинението като неясно фактически
формулирано, не представлява основание за връщане на делото в разпоредително
заседание с цел пренасяне на производството в досъдебната фаза.
При горните изводи, направени въз основа на изложения анализ на
доказателствената съвкупност, настоящият въззивен състав не възприема правните
изводи на първостепенния съд по отношение на подсъдимите Г.М., А.М. и М.И.,
поради което и на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК отмени присъда № 260027 от
05.04.2021 г. по НОХД № 905/2020 г. по описа на Районен съд – Габрово, в следните
части:
в частта, в която подсъдимият М.В.И.. е признат за виновен и осъден за
престъпление по чл. 211, във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1, във
вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, както и в частта, в която на същия подсъдим е
определено общо наказание за изтърпяване по реда на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл.
23, ал. 1 от НК и е приложена разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от НК;
в частта, в която подсъдимият А.М.М.. е признат за виновен и осъден за
престъпление по чл. 211, във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1, във
вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, както и в частта, в която на същия
подсъдим е определено общо наказание за изтърпяване по реда на чл. 25, ал. 1,
вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, към което е присъединено наказание глоба, а
наказанието лишаване от свобода е увеличено по реда на чл. 24 от НК, и е
приложена разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от НК;
в частта, в която подсъдимият Г. П. М. е признат за виновен и осъден за
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК; вместо което:
Призна подсъдимия М.В.И.. за НЕВИНЕН в
това за времето от 07.09.2015 г. до 11.09.2015 г., в село А., общ.
С. и в гр. Габрово, при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Г. П.
М., А.М.М.. и Р.З.Г.., и тримата от гр. Габрово, с цел да набави за себе си и за Г. П. М.
имотна облага, да е възбудил и поддържал заблуждение у Г.А.С. от с. А., общ. С., че
неговият внук, живущ в Ш., настоява да се извършат разпоредителни действия със
собствените му земеделски земи и с това да му причинил имотна вреда в размер на 20
088, 36 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДА по
обвинението за престъпление по чл. 211, във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209,
ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.
Призна подсъдимия А.М.М.. за НЕВИНЕН в това за времето от 07.09.2015 г. до
11.09.2015 г., в с. А., общ. С. и в гр. Габрово, при условията на опасен рецидив, след
предварителен сговор с Г. П. М., М.В.И.. и Р.З.Г.., и тримата от гр. Габрово, с цел да
набави за себе си и за Г. П. М. имотна облага, да е възбудил и поддържал заблуждение
у Г.А.С. от с. А., общ. С., че неговият внук, живущ в Ш., настоява да се извършат
разпоредителни действия със собствените му земеделски земи и с това да му причинил
имотна вреда в размер на 20 088, 36 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК
го ОПРАВДА по обвинението за престъпление по чл. 211, във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 2,
във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
Призна подсъдимия Г. П. М. за НЕВИНЕН в това за времето от 07.09.2015 г. до
11.09.2015 г., в село А., общ. С. и в гр. Габрово, след предварителен сговор с М.В.И..,
А.М.М.. и Р.З.Г.., и тримата от гр. Габрово, с цел да набави за себе си имотна облага, да
е възбудил и поддържал заблуждение у Г.А.С. от с. А., общ. С., че неговият внук,
17
живущ в Ш., настоява да се извършат разпоредителни сделки със собствените му
земеделски земи и с това да му причинил имотна вреда в размер на 20 088,36 лева,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДА по обвинението за
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.

По отношение на подсъдимия Р.Г. въззивният съд намира, че от събраните
доказателства са установени обективните и субективните признаци на престъплението
измама, при което пострадалият е бил въведен в заблуждение, в резултат на което и
поддържането му, е извършил акт на имуществено разпореждане със собствени
недвижими имоти. С присъдата съдът призна подсъдимите М., М. и И. за невинни и ги
оправда по обвиненията, което обстоятелство рефлектира върху квалификацията на
извършената от подсъдимия Г. престъпна дейност. Като отчита механизма на тази
престъпна дейност, който в някои етапи от осъществяването си обективно не е било
възможно да се реализира индивидуално от едно лице, и стъпвайки на доказателствата
по делото, от които се установяват координирани действия на две и повече лица, съдът
прие, че подсъдимият Г. не е действал сам, а съвместно с други неустановени по делото
лица. Не е възможно да се определи обаче степента на участие на тези неустановени
лица, както и дали те са едни и същи личности в отделните етапи на осъществяване на
деятелността. Поради това не е възможно да се приеме, че е налице предварителен
сговор за извършване на измамата и при така събраните доказателства следва, че
подсъдимият Г. е действал в съучастие като извършител с неустановени по делото
лица. На следващо място, настоящият състав счита, че размерът на причинената от
престъплението имотна вреда следва да се изчисли с оглед реалното намаляване на
активите на измамения. В случая, от справката от АВ е видно, че придобитата при
замяната от свидетеля Г. С. гора е вписана по неговата партида. Според заключението
на оценъчната експертиза стойността на този имот е 2 363,27 лева. След като се
приспадне стойността на този имот от стойността на отчуждените недвижими имоти на
пострадалия, следва че размерът на вредата е 17 725,09 лева.
Налице са признаците и от субективния състав на престъплението - пряк
умисъл и користна цел у дееца. Подсъдимият е предвиждал, че в резултат на
възбуденото и поддържано заблуждение у пострадалия Г. С. са възникнали неправилни
представи за фактите и обстоятелствата от обективната действителност. Наред с това,
съзнавал е, че като последица от създадените и поддържани неправилни представи
измаменото лице извършва акт на имуществено разпореждане със своите имоти,
водещо до увреждане на имуществото му, съответно до набавяне на облага за него,
като подсъдимият е целял именно това.
По изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК,
въззивният съд измени присъда, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от
подсъдимия Р.З.Г.. от престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК
в престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК (като прие, че същият е
действал в съучастие като извършител с неустановени по делото лица), и го признава
за НЕВИНЕН в това да е действал в предварителен сговор с подсъдимите А.М.М..,
М.В.И.. и Г. П. М., да е целял набавянето на имотна облага за подсъдимия Г. П. М.,
както и да е причинил вреда на пострадалия Г.А.С. от с. А., общ. С. над размер на
сумата от 17 725,09 лева до размер на 20 088,36 лева, поради което го ОПРАВДА в тези
части по обвинението, както и по обвинението за по-тежко престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.
За престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от
18
свобода от една до шест години.
Районният съд е приел, че наказанието на подсъдимия Г. следва да се определи
при превес на смекчаващите обстоятелства, в размер близък до минималния, а именно
две години лишаване от свобода.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че независимо от
преквалификацията на престъплението, отмереното наказание е в съответствие с
нормата на чл. 54 от НК. Степента на обществена опасност на деянието е висока, което
се обуславя и от динамиката на извършване на подобен род престъпления. В случая
жертва е възрастен човек. Конкретните характеристики на изпълнение на престъпната
деятелност пряко рефлектира върху степента на личната обществена опасност на
подсъдимия, която следва да се приеме за завишена. Правилно чистото съдебно минало
и съдействието на разследването в неговата досъдебна фаза са отчетени за смекчаващи
обстоятелства. Настоящият състав не се съгласява с извода, че подсъдимият Г. е имал
относително второстепенна роля в престъпната дейност, защото се установява, че
същият активно е участвал при възбуждането и поддържането на заблуждението,
явявал се е като пълномощник и впоследствие като страна по сделките, довели до
причиняването на вредата на пострадалия. Като отегчаващо обстоятелство следва да се
отчете размерът на вредата. По изложените съображения въззивният съд намира, че
така отмереното наказание в размер доближаващ се до минималния е правилно и
законосъобразно определено и не са налице основания за неговото намаляване. Същото
съответства на степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия Г., на
подбудите на последния за извършване на престъплението, при отчитане на и
останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Така наложеното
наказание съответства на целите на личната и на генералната превенция по чл. 36 от
НК.
Правилно и законосъобразно е приложен института на условното осъждане,
като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното на подсъдимия Г.
наказание лишаване от свобода е отложено за определен изпитателен срок от пет
години, считано от влизане на присъдата в сила. Изпитателният срок с определената
продължителност е съответен на тежестта на наложеното наказание лишаване от
свобода и преди всичко на необходимостта през един по-продължителен период от
време върху подсъдимия Г. да се оказва възпиращо въздействие под страх от
привеждане в изпълнение на отложеното наказание.

За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет гражданския иск на
пострадалия Г.А.С., чрез назначения му особен представител адв. Г. М., с искане
подсъдимите Р.Г., М.И., А.М. и Г.М. да бъдат осъдени да заплатят солидарно сума в
размер на 21 755,70 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди в резултат на противоправното деяние, ведно със законната лихва от датата на
деянието до окончателното изплащане.
В течение на производството пострадалият Г.А.С. е починал. С протоколно
определение от 20.11.2019 г. по приложеното НОХД № 243/2019 г. по описа на РС –
Габрово като граждански ищци са конституирани законните наследници на почиталия
ищец – А.Г.М.. и А. Г. С..
Гражданският ищец А. Г. С. е починал на ** г. и с протоколно определение от
11.11.2020 г. от заседание пред първоинстанционния съд, същият е заличен като страна
по делото.
19
Първоинстанционният съд е осъдил подсъдимите Р.Г., М.И., А.М. и Г.М. да
заплатят, при условията на солидарност, на А.Г. А., в качеството й на наследник на
пострадалия Г.А.С. сумата 20 088,36 лева, представляваща обезщетение за
причинените от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.09.2015
г. до окончателното й изплащане, като над този размер до пълно претендираната сума
от 21 755,70 лева гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В частта, в която гражданският иск е отхвърлен, присъдата не е обжалвана и е
влязла в сила.
Въззивният съд намира за неоснователно възражението на защитата за
недопустимост на гражданския иск. Обстоятелството, че в РС – С. е заведено
гражданско дело с основно искане за обявяване на недействителността на сделката по
замяна, не е пречка за претендиране на вреди по наказателното дело. Не е налице
съвпадение на страните по двете производства. Наред с това, в наказателния процес е
ангажирана отговорността на подсъдимите за деликт, за разлика от гражданското
производство, по което претенцията на пострадалия е основана на договорни
отношения.
Деянието, предмет на обвинението, от което пряко и непосредствено са
причинени вреди, обуславя основанието за реализиране на гражданската отговорност
по чл. 45 от ЗЗД. С постановената присъда подсъдимите М.И., А.М. и Г.М. са
оправдани по обвиненията срещу тях. Поради това съдът отмени присъдата в частта, в
която тези подсъдими са осъдени при условията на солидарност да заплатят на
гражданската ищца обезщетение за причинени имуществени и отхвърли, като
неоснователен и недоказан, предявения срещу тях граждански иск за заплащане на
обезщетение за причинени на пострадалия Г.А.С. имуществени вреди в размер на
сумата от 20 088,36 лева, ведно със законната лихва от датата на причиняване на
вредата.
По отношение на подсъдимия Р.Г. гражданският иск е доказан по основание.
Същият следва да бъде уважен до размер на реалното причинената вреда, която е
17 725,09 лева. Поради това въззивният съд съдът измени присъдата в частта, в която
на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият Р.З.Г.. е осъден да заплати на А.Г.М.., в
качеството й на наследник на пострадалия Г.А.С., сумата от 20 088,36 лева,
представляваща обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди, ведно
със законната лихва от 11.09.2015 г. до окончателното й изплащане, като намали
размера на присъденото обезщетението на 17 725,09 лева и отхвърли гражданския иск
до размер на присъдената сума от 20 088,36 лева, като неоснователен и недоказан.
Предвид признаването на подсъдимите М.И., А.М. и Г.М. за невинни и
оправдаването им по обвиненията, за които са предадени на съд, въззивният съд
отмени присъдата в частта, в която същите са осъдени да заплатят разноски по делото и
държавни такси върху гражданския иск.
Във връзка с оправдаването на трима от подсъдимите, съдът измени присъдата
в частта за дължимата държавна такса върху уважения граждански иск, като осъди
подсъдимия Р.З.Г.. да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд –
Габрово държавна такса в размер на 709 лева, както и 5 лева държавна такса в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист. Също така, съобразявайки разпоредбата
на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът измени присъдата в частта за разноските, като осъди
подсъдимия Р.З.Г.. да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд –
Габрово направените в съдебната фаза на процеса разноски в размер на 759,40 лева,
20
както и да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово направените в досъдебната фаза
на процеса разноски в размер на 173,88 лева, както и по 5 лева държавна такса в случай
на служебно издаване на изпълнителни листи.
В останалата част съдът потвърди присъдата, като правилна и законосъобразна.
В този смисъла съдът постанови новата присъда.
21
Съобщи за изтекли лични данни