№ 283
гр. П., 16.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Димитър Ангелов Ангелов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина Ст. Иванова Наказателно
дело за възобновяване № 20215000600468 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:05 часа се явиха:
ОСЪДЕНАТА О. П. К. се явява лично с адв. Е.Н., редовно
упълномощена за настоящото производство, за което представя пълномощно.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНАТА К.: Да се гледа делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
На страните се разясниха правата по чл.274 НПК.
АДВ. Н.: Поддържам искането. Нямам отводи.
ОСЪДЕНАТА О.К.: Нямам отводи. Поддържам искането за
възобновяване.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи.
1
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите искането за
възобновяване на делото, като сме обосновали в искането си редица според
нас много съществени процесуални нарушения, които всъщност приравняват
специално въззивния съдебен акт до такъв, който е лишен от мотиви, тъй като
частично са преписани мотивите на първоинстанционния съд на принципа
„copy and past“ във връзка с фактологията, а от друга страна, няма отговор на
съществените възражения, направени от защитата, които опровергават
направената от първоинстанционния съд и от въззивния съд фактология.
Дори в случаите, когато въззивният съд изцяло приема фактологията, която е
представена в мотивите на първоинстанционния съд, той е задължен да даде
отговор на противоречията в доказателствения материал и на възраженията за
това как те трябва да бъдат обсъдени. В крайна сметка, има редица
процесуални нарушения, които са допуснати и които не могат да бъдат
разглеждани напълно като формални, като пороците на определението преди
откритото съдебно заседание, в което няма произнасяне за необходимостта от
изслушване на самата подсъдима, а също така и липсата на доклад - такъв,
какъвто го предписва чл. 331, ал.2 НПК. За мен най-същественият порок от
процесуална гледна точка се състои в това, че първоинстанционният съд и
въззивният съд не са изпълнили задължението си да анализират
съответствието на обвинителния акт с изискванията на чл. 246 НПК,
съответно с Тълкувателно решение № 2. Тук специално трябва да обърнем
внимание на изключително погрешния подход на въззивния съд, който, за да
не разгледа тези възражения за пороците в обвинителния акт, се е задоволил
да посочи едно според мен изключително, как да кажа, едно решение на
Върховния съд, което е изолирано от постоянната съдебна практика и което
се позовава на т.нар. „преклузия“, че след разпоредително заседание повече
не може да се говори за пороци на обвинителния акт. Добре, дори да
приемем, че има такава практика, която, както вече казах, тя се преодолява,
защитата може би няма право съгласно изричните норми, казвам може
би,защото съдът на Европейския съюз казва друго, може би няма право след
разпоредително заседание да повдигна въпроса за тези пороци. Само че
2
никъде, нито първоинстанционният, нито въззивният съд, са освободени от
задълженията да извършат цялостна проверка на годността на обвинителния
акт по начин, че той да сложи рамките на фактическото и юридическо
обвинение по разбираем за подсъдимата начин. Аз съм посочила на стр. 3 и 4
от искането си практиката на Върховния съд, в която се обяснява, че тази
преклузия, която се отнася до страните, не се отнася до съда. Съдът не може
заради евентуалното мълчание на страните (в случая няма такова), но така
или иначе, съдът е задължен на всеки етап от производството да провери
съответствието на този обвинителен акт. И с решение от 21-ви октомври тази
година, съвсем скорошно решение по поредното питане на Специализирания
наказателен съд, с решение по дело № С 282 от 2020 г. Съдът на Европейския
съюз се произнесе, че е несъвместимо с Директивата от 2012 г. на
Европейския парламент и Съвета относно правото на информация в
наказателното производство. Та несъвместимо е с тази директива и с чл. 47 от
Хартата на основите права на Европейския съюз законодателство, което не
дава възможност след разпоредително заседание да бъдат отстранени
пороците по обвинителния акт и какво казва съдът на Европейския съюз в два
диспозитива? На първо място, че е несъвместимо с европейското право да не
се предвижда процесуален ред за отстраняване след разпоредителното
заседание на неяснота и непълнота, които опорочават съдържанието на
обвинителния акт и нарушават правото на обвиняемия да му бъде
предоставена подробна информация – това е първият диспозитив. Във втория
диспозитив Съдът на Европейския съюз казва, че националното право трябва
да бъде тълкувано в смисъл да се предостави там, където е възможно, в
открито съдебно заседание възможност на прокуратурата да извърши
корекции в този обвинителен акт по начин, че рамките на обвинението –
фактическо и юридическо, да станат достъпни за подсъдимото лице и ако
приемем, казва Европейският съд, че съответстващо тълкуване в този смисъл
не е възможно, тоест не може според националния закон да се даде съответно
право на прокурора да извърши тази корекция в съдебно заседание, тогава
националният съд следва да остави без приложение националната разпоредба,
която забранява прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на прокурора за съставяне на нов обвинителен акт. Ами такава е
ситуацията с въззивното производство за възобновяване. Член 287 НПК е
категоричен, че изменението на обвинението и съответно, отстраняване на
3
някакви фактически непълноти става само при определени, то всъщност при
изменение на обвинението се изменят и обстоятелства, и квалификация, но
стават само при определени предпоставки и не по-късно от приключване на
съдебното следствие пред първата инстанция. При това положение, всяка
следваща инстанция, която установи несъответствие на обвинителния акт,
както казах, с Директивата за правото на информация в наказателния процес
и съответно с чл. 246 от НПК и Хартата на основните права на Европейския
съюз, трябва да има възможността да даде на прокурора шанс да коригира
този обвинителен акт по начин, че да стане той разбираем. Какво имам
предвид в този обвинителен акт? Значи, обвинителният акт е една хронология
от дати и събития, в които не е описано по никакъв начин деянието и
конкретния принос на подсъдимата (вече осъдената), в извършването на т.нар.
„измама“.
Прокурорът е повдигнал обвинение за това, че тя е и възбудила, и
поддържала заблуда у пострадалите. Никъде не са описани действията и
фактите, по отношение на които е възбудила, както и фактите, по отношение
на които е поддържала вече създадена измама. Абсурдите стигат дотам, че в
обвинителния акт са записани чувствата и представите на пострадалите лица,
без по някакъв начин да е посочено как е въздействала върху психиката на
тези пострадали лица осъдената, за да може те да бъдат заблудени по
отношение на конкретни факти. Например, написала съм го и в искането,
казва се, че пострадалите не свързвали името на лицето, на което трябва да
превеждат парите, с майката на подсъдимата. Е, хубаво, ама тука казано ли е,
че подсъдимата ги е заблудила, тя е въвела в заблуждение или те са имали
вече оформена по други причини представа, че това не е майка на
подсъдимата и тя е поддържала това заблуждение. Както казах факти и
събития, в които нейният личен принос по никакъв начин не е очертан. Наред
с това, има един съществен момент, който аз няма как да оставя без коментар
и той е свързан със странния начин, по който делото се озова в гр. П.. Наясно
съм, че в крайна сметка нарушаването на правилата на местната подсъдност
не е абсолютно основание за отмяна на присъда или особено пък за
възобновяване. Значи това е един порок, който не води до отмяна. Но има
нещо друго. В обвинителния акт се описва един продължителен период от
време, в който осъдената е извършвала измамливите си действия и тя ги е
извършвала на територията на гр. С. и гр. П.. За територията на гр. П. няма
4
нито един факт, който да е осъществен. Най-накрая присъдата и
първоинстанционната ( говорим в обвинителния акт се твърди, че и в
Пловдив има деяния, но такива не са описани). Най-накрая
първоинстанционната присъда и въззивното решение приемат деянията,
осъществени и в гр. С., и в гр. П., също не казват първоинстанционната
присъда и въззивното решение какви са действията, които са извършили в гр.
П.. До какво води това, първо, че Върховният съд при спор за подсъдност е
приел, че делото следва да бъде разглеждано в гр. П., но това води също така
до нерегламентираната и останала незабелязана от страна на прокуратурата
намеса на разследващ полицай на страната на пострадалите. Значи по това
дело още в досъдебната фаза се вижда как разследващият полицай Д. си
позволява да подмени дадени обяснения от осъдената и нейната майка,
защото те не му харесвали и щели да доведат евентуално до ангажиране на
наказателната отговорност на П.. Следва канонада от есемеси, от съобщения:
„Върнете парите!“ и т.н., тоест пострадалите са работили с едни
нерегламентирани средства и са упражнили въздействие чрез разследващия
полицай. Ако това дело се гледаше в С., за където има данни да са
осъществени някакви действия, друг е въпросът доколко са съставомерни
или не, очевидно нямаше да се намесва разследващият полицай Д., който си
прави труда да пътува до С., за да взима нови обяснения, да се среща с
подсъдимата и с нейния тогавашен адвокат - свидетеля Н. по разни градинки
и непрекъснато да обяснява, че ако се върнат парите на пострадалите, то
тогава тя няма да бъде предадена на съд. Този факт, който е изтъкнат и на
първата, и на въззивната съдебна инстанция, е останал без внимание от страна
на съдебните инстанции, само че те са задължени да опишат в своите мотиви
кои са онези измамливи действия, които са осъществени на територия на гр.
П.. Друг е въпросът, че в обвинителния акт се говори, че периодът е от 2009 г.
до 2013г. и същият този обвинителен акт обяснява как 2010 година
пострадалите подписали анекс, че повече няма да плащат вноски за
апартаментите, защото няма „Акт 16“. Е, щом е така, прокурорът беше
длъжен да очертае фактическото обвинение на това, което се е случило между
2010г., когато е престанало имущественото разпореждане от страна на
пострадалите, до 2013г., когато той твърди, че е приключила нейната
престъпна дейност. Ето защо считам, че обвинителният акт не дава никаква
яснота за действията, които са извършени от осъдената и до този момент
5
съдебните инстанции са пропуснали да осъществят правомощията си по
контрол над това обвинение и съответно да предприемат действия за неговото
коригиране чрез връщане съответно на делото на прокуратурата.
Очевидно е, че настоящата съдебна инстанция не може директно да
върне делото на прокурора, но такава, каквато е възможността по НПК, той
може да я върне от онази фаза, която счита, че е опорочена. Аз считам, че е
опорочена е още фазата на разпоредителното заседание, когато не е
осъществен първичният контрол. Това е и фазата, в която все още може да
бъде приложена и хипотезата на фактически грешки, макар че аз такива не
виждам. Аз по-скоро считам, че обвинителният акт страда от онези пороци,
които не дават яснота във връзка с фактическите действия, които
осъществяват състава на измамата.
Няма да се спирам подробно, уважаеми съдии, тъй като те са свързани с
възраженията, които съм направила от стр. 5 до стр.9 във връзка с начина на
формиране на убеждението и на въззивния, и на първоинстанционния съдебен
състав, свързани с множество факти и препрапки към материалите по делото.
Много моля внимателно да ги разгледате и съответно да констатирате тяхната
правота, защото оказва се, че не само има превратно тълкуване на редица
факти, но също така, там, където съществуват факти и признания от страна на
свидетелите, говоря за свидетеля Ц. - управителят на фирмата-строител, че е
получил лично пари от доверителката ми, че всъщност тя е продала тези
имоти така, както и други имоти са били продавани от негови служители, с
подписани предварителни договори не от него лично, а от негови служители
и той е получил суми в своята сметка, всичко това е оставено без коментар, от
гледна точка на това знаел ли е управителят на фирмата-строител, че има
такъв договор, сключен от негова брокерка и че по този договор има
плащания, които ще бъдат осъществени във времето. Практически, като не
обсъжда тези факт, като не разглежда всички обстоятелства, които са
свързани с договарянето, но и с личните отношения между осъдената и
фирмата-строител, двете съдебни инстанции са игнорирали съществени
взаимоотношения между тях, като са пренесели механично това, че е платен
единият апартамент от пострадалите, на моята доверителка, са пренесли
автоматично твърденията на Ц., че той не е получил пари по този договор,
независимо че между него и моята доверителка е имало други облигационни
6
отношения, по които са извършени прихващания. Значи тук не съществува
спор. Аз не знам кой измамник признава повече, че е получил пари,
отколкото е самото обвинение – това прави моята доверителката в
обясненията си пред първата съдебна инстанция. И това е защото,
обвинението не е взело предвид едни 1500 евро, които са платени на ръка при
попълване на резервационната форма. Множество са несъответствията.
Механично първоинстанционният съд и после въззивният го е преписал това,
като е приел, че управителят на фирмата нямал никаква идея, че тези
апартаменти били за продан, щото видите ли, той държал само печата и не
поставял този печат на предварителния договор. Да, ама този печат е
поставен на резервационната форма. Ако двете съдебни инстанции са прави,
че печатът няма кой друг да го сложи, освен управителя на фирмата, защото
той се поставял в деловодството на фирмата, значи този печат фигурира
върху резервационните форми и още от самото начало в резервационните
форми, по които е платена както такса за резервация, така и първоначална
вноска от 1500 евро, с тях разполага деловодството на тази фирма. Каква е
причината за този, как да кажа хаос и липса на документи в деловодството?
Всички тези неща се обясняват много лесно с данните, които постъпиха от
Националната агенция по приходите. Както много строители и този строител
работи изцяло в сивата сфера. Там разплащания винаги са били с
неосчетоводени ордери до момента, в който не дойде последната вноска. Той
самият си го обяснява в обясненията строителят, че тогава, когато се стига и
са изплатени едни обекти окончателно и се стига до окончателен нотариален
акт, само сумата по данъчната оценка, върху която се изповядва сделката,
само тя минава по банков път и най-накрая само тя се отразява в справките-
декларации пред Национална агенция по приходите. Цялата действителна
сума друга е платена неофициално, съответно – не е осчетоводена и няма как
нали да се търсят в счетоводството на фирмата доказателства, че тези суми са
постъпили, защото те просто не се завеждат. Не се завеждат, за да се укрият
данъци. Пак казвам, от Националната агенция по приходите стана ясно върху
каква цена се декларират имотите и от друга страна, сме представили
множество предварителни договори, както на свидетелката Т. така и на самата
осъдена, нейният личен договор за апартамент, от който е видно, съотнесено
към справката от НАП, че са платени в пъти повече пари и действителната
цена е много по-висока отколкото крайната цена, по данъчната оценка на
7
която е изповядана сделката.
Така че не могат да се правят доводи във вреда на моята доверителка,
че липсвали счетоводни документи, с които тя е представила в деловодството,
в касата на фирмата вноските, които са правени от пострадалите, за техните
апартаменти. Единствените документи, които признава управителят на
фирмата, са тези, за съжаление, които е представила моята доверителка,
защото тя е запазила само някои касови ордери. Но поначало тези действия,
които са инкриминирани в обвинителния акт, изобщо не могат да съставляват
престъплението „измама“, тъй като не покриват състава. Така че, като
прескачам всички тези несъответствия, необсъждане на факти и
доказателства, които се намират по делото, нито изясняване на
противоречията между доказателствата, стигаме до това какво представлява
извършеното деяние.
Инкриминирано е подписването на предварителен договор от името на
моята доверителка, тоест тя го е подписала, но от името на фирмата-строител,
като обвинението твърди, че изначално тя не е имала никакво намерение да
изпълни този договор. Всъщност всички събрани доказателства сочат
обратното, че доверителката ми е имала намерение да изпълни договора,
защото тя е сключила предварителен договор от името на фирмата по начина,
по който и другата служителка К., е подписвала предварителни договори, и
други са подписвали такива предварителни договори. Предварителният
договор, тоест той е облигационен договор, според българското облигационно
право, за да е валиден, не е задължително да бъде сключен от собственика.
Предварителният договор може да бъде сключен и с оглед на това, че в
бъдеще лицето ще добие един обект. Това е азбучна истина в облигационното
право. Не случайно в един по-късен момент, тогава, когато се разчистват
сметките и се разбира кой апартамент е платен, какви вноски са постъпили,
моята доверителка сключва от свое име предварителен договор с управителя
на фирмата, като по този начин, тя е дала обясненията си, счита, че по този
начин тя гарантира интересите на пострадалите и запазва тези имоти, така че
да не бъдат продадени от управителя на фирмата така, че тя в един бъдещ
период, когато бъдат изплатени изцяло, да ги прехвърли на пострадалите.
Няма спор по делото, че тази фирма „П.“, чийто управител е свидетелят
Ц., по занятие извършва строителство на обекти и продава тези обекти. Ако
8
това дело се развиваше по гражданско-правен път, който път много
старателно е избягван от пострадалите, после ще обясня защо, ако беше по
гражданско-правен път, щеше да бъде приложена нормата на чл.301 от ТЗ,
който казва, че тогава, когато сключи търговски договор, от името на лице без
представителна власт, той се валидизира, ако търговецът след узнаване за
наличието на този договор не го оспори веднага. В самия обвинителен акт се
твърди, че 2010-та година, когато са се срещали пострадалите с Ц. и са се
разбрали, че той уж не знаел, макар че в показанията си пред съда, той
твърди, че е знаел, че съществува такъв договор. Явно е, че при тази първа
среща е първото узнаване от страна на Ц. за това съществува ли такъв договор
или не съществува. Този договор не е оспорен от него. Никой не го е
развалил. И пострадалите, и Ц. заявяват, че договорът съществува, нито една
от страните не го е развалила, че към момента на депозиране на показанията
си пред първоинстанционния съд Ц. твърди, че имотите не са продадени и все
още се пазят и че единственият спор, който е възникнал помежду им във
връзка с плащанията, касае дали трябва да се плати ДДС върху цялата сума
или трябва да се плати ДДС единствено върху сумата, която те обявяват пред
данъчните власти, съответно и пред нотариуса като продажна цена на имота.
Тогава е възникнал този въпрос и нямат противоречия Ц. и пострадалите във
връзка с претенциите за плащане на ДДС, каквото първоначално не е било
уговорено върху цялата сума.
Вторият проблем, поради който не се е стигнало до сключване на
окончателните договори. Казват си го и пострадалите, казва го и бащата на
свидетелката Ч.. Настъпил е разрив в тези отношения. Заминал е съпругът да
работи в С.. Никой вече не е имал интерес от два апартамента в С.. Те са си
искали парите обратно. Ц. не е искал да им върне парите обратно. Каква е
ролята на моята доверителка? С какво е въвела в заблуждение тези лица при
положение, че има два апартамента, които са за продан. Тези два апартамента
продължават да са свободни и да се продават. Ц. иска да ги продаде тези
апартаменти, но при по-различни условия от договорите от моите
доверителка, обаче те не искат да платят ДДС, пък и си искат вече парите
обратно.
Отношенията, които са възникнали във връзка с това, платени ли са
апартаментите или не са платени апартаментите, са отношения, които са
9
възникнали във връзка с други имоти и други сделки между моята
доверителка и Ц.. Към тези отношения пострадалите нямат никакво
съприкосновение. Сметките на страните, както казах, изцяло съвпадат, като
моята доверителка признава и онова, което очевидно пострадалите са
забравили, че първоначално са платили 1500 евро, което е обичайната
практика по резервационната форма. С оглед на това няма абсолютно никакви
измамливи действия от нейна страна, защото Върховният съд казва, че когато
се анализира цялостно облигационното отношение, когато се твърди, че
измамата е осъществена чрез сключване на договор, най-напред трябва да се
отговори съществувало или е намерение у лицето, осъществило измамата,
преди или по време на сключване на договор този договор да не бъде
изпълнен. Няма такъв момент в настоящия процес. Не е така, защото от
самото начало тя действа като брокер, за да получи своята комисионна. Така е
получила, сключила е договора по обичайния за тази фирма начин. Отчела е
определени вноски във фирмата, а другите е задържала, тъй като е имало
неуредени отношения между управителя на тази фирма и нея. Тоест, тези
вноски, реално тя ги е получила, само че срещу тези вноски, които тя дължи
във фирмата-строител, самата фирма-строител й дължи други суми,
произтичащи от капаро за къща на нейни близки и от други комисионни.
Затова няма въвеждане в заблуждение по отношение на пострадалите от
страна на О.К., а има неуредени сметки между строителя на фирмата и нея
самата.
Съдът не е обсъдил обстоятелството, по-скоро го е обсъдил в негативен
смисъл. Ами Ц., който уж няма да продава тези апартаменти, как даде
ключове, нали на един етап от строителството, когато е завършен грубият
строеж, той дава ключовете на моята доверителка, тя дава тези ключове като
изненада за рождения ден на пострадалата. Отиват, виждат апартаментите.
Той идва в съда и казва „да, още ги държа тези апартаменти“, обаче вика:
„ония суми аз съм ги получил, но съм ги отписал счетоводно, защото мина
много време“. Е да, мина много време и тук вече трябва да отговорим на
въпроса защо отива по наказателноправен път свидетелят Ч., защо ангажира
полицаят Д. да пише sms-си и да пътува до С., за да притиска моята
доверителка да връща тези пари. Ами той го е казал в показанията си пред
съда: „знам, че има давност от пет години, откакто сме дали едни пари“ и от
друга стана, той не иска да плаща данъци и такси, за да води гражданско
10
дело. Признал си го е, цитирала съм на коя страница в делото се намират тези
признания. С оглед на това аз считам, че и от материално-правна гледна точка
изобщо не е изпълнен съставът на деянието измама.
По отношение на явната несправедливост на наложеното наказание, 12
години към настоящия момент са изминали от първия инкриминиран в
обвинителния акт период. Осем години от последния инкриминиран в
обвинителния акт период, без той да е верен. Както казах, за измамливи
действия 2013г. изобщо не може да става и дума, тъй като там няма никакви
разпоредителни действия. Не може да се осъществяват измамливи действия 3
години след последното имуществено разпореждане, за което се говори по
делото. При това положение, съобразно стандартите на делото „Д. и Х.“,
съдът е следвало да заяви по какъв начин бонифицира подсъдимата с този
дълъг период от време. Аз не мога да приема доводите на съда, че е положено
нужното старание и че забавата не е достатъчно дълга. Тези почти 2 години, в
които е водено досъдебното производство, са разпитани само петима
свидетели. Няма експертизи. Досъдебното производство е решило, че делото
се решава с пет свидетели и нищо повече. Следват всичките експертизи,
останалите свидетели, останалото събиране на доказателства е по инициатива
на подсъдимата вече в съдебна фаза. Наред с това, за капак единият съдебен
заседател, който издържал конкурс за деловодител в съда, трябва да встъпи
точно тогава, когато един продължителен съдебен процес с много свидетели и
събиране на много доказателства е към своя край и малко преди пледоариите
този съдебен заседател става деловодител в районния съд. Това не е ли забава,
която е независима от волята и от поведението на подсъдимата? Очевидно е,
че такава забава има.
Както казах, съдът е приел, обсъдил е нашите възражения във връзка с
явната несправедливост на наложеното наказание единствено в контекста на
началото на досъдебното производство, а такава оценка трябва да бъде дадена
и от гледна точка на отдалечеността на деянията, които са вписани в
обвинителния акт - нещо, което не е сторено. И всичко това според мен дори,
ако бъде потвърден изводът за виновност, определя и приложението на чл. 55
от НК.
Сега, последният въпрос, който е много съществен. А защо е съществен,
защото това е целта на пострадалите да използват наказателния процес, без да
11
внасят държавна такса, тоест ползвайки силата на държавната принуда,
прокурор и полиция, вместо адвокат и съд, да получат обезщетение за
твърдените от тях вреди, които им били причинени. Вече съдът е приел и се е
произнесъл по един погасен по давност гражданския иск. Своевременно са
развити съображения, че гражданският иск е погасен по давност.
Своевременно са направени и възражения, свързани с лихвата, цитирала съм
практика на Върховния съд, съгласно която се приема, че също има
компенсаторен характер и съответно се прилага спрямо нея кратката 3-
годишна давност. За да се приеме и да се произнесе по един граждански иск,
който е погасен по давност, съдът се е позовал на тълкувателното решение,
което касае данъчните дела, престъпленията, свързани с неплащане и
осуетяване на установяването на данъчни задължения, а именно решение №
129/2014 г. на 1-во наказателно отделение на ВКС, което е свързано, както
казах, с данъчните задължения. Позовал се е също така и на тълкувателно
решение № 4/2006 г., където се обяснява, че субект на престъплението по чл.
255 и следващите от НК могат да бъдат различни физически лица в рамките
на юридическото лице. Повече от очевидно е, че тази конструкция е
неприложима в настоящия случай. Позовава се съдът на тази конструкция, за
да приеме, че реалният извършител на деянието измама може да бъде
установен в един по-късен момент, а не в началото. Да, обаче при
юридическите лица, които не са изпълнили данъчните си задължения така,
защото за юридическото лице може да действа управител, прокурист,
счетоводител и е необходимо разследване, за да се установи кое е именно
физическото лице, което е извършило действията, осуетяващи установяването
и осуетяващи плащането на данъчните задължения. Не е така в конкретния
случай, когато пострадалите твърдят директно кое лице ги е въвело в
заблуждение.
При подаването на първоначалната жалба до прокуратурата, при
подаването на тази първоначална жалба семейство Ч.И твърдят, че
подсъдимата К., майка й Н.М. и управителят на дружеството-продавач на
имотите, те са ги въдели в заблуждение. Вече от този момент, в който те са
били наясно и това е 2010г. за това, че може би има уговорка между Ц. и К.,
че някой ги е излъгал, но 2010 г. приключват имуществените разпореждания,
те са имали прекрасната възможност да предявят иск по чл. 45 от ЗДД,
съответно солидарно срещу всички, които считат, че са причинили това
12
увреждане и да си получат парите обратно. Както вече се спомена, можеха и
да прекратят и договора и да искат връщане на платеното по него, да
предприемат всякакви гражданско-правни действия. Те обаче не ги
предприемат тези гражданско-правни действия и свидетелят Ч. казва пред
първата съдебна инстанция: „знаех, че ако не си потърсиш правата до 5
години, има давност, а вече бяха минали 3 години и половина, К. ми каза, че
парите са у нея, но не ми ги върна“. Какво чака свидетелят повече? Да отиде
Д. до С. в градинката да ги иска и да ги вземе парите в плик от К. ли?
След това Ч. твърди, на следващо място при същия разпит, след 2
страници - на стр.795, Ч. твърди, че е нямало никаква пречка да отидат
двамата до банката и К. да му върне обратно парите, но тя все не го е правела.
Значи пострадалите от самото начало на този процес са били наясно, ако е
имало измамливи действия, то кое е лицето, което ги е въвело в тези
измамливи действия. Нищо не предприемат по отношение на това лице към
момента, в който гражданският иск е предявен, изтекли са 5 години от
момента, в който те са узнали, че парите се намират у К. и евентуално тя не
ги е превела - така, както се твърди според обвинението, в банковата сметка
на фирмата. При това положение аз считам, че точно наказателният процес,
използван вместо гражданския процес и затова съдът с едни, бих казала
напълно противоречащ на принципите на давността и на уредбата на
давността в ЗЗД начин е приел, за съвместно разглеждане и се е произнесъл
по граждански иск, който е погасен по давност и пострадалите, които са
предявили този граждански иск, са заявили пред съда, че са знаели, че са в
края на давността и въпреки всичко са предприели да търсят отговорност на
К. по наказателноправен път. Наред с това, както казах вече и самата лихва
при непозволено увреждане, която също е компенсаторна, а не мораторна,
следваше да бъде присъдена само за последните три години преди датата на
присъдата, а не за целия този период от 2010 година тука в т. 15 виждам на
искането си, че съм допуснала грешка във връзка с годината – написала съм
2020, а всъщност това е 10.08.2010 г, когато е датата на последното
имуществено разпореждане.
С оглед на това, уважаеми апелативни съдии, аз считам, че са
множество нарушенията и на процесуалния, и на материалния закон. Моля ви
да възобновите производството по делото, което към настоящия момент не е
13
установило обективната истина и правилно приложимото материално право.
ОСЪДЕНАТА О. П. К. (за лична защита): Изцяло поддържам всичко,
което каза адв. Е.Н.. Само искам да кажа няколко думи. Има много факти,
които още от досъдебна фаза не бяха разгледани и държа на това да бъдат
разгледани. Поставих майка си в такава ситуация, която държа също да
добавя само нещо относно Ч. , която каза, че не знае, че това е майка ми,
самата комисионна от нея към мен беше платена в банкова сметка, която
съдът изобщо дори това не погледна. Моля за възобновяване на делото, за да
може тези факти да бъдат разгледани.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, ще ви моля да оставите
без уважение като неоснователно искането за възобновяване на НОХД №
3317/2016 год. на X н.с. на Районен съд - П., което е направено от осъдената
О.К.. В искането се релевират съображения досежно допуснати съществени
процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и явна
несправедливост на наложеното наказание.
Считам, че искането е неоснователно. По отношение на направените
възражения досежно допуснати съществени процесуални нарушения, считам,
че при прегледа на материалите по делата би могло да се направи извод, че са
спазени всички процесуални изисквания по допускане, събиране и проверка и
оценка на доказателствата и доказателствените средства по делото.
Както първоинстанционният, така и въззивният съд са формирали
фактическите си изводи за извършеното деяние с участието на К. в въз основа
на пълно, всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства по
делото, което е гарантирало и предвид правилността на вътрешното им
убеждение, за да постановят съдебните си актове. И двете инстанции по
фактите са обсъдили всестранно и логично с оглед тяхното съдържание
доказателствените източници по делото, като всички доказателства са били
подложени на внимателна и задълбочена проверка по смисъла на чл. 107, ал. 5
НПК, като считам, че не се констатира превратно и изопачено тълкуване на
доказателствата от страна както на районния, така и на окръжния съд или
надценяване, или подценяване на някои от доказателствата и това в пълна
степен се отнася до показанията на пострадалите Ч.И, по отношение
показанията на свидетеля Ц., а също така и досежно обясненията на
подсъдимата К., които са надлежно обсъдени и логично преценени, с оглед
14
тяхната достоверност и обективност, така и с оглед съпоставянето им с
останалите доказателствени източници по делото. И двата съдебни състава са
изложили убедителни съображения относно доказателствата, показанията на
посочените по-горе свидетели, а също така и по отношение обясненията на
подсъдимата К., с оглед двояката им правна същност.
Надлежно са обсъдени и противоречията между гласните доказателства
относно главния доказателствен факт, като и двете инстанции са дали
убедителен отговор кои от свидетелските показания кредитират за
правилното изясняване на делото от фактическа страна и поради какви
обстоятелства не приемат за правдиви и от значение за разкриването на
обективната истина.
Считам, че съдът е спазил в пълнота изискванията на чл. 305 ал. 3 от
НПК за дължимата аргументация и обосноваване на приетите за категорично
установените фактически изводи по делото. Що се касае до наведените
възражения от страна на защитата досежно доклада пред въззивната
инстанция, че не съответства на изискванията на чл. 331, ал. 2 НПК следва да
се посочи, че отразяването в протокола от съдебното заседание на
извършения доклад е по стандартния за съдебната практика начин, а именно
„докладва се делото“, което обаче е формално нарушение, което дори и да се
отклонява от принципа на публичността, не е довело до нарушаване на
правото на осъдената, тъй като страните са били запознати както със
съдържанието на присъдата, а и при надлежното администриране на
въззивната жалба са били запознати както с протеста на прокуратурата, също
така и със съдържанието на присъдата и с всички други останали документи,
сезиращи въззивната инстанция. Касае се до формално, а не до съществено
нарушение на процесуалните правила. В тази връзка по същия начин е
формално и нарушението досежно допускането до разпит на подсъдимата.
Подсъдимата е присъствала в заседанието пред въззивната инстанция и във
всеки един момент е можела да даде обяснения по отношение на фактите и
обстоятелствата, за които същата би желала да даде обяснения.
Считам, че всички останали съображения от страна на защитата за
възобновяването досежно допуснати процесуални нарушения със
съображения за необосноваността на атакуваната присъда, които не са
предмет на разглеждане в настоящата инстанция. В случая Апелативният съд
15
не е съд по фактите и не може да установява нови фактически положения, тъй
като е обвързан с фактическите рамки, поставени от редовните инстанции и
именно поради тази причина настоящият съд не може да пререшава въпроси
за достоверността на доказателствата или да събира нови такива.
Що се касае до твърденията, че обвинителният акт не отговарял на
изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК, то същото макар и да беше обосновано от
страна на защитата със съответните аргументи, следва да се посочи, че
съгласно константната практика на съда, с влизането в сила на определението
на съда по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК се преклудира възможността
досежно възраженията относно допуснатите нарушения при изготвяне на
обвинителния акт.
Считам, също така, че по отношение на направените възражения
досежно нарушения на материалния закон, същите са несъстоятелни. Не е
налице доказателствена непълнота относно лицето, извършило
инкриминираното деяние. Правилно и убедително както въззивната, така и
първата инстанция съответно са аргументирали становището си относно
субективната и обективна страна на инкриминираното деяние. Видно от
материалите по делата, за да се приеме факта на авторството на деянието,
съдебните инстанции са се позовали предимно на гласните доказателства,
като са ги обсъдили в тяхната взаимовръзка, а също така са обсъдили и
наличните противоречия. Няма да се спирам обстойно върху всичките
възражения, които бяха изложени от страна на защитата. Считам, че и двете
съдебни инстанции са изложили подробни съображения досежно
извършеното престъпление, като същите са дали убедителни отговори на
възраженията, които са били направени от страна на защитата както пред
първата, така и пред втората инстанция, както по отношение на твърденията
за допуснати нарушения на материалния закон, така и за допуснати
съществени процесуални нарушения.
Считам, че наложеното наказание на подсъдимата К. е съобразено с
изискванията на чл. 36 НК. В тази връзка и двете инстанции са изложили
подробни съображения. Също така и по отношение на продължителността на
воденото наказателно производство. Считам, че също така са неоснователни
развитите от страна на защитата доводи досежно въпроса дали е изтекла или
не давността за гражданския иск. В тази връзка и двете инстанции са се
16
позовали на съдебната практика, изложили са аргументираните съображения
в тази насока, поради което считам, че доводите на защитата в тази насока са
неоснователни, като изцяло се присъединявам към изложеното от двете
инстанции в тази насока.
Именно с оглед на изложените съображения, уважаеми съдии, ще ви
моля да оставите без уважение като неоснователно искането за възобновяване
на наказателно дело № 3317/2016 г. на Районен съд - П..
АДВ. Н. /реплика/: Аз съм изненадана от това, че неоснователно било
твърдението ми, че лицето не било известно от самото начало. Такова
твърдение не съм излагала. Твърдя, че от самото начало лицето е било
известно. Друг е въпросът дали е субект на престъпно деяние, на обикновен
деликт или на облигационно правоотношение, но не съм твърдяла, че лицето,
което е извършило някакви действия по отношение на пострадалите Ч.И, е
било неизвестно. Точно обратна е тезата. И на следващо място, никъде в
искането не съм се позовала на необоснованост. Нещо повече, на всяко
твърдение, което съм се свързвала с пороци на формирането на вътрешното
убеждение на съда, съм посочила конкретния текст от НПК, който е нарушен.
Тоест всичко това попада в твърдението за допуснати съществени
процесуални нарушения, но не и на необоснованост.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНАТА О.К.: Аз моля да бъде
възобновено делото, за да може фактите да се погледнат реално и подробно.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със
съдебния си акт в срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 09:58 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
17