МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 1558/13.12.2019г. по НАХД № 5232/2019г. по описа на БРС
Съдебното
производство по НАХД № 5232/2019г. по описа на БРС е образувано по повод
постановлението на Районна прокуратура гр.Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на
обвиняемия П.С.П. с ЕГН **********, роден на ***г***, българин, българско
гражданство, средно специално образование, женен, месторабота: спасител на плажа,
неосъждан/реабилитиран/, с адрес: гр.Бургас, ж.к.*, ул.“*№ 29, ет.4, ап.десен,
за това, че на 04.07.2019г. в гр.Бургас, „***“, управлявайки велосипед марка
„GIANT“, по непредпазливост причинил на К.Й. ***, блъскайки го с велосипеда,
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява ключица, довело до
трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от около 1,5-2
месеца при обичаен ход на оздравителния процес- престъпление по чл.133, предл. „второ“, вр. чл.129, ал.2
от НК
Пред районния
съд делото протече по реда на Глава 28 НПК, като с оглед становищата на
страните, в хода на съдебното производство съдът се ползва от възможността по
чл. 378, ал.2 НПК.
В хода на
съдебните прения прокурорът от БРП поддържа предложението, така както е
внесено. Счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна
всички признаци на престъпния състав, което се доказва от приобщените в
съдебното производство доказателства и доказателствени
средства. Счита, че са
налице предпоставките за приложението на чл.78а НК, като с оглед всички
смекчаващи вината обстоятелства, предлага на същия да бъде наложено наказание –
„Глоба” в размер на 1000 лева.
Упълномощеният защитник на
обвиняемия – адв. Р.П. – БАК изтъква наличието на
множество смекчаващи обстоятелства, като моли за налагане на минимално
наказание.
Обвиняемият заявява, че стореното
му тежи и моли за налагане на минимално наказание.
Бургаският
районен съд, като съобрази становището на страните и прецени събраните в
наказателното производство доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
намира следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият П.С.П. с ЕГН **********, е роден на ***г***, българин, българско
гражданство, средно специално образование, женен, месторабота: спасител на
плажа, неосъждан/реабилитиран/, с адрес: гр.Бургас, ж.к.*, ул.“*№ 29, ет.4,
ап.десен.
На 04.07.2019г.
около 08.00-08.30ч. свидетелят К.Й. * излязъл от дома си, находящ
се в гр.Бургас, ж.к.“*“, бл.53, и тръгнал на разходка по ул.“Места“ в посока „***“
. Прекосил пешеходната пътека на кръстовището на ул.“Места“ и бул.“24 - ти
черноморски пехотен полк“ и навлязъл в парка. Вървял бавно в дясната част на
пешеходна алея. По същото време по ул.“Места“ в посока „***“ се движел обв. П.С.П. управлявайки велосипед марка „Giant“. Прекосил
пешеходната пътека намираща се на кръстовището на ул.“Места“ и бул.“24-ти
черноморски пехотен полк“ и продължил движението си в „***“ по алея с пътен
знак указващ движение само на пешеходци. Обв.П.
работел като спасител на плажа в кв.“Сарафово“ и отивал на работа. Управлявайки
велосипеда си по асфалтираната пешеходна алея, на около 40 метра от пешеходната
пътека, в посока детска площадка на „Лукойл“, обв.П.
приближил в гръб св.К.*, изгубил контрол над велосипеда и го блъснал, при което
и двамата паднали върху алеята. При падането, пострадалият К.* получил счупване
на лява ключица, довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник
за срок от около 1,5-2 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Обв.П.П. се обадил от мобилния си
телефон с № *на тел. 112 и съобщил за случилото се. В близост до
мястото на произшествието, на установъчен пункт на
ул.“Поморийска“ изпълнявали служебните си задължения свидетелите *и *- на
длъжност „старши полицаи“ при Пето РУ - Бургас. Обв.П.
отишъл при тях и обяснил за блъснатия от него пешеходец. Св.*подал сигнал за
случая на ОДЧ при ОДМВР - ***и разпоредил на обв.П.
да се върне на местопроизшествието за да изчака служител от Сектор „Пътна
полиция“. Междувременно на място пристигнал екип на ЦСМП и пострадалия К.* бил
отведен в „УМБАЛ-Бургас“. Мястото на произшествието било посетено от св.*- мл.автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Бургас. Той извършил проверка на обв.П.П., а по-късно и на св.К.* - за употреба на алкохол, като
техническото средство отчело нулеви показатели и за двамата. Св.Аспарухов
изготвил констативен протокол и схема на произшествието.
От заключението
на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че
пострадалият К.Й. * получил счупване на лява ключица, която е била обездвижена
с ортеза, което увреждане отговаря да е получено при
падане върху рамо и притискане на същото към неравен терен. Травмата е довела
до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от около 1,5-2
месеца, при обичаен ход на оздравителния процес.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа
обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на
основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно: показанията на свидетелите: К.* (л. 6-7
и л. 49 от ДП); св. *(л. 8 ДП), св. *(л.
9 ДП), св. *(л. 10 и л. 84 ДП), св. *(л. 11 и л. 85 ДП), св. *(л. 12 ДП), св. *(л.
53 от ДП), св. *(л. 83 от ДП), както и обясненията на обв.
П. (л. 82 от ДП), справка съдимост (л. 11 от съдебното производство); протокол
за оглед на местопроизшествие (л.13-14 и л. 54-55 от ДП); констативен протокол
за ПТП /л. 31-32 от ДП/; заключенията на изготвените по делото СМЕ (л. 20-21 от
ДП) и СТЕ (л. 59-61 от ДП), както и от останалите писмени доказателства.
Съдът направи оценка на
горепосочените доказателствени източници на основание
чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните
изводи:
Съдът кредитира изцяло
свидетелските показания на всички гореизброени свидетели, доколкото ги намира
за логични, последователни и взаимнодопълващи се.
Съдът не намира никакви причини да се съмнява в добросъвестността им, поради
което и кредитира изложеното от тях. Въпросните показания намират своята опора
и в приложените по делото и описани по-горе писмени доказателства, поради което
и съдът ги използва при изграждане на вътрешното си убеждение.
Съдът цени и всички приобщени и
описани по-горе писмени доказателства. Против приемането им не са депозирани
никакви възражения, поради което и съдът ги оценя като достоверни и ги взима
предвид при формиране на вътрешното си убеждение.
Съдът основава своето решение и
на заключенията на изготвените на досъдебното производство експертизи, които са
компетентно извършени и отговарят изчерпателно и достатъчно пълно и ясно на
поставените въпроси.
По делото не са налични
противоречиви доказателствени материали, които
съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага
съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
От правна страна:
На база на така установените
факти, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и
субективна страна съставът на престъплението по чл. 133, предл.
2, вр. с чл. 129, ал.2 НК.
Обект на
престъплението са обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност
на отделната личност.
В конкретния
случай, от обективна страна безспорно на инкриминираната дата и място
обвиняемият е управлявал велосипед, като с него е блъснал пострадалия, който от
своя страна е паднал на терена, получавайки описаните наранявания.
На следващо
място от обективна страна, съдът счита, че е налице и последното съставомерно обстоятелство, а именно в следствие на
поведението на велосипедиста да е настъпила „средна телесна повреда”. Съгласно
задължителните указания на ВС в ППВС
3/1979г. счупването на лява ключица безспорно е реализирало
медико-биологичния признак „трайно затруднение на движението на горния ляв
крайник” по смисъла на чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 НК,
доколкото е довело до невъзможност крайникът да осъществява нормалната си
функция за срок по-дълъг от 30 дни (в случая за срок от около 1,5-2 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес), т.е. – налице е „средна телесна повреда”
по смисъла на НК.
На последно
място съдът счита, че в случая е налице и причинно-следствена връзка между
поведението на обвиняемия и така причинената средна телесна повреда, доколкото
именно блъскането с велосипеда е довело до падането на пострадалия на земята, а
от там и до счупване на лява ключица.
От субективна страна деянието е
извършено при по-леко укоримата от двете форми на
непредпазливостта – небрежност (несъзнавана непредпазливост), доколкото обв. П. не е
предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В частност обв. П. не е предвиждал, че в следствие на движението си с
велосипеда ще реализира ПТП с пострадалия, доколкото същият не го е възприел навреме,
но от конкретиката на обстоятелствата (движение по
пешеходна зона) е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването им.
По наказанието:
За извършеното престъпление по
чл. 133, предл. 2, вр. с
чл. 129, ал.2 НК законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до
една година или пробация. В същото време по отношение
на обвиняемия П. са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване
от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1.
за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години,
когато е непредпазливо;
2.
с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3.
към процесната дата обвиняемият П. е неосъждан и
не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел
IV от НК.
4.
престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; обвиняемият не е била в пияно състояние, нито са
налице множество престъпления;
Съгласно константната практика на
ВКС, когато са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е
длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1
от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет
хиляди лева, като съдът при всички случаи следва да събере и доказателства
относно материалното положение на обвиняемия.
При определяне
на конкретния размер на наказанието съдът отчете както отегчаващите, така и
смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемия следва да се
отчете фактът, че същият до настоящия момент няма каквито и да е данни за
извършени криминални прояви, а също и че не е осъждан (действително,
предпоставка за прилагането на привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето
да не е осъждано, но в разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ
характер, а лицето не е осъждано за каквито и да е престъпления). На следващо
място, деянието е извършено при по-малко укоримата
форма на непредпазливост – небрежност. Също така, обвиняемият е оказал пълно
съдействие на органите на досъдебното производство и в съдебно заседание изрази
съжаление за стореното. Накрая, веднага след инцидента е потърсил съдействие от
държавни органи за оказване на помощ на пострадалия. Поради тези съображение,
отчитайки и имотното състояние на подсъдимия, който към момента е безработен,
съдът счита, че спрямо обв. П. следва да се наложи
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в минимален размер,
а именно – „Глоба” в размер на 1000 лева.
Настоящият
състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма степен би
постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал.3 НПК, когато съдът намери обвиняемия/подсъдимия за виновен, го осъжда да
заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай по делото има
доказателства за сторени на досъдебната фаза разноски в размер на 142,80 лв. (сто
четиридесет и два лева и осемдесет стотинки), представляваща заплатени в хода
на досъдебното производство възнаграждения на вещи лица, поради което и
обвиняемият следва да бъде осъден да ги заплати в полза на ОДМВР-гр.Бургас.
Същият на основание чл. 190, ал.2 НПК следва да заплати по сметка на РС-***и
сумата от 5,00 (пет) лева за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.
Мотивиран от горното и на
основание чл.378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови решението си.
Да се съобщи на страните, че
мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с
оригинала: Д.Б.