Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 558
гр. Перник, 27.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети декември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Слава
Георгиева
при съдебния
секретар Е. В., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно
дело № 643 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
124б, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).
Образувано е по
жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ***№
***, представлявано от Е.И. М.*** против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № ЗПД-5800-543/32-279919 от 30.09.2019г. на директора на
Териториална дирекция (ТД) „Югозападна“
(ТД) към Агенция „Митници“ (АМ). С
оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
„запечатване на обект“ – бензиностанция ***, находящ се в ***, главен път С. –
Р.***, стопанисван от „“ ЕООД, за срок от 1 (един) месец и е забранен достъпът
до обекта.
В жалбата се
сочи, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена при съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, в несъответствие с целта на закона,
при неспазване на установената форма и е немотивирана. На посочените основания
се иска да се отмени.
В открито
съдебно заседание жалбоподателят, се представлява от адвокат К. Ч.***, от
АК–София. Поддържа жалбата. Пледира същата да се уважи като се отмени заповедта.
Излага доводи, че имуществената санкция, наложена с наказателното постановление
е заплатена, поради което мярката следвало да се прекрати. Прави искане
за присъждане на направените по делото разноски. Представя списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по
жалбата–директор на Териториална дирекция „Югозападна“ към Агенция „Митници“, за
представител изпраща юрисконсулт М. Я.*** и юрисконсулт Н. В.. Оспорват жалбата. Юрисконсулт Я.*** пледира
същата да се отхвърли като неоснователна. Подробни аргументи излага в
представени в съдебното заседание писмени бележки. Прави искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта
на жалбата:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация
срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима и се дължи разглеждането й по същество.
Административен
съд – Перник, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По фактите:
На 29.01.2019г.
митнически служители извършили проверка във връзка със спазване разпоредбите на
ЗАДС и Правилника за прилагане на ЗАДС в търговски обект – бензиностанция, находяща
се в ***, главен път С. – Р.***, стопанисван от „“ ЕООД.
Във връзка с
резултатите от проверката на 15.04.2019г. Д. Ц. Х.-инспектор в Централно
митническо управление (ЦМУ) на АМ, в присъствието на свидетелите А. В. Ж.и Н. С.
Н., съставил на „“ ЕООД, акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) по чл. 117, ал. 1 във вр. с
чл. 94, ал. 1, т. 2 от ЗАДС за това, че на 29.01.2019г., в резервоар на
станцията за зареждане с горива, стопанисвана от дружеството, се съдържат
„тежки масла“, различни от газьол–„тежки горива“, съдържащи биодизел, с
тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,1% - общо 4 780 кг.
На основание
съставения АУАН № 850/15.04.2019г. е издадено наказателно постановление (НП) №
1223/2019/12.09.2019г. от директора на Главна дирекция „Митническо разузнаване
и разследване“ в ЦМУ към АМ, с което на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр.
с чл. 117, ал. 1 от ЗАДС, за нарушаване на забраната по чл. 94, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, на „“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 (пет
хиляди) лева, на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС стоката, предмет на
нарушението е отнета, както и на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС дружеството
е лишено от правото да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от 1 (един)
месец в обекта.
Във връзка с
така издаденото наказателно постановление, с което за
извършено административно нарушение по чл. 117, ал. 1 във вр. с чл. 94, ал. 1,
т. 2 от ЗАДС, на основание чл. 124а, ал. 1 е наложено административно наказание
„лишаване от право“ да упражнява дейност с акцизни стоки, М. Г. М. - директор на ТД „Югозападна“ към АМ, е издал процесната заповед
№ ЗПД-5800-543/32-279919 от 30.09.2019г., с която на основание чл. 124б, ал. 1
от ЗАДС, е наложил на „***“ ЕООД, ПАМ-„запечатване на обект“–бензиностанция ***,
находящ се в ***, главен път С. – Р.***, стопанисван от „***“ ЕООД, за срок от
1 (един) месец, както и на основание чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС е забранен
достъпът до обекта.
По делото е
представена и приета административната преписка по издаване на оспорваната
заповед № ЗПД-5800-543/32-279919 от 30.09.2019г. От нея се установява, че НП и
ЗНПАМ са връчени на 04.10.2019г. и на същата дата наложената с НП имуществена
санкция в размер на 5 000 лв. е
заплатена. Поради тази причина обектът
на жалбоподателя не е запечатан.
До приключване
на съдебното дирене не се представиха доказателства, от които да е видно
образувано ли е административно наказателно производство по отмяна на
наказателното постановление и съответно същото на какъв етап е.
Гореописаната фактическа обстановка се възприе от
представената административна преписка и допълнително представените от страните
и приети по делото документи, всичките те като неоспорени от страните се ценят като годни
доказателства.
По основателността:
При така установените факти, настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на настоящото съдебно производство е
индивидуален административен акт–заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по реда на чл. 124б от ЗАДС.
Съгласно чл.
124б, ал. 2 от ЗАДС (в ред. ДВ, бр. 98/2018г.) принудителната административна
мярка запечатване на обекта, където нарушението е извършено, се налага с
мотивирана заповед на директора на компетентното митническо учреждение или на
оправомощено от него длъжностно лице. Съгласно § 1, т. 25, б. „в“ от Закона за
митниците (ЗМ) „митнически учреждения“ са вкл. териториалните управления.
Според чл. 7, ал. 1 от Устройствения правилник на АМ (ред. ДВ, бр. 2/2019г.)
Агенцията е структурирана в Централно митническо управление и в териториални
дирекции: Тракийска, Югозападна, Дунавска, Северна морска и Южна морска.
Съобразно така цитираната нормативна рамка компетентен да приложи ПАМ по чл.
124б от ЗАДС по отношение на жалбоподателя е директорът на ТД „Югозападна“,
каквато длъжност заема и издателят на процесната заповед, съгласно заповед №
7070 от 13.05.2019г. на директора на Агенция Митници. Следователно оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган и не са налице основания за отмяна на атакуваната
заповед в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е в
писмена форма. Съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК във връзка с чл.
124б, ал. 2 от ЗАДС - наименование на органа, който я издава, наименование на
акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на
адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок, ред за обжалване и подпис на
издател. В текста на заповедта се съдържат фактическите основания, обосноваващи
налагането на ПАМ, включително фигурира фактическото обстоятелство, че същата
се основава на издадено наказателно постановление, с което е наложена
имуществена санкция. Описаните в мотивите на заповедта факти относно
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление за конкретно
нарушение на ЗАДС са достатъчни, за да се направи извод, че административният
акт съдържа фактически основания. Едновременно с това посочено в заповедта е и
възприетото от органа материалноправно основание за прилагане на ПАМ. С оглед
на това се приема, че заповедта е и мотивирана. Не се констатират отменителни
основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
В производството
по издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, такива, които ако не бяха допуснати,
биха довели административния орган до различни фактически и правни изводи. Само
подобни нарушения се оценяват като съществени, респ. само подобни нарушения
биха могли да обосноват извод за незаконосъобразност на административния акт. Не се
констатират отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК.
Съгласно чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС при
налагане на административно наказание по чл. 124а от ЗАДС се прилага и ПАМ –
запечатване на обекта или обектите, където нарушението е установено, за срок от
един месец.
Съгласно чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС, при
налагане на ПАМ по чл. 124а, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта на
нарушителя, а наличните стоки, с изключение на тези, които са предмет на
нарушение, се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице в срок,
определен от органа, наложил принудителната административна мярка. Съгласно ал.
2 на с. чл., когато отстраняването на стоките по ал. 1 е свързано със
значителни затруднения и/или със значителни разходи могат по разпореждане на
административния орган да се оставят в
обекта на отговорността на нарушителя.
От анализа на разпоредбата на чл. 124б,
ал. 1 от ЗАДС следва извод, че предпоставка за налагане на процесната ПАМ е
преди това да е наложено административно наказание „лишаване от право да се
упражнява определена професия или дейност“ в обекта, в който нарушението е
установено – такова, по чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС. И тъй като разпоредбата на чл.
124б, ал. 1 от ЗАДС е императивна, административният орган е длъжен, при
налагането на наказание по чл. 124а от ЗАДС да наложи конкретната ПАМ, т. е.
органът действа в условията на обвързана компетентност. Предпоставка за
издаването на заповед за налагане на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС е
единствено налагането на административно наказание по чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС,
което се осъществява с издаването на наказателно постановление по реда на глава
III, раздел IV от ЗАНН във вр.
с чл. 128 от ЗАДС (което в случая е доказано) не и влизането в сила на същото.
Единствено отмяната на НП би било основание за отмяна на издадена на основание
чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС заповед, поради отпадане на фактическото основание за
издаването й. Към настоящия момент няма данни наказателното постановление да е
отменено с влязло в сила съдебно решение.
При издадено наказателно постановление за
извършено нарушение измежду посочените в нормата на чл. 124а от ЗАДС, с наложено
административно наказание, и налагане на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС,
административният орган, отново при условията на обвързана компетентност,
забранява достъпа до обекта, съгласно чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС.
Предвид съдържанието на цитираните
нормативни разпоредби и установеното по фактите се налага извод, че материалноправните предпоставки за
налагане на ПАМ в процесния случай са налице. Това е така, защото с посоченото в заповедта
НП, на жалбоподателя са наложени имуществена санкция на основание чл. 117, ал.
1 от ЗАДС и лишаване от право да упражнява определена дейност за срок от един
месец на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС. Налице е първата материалноправна
предпоставка за налагане на ПАМ. Нарушението
по чл. 117, ал. 1 във вр. с чл. 94, ал.
1, т. 2 от ЗАДС, е извършено в търговски обект–бензиностанция, находяща се в ***,
главен път София – Радомир, стопанисван от „***“ ЕООД. По отношение на същия
този обект е наложена и ПАМ, поради което е налице и втората материалноправна
предпоставка на чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС. Предвид горното налагането на
процесната ПАМ е материално законосъобразно.
Налагането на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС императивно предпоставя, на основание чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС, и
налагането на забрана за достъп до обекта на нарушителя–несамостоятелна мярка,
чиято законосъобразност зависи от налагането на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС,
както и предпоставя издаването на разпореждане относно наличните стоки в обекта
(с изкл. на стоките – предмет на нарушението). Предвид установената по-горе
процесуална и материална законосъобразност на наложената с процесната заповед
ПАМ, налице е материалноправната предпоставка и за инкорпориране в заповедта за
налагане на ПАМ на забрана на достъпа до обекта и на разпореждане относно
наличните в обекта, в който нарушението е извършено, стоки. Законосъобразно е
наложена забраната по чл. 124в от ЗАДС и е издадено разпореждането по чл. 124в,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗАДС.
Предвид горното съдът намира, че административният орган, съответно на установените факти, е приложил
мярката основано в материалноправните разпоредби. При издадено наказателно
постановление, с наложено административно наказание по чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС
във вр. с чл. 117, ал. 1 във вр. с чл. 94, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, са били налице
материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ по реда на чл. 124б от ЗАДС. Оспорената заповед,
съответства на чл.
22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях. Административният акт е съобразен и с целта на закона, поради което
няма нарушение на чл. 6 от АПК. С оглед
на изложеното не се налага отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 4 и т. 5
от АПК.
Не се споделят аргументите на
жалбоподателя касателно оперативна
самостоятелност. При издадено НП с налагане на административно наказание по чл.
124а ЗАДС, налице е обвързана компетентност на административния орган за
налагане на ПАМ, при наличие на предпоставките по чл.
124б, ал. 1 от ЗАДС и съответно на чл.
124в от ЗАДС, като органът е длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ
при издадено НП. В случая основанието за издаване на заповедта е налице.
Възможността,
която законодателят е предоставил в чл. 124б, ал. 5 от ЗАДС касае изпълнението
на процесния административен акт. Следва да се отбележи, че няма пречка
наказаното лице да плати имуществената санкция за да спре по този начин
изпълнението на ПАМ и въпреки това да обжалва законосъобразността на
наказателното постановление. В тези случаи при отмяна на наказателното
постановление административно-наказващият орган ще дължи връщане на платената
санкция. Именно законът е този, който обвързва плащането на санкцията по
невлязло в сила наказателно постановление с изпълнението на ПАМ, наложена въз
основа на същото наказателно постановление. Успоредно с това заплатената
имуществена санкция е взета предвид от органа и именно поради заплащането й не
са предприети действия по запечатване на обекта.
Въз основа на
изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в
предвидената форма и при съответствие с материално-правните разпоредби и целта
на закона. Жалбата срещу заповед за налагане на ПАМ №
ЗПД-5800-543/32-279919 от 30.09.2019г., издадена от директора на Териториална
дирекция „Югозападна“ към Агенция „Митници“ е неоснователна и същата ще бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на делото ответната страна
има право на разноски. Разноски за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
своевременно са претендирани до приключване на съдебното дирене. Жалбоподателят
ще бъде осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 100.00
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.
143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл.
144 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), във връзка с
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Е.И. М. – управител против заповед за налагане на ПАМ №
ЗПД-5800-543/32-279919 от 30.09.2019 г., издадена от директора на Териториална
дирекция „Югозападна“ към Агенция „Митници“, като неоснователна.
ОСЪЖДА „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Емил
Иванов Методиев да заплати на Териториална дирекция „Югозападна“ към Агенция
„Митници“ съдебни разноски в размер на 100.00 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен
административен съд на Република България.
Съдия: