Решение по дело №1872/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1903
Дата: 28 октомври 2020 г.
Съдия: Анелия Илиева Харитева
Дело: 20207180701872
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1903/28.10.2020г.

 

Град Пловдив, 28.10.2020 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

                                  Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1872 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „ДИ ХРИ НА“ ООД против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-371-0073841 от 03.07.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект – кафе-аперитив, находящ се в град Асеновград, *****, стопанисван от „ДИ ХРИ НА“ ООД, ЕИК *********, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

Според дружеството-жалбоподател заповедта е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон – издадена преждевременно преди връчването на наказателното постановление и в нарушение на чл.187, ал.4 ЗДДС. Иска се отмяна на оспорената заповед или алтернативно намаляване на срока на запечатването.

Ответникът чрез процесуалния си представител моли да се отхвърли жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права са неблагоприятно засегнати от заповедта, и в 14-дневния преклузивен срок от нейното съобщаване, извършено на 14.07.2020 г. Жалбата е против заповед за налагане на принудителна мярка, която съгласно чл.186, ал.4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на АПК. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че при извършена оперативна проверка на 29.06.2020 г. на кафе-аперитив *****“, находящ се в град Асеновград, *****, стопанисван от „ДИ ХРИ НА“ ООД, за която е съставен протокол за извършена проверка от същата дата (л.26-28), е констатирано, че при извършената контролна покупка, платена в брой, не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговаряща на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., а е бил издаден нефискален бон – бележка от нефискален принтер.

При проверката контролните органи са установили положителна касова разлика от 137 лева между наличните парични средства в касата и маркираните във фискалното устройство.

Въз основа на констатациите от проверката е издадена оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-371-0073841 от 03.07.2020 г.  – предмет на настоящото съдебно производство, като е преценено, че наличието на административно нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС за налагане на мярката.

В хода на съдебното производство не са ангажирани нови доказателства. Следователно между страните няма спор по фактите. Спорът е относно правилното приложение на материалния закон.

При така установените факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Чл.118, ал.1 ЗДДС въвежда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон).

В изпълнение на чл.118, ал.4, т.4 ЗДДС министърът на финансите е издал Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, чийто чл.3, ал.1 установява задължение за всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ.

Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

При тази правна регламентация и с оглед липсата на издаден в деня на проверката фискален бон за контролната покупка следва да се приеме, че в настоящия случай са налице всички елементи от хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка запечатване на обект. Липсата на фискален бон или касова бележки за извършената от проверяващите контролна покупка е категорично и безспорно доказано, който факт дружеството-жалбоподател не оспорва.

След като е осъществен фактическият състав на административно нарушение по чл.185 ЗДДС, административният орган налага принудителната административна мярка по чл.186 ЗДДС, като действа в условията на обвързана компетентност или задължителна администрация, т.е., административният орган не разполага с правомощие да преценя дали да наложи мярката или да извърши друго действие, съответно да издаде друг акт.

Прилагането на принудителните административни мерки по чл.186, ал.1 ЗДДС не е обвързано с установяване на реална вреда за бюджета, поради което с факта на извършване на нарушението се осъществява хипотезата, обуславяща налагането на мярката. В този контекст дори последващото издаване на фискален бон (какъвто в случая не е издаден) не отстранява вече осъщественото нарушение и не изключва необходимостта от налагането на принудителната административна мярка. По аргумент от чл.22 ЗАНН една от целите за налагане на принудителни административни мерки е превантивна и с оглед нейното постигане, за да преустанови дружеството незаконосъобразната си дейност по неотчитане на приходи, процесната мярка се явява съответна на този законодателен приоритет.

В този смисъл не е нарушен и принципът на чл.6, ал.2 АПК, установяващ задължение административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Запечатването на търговския обект не засяга други права и законни интереси на дружеството-жалбоподател извън целените – преустановяване на дейността за един кратък период от време, който е минимално необходим и през който период дружеството ще има възможност да преосмисли и реорганизира дейността си съобразно изискванията на ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., така че да се постигне целта на закона – да се преустанови извършването на други нарушения на фискалната дисциплина, водещи до неотчитане на приходи в бюджета.

Налагането на принудителната административна мярка запечатване на обект е основание за прилагане на втората принудителна административна мярка по чл.187, ал.1 ЗЗДС – забрана на достъпа до обекта. Нормата е императивна, органът по приходите действа в условията на обвързана компетентност, като няма право на преценка относно необходимостта от прилагането на мярката по чл.187, ал.1 ЗДДС. Тази преценка е извършена предварително от законодателя и затова при налагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 следва да бъде наложена също и мярката по чл.187, ал.1 ЗДДС.

Не се споделя единственото възражение на дружеството-жалбоподател за преждевременно издаване на оспорената заповед преди връчване на наказателното постановление и в нарушение на чл.187, ал.4 ЗДДС, съгласно който принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Производството по издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка и производството по издаване на наказателно постановление, макар и обусловени от един и същ юридически факт – извършеното административно нарушение, са две самостоятелни производства, които се развиват по различен процесуален ред и съвсем независими едно от друго. Законодателят е обвързал единствено продължителността на изпълнението на наложената мярка с плащането на глобата или имуществената санкция за същото нарушение, довело до прилагането на принудителната мярка. Законодателят обаче не е поставил като условие за издаване на заповедта за прилагане на принудителната мярка неплащането на глобата или имуществената санкция.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед съдът констатира, че заповедта е издадена от компетентен орган – началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, упълномощена със заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП (л.19), в предвидената от закона форма на мотивирано решение и съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2 АПК, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона, която е да не се допускат от страна на жалбоподателя нови административни нарушения на фискалната дисциплина.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството да заплати на НАП сумата 100 лева на основание чл.143, ал.4 АПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДИ ХРИ НА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Асеновград, *****, представлявано от управителя Р.Д.Р., против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-371-0073841 от 03.07.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект – кафе-аперитив, находящ се в град Асеновград, *****, стопанисван от „ДИ ХРИ НА“ ООД, ЕИК *********, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

ОСЪЖДА „ДИ ХРИ НА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Асеновград, *****, представлявано от управителя Р.Д.Р.,  да заплати на Националната агенция по приходите сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

Административен съдия: