РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 13 .01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, ІV - ти
състав в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ИНА РАЙЧЕВА
при
секретаря ................ ДИАНА МИХАЙЛОВА …..............….като
разгледа докладваното от съдията ……..............……адм. дело № 712 ................. по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.68, ал.6 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Образувано е по жалба на К.П.В. ***,
срещу решение рег.№ 3393р- 13458/2/ от 29.10.2019 г. на началника на Второ РУ –
Русе при ОД на МВР, съдържащо отказ за
издаване/подновяване/ на разрешение за съхранение, носене и употреба на един
брой огнестрелно оръжие за самоотбрана – пистолет „Макаров“. В жалбата се поддържат
твърдения, че оръжието му е необходимо за самоохрана, тъй като е бивш служител
на МВР, получавал заплахи и закани от лица от криминалния контингент, ромите от
местността „Буйна Яна“ имали негативно
отношение към него, защото поддържал добри отношения с полицаите и се стараел
да им предава информация за посегателствата в тази местност. Твърди още, че не
бил извършвал нарушения на законите в областта на регулиране на тези отношения
и не бил злоупотребявал с оръжието. Поддържа оплаквания, че е неправилен
мотивът за постановения отказ, свързан Иска от съда да постанови решение, с
което да отмени отказа на административния орган. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата чрез
процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна, а направения
отказ на директора, за основателен, тъй като в тежест на жалбоподателя е да
установи наличието на факти и обстоятелства, обосноваващи необходимостта за
самоохрана. Позовава се и на нормата на чл.74, ал.1 ЗОБВВПИ, установяваща
правилото, че при осъществяване на дейност по охрана, ангажирането в нея
служители не я извършват с лично оръжие. Иска жалбата да бъде оставена без
уважение като се потвърди издадения индивидуален административен акт.
Претендира направените по делото разноски.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните,
събраните по делото доказателства и след направената служебна проверка
за законосъобразност съгласно чл.168, ал.1 АПК, съдът прие за установено
следното:
По
допустимостта:
Оспореното решение е било
връчено лично на жалбоподателя
на 31.10.2019 год.(л.3 от преписката),
а жалбата е входирана в деловодството на административния орган на 05.11.2019 г. - същата
е депозирана от надлежна страна-адресат,
с правен интерес и в рамките на законоустановения срок, предвид които обстоятелства производството е
процесуално допустимо.
По фактите:
Не се спори, че оспорващият е титуляр
на разрешителен административен акт за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси №20140071309, издаден на 30.09.2014 г. със срок
на валидност до 29.09.2019 г. – л.24-25 от адм.преписка.
Със заявление по образец УРИ
3393-00-3245 от 22.08.2019 г. К.В. е поискал от Началника на Второ РУ при ОД на
МВР–Русе подновяване на срока за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие-пистолет „Макаров“, калибър 9 мм. Към заявлението са приложени редица документи,
изискуеми по специалния закон - документ за платена такса, декларация за
съхраняване на оръжието в условията на чл.98, ал.1 и ал.2 ЗОБВВПИ,
удостоверения за психологическа годност, за техническа годност на огнестрелно
оръжие, документ от стрелбищен комплекс за проведена учебна стрелба на
06.08.2019 г. Жалбоподателят прилага и служебна бележка за работата му като
държавен служител в ОД на МВР-Русе до 01.12.1986 г. – л.17 от преписката, свидетелство
за съдимост (л.20 от преписката), удостоверение изх.№2491/26.07.19 г. за липса
на повдигнати срещу него обвинения по неприключили наказателни
производства(л.22 от преписката).
По подаденото заявление била
извършена проверка, в рамките на която не са били установени нарушения или
действия и поведение, сочещи на неспазване на обществения ред – справка и
докладна записка на л.13-14 от преписката.
На 24.09.2019 г. оспорващият
получава уведомление изх.№339300-3498/12.09.2019 г., издадено на осн. чл.83,
ал.2 ЗОБВВПИ, с което му се указва да отстрани непълнота в подадените
необходимите документи, като посочи съществуване на основателна причина за
подновяване срока на разрешителното за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие.
На същата дата Кр.В. саморъчно
написва, че основателната причина за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие е за самоотбрана и работа към охранителна фирма.
Жалбоподателят се е запознал с всички
материали по преписката (л.5 от преписката), като подава възражения, в което
изтиква доводи за получаване на заплахи от лица от криминалния контингент във
връзка с работата му като служител на МВР и в по-голямата част от годината
обитава имот в м.“Буйна Яна“, където ежедневно се извършват посегателства върху
имоти, както на негови съседи, така и на собствения му имот. С това обосновава
наличието на причина да му бъде издадено/подновено разрешението за оръжие.
Изрично се е позовал на нормата на чл.78, ал.2 ЗОБВВПИ.
На 29.10.2019 г., началникът на Второ
РУ при ОД на МВР-Русе издава сега оспореното решение рег.№ 3393р- 13458/2/, с
което е постановен отказ за подновяване на разрешение за съхранение, носене и
употреба на късо нарезно огнестрелно оръжие. Административният орган излага
подробни мотиви за отказа, като същината се съдържа в съображенията при
обсъждане наличието на визираната от законодател в чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ отрицателна
предпоставка за издаване на разрешение. Обсъдени са наведените от жалбоподателя
доводи в писменото му възражение. Допълнително са посочени установените данни
от служебната проверка в масивите на МВР, които установяват, че жалбоподателят
е пострадал от престъпления – кражба от гараж през 1999 г. и 2000 г.
Предвид установените в хода на
административната фаза на производството данни, административният орган приема,
че по преписката липсват установени конкретни данни за съществуването на реална
заплаха за личността или имущество на жалбоподателя, което изключва наличието
на основателна причина, обосноваваща по несъмнен начин издаването на
разрешително за нов 5-годишен срок.
По
делото са допуснати гласни доказателства. От разпита на полицейски служител на
Първо РУ при ОД на МВР-Русе се установява обстоятелството, че жалбоподателят е
подавал сигнали за възприети от него противозаконни действия.
По правото:
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният
административен акт заповед е издадена от надлежен орган, в рамките на предоставената
му компетентност, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал.5 от ЗОБВВПИ. При
издаването й са спазени административно-производствените правила, въведени от
специалния закон, като на жалбоподателя е дадена пълна възможност да отстрани
непълнотата в представените документи и посочи възраженията си след запознаване
със съставените при проверката документи, т.е спазени са основни принципи в
административния процес - за истинност, равенство на процесуалните възможности
за участие, за достъпност, пълнота и достоверност на информацията.
Настоящият
състав намира оплакванията в жалбата за противоречие на оспорения
административен акт с материалния закон за неоснователни.
Контролът
върху дейностите с огнестрелните оръжия и боеприпасите, както и условията
и редът за издаване на разрешения за упражняването им е уреден със специалния закон - ЗОБВВПИ.
С оглед високата степен на риск от обществена безопасност при извършване на този вид
дейности, свързани с носене,
съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, нормативната
регламентация е императивна и стриктното й съблюдаване е условие за
законосъобразност на постановяваните административни актове по приложението на
въведения разрешителен режим.
На основание
чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ за получаване на разрешение за съхранение,
носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие/късоцевни огнестрелни оръжия
и боеприпаси за тях държавните
служители от системата на МВР с прекратено служебно правоотношение, с изключение
на тези, на които е наложено дисциплинарно наказание "уволнение",
подават до директора на ГДОП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по
постоянен адрес, заявление по образец, в което се посочват видът и количеството
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях.
По случая е относима нормата на
чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ,
съгласно която разрешения за придобиване, съхранение и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма
основателна причина –
самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по
несъмнен начин обосновава издаването на разрешение., която по
несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.
Трайната съдебна практика и анализът
на посочените текстове от закона налагат извод, че физическото лице, което
иска издаване на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие,
трябва в писмен вид да изложи конкретни факти за наличието на своето специално
качество по чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ и
обстоятелства, които да подкрепят да обосноват несъмнено извод, че неговите или
на членове на семейството му, живот, здраве и имущество са персонално застрашени
по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие
и необходимите за ползването му боеприпаси. Наличието на такава нужда,
представляваща основателна причина, е въведена от законодателя като необходима
предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването и притежанието
на огнестрелно оръжие. В тежест на лицето, подало искане за издаване на
разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, да обоснове (т. е. - да
заяви и подкрепи с убедителни доказателства) своята необходимост от
осъществяване на дейността за
самоотбрана - по арг. на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Това
законодателно разрешение подкрепя извода за стриктния характер на нормите,
регламентиращи режима на носене и употреба на огнестрелно оръжие.
От друга
страна, в конкретния случай разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от цитирания закон (посочена в писменото възражение на
оспорващия) не води автоматично до задължение за компетентния
орган в случаите на подаване на заявление от бивш служител на МВР за издаване
на разрешение, свързано с дейностите, регламентирани в този закон, да издаде
такова. Цитираната норма
не създава привилегия за издаването на такова разрешение за държавните
служители от Министерството на вътрешните работи с прекратено служебно
правоотношение. Обстоятелството, че жалбоподателят
е бивш служител на МВР следва да бъде отчетено, но за формиране на преценката
на административния орган има основно значение наличието на необходимост от
придобиване на оръжие. Следователно за заявителя остава задължението да докаже
необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие. При липсата на данни за
непосредствена или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и
имуществото на
оспорващия и неговото семейство, необходимостта от придобиване
на оръжието не е обоснована и доказана.
В
конкретния случай, административния орган действа в условията на оперативна
самостоятелност и разполага със самостоятелна преценка в рамките на
предоставените му правомощия да се произнесе по направено искане, съобразно формираното
у него вътрешно убеждение като преценява и наличието на целесъобразност, а
последното не подлежи на съдебен контрол.
С
оглед на горното, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при
спазване на материалноправните норми и не са налице релевираните от
жалбоподателя доводи.
При
извършената служебна проверка от съда по чл. 168 АПК във вр. чл. 146 АПК и
данните по делото се установява, че процесното решение е издадено от надлежния
административен орган, в рамките на предоставената му компетентност, при
спазване на установената форма, административнопроизводствените правила и
правилно приложение на материалноправните разпоредби в съответствие с целта на
закона, поради което същото се явява законосъобразен административен акт, а
жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съгласно
своевременно направено искане от ответника за присъждане на съдебни разноски,
същите следва да се определят съобразно разпоредбата на чл.143, ал.4 АПК вр.
чл.78, ал.8 от ГПК, предвид препращането с (чл.144 АПК, съгласно която в полза
на юридически лица се присъжда възнаграждение, когато са били защитавани от
юрисконсулти. Съгласно чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ на
ответната се следват разноски в размер на 100 лв.
Водим от горното
и на основание чл.172, ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на К.П.В. срещу Решение рег.№ 3393р- 13458/2/от 29.10.2019 г. на Началника на Второ РУ при
ОД на МВР, относно отказ за издаване/подновяване на разрешение за съхранение,
носене и употреба на един брой огнестрелно оръжие за самоотбрана.
ОСЪЖДА К.П.В. *** да заплати на ОД на МВР – Русе сумата 100 лв. (сто лева) представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: