Определение по дело №625/2023 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 684
Дата: 15 ноември 2023 г. (в сила от 15 ноември 2023 г.)
Съдия: Татяна Любенова Коцева
Дело: 20237080700625
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

684

 

гр. Враца, 15.11.2023 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, троен състав, в закрито заседание на 15.11.2023 г. през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия  КОЦЕВА адм. дело № 625  по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.88 от Изборния кодекс /ИК/, вр.  чл.98, ал. 2, чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Ц.Н.В. ***, чрез * Х.Х. от АК – *** срещу Решение № 142-МИ/29.10.2023 г. на Общинска избирателна комисия – ***, с което   във връзка с писмо изх. № МИ-15-1116/29.10.2023 г. на ЦИК са упълномощени трима от членовете на ОИК–***, съвместно с председателя на СИК № ********* да направят 80 броя копия на бюлетина за избор на кмет на ***, които да номерира с последователна номерация, следваща последния номер на заявения тираж.

Съдът, като прецени жалбата и изложеното в нея, във връзка с приложените доказателства, приема следното:

Административното производство е образувано по жалба на Ц.Н.В. ***   против Решение № 142-МИ/29.10.2023 г. на ОИК – ***.

С писмо изх. № МИ-22-650/03.11.2023 г., ЦИК е уведомила настоящият жалбоподател, че Решение № 142-МИ/29.10.2023 г. на ОИК – *** е прието в изпълнение на указание на ЦИК в писмо изх. № МИ-15-1116/29.10.2023 г. на ЦИК, има организационен характер и не подлежи на обжалване.

Решение №142-МИ/29.10.2023 г. на ОИК – *** не представлява годен предмет на съдебен контрол, поради което подадената срещу него жалба се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

При постановяване на оспореното решение ОИК – *** е упражнила своите правомощия по чл. 87, ал.1 ИК, които не са поставени в зависимост от волята на избирателите или на кандидатите в съответния избор.

Законодателят изрично е посочил решенията на ОИК, които подлежат на обжалване пред съда. Останалите решения в процедурата по провеждане на изборите следва да се преценяват по правната им характеристика - дали представляват административни актове или са част от действията, предвидени по закон за издаване на актове в процеса на произвеждане на изборите и определяне на изборния резултат.

В настоящия случай, ОИК е издала Решение № 142-МИ/29.10.2023 г. в изпълнение на правомощието и задължението си по чл. 87, ал.1  ИК, което е длъжна да издаде, за да продължи процедурата по избора. С него само се обезпечава произвеждането на конкретния избор, но не се довършва процедурата по избора, поради което този акт е част от производството, подготвящ крайния акт и като междинен, не самостоятелен - такъв по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, не подлежи на контрол, по аргумент от чл. 64 АПК, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В Изборния кодекс не е предвидено обжалване на решенията на ОИК, което обезпечава изборния процес. 3а тези решения, които не са административни актове, не е приложима и общата клауза за обжалваемост, предвидена в нормата на чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България.

Решението, съгласно нормите на ИК, не подлежи на самостоятелно обжалване и по реда на  чл. 88  ИК.

По така изложените съображения жалбата е недопустима за разглеждане на основание  чл.159, т.1 АПК. Недопустима е за разглеждане и на основание  чл.159, т.4 от АПК, поради липса на правен интерес от оспорването.

В разглеждания случай липсват активно легитимирани лица, които да притежават законово защитен правен интерес от обжалване на поставеното решение на ОИК – ***. Съгласно чл.147 АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Правният интерес е понятие, което се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита на засегнати права, свободи и законни интереси. В съдебната практика и теорията е трайно установено разбирането, че правният интерес трябва да е пряк, личен и непосредствен. За да е пряк правният интерес, следва със самата отмяна на оспорения административен акт да бъде отстранена щета или да се предотврати настъпването на щета от изпълнение на административния акт. Правният интерес трябва и да е непосредствен, т. е. административният акт трябва да засяга правната сфера на оспорващия, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за жалбоподателя. Наличието на правен интерес от оспорването, породен от засягане по негативен начин правната сфера на конкретния оспорващ субект, е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното обжалване на всеки административен акт.

В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че настоящият жалбоподател, в качеството му на кандидат за кмет на *** е оспорил Решение № 157-МИ/30.10.2023 г. но ОИК – ***, с което е обявен за избран Кмет на кметство ***, на първи тур  и  пред АдмС – Враца е образувано адм. дело № 616/2023 г., което към момента не е приключило с краен съдебен акт.

Писмо № МИ 22-650/3.11.2023г. на ЦИК  има уведомителен характер и не подлежи на съдебен контрол.

За пълнота на изложението настоящият състав посочва, че постановеният в това производство съдебен акт също не подлежи на  инстанционен контрол.

В  чл.58, ал.3 ИК, към който препраща  чл. 88, ал. 2  ИК, не е посочено, че определенията за прекратяване на производството поради недопустимост на жалбата срещу решенията на ЦИК, респективно на ОИК в хипотезата на  чл. 88, ал. 1 от ИК са окончателни. Същевременно обаче в  чл. 58 и  чл. 88 ИК липсва препращане към АПК относно реда на обжалване. С оглед предметния обхват на изборния кодекс, липсата на изрично препращане към реда на АПК при разглеждане на жалби срещу актове на ЦИК и ОИК и законодателното решение за окончателност на съдебното решение, установената съдебна практика безпротиворечиво приема, че в хипотезата на чл.58, ал.3 от ИК необжалваеми са всички съдебни актове.

Предвид изложеното жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Воден от горното и на основание  чл.159, т.1 и т.4  АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ц.Н.В. ***, чрез * Х.Х. от АК – *** срещу Решение № 142-МИ/29.10.2023 г. на Общинска избирателна комисия – ***.  

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 625/2023 г. по описа на АдмС-Враца.

 

Определението не подлежи на обжалване, като препис от същото се изпрати на жалбоподателя.   

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.