№ 86
гр. , 1*.11.*0*1 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ц.Т.М.
при участието на секретаря Г.С.И.
като разгледа докладваното от Ц.Т.М. Административно наказателно дело №
*0*11860*00194 по описа за *0*1 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Постъпила е жалба от „В.И.К.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: град С., бул. „Р.“ № **, представлявано Н. Г. Н. –
Управител, срещу Наказателно постановление № **/ 30.07.*0*1 г. на
Директора на Б.Д. „И.Р.“ (БД ИБР), с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
*00, ал. 1, т. * от Закона за водите /ЗВ/ е наложена на дружеството
„имуществена санкция“ в размер на **0.00 лева (сто и петдесет лева) за
нарушение по чл. 44, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/. Жалбоподателят намира
издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, необосновано и
моли да бъде отменено изцяло.
Б.Д. „И.Р.“ (БД ИБР), чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Районна прокуратура – П. не взема становище по жалбата.
Районен съд – П., след като обсъди събраните доказателства по делото и
ведно с доводите на страните, намира за установено следното:
На *3.0*.*0*1 г. е извършена проверка на повърхностен воден обект –
1
дере В. *, десен приток на р. В. /десен приток на р. Т./, посредством
водохващане, разположено в землището на село А., СО, в труден планински
район в Ц.Б., стопанисван от: „В.И.К.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление: град С., бул. „Р.“ № **, представлявано Н. Г. Н. –
Управител, за което е съставен констативен протокол № ПЗ-085 от инж. А.Г.
на длъжност „главен експерт“ при БД ИБР – П. и инж. Г. ИВ. Д. на длъжност
„главен експерт“ при БД ИБР – П., и на проверката е присъствало лицето К.К.
на длъжност „ръководител район – П.“ към „ВиК“ ЕООД, проверката е
извършена във връзка с питейно-битово водоснабдяване на гр. П../л.19,л.*0/ В
констативния протокол са отразени следните констатации: водовземането от
повърхностните води на дере В. * се осъществява посредством следните
съоръжения: бетонов праг преливник с решетка за отделяне на листа и клони,
подаването на необходимото водно количество се осъществява посредством
савак, откъдето водите постъпват в приемна камера – утаител, същата е
надземна покрита с бетонова плоча, от приемната камера водата постъпва в
събирателна шахта, където се отвеждат водите от двете водохващания, за
измерването на отнетите и подадени водни маси от повърхностни води – дере
В. * няма монтирано водомерно устройство и не бе възможно замерването на
моментния дебит на отнетите водни количества, водовземното съоръжение се
експлоатира от „ВиК“ ЕООД С., за правото на водовземане от повърхностен
воден обект – дере В. * за питейно – битовото водоснабдяване на гр. П., обл.
С. дружеството няма издадено разрешително съгласно Закона за водите.
Видно от покана изх. № ПО-0*-83/ 08.04.*0*0 г. на БД ИБР, че е
изпратена покана до г-н Н.Н. – Управител на „В.И.К.“ ЕООД, за явяване на
*6.04.*0*1 г. от 13:00 до **:00 часа в БД ИБР – изнесено работно място в гр.
П., при главен експерт в Дирекция „К.“ – А.Г., за съставяне на АУАН във
връзка с констатираното нарушение./л.18/
По делото е представено известие за доставяне на поканата, която е
получена на 1*.04.*0*1 г./л.17/
На *6.04.*0*1 г. е съставен АУАН № *5 срещу „В.И.К.“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: град С., бул. „Р.“ № **,
представлявано Н. Г. Н. – Управител, за това, че: „При извършена проверка на
*3.0*.*0*1 г. от експерти на БД ИБР – П. и представители на „ВиК“ ЕООД –
С. на повърхностен воден обект – дере В. *, десен приток на р. В. /десен
2
приток на р. Т./, посредством водохващане, разположено в землището на село
А., СО, в труден планински район в Ц.Б., стопанисван от: „В.И.К.“ ЕООД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: град С., бул. „Р.“ №
**, представлявано Н. Г. Н. – Управител, на място бе установено, че
водовземането от повърхностните води на дере В. * се осъществява
посредством следните съоръжения: бетонов праг преливник с решетка за
отделяне на листа и клони, подаването на необходимото водно количество се
осъществява посредством савак, откъдето водите постъпват в приемна камера
– утаител, същата е надземна покрита с бетонова плоча, от приемната камера
водата постъпва в събирателна шахта, където се отвеждат водите от двете
водохващания, за измерването на отнетите и подадени водни маси от
повърхностни води – дере В. * няма монтирано водомерно устройство и не бе
възможно замерването на моментния дебит на отнетите водни количества,
водовземното съоръжение се експлоатира от „ВиК“ ЕООД С., за правото на
водовземане от повърхностен воден обект – дере В. * за питейно – битовото
водоснабдяване на гр. П., обл. С. дружеството няма издадено разрешително
съгласно Закона за водите и към настоящия момент в БД ИБР няма
предприета процедура от страна на дружеството за издаване на такова.“/л.10-
л.11/ В АУАН е посочено, че с горното дружеството – жалбоподател е
нарушило чл. 44, ал. 1 от ЗВ. АУАН е съставен в присъствието на двама
свидетели и е връчен на пълномощник на управителя на дружеството на
04.06.*0*1 г. Към АУАН е представено заверено пълномощно, с което г-н Н.
Г. Н. – Управител на „В.И.К.“ ЕООД е упълномощил Т.Г.Б. – юрисконсулт, да
представлява дружеството пред БД ИБР – П. и да подписва документи,
ангажиращи административно-наказателната отговорност на
дружеството./л.1*/ Към АУАН не са представени писмени възражения.
По делото са представени писма за водена кореспонденция /с известия за
доставяне/ между Кмета на Район „Н.“, О.С., гр. С. и Директора на БД ИБР
гр. П. относно връчване на АУАН № *5/ *6.04.*0*1 г. по надлежния ред./л.13-
л.17/
Наказателно постановление № **/ 30.07.*0*1 г. на Директора на Б.Д.
„И.Р.“ (БД ИБР) е издадено на 30.07.*0*1 г. срещу „В.И.К.“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: град С., бул. „Р.“ № **,
представлявано Н. Г. Н. – Управител, като в него е отразено, че същото се
издава въз основа на АУАН № *5/ *6.04.*0*1 г./л.8,л.9/ В наказателното
3
постановление е посочено, че: „При извършена проверка на *3.0*.*0*1 г. от
експерти на БД ИБР – П. и представители на „ВиК“ ЕООД – С. на
повърхностен воден обект – дере В. *, десен приток на р. В. /десен приток на
р. Т./, посредством водохващане, разположено в землището на село А., СО, в
труден планински район в Ц.Б., стопанисван от: „В.И.К.“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: град С., бул. „Р.“ № **,
представлявано Н. Г. Н. – Управител, на място бе установено, че
водовземането от повърхностните води на дере В. * се осъществява
посредством следните съоръжения: бетонов праг преливник с решетка за
отделяне на листа и клони, подаването на необходимото водно количество се
осъществява посредством савак, откъдето водите постъпват в приемна камера
– утаител, същата е надземна покрита с бетонова плоча, от приемната камера
водата постъпва в събирателна шахта, където се отвеждат водите от двете
водохващания, за измерването на отнетите и подадени водни маси от
повърхностни води – дере В. * няма монтирано водомерно устройство и не бе
възможно замерването на моментния дебит на отнетите водни количества,
водовземното съоръжение се експлоатира от „ВиК“ ЕООД С., за правото на
водовземане от повърхностен воден обект – дере В. * за питейно – битовото
водоснабдяване на гр. П., обл. С. дружеството няма издадено разрешително
съгласно Закона за водите и към настоящия момент в БД ИБР няма
предприета процедура от страна на дружеството за издаване на такова.“ В
наказателното постановление е посочено, че с горното дружеството „В.И.К.“
ЕООД е нарушило разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/.
Видно от наказателното постановление, че на дружеството – жалбоподател е
наложена „имуществена санкция“ в размер на **0.00 лева (сто и петдесет
лева) на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. *00, ал. 1, т. * от Закона за водите
/ЗВ/.
Видно от показанията на свидетелите А.К Г. – актосъставител, Г. ИВ. Д. –
свидетел при проверката и при съставянето на акта и А.В. Г.-М. – свидетел
при съставянето на акта /служители на БД ИБР – П./, дадени в с.з. на
0*.11.*0*1 г. /л.33-л.35/, че те поддържат фактическите констатации, отразени
в АУАН и констативния протокол.
По делото е представена заповед № РД-03-1*/ **.01.*0*1 г. на Директора
на БД ИБР – П., относно правомощията на актосъставителя А.К Г. да съставя
АУАН за нарушения по ЗВ./л.*1,л.**/
4
Наказателното постановление № **/ 30.07.*0*1 г. на Директора на Б.Д.
„И.Р.“ (БД ИБР) е връчено на „В.И.К.“ ЕООД на 05.08.*0*1 г., чрез известие
за доставяне, а жалбата против същото е изпратена по пощата на 1*.08.*0*1 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата на „В.И.К.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: град С., бул. „Р.“ № **, представлявано Н. Г. Н. – Управител,
срещу Наказателно постановление № **/ 30.07.*0*1 г. на Директора на Б.Д.
„И.Р.“ (БД ИБР), е подадена по реда и в сроковете на чл. 59 от ЗАНН, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се
явява неоснователна.
В хода на административнонаказателното производство по издаване на
наказателното постановление, което се атакува, не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, обуславящи отмяната му.
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на
акта за установяване на административно нарушение. Същият е съставен от
компетентен актосъставител, при съставянето му са спазени изискванията на
чл. 4*, чл. 43 и чл. 44 от ЗАНН. Наказателното постановление, издадено във
връзка с нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗВ, е издадено от компетентно
длъжностно лице. Не се констатираха нарушения на изискванията на чл. 57 и
сл. от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в сроковете,
предвидени от ЗАНН. По делото не се установиха визираните в жалбата
нарушения да са съществени, по безспорен начин е установено извършването
на нарушението.
По същество правилно е приложен и материалния закон. От събраните
по делото писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност,
съдът счита за доказано, че при описаната фактическа обстановка в АУАН и
НП, дружеството – жалбоподател е извършило състава на нарушение по чл.
44, ал. 1 от ЗВ, като на юридическото лице е наложена „имуществена
санкция“. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, визирани в жалбата
за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и
Наказателното постановление. В тежест на административнонаказващият
орган е да докаже, че на посочената дата и място, при описаната фактическа
обстановка, жалбоподателят е извършил визираното нарушение, което съдът
5
намира за доказано в настоящия процес. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал.
1 от Закона за водите /ЗВ/ „разрешително за водовземане се изисква във
всички случаи, освен в предвидените изключения по т. 1, т. * и т. 3 на чл. 44,
ал. 1.“ Съдът счита за доказано, че на посочената дата *3.0*.*0*1 г., за
повърхностен воден обект – дере В. *, десен приток на р. В. /десен приток на
р. Т./, за питейно – битовото водоснабдяване на гр. П., обл. С., който обект се
стопанисва от дружеството – жалбоподател „В.И.К.“ ЕООД, дружеството
няма издадено разрешително съгласно Закона за водите и към настоящия
момент в БД ИБР няма предприета процедура от страна на дружеството за
издаване на такова.“ Допуснотото нарушение е безспорно установено от
писмените доказателства и свидетелските показания, като съдът не
констатира съществени противоречия в събраните гласни доказателства по
делото. Установи се безспорно по делото, от КП № ПЗ 085/ *3.0*.*0*1 г., че
до *3.01.*0*0 г. водовземането от повърхностни води на дере В. *, за питейно
– битовото водоснабдяване на гр. П., обл. С., е осъществявано съгласно
условията на разрешително № 301**0/ *3.01.*006 г., издадено от Директора
на БД ИБР, със заявление вх. № РР-04-*7/ *5.10.*019 г. от дружеството е
внесена процедура за продължаване срока на действие на разрешителното,
което е отказано с решение № РР-****/ 08.04.*0*0 г. на Директора на БД ИБР,
поради неизпълнение на условията в разрешителното и неплащане на
дължими такси, към момента на проверката няма внесена нова преписка за
издаване на разрешително по реда на ЗВ. Съдът счита, че законосъобразно
административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на
жалбоподателя за допуснатото нарушение. В НП е посочено, че
имуществената санкция е наложена на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. *00,
ал. 1, т. * от Закона за водите /ЗВ/, като в конкретния случай на
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ към минималния размер
от **0.00 лева (сто и петдесет лева), предвиден в закона. Съгласно чл. *00,
ал. 1 от ЗВ „наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не
подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което
ползва води без необходимото за това основание или в отклонение на
предвидените условия в разрешителното или договора с количество до 1 л на
секунда - от **0 лв. до **** лв.“
Съдът не приема, че в случая се касае за маловажен случай по смисъла на
чл. *8 от ЗАНН. Според задължителната практика на ВКС, дадена с ТР № 1 от
6
1*.1*.*007г. преценката на административнонаказващия орган "за
маловажност" на случая по чл. *8 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен К.. За това дали нарушението е маловажно следва да се
изхожда от неговата малозначителност, а тя е в зависимост от обществената
му опасност, която може да не е налице или да е явно незначителна.
„Маловажен случай” по смисъла на чл. *8 от ЗАНН е този, който при
извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по –
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид. В конкретния случай не са
представени доказателства и не са налице обстоятелства, обуславящи по –
ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
административно нарушение в сравнение с обикновените случаи по чл. 44, ал.
1 от ЗВ, поради което не е налице хипотезата на чл. *8 от ЗАНН. Касае се за
формално нарушение, при което настъпването на вредоносни последици не е
елемент от фактическия му състав. Липсата на такива последици не се
преценява като смекчаващо обстоятелство, респ. като основание за преценка
на случая като маловажен. Деянието не се отличава с по – ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на други такива нарушения. Ето
защо съдът счита, че следва да потвърди обжалваното наказателно
постановление като законосъобразно.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, „В.И.К.“
ЕООД следва да заплати на БД ИБР – П. направените разноски по делото в
размер на 100 лева (сто лева), представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното Районен съд – П.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **/ 30.07.*0*1 г. на
Директора на Б.Д. „И.Р.“ (БД ИБР), с което на жалбоподателя „В.И.К.“ ЕООД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: град С., бул. „Р.“ №
**, представлявано Н. Г. Н. – Управител, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
*00, ал. 1, т. * от Закона за водите /ЗВ/ е наложена на дружеството
„имуществена санкция“ в размер на **0.00 лева (сто и петдесет лева) за
7
нарушение по чл. 44, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, „В.И.К.“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: град С., бул. „Р.“ № **,
представлявано Н. Г. Н. – Управител, да заплати на Б.Д. „И.Р.“ (БД ИБР – П.),
с адрес: град П., ул. „Янко Сакъзов“ № 35, направените разноски по делото в
размер на 100 лева (сто лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в четиринадесет
дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
С. област, по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8