РЕШЕНИЕ

 

Номер 260045               01.10 Година  2020           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, ХVIIІ състав

 

На 29.09. 2020  Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Александър Стойчев

 

                                                            Секретар:  Мая Крушева

 

като разгледа докладваните от Съдията т. дело номер 859 по описа за  2019 година намери за установено следното:

 

Искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „АСМ“ЕООД с ЕИК ********* твърди,че във връзка с осъществяваната от него дейност през 2018 г. и 2019 г. е влязло в търговски отношения с ответника „АГРОПРОФИ ЛЕНД“ЕООД-гр.Пловдив с ЕИК *********,при реализирането на които в качеството си на продавач ищецът продал на ответника стоки-семена,тор,препарати за растителна защита през 2019 г. на обща стойност 228 884,16 лв.Твърди,че към момента на подаване на ИМ ответникът не му е заплатил сума за продадените и доставени стоки в размер на 210 758,16 лв.,но ищецът претендира с предявения иск заплащането само на неплатените суми в общ размер от 125 738 лв. по описаните в исковата молба шест броя фактури- № 0610003227/21.03.2019 г., №**********/11.03.2019 г., № **********/25.02.2019 г., № **********/ 25.02.2019г., № **********/26.02.2019 г. и №**********/ 01.03.2019 г. Тези фактури,всяка от които на посочената в ИМ стойност,останали неплатени,въпреки настъпилия падеж на плащането им,с изключение на извършеното частично плащане по фактура №********** от 25.02.2019 г.,след което по същата фактура има неплатен остатък от 1766,72 лв.

Ищецът твърди още,че към процесните фактури са били съставени и описаните в исковата молба приемо-предавателни протоколи,чрез които се удостоверявало получаването на стоките,индивидуализирани във фактурите.А също твърди,че върху дължимата по всяка фактура сума,намалявана със съответното частично плащане,е дължимо и обезщетение за забавено плащане на основание чл.86,ал.1 ЗЗД,което ищецът е изчислил за периода от датата на падежа по съответната фактура до датата на подаване на ИМ,като отделният дължим размер и период на начисляване на лихвата върху неплатената главница по всяка фактура са посочени в исковата молба,а посоченият там общ размер на лихвата за забава е 6050,35 лв.

При тези основни твърдения,изложени в исковата молба,ищецът е поискал да се постанови съдебно решение,с което да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 125 738 лв.,представляваща неплатена цена на продадени стоки по процесните фактури,а също да му заплати и сумата от 6050,35 лв.,представляваща законна лихва за забава върху неплатените главници по процесните фактури,изчислена от датата на падеж по съответната фактура,намалявана със съответното частично плащане,до датата на завеждане на исковата молба в съда-15.10.2019 г.Претендира и законната лихва за зачава от датата на завеждане на исковата молба в съда до датата на издължаване на дължимите суми.

Ответникът не е подал в законния срок отговор на исковата молба,не е взел становище по предявените искове и не е ангажирал доказателства в предвидените от закона срокове.

Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, ХVIII състав, като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Съгласно съдържанието на исковата молба и приложените документи- фактури и приемо- предавателни протоколи, очевидно се касае за сключен договор между страните с правните характеристики по чл.318 от ТЗ, а именно осъществена е търговска продажба, като критерият е субективен. Предмет на уговорката са били препарати за растителна защита. Липсата на нарочна облигация определя необходимостта да се уточни, че наличните периодични доставки на еднородни стоки между едни и същи страни на практика обективират едно правоотношение независимо, че са налице различни дати за изпълнение на задълженията на продавача и различни първични счетоводни документи.

Съгласно чл.327 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи. Доказателство за изпълнението задължението на ищеца са представените фактури и приемо – предавателни протоколи. Първите не са изобщо подписани, а вторите носят подпис както на *** И., така и на лица, за които липсват данни дали могат да волеизявяват от името и за сметка на ЮЛ. Тази непълнота в доказването е преодоляна от назначената по делото ССЕ. Същата установява, че всички процесни фактури са осчетоводени при ищеца. Съгласно чл. 182 от ГПК това е факт с правно значение, на който продавачът би могъл валидно да се позове. Наред с това очевидно ответникът е бил недобросъвестен и не е осигурил достъп до своето счетоводство, което от своя страна съгласно правилото по чл.161 от ГПК определя извод, че следва да се приеме, че фактурите са осчетоводени и при ответника. Ето защо и при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че искът е доказан и основателен. Респективно и акцесорната претенция за заплащане на неустойка също е основателна.

Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски съобразно правилото на чл.78, ал.1 от ГПК. Воден от така изложените мотиви Пловдивски Окръжен Съд, ХІХс.

 

                                                Р  Е  Ш  И

 

ОСЪЖДА „АГРОПРОФИ ЛЕНД“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр. Пловдив да заплати на „АСМ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр. Монтана на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.327 от ТЗ сумата от 125 738 лева представляваща стойността на продадените и доставени от ищеца на ответника стоки по следните фактури- № 0610003227/21.03.2019 г., №**********/11.03.2019 г., № **********/25.02.2019 г., № **********/ 25.02.2019г., № **********/26.02.2019 г. и №**********/ 01.03.2019 г., както и да заплати на осн. чл.86 от ЗЗД и сумата от 6050.35 лева дължимо мораторно обезщетение в размер на законната лихва за периода от падежа на всяка една от фактурите до подаване на ИМ в съда на 15.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата начиная от 16.10.2019г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „АГРОПРОФИ ЛЕНД“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр. Пловдив да заплати на „АСМ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр. Монтана сумата от 5921.53 лева направени деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.

                                                                 

 

 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :