№ 8483
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110173263 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск, предявен от Б. А. Т., ЕГН **********, с адрес в
****, чрез пълномощника му адв. И. Г. Д., АК – София, със съдебен адрес в **** против
„****” ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
управителя Д.М.Д..
Твърди се в исковата молба, че срещу ищеца е образувано и се води изпълнително
дело № 973 по описа за 2020 г. на Частен съдебен изпълнител Г.К. с взискател – ответното
дружество. Изпълнителното производство е образувано на 06.11.2020 г. въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 22.05.2017 г. по частно гражданско дело № 6263 по описа за
2017 г. на Софийски районен съд, 155-ти състав. С посочения изпълнителен лист ищецът е
осъден да заплати на „****“ ЕООД сумата в размер на 219.64 лева- главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2017 г. до окончателното плащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 71.19 лева за периода 27.01.2014г.-25.01.2017г.,
както и сумата в размер на 325 лева - разноски по делото. Вземането произтича от договор
за телекомуникационни услуги, сключен на 15.11.2013 г. между „Б.Т.К.“ и Б. А. Т. и
представлява стойността на предоставени телекомуникационни услуги за периода от
08.12.2013 г. до 07.06.2014 г. Преди подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, вземането е цедирано на заявителя в заповедното производство „****“ ЕООД, а
след издаването на изпълнителния лист и преди образуването на изпълнителното
производство е прехвърлено на ответното дружество „****“ ЕООД.
Ищецът твърди, че не дължи задължението по изпълнителния лист, издаден по
частно гражданско дело № 6263 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, 155-ти състав,
тъй като същото е погасено по давност. Претендира, че в случая е приложима разпоредбата
на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, тъй като вземанията са за лихва и за главница, която има характер
на периодични платежи. От датата на издаването на изпълнителния лист до датата на
образуването на изпълнителното производство е изтекъл срок по-дълъг от три години.
Освен това, Б. Т. претендира, че депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността, тъй като заповедното производството не е последвано от
исково такова по реда на чл. 422 от ГПК.
1
С тези обстоятелства, ищецът обуславя правния си интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на „****” ЕООД,
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя
Д.М.Д., че не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителен лист, издаден в
производството по частно гражданско дело № 6263 по описа за 2017 г. на Софийски районен
съд, 155-ти състав, а именно: сумата в размер на 219.64 лева - главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 31.01.2017 г. до окончателното плащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 71.19 лева за периода 27.01.2014 г. - 25.01.2017г., както и
сумата в размер на 325 лева - разноски по делото.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства.
В съдебно заседание процесуалният представител на Б. Т. депозира писмено
становище, с която заявява, че поддържа предявения иск и направените доказателствени
искания. Не сочи нови доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който изразява
становище за неоснователност за предявения отрицателен установителен иск. Излага
доводи, че в случая е приложим петгодишния давностен срок по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, който
не е изтекъл за периода от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение до
предприемането на действия по принудително изпълнение – запор на банковите сметки на
ищеца в „Първа инвестиционна банка“ АД.
С отговора ответникът моли за събирането на писмени доказателства.
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща законен или договорен
представител. Депозира писмено становище, с което поддържа възраженията и исканията,
направени в отговора.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гражданско дело №
6263 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, 155-ти състав, Б. Т. е осъден да заплати
на „****“ ЕООД – Варна сумата в размер на 219,64 лева (двеста и деветнадесет лева и
шестдесет и четири стотинки) - главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 31.01.2017 г. до окончателното плащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 71,19 лева (седемдесет и един лева и деветнадесет стотинки) за периода 27.01.2014 г. -
25.01.2017 г., както и сумата в размер на 325 лева (триста двадесет и пет лева) - разноски по
делото. Заповедта е влязла в законна сила на 10.05.2017 г. и въз основа на 10.05.2017 г. и въз
основа на нея е издаден изпълнителен лист от 22.05.2017 г.
С договор за цесия от 29.05.2019 г. вземането по заповедта за изпълнение е
прехвърлено от „****“ ЕООД на ответното дружество.
Въз основа на молба на ответното дружество от 06.11.2020 г. и горепосочения
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 973 по описа за 2020 г. на Частен
съдебен изпълнител Г.К., рег. № 924 и район на действие – Софийски градски съд. В хода на
изпълнителното производство са наложени запори върху трудовото възнаграждение на
ищеца (длъжник в изпълнителното производство) и върху банковите му сметки в „Първа
инвестиционна банка“ АД със запорни съобщения, връчени на третите лица на 30.12.2020 г.
и на 05.01.2021 г.
При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният отрицателен
установителен иск за допустим, но неоснователен, предвид следните съображения:
Исковата претенция е допустима. За ищеца е налице правен интерес за
установяването на недължимостта на процесното парично вземане. Б. Т. е длъжник по
изпълнително дело № 973 по описа за 2020 г. на Частен съдебен изпълнител Г.К., рег. № 924
2
и район на действие – Софийски градски съд и срещу него е издадена и е влязла в сила
заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 6263 по описа за 2017 г. на Софийски
районен съд, 155-ти състав. В този смисъл правната сфера на ищеца се явява накърнена
поради съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул срещу Б. Т., който
материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени
права, вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира (в този
смисъл Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о., ГК;
определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о., ТК; ).
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Давностният срок, с изтичането на който се погасява вземането на ответното
дружество към длъжника е петгодишен, съгласно разпоредбата на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД.
Приложението на чл. 117, ал. 2 ЗЗД по отношение на влезлите в сила заповеди за
изпълнение произтича от установителното им действие, предвидено с чл. 424 от ГПК, което
е аналогично на последиците от силата на пресъдено нещо на съдебните решения (в тази
насока решение № 476 от 22.07.2021 г. на САС по в. т. д. № 2250/2020 г.). Този срок започва
да тече от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение – 10.05.2017 г. и би следва да
изтече на 10.05.2022 г. Преди изтичането на петгодишния давностен срок, обаче, са
извършени действия по принудително изпълнение, прекъсващи давността, след което
започва да тече нова давност. Според съда, такива действия са образуването на
изпълнителното производство на 06.11.2020 г. и запорирането на вземания на длъжника Б.
Т. на 30.12.2020 г. и на 05.01.2021 г. (с получаване на запорните съобщения от третите
задължени лица). Считано от 05.01.2021 г. до датата на предявяване на иска, инициирал
настоящето производство и до приключване на устните състезания по делото, не е изтекъл
петгодишния давностен срок.
По гореизложените съображения съдът счита, че петгодишният давностен срок не е
изтекъл, поради което отрицателния установителен иск е неоснователен.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответното дружество разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста
лева).
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. А. Т., ЕГН **********, с адрес в ****, против „****”
ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя
Д.М.Д. иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите
по изпълнителен лист, издаден в производството по частно гражданско дело № 6263 по
описа за 2017 г. на Софийски районен съд, 155-ти състав, а именно: сумата в размер на
219,64 лева (двеста и деветнадесет лева и шестдесет и четири стотинки) - главница, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2017 г. до окончателното плащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 71,19 лева (седемдесет и един лева и
деветнадесет стотинки) за периода 27.01.2014 г. - 25.01.2017 г., както и сумата в размер на
325 лева (триста двадесет и пет лева) - разноски по делото.
ОСЪЖДА Б. А. Т., ЕГН **********, с адрес в **** да заплати на „****” ЕООД, ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Д.М.Д.
сумата от 300 лв. (триста лева) – разноски за адвокатско възнаграждение.
3
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4