Р E Ш Е Н И Е
№ 405
гр. Плевен, 12.07.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр. Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ЕЛКА БРАТОЕВА
2. КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията Господинов касационно административнонаказателно дело № 377/2021 год. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Депозирана е касационна жалба от ОД НА
МВР- ПЛЕВЕН, чрез юрк. Г. А., против Решение № 260128/05.04.2021 год.,
постановено по НАХД№ 2193/2020 г., по описа на Районен съд – Плевен, с което е
отменено Наказателно постановление № 20-0938-003663/06.10.2020 г. на НАЧАЛНИК
на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН. С горното НП по отношение на Ж.Г.А.
ЕГН ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3
от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено
нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.
С оспореното решение първостепенният съд е осъдил на
основание чл.63 ал.3 вр.ал.1 ЗАНН ОД на МВР-ПЛЕВЕН да заплати на Ж.Г.А. ЕГН **********
паричната сума в размер на 360 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В касационната жалба се излагат доводи, че решението на РС
– Плевен е неправилно и противоречи на материалния закон, поради което е
направено искане за неговата отмяна. Твърди се, че по отношение на ответника по
касационната жалба е издаден АУАН за две нарушения, а именно :
1.Управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред;
2.Спиране за
престой и паркиране върху или на по- малко от 5 м. от пешеходна пътека.
Във връзка с
установеното управление на МПС, нерегистрирано по надлежния ред преписката е
изпратена на РП – Плевен за преценка, с оглед данни за престъпление по чл.345,
ал.2 от НК, а административнонаказателното производство против лицето е
продължило по отношение на другото нарушение и е приключило с НП №
20-0938-001998/01.07.2020 год., с което по отношение на А. е наложено
административно наказание единствено за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП.
РП- Плевен се
е произнесла с Постановление за отказ за образуване на наказателно производство
№ 03158/2020 год. и е дала указания за ангажиране на административнонаказателна
отговорност по отношение на А. за нарушението, изразяващо се в управление на
нерегистрирано по надлежния ред МПС, в която връзка е издадено и процесното НП.
Същото е издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, поради което се твърди, че
изводите на въззивния съд, свързани с повторно наказване на ответника по
касационната жалба за същото деяние са неоснователни.
В заключение е
направено искане да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго,
с което се потвърди НП № 20-0938-003663/06.10.2020 г., издадено от НАЧАЛНИК на
СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН. Претендира се присъждане на
разноски.
Постъпил е
отговор на касационната жалба от Ж.Г.А. ***, подаден чрез адв. Д.Д., в който се
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност
на първостепенния съдебен акт. Споделят се доводите на РС – Плевен, свързани с
приложимостта на принципа ne bis in idem.
Твърди се, че с процесното НП ответникът по касационната жалба е санкциониран
втори път за същото деяние, за което е налице влязло в сила НП, поради което е
налице нарушение на правилата, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015
год. на ВКС по т.д. № 3/2015 год. Излагат се и съображения, че нарушението,
предмет на процесното НП не е доказано от субективна страна, доколкото няма
доказателства за това, че А. е знаел за прекратената регистрация на
управляваното от него МПС преди датата на проверката, приключила с издаване на
процесния АУАН, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на
оспореното НП.
В заключение е
направено искане да бъде постановено решение, с което да бъде оставен в сила
оспорения въззивен съдебен акт.
В съдебно заседание касаторът, р. пр., не се представлява.
Ответникът се представлява от адв. Д., който оспорва касационната жалба и поддържа доводите, изложени в депозирания от него отговор. Прави искане да бъде оставено в сила решението на РС – Плевен и претендира присъждане на деловодни разноски, за които представя списък.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Плевен изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага
решението на РС – Плевен да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съобразно
разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди
само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК
служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон.
С касационната жалба се оспорва единствено преценката на първостепенния съд, свързан с приложимостта на принципа ne bis in idem по отношение на нарушението, санкционирано с процесното НП, но не се оспорват доводите, свързани с неосъществяване на горното нарушение от субективна страна. Настоящият съд счита за нужно да отбележи, че оспореното НП е отменено на две основания, които са независими едно от друго, поради което оспорването само на едното от тях, в който смисъл е касационната жалба, обвързваща настоящата съдебна инстанция, очевидно няма как да доведе до желания от касатора резултат. Касационният съдебен състав напълно споделя доводите на РС – Плевен, свързани с неосъществяване на административното нарушение по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП от страна на А. от субективна страна, поради което и с оглед разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК не намира за нужно да ги повтаря в настоящия съдебен акт. В административнонаказателното производство тежестта на доказване е на административнонаказващия орган. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява обстоятелството, че към датата на установяване на административното нарушение А. е знаел за прекратяване на регистрацията на управляваното от него МПС.
Съобразно нормата на чл. 11 от ЗАНН, по
въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността,
формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на
общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Съобразно цитираната
препращаща норма, приложима се явява нормата на чл. 14, ал. 1 от НК, съгласно
която незнанието на фактическите обстоятелства,
които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление.
Съгласно ал.2 на същия законов текст разпоредбата се отнася и за
непредпазливите деяния.
Касационният съдебен състав намира за
неоснователни оплакванията на касатора,
свързани с приложението на принципа ne bis in idem от страна на РС – Плевен.
В хода на производството безспорно е установено, че се касае за т.нар. идеална съвкупност, при която с едно деяние са осъществени съставите на две административни нарушения. По отношение на едното от тях е налице влязло в сила НП. За другото нарушение, а именно това по чл.140, ал.1 от ЗДвП, административнонаказателната отговорност е ангажирана след влизане в сила на първото по ред НП, по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, след постановен отказ на РП – Плевен да образува наказателно производство. Ето защо първостепенният съд правилно е съобразил наличие на предпоставките, визирани в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК. Очевидно е налице влязло в сила НП за същото деяние, поради което са приложими правилата на т.1.2.3 от посоченото ТР и обстоятелството, че с горното деяние е осъществен състав и на друго административно нарушение е ирелевантно.
Ето защо решението на РС – Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение възнаграждение в размер на 360 лв. съобразно представения списък.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260128/05.04.2021 год., постановено по НАХД№ 2193/2020 г., по описа на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Плевен да заплати в
полза на Ж.Г.А., ЕГН ********** *** направени
разноски за производството пред касационната инстанция в размер на 360 лв.
/триста и шестдесет лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО. Преписи от решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.