Р Е Ш Е Н И Е
№…………./…………….2022 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на 15 април 2022 година, в състав:
СЪДИЯ:
ТОНИ КРЪСТЕВ
при
секретар Христина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 428 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно,
образувано по иск на „Скания Файнанс България" ЕООД срещу
„ЗС-Механизация" ЕООД, „Девня трейд" ООД и ТД на НАП Варна, за
признаване за установено между страните по делото, че „Скания Файнанс България“
ЕООД не дължи на „ЗС-Механизация" ЕООД 1/ сумата от 120 455,21 лева –
вземане за законна лихва върху сума в общ размер на 181 292,22 лева събрана
по изпълнително дело № 20107180400566 на ЧСИ Ст. К., което вземане се
претендира от „ЗС-Механизация" ЕООД въз основа на обратен изпълнителен
лист № 219/22.04.2016г. на Окръжен съд Варна, ТО, издаден на основание
Определение 4139/08.12.2015г. по т.д. № 2329/2011г. на ОС Варна и Определение №
270/19.04.2016г. по в.т.д. № 133/2016г. на Апелативен съд Варна, ТО; 2/ 2
500,00 лева адвокатски хонорар по изп.д. № 20187810400949 на ЧСИ Г. Д.,
представляващ претендирани разноски от взискателя „ЗС -Механизация" ЕООД;
3/ 7 705,08 лева – такси по изп.д. № 20187810400949 на ЧСИ Г. Д., с
взискател „ЗС -Механизация" ЕООД. Претендират се и съдебно-деловодните
разноски.
Ищецът
твърди в исковата молба, че в образуваното
производство по изпълнително дело № 20187810400949 на ЧСИ Г. Д. „ЗС-Механизация"
ЕООД претендира заплащане на законна лихва върху всяко от получените по
изпълнително дело № 20107180400566 на ЧСИ С. Д. плащания, считано от момента на
получаването им от „Скания Файнанс България" ЕООД до датата на образуване
на изпълнителното дело – 14.12.2018 г., или общо сумата от 120 455,21
лева,
Твърди се, че през 2015 г. в полза на
„ЗС - Механизация" ЕООД бил издаден ОИЛ за главницата по ч.гр.дело №
15994/2010 г. на PC Варна. Вземането за главница в размер на 181 292,22
лева било погасено изцяло чрез прихващане на 19/03/2015 г., а впоследствие това
прихващане било потвърдено и със съдебно решение. Вземането по обратния
изпълнителен лист било погасено изцяло, както следва: (1) чрез прихващане на
вземането на „Скания Файнанс България" ЕООД от „ЗС-Механизация" ЕООД,
установено с арбитражно решение по ВАД № 487/2011г. в размер на 162 482,25
лева, с вземане на „ЗС-Механизация" ЕООД от „Скания Файнанс България"
ЕООД, установено в обратен изпълнителен лист по ч.гр.дело № 15994/2010 г. на PC
Варна в размер на 196 247,23 лева, до размера на по-малкото, към
19.03.2015г. - датата на издаване на обратния изпълнителен лист. След тази
компенсация в полза на кредитора бил налице остатък от вземане към „Скания
Файнанс България"ЕООД в размер на 33 760,99 лева. Тази сума също била
погасена (2) чрез прихващане на вземане на „Скания Файнанс България" ЕООД
от „ЗС-Механизация" ЕООД по влязло в сила арбитражно решение в
производството по ВАД № 163/2014г. в размер на 157 004,26 лева – главница
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба (24.03.2014 г.) до пълното изплащане на вземането, с остатъка от
вземане на „ЗС-Механизация" ЕООД от „Скания Файнанс България" ЕООД,
установено в обратен изпълнителен лист по ч.гр.дело № 15994/2010г. на PC Варна,
в размер на 33 760,99 лева, до размера на по-малкото, към 19.03.2015г. –
датата на издаване на обратния изпълнителен лист. След извършеното прихващане
вземането по обратния изпълнителен лист за главница било погасено изцяло към
19.03.2015 г.
След като вземането за главница било
погасено към датата на издаване на обратен изпълнителен лист 219/22.04.2016г.
на Окръжен съд Варна, с който е присъдена законна лихва върху погасената главница,
то тази законна лихва не била дължима, защото вземането за лихва е акцесорно
вземане. Не можело да се начислява и претендира законна лихва за периода от
време след погасяването на главницата.
Освен това, акцесорното вземане за
законна лихва не се дължало от „Скания Файнанс България" ЕООД на
„ЗС-Механизация" ЕООД, тъй като било прехвърлено с договора за цесия от
„ЗС-Механизация" ЕООД на „Девня трейд" ООД.
На следващо място ищецът твърди, че е
отправил с исковата и допълнителните молби в настоящото производство изявление
за прихващане на вземането на „ЗС-Механизация" ЕООД по обратен
изпълнителен лист № 219/22.04.2016г. на ОС Варна с насрещно вземане на „Скания
Файнанс България" ЕООД в размер на остатъка от вземането от
123 243,27 лева – главница ведно със законната лихва върху остатъка от
24.03.2014 г., което вземане произтича от изпълнителен лист № 215/09.05.2018г.,
издаден на ищеца от Окръжен съд Варна по ч.т.д. № 597/2018 г. до размера на
по-малкото от двете вземания.
На следващо място се твърди от ищеца,
че вземането за законна лихва по обратен изпълнителен лист № 219/22.04.2016г. е
погасено по давност, като давността е изтекла с изтичане на три години от началната дата на всяко
плащане получено по изпълнително дело № 20107180400566 на ЧСИ С. Д..
Ответникът
„ЗС-Механизация" ЕООД не
е подал отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът НАП е подал отговор
на исковата молба, в който излага становище за недопустимост и неоснователност
на исковата претенция.
Ответникът „Девня трейд" ООД
своевременно е подал отговор,
в който излага съображения за недопустимост и оспорва основателността на
предявения иск. Акцентира върху обстоятелството, че законната лихва по обратен
изпълнителен лист № 219/22.04.2016г. се дължи върху всяка събрана сума по
изп.д. № 20107180400566 на ЧСИ Ст. К.-Д., които общо формират главница в размер на 181 292,22 лева, и е
различна от законната лихва, събрана по същото изп. дело и включена в така
формираната главница.
Възразява, че твърдяното от ищеца извънсъдебно
прихващане не би могло да бъде извършено с изявление от месец май 2016 г., тъй
като към него момент това твърдяно вземане на „Скания Файнанс България"
ЕООД не е безспорно, нито изискуемо и ликвидно. Това вземане е станало безспорно,
изискуемо и ликвидно едва с влизане в сила на решение на АС при БТПП по В АД №
163/2014 г. на 08.01.2018 г. Възразява още, че
извънсъдебно прихващане не е могло да бъде извършено и поради факта, че
главното вземане на „ЗС механизация" ЕООД от „Скания Фйананс
България" ЕООД в размер на 181 292 лева, ведно с акцесорното такова за
лихви, е прехвърлено с договор за цесия от 23.06.2015 г., а извънсъдебното
изявление за прихващане на „Скания Файнанс България" ЕООД от месец май
2016 г. не е отправено до новия носител на насрещното вземане към този момент –
цесионера „Девня трейд" ООД и такова не е получено нито от него, нито от
другия ответник по делото, поради което погасителният ефект на прихващането не
е настъпил към момента, в който твърди ищеца.
Възразява още, че направеното изявление с исковата
молба за евентуално съдебно прихващане на описаното вземане на „ЗС
механизация" ЕООД по обратен изпълнителен лист № 219/22.04.2016 г., за
законната лихва върху сумата 181 292,22 лева, събрана по изп.д. № 566/2010
г. на ЧСИ С. Д., с насрещно вземане на „Скания Файнанс България" ЕООД в
размер на остатъка от сумата 123 243.27 лева по изпълнителен лист №
215/09.05.2018 г. на Окръжен съд Варна, до размера на по-малкото от тях не може
да породи правните последици, за да бъде основание по чл. 439, ал. 2 ГПК за иск
за недължимост на вземането на „ЗС Механизация" ЕООД по обратен изп. лист
№ 219/22.04.2016 г., тъй като при съдебна компенсация погасителният ефект
настъпва занапред, с влизане в сила на решението по делото, а към момента на
изявлението на ищеца спрямо ответника „ЗС механизация" ЕООД, изразено с
исковата молба, това вземане не е в патримониума на дружеството ответник, тъй
като бидейки акцесорно на главното вземане в размер на 181 292 лева, то е
прехвърлено заедно с него на „Девня трейд" ООД със сключения между тях
договор за цесия от 23.06.2015 г. Тъй като цесията е извършена преди датата на
влизане в сила на решението по ВАД № 163/2014 г. - 08.01.2018 г.. установяващо
вземането на „Скания Файнанс България" ЕООД, последното няма право да
извърши компенсация с прехвърленото на „Девня трейд" ООД вземане. Поради
тази причина счита, че този иск на ищеца освен че е неоснователен е и
недопустим, тъй като прихващането, което ищецът цели да извърши е невъзможно да
бъде извършено и ищецът няма правен интерес от този иск по чл. 439, ал. 2 ГПК.
Оспорва като неоснователни възраженията за изтекла
погасителна давност относно вземанията за законна лихва по изп. лист №
219/22.04.2016 г. Счита, че с предприемането на действия за принудително събиране като се позовава на разпоредбата на
чл. 117, ал. 2 от ЗЗД предвиждаща петгодишна погасителна давност на съдебно
установените вземания.
Отделно
от това счита, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй
като самият ищец е признал както с конклудентни, така и с изрични действия,
наличието на същите задължения по изп. дело № 949/2018 г. на ЧСИ Г. Д. в общ
размер 157 666.86 лева, които сега отрича че дължи, тъй като по изп. дело №
381/2018 г. на ЧСИ З. Д. взискателят „Скания Файнанс България" ЕООД е
наложил запор на всички вземания на „ЗС-механизация" ЕООД по изп. дело №
949/2018 г. и е провел успешно принудително изпълнение върху тях, като всички
описани суми са предадени от ЧСИ Г. Д. на ЧСИ 3. Д.. Прави извод, че тези
действия опровергават твърденията за извършено прихващане и че събраните
принудително в полза на ищеца „Скания Файнанс България" ЕООД от ЧСИ З. Д.
по изп.д. № 381/2018 г. суми в общ размер на 157 666.86 лв. не могат да бъдат
обект на описаното от ищеца съдебно прихващане, тъй като самият ищец вече е
провел принудително изпълнение по отношение на тях.
В допълнителна искова молба ищецът пояснява, че не се дължи
заплащане на законна лихва върху всяко получено по изпълнително дело №
20107180400566 на ЧСИ С. К.-Д. вземане, формиращи сумата от 120 455,21
лева, считано от момента на получаването им от „Скания Файнанс България"
ЕООД до образуване на изпълнителното дело 14.12.2018 г. Поддържа твърдението,
че с исковата молба ищецът е направил изявление за „съдебно прихващане“ на
вземането на „ЗС-Механизация" ЕООД по обратен изпълнителен лист №
219/22.04.2016г. на Окръжен съд Варна с вземане на „Скания Файнанс
България" ЕООД в размер на остатъка от вземането от 123 243,27 лева –
главница, ведно със законната лихва върху остатъка от 24.03.2014 г., което
вземане произтича от изпълнителен лист № 215/09.05.2018г., издаден на ищеца oт
Окръжен съд Варна по ч.т.д. № 597/2018г., до размера на по-малкото от двете
вземания.
Това
съдебно прихващане несъмнено било нов факт, настъпил след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издаден обратен изпълнителен лист
№ 219/22.04.2016г. Нов факт било и решението, постановено на 08.03.2018г. в
производството по т.д. № 207/2017г. на Окръжен съд Варна, с което е съдебно
признато извършеното от „Скания Файнанс България" ЕООД прихващане.
Във
връзка с оспорването на правния му интерес от иска поддържа, че вземанията,
които „ЗС-Механизация“ ЕООД е събрало принудително и съответно е превело
получените средства на ЧСИ З. Д. – гр. Варна, не съществуват и не следва да
бъдат разпределяни между кредиторите на „ЗС-Механизация" ЕООД, а следва да
бъдат върнати на „Скания Файнанс България" ЕООД, след като се установи със
съдебно решение, че тези вземания са погасени.
Ответникът „Девня трейд" ООД
своевременно е подал отговор
на допълнителната искова молба, в който поддържа направените възражения.
В
представена писмена защита ищецът
„Скания Файнанс България" ЕООД поддържа изложените в хода на делото доводи
и твърдения. Позовава се и на изявление за прихващане, връчено на „Девня трейд“
ЕООД на 28.02.2022 г., като твърди, че със същото е извършена компенсация на
процесното вземане, което е цедирано на „Девня трейд“ ЕООД с договор от 23.06.2015
г., с вземането на „Скания Файнанс България" ЕООД от „ЗС-Механизация"
ЕООД, за което е издаден изпълнителен лист № 215/09.05.2018г.
В
представена писмена защита „Девня
трейд" ООД акцентира върху възражението, че в производството по изпълнително
дело № 381/2018 г. на ЧСИ З. Д. самият ищец чрез множество
отделни конкретни действия
е извършил принудително изпълнение по отношение на вземането на „ЗС
механизация" ЕООД по обратен изпълнителен лист № 219/22.04.2016 г. на ВРС, с което многократно и изрично
формално и неформално е признал
съществуването на това вземане във вида и в размера, в който то е станало
предмет на принудителното изпълнение. Доколкото
самият ищец „Скания Файнанс България" ЕООД е декларирал в изпълнителното
производство, че вземането по обратния изпълнителен лист № 219/22.04.2016 г.,
по отношение на което изпълнява принудително, съществува и поради това е провел
принудителното изпълнение, то това следвало да бъде зачетено в настоящото дело
като безспорно доказателство за съществуването на посоченото вземане на „ЗС
механизация" ЕООД на основанието и в размера в който е било обект на
принудителното изпълнение.
Относно
допустимостта на исковите претенции:
Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е
предоставен на длъжника в изпълнителния процес за оспорване на предприетото
срещу него принудително изпълнение въз основа на съдебно изпълнително
основание. Защитата на длъжника срещу принудителното изпълнение се изразява в
оспорване на вземането (изпълняемото право), т. е. целта е да се установи материалноправната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК
претенцията на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Независимо от обстоятелството, че
ищецът се позовава и на факти, настъпили преди издаване на обратен изпълнителен
лист № 219/22.04.2016 г. на Окръжен съд Варна, ТО, съдът намира иска за
допустим, тъй като вземането по издадения обратен изпълнителен лист не е
установено с акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо, поради което не е
налице настъпила преклузия спрямо фактите, осъществени преди издаването на
обратния изпълнителен лист и относими към съществуването на изпълняемото право
(Определение № 291 от 27.07.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 624/2020 г., II т. о.,
ТК).
Приключването на изп. дело №
20187810400949 на ЧСИ Г. Д. (л. 398) поради събиране на вземането не води до
отпадане на правния интерес на ищеца от установителния иск, доколкото събраната
сума е преведена по изп.д. 20188080400381 по описа на ЧСИ З. Д. по наложен от
него запор и до приключване на устните състезания по настоящото дело не е
предадена на взискателите по изп.д. 20188080400381, т.е. не е постъпила в
патримониума на ответника „ЗС-Механизация“ ЕООД.
Съдът
като съобрази събраните по делото доказателства, ценени заедно и поотделно по
реда на чл. 12, вр. чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приетите по делото писмени
доказателства, с обратен изпълнителен лист № 2707/2015 г. (л. 49) издаден по ч.гр.дело № 15994/2010 г. на
ВРС, „Скания Файнанс България" ЕООД е осъдено да заплати на
„ЗС-Механизация" ЕООД сумата от 181 292,22 лв., събрана принудително
по изп. д. № 20107180400566 на ЧСИ С. К. с взискател „Скания файнанс
България" ЕООД и длъжник „ЗС-Механизация" ЕООД.
С обратен изпълнителен лист № 219/22.04.2016
г., издаден по т.д. № 2329/2011 г. на ВОС, ищецът „Скания Файнанс
България" ЕООД е осъден да заплати на ответника „ЗС-Механизация“ ЕООД законната
лихва за забава върху събраната принудително по изп. д. № 20107180400566 на ЧСИ
С. К. сума в общ размер на 181 292,22 лв., считано от датата на събирането
на всяка сума по изпълн. дело до оконч. й изплащане, на основание чл. 245, ал.
3 от ГПК.
Въз основа на обратен изпълнителен
лист № 219/22.04.2016 г. е образувано изп. дело № 20187810400949 на ЧСИ Г. Д.
(л. 205-402). Видно от приложената към исковата молба покана за доброволно
изпълнение по изп. дело № 20187810400949 (л.12, л. 225), претендираната сума по
изпълнителен лист № 219/22.04.2016 г. е в размер на 150 255,42 лева. Наред
с тази сума като дължими са посочени и сумите 25 665,33
лева – законна лихва съгласно обратен изпълнителен лист № 12690/21.12.2015г.,
6 500 лева – адв. хонорар и 8 455,01 лева – такси по изпълнителното
дело.
Със съобщение от 07.01.2019 г. (л.13, л.334)
ЧСИ Г.Д. е уведомил длъжника „Скания Файнанс България" ЕООД, че дължимите
по изп. дело № 20187810400949 суми включват общо 147 461,78 лева лихви,
2500,00 лева адвокатски хонорар и 7 705,08 лева такси.
На настоящия съдебен състав е служебно
известно, че с влязло в законна сила решение № 130/19.05.2021 г. по т.д. №
1098/2020 г. по описа на ВОС, ТО, е признато за установено в отношенията между „Скания Файнанс България" ЕООД, ЗС-Механизация"
ЕООД, „Девня Трейд" ООД и
Националната агенция за приходите, че
„Скания Файнанс България" ЕООД не дължи на „ЗС-Механизация" ЕООД
сумата от 25 665,33 лева – вземане за законна лихва съгласно обратен
изпълнителен лист № 12690/21.12.2015г., издаден по ч.гр.дело № 2197/2010 г. на
PC Варна, върху събраните по изпълнително дело № 2010781040088 на ЧСИ Ст. К.
суми, като част от вземането на „ЗС-Механизация" ЕООД в размер на 9 647,10
лева е погасено чрез извънсъдебно прихващане срещу дължимата
от ЗС-Механизация" ЕООД сума съгласно решение от 08.01.2018г. по ВАД
№ 163/2014 г. по описа на АС на БТПП до посочения
размер.
Съгласно влязло в законна сила решение
№ 196/07.08.2019 г. по в.т.д. № 363/2018 г. по описа на ВАпС, с което частично
е отменено Решение № 174/08.03.2018 год., постановено по т.д. № 207/2017 год.
по описа на ВОС, вземането на ответника „ЗС - Механизация” ЕООД по обратен
изпълнителен лист № 2707 от 19.03.2015г. за сумата 181 292,22 лева заедно
с разноски в размер на 6 500 лева – адв. хонорар и 8 455,01 лева – такси по
изпълнителното дело, е прихванато срещу ликвидно и изискуемо вземане на ищеца
„Скания Файнанс България” ЕООД в общ размер на 162 486,24 лева, установено
с решение от 11.02.2013 г. по ВАД № 487/2011 г. на АС при БТПП. В резултат от
извършеното прихващане остатъкът от задължението на „Скания Файнанс
България" ЕООД по обратен изпълнителен лист № 2707/2015 г. е в размер на
33 760,99 лева главница, като погасителният ефект е настъпил към 19.03.2015 г.
– датата на установяване на вземането на „Скания Файнанс България” ЕООД.
От представения по делото Договор за
цесия от 23.06.2015 г. се установява, че „ЗС-Механизация” ЕООД е прехвърлило
вземането си от „Скания Файнанс България” ЕООД по обратен изпълнителен лист №
2707/2015 г. за сумата от 181 292,22 лв. на цесионера „Девня трейд” ООД, като
съгласно чл. 2 от договора прехвърленото вземане преминава в патримониума на
цесионера ведно с принадлежностите му. Цесията е била съобщена от предходния
кредитор – цедента „ЗС-Механизация” ЕООД с връчено на длъжника „Скания Файнанс
България” ЕООД на 13.10.2015 г. уведомление.
С исковата молба са представени решение
от 08.01.2018 г. по ВАД № 163/2014г. по описа на АС при БТПП, влязло в законна
сила на 24.01.2018 г., и издадения въз основа на арбитражното решение изпълнителен
лист № 215/09.05.2018 г., от които е видно, че „ЗС - Механизация" ЕООД е
осъдено да заплати на „Скания Файнанс България" ЕООД сумата 157 004,26
лева, ведно със законна лихва за забава от деня на подаване на исковата молба
23.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 10 907,50
лева, представляваща направените разноски по арбитражното дело.
По делото е изслушано и прието
заключение на вещо лице по допусната от съда съдебно-счетоводна експертиза за установяване
на иска по размер, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и
компетентно. Съгласно заключението на вещото лице и обясненията, дадени в
съдебно заседание, в производството по изп. дело № 20187810400949 на ЧСИ Г. Д. е
събрана сумата от общо 186 808,85 лева. След извършено преизчисляване на дълга
ЧСИ е възстановил на длъжника сумата от 29 141,99 лева. С остатъка от
157 666,86 лева са погасени 147 461,78 лева лихви, 2500,00 лева
адвокатски хонорар и 7 705,08 лева такси. Погасената по обратен
изпълнителен лист № 12690/21.12.2015 г., издаден по ч.гр.дело № 2197/2010 г. на
PC Варна, законна лихва е в размер на 25 665,33 лева, от което следва, че с
остатъка от 121 796,45 лева е погасена законна лихва, присъдена с процесния
обратен изпълнителен лист № 219/22.04.2016 г.
Вещото лице е изчислило, че общият
размер на законната лихва върху сумата от 181 292,22 лева, считано от
датата на събирането на всяка сума по изп. д. № 20107180400566 до 19.03.2015
г., съобразно изпълнителен лист № 219/22.04.2016 г. на ВОС е 40 777,64
лева – вариант 1 на задача № 2 (л. 321). Вариант 2 е неприложим, тъй като в
процесния изпълнителен лист изрично е посочена главницата, върху която е присъдена законна лихва, а именно сумата от
181 292,22 лева.
Според т. 3 от заключението на вещото
лице, върху непогасения посредством прихващане остатък от събраната по изп. дело
№ 20107180400566 на ЧСИ С. К. сума в размер на 33 760,99 лева, считано от
19.03.2015 г. до 08.01.2018 г. /вариант 1/, законна лихва е 9637,38 лева, а считано
от 19.03.2015 г. до 14.12.2018 г. /вариант 2/, законна лихва е 12 825,92 лева.
Въз
основа на установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Първият от предявените искове е за
установяване недължимост на сумата от 120 455,21 лева – вземане за законна
лихва върху сума в общ размер на 181 292,22 лева, събрана по изпълнително
дело № 20107180400566 на ЧСИ Ст. К.. Спорното вземане се претендира от
„ЗС-Механизация" ЕООД въз основа на обратен изпълнителен лист №
219/22.04.2016г., в който не е посочен размерът на присъдената законна лихва,
но същият е определяем.
Възражението на ответника „Девня
Трейд" ООД, че
доколкото самият ищец „Скания Файнанс България" ЕООД е декларирал в
производството по изпълнително дело № 381/2018 г. на ЧСИ З. Д., че вземането по
обратния изпълнителен лист № 219/22.04.2016 г. съществува, то това следва да бъде
зачетено в настоящото дело, е неоснователно. Предмет на наложения от ЧСИ З. Д.
по искане на „Скания Файнанс България" ЕООД запор е вземането на „ЗС-Механизация"
ЕООД от ЧСИ Г. Д. за събраните от него по изп.д. № 20187810400949 суми, а не
вземането по процесния обратен изпълнителен лист № 219/22.04.2016 г.
Задължението за законната лихва има
акцесорен характер и същото може да възникне само при условие, че е налице
непогасена главница, върху която да се начисли мораторното обезщетение.
За да се установи размерът на спорното
вземане, следва да са ясни главниците, върху които се начислява законна лихва и
периодите на начисляване.
Определеният в обратния изпълнителен
лист общ размер на главницата е 181 292,22 лева. Началото на начисляване
на лихвата е датата, на която съответната част от главницата е събрана принудително
по изп. д. № 20107180400566 на ЧСИ С. К., а крайният момент е окончателното изплащане,
респ. погасяване, на главницата.
По силата на влязлото в законна сила
решение № 196/07.08.2019 г. по в.т.д. № 363/2018 г. по описа на ВАпС в
отношенията между ищеца „Скания Файнанс България” ЕООД и ответниците
„ЗС-Механизация” ЕООД и „Девня Трейд” ООД е безспорно установено, че част от
вземането на ответника „ЗС - Механизация” ЕООД за главницата от 181 292,22
лева в размер на 147 531,23 лева е погасено чрез прихващане, извършено на 19.03.2015
г., като непогасеният на тази дата остатък от главницата е в размер на 33
760,99 лева.
Установено е от заключението на вещото
лице, че начислената законна лихва върху главницата от 181 292,22 лева до
извършване на прихващането, е в размер на 40 777,64 лева, а върху остатъка от 33
760,99 лева, считано от 19.03.2015 г. до 14.12.2018 г. – датата посочена в
исковата молба и определяща
обема на търсената защита, законната лихва е 12 825,92 лева.
Следователно, установява се по
несъмнен начин, че ищецът не дължи по изпълнително дело № 20187810400949 на ЧСИ
Г. Д. присъдена законна лихва по обратен изпълнителен лист № 219/22.04.2016 г. в
размер надвишаващ сбора от посочените по-горе суми, който се равнява на
53 603,56 лева.
Освен твърдението за погасяване на
главницата по обратен изпълнителен лист № 2707/2015 г. в размер на 181 292,22
лева и в резултат на това – погасяване на акцесорното задължение за законна
лихва, с уточняващата молба от 11.04.2019 г. ищецът е въвел като допълнително
основание за недължимост на присъдената законна лихва и погасяване на вземането
чрез прихващане. Ищецът заявява, че „при условията на евентуалност“, ако съдът
приеме, че вземането на „ЗС-Механизация" ЕООД по обратен изпълнителен лист
№ 219/ 22.04.2016 г. на ОС Варна съществува, то с исковата молба прави съдебно
изявление за прихващане на вземането на „ЗС-Механизация" ЕООД по обратен
изпълнителен лист № 219/22.04.2016 г. на Окръжен съд Варна с вземане на „Скания
Файнанс България" ЕООД в размер на остатъка от вземането от 123 243,27
лева – главница, ведно със законната лихва върху остатъка считано от
24.03.2014г., което вземане е установено с решение от 08.01.2018 г. по ВАД №
163/2014г. по описа на АС при БТПП и за него е издаден изпълнителен лист №
215/09.05.2018г. по ч.т.д. № 597/2018г. по описа на Окръжен съд Варна, до
размера на по-малкото от двете вземания.
Съдът намира, че както с непогасената
чрез прихващане част от главница по обратен изпълнителен лист № 2707/2015 г. в
размер на 33 760,99 лева (съдебно признато с решение № 196/07.08.2019 г.
по в.т.д. № 363/2018 г. по описа на ВАпС), така и със законната лихва върху
главницата предмет на обратен изпълнителен лист № 219/22.04.2016 г. на ВОС, която
представлява принадлежност към прехвърленото с договора за цесия от 23.06.2015
г. вземане и е прехвърлена заедно с него, ищецът не може да извърши прихващане
по съображенията, изложени в решение № 196/07.08.2019 г. по в.т.д. № 363/2018
г. по описа на ВАпС, които се споделят и от настоящия съдебен състав. А те
накратко са следните: Към датата на влизане в сила на арбитражното решение от
08.01.2018 год. по ВАД № 163/2014 г. на АС при БТПП пасивното вземане не е в
патримониума на „ЗС-Механизация“ЕООД – същото е било прехвърлено на „Девня
Трейд“ ООД с договора за цесия от 23.06.2015 год. Цесията е съобщена на
длъжника „Скания Файнанс България" ЕООД на 13.10.2015 год. Предпоставките
за прихващане не са налице към тази дата, тъй като вземането на „Скания Файнанс
България" ЕООД срещу цедента „ЗС-Механизация” ЕООД, установено с решение
от 08.01.2018 г. по ВАД № 163/2014г. по описа на АС при БТПП, е станало
ликвидно след получаването на съобщението за извършената цесия. Длъжникът може
да прихване задължението си към цесионера със свое вземане срещу цедента, стига
условията за компенсиране да са съществували преди съобщаването на цесията.
Тези условия не са съществували преди 13.10.2015 год., тъй като вземането на
длъжника срещу цедента е станало ликвидно едва с влизане в сила на решението от
08.01.2018 г. по ВАД № 163/2014 г. на АС при БТПП.
Горният извод не се променя от
обстоятелството, че на 28.02.2022 г. „Скания Файнанс България" ЕООД е
отправило изявление за прихващане на същите вземания и до цесионера „Девня
трейд“ ЕООД.
По третото въведено от ищеца основание
за недължимост на сумата по обратен изпълнителен лист № 219/22.04.2016 г. – поради
погасяването на вземането по давност, съдът намира следното:
Спорното вземане е изискуемо от датата
на влизане в сила на определение № 5532/09.12.2011 г. по т.д. № 2329/2011г. по
описа на Окръжен съд Варна за прекратяване на производството по делото по
отношение на „ЗС-Механизация" ЕООД. От извършена служебна справка се
установява, че същото е влязло в законна сила на 07.05.2012 г. – с влизане в
сила на разп. № 5791/21.05.2012 г. по т.д. № 2329/2011г. за връщане на ч.ж. на „ЗС-Механизация"
ЕООД срещу прекратителното определение. От тази дата ответникът „ЗС-Механизация"
ЕООД е можел да поиска издаване на обратен изпълнителен лист. С подаването на
молба за издаване на обратен изпълнителен лист на 20.03.2015 г. давността е
прекъсната – чл.
116, б. „б“ от ЗЗД. От датата на влизане в сила на разпореждането за издаване
на обратния изпълнителен лист – 19.04.2016 г. – започва да тече нова давност,
която е петгодишна – чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Давността е прекъсната отново на
18.12.2018 г. с налагането на запор върху банковите сметки на длъжника „Скания
Файнанс България" ЕООД при „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. Следователно
възражението за погасяване на вземането по давност е неоснователно.
С оглед на изложеното искът за установяване
недължимост на събраната по изп.д. № 20187810400949 на ЧСИ Г. Д. сума по обратен
изпълнителен лист № 219/22.04.2016 г. се явява частично основателен за сумата
от 66 851,65 лева. За разликата до предявения размер от 120 455,21
лева, т.е. за сумата от 53 603,56 лева, искът ще бъде отхвърлен.
По отношение на втория и третия от
предявените искове съдът намира, че длъжникът по изпълнителното дело не дължи
разноски за проведеното материалноправно незаконосъобразно принудително
изпълнение. Съразмерно на останалата дължима по изп. д. № 20187810400949 сума
от 53 603,56 лева за присъдена закона лихва, при общ размер на
задължението по изп.д. № 949/2018 г. 147 461,78 лева, дължимите разноски
са, съответно, 907,77 лева за адвокатски хонорар и 2800,86 лева такси, като за
разликите, съответно, до 2 500,00 лева адвокатски хонорар и 7 705,08
лева – такси по изп.д. № 20187810400949 на ЧСИ Г. Д., исковете се явяват
основателни и ще бъдат уважени.
Отговорност
за разноски.
При този изход от спора ответниците на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъдат осъдени да заплатят на ищeца съразмерно на уважената част от
исковете сторените разноски в размер на 2 933,92 лева държавна такса, 252,61 лева
депозити за вещо лице, както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2
716,02 лева от претендираните 5 788,62 лева по фактура 3428/15.03.2019 г. като
съдът съобрази, че част от заплатения адвокатски хонорар е присъден по
разделеното от настоящото производство т.д. № 1098/2020 г. на ВОС. Представената
фактура № 3429/15.03.2019 г. за сумата 2 894,32 лева касае
адвокатски хонорар в обезпечително производство без да са представени
доказателства, че е допуснато обезпечение във връзка с настоящите искове,
поради което в тази част искането за присъждане на разноски е неоснователно.
Ответникът „Девня Трейд" ООД претендира
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 8 000 лева, от които ще се
присъди сумата 3 509,08 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Скания
Файнанс България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Герман, Столична община, ул. „Манастирска воденица" № 5, „ЗС-Механизация" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Казашка река 9125, община
Аврен, област Варна, ж.к. „Оранжериен комплекс", „Девня Трейд" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, район „Владислав Варненчик", Западна промишлена
зона, ул. „Атанас Москов" № 308, и
Националната агенция за приходите чрез ТД на НАП Варна, че „Скания Файнанс
България" ЕООД, ЕИК *********, НЕ
ДЪЛЖИ на „ЗС-Механизация" ЕООД следните
суми: (1) сумата от 66 851,65 лева
– вземане за законна лихва върху сума в общ размер на 181 292,22 лева,
събрана по изпълнително дело № 20107180400566 на ЧСИ Ст. К., което вземане се
претендира от „ЗС-Механизация" ЕООД въз основа на обратен изпълнителен
лист № 219/22.04.2016 г., издаден по т.д. № 2329/2011 г. на ОС Варна, поради липса на основание за начисляване на законна лихва в
размер на 66 851,65 лева върху част от главницата в размер на 147 531,23
лева след погасяването на последната чрез прихващане, извършено на 19.03.2015
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до предявения размер от 120 455,21 лева; (2) сумата от 1 592,23
лева адвокатски хонорар по изп.д. № 20187810400949 на ЧСИ Г. Д.,
представляващ претендирани разноски от взискателя „ЗС -Механизация" ЕООД,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
предявения размер от 2 500,00 лева; (3)
сумата от 4 904,22 лева такси по
изп.д. № 20187810400949 на ЧСИ Г. Д., с взискател „ЗС-Механизация" ЕООД,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
предявения размер от 7 705,08 лева, на основание
чл. 439, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗС-Механизация"
ЕООД, ЕИК *********, „Девня Трейд" ООД, ЕИК *********, и Националната
агенция за приходите чрез ТД на НАП Варна, да
заплатят на „Скания Файнанс България" ЕООД, ЕИК *********, сумата от 5 902,55 лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Скания Файнанс България" ЕООД,
ЕИК *********, да заплати на „Девня Трейд" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Владислав
Варненчик", Западна промишлена зона, ул. „Атанас Москов" № 308,
сумата от 3 509,08 лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: