Протокол по дело №1702/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 769
Дата: 22 май 2023 г. (в сила от 22 май 2023 г.)
Съдия: Николинка Николова Попова
Дело: 20225220101702
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 769
гр. Пазарджик, 16.05.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20225220101702 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
На второ повикване в 11:30 часа се явиха:
Ищецът К. К. Ц., лично и в качеството си на ЕТ „****К. Ц.“ – уведомен
от предходното с.з. чрез пълномощника си, се явява лично и с адв. Н. А. от
САК и адв. в п. от САК - надлежно упълномощени от преди с пълномощни
приложени по делото.
Ответниците С. А. С. и М. А. С. - редовно призовани, не се явяват. За
тях се явява адв. В. д от САК – надлежно упълномощена от преди.
АДВ. п. и А.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
АДВ. д: Да се даде ход на делото.
Явяват се допуснатите по делото свидетели.
С оглед редовното призоваване на страните, съдът счита, че не е налице
процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Съдът КОНСТАТИРА, че в кориците на настоящото дело липсва и не е
приложена на своето място номерирА от деловодната програма молба
подадена от адв. А. с вх. № 2363/31.01.2023 г., която фигурира в електронен
вид в ЕИСС програмата на Районен съд Пазарджик. Съдът намира , че
1
въпросната молба, следва да бъде приложена, така както е изведена от
електронното досие на делото към датата на днешното съдебно заседание с
оглед неговата пълнота. Със същата молба ищцовата стрА е уточнявала факти
и обстоятелства, във връзка с предявена от нея като отделна искова претениця
за нищожност на постановено съдебно решение. В предходното съдебно
заседание процесуалните представители на ищцовата стА изрично са заявили,
във връзка с изложените доводи в тази искова молба, че не поддържат
исковата претенция, но независшмо от горното, съдебният състав е извършил
доклад, като е приел, че е сезиран с инцидентен установителен иск по
отношение неправилност на постановеното съдебно решение. Съдът след
повторна проверка на данните по делото намира, че в настоящия случай няма
редовно предявена претенция с инцидентен установителен характер, в
какъвто смисъл е бил докладът по делото на предходния съдебен състав. В
този смисъл счита, че следва да се внесе яснота по отношение на спорния
предмет, която е необходима и с оглед реализиране на защитата на страните
в настоящото производство. Изложените в молбата във връзка с отстраняване
на нередовността на исковата молба доводи, са доводи по съществото на
правния спор, по които съдът по необходимост ще се произнесе в мотивите на
съдебния акт, тъй като тези доводи касаят правопораждащи, респективно
правопогасяващи факти и обстоятелства досежно претендираните от
ищцовата стрА права. Но редовна искова претенция със заявен петитум с
установителен характер за нищожност на съдебното решение не е налице,
тъй като в този смисъл и с посочената по- горе молба не е отстранена
нередовността. Изложените в молбата доводи не касаят нищожност на
съдебното решение, а неправилност поради противоречие с материалния
закон, като в същата молба ищцовата стрА е поискала косвен съдебен
контрол по отношение на издадения въз основа на съдебното решение
административен акт, по които искания, съдът също при необходимост ще се
произнесе в съдебния акт по същество. По-важното в случая, е че редовна
претенция за установяване нищожност на съдебно решение не е предявена,
поради което и в тази част, тъй като е заявен отделен петитум в исковата
молба, но няма изложени обстоятелства, а с допълнителната молба се излагат
обстоятелства по съществото на спора, съдът счита, че нередовната искова
претенция заявена с една искова молба, не следва да бъде включена като
предмет на делото, а производството по нея само в тази му част следва да
2
бъде прекратено. С оглед на изложеното, съдът :
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на предявената
искова претенция за признаване нищожност на съдебно решение №
147/20.09.1999 г. по гр.д. № 640/1999 г. по описа на Районен съд Пазарджик,
поради неотстранени нередовности в срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за частично прекратяване на производството по
делото подлежи на обжалване с частна жалба, в седмодневен срок считано от
днес, тъй като страните са надлежно представлявани по делото.
УКАЗВА на страните в настоящото производство, че във връзка със
заявените доводи и възражения, предмет на обсъждане в съдебния акт по
същество ще бъдат изложените доводи за непротивопоставимост на това
съдебно решение на правата на ответниците, за неговата неправилност,
поради нарушение на материално-правния закон, както и извършване на
косвен съдебен контрол по отношение на административен акт /решение на
поземлена комисия/, издаден въз основа на съдебното решение.
По отношение на представените в предходното съдебно заседание
писмени доказателства е взето становище, взето е становище от ищцовата
стрА досежно писмените доказателства, които ще бъдат ползвани по
приложеното към настоящото дело – гр.д. № 1250/2020 г. по описа ПзРС.

АДВ. п.: - Водим свидетелите, които моля да бъдат разпитани.
АДВ. д: – Ние водим свидетелите – св. П М Ц.а и св. в Р М, които моля
да бъдат разпитани.
Съдът, взе предвид, че в предходното съдебно заседание, се е
разпоредил и е приложил като доказателства по настоящото гр. дело №
1250/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик, като са уточнени и
писмените доказателства, които ще бъдат ползвани от това дело, а
възраженията на процесуалната защита на ответниците във връзка с тези
доказателства са възражения по съществото на спора и ще бъдат обсъдени със
съдебния акт по същество.
При това положение, съдът счита, че следва да пристъпи към събиране
на допуснатите по делото гласни доказателства.
3
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ ОТ СТРА НА
ИЩЕЦА, КАКТО СЛЕДВА:
С К А – на 47 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. С А: - Познавам К. Ц. от пазара – нашия пазар, тогава имаше
външна търговия, и от там се познаваме. Той продаваше цигари, аз продавах
цитруси. Деветдесета година, точно не мога да си спомня, там някъде 90-91-
92 година. Аз бях дете тогава, даже още не бях служил, от тогава се
познаваме и от тогава сме приятели. Работили сме заедно. Запознат съм с
неговата дейност. Знам, че той има имоти. Знам има в търговията, има и на
акумулаторния завод също има, и домът му знам, и това е горе-долу, което
знам за имотите му. В индустриалната зона, да, знам го, ходил съм там много
пъти. Там са метални постройки са, там карахме стока, амбалаж - намират се
срещу акумулаторния завод, на паркинг, там се намират, улицата „И” мисля,
че беше, да, точно кой номер е не знам, там се намират. Там сме карали стока,
цигари, амбалажи сме карали, много неща, аз му помагах. И с буса, с колата
там сме карали, разтоварвали, вдигали и т. н. Значи, сега знам, че са дадени
под наем, точно на кой, не знам. Постройките са масивни, да, железобетонни,
и там в тях сме сваляли стоката. Сградите са тухли и желязо, стените са от
тухли на постройките. Едната постройка знам, че е сервиз. Едната постройка я
знам, голямата. Задната също я знам, тя мисля, че е празна, там сме сваляли
амбалаж такива работи навремето, а сега в момента знам, че предната
голямата е сервиз. Мисля, че в момента се ползва голямата постройка. Сервиз
е голямата постройка. През годините, говоря в давност, я ползваше К., аз
лично много пъти съм бил там. Преди доста години беше, когато я закупи
постройката, може би около 2000-та година, ами те са там разположени до
Вела Пеева, РПК Марица и други, и помня, че тогава имаше някаква сделка, и
го купува имота, и тогава аз самият съм бил с него много пъти, разкарвайки
се до там обратно и т.н. Отзад е по-малката постройка, нея също сме я
ползвали, тя е със заден вход, кашони слагахме, друго, друго, това е
продължавало много дълго време, аз също съм бил. Не знам някой друг да е
4
ползвал тази постройка, или да е казвал, че не е негова постройката, знам, че
всичко си е негово, и той си ги купи много отдавна.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА ИЩЕЦА (ПООТДЕЛНО): Нямаме други
въпроси към свидетеля.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. д, СВ. С А: – Да, мога да опиша какво
представлява малката постройка – метален покрив, метален покрив, зид,
метален покрив, с дворче отзад – това е. Като площ – ами не съм обърнал
точно внимание, но може би 20-тина квадрата. Значи, постройката е там от
когато аз я помня. За малката постройка – аз си я спомням, беше много
отдавна, точно коя година като срок не мога да кажа – приблизително може
би от 20 години.
АДВ. д: - Нямам повече въпроси госпожо съдия.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ, ДОВЕДЕН
ОТ СТРА НА ИЩЕЦА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
А С Л – на 69 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждА, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. А Л: - Аз работих при К. Ц. – от 97-98 година, някъде там.
Познавам дейността му. Да, когато работих за него, той закупи имоти – срещу
акумулаторния завод закупи сградата, то беше някога магазин хранителен,
98-ма година предполагам беше, те минаха много години, закупи някъде
около 150 кв.м., това е от РПК Марица. Познавам дейността на К. Ц., защото
съм работила при него по това време. Да, имам отношение със сделката.
Значи, парите които ние ги преведохме – бях склададжийка, работих на
склада, продавахме цигари и алкохол. Аз работих в склада – това ни беше и
склада, и магазина. Исках да кажа, че преди е бил магазин, когато го
закупихме – хранителен магазин, после ние си продавахме там и ни беше
склада, докато направихме новия склад, аз работих в склада, продавах. Тая
сделка, когато я сключиха с РПК Марица М. беше тогава, я платихме от
оборотните средства на склада, лично аз съм присъствала, ние платихме на
5
два пъти. И получихме ключовете след като изплатихме втората вноска, и
тогава ни дадоха ключовете официално, и ние си преустроихме за наше
удобство. Голямата сграда, ние я ползвахме някъде до 2000-та година докато
стА новия склад си я ползвахме, после я продадохме, г-н Ц. си я продаде на
под наем сградата. Сега се ползва – правят коли там. Значи, другата сграда,
другата сграда тя се намира – тя е долепена на другия наемател, който купи
до нас сградата – М се казва, тя беше бетонна – с бетонно отвън беше с бетон
и отгоре с бетон, сега гледам, че има ламарини, защото като минавам, защото
аз все още работя, но не при него, работя си за мен, обаче кой я ползва и
какво, явно той не я ползва тая сграда, няма достъп до тази сграда. Доколкото
съм запозната, когато да стА свидетел, тая сграда не я ползва, не я ползва и
няма достъп до тая сграда. Ами откакто се водят делата, може би. Ами
сигурно две години може би и повече да е, не мога да кажа, от кога се водят
делата. Значи, тая сграда по мой спомен, пак същата година 98-а година е
закупена, тая сграда е закупена от бившата „Вела Пеева” и сега както е
„Технотекс” ли е – не знам. Да, присъствах на сделката. От К. Ц. е закупена
сградата от „Технотекс” ли е – не знам как е - от бившата „ Пеева”, сега е
„Технотекс“. 98-ма година някъде е закупена. Кеш се платиха парите, да, тази
цялата сума се изплати наведнъж. Това е стАло, някъде, де да знам, лятото ли
е било, по това време, не знам, вече и аз съм на възраст и губя ориентация,
просто това са много години. Отвътре се влиза за нея, от двора се влиза в
малката сграда – там съхранявахме празни кашони, едни неща, които те са ни
били нужни, обаче там ценна стока никога не сме слагали, защото знаете и
времената бяха такива. Площта на малката сграда е, де да знам – 20-25
квадрата има, може и повече да е, нямам представа. Платихме 500 хиляди ли
бяха – някъде около толкова, неденоминирани, тогава бяха шума парите.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА ИЩЕЦА (ПООТДЕЛНО): Нямаме други
въпроси към свидетеля.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. д, СВ. А Л: - Не можеше да се влезе от
голямата сграда в малката – там беше дворът до сградата на този другият
беше построена сградата. Не можеше от едната сграда да се преминава в
другата, трябваше да си има самостоятелен вход – ние си имахме път и
достъп. Там в имота има още една сграда на друг човек – на М, и тя също
нямаше връзка с малката сграда. То иначе е цяло пространство. Сега не съм
влизала в сградите. Последно съм влизала в тези сгради, когато се махнахме
6
от там, после съм ходила – ами когато изнесохме багажа, значи, 2001 г. ли съм
влизала, не знам, не мога да Ви кажа, това са много години. Знам, че има
наемател на К., знам защото там си ми отремонтират колата, затова знам. Не,
не, не, не го знам от самия наемател. Знам, че то имаше първо един
тенекеджия, който ми е изчуквал колата и тоя ми прави колата. Аз го знам от
там, защото като си закарам колата и комуНраме и питам на кой е, продадено
ли е, интересувала съм се и той казва кой е наемател. Ами този е наемател,
който е Иван в момента, не му знам другото име, знам го като Иван, монтьор,
прави ми колата.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
П М Ц.А: – на 72 години, българка, българска гражданка, вдовица,
неосъждА, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. П Ц.А: Познавам С. и М. С, те са сестри. От детството си ги
познавам, живеехме къща срещу къща тук в града. Трябва да имат поземлени
имоти С. и М. в Пазарджик. Фактически, старите градини, техните, които се
намираха до „Вела Пеева“ има два имота там са възвърнати, и на единия
лично ходя почти през седмица, защото си правим разходки през Острова и
т.н. Не знам какво Ви интересува, но то е нещо като дворно место, което го
използва С. и М., по-скоро там има кучета, занимава се с кучета, една
постройка ламаринена, която е като склад, и вратата се отваря, телена ограда,
а отпред има два павилиона, които ми се струва, че са те от много отдавна от
времето на СОЦ- а, има при тях е обръщалото на автобусите някога – ами то е
спирка и там обръщат автобусите, за работниците на „Вела Пеева“ и на
Акумулаторния завод. Това е от някога, там и дори беше и поликлиниката
работническата, която всеки един я ползваше. Без павилионите, площта,
някъде около така, или с павилионите отпред, които са двата е 700 до декар,
няма и декар. Вътре в имота, нали Ви казах, влиза се с една метална врата,
отсреща е навесът за кучетата, те са доста големи, с мрежа е направено от
дърво, дървени греди, отстрани има един склад, който граничи с гърба на
единия павилион, и врата има павилионът, ламаринени стени, врата, и вътре
7
има мотори, такива части, и там слагаме хрАта на кучетата и водата. По-рано
Н, синът на С., той се грижеше за кучетата, сега, Т и С. ходиме. Ами това е
барака, която нали Ви казах, която едната стрА граничи с единия павилион,
конструкцията й е паянтова, метал – ламаринени стени и това е, врата една и
един прозорец – това е, с ключ, с катинар, и там оставяме хрАта и водата на
кучетата, които са в дървения павилион отсреща. Семейство С, аз ходя с тях.
Със С. и с Т С ходим там, те си оставят там хрАта, казах оставяме, понеже ме
водят там на разходка. Т отключва и заключва тази барака – негов е ключът,
той си отваря и първата и кучетата и тая барака. Там има един мотор стар,
който някога Н го оправеше и т.н. Аз я знам тази барака – от 2016 г. ходя с
тях, от кога е не мога да Ви кажа точно. Те над 10 години са кучетата.
Кучетата са в навес, дървен, с мрежа отпред. В самия двор се гледат кучета,
две, с много стабилни клетки са направили, отпред с мрежа, те са доста
големи кучета. Има клетка за кучета, която е от дърво и мрежа, а тази барака,
за която говорим тя е от ламарина. Тези кучета са на Н - Бог да го прости, той
се грижеше, сега баща му на Т. Те са десетина години вече тея кучета, айде, и
по-малко, но толкова те са много големи. Този имот знам за него – там бяха
градините някога на С. и М., ходили сме като деца та сме брали череши и т.н.,
сини сливи, с бабите и нейната баба – баба К. Тоя имот е фактически на С. на
баща й, той се казва АтАс. Последно съм ходила там, аз може би някъде
февруари месец накрая, понеже бях малко недобре, те ходят, те кучетата не
могат, те ходят всеки ден. Ами, какво да Ви кажа, кажи речи всяка седмица
събота или неделя съм ходила там за собствено удоволствие и така
разтушване. През времето, когато съм ходила там никой не е казвал, че
влизаме в чужд имот, че С. и М. не са собственици там. В града не съм
срещала някой, който да ми е казвал, че този имот е негов и не е на С. и на М..
Аз предполагам, след като ходя там, че е на С. и на М. този имот.
АДВ. д: - Нямам повече въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА ИЩЕЦА, СВ. П Ц.А: -
Ами, тези павилиони, двата павилиона те може би бяха там казах, че са
спирката на автобусите. Единият е по-изоставен, а в другия действително има
нещо, което не съм - работи ли се вътре, не мога да Ви кажа какво е, какво –
не е паянтова постройка, но не е и стабилна. Ами, вижте какво, някога бяха на
СОЦ-а павилионите, а сега, кой го е реституирал и на кой се е дало това не
8
мога да кажа, и не ми е работа да говоря такива неща, но, тези павилиони,
единият, белият, който не се използва, знам, че това момче, което е правило
там безалкохолно го е напуснало и го няма, а другият нищо не мога да кажа –
гледам, че има, последния път когато ходих, беше студено, едно момче
излезна, но друго нищо - това мога да кажа, друго не. Тези два павилиона
колко са – ами някога ми се струва, че беше бакалия там съм пазарувала, а
сега – една бакалия, фактически двата павилиона бяха, някъде около, по 50
квадрата, до 100 може да са двата павилиона. Ламаринената барака не е склад
облицован с ламарина, не. Категорично ламарина е.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА ИЩЕЦА (ПООТДЕЛНО): - Нямаме повече
въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ, ДОВЕДЕН
ОТ СТРА НА ОТВЕТНИКА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
в Р М: – на 66 години, българка, българска гражданка, вдовица,
неосъждА, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. в М: - Познавам С. С. и М. С., ние сме съседи, къщата им беше
срещу нашата, после я събориха и направиха там детска градина - ДГ„Д“.
Общо взето, майка им – леля Г и чичо АтАс, горе-долу бяха на възрастта на
майка ми и на баща ми, и се познаваме много добре. От семейството най-
добре всъщност познавам Н, вечна му памет, той почина момчето. Н на С. е
син, на М. е племенник. Да знам, че С. и М. имат земя в Пазарджик – леля Г
се занимаваше със земеделие и беше много така приятно, че говорила ми е че
в миналото са имали много и, че ще е много щастлива ако може по някакъв –
работила е, със земеделие се е занимавала жената, беше бригадирка в някакво
може би ТКЗС или какво, не мога да Ви кажа. Даже си спомням баба К, тя
беше много възрастна, това почина на над 90 години, това е бабата на кака С.,
деветдесет и колко не мога точно да Ви кажа, но над 90 години почина
жената. Тоя имот, на С. и М., е в промишлената зона на Пазарджик, и това го
знам, защото имам информация, че някъде около 2000-та година, поземлената
9
комисия им го връща, и те бяха – леля Г вече я нямаше, тя беше вече
починала, но тогава разбрах, че им е върнат имот, който горе-долу от моите
детски спомни се намира на входа на бившата „Вела Пеева“. Ами сега, точно
в този имот Н гледа две кучета, заградил го е доколкото може да не стане
беля с кучетата че са доста едрички. Н ме е водил там след 2017-та моят мъж
когато почина, Н ме заведе там да видя имота да видя какво е-що е, но той,
какво да Ви кажа, лично за мен е невероятно как поземлена комисия може да
реституира такъв имот, защото в този имот има неща – то не е и работа било
на поземлената комисия, може би на някаква асфалтова комисия,да, защото
там е асфалт и бетон и всичко друго, и има някакви бараки. Ами, така като
влизам, където Н беше заградил от лявата стрА има някакви ламаринени
бараки, точно какви са не мога да Ви кажа, пред тях е паркинг стАло. Там се
паркират коли и е бетон, асфалт. Ами, казах Ви, входът на Н мрежата, тя
ламаринената барака се намира от ляво. Мисля, че да, има отделен вход от
към паркинга бараката – от ламарина е, светла е, боядисА е. О, нямам
представа кой отключва и заключва тази барака. Когато сме ходили нито съм
видяла някой, нито – нямам представа.
Ами, имотът, щом е върнат от поземлената комисия би трябвало да е на
тоя на който е върната земята, нямам представа, не знам, не мога да кажа на
кого е в момента. Ами знам, че 2000-та година се водило и дело, би трябвало
там да е решено нещо, не знам на кого е в момента, не мога да кажа. Кучетата
на Н, колко време са гледани приживе – аз за кучетата знам от много отдавна,
от кога ги гледа точно не мога да кажа, но от 2017 година съм ходила, беше
някъде март месец, от тогава съм ги и видяла кучетата. Не съм виждала в този
имот друг човек, който не е от семейството на С. и М. – само с Н съм влизала,
никой, нито съм се заговаряла с някого. Никой не ми е казвал за този имот,
че е негов – не познавам такъв човек, който да каже че имотът е негов.
АДВ. д: - Нямам повече въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА ИЩЕЦА, СВ. в М: -
Става въпрос, 2000-та година за дела, с поземлената комисия, те искаха да си
върнат този имот и успяха да го върнат, и тогава ми се похвалиха, че са
успели да си върнат имота. Да, 2017 година аз за пръв път съм посетила,
тогава имаше кучета там. Кучетата са в дъното на имота, направил им е
навесче да не ги вали – в дъното на имота се намират кучетата, две големи
10
кучета. Даже имаше моменти, в които аз не смеех вътре да влезна, защото на
куче доверие се няма. Аз когато съм била, кучетата винаги са били под навеса
вързани. Не съм ги видяла отвънка да се разхождат. Площта на целия имот
застроен и незастроен – ами не мога да Ви кажа не съм го мерила, нямам
представа. И това не мога да Ви кажа, колко сгради има в имота, защото
доколкото знам имотът се простира някъде доста след паркинга, това поне
съм чула, дали е така не мога да кажа. Последно ходих в имота – не си
спомням точно, но беше горе-долу по времето, когато се отложи делото – не
мога точно да Ви кажа, защото от 11 януари съм с инсулт и точно нямам
спомен, и ще объркам. Мисля, че да, бараките са изградени от ламарина. Не
съм им обърнала внимание, не знам колко са на брой, но мисля, че са поне две
ламаринени бараки, и са с вход – откъм паркинга се влиза в тези ламаринени
бараки. Паркингът се намира – старият вход на „Вела Пеева“, ако Ви говори
нещо – значи, река Марица, минавате моста, и както е река Марица е
паркингът и след това е входът на „Вела Пеева“. Не мога да Ви кажа
паркингът дали е част от пътя или от имота. Доколкото знам, това което ми е
разказвал Н, че имотът се простира чак до Марица, значи това означава и
паркингът – дали е така, не мога да Ви кажа.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА ИЩЕЦА (ПООТДЕЛНО): - Нямаме други
въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
АДВ. д: - Аз имам един въпрос по чл. 176 ГПК към ищеца, който така и
така е тук. Вярно ли е, че двете процесни сгради, за които се води делото не
са били завеждани като активи на ЕТ „****К. Ц.“ в счетоводните му книги?
АДВ. А.: Противопоставяме се на искането за разпит на К. Ц., не за
друго, а защото ние имаме право да вземем становище по представените
счетоводни отчети. Видно от счетоводния отчет от 2007 година сградите са
заприходени, но като обща площ, а не индивидуално, което се прави в
баланса счетоводният. Той не разполага със специални знания, за да даде
отговор, тъй като е имал счетоводител.
АДВ. д: - Мога да поясня защо задавам този въпрос. Задавам го, за да се
знае, понеже делото се води от Едноличен търговец, с търговско
предприятие, и се твърди придобивна давност, бих искала да се изясни по
делото дали тези сгради, за които се твърди, че са придобити и са
11
притежавани от търговец са заприходени и заведени в неговото счетоводство,
защото от тези документи, които съм видяла в търговския регистър и които са
общо достъпни, няма такива сгради, дори няма и площ на недвижимия имот в
активите.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изслушване на ищеца К. Ц. по реда на чл. 176 от ГПК, по
въпроса на адв. д зададен към него в днешното съдебно заседание.
ИЩЕЦЪТ К. Ц. ПО РЕДА НА ЧЛ. 176 ГПК: - Тези сгради по принцип
не бяха заприходени, тъй като когато отидох в Общината да закупя отдолу
земята, ми казаха – в началото, когато купих от РПК Марица това, ми казаха,
„Сега можете да отидете в Общината и да закупите отдолу земята“ – и когато
отидох в Общината да закупя земята, и тогава ми казаха, че от поземлена
комисия са върнали земята отдолу и аз няма как тая сграда да я включа към
активите на фирмата, тъй като все едно не е моя, тъй като земята не е била
моя, която съм закупил – малката и голямата сграда. Аз не мога да си спомня
друго.
ИЗСЛУШВАНЕТО НА ИЩЕЦА К. Ц., ПО РЕДА НА ЧЛ. 176 ОТ ГПК
ПРИКЛЮЧИ.
АДВ. п. и АДВ. А. (ПООТДЕЛНО): - Нямаме повече доказателствени
искания. Да се приключи делото. Представяме списък с разноски.
АДВ. д: - Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
Представяме списък с разноски.
След изчерпване на доказателствените искания, съдът счете делото за
изяснено от фактическа стрА, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. А.: Уважаема госпожо председател, моля да постановите решение,
с което да уважите исковите претенции на нашия доверител като основателни
и доказани в хода на процеса и да признаете в отношенията му с ответниците,
че същият е собственик на сграда № 2 и сграда № 3 построени в поземлен
имот 527, с административен адрес ул. „И“ № 1 в индустриалната зона на гр.
Пазарджик. Моля по линия на косвения съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 от
12
ГПК да се произнесете и по незаконосъобразността на административния акт
решението на поземлената комисия, с което е възстановен в нарушение на чл.
10б от Закона за собствеността ЗСПЗЗ, и на основание Параграф 1в, от
допълнителните разпоредби на ППЗСПЗЗ, като се произнесете за неговата
незаконосъобразност. Моля за присъждане на разноски по делото. Моля да ми
бъде дадена възможност да представя писмени бележки, с които да обосновем
исканията си.
АДВ. п. - Придържам се към казаното от колегата, тъй като беше
изчерпателна. Ще изложим писмени бележки в подробности.
АДВ. д: Уважаема госпожо съдия, освен основанията за недопустимост
на исковете, които не бяха оборени в хода на целия процес от ищеца. Налице
са и основния тези искове да бъдат смятани за недоказани и неоснователни.
Отрицателният установителен иск най-вече, но правният интерес от
положителния установителен също не е доказан достатъчно – и двата иска са
само за две процесни сгради, на практика. Така, че правният интерес от
положителният установителен иск също не е доказан, но особено много не е
доказан правният интерес от отрицателният установителен иск. Не беше
доказано главното в процеса – правото на собственост на ищеца върху тези
две процесни сгради. Освен това, не беше доказА дори и идентичност на
сградите, които са описани в исковата молба са сградите, които съществуват
на място и с тези, които са описани в актовете за държавна собственост. Не бе
доказан и правният интерес и изобщо правото на ищеца да иска от съда
извършване на косвен съдебен контрол, защото няма противопоставими права
на собственост върху реституирания имот заявени от ищеца. Единственото
основание за правото на собственост, което ищецът излага ищеца в целия
процес е придобивна давност. Придобивната давност няма нищо общо със
законност и незаконност на реституционните актове. Отделно от това, няма
никакви доказателства срещу незаконосъобразност, както на Решението по
гр.д. № 640 от 99-та година за земеделска реституция, което изрично
възстановява незастроена земя, така и на Решението на поземлената комисия
от 10.08.2000 г., тъй като то е функция от съдебното решение, повтаря
постановеното от съда и също възстановява незастроена земя. Не се
възстановява нито един кв.м. застоена земя с тези два акта, и то застроена
земя както твърдят ищовата стрА, под павилионите, които притежавал
13
ищецът. Тази земя, госпожо съдия, е възстановена на моите доверители със
съвсем различен реституционен акт, това е предходното Решение на
поземлената комисия № 5БО41 от 14.01.1999 г., но това решение на
поземлената комисия изобщо не е включено в спорния предмет на настоящия
процес. Оспорените до тук актове за реституция, които се оспорват в момента
от ищеца, изрично възстановяват незастроена земя извън застроените 280
кв.м. Това много ясно личи – изключително ясно личи, ако се прочете
внимателно съдебното решение на съдия Катя Пенчева по гр. д. № 640/1999
г. Това е изключително ключов момент. В съдебното решение от 2000 г., ясно
и точно е казано какво е било реституирано с Решението от 14.01.1999 г.,
което не се обжалва, и какво точно се обжалва в това решение. В мотивите на
решението, точно това, което аз казвам, е ясно и категорично изведено. Освен
това, имаме заключение на експертизата към това съдебно решение, заедно
със скици, които са приложени към отговора на исковата молба, и като се
погледнат става ясно, че изобщо няма никаква връзка между павилионите и
земята върху която са построени тези павилиони и двата реституционни акта,
които в момента се разглеждат. Отделно, че косвеният съдебен контрол е
напълно недопустим за тези актове в момента. За разлика от ищеца,
ответниците представиха всички възможни доказателства, че са собственици,
включително и поради изтекла придобивна давност. Ето защо, моля да
отхвърлите исковете изцяло като неоснователни и недоказани, и моля да
присъдите съдебни разноски в полза на ответниците. Моля да ми дадете и на
мен възможност за писмени бележки, обаче, ако е възможно, това да стане
така, че моите писмени бележки да бъдат след техните, за да мога да се
запозная с тях – изрично моля за това, тоест моите писмени бележки да са
отговор на техните писмени бележки.
Съдът дава 5 дневен срок на ищцовата стрА за представяне на писмена
защита, и 7 дневен срок на ответната стрА за представяне на писмена защита
и ОБЯВИ на страните, че ще се произнесе с решение по делото в установения
от закона едномесечен срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:41
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
14
Секретар: _______________________
15